Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Здравейте! Работя в малка фирма, не сме много – около 20 човека някъде сме. Имам една колежка с която работя постоянно. Работата ни е свързана и по цял ден или сме заедно, или говорим по телефона, но това не е толкова важно! Та тази колежка е доста красива жена! На 33 години е и има дете, но няма мъж – слабичка, с черна коса, хубава усмивка, малко дупе, абе красива жена е! Зимата не ме привлича толкова много, може би защото не се облича така предизвикателно. Но сега, лятото, всеки ден е с някакво облекло, което направо като я погледна и ми идва да я награбя още там! Преди два дни беше дошла с едни къси дънкови гащички – ама толкова къси, че половината ѝ дупе е отвън! Беше с един потник, който е почти на пъпа и гледката беше много хубава. Няма да лъжа, харесвам я доста! Вчера, примерно, беше с една поличка, с която, като се наведе, ѝ се виждаха прашките и дупето. Малко не се сдържах на тази гледка и като се наведе видях какво има отдолу. Отидох до нея и леко я шляпнах по дупето. Тя се изправи и ме попита какво правя, а аз ѝ казах, че не съм от желязо. Тогава тя се усмихна само и не каза нищо. Знае, че я желая и нарочно го прави, за да ме дразни! Доста пъти съм ѝ намеквал да правим нещо, но тя все казва: “Малък си!” и се усмихва винаги с един такъв поглед. Та не знам какво да правя! Искам да я изчукам вече, а тя още се дърпа! Кажете как да я накарам да се ебнем? Сега ще кажете, че съм някакъв чекиджия и т.н. Да ви кажа, че не съм, даже приятелка имам, но това момиче някак ме кара да ѝ изневеря без да се замисля. Да, лош човек съм и ще горя в ада, знам! Ама пък кога ще си правя кефа, като стана на 60 години ли? Я съм жив дотогава, я не!
щом се усмихва значи е готова , но ти не си . тя няма се излегне на бюрото и да си вдигне краката и да ти каже давай. ти сам требва да я напънеш. Но там къде си вадиш хляба , хуя него вади . ///Чичати Вълко.
Ръка върху устата. Лепсваш се отзад в изненада. И ако те загъделичка с езиче, изуваш я. Ако се дърпа, теглиш ѝ една ***ка майма и да ходи на работа прилично облечена! Аааа мА хА
Алееееееекссссс, Алеееееекссссс, кажи, ама бързо, че сме всички край басейна и са гледами :), възрастната двойка ли, с мъжът тюлен и палавата женичка, дет се гали по дупето като минава край жабешкия ми разкрач, или двамата пичаги, дето са без нежна компания? Кого да бутна в дълбокото? :))))))
И къде тече купона.Да не си на някое СПА.Не знам защо ,но ако е на море ,разбирам само плуването в морска вода.Разни бутафории,като басейни,всички ми изглежда синтетика..Колко е дълбока ,не ме бива да се гмуркам на дълбоко.С онези момичета на Отманли ,под салчето беше към три метра, вода кристално чиста, пясъчно дъно,разни малки рибки е стрелкат насам натам.Не знам как ,но пясъкът на дъното е на някакви миниатюрни дюнички ,върху,които слънчевите лъчи рисуват златни плочки.Та къде е този басейн, колко е голям ,защото гледам има навалица.Да не плесне някой по дупето. Тува не ми харесва.Алекс
В Мидалидаре съм, Ал. Ако пиех вино, щях да съм люляна от вчера. Имат онзи винен бар, дето бутилките са инжектирани, стоят в прозрачен хладилен бар и можеш да тестваш чаша след чаша. Нощес изгря червена Луна, а в 01 видях най- най- опашатата евър падаща звезда! Имаше някого от Аскю, пишеше хубаво, но вече ми се объркват спомените. Дали беше Тони? Арабка, часовник...Катя, Пламена, чудесна поредичка беше. Много красив път беше дотук. Тоскана! Та, висим от сабале в спа зоната, а аз като се напека на слънце, нали знаеш как паля :))), та следя кой какво би направил и си ги представям. Възрастния, бавен и тежък, ма тежък като тежест на мнението, от ония дето поздравяват като шофьори с мнооого бавно повдигане на изпъната длан. Сигурно има прекрасни пръсти. Странното са тия двама мъже, високи, хетеро та дрънкат, гледат ме изследователската и не смеят нищо, а аз бая ги пенетрирам с поглед като ги уловя, че зяпкат. Мисля си, че са от наш'те, тук. Обаче не смеят да ме заговорят. След малко съм на пилинг масажни дейности, което е супер, щот пак тренирках и имсм нужда да ме размачкат. Пращам ти поздрав, както се екзалтирах току що, с това https://youtu.be/GaB9F3R9cIY?si=hrSDJ6lBH_Xoa0kA. П.с.Щом не даваш, никой няма да ми пипа дупето. :)
Имаш слабост към този регион.Много си харесвам твоят разказ "Гроздобер".Оставам с впечатление ,че действието се развива на юг -югоизток от Любимец, не далеч от село Михалич.Един познат е служил в застава ГЗ 12 "Градина" ,към любимешкият ГО.Прикривала е границата при селата Михалич, Щит и Сладун.Минали работи.По едно време в рамките на две години ми се наложи няколко пъти да посетя обект Айда /Меча поляна/, има голям комуникационен център ,а имаше на времето си не лош хотел ресторант в Хасковски минерални бани, общо взето не далеч от теб.И стига си флиртувала с поглед ,с онези двамата. И да си идваш. Най-вече кротко с виното, че може да те споходят някакви щения.Вземай един студен душ, та да ти минат желанията и никакво разрешаване да те пляскат по дупето-никакво. Алекс
Ей така те обичам най- много, Везире на желанията ми! :) Да ми забраняваш чужди щения. Оххх :)))) МаааАаленко съм опил, маминко :))) имаше един чехски лаф. Слушай сега, Ал. Масажът започна с еднократни прашки! Тва първо. Смятай! Така, олио, втриване на пилинг грубички гроздови семки, обаче моя крак не поддава, не се тресе, не се мести. Жената работеше по петата ми и ми изпука кръста! Оттам цялото тяло на части. И коремааааа, бре дееааамаааму, да видиш чудо. Едвам оцелях! Казвах си "Какво ли прави Алекс за да не го вдига, какво ли прави...." и много ясно, вдигнах го. После се окъпах, каменна душ кабина, бел епок слушалка и врътки, лягам за подхранващото олио. Ма тая жена с едната ръка ми разчепква големия прасец, а с другата е загряла стъпалото ми и чак го гали до последно със средния си пръст. Ужас, миличък ми Ал. Едеам , едвам оцелях ти казвам. И оттам минах покрай оня прозрачен дегустациинен бар и се олях. Бланът от Н Зеландия е върха на совиньоните! Папая и манго , ма толко яко, че никъв барел после нямаше ни масло, ни дъб, ни ванилия. И ся сам в небрано лозе. Щот съм пипана. И леко пила. И много та обичам. И да, забравихме нещо в Казанлък, та утре пак оттам ще минем. А Гроздоберът зспочва във вила Мелник, палатки на плаца, доброволци, тва е там. Инак от колата слизат в с Габарево, Казанлъшко. Там е къщата, в която имам много спомени. Там е и Братът , разказ, който хората ъук не го знаят. И Кочовица е оттам, в тоя двор, може и още да има. Там напих внука на ходжата и на попа, за да разбера дали вярват. Или правят кариера. Нали търсех Бог? Не го открих в Рилския. Както и да е. Връщам се при теб, Ал. Утре вечер съм си дома и оттам ще си пишем. Поздрави на Центи. Риоха. Ох, Алка, бре. :))))) Целувка за теб, с обмсзано голо тяло в еднократни прашки. Де хванеш , хлъзга. :)))
И аз съм в същото положение имам една колежка на 55 но повече от 45 максимум неможе да и дадеш,аз съм на 35 все я закачам ама не поддава
Най-добре ме запознай с нея,да и тегля един хуй,пък после ще ми дадеш 20 лева да ти раздуя.
Добро утро Fairy, Та заинатих се, защо съм останал с впечатление ,от разказа "Гроздобер", че действието се развива някъде към Любимец.Добре де сгрешил съм, но в коментарите си, споделяш ,че харесваш сакарските изби.Та от там идва заблудата, даже и съм из коментирал ,че моят познат е служил ,някога в тоталитарно време в застава "Градина".Та как премина нощта след вчерашното СПА, масажите и дегустацията на совиньон бланът от Нова Зеландия. Бре, да не им се надяваш на онези човекоядци маорите и те винари станали. А някога до началото на 19-ти век,че и след това, сладко ,сладко похапвали човешко месце.Просто на двата острова нямало млекопитаещи,та им липсвал протеин, освен ,ако не хванат тюлен. Чак когато капитан Кук и други развъдили прасета и овце ,зарязали тази вкусна храна ,човешкото месо. През лятото пия някакво бяло вино и точно ми допада на моят вкус ,даже не знам от къде е ,защото дъщеря ми го купува.Надявам се ,че не си се "отрязала" и не си правила, и не са ти правили неприлични от моя гледна точка неща. Алекс
Аааахахахаха, Аалееексс, добро утро! Започвам със Сакар и Изба Коларово, която стана Шато Коларово или обратно. Техноложката откупи винарната, по ковидно време. Тогава бяха поспряли дейност, а аз накупих кашони 3 г бъчвени бутилки без етикета и си ги пих с върховна наслада. Нейният труд ми допадаше най- много. Съпругът ѝ е технолог и собственик на вила Басареа. Отличен е и той. Тя е малко по- прикрита, софистикирана. Регионът ми е любим, наистина. Докато поречието на Струма има крайности във вкусовете и класата, но пък си е типичния южняшки терен. Вила Мелник е с технолог наш близък. Виното беше и семейно хоби за известно време, говоря за видинска гъмза и възстановяване на северните сортове. Бая тестване тествахме и тогава. Та нашия близък технолог се справи чудесно с гъмзата, после заживя на юг и създаде Градушка, от остатъчните зърна, поели всичката сладост, след един унищожителен леден порой над реколтата. Виното не ми би любимо, но заради мойо го изкупихме и в магнум вариантите, щото обожава стипцивостта му. Сложността на характера.:)(). Описвам се, все едно. Такаааа, за нощта, не бой се, само другарски отношения и пълна дистанция на половите части от чужди попълзновения :). Оцених едно крушово ванилено плътно шардоне с вечерята и интимен лаф с децата. Онез двамата бяха срещу мен и много странни. По- нахакания показа фотос на другия и после се обърна нахилен към мен, като бързо му падна усмивката, като ме видя, че ги наблюдавам. Егати агентите. С бос крак качен на съседния стол? На вечеря? Никви обноски! Срамота. Как ли биха се държали с дама? :))))
Fairy, боля ли те главица или масажът е прогонил главоболието. Е, под влияние на твоят совиньон блан, взех ,че купих една бутилка, ама на нея пише Хърсово. Радвам се ,че добре си прекарваш, а че онези туземци си сложили краката на стола -не е впечатлявай.Това е нещо обикновено в съвременна България ,ако си възпитан ,се смята за недостатък.Бил съм свидетел на нещо подобно.Бяхме няколко човека на възраст ,един бивш генерален директор на едно от най-елитните ДСО-та, женен за жена чийто баща е бил от близкият кръг на Т.Ж.,друг също симпатичен мъж, един мастит бизнесмен.Точно по обед, сме седнали в ресторант "Музеят", точно срещу президентството ,в ъгълчето срещу бившото американско посолство, ъгъла на "Леге" и "Съборна".Хапваме ,говорим за минали неща ,аз най-млад, и до нас идват някакви суяци имитиращи хора.По масите чужденци дошли да разгледат София, някакви мижитурки от Президентството и Министерският съвет, нещо артистично се мерне. Та тези ,се въртят ,нещо си шушукат, и да покажат ,че тази това е ежедневие за тях един се беше излегнал нещото като "софа", та само главата му стърчи над плота на масата.Абе като не знаеш как да застанеш, гледай хората какво правят.До тях на съседната маса едни чужденци ги гледаха като екзотика. Ако знаеш на някои коктейли на какви смехотворни гледки и действия съм попадал ,при това пак не в кварталната кръчма на примерно на панорамата на "Радисън" , или "Гранд хотел София" .Алекс
Ааа, никакви главоболийца, Ал, без такива, моля ти се. Ако визираш разнообразието сортове, кой споменат, кой не :), да знаеш, че си пусках по 25 мл за пробичка. Точно тази е идеята на подобна винена достъпност. Опциите за количества бяха три, но моята цел, след божествения масаж, беше да не подминавам това барче на път към стаята, а да му прихвана изпаренията и да се кача, задържайки леност и отпуснатост още дълго време. Да не ми се изпари дзена :))). Та да, не е имало ексцесии, всичко си беше тихо и мирно. По отношение на непринуденото поведение и директна приказка, английския аристократизъм е ненадминат. Обожавам ги. За мен е било адско притеснение, в ония апартаменти с високи тавани, свързващи врати и стар паркет, че ще вървя и той ще скърца под мен. Адско притеснение. Защото би следвало да съм платоническа фигура, нежна и очарователна, а не нещо, чийто стъпки се четат. Това естествено приемане на биологията, нравите и обичаите, неща, които Са, без нужда да бъдат обяснявани, това ми отне време да го науча. Същото беше и с този корем, който сега обожавам да бъде докосван. Преди, като млада и зелена, страдах от това, че любимия ще си представя какво има под кожата на корема. Измъчвах се. Че не е красиво. :)))) Голяма и превзета бяла птица съм била, а? :)
Ема Томпсън. Пример за английски аристократизъм. Може би си я чувал как разказва една нейна случка, същински анекдот. Та значи, тя си е на къщата в провинцията, голям двор, огромно земно пространство, оградено с ограда. Имало някаква локва, вирче, в което влизала да се охлади, пък и понеже няма съседи в близост от акри си се разхожда гола, точно като 15-ка на село, при кокошките. Та, една вечер ѝ се чука на вратата много настоятелно, тя се уплашила, защото били сами с дъщеря ѝ. Оказал се хубав млад полицай. Съобщил, че наоколо има перверзник и да внимават. Ема се поучудила, кой и що би дирил из пустите горите наоколо. Полицаят обяснил, че сигналът е от нейни съседи, които си разхождали кучето край нейната ограда и видяли гол мъж край нейния вир. ?! Ема се обижда. Видяното била тя! Но защо са я помислили за мъж, освен ако циците ѝ не са увиснали като същински мадурки. Вдигнала си блузата пред полицайчето и питала " Е, хайде, толкова ли са зле?" :))) Това имам предвид под аристократизъм, а не Целувам ви ръка, ще ви се представя в полунощ на третата сряда....:)))
Fairy, тук не става въпрос за аристократизъм, а за възпитание. Някога имаше една книжка от една полякиня "Как да се държим в обществото".Просто жената изброяваше различни стъпки как и кога какво да се сервира, как се поставят и какви прибори.Как мъжът придружава жената,как придържа стола й при сядане на маса и още редица други.На публично място ,в ресторант, на културно мероприятие и ред други, ама някъде при големите трансформации наложени от знаеш кои.Много книги изподарих,други бях сложил върху пощенските кутии и те лека полека се вземаха, в местното магазинче на един рафт за багаж и бях казал на собственика, че хората може да се вземат. Та в случая ,който описах, никой не очаква в делничен ден, лятно време, по време на обяд , някой да е в смокинг, но все пак това не беше селско кръчме , в топъл делничен ден.Примерно всички ние, бяхме в обикновени летни дрехи и блузи.Само онези странни момченца ,политическо назначените в Президентството и Министерският съвет бяха в едни костюми, които имат металически блясък. Алекс
https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1825228-kak-da-se-darzhim-v-obshtestvoto. За тази книжка ти говоря .А
Към днешната дата, Алекс, попадам във фейса на бизнесдама, занимаваща с бизнес нишата да обучава по поведение по време на официални събития. Канят я на лекции. Създава мероприятия на хубави места, с цел онагледяване как се ползва ръцете, устата и умът. Клиентелата, видях на снимки, съставена от ученици, представляваше смесица от жени, различни възрасти, облечени като за следобеден коктейл, очакващи указания. Зачудих се откъде идват тези жени. Някои бяха млади, други над средна възраст. Дали очакват животът им да се промени коренно? Или се записват за майтапа, тип тийм билдинг? Разбирам те, Ал, за смехорията с онези. Гледах предаване за негрите и модата, представи си. Всъщност е много логично. Както в Хубава жена, успели певици с черна кожа не успяват да пробият предразсъдъците и не могат да поддържат гардероб,подходящ за начина им на живот на селебрити. Някои от тях пробват с комбинации от високата мода, до които се докопват, фалшификати, други се ориентират към улична мода, създават собствен бранд, ярки неонови цветове, блясъци, бижута. Идеята ми е, че когато хората идват от нищото, се стремят чрез фанфари да съобщят за присъствието си. Като онези селски мутрички. Все пак, има си неписани правила, които е хубаво да се спазват, основни, естетически и поведенчески правила. Които днес са нарушени в първия разказ, Ал и като го видях нощес, реших да си дадем малка почивка. Всеки може да напише всичко, само и само да докаже, че може. Че има тази възможност. Само че тази му изява е същата, като да се изпърди звучно в ресторант с двуместни маси и да си се разхили сам. Имай хубав ден, А! Прегръдка
Ох, не си виновен ти, Алекс, защо ли да наказвам теб с отсъствие, заради тва заглавие, извадено от вестник Шок. По- скоро би следвало да идем под разказа и да обсъдим големината на бутониерите и дали сапфирени такива се явяват подходящ подарък или са тотална глупост, извадена от времето си. :))) Охххх, ама да ме срещнеш ей сегичка, че съм шоколадова, в бяла рокля, весела и податлива на смешки. Айде в турското да ти гледам!
*ръкавели, исках да кажа. Ф
Душицо Fairy, един занимателен случай.Все пак този коктейл, на който присъствам с дъщеря ми не изисква някакъв особен дрес код.Имаше презентация на някаква фирма в ,залата на Радисън ,на последният етаж, дали беше Ериксон, дали беше Серагон ,не си спомням.Както се полага има нещо като коктейл.Това беше преди доста години. Интересно защо имаше и представители на някаква италианска фирма.Та започва коктейлната част , около масата навалица като не видели. Аз и дъщеря ми /Буба/,този прякор и остана от детските години. Не си спомням ,но до нас попадна единият или и двамата италианци.Започнаха с Дани/Буба/, да си говорят ,но италианският й не е на добро ниво,та минаха на английски, тук пък обратният елемент за италианите.Както да е говорят си ,те дискретно я питат какъв съм и аз, тя им обяснява ,че съм й баща и разговора става по-свободен.По едно време минава един колега от моите,той е невъзпитан и нетактичен, пъха се в разговори ,досажда и този път така.Дърпам го леко настрана и обяснявам ,че това са колеги на Дани от Италия , по време на специализацията ,а той още по нахален.Но това е нищо .Имаше сандвичи с филе от сьомга, тогава ,все още не беше толкова популярна ,а той лаком, та в едната ръка награбил 5-6 сандвича ,а с другата ходи до сервизните маси и взема ,за да лапа в оперативен порядък.Италианите гледат и питат Буба ,дали това е правило в България.Тя не го познава ,освен от моите думи, да стои по-далеч от него, защото е нахален, нетактичен простак , а на всичкото отгоре живее на половина разстояние от хотел Хемус и НДК.Бе трябвало да е по-въздържан, но той изпитва някакъв ужас да не се мине. Нещо ми напомня за един случай ,може би от бай Ганьо когато ,бил на някаква "софра " в двореца на Фердинад, когато различните делови и празнични слова свършили ,той не дал на никой да го изпревари по стълбите към залата за коктейли.Подобни, смехотворни представления съм гледал и в МДУ в к.к. "Дружба",където като правило се завършваше с коктейл последната вечер.Лично за мен беше добре дошло ,че както всичко се е омешало може съвсем незабелязано да изчезнеш към хотела, където в една стая е финалната и най -приятна част.Може да си пийнал една глътка бяло вино,но не повече ,че гушкане ни чака.Най-приятно е ,че докато си спомняме весели моменти от коктейла ,някак неусетно ,все едно е нещо ежедневно се взаимно освобождаваме от дрехи.Е, вярно бяхме млади.Не съм някой нерез, не знам как и защо се случваха нещата Ама от къде почнахме до къде стигнахме. Боже, как отминаха тези години. Има грешки, пиша го на бегом, за да те "чуя". Алекс.
Вълшебна нощ изкарах, Алекс. А знаеш, една сюрреална празничност остава като шлейф за следващия ден. Събуждаш се, без да помниш детайли, но знаеш, че си щастлив и се усещаш като дете след нова година. Нали тогава получавахме подаръците :)? И днес в някакво приповдигнато настроение си се движех из деня. Ами снощи, след пътя, дето ту с климатик, ту без (непитайсдецанаморе) бях много тоолинно- изпита, внимание- изсмукана и концентрация- лишена. Та, като взех душ, като изтръсках косата, като излязох по тъмно с мойо и имах моите няколко минутки време да сумаризирам последните дни, се почуствах нов човек. Много обичам тоя момент, когато трябва за кратко време да сбиеш даже липсващите ти все още анализи на впечатленията. Грабваш вниманието с нещо хубаво. Създаваш атмосферата с няколко щрихи. И после трябва в 2 изречения да изразиш същината. Ако всичко това е било интересно и приятно за слушане, добре. Излизам интересен гост в предаването :). Та, нощта усетих че постоянния натиск на възбуда по кожата ми, всичките и метри,няма да ме остави на мира и установих, че чуствителността на вагиналния ми канал е в супер форма. Допуснах трудно, но реагирах бързо. Оказах се стеснена, но поех размера. Контрахирах толкова яко, че му заклещих главата, почти не можа да я извади. А сутринта, соковете от свършването ми, леко ме изгъделичкаха на излизане, още преди да седна да пишкам. Сутрешна пяна. Не по брадата му. По устните ми. Красива гледка си е. И гъдела е хубав. И възторжен, понеже не е изпускане :)))). Та тъй днес.*** Искам да ме погалиш по дупето, когато съм завъртяна настрани, завряла нос в русата козинка. Искам да измериш с длан колко тежат бедрата ми, когато ръката ти е захванала интимната цепка и те стискам. Искам да те накарам да се срамуваш от моята разюзданост :)))) и некултурие, липса на такт и усет. :)))))) #шегувкам се заради твоя колега ганьовец
Добро утро Фейри, радвам се ,че си прекарваш добре , ама питай го онзи зад волана, при щуротиите ,които царят по нашите родни пътища.Преди години ,когато дъщеря ни още беше емоционално незряла ,след специализацията си в Италия ,която беше и за нас приятно. Започна работа у нас и си купи едно БМВ 645-кабрио.Отвратителна кола от гледна точка на безопасността.При това тогава трафикът в сравнение със сега беше значително по-малък.Случвало се е стоим на светофари до нас спира келеш,гледа към нея и натиска газта на място, пак гледа пак същото,светва и той се изстрелва, а тя ми казва нещо от сорта."Тате до следващият светофар съм го изрязала".Обяснявам й да го остави да си троши главата ,само други хора да не пострадат.Същото на магистралата, не знам какво ги дразни това..Имахме и комичен случай, отишла нашата за дълбоко излочване на кожата ,защото от някаква шарка като малка има една - две малки белегчета.Нещо объркаха и отиваме в клиниката по изгаряне,в Пирогов, онези хем ни се смеят ,хем са саркастични към своите колеги.Та й намазаха лицето и бинтоваха цялата и глава като оставиха отвори само за устата,носът и конската опашна на косата й.Та колата ,както казах е кабрио, ние сме точно пред строителният техникум със завой за нагоре по "Драган Цанков".До нас спира един и гледа една бинтована глава и дупки за очите ,устата носъ,т и конската опашка, зад него идва друг и той се зазяпва и леко е бутва онзи пред него-нищо сериозно ,но повод за тапа.Е, ние си отминахме .Добре ,че я продаде тази кола. Алекс
Добро утро, Алекс! Много е смехорийска тая случка с бинта и кабриото :)). Да обичаш кола е голям кеф. Към тойотата аурис комби бях така, независимо, че имаше леко забавяме да дръпне и съобразявах, когато се включвам. Обичах я и истински се кефех на електрониките по таблото и возията. Сега пасата ми е верния Росинанд и му имам голямо доверие. Доказвал се е. Пък и развих нужда да съм с комби, което ми дава съвсем лека опция за ъпгрейд. Заглеждам едни мерджани с багажно :))). На пътя, по правило трябва да се спазват правилата на шофьора, но с мен не е така. Важно ми е пътниците да са извлекли удоволствие на макс. Един киха от климатик. Друг друго. Срещу заспиване на волана работят силен парфюм, силна музика, дъвка. Заради комфорта и нестабилния диджестив апарат на возещите се, се наложи да се откажа от първите две. Ако ме питаш, бих сложила фолио на стъклата, че са без ув защита, ако не и изцяло да сменя поне предното. Ама нали ако едно нещо работи, не го пипаме, да не нарушим баланса, та и това няма да направя. Попаднах на пост във фейса, за споделено пътуване, та един зевзек кани желаещи Сф - Никити като в колата му се пушело и се слушало от Софка до хард рок. Една мома го пита дали може да пие и той каза, че даже е задължително. Изведнъж си представих така започващ уикенд. С непознат, цигарен дим и декадентско пътуване към порока. Петък- понеделник. После кой откъде е :)))).
Алеееекс :))), ты не волнуйся, че чат пат включвам и тематични препратки :), та сега чета си Alexandra David и нейните обобщения върху наблюденията ѝ за будисткия живот и търсене, чета, чета, отнасям се, защото всичко, което казва много ми допада и попадам на находки, които не мога да не ти споделя. Първо, определението, което им дава spiritual sportsmen, адски ми се хареса, защото действително изобразява процеса на състезание със себе си, с препятствията, които се дават отвън, изобщо една Олимпиада е това търсене на Просветление, в която нито има гаранции, нито има друг учител, освен собствения опит. Второто е, dam ngag :), което всеки с дислексия ще се подсмихне като го види, а всъщност е тибетски термин за съвети и наставления :))). Смешно е, наистина, защото Пътят е строго индивидуален. Това е засега. А сънят ми ли? Той беше, че имам закрилник, домакин, бъдещ любовник, в къща, високо в планината, където бе дал парти и всички знаеха коя съм. Неговото момиче. Но се пробваха с ухажвания. Над покрива прелитаха сноубордисти. Алкохол, музика. Свалки. Но го усещах, него, много ясно и отчетливо усещах аурата му, през помещението, през разговорите, през времето, защото съвсем скоро щяхме да се озовем сами, върху постелена кожа :). Как изглеждаше той ли? Смътно е. Сериозно лице, въпреки хедонистичния му купон. Тих. Спокоен. Което ми предстои, го усещах като предупредителни тръсове. По кожата си. Не би казал много. Може би чух гласа му към други, мен би погледнал и хванал за ръка. Толкоз. :)))
Fairy, душицо свидна,от познат знам ,че "тойота ярис" е много здрава машина.Пасата също.Някога ,когато ти си била сигурно в прогимназията на една бензиностанция спря един автомобил ,но прекрасно реставриран ,такива съм виждал в кадри от втората световна война.По съвременната терминология кабрио, ръбат, предният капак силно наклонен ,а върху него резервната гума.Условията в купето спартански.Направих комплимент на собственика и човека разказа колко време го реставрирал.Нещо ми се върти в главата ,че отпред на капака имаше емблемата на фолксвагена.А друг познат имаше толкова стара "костенурка", че задното стъкло беше малък елипсоид ,при това разделен по средата..Вие да не сте по подбалканският път или по магистралата.Съседа беше преди 3-4 седмици пътувал по него и казва ,че не е онзи сравнително спокоен път , а страхотен трафик.Той е този с ,който на младини той ,съпругата му аз и моята съпруга ,ходихме като млади да изстреляме по един пълнил от Макаров в една долчинка, някъде към краят на язовир "Искър".По едно време често посещавахме "Златна рибка".Един път той може би на три водки, че може и повече ,аз и съпругата ми по на една ,а дъщерните ни ,децата се бориха с някакви риби.То и ние се борихме.Та на връщане, тогава имаше вартбург, беше старши лейтенант, и на Панчарево ,за малко да ни наниже на една мантинела ,която не знам от какъв дявол разделяше шосето.Изглежда ,че нещо е направило впечатление ,на някакъв катаджия ,опита се да ни спре, но нашичкият го отмина,но на караулката вече няма на къде.Спряха ни, трима възрастни и две деца. Аз даже заявих ,че нямам книжка, но съседа влезна при тях нещо си говориха и нещата се оправиха.Даже ни спряха един от градските автобуси, та да е качим ,за да ни закарат до онази последна спирка при институтите на БАН.На другият ден по обяд съседа щастлив и прибира с колата-все пак той даваше и дежурства по ВАИ. Да обяснявам ли какво е ВАИ.????
Ама къде си, бре, дете мое?! Много си се заработил! Почвам по хронология: 1) яриса се оказа с ламарина поне 2 мм по- тънка от немската, различни стандарти имат страните и тва е; 2) винаги минавам по подбалканския път и си беше много спокоен, стига да няма някой пълен задник с крайслер, дето пречи да го изпревариш като нарочно захожда към оста и си играе с динамиките; 3) аз пък свидетелствах напиването на военния- гадже, дето заспа под мен, в Мечката, оттам се свърва по път покрай брега и се отива на МО вилите, древни истории, би ме било срам от изпълненията ми, ако всъщност не ми спасиха живота, казвала съм, депресията се излекува със секс; 4) внимавай как ми говориш, момченце :))), че с тия сто въпросителни и контрички :))) ще те въргалям в следобедния хормон! :)))) П.с. пращат ми клип, молятисе, баща ми и ония зевзеци от горе, пият на беседката, билото било опустяло без усмивката ми и нищят срещата в Аляска :))), та за да се качвам безпрепятствено горе се мисли за возило за мен, последното, което чух е 20г круизер. Няма проблем, стига да не ми вземат пасатчето, че гаража е един и се прескачаме по главите с вечерното паркиране. Като се качвам на вилата, нося всичката храна, там магазин няма, возят не до края на асфалта и баща ми посреща за следващите 40 мин път офроуд. Зависима, но обгрижена. Защо ли да развалям сварката? Не искам да притежавам нищо, освен малко злато по кожата си. Нямаш представа с какъв кеф пия йоните му :)))))
Значи знаеш какво ВАИ, браво, за да не обяснявам. Та там с жените по една пачка ,кога по бутилки ,кога по капака на стара кутия от обувки нарисувани на ръка кръгчета. Това е семейството, с което се засичахме на морето.И неговата съпруга се печеше по монокини.Моята е малко по- мускулеста и с по- едър бюст.Даже имаше и такъв забавен момент,веднъж излизам на балкона и предупредителен вик от съседният балкан "Да не стреснеш, че съм без горнище на банският".Аз спокойно й отговарям ,че съм я виждал и нищо нова няма да ми покаже.Искрено изненадана ,ме пита кога,но което следва логичният отговор на морето когато банският ти беше тъмно син ,а на съпругата ми вишнево червен и двата бяха триумфи.Та тогава съм я гледал всеки ден, та не вярвам да има трета.Следва смях и коментар "Ей какви времена бяха". Я да пийна едно следобедно кафе. Ти как си с "Макаров" или си стреляла с ТТ. , там внимателно ,първо заради отката и второ не много нагоре ръката ,за да не ти я защипе кожичката между палеца и показалеца, много е късо закривяването ,което предпазва Алекс
Душицата ми той! Ще ти изям бузките, ти казвам! Никога не съм пипвала огнестрелно, извън пушките за спорта стрелба, единичен случай. И като цяло, знаем се, не мисля, че е добре да ми се дава, защото в ситуации разсъждавам, след като съм действала. Веднъж наизскочиха хора да ме спрат. Не знам какво щях да направя. Само ми стана сиво и пастелно и не губих време да се докопам до една патица, дето ме засече в опит да ми отнеме предимство. Около докторската. Може би щях да я сплаша, докато се насере. Да си завра лицето в носа ѝ и да ѝ обясня колко бърка, когато застрашава децата ми. ***За да не се чуствам пораженец, си ползвам лафа, че оръжието е в погледа. Но в сънищата си чувам онова хрущене, когато дръпнеш черепа рязко надясно. Обожавам го. :)))
Бузките ми са стари и съответно жилави, няма да са вкусни за ядене, да не говоря , че имат някоя драскотина от акнето.Е, не съм като артиста Томи ЛИИ Джон ,той там има по -тежки поражения, а съм по-лек случай. За дърпането на врата ,трябва с другата ръка да е хване и дърпа в противоположна посока,целта е рязко усукване при атласният прешлен.Има и друга техника. С флоберка ли си стреляла или 22калибър на 18 Алекс
Вероятно е било флоберка 22, като погледнах гугъл фотоси. В училище ни проверяваха за спокойни ръце, с лист хартия отгоре, изпънати. Така се получи, че отидох на полигона, заедно с други деца. Даже сякаш ни освободиха за целта. Не помня. Знаеш какво се казва за оръжието, че не бива да го носиш, ако се колебаеш да го използваш. У нас, малко ситуации те оневиняват при активно действие. Преди 3-4 години обмислях да се запиша в ловна дружинка, за да получа разрешително и да си купя оръжие за дом ползване :))). Понякога надушвам идващите времена и преди да се утаят, им се смущавам колко точно ще са натегнати. Искам да съм подготвена. Да не се окажа като забавил се евреин насред Европа, когато влаковете вече са в една посока. Но ме отказаха от идеята, а и аз сама реших, че винаги, когато се поддам на страха, не е бил добър съветник. С две думи, нямам ищах да нося кобур. Ще се подвизавам със спринцовки :))))
Какво оръжие, дълго или късо. Ако е късо-каво. Стреляла ли си с късо. твой А
Любов моя, фиркан си на етап, да ми опреш хладното до цицата и да спускаш връхчето надолу, докато пишна от клит гъдел :))). Късо, дълго, за оръжие ли говорим още? Не съм държала късо. У мен има много личности. Не давай на онази с тестостерона да ти държи пищова, че ще ѝ сърбаш попарата :))). Знаеш, че са ми слабост тези нещица. Редът. Стресът. Униформите. Лъжите на умниците :))). Хайде, ти ще си десантчик, а аз ще си купя костюмче с касинка и ще те лекувам в лазарет. Един добър човек казваше, че не ставам за чужди мисии и да съм му вярвала за това. Е, дайте ми мисия и спринцовка и идвам да ви го повдигна. Кълбото :). И си дръжте ония последните години. 99? 98? Пий, пий, после шсе разправяме :)
Fairy Аз почти не пия. ДВА - ТРИ часа малко потренирах и пиша на телефон. Слушам Форинър и ме налегнаха спомени. Егати колко съм чувствителен Твой Алекс
Добро утро Fairy, Вчера просто последните два коментара писах на телефона.Въпреки ,че не са ми толкова дебели пръстите, трудно пиша без да натисна две букви или съседна. Ти нали се вълнуваш от хиромантия ,та да ми кажеш,какво значи, когато на дясната ръка два пръста са с еднаква /почти / дължина .Средният и безименният. Та както съм ти писал относно твоят израз " Хайде, ти ще си десантчик, а аз ще си купя костюмче с касинка и ще те лекувам в лазарет. Един добър човек казваше, че не ставам за чужди мисии и да съм му вярвала за това." Нали ти споделих ,че малко реди уволнението може би месец най.много два имаше голямо полево учение с различни части ,от две армии,втора и трета. Та точно тогава се се запознах с една лекарка. Като казах запознах,да е разбира ,просто поговорихме. Просто в триажната аз и още няколко други бяхме обявени по някакви измислени поражения за "безнадеждни", което беше добре.Защото другите ги сложиха да се потят в огромната гореща палатка , а аз волен като птичка си намерих едно разкошно място под едно дърво близо до военно полевата болница.Полева сгъваема маса, полеви сгъваеми столове красота ,не е като в палатката.Та там както четях нещо от Ейглетиерови, излиза една военна лекарка-тогава всички лекари най -вече хирурзи, ортопеди, коремна и гръдна хирургия бяха военно призоваеми и не само те, а още редица други специалности също. Приятна и възпитана жена, която въпреки званието й старши лейтенант ,се държеше изцяло по цивилно му-някак е много некомфортно и едновременно приятно и предразполагащо към обикновен разговор.Файри ,как можа да помислиш за такова острие , като правило ,на мен ми посягат момичета и жени, кога на шега ,кога на сериозно и както винаги аз виновен. Алекс
Алекс, в рибарска мрежа си уловил подсъзнанието ми. Ей така, вееш си се безцелно под луната, метнал си я, закърпена, вярната дружка и си нацепил гладката ми повърхност с твоите битчета. Сега изтичам сама срещу себе си, в теб, по теб, в лодката ти и нито ти сит, нито аз гладка :))))). Сънувах Йордания. Не съм била там. Но в съня бях на екскурзия с неочаквани приключения. Пак летях. Затъвах в подвижни пясъци. В групата имаше всякакви, а знаеш, темпото се определя от най - бавния (най- глупавия), та трябваше да го играя двигател. Направо да се събудиш уморен :)))). Относно крайностите :), тръпката, ръба и острието :), не мисля, че е нужно да скромничиш. Все пак имиджа ти те свързва с някои образи, а един от тях е именно игра с нож :). И както виждаш, има моменти, в които се прескачат обичайните реплики, предигра, настройки, и директно се поема ударната вълна с голи гърди и пищящи тъпанчета :). Това значи, че липсват всякакви завоалираности, както ги има в днешния разказ. Смущавала се жената? Няма време, скъпа. Всичко, което се случва в главата ти, не бива да излиза навън в този хаотичен вид, защото си на търг и се продаваш. Това значи да представиш най- хубавите си черти. Да блестиш, положена на подиума, докато всички се убедят колко си им нужна точно сега, точно както изглеждаш, в този миг. Та, миличък мой, ако пропусна издишка и вдишам за по- дълго време, ако забележиш, че се е появил сатанински блясък, то това означава, че скипваме интрото и центрофугираме усещанията на високи обороти. За добър ден. Без загрявка. Защо ли? Защото можем :)))! И защото си мой. Толкова мой, че част от мен. Удължение на тялото ми. Излетяла моя мисъл. И си ги искам обратно. :))) Сега, преди да се уплашиш, че те навалям :), ще се пресегна за дзен ритуал с розова вода, розов кварц гуа ша и ще се насладя на сутрешното си тяло. Да, не е на 20, не е и на 30, но знаеш ли, адски си го харесвам и ми е много удобно. Когато онез двамата агенти, пиеха ракии, доволни, че била класова, Кортен, с качения бос крак, а аз приключих вечерята и щях да се поразходя малко, минах точно до масата им. Застанах в оловна блестяща рокля по тялото на сантиментри от отпуснатото рано на лидера. Ханшът ми, стегнатия задник и парфюмен воал, на сантими да го докосна. Пропуснах детето да мине между масите и чак тогава го освободих от аурата си. И той можа да вдиша. Много ми е приятно това :))). Да променя нечие налягане. Та, миличък мой, да не губим време :), предлагам ти сутрешно тяло, живо, еластично и разтегливо, стегнато и топло, а ти ми подай цялата си смелост в опит да го подчиниш. :)))))) охххх немога, обожавам да те шегувкам
Относно хиромантията и еднаквостта на дължините на средния и безименен пръст, Алекс, а да речем средния ти стърчи доволно, просто другият пръст го е настигнал, а не обратното, то тогава това идва да покаже, че артистичните ти заложби са толкова много, така богато изляти във всички категории изкуства, че чак успяват да се преплетат с най- строгите структури в съдбата ти, със закона и реда, с кармата, със справедливостта и при теб изглежда винаги ще има една неяснота къде седи границата на позволеното. Къде е непозволеното. Законът и редът ще ти се размиват в палитрата на душевни търсения, емоционални нюанси и чиста любов към красотата, дори това да е хармонията в едно чисто убийство. Хром и кармин. Светлина и омраза. Чистота. Бохемът в теб, ще се противопоставя на правилата. Но космическата справедливост е една. Има си ограничения, структура и ред. Твоето чаровно разсейване те прави смел, но не и ненаказуем. Изкуството е опит да издигнем духа към добродетели. Форма на разбиране. Търсене и споделяне. Процес. Но нагоре. Когато ти липсват границите в структурата, не знаеш кое е нагоре и кое надолу. Не знаеш, но носиш отговорност. Затова, Ал, препоръчвам ти да масажираш повечко възглавничката на средния пръст, да си засили чуствителността и Сатурн да се окопити. :)
Fairy, ти знаеш, че не съм нахален,а като млад срамежлив.Бях жертва на манипулациите на колежките, замаскирани като грижи за мен. Винаги съм казвал, че само когато ме няма да ми вземат купони, а като се върна чувам тихо някъде в страни,"ама тя като не знае ,че той това и това не харесва защо му го взема".Той това съм аз в трето лице,единствено лице.Беше разговор между две колежки от моят програмен колектив,държа на подчертая ,умни момичета, Вчера се бях заслушал в стари рок парчета ,като се почне от Битълз и Стоунс, мине се през Доорс, Пърпъл, Юрая хиип, та до тези от по- зрелите ми години Форинър, Алфавил, Джорд Майкъл,Боти Тейлър,Мирилиан, Джудас прист.Не съм заспал, но съм изключил заобикалящият свят, все едно съм претърпял някаква времево -пространствена трансформация.Изплуват онези години, когато по всякакъв повод се правеха купони в залите на института,в заключените лаборатории, живота продължаваше., Колежката обожава бавните парчета ,или е опряла глава до твоята буза ,косата й те гъделичка ,но ти приятно ,вдишваш аромата на загряното и тяло и парфюмът й, усещаш онази, особена гъвкавост на женското тяло, все едно е същество от друго измерение, понякога може да вдигне очи на на приглушената светлина там в бездънната тъмнина греят звезди.Може да е илюзия ,може би си го фантазираш, но точно в този момент имаш едно особено чувство ,че с младата жена сте едно странно общо странно същество.Даже в главата ти отсъства момента, че това е една илюзия ,едно твое лично изживяване ,което ще изчезне при свършване на парчето.Ти се увличаш по разни езотерики, като моята колежка с триъгълника и не само тя.Разните Елени , отдавна ги беше прочела. Та дали е възможно в такива моменти вътрешната енергия на мъжът и жената да се сливат, не говоря , за друг контакт в този момент.Другото, дали ще стане или не е въпрос на развитие. Дали пък не съм много задръстен, фантазьор.Дали Колежката е е права ,кота ми казваше ,че се увличам по лъскавото и бързото.то е последното беше част от един по-дълъг разговор на изясняване в съвсем приятелски разговор за взаимоотношенията ни ,е вярно ,че беше на две водки.Та какво е твоето мнение.Не ги разбирам някои жени. Други жени са с ясна не лирична визия, с тях е по-лесно, но дали е интересно? Имаш чувство ,че при тях всичко е разчетено ,въпреки ,че и те имат моменти на емоции. Алекс
Разбира се, че се сливат енергиите, А. Съвсем осезателно се усеща. Даже има случаи, когато си постоял в чужди обятия и се усещаш съвсем различен от себе си, малко са те моделирали, според очакванията. Тогава даже говориш и се държиш различно, за да не влезеш в конфликт, не и в това лабилно състояние. Отлагаш. А когато е само хубаво и виждаш звездите в очите, без съмнение е, че си си се разходил из нейното празно поле. Твоето през нейното. Нали сме само едни празни пространства, Ал. И тук таме електрон :)))). Обмен. Разбира се. Но и промяна. Има хора. Има музика, която те кара да се носиш над повърхността. Летиш. Това са високите вибрации на добродетелите. На фините настройки. В такова състояние не можеш базовите неща като да изкажеш обида, псуване или да мислиш за клюки. Носиш се из приятните полета на вечно търсените любов и светлина. Дали мигът на това споделяне може да трае по- дълго от мълчанието. Само с избрани. Не един. Избрани. Дузина са, казва Дънов, хората с които можем да бъдем партньори. Духовни партньори. Докато кармичния, любовта на живота, е това се случва веднъж на 100 прераждания. През другото време се разминават кой е на земята и кой не. Лично на мен, когато бях в ръцете на една енергийна масажистка, ми се каза, че това е поредният ми живот, в който чакам. Поне от десет живота насам го чакам. Но няма да се срещнем. Има време за работа и време за любов. Човек не може да расте, докато е сам. Докато няма препятствия. Та, да се върна, да, когато мислиш, че сте станали едно, си прав. Точно това се случва. Като имай предвид, че твоето изживяване не е същото като нейното. Ако аз срещна блага възрастна жена и видя топлина в очите ѝ, я имам за светица. Изпращам и приемам огромно количество енергия. Когато аз, простата, спасявам от удавяне дребни насекоми в басейна си, за тях съм Бог. Провидението. Силата. Колкото си по- осъзнат, толкова по- силно усещаш всяка малка промяна в света и в себе си. Дали е депресиращо да знам, че в този живот няма да срещна половинката си? Разбира се, че е. Но както знаем, тук сме на училище. Ваканцията е, когато спим. Мечтаем. Пишем. :)))
ЦИТАТ:"Даже има случаи, когато си постоял в чужди обятия и се усещаш съвсем различен от себе си, малко са те моделирали, според очакванията.Даже има случаи, когато си постоял в чужди обятия и се усещаш съвсем различен от себе си, малко са те моделирали, според очакванията." Няма как да не съглася с теб, но това съм свързвал с емоцията, колебанията ,нещо като съмнение.Аз не съм играч, а просто средностатистически мъж.Има мисли ,ами ако нещо се обърка, и т.н.Един колега ,една колежка и тази в асансьора с разкошното палто ,която ме приюти в него, в мразовития асансьор иначе щях да хвана бронхопневмония.Та не като се съберяха понякога ,то започваха фините енергии, Акаша, Двете Елени вървят на конвейер, а аз се подсмихвам. Ето с теб никога не сме се виждали, но ми е приятно да си говоря ,някак те чувствам френдли и бих казал "топла", не като температура , а като емоции, разбирания ,все едно си надничаме в емоции, за да не кажа в мозъците.Ей, така има такива жени , седите и си обменяте мисли и се оказва ,че в момента сте мислили по един и същи въпрос ,не казвам ще се препокриват мислите ,но начина на разбиране е сходен.Затова с теб ми много приятно да споделям.Така и така сме подхванали тази тема на "финните" енергии, няколко пъти ми се е случвало ,но винаги на място където се бърза или е за малко. Веднъж на летище Малпенса, кротко си стоя на опашката на гейта и на съседният друга опашка. Оглеждам се ей така от скука и съвсем случайно погледа ми се кръстоса с погледа на една ,но съвсем непозната.Не съм се кокорил като жабок, да сме се гледали не повече от 10-15 сек.Странното е че получих някакъв прилив на топлинна вълна ,поне така го възприех.Случвало ми се е няколко пъти и винаги погледите са кратки и винаги на места където се бърза и хората повече никога няма да видят.С други жени при сходни обстоятелства -нищо-пътничка ,която си чака на опашка.Никога не съм виждал тези жени втори път, то и физиономиите не съм запомнял.Също като японското момиче в метрото,въпреки ,че в продължение на три години ползвах този маршрут ,в същото време като с японското момиче, никога повече не я видях.Та на какво може да се дължи това все едно сме както се казва на една "вълна" или е пък самовнушение.Моите колеги любители на Дънов ,на езотериката , на Акаша и всякакви други винаги започват едини обяснения, в които не виждам логика..Я колко е точна мисълта на Рене Декарт "Мисля, значи съществувам" Та ще ми е интересно твоето виждане. Алекс
Тези силно обменящи погледи, от които получаваш спокойствие, сила, разбиране и усещане "у дома" са били с хора, които не познаваш в този живот, а от преди. Разпознавате се на друго ниво. Имате цяла история, която не помниш, разбира се. Би било атласко натоварване. И е за добро, че се разминавате, защото това привличане е заради предишния сюжет, който ако имаше нужда да се дозавършва, щеше да по случайност да срещнеш жената втори път. И тогава би било много естествено да я заговориш и да си кажете как имате чуството, че се познавате. Да се усетите комфортно, дори в мълчание, нищо, че е началото на срещата. Не ви е неудобно. Просто много леко и приятно. И в крайна сметка, виждате, че в момента нищо не ви свързва, няма какво да се започва, нито приключва, затова просто се гледате и си пожелавате всичко най- добро. Човек се е раждал на много места. И в много исторически периоди. Някои будисти се опитват да вземат краткия път. Да излязат от цикъла. Някои пък, вече излезли, се връщат, като помощници, учители, това е висша саможертва, защото попадат в клопката отново, ако само стъпят крачка вляво :)))). Буууум. Ти, Алекс, си духовно буден, успешно еквилибрираш между мъжко, кариерно, йерархично его и чистота на духа. Имаш сетивата. Имаш отворено съзнание. И естествено си от плът и кръв, с грешките и нуждите му, нещо което йога ме оневини като каза, че има плът, която се нуждае от месо. За мен би било трудно да съм цялостна и завършена, ако не се храня, според стария ред. Приела съм го. С две думи, не е нужно да се чете трудно смилаема литература, ако прости обяснения ти резонират с цялото вътрешно знание, сърце и душа, и просто "знаеш", чустваш "с червата", че е вярно. Прераждането за мен не е езотерика, а жив логичен факт. Да не говорим, че го пише и в Библията. Ако го допуснеш като хипотеза и извъртиш спрямо нея въпросите си, струва ми се, че ще откриеш как всичко кликва като пъзел. Освен хора, има и места, където си оставил следи от твоята енергия. Там също така се чустваш някак познато, сигурно и у дома. Ние с теб, Алекс, сме сродни души. Това означава, че вибрираме в синхрон. Между нас не може да съществува хаос, криза, борба за надмощие. Дори единият да се накриви, другият би го изправил, като камертон. Страхуваш се от жива среща, че ще видя старчески петна по ръцете? Че ще те награбя и изложа? Страхуваш се, че ще те разочаровам и ще изгубиш хубавата представа? Нищо от това не би се случило, Алекс. Ако ние с теб се срещнем, ще ни се присвият чурките, ще се забавляваме чудесно и ще чакаме с нетърпение следващата ни такава среща. Знаеш ли, изборите ни определят кармата. Ти се спираш от страх. Това не е хубаво. Казвала съм го- никога страхът не трябва да бъде водач в живота. Когато има синхроничност, когато има сходство, няма физически белези, които да изтрият дълбокото енергийно усещане, което е важното. Знаеш го.
Fairy, та аз не знам даже от каква националност е .Просто срещнати погледи , не е натрапчиво взиране ,а нещо вътре в теб става нещо. Може пък да съм бил нещо емоционално натоварен или пък вълнение преди пътуването , ама както казва съпругата ми ,"ти си пън", няма да се развълнуваш, в което има голяма доза истина. Тогава защо ми е приятно с теб да си приказваме, а? Алекс
Именно, А, това са фините настройки, клетъчна памет, емоционална аура, не натоварване. Нали знаеш, че телата ни са повече от едно? "Четем се" , усещаме се и на други нива. Едното тяло тук спи, друго отива в астрала. Да не те обърквам повече. Хубаво ти е с мен, защото на мен ми е хубаво с теб! Това е законът :))). Еднакви сме. Не знам дали сме имали нещо преди. Не мога да го твърдя. Но със сигурност ще имаме :))))) в друг живот и ти ще си виновен. Щом ми бягаш сега. :)))
Добро утро Fairy, ЦИТАТ:"Ти, Алекс, си духовно буден, успешно еквилибрираш между мъжко, кариерно, йерархично его и чистота на духа. Имаш сетивата. Имаш отворено съзнание. И естествено си от плът и кръв, с грешките и нуждите му, нещо което йога ме оневини като каза, че има плът, която се нуждае от месо." Съмнявам се и то много сериозно ,че съм духовно буден.Да си кажа ,аз съм атеист не съм кръщаван, въпреки, че бабите ми направили завера,тайно да ме кръстят ,но баща ми разкрил заверата и станал голям скандал.Баба ми Екатерина ми го разказвала.Колкото до сетивност, нямам такава и все жени бдят над мен, особено в службата защото съм бил много доверчив, което не е вярно, но по принцип вярвам, докато не ме излъжат. "Страхуваш се от жива среща, че ще видя старчески петна по ръцете?" Нямам старчески петна по ръцете ,но белези имам, които особено личат когато кожата ми лятно време стане малко по -тъмна. Това се белези от изгаряния от цигари и изглежда са доста дълбоки ,защото и в пълна тъмнина мога да ги напипам,като малко по-вдлъбнати.Пет ясни на дясната ръка и две ясни на лявата.Дължа ги на съпругата си при един скандал устроен от нея ,защото не удържах на обещанието да излезем на "лов" за парцалки по Валентините/това е може би последната или предпоследната година на соца.Аз просто бях обещал на един колега да отидем с колите си до склад на топливо да натоварим по ,четири торби цимент ,това прави по двеста килограма в кола.Тогава торбите не бяха "дамски" по 25 кг, а нормални по 50 кг.Нищо лошо съпругата ми знаеше, но колета закъсня, а той е малко хилавичък и аз трябваше да ги кача до вторият етаж.Не беше проблем ,но се поизморих ,жена му направи кафе и кекс, сандвичи и така закъснях.Нататък съм ти го разказвал.Така ,че от мен недей да очакваш кой знае каква "духовност",нямам съответната чувствителност и теоретична подготовка.Ти си чела такава литература , а когато моят колега и колежките започнаха да разискват по тази тема ме напушваше смях. А значително по-рано ,когато още не беше закрит института, колежката, която е била 5-6 месеца в Индия,/баща й беше чиновник в ООН/ тя още тогава развиваше някакви теории,които ме забавляваха. Тя е тази ,която няколко пъти ми донесе да ми показва един огромен красиво оформен том, по скоро само фотографии на статуи от някакъв храм на любовта.Там водели неомъжените девойки от високите касти.Е, такъв брой статуи, ама как са направили на различни секс пози.Всичко в реални размери.Колко ли време са ги правили.Не бих се досетил за толкова странни пози.Освен нормални жена и мъж имаше две жени с един мъж, двама мъже с една жена,а на всички жени бюстовете имаха вид на тези на "силиконките" и това правено поне преди 2 хиляди или повече години. Алекс
Добро утро, Алекс! Сви ми се сърцето за тези белези от цигара. За моя радост не си спомням да съм чела този случай. Не мога да повярвам, че е възможно Ц да се е държала така, освен ако тя не е била компенсирана за напразното очакване като сам си се наказал с горене? Това вече мога да си представя като възможна опция. За индийците и телата им. В йога се казва, че токсините се натрупват най- напред върху ставите, а чак после отиват към вътрешните органи. По тази причина, те имат танци, движения, изобщо двигателната култура да са разчекнати, огъвкавени и свободни от западната скованост. Напълно е обяснимо, че в търсенето на начини да си играят с енергията в ниските чакри, са ползвали всякакви пози, извадени от йога практиките им. И да, това прави лимфната система буйно циркулираща, мускулатурата жива, съответно гърдите са високоположени, пълни и плътни, красиво заострени. Относно твоят статус :) и готовност за възприемане, няма нужда да скромничиш. Достатъчно е да се погледне поведението ти, досега. Дали човек е фин или малко над първосигналността, се чете между редовете, в реакциите, в думите, в липсата на реакции и тн. Може и да не боравиш свободно с езотеричния език, но основните принципи резонират с начина ти на мислене. Мислех си, колко е смехотворно от моя страна да давам оценки, но исках да знаеш, че когато етичния кодекс е гравиран върху челото ти, няма как да остане незабелязано. И това не е просто възпитание. Буден си, защото се интересуваш. Имаш въпроси. Търсиш. Това е буден. А пък относно акне белезите, мислех си за Уилям Дефо, но се оказа, че той има супер интересни бръчки и дупки в лицето, а не белези. Обожавам физиономията му. Толкова е уютна! Виж, понякога ползвам похват да съм дразнещо грозно- крайна, но знам, че ти не се ловиш на подобни кукички. Въпреки това, опитвам. :))) Дай целувка и да действаме напред.
Fairy, много внимавам да не използвам прилагателни, подсказващи интелектуална близост. Та случката е съвсем битова, банална. Този колега живее недалеч оттам, където някаква те засякла и си искала да я пребиеш, защото с неразумното си шофиране застрашавала децата ти. Много пъти ме е возил с колата си, а ние още нямахме. По принцип коли, даже тези, които са на ръководни позиции, идваха я един, я два пъти седмично. Същото се отнасяше и за нас. Нямаше я тази обсесия непременно да отидеш с жигулката, ладичката, Вартбурга, „тарамбуката“, шкодичката и т.н. Та той решил да прави ремонт на баня, кухня, тоалетна. Тогава падаше голямо търсене на плочки, цимент, майстори, санитарна арматура и т.н. Вече имахме Fiat 125P, та бяхме се разбрали в събота да отидем до склад на „Топливо“, да натоварим във всяка кола по четири торби цимент по 50 кг. В събота, като повече свободно време, съпругата ми като всяка жена иска да пообиколи по луксозните магазини за някоя по-луксозна за времето си дрешка, обувки, бельо. Като правило това се прави след два часа, защото сутринта е заета с домакинстване. Лошото е, че колегата закъсня, натоварихме цимента и с него – до познато на теб кварталче. Той живее на втория етаж, асансьор няма, но стълбите са удобни. Та аз като по-млад и в добра форма започвам да нося торбите до тях. Е, поизцапах се, а жена му пече кекс, прави сандвичи, прави кафе. Сядаме малко да прехапнем и да поприказваме за ремонта, може и някое порно клипче да сме изгледали на VHS. Та прибирам се вкъщи – ухае приятно, нещо вкусно, а съпругата ми ме посреща с една крива усмивка, която не предвещава нищо добро. Опитвам се да обясня, че все още може да направим този тур по магазините, но тя е вече бясна. Започвам с някакви обяснения, подмазвам се, а тя, като ми слага пържола с гарнитура, заявява приблизително: „Щом като чуждите хора са ти по-важни и ти се държиш като свиня/куче – яж като тях, от пода!“ – и цялата чиния с пържолата и гарнитурата, пляс на пода. Тя се врътна и се затвори в спалнята, даже се заключи. Всичко потъна в мазнина – греба, мия, пак мия, сменям всякакви препарати за измиване, а тогава нямаше такова разнообразие, а аз на колене лазя по пода. Налегна ме нещо средно между бяс – слава богу, го овладях – и дълбоко самосъжаление. Настроение близо до абсолютната нула. Намирам един хубав коняк, подарък от баща ѝ, знаеш какъв беше, вземам от нейните цигари – тя тогава пушеше St. Moritz, или червен, или син. Седнал съм като някой алкохолик, наливам коняк, пия, пуша от цигарите ѝ, а аз не пия и не пуша, и ми е едно мерзко на душата, на сърцето. Започвам, когато цигарите са почти до края, да ги гася в ръката си. Първо изгарят косъмчетата, след това се появява едно малко мехурче и колкото бавно приближавам огънчето, мехурчето се пуква, а отвътре излиза някаква мътна течност – предполагам лимфа. След това се появява едно тъмночервено петно, малко, колкото една стотинка, с опушени черни краища. Пак пийвам, пак същото с друга цигара, после със следващата – и така 5–6 пъти на дясната ръка, на лявата само две, защото с нея държа чашата. Никакъв стил на пиене на хубав френски коняк. Дали беше Rémy Martin, дали Martell, дали Hennessy – не си спомням, но помня, че не усещах никаква болка. Все едно горя дърво – само гадна миризма на горено месо. Тя не дава признаци на присъствие и аз отидох в другата стая. Съблякох се и заспах – тъмен сън, все едно се провалих в някаква бездна. Не знам кога е било – усещам нещо да ме дърпа за крачолите на гащета, нещо не разбирам, все едно не съм аз, а тя ми го налапва, за което друг път трябва да се моля. Пак някъде изчезвам, пак се събуждам, а тя ме яхнала и сама се набива, сплела ръце на тила. Това е, което виждам на уличното осветление – аз не участвам, нищо не усещам, а само ми се спи. Колко е продължило, какво е ставало – не знам. На другия ден се събуждам – в устата гаден вкус, тя спи прегърнала ме. Ставам, мия зъби, душ и изведнъж изпадам в стрес – ами ако съм свършил вътре? Облива ме пот – да не е послушала съвета на майка ми, която я врънкаше за второ дете, че можела лесно да ме излъже, че съм доверчив и т.н. Родната ми майка крои козни зад гърба ми. Та от това са ми белезите. Добре, че беше още ранна пролет – ризите бяха с дълги ръкави и не се виждаха бинтовете, а след това белезите. Но като стана топло – не мога да ходя в късната пролет с дълги ръкави и „цъфнаха“ белезите. Още розови, въпреки разните мазила – виждат се. А на морето аз – черен, и едни белезникави кръгли петна по ръцете ми, ама пък бях наредил на почти равни разстояния. Но са и леко вдлъбнати. Там не растат косми. Мислех, че съм ти го казвал. Големи лъжи пред колегите – как да призная от какво са. Алекс Съжалявам за закъснението ,но дъщеря ми ме измъкна и сега го дописах
О,небеса! Триста дяволи! Толкова ми дожалява какво си си причинил! В първия момент от подобен сблъсък, човек рядко се сеща да застане зад себе си и да се защити. Понеже така и така чуства вина, че нещо е сгафил и не съобразява веднага адекватността на отсрещното поведение. Направил си каквото трябва, има мръсотия, почистваш я. Това е първата реакция. Чак после идва унижението, че това е блъсната храна, отказано човешко отношение, грозни думи и вече те хваща яд на теб си, че търпиш и чистиш. Самонаказваш се. Искаш да вербализираш емоциите, да изкараш навън болката и затова ѝ даваш излаз чрез горенето. Иде ми да ти нацелувам ръцете. Странното е, че не си помислил,че това са видими места. Обикновено си по- предвидлив, но явно пердето е било блекаут. Ама и Ц си я бива. Че и нагла :))). Да ѝ имам извинението. Мен би ме било срам носа си да покажа, камо ли да притеснявам човека. Ужасна история. Как изобщо си я изтърпял и си останал? Детето. Аз съм в шок, Ал. Както и да я въртя тая ситуация, не ми излиза баланса. Абсурдно е. Явно много си я обичал, щом не си си излязъл, веднага след изцепката ѝ. Пиша адски бавно, понеже съм в потрес. Като дете, силно се впечатлих от една случка, как майка готви, слага масата, всички сме щастливи, баща ни сяда и се сърди, че тя му говори, не го оставя на мира да се храни спокойно и блъсна чинията със шопска салата. Напред, не падна на пода. Отдалечѝ я. Никога не бях виждала нещо по- грозно. Да отхвърлиш храната, приготвена и сервирана с любов. Години го мразех за това. Години. А да се използва интимността като плащане за грешка, ми е още повече абсурдно. Вижда ми се като подценяване спрямо потърпевшия. Евтино. Съжалявам, Алекс, че ровя в раната, но наистина 'забих". Прегръщам те.
Мен тази нощ ме цепеше глава. Ако съм права, ок. Ако легна, ставаше зле. Пих хап, не помогна и реших да търпя. Явно е хормонално, щото сега си усещам яйчниците силно болезнени и корема като изритан. И пак главата. Обаче :)))), съм пасирала чудна картофена крем супа, постен гювеч, от който изчоплих загорели чушки и пак гушнах русото задниче. С тия коремни контракции ми иде, Алекс, да те навра в мен, да те родя и да си те отгледам като най- разглезеното момченце със сребърна лъжичка в устата. И понеже ще порастеш за полата ми, а аз знам, че си краден, ще те смачквам от милувки и галения, докато не вземеш да ми отвърнеш и тогава :))))) цялата идиотия отива към разказ в категория. :)))))) Лигочът. Дойде. Обаче наистина тези обгаряния, тристадяволизащописахзатованафантазияпритова, са нещо, което няма да ми излезе от ума, като втори нос на лицето ти, като цезаров белег, чрез който сам си се преродил. Това не е просто случка от семейния живот. Камъчето, дето обръща колата. Повече е. Затова ела да те напъхам, докато имам слаби контракции и аз ще се погрижа за всичко. :)))) Няма да те дам на този грозен и жесток свят. Никога.
Fairy,Тя никога не вика ,а говори тихо с един звънлив глас, все пак тогава беше млада.Тя просто по средата на пътя от печката към масата направи коментара и я изсипа на пода с едно плясване.А изгорени петна ,в първите няколко години лятно време на морето придобиваха и някакъв розов оттенък,сега от години не го забелязвам ,а и те някак не личат толкова.Колкото повече съм загорял повече личат, те не се пигментират или ,ако се пигментират е много малко.Изглежда, че най-горният слой на кожата където е пигмента е унищожен. Е, в началото ,особено лятно време след море, когато съм в превозно средство и хвана дръжките, петната личат като кръпки, но се свиква. Извън колегите само веднъж някой ме е питал/може и да греша/.Може би е искала да се извини ,обикновено такова "извинение" ,се получава с много настояване от моя страна, тя не много по секса.Имам чувството ,че силата й е да организира,да носи отговорност и сега толкова години по-късно ,даже да отиваме някъде, което не е чак толкова свързано с точност, пак държи на точността.Тя така е привикнала и нейните хора като каже примерно 14,05 , това значи 14,05.Аз от секса нищо не помня ,даже не знам как е еректирал, все едно действието се развиваше извън мен, аз ту заспивах, ту се събуждах ,но само за няколко секунди ,и примерно да я видя на светлината отвън как е сплела ръце на тила и се тръска.Даже и свършването съм проспал, нещо като момчешка полюция.Та затова беше тревогата ,да не е станала белята. В една месарница ,за да защити една възрастна жена, на която месаря държеше неприемлив тон ,тя така го постави на мястото му ,че с един колега излязохме навън.Няма обиди, няма викове ,само му обясняваше какви са неговите служебни задължения и какво трябва да му е държането към клиентите..След това може повече от два месеца на влезнахме в месарницата, но веднъж когато вече този го нямаше там, влизаме да пазаруваме ,а собственика ни подарява бутилка уиски. Може би това беше нейното изинение и сключване на мир.Алекс
Отлично помня тези избухливи съботи и като цяло празници. Сякаш човек се сдържа и търпи всичко, но когато идват дните за почивка, вече няма толеранс към тези, които му пречат да си получи заслужения комфорт. Има си обяснение и нейната бурна македонска реакция, макар че е срамно да реагира така, ако всъщност си помагал на колега. Дори да сте гледали порно, като почивка след тежестите, ако от теб се е очаквало да ѝ държиш чантата, докато мери във Валентините, пак не е адекватно да стои и да те чака, само за да отмъсти за закъснението. Според мен е била в пмс. У нас дълги години се повтаряше патерн с караници баш по Коледа. Точно тогава не можех повече да го търпя с цялото му безразличие, липса на старание и участие. Даже една Коледа, когато умората ме надви, му поверих да извади подаръците за децата изпод бюрото си. По правило ги уморявах в снега до късно следобед, за да заспят рано и да можем да се изненадаме, че на сутринта под елхата има празнични кутии. Че съм ги купувала, пакетирала, надписвала, добре. Но че в онази нощ той си е пил и забравил да ги пренесе, та когато чух стъпчици към хола и скочих, с ужас видях разочаровано дете, можеш да си представиш как ми се искаше да го размажа. И пак. Не бива да развалям коледния дух, нали така? Познай как убедих детето, че елените тъкмо гледат от прозореца и трябва да си легне и престори на заспало. И как бързах. Как натъпках яда и разочарованието си някъде дълбоко, за да сложа на лицето си усмивки и изненади. А една Коледа не издържах и се понесох към нашите с децата. Но стана така, че я изкарахме в Пирогов. Дадоха на болното пликче с подаръчета. Ами на моя 30 ти рд? Хубаво чисълце. Децата болни. Нашио на работа и никъв го няма, а вече е 18ч. Цял ден съм с леген и миеща дупета, повръщат и дрискат, нищо не можах да сготвя за обичайните роднини 13 човека. Звъня му. Трябвало да помага на колежка, че имала два майстора в кабинета. Побеснях. И пак не вървеше да вдигам скандал. Не и като чакаме гости. Нашите дойдоха, поеха децата. Аз се запретнах и вадих ястията едно по едно, когато всички бяха вече на масата. Ужасно пренебрежение! Просто ужасно! Тогава отидох в ЦУМ и си купих обеци със смарагд и диамати. Още не бях се върнала да шофирам, откак престанах в студентството. Ходих с трамвай. В магазина се пазарих :) и ми свалиха от цената. В трамвая гледах старче с мрежа и пакет масло. Умрях от срам. Тези обеци почти не ги нося. Все нещо не им върви. Купени са на въпреки. Всичките ми 30-се-и години бяха белязани от семейни гафове. А на децата им бе писнало да слушат за развод. Имаха ме за предателя в семейството. На 40 кротнах, реших, че ще се поогледам за последно, но нямаше нищо на хоризонта. Не мога да кажа, както ти го правиш, "другарчето ми", или да се обръщам назад с прошка. Не. Мисля, че той дори не подозира за щетите, които е нанесъл. Така е. Не подозира. Заключила съм емоционалната страна. Отчитам само практическата. Като една грижовна майка и икономка. Може да съм се оставила без нужното ми внимание, интимност, приятелство, може да съм прощавала пропуски, грешки, малки обиди, но дори милимунда унижение като това с чинията ти, би вдигнало всичко във въздуха. И по теорията на скачените съдове, същото, където и при когото и да го видя, би било равносилно на война. Мойо казва, че се чуства като coward. Поне от това ме е спасило провидението, волята и любовта тип отмендамине. Което го свърших, го вършех добре. Да ме нарече свиня? Оооооохохохооооооооо ААААХАХАХАХА Помня онези години,Ал. Помня как избухвахме в събота. Но аз никога не бих останала след такава случка. Но пък и не съм имала прегрешения, които да изплащам. В някакъв смисъл, сега, може би търся събирателен образ, който да го отнесе за всичко. Знам ли? Виж как ме избива на насилийце? :))))
Тук е момента да си капнем по едно опушено и да палнем по една вреднилка :)). Минало е. Не е реално. Реалното е днес, сега. Благодаря ти за приятелството и компанията, Алекс мой! :)))) Отивам на балконя :)
Минаха доста години ,може да е било и животно, а не свиня.Беше обидно то е ясно.Но добре ,че природата се погрижила мъжът е 2-2,5 пъти по-силен от жената,че то мъж нямаше да остане..Че беше обидно ,но и аз се чувствах виновен, че не удържах на думата си ,а тя много държи на точността и поетите ангажименти. Тя е работохоличка,много организирана, нещо като робот, с ядрен двигател. Алекс
Влязох в кабинета и искам от мойо да подаде бутилката от високия рафт. Кой ме е ядосал, пита. Ти, отвръщам. Разказвам как си лафим с десантчика и как съм се присетила старите му гафове. Лошо, казва. И се връща към компютъра и любимата си работа. :))))#смешное Алееееекс, многоесмешно
Ф, малко ще се раздвижа. пък на телефона пиша. А
Съжалявам. А
Любимичък мой, А, няма за какво да съжаляваш. Пак избихме рибата :)))). Мисля, че спихнах де що има заебателен орган. Обаче и от това има ползи. Обещавам ти никога повече да не връщам лентата в тоя стил :))). Наистина, всичко е наред. Аз съм една лигла. :))))
Пак от телефона Не си лигла, а умна жена, винаги съм контактувал с такива. А
Сещаш ли се една сцена с Бриджит Джоунс в затвора? Когато азиатките я питаха защо е там? Разказваха, коя мъж ѝ я биел, коя карали да проституира, коя направили наркоманка. А Бриджит не посмя да каже за провинението на нейния Дарси, беше маловажно спрямо истинските проблеми :))). Да ти цункам муцунката! И утре е ден за лигоч. Продължаваме :)
Добро утро.Ама защо смяташ ,че се лигавим, аз го смятам като разговор и споделяне на настоящи и най-вече минали преживявания, нещо от минало.С теб ми е приятно да си говоря ,като с онази моя колежка с "триъгълника".Нито си ме виждала, нито ме познаваш визуално, даже да допуснем чисто хипотетично ,едва ли съм такъв ,че да ти се спре погледа върху мен. Въпреки възрастта все още имам прилично ,атлетично тяло ,което не знам защо понякога това хем дразни жена ми, хем понякога се чувства горда. Е, това зависи от контекста на случката. Минаха времената ,когато бригадирката на монтьорките ,които бяха прикрепени към нас, направи онова изказване отнасящо се до нейните колежки. Е,тогава бяхме командировани в завода за около два месеца, за изпълнението на една голяма поръчка за чужбина извън СИВ.Спомням си когато веднъж имах някой от нейните хора я докара, за да ме изчака защото след работа имахме ,някакво културно мероприятие.Та монтьорките или поне част от тях намериха някакъв повод да дойдат до нас, за да я огледат по женски. Алекс. По-дяволите измъчи ме този клавиш на С-то
Добро утро, А! Пия кафенце. Смешно ми е пак. Всичко. Като се почне с тук. С това как мойо се прибра нощес от балконя, щото преваля :))) и го е намокрило. С децата правим уговорки за ежегодни срещи по едно и също време, на различни места. Сега темата е Париж. Не съм била там. Първо, бил лайнян. После бяха жилетките. После нам кво си. Факт е, че вече космополитните градчета не са с чара, който имаха преди 30 години, но все пак местата носят различен мирис, цветове, енергия и човек ще- не ще си обновява мозъчната клетка с нови възприятия. Говорим за това какво бихме искали там. Абсолютно залагам на безцелното улавяне на долче ниенте. И задължително някоя вещ за спомен- шал, дрешка, нещо. Много е смешно, защото избраха дати и аз се възмущавам "Не мога тогава, на лекции съм!" :)))))). И се търкаляме от смях. Толкова са лесни да ги поглезиш. Радват се на малко. Все още мога да ги изненадвам. И да ти кажа, и аз не съм за изхвърляне. Да сложим настрана как изглеждам. Да приемем, че имаме един мъж и една жена. Че той седи, тя го е обкрачила и виждат основно лицата си и тук там местеща се плът. Неговите впечатления са от това какво усеща члена му, какво чува, как го водят към екстаз, как го задържат, измъчват и облекчават. Неговите впечатления за жената са на база нейната освободеност и умение да се наслаждава на срещата им. Почти няма значение как изглежда иначе. Това си мислех вчера като гледах сериал, криминален, с едни шотландци, дето не бяха хич ниски, а имаха най- разкошните мъжки бедра. С месо. И едър кокал. Здрави. Твърди. Пречудесни. И прави. И вървящи. И клечащи. И всякакви. Оставям настрана лицата, сините очи, сладкия диалект, лъжите, интригата, опастността. Само бедрата да гледам. Оххххх :))))
. Някога колежката с триъгълника ме наричаше еволюирал войн на чингиз хан, защото краката ми били прави, а не криви ,а очите ми все още имали нещо "дръпнато",но били кафяви към лешникови. /както се пее в една песен моите кАфеви очи/ . Няма що голяма офталмоложка. Нещо извън темата. Ти докато гледаш мъжки бедра ,аз на това попаднах .""" Румънският сенатор Диана Шошоака - за експлозията на склада за боеприпаси в Хмелницки: “Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но близо до нас, в Украйна, вече имаше ядрен взрив. Ще ви кажа и къде беше. В складовете за ядрени боеприпаси на НАТО в Украйна. В района на Хмелницки, разположен на 230 км от източната граница. Това действие предизвика раздразнение в Полша и Германия, населението е нервно. Един генерал ми се обади и ме попита защо мълча? И ми изпрати новината. Радиация и отровен уранов прах са пристигнали в Полша на 15-ти т.в. от склад за боеприпаси, ударен от руска ракета "Кинжал". Това потвърждават от Агенцията по околната среда в Полша. Сега говорим за реални данни. Този склад съдържаше танкови снаряди с обеднен уран, предоставени на Украйна от Обединеното кралство. Тези боеприпаси са на стойност 500 милиона долара! Нивата на радиоактивност са показани на графиката и са измерени от съответните университетски лаборатории в Полша. Това показва, че прахът от урановите боеприпаси е бил пренесен от вятъра от района на Хмелницки до Люблин и за два дни е изминал разстояние от 400 км. Тези, които са били на открито и са дишали прах, ще страдат от сериозни заболявания. Това е така, защото НАТО се прави, че “не разбира”какво ще се случи, като се намесва във войната между Украйна и Русия." ----------------------- Такааа, . . . сега нека да попитаме властите в България, защо мълчат за този опасен радиоактивен облак?! Иначе, ако ги попитате за Чернобил и комунистическите власти, знаят много добре мантрата, как да манипулират общественото съзнание, че, видите ли, те не били казали на обществото. Днес се повтаря същата ситуация. Дори още по-зле, защото не се мълчи само в България, но и в целия Европейски Съюз! Докога ще търпим това престъпно поведение?!Наистина е престъпление!""""" (Снежана Рудакова) Алекс
Хванали са се за дедовия, Ал, барабар с Урсула и осигуряват поколения, в нещо като надпревара никой да не изпадне след другарчето. Ами геноцида в Газа? Една плюнка държава ще се прави на Господ?! И досега я чакаха да убие колкото може, един вид времеви аванс, без санкции , без нищо, ей сегичка почват леко мрън- мрън. Не е истина, просто. Аз срещам големи трудности с мойте студенти, които бяха на косъм да откажат да учат при даскал евреин. Изобщо възмущението им от демагогията ги прави крайно десни. Хуморът отново се връща като крайно десен. Румънците отдавна заредиха населението с йод. Нещата се скриват, но следват логична последователност и всеки може да ги предвиди без да е Мел Гибсън в теория на конспирациите. Ковид? Затворения свят? Никой не излиза никъде и празните пътища? Знаем каквото ни покажат. А дийпфейка е масов. Трябва да си луд, за да мислиш нормално.
Това ми го пусна един колега , просто му попаднало като четиво. Ал
Изчетох материали за защита и превенция от зловредното влияние. Резултатът е, че ще купим добавки с водораслото Келп и гъби Рейши :). Покрай колагена и вечерната иглика, да минават и те. Някога давах на мойте сироп от облепиха като имуностимулатор и адаптоген в преходните месеци. Мога да удуша с два пръста майка, пушеща над количката. Екстраполирай и виждаш Здравна каса и съотношение на здрави работещи към виснали за лечения. Бюджетен колапс в световен мащаб, ако включим и зелените страни с нисък прираст. Нещата следват логика. Грозна, но логика. Дай да те цункам." Няма по- добро и сигурно място от в ръцете ти." , Дъ бест :) ,Тина