Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
- Това е! Това е! – крещеше режисьорът и подскачаше на място.
- Знаех си! Знаех си, че имаш талант! Гледайте и се учете!
На Светла изобщо не ѝ беше до това! Членът ритмично се движеше в нея, усвоявайки дълбините на влагалището ѝ.
- Потърпи Светле, потърпи! Изкуството иска жертви! – шепнеше ѝ отзад Лазар, дишайки тежко.
С едната си ръка беше напипал клитора ѝ и се опитваше да го масажира. Първоначалния шок беше минал и сега вече момичето започваше да изпитва и някаква леко удоволствие. Усети, че е потекла доста! Действително, скоро започнаха да се чуват характерни хлопащи звуци. Лазар смени темпото и вече бавно влизаше и излизаше от нея. Тя се досети, че единствения начин всичко това да остане незабелязано, беше мъжът зад нея да свърши по-бързо, тя започна да се подава насреща му.
- Тихо, глупачке! – прошепна ѝ онзи отзад.
- Не се движи! Впрочем, аз те насилвам все пак!
В това време обаче, блаженото ѝ изражение привлече вниманието на режисьора.
- Светлана, какво става? Къде е страданието, къде са виковете?
Момичето на това само се усмихваше глупаво, съсредоточена на бавно пълзящият между краката ѝ член. Наложи се Лазар да оправя положението. Членът му излезе от влагалището и тутакси се опря в ануса. Това изплашим Светла повече от всичко друго. Тя отново се задърпа и замуча. Удовлетворения режисьор отново седна на мястото си. Членът отзад продължаваше да увеличава натиска върху сфинктера, който Светла стискаше с всички сили. Усети, че не е в състояние да го задържа повече, и че главичката прониква вътре.
- Толкова, достатъчно! – плесна с ръце режисьорът.
Членът изчезна. Помощниците я пуснаха. Лазар ѝ оправи гащичките и смъкна надолу полата ѝ.
- Браво! – прошепна ѝ той, докато изваждаше бельото от устата ѝ.
- Аз съм "за", да те вземем в групата!
Светла мълчеше, докато идваше на себе си. Режисьорът изказваше възторга си от нея, но тя не го чуваше. В главата ѝ шумеше. Пулсиращото ѝ влагалище настояваше да се завърши започнатото. Накрая тя се съсредоточи върху това, което ѝ говореше Иванов.
- Светла, ти имаш талант! Несъмнено ще те вземем! Ела в кабинета ми да ти оформим документите!
В кабинета той се намести в огромния стол и ѝ подаде лист хартия и химикалка.
- Напиши молба, а аз ще ти попълня данните.
Светлана старателно започна да пише, искайки да завърши по-бързо и да отиде да се изчука с набеденото си гадже.
- Написа ли? Давай тука. – режисьорът взе молбата и я прочете, но неочаквано я остави встрани.
- Светле, виж сега... – внимателно започна той.
- Навярно си чувала слуховете, че пътят към сцената минава през леглото?
- Чувала съм...
- Ами виж сега, това не са слухове. Така се е получило. Традиция такава има... Разбери, стар съм вече, но няма как... Иначе нашите лелки тука няма да разберат, те всички са минали през това.
- Ами щом така трябва... – Светла се изправи, надигна полата си и смъкна бикините си.
После легна на дивана и разтвори крака, като демонстративно показа гладко избръснатата си, блестяща от влага катеричка.
Иванов се приближи, облизвайки устни и като се наведе, вкара пръст във влагалището ѝ. Тя едва забележимо потрепери и въздъхна.
- Това е хубаво, че нямаш предразсъдъци, но има проблем. На моята възраст, след бурните ми младини е нормално сега да имам проблеми с ерекцията, затова ако не възразяваш да го вземеш в устата си, а?
Момичето въздъхна, разбирайки че отново ще остане неудовлетворена, седна пред него и започна да му разкопчава гащите. Като измъкна това, което трябваше да мине за член и усъмнявайки се дълбоко, че е възможно изобщо да стане, тя го насочи към устата си. След 15-ина минути стана ясно, че няма да се случи нищо. Членът само леко бухна, но си остана все така вял, без значение от усилията на девойката.
- Г-н Иванов, не се получава. Ако искате мога да продължа, ама...
- Мда. Добре, легни на масата по гръб. Ще ти го сложа в устата, а ти ще се галиш, за да те гледам. Може би, това ще помогне.
Светла, готова на всичко само за да свърши и да я пусне, зае желаната поза. Когато членът се намери в устата ѝ, тя спусна ръката си между краката, намери клитора си и се зае със себе си. Мигновено засилилата се възбуда я отвлече от режисьорския хуй и скоро той усети това. В този момент вратата се отвори и вътре влезе оная същата лелка, която стоеше с него пред сцената. Като огледа, без никаква изненада ставащото вътре, тя попита ехидно:
- Какво става, пак ли не ще да се вдигне?
- Остави се! Какво искаш?
- Търся Лазар.
- Продължавай да го търсиш! И като го намериш, кажи му бързо да дойде тука!
- А-а-а, добре. – многозначително каза лелката и излезе.
- Светле, помислих си, че имам още един способ. Той работи на 100%. Ей сега ще дойде Лазар, нека той да ти го сложи, а аз пак така в устата. Тогава гаранция ще се получи!
Момичето кимна, съгласна на всичко. Лазар се появи след 5 минути.
- Какво шефе, пак ли? Аз както всеки път ли?
- Да! – Иванов му подхвърли презерватив.
Лазар заобиколи масата, извади члена си, надяна му презерватива, и като надигна краката на момичето внимателно проникна в нея. Шефът се наклони напред гледайки жадно, как членът на младия мъж разтваря влагалището на Светлана.
- Лазо, повдигни ѝ краката повече и по-широко!
Той ги повдигна и разтвори така, че Светла възмутено изписка. Мъжът нарочно се движеше бавно, за да може шефът му да наблюдава дебелия блестящ ствол, разтварящ малките срамни устни и триещ увеличилия се клитор. Светла, усещайки хуя в себе си, започна отново да смуче режисьорския член, отбелязвайки за себе си, че той се беше увеличил доста. Постепенно той достигна нормална големина и придоби завидна твърдост, като трудно се побираше в устата ѝ. Иванов хвана момичето с две ръце за главата, и започна да я чука здраво там, като не се сдържаше да ѝ го вкара чак в гърлото. Момичето даде всичко от себе си, за да успее да доведе режисьора до оргазъм и това ѝ се отдаде доста бързо. Гъстата сперма запълни устата ѝ. В същото време със силно сумтене свърши и Лазар. Светла усети спазмите на хуя му и разбра, че отново е останала незадоволена. Доволният режисьор отново седна на стола си, и започна отново да преглежда молбата. В кошчето за боклук до него, самотно си лежеше презервативът на Лазар. Светла стоеше с гащичките си в ръка, чудейки се дали да ги обуе сега или да почака. Иванов накрая подписа листа хартия и ѝ го подаде.
- Дай я на Вярка. Оная жена, дето беше влязла тука докато ние..., а ти изобщо успя ли да свършиш?
- Не-е-е.
- И на мен така ми се стори. Намери Лазар, той ще ти помогне.
- А ще иска ли?
- Той винаги иска. Нашите жени тука постоянно го използват. За какво мислиш го търсеше Вяра? Предполагам, че и сега някъде се чука с някоя!
- Разбрах. – Светла внимателно излезе и се отправи да търси Вярка или Лазар.
Намери ги през три врати. Както ѝ беше казал Иванов, жената стоеше на четири крака, а мъжът се движеше зад нея усърдно. Като чуха скърцането на вратата, двамата се обърнаха синхронно, огледаха новодошлата и продължиха заниманието си. Впрочем, Лазар ѝ направи знак да се приближи. Тя дойде до тях, чувствайки се малко странно, макар че предполагаше, че такива неща тук са нещо обичайно.
- Това за мен ли е? – Вярка забеляза листа в ръката на момичето.
- Остави го на масата. Какво има друго? – попита, когато видя че Светла не излиза.
- Трябва ми той. – каза девойката и посочи към мъжа, усещайки, че се изчервява.
- А-а-а... – Вярка веднага се досети.
- Седни и почакай, ей сега ще сме готови.
Светла седна и започна да наблюдава с интерес, как двойката се доближават до финала. Без да се притеснява от присъствието ѝ, по-възрастната жена отнесено виеше и се гърчеше в ръцете на Лазар. Накрая тя затихна, а мъжът свали поредния презерватив и се обърна към Светлана.
- Е, готова ли си? Ела тука и давай презерватива!
Втората част дойде до съзнанието ѝ малко късно.
- Аз нямам...
- Как така? – възмути се онзи.
- Аз ли трябва да ви ги купувам? Че то откъде да ви ги взема толкова много?
- Спокойно! – намеси се Вярка.
- Първи ден ѝ е, откъде да ги знае тия неща? Вземи от моите, знаеш къде са.
Недоволно мърморейки нещо, мъжът намери един презерватив, сложи си го и доста грубо обърна момичето с гръб към себе си. Зажаднялото ѝ влагалище посрещна с радост члена му и го обгърна. Лазар я хвана за бедрата и заработи ритмично. Светла му помагаше, колкото можеше, като се подаваше насреща му, докато стенеше през зъби.
- Да! Викай, ако искаш! Не се притеснявай! При нас са нормални такива неща, няма да учудиш никого.
Светла, като че ли само това чакаше. Помещението отново се огласи от стоновете на жена в оргазъм. Лазар я погледна учудено, но не спря докато тя не затихна и не се отпусна в ръцете му. "Гледай ти, а аз мислех – театър, изкуство, гнездо на културата, а гледай какво се получи! Ама какво пък, утре ще взема да ида пак, да видим какво ще се получи този път...", си мислеше Светла, докато крачеше по улицата.
Край