Нощта и нейните тайни

28.05.2025 | Jeff

Беше спокойна нощ. Чувствах се поспал, но не бях сигурен къде се събуждам. Усещане на сигурност, но и обратното. Главата ми пулсираща леко се изправя, а жадните ми за информация очи примигват разпалено. Въздишам в знак на спокойствие. Будя се в апартамента на приятел. Добър приятел. Мога да поспя още или да проверя какво има в хладилника без да се чувствам неудобно. Очите ми още търсят силуети в тъмнината. Часът е около 3 сутринта. Нямам часовник, но и друг път съм ставал по това време. Познато ми е. Бурна вечер, пиене, забавления. А сега пресъхнали устни, чувство на обърканост, задоволство от факта, че съм на сигурно място. Остъклената тераса е отворена. Лек пролетен вятър бута бялото мрежесто перде. Помръдва и пак заспива. Ръцете ми се движат по тялото. Очевидно за пореден път спя с дрехи. Смачкани къси панталони с джобове пълни с какво ли не. Тениска на баница и рошава коса. По звуците усещам, че по другите стаи спят хора в подобно на моето положение. Пребърквам се за цигари. Лош навик, тийнейджърски глупости. Само смачкана и празна кутия и бигче. С една ръка опипвам масата и бутам какво ли не, но цигари няма. Само празни чаши, бутилки и пълни пепелници. Ставам и се изтупвам. Чувствам се отпочинал. Главата леко ме носи, но нямам грижи. В тези години се ходи по купони, спи се и се учи. Не мога да изляза през входната врата на апартамента, защото ще събудя всички. На всяка крачка се спъвам в неща, които не би следвало да са на земята. На първия етаж сме, което ми дава други възможности. Остъклената тераса е отворена и бялото перде продължава да привлича вниманието ми. Постоянно влизаме и излизаме през тази тераса. Ще отида за цигари и може би нещо за хапване. Премятам крак и след секунда съм на земята. Звукът от ключове и други пособия в джобовете ми оповестява моето успешно приземяване. Изтупвам се и се оглеждам. Още е тъмно, но уличните лампи и някои балкони от съседните блокове дават спокойствието, че не си сам. В далечината се вижда кварталното денонощно, което ми е като втори дом. Хората работят и по това време. Запътвам се с бодра и уверена крачка. Дори не знам дали имам пари, но целият дрънкам. Със сигурност ще събера ако не левове, монети. Светлината от нон-стопа ми вади очите. Взимам си кутия цигари и пакет дъвки. Момчето, което работи нощна смяна дава вид, че му е десета поредна. Пожелавам хубава сутрин и излизам отпред. Паля цигара със смачкан кибрит. Имам запалка, но това напипвам първо. Вдишвам дълбоко и издишвам гъст дим. Времето е пролетно и приятно хладно. Главата ми е леко унесена, но в мен цари спокойствие. Ако искам мога да се върна и да си доспя, но съзнанието ми е леко любопитно. Ровейки в джоба си за да извадя кибрита нямаше как да не констатирам, че тялото ми и мозъкът ми се будят, а пишката ми се протягаше за въздух. Погалих го през подплатата и се замислих. Да се прибирам или да се разходя? Не се страхувам, висок и здрав младеж съм. По главната улица преминава по някоя друга кола забързана към своята крайна или начална цел. Силното бяло осветление на денонощното магазинче осветяват част от квартала. Бодро си взимам една бира от външните хладилници, бъркам в джобовете си, за да извадя някакви стотинки и плащам и за една бира. Отново усещам надървения си член през подплатата. Нощта е толкова тиха и спокойна. “Тя ще запази моите тайни!” си казвам и тръгвам към една от градинките между блоковете, където ще пийна бира и ще си пуша в прегръдката на някоя полуздрава пейка. Колко би било хубаво да духам на някого, закрилян от нощта и спокойствието, което тя ми дава. Не съм гей, но съм възбуден. Имам страхотно гадже, бил съм заобиколен от хубави момичета и на купона. Мозъкът ми е на някакъв кръстопът. Редно ли е? Защо го желая? Не е за първи път. Колко би било хубаво да духам на някой случаен човек, а може би и да ме изчука. Усещам, че тези мисли и въпроси ме тормозят не за първи път, но в същото време съм адски възбуден. По тялото ми минават тръпки, а желанието да направя нещо “нередно” се засилва. Вървя към градинката, пия бира, пуша и съм обзет от странни мисли, които ме възбуждат все повече и повече. Няма никой. Само уличното осветление загатва за себе си. Няколко счупени катерушки и неокосена трева, която обаче силно мирише на пролет. Изобщо не знам как седят тези хомосексуални страсти. Знам само, че ги изпитвам. И не е за пръв път. Желанието да направиш нещо нередно, някой да те доминира... дори да е против волята ти. Сигурно има обяснения от психолози, терапевти и други. Но не съм имал нужда да ги посещавам и да разбера. Неусетно съм минал половината квартал и то с почти ясното съзнание, че търся някого, на когото да духам. Да падна на колене и да го лапна. Не знам как се прави, но съм гледал филми, не изглежда трудно. Дори виждам някакъв пияница, който се е свил под един балкон и се топли. Казвам си, че той е закъсал човек и даже сигурно ще се зарадва някой здрав младеж да го изпразни с устни. Като неочаквана награда за това, че има скапан живот и едвам се справя. Да му падне едно младо и свежо дупе, на което да се наслади. Е, не е женско, но пък е младо и хубаво! Той го е закъсал, да подбира ли? Но няма смелост, която да ме накара да се предложа сам. Очаквам да ме заговори, да е пийнал, сам да каже нещо нередно. Но не.


Още е по-скоро тъмно, от колкото светло. В близкия парк е по-хладно. Колите се чуват от по-далеч и като че ли си другаде. Животът е някак настрана. Къщичките, пред които някои телевизионни предавания си снимат скечовете, дори изглеждат малко плашещо. Периоди на чист страх и много силна възбуда се редуват в главата и тялото ми. Гласът, който ме пита, дали имам цигара, ме кара да застина на място.
- Спокойно! – казва. - Аз съм нещо като пазач на това място. Макар и да не ми плащат е редно човек да се грижи за тези места.
Усещам се, че леко треперя, докато подавам една цигара на сенчестия човек.
- Защо се разхождаш сам? – пита. - Мисля, че знам, но ми е интересно да чуя дали е така? Да счупиш нещо, да си герой ли?
- Не, не бих дошъл да чупя нещо, всичко е толкова хубаво и трябва да се пази.
- Стига си гледал така уплашено, ако искаш чупи! Келеши... Благодаря за цигарата. Гледаш така все едно ходиш насън.
Извади патронче водка, изпи голяма глътка, погледна ме и каза:
- Искаш ли? Трепериш, като лист!
Изобщо не знаех какво да обясня и каква е целта на посещението ми. Просто нощна разходка в парка? Звучи безумно. Протегна се и ме хвана за крака около коляното. Прокара ръката си нагоре по крачола ми, стигайки до вече надървения ми пенис. Стисна ме и смеейки се каза:
- Не си първият неуверен келеш, спокойно!
Студената му длан обгърна горещите ми и пулсиращи топки, които сякаш се свиха хиляди пъти.
- Нормално е да си задаваш въпроси на твоята възраст. Искаш ли да опиташ нещо по-така? Не се притеснявай!
Мълчах скован и вече и аз не знаех какво искам. На моменти ме обземаше страх и желание да побягна към вкъщи. Там където е спокойно и сигурно, сякаш нищо не се е случило. От друга страна вече бях близо до това, което в определени нощи желая безумно и ме побърква, причинявайки ми лек гъдел в интимните части. Вече бях тук, бях стигнал най-далеч от всичките си фантазии и щях да опитам това, което така ме привлича. Щеше ли да ми хареса? Ще промени ли животът ми оттук нататък или щеше да ме отблъсне, но пък да ме бележи завинаги? Хиляди въпроси се преминаха из главата ми за секунди. А нощта не си отиваше. Колкото и сутринта да беше на прага ѝ, толкова и тя не отстъпваше. Носейки у себе си всички наши малки тайни...
- Мишо се казвам. Имам и второ име, но то не е от значение сега. На 42 години съм и съм охрана тука. Е, не точно, но се грижа за това място. Понякога дори ми плащат. Но аз имам време и ми доставя удоволствие да помагам тук. Ела да те поканя на гости! – каза и тръгна към една от къщичките.
Обърна се назад към мен, погледна ме задълбочено и прошепна:
- Аз съм си го направил тук, уютно е, а и е топло за сезона.
Стълбите бяха четири или пет. От обли дървета, сякаш декоративни.
- Аз съм на 17. – казах просто така.
Бил съм тук през деня много пъти. Сега е различно, че дори и малко плашещо. Никога не съм влизал вътре, мислех, че е забранено. Неусетно се бях качил и очите ми шареха в мрака. Имаше части от стар и вероятно някога бил луксозен диван, смачкан син дюшек и нещо като закачалка.
- Вярваш или не никой не влиза тук. Нито денем, нито нощем. С едно или две изключения. Ти си трето. Доста е спокойно, макар да е на оживено място. Имам и апартамент наблизо, но временно не съм добре дошъл там. Скоро ще се върна, но това сега е моето убежище. Добре си дошъл тук, когато решиш, но не разказвай много, защото мястото ще загуби чара си. А и след мен може някой друг да го ползва. Някой в нужда, както съм аз сега.
“Не беше лош човек!”, казах си. Вече не ме беше страх. Имах чувството, че са минали часове, а вероятно бяха изтекли не повече от двадесет минути. Мишо или както там се казваше този не особено висок, но интересен човек извади някакъв леген с вода и изми очите си. Не беше нито слаб, нито дебел, но имаше здрава фигура. Пооправи се, смени тениската си и седна на прокъсания дюшек.
- Скачай! – усмихна се закачливо и тупна с ръка по износената материя.
Без много да му мисли избута панталона от краката си и го остави далеч от себе си. Беше по-скоро част от спортен екип. Отпусна глава и въздъхна:
- Ех, живота не знаеш какво ще ти сервира! Хайде, не се притеснявай! Всичко е наред!
Усмихна се и се изтегна по гръб.
- Оттук се виждат звездите! Е, някои от тях.
Седнах на опърпания дюшек и се опитах да кажа нещо, но не се чу нищо. Мишо докосна ръката ми и я премести в скута си.
- Няма страшно, даже е топло и меко! – засмя се. - Всичко трябва да е както между твоите крака, но ти ще кажеш.
Беше малко космат, но не прекалено. Къдрави косми, но рехави и не особено гъсти. Членът му беше малък и топъл.
- Сега ще стане по-голям! – сприхна се той и се отпусна. - Не го мисли!
Прокара ръка по кръста ми и леко ме натисна към себе си. Вече иска да усети устните ти. В главата ми се завъртя “сега или никога”. Все още вцепенен и не вярващ, че това се случва тук и сега, в реалния живот, се наведох леко и проучих члена му с език.
- Не се притеснявай! – каза той и отново ме подкани с лявата си ръка през кръста, докато с дясната обходи члена си. - Ох, хубаво ще е да знаеш... – възкликна и лявата му ръка се премести по гърба ми. - Давай смело, момче! Вкусът е различен в началото, но винаги е така! – каза сякаш четейки мислите ми.
Вкусът изобщо не беше както си го представях. Дори леко ми се догади. Но през тялото ми течеше изключително силен ток. Правя нещо нередно, но хубаво. И не е сън, нито мечта. Случва се. Членът му нарастваше постоянно и леко пулсираше като жив. Лявата му ръка натежаваше зад главата ми, а дясната държеше членът му и го втриваше в устните и лицето ми. Не бях сигурен дали аз движа главата си нагоре и надолу или той движи таза си в същата посока. Лявата му ръка съвсем ме притисна към скута му, а дясната се движеше по бузите и лицето ми в знак на одобрение. Слюнката ми се сгъстяваше и разреждаше, а различни аромати се редуваха пред мен. Някои приятни, а други не толкова, но възбудата сякаш коригираше всичко.
- Ако тръгнеш да се уморяваш да ми кажеш! – сепна се той и пак се отпусна.
- Мога да изкарам така с часове...
Чувах единствено собственото си преглъщане, а вкусовете, които усещах в устата си, бяха най-различни. Някои приятни, а други не толкова. Не бях сигурен за размера на члена му, но наподобяваше моя, който е около 19 см. Не можех да мисля кое, как правя и дали е правилно. Бях толкова стреснат, но също и възбуден. Просто движех устните си около главичката и движех език. Не преглъщах слюнката си и тя се стичаше по ствола на пениса му. На моменти ставаше по-влажно и солено, а в други по-трудно за движение. Може би минаха няколко минути, не съм сигурен, но ръката на Мишо ставаше все по-тежка движейки се около врата ми. Усещах как жилавата му ръка ми даваше указания за ритъм, като все по-силно мачкаше врата ми. След няколко секунди той стегна цялото си тяло, притисна главата ми надолу и изсъска:
- Не спирай! По-бързо!
Мускулите на тялото му се стегнаха още по-силно, след което рязко отпуснаха, а гореща течност започна да изпълва устата ми. Леко повдигнах глава, за да мога да си поема въздух, а течността започна да се стича надолу, докато нова продължаваше да се стрелка у мен. Доволната сянка на нощния ми приятел се отпусна по гръб и каза:
- Не можеш да гълташ, но ще те науча! Всичко изтече навън...
Забърсах устата си с тениската, на която остана огромно влажно и мазно петно. Възбудата леко ме отпусна и почувствах силен срам, докато Мишо лежеше отпуснат и го мачкаше с дясната си ръка.
- Не бях свършвал така от седмици! – изсумтя той. - А какво дупе имаш, ах! Но имаш път да извършиш за него! Нищо! Пак ще дойдеш, нали? Имам и жилище аз, не съм по улиците! Другата седмица ще мога да се върна. Ще ми дойдеш на гости и ще ти покажа всичко.
- Ще тръгвам. – казах внезапно и излязох от постройката. - Ще се разберем някак си! Чао!
Забързах крачка през парка. Чувствах се неудобно и леко не на място, но от друга страна изпитвах спокойствие, защото не се беше случило нищо лошо. Много въпроси кръжаха из главата ми. Сега гей ли съм или винаги съм бил? Гаджето ми ще пита утре как съм прекарал. Предателство ли е към нея? Неусетно се озовах пред денонощното магазинче, от което си взех бира и цигари. Завъртях тениската си на обратно, но огромното петно още се виждаше, макар да бе станало леко твърдо и особено. Много пък ще знае момчето вътре от какво е! Взех си водка и цигари. Трябваше ми нещо, което да успокои мислите и да спре десетките въпроси в главата ми, както и нови цигари, защото бях изпуснал своите някъде. Имаше ли значение? Седнах на една пейка между блоковете и надигнах глътка. Още не мога да повярвам, че това се беше случило наистина. Част от мен бе доволна, а друга притеснена. Сигурно е минал към час и половина, а имах чувството, че е минала цяла нощ. Оная ми работа беше подмокрила боксерките ми. Алкохолът ме отпусна, а денят започна да се събужда. По главната улица, освен хвърчащите таксита, вече се движеха и първите градски автобуси. Отпуснах се и отпих отново. Щях да вляза през същата тераса, от която бях излязъл и да си легна на същото място. Другите вероятно още спяха...

[email protected]