Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Остави на мен
(една почти неизмислена история от едно друго време)
- Ще хвърлим ли въдиците или ще разпъваме смотаните палатки? – извика най-нетърпеливият рибар между нас, от самия бряг на язовира.
Денят прегаряше и във въздуха се носеше аромата на сухи треви и стърнища, примесен със свежестта на водата. Току-що пристигнахме и само защото все още беше лято, можеше да разчитаме на още два-три светли часа до падането на нощта. Нашият нетърпелив приятел не мислеше да си губи времето с организацията на бивака, а предпочиташе да се отдаде на любимия риболов. Ако питаш него – можеше да спим в колите. Е, ако някой иска по-удобно легло, да си разпъва разни там палатки и биваци. Демек, де да можеше някак си жените да се заемат с лагера.
Тази химера, за жалост, се спука като сапунен мехур още преди да е полетял, защото никой не може да си представи как би изглеждала палатка, разпъната от жена. Да ме прощават дамите! Да не вземе сега някой да се сърди!
В процеса на изграждането на временното селище от рибарски тип, не успяхме да пропуснем нито един хронологичен етап от подобаващата суетня. Не минахме без споровете при избора на строителния терен, нито без технологичните перипетии при същинското оформяне на отделните жилищни помещения тип “палатка”, нито без монотонната гюрултия, която чат-пат бе прорязана от внезапните подвиквания от сорта на: “Мария, къде си сложила брадвата?” и съответен отговор: “Ама, че си некадърен! За всичко мен ме питаш!”. Най-накрая, след като цялата суматоха по комунално-битовото осигуряване поутихна, се оказа, че след забиването на последното колче пътят на една от колите е напълно отрязан към останалата част от националната пътна мрежа. Започнаха спорове дали да се съборят част от палатките, за да се измъкне автомобилът-заложник или последният да си остане в плен до края на излета. В крайна сметка надделя вторият вариант и ние пристъпихме към по-приятната част от почивката ни на язовира.
Бяхме три млади приятелски семейства, решили да прекарат отпуските си заедно сред природата, в края на едно красиво лято, там някъде през първите години на “демокрацията”.
Настъпваше нощта под скрибуцането на щурците и кресчендото от жабешкия хор. Огънят пращеше ведро във вечерният хлад, разпръсвайки безброй искри към звездите. Режеха се салати, нижеха се шишове, разливаше се по някоя и друга огнена напитка. Сякаш други бяха времената, мама му стара, нямаше уискита и глезотии, а парите все още не бяха увенчали върха на ценностната ни система. Светлината от огъня и глъчката около него привлече други рибарливи палаткаджии, които надонесаха какви ли не домашни пикантерии и напитки и веселбата се заформи. Отнякъде звънна китара, а-бе всички салтанати, както си му беше редът в подобни случай.
На другия ден, аз и жена ми се събудихме нейде към обяд и то благодарение на захлупващата ни жега. Измихме се набързо и тръгнахме да се социализираме към останалите сълагерници. До брега под палатките съзрях една гумена лодка да се поклаща самотно. Хрумна ми, че в тази жега, особено след снощния алкохол, причинител на настоящия главобол, най-добре щях да се чувствам сред хладните води на язовира. Спомних си смътно, че нашият приятел – заклетият рибар, нощес се уговаряше с някой от гостите за някаква лодка, та да можел да си разпъне шаранските тояги. Намерих го и него, естествено на брега при въдиците. От традиционните рибарски въпроси и отговори разбрах, че засега беше привършил с лодката и за момента не му трябваше. Обаче, ако му удари някой шаран, а той щеше всеки момент вече да удари, ще му потрябва незабавно лодката и за целта – да съм се навъртал някъде в обозрима близост.
Казах на моята съпруга за плавателните ми намерения, а тя ми нареди:
- Скъпи, изчакай ме, моля те! И аз искам да дойда с теб...
Отдалечавахме се от брега. Аз седях с гръб към носа и се опитвах да греба, без да оплитам веслата. Жена ми беше с новия си бански костюм. Какъв бански, само! От две части – доста изрязан и почти прозрачен след намокряне, което в комбинацията със слабичкото ѝ телосложение, предизвикваше въздишки в мъжкото съсловие.
- С този бански ще подлудиш момчетата, Скъпа! Ако беше останала при тях, щеше да ги принудиш да опъват палатки, ама от онези другите! – подхвърлих злорадо аз.
- Какво ми е на банския? По-добре е от без бански, като жените на твоите приятели. Мислиш си, че не се досетих накъде си се запътил с тази лодка! – не се предаде тя.
Пак нещо не бях разбрал и се опулих учудено срещу нея.
- Не се прави, че не знаеш! Те сега се печат голи на плажа в заливчето и ти се беше наострил да ги зяпаш от езерото! Нали ви видях снощи как се кикотехте с мадамата на този, дето само риби са му в главата. – тя ревнуваше отчаяно.
- И ти реши да си сложиш този предизвикателен бански, за да ми го върнеш! – продължих да я дразня аз.
- Не ставай глупав! Не ти ли харесва? Мислех, че ще ти хареса, затова го купих! – бях я засегнал.
Бях прекалил с дебелашките си шеги и ми стана тъпо. Погалих я по бузката.
- Извинявай! Поувлякох се! Много си хубава! Изглеждаш неустоимо в него и аз те ревнувам, май. – признах си аз.
- Сега нали сме само двамата. Защо ще ме ревнуваш? Искаш ли да го сваля? – попита и не дочака отговора ми.
С едно движение вдигна горнището и изсипа разкошните си гърди. Не бяха големи, но формата им беше съвършена, подсилена от ефекта на едрите твърди зърна, стърчащи предизвикателно напред и леко нагоре. Провокативното въздействието на красивите гърди на жена ми, облени от лъчите на жаркото слънце и поклащащи се в синхрон с полюшването на гумената лодка, разпали в мен еротични желания. Сякаш стана още по-горещо! Ромоленето на вълничките около борда развихриха въображението ми. Сладострастните талази на настъпващата ерекция гъделичкащо се разнесоха по члена ми, подсилени от приятното усещане за съпротива от разтягащата се материя на плувките ми.
- Я виж какво правиш с мен... и с него! – попитах и демонстративно дръпнах връзките на банския ми, освобождавайки нарастващия немирник.
- О-о-о! Как си се надървил! Толкова ли те възбуждам? Мислиш ли, че бих въздействала и на другите по подобен начин? Май случаят не търпи отлагане! – погледна ме дяволито тя и се огледа за любопитни погледи.
Лодката беше двуместна и ние седяхме на дъното, един срещу друг. Бордовете не бяха високи и прикритието беше недостатъчно. Трябваше да се импровизира. Жена ми смъкна таза си към мен и прехвърли краката си върху моите.
- Искам да се погаля с него! Дано никой не ни гледа от брега. Ще трябва да внимаваме, за да не привлечем любопитството им. – прошепна тя.
Разстоянието доскъсих и аз, като се изсулих максимално към нея. Тя обхвана члена ми нежно с ръка и започна да го гали, стремейки се да го насочи към себе си. Той се втвърди съвсем и непоколебимо се насочи в противоположна посока – нагоре. Беше невъзможно, геометрически погледнато...
- Няма да стане в тази поза! – изпъшках аз. - Ще трябва да дойдеш върху мен, но тогава приятелите от брега ще се досетят какви ги вършим и ще включат в действие биноклите, с които са се оборудвали.
- Остави на мен! – погледна ме тя с тези невероятни пъстри очи, които в този миг отразяваха слънчевите лъчи и зеленикавите отблясъците от водата шир.
Имаше ли представа колко я обичах!
Отпуснах се и се облегнах на надуваемия нос на лодката. Ръката ѝ продължи нежно да ме гали. Нагоре, надолу, нагоре... Докоснеше ли оголената плът на чувствителния му връх ме побиваха тръпки – сякаш светкавици преминаваха по гърба ми. Разтопявах се в ръцете и я желаех неистово!
- Трябва да спрем! Ще оплескаме лодката. Няма къде да се изпразня! – казах с пресъхнала уста.
- Остави на мен! – изумрудените очи ме хипнотизираха.
Със свободната си ръка тя отмести встрани тънката материя на долнището и откри изцяло почистената си прасковка, която се беше разпукнала в еротично очакване. Струйка сладостен нектар проблясваше в розовия процеп...
Беше си я обръснала за първи път, ако не броим задължителните манипулации при раждането. Сега беше по-различно, защото идеята явно беше друга! Бях приятно изненадан от провокативната инициатива! Ето какво я беше накарало да се забави толкова в банята, преди да тръгнем. Смело решение за онези времена. Даже в еротичните списания, все още рядко се виждаха мадами с интимни прически.
- Виж ме! Харесвам ли ти така? Исках да те изненадам! Искаш ли вече така да бъда? – запита жена ми и леко си я разтвори с пръсти.
- Невероятна си! Искам! Искам да я целуна! По дяволите...
Започна нежно да я разтрива, разнасяйки соковете си върху клитора. В едната ръка държеше моята твърда решимост, а в другата – своята нежна отдаденост. Каква магия! Цялата вселена сякаш се беше вместила в една рибарска лодка, едва забележимо поклащана от ленивите талази, в края на едно горещо лято...
Вкара пръстче дълбоко в себе си и миглите ѝ се преплетоха. Раздвижи го плавно и леко простена. Още сокове се стекоха към дупето ѝ. Проникваше методично и дълбоко навътре, после обратно се изплъзваше до набъбналия клитор и пак максимално навътре, отново бавно навън, като леко си я разтваряше, разливайки обилния нектар. Премреженият поглед ме влудяваше! Прехапа устни и инстинктивно понечи да свие колене при настъпващия оргазъм.
Същите тези палави пръстчета, целите окъпани в сладкия нектар от собствената си наслада, се пренесоха върху моя твърд немирник и с игриви движения навлажниха главичката му. Чувствителността ми се увеличи многократно. Тя го обхвана по-здраво с другата си ръка и ускори обхода, като прибави и леко въртеливото движение от китката. Бесовете в мен пощръкляха! Нови урагани от страст забушуваха в слабините ми! Губех контрола.
Усетила необратимостта на надигащата се стихия, тя неочаквано се наведе и го пое орално, без да се съобразява с крайбрежните погледи. Езикът ѝ се стрелна диво и се заусуква бясно около опънатите му до скъсване юзди.
Експлодирах в нея и запулсирах в нескончаемите спазми на изпразването. Тя изпиваше всяка впръсната от мен капчица, концентрирала в себе си буря от похот и страст.
Изумрудените очи потърсиха съзаклятие в моите.
И там, някъде дълбоко в моята същност, изтъкана от емоции и мечти, там някъде – където заглъхващият тътен на страстта освобождаваше една безкрайност, плахо пристъпи една жена, за да остане и изпълни завинаги моето сърце, със своите изумрудени очи. Очи, които сякаш казваха: “Остави на мен...”.
Спиро Киров
Мнго надървящо изпразних се много яко . Ако желае някой /я да почувства як кур да пише
Zh. Браво Спиро, много хубаво пишеш! Удоволствие е да ти чета разказите!
СветаСъботнаИзненада! Спиро! Киров! Знаех, че си ти от първото изречение. Поглед отстрани, и извън времето, анализиращ обстановката с хумор, прилагателни, които стават глаголи, за да може в едно изречение да опишеш детайлно идилия. А описа на нейното хитро и супер възбуждащо решение да стимулира героя с изненадка, която той посрещна като материализирал забранен плод, беше толкова красиво и въздействащо, че му завидях. Чух плисъка под нас. Потънах в очите ѝ. Ожаднях неимоверно. Обожавам точно тези историйки, които си играят с възбудата, ходят по въженце и изнервят с напрежението си до предел да стане неудържимо желанието ми за щастлив финал. Отлично разказче!
Много добро, в унисон с летните дни :) Тая тръпка от отдаването на открито, никога няма да стане демоде! Кака Тина
Здравейте, ила ли реални двойки или семейства от Пловдив или Стара Загора с опит или желание за нови удоволствия. Ценя чистоплътността, дискретността и добрата комуникация. Ако и вие търсите нещо различно, приятно и взаимно удовлетворяващо — очаквам ви. [email protected]
Да си призная честно, очаквах с някой да изчукате жена ти, или нещо групово.
Самороден талант си е Спиро, ама най-големият му талант е, че се е възбудил от собствената си съпруга.
Спиро,поздравления за таланта ти да пишеш,но,пак ще кажа но,много тъпо ,че кой не ебе жена си,няма тръпка ,секс между съпрузи,рутина,нищо възбуждащо ,даже досадно.
Напъните на горния коментатор да разбере еротика явно са се провалили. Но не разбирам и как ако не вдига от това, би му помогнало медицинско букварче. Ще иска усилия, насилия, животински напъни, вероятно. Пич, подозирам, че ако седиш в препълнено метро, а пълната торба на жената, пазеща равновесие пред теб, се трие в краката ти, би нацапал гащите в горния край при някое неволно залитане, което би ти закачило чурката. Все пак, чужда жена. Тръпка. :))) Ф
Фейо,не се прави на интересна,омръзна на всички,както и на твоя мъж,що висиш цял ден тук, ходи в метрото да бараш чужди чурки,твоя като не те ебе.
Мацка, силно се съмнявам, че имаш повод да говориш от името на всички, но щом така ти казват гласовете...нищо не може да се направи. Ф
Хора, научете се да пишете, бе. Това запетайките като семки ги пляскате навсякъде. Изобщо това изречение ли е? Коментарите започващи с Фейо и Спиро. Какво те дразни е едно на ръка. Ама да го напишеш като хората е недостижима задача. Мен пък ме дразни да чета неграмотници. Айде дружно при изостаналите четвъртокласници за правописен речник. Да, да не се каже после, че визирам само един в това число. Много са :))))
Точно това със запетайките ме забавлява, щото си мисли писача, че така се дегизира, а то като си прозира начин на мислене, изказ, словонабор ...вече се опознахме, айде няма нужда :))). Днешния разказ, както и предишните му, са чисто ристрето, ма някои хора си обичат филтър кафе, кво да правиш. Дразня се, когато нещо е завършено и достатъчно и се почнат акълите "Свещта е изгоряла, видя ли маслото, вода в карбуратора". Абе, мислил си тва- онова, па седни, напиши го, зарадвай кака си Ф и кака си Тинка! Аз да ви кажа кво прочетох току щоооо. Баси! Зелени сме тука. Четох си за едно момиче, как расте със скелет по- голям от тялото ѝ и стърчи отвсякъде, как работи в пансиона на майка си, вдовицата и как са заети, чак не си говорят. Обаче идва един джонидеп с китара и изисквания, майката пренебрегва всичките си правила към другите живеещи халфборд и го настанява без предварително заплащане. Като скоро почва да си слага парфюм, червило и ново бельо. Момичето адски се дразни от промяната, от нахалството му и въобще, че са му като длъжни, докато една вечер не засвирва в дворчето. И всички слушат обикновения му глас, но са пленени от ритъма. От емоцията. И момичето от този ден се промъква нощем, когато той е вън, по свирни, в стаята му. Облича му дрехите. Целува неговия образ в огледалото. Притиска малките си гърдички в хладното стъкло. После се съблича голо и лежи в ароматите му. И се пипа. От челото до краката и където стигне. Обаче една нощ открива, че той не работи като китарист, а работи майка ѝ. Която е цялата една захарна уста, ръце и крака, стене и се преплита и му доставя наслада, чийто мрежи са го отнели от детската любов и фантазии. Момичето преболедува. Майката мисли, че ѝ идва цикъла и обяснява за проклятието над жените, но детето е убедено, че това няма да му се случи. Измисля план. И един ден, бяга от училище, когато в пансиона е само той. Провира се гола, само памучни гащи, в леглото му . Промъква се без да прегъне чаршафа и си полага ръчичката на голия му корем. От това сърцето ѝ заплашва да го събуди. Той спи. Тя го целува. Той отвръща на целувката, сграбчва я и я качва върху си като задвижва таз в любовни движения. Обаче усеща, че е твърде лека и отваря очи. Мята я настрани и тя се оказва хвърлена на пода. Насетне, годините минават, тя расте в манастир. Той развива обсесия. Купува детско бельо, за да го къса тайно. Навърта се край училища. Побърква се от спомена за детската ѝ целувка. *****Знам, знам. Знам какво ще кажете и точно за това го писах тва дълго коментарче. Защото сме зелени. А съзряването и момичешкото любопитство и първите отдавания към непознатата болка, водеща до приятност, за която няма дума, са си част от същото, което после се култивира. Но тук е още първично. И няма понятия за правилно и правилно. Само сетивност приятна или неприятна. Алиенде фино е избегнала повода да бъде критикувана. Ф
Fairy, в едно или друго отношение много хора са преживявали секс сред природата, особено в онези времена, когато такива като мен бяхме млади. Вярно, на надувни лодки не сме го правили, ако не е от десантен тип, ще е доста трудно, ама знам ли. Морето и водните площи предизвикват всякакви сексуални своеволия.Някога, лятото преди казармата, плувайки по гръб към брега, се забих в нещо меко — с различна плътност, някак много по-нежна- момичешка. Чу се нещо като възклицание, не точно думи. Оказа се, че съм се блъснал в дюшека на една чешка девойка. Егати конфуза. Не че не можеше да плува, просто се стъписа от изненада. Не беше дълбоко, към два метра. По някаква щастлива случайност това момиче, със семейството си, беше в почивната станция на министерството, където работеше баща ми. Вероятно по линия на някакъв международен обмен. Беше или на моята възраст, или година по-малка. Така се запознахме, започнахме да плуваме заедно, да си говорим на някъкъв миксиран език. След няколко дни събрах смелост и я поканих на външна дискотека, няма да сме под погледите на родителските "тела"Баща ми не беше във възторг, но все пак даде пари, няма да си харча моите, зер все ще ги потрябват. Вечерите бяха хубави — загряваш на дансинга не толкова от алкохол, колкото от докосванията, гушканията при блусовете-предпочитах ги. А и аз никога не съм бил по пиенето, покрай спорта. После, прибиране по брега, джапане в притихналото море, ехото на оркестъра някъде отдалеч.Изглежда, че на нея ѝ омръзна само да се прибираме със сбутвания по рамото. В един момент просто спря, хвана ме за главата и ме целуна така, че забравих да дишам.Добре ,че с моите зъби не избих нейните.Беше много по -напред с материала.Това беше първата ми целувка. Едва по-късно осъзнах, че тя е била доста по-напред с материала.След казармата, с повече увереност, морето доби ново значение за мен. След дискотека вече целта беше да намерим някое свободно водно колело. Издърпани на брега, с твърда платформа, вярно, песъчинки има, остават едни коварни протривания по коленете, но в онзи момент изобщо не ги усещаш. А и наблизо ,ресторанти, музика, хора, това добавя едно остро усещане, че вършиш нещо нередно. Но точно тогава - това е последната ти грижа. По другите колела в слабата светлина също се виждаха призрачни сенки. Дали заради откритото място, дали заради насъбраното напрежение - раздаваш се до край.Егати глупостите сме правили. За Витоша — там беше традиция. Е, има храсти, листа ,дървета, със съпругата ми сме попадали на воайор, или по-скоро той попадна на нас. А уж си бяхме избрали съвсем закътана полянка с гледка към по-чиста София.Аз с джинси на глезените , тя смъкнала горнището под гърдите ,а тангата е под ръката й. Алекс Природата, те кара да вършиш какви ли не изпълнения.
Така е, Алекс, сред природа се чува по- ясно дивия зов. А това за водните колела е много хубавко. Бях забравила, че обичахме да им се катерим нощем. Но че ти си жулил коленете :))))), това не мога да спра да си представям. :)))) Аз имах едно возене като за туристи , с моторница някаква, дето подскачаше над успоредни вълни и така, докато стигнахме острова. Трябва да призная, че това подскачане и пропадане, дето ти обръща кухото в слабините, а после тръшването по вода, от което ти се насинват свивките в междукрачието, всичко това беше престъпно възбуждащо. Сигурно бях в екстаз като фенка на рок концерт. Тогава гид ни беше един тежък, едро сложен, историк с мек дефект в говора, от който ти е приятно да го слушаш. На острова ходох, къде ходих, разгледах, а после се пекох до него, монокини. Като още ми вибрираше интимността, а аз целенасочено си разтварях свикналите да стискат бедра. Миг. Малка лагуна. Фин пясък и пещера зад гърба ни. Наоколо лодки с прозрачно дъно, на каквато и аз бях преди това. Но дишането на гида, докато се печах до него, е това помня най- много, както и оново трептене на вътрешния мускул, дето ти се иска нещо масивно да го притисне и изпъне под тежестта си. Ф
Честит ПРАЗНИК!!! Бабо ФИЧКЕ("ристрето", "халфборд"-ке), поради що се срамиш да пишеш и драскаш на нЕкъв странен език??? Днес е НАЙ-ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК. Да ви е честит!!! ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
Апропо, не ви е известно да има такова тЕло с мускул, което да е по-тежко от твоето та да те притисне. Пък и да има ЕДВА ли ще се прежали! ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
Еразъмчо, буден календар на празниците, нали точно затова днес ни поздравиха с красивия език от горния разказ. Разбрах аз, разбрах. А което съм ползвала, са понятия без аналог в нашия бит. Никога не сме имали такива пансиони, частни постройки със множество стаи, а дали общи бани, дали самостоятелни, че и със столова, което би ги направило хотел, ако не бяха предвидени да се наемат за месеци, даже години. Затова Еразъмчо, ползвам термина, както и където е създаден, че тук си няма аналог. Благодаря! Чуствам се лично поздравена, като изключим че уважителната ти форма пак е под всякаква критика, ма то туй да ти е само кусура. Ф
Да, Ферич, уникална е Исабел Алиенде с нейния стил съчетаващ фикция и реализъм, наречен от критиците "магически реализъм". Аз бих го оприличила на някакъв вид писателски импресионизъм. Ако може да се сравни с друго изкуство. А днес е денят на създаването на ключовете на това изкуство, дали ни достъп да творим на собствения си език. Първо за нас, българите. После и за останалите славяни-руснаци и други. Не ден на славянската азбука. Ден на българската писменост и култура. Честито на всички разбрали и осъзнали това. Кака Тина
Ай двете баби да повървят по утъпканата партина. Кифличке захаросана, писа, писа и пак с чуждица накрая завърши "мъдрата" си мисъл. Как е това обръщенийце, легна ли ти мазничко на дъртата шунда, опс...., душа имах предвид?! Присви ли ти се гъделичника от кеф??? ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
Ой ми ти гъдел неначесан, там под гърба. Поправи този пропуск, не се излагай. И пак повтори докато щастие те озари!
Щастие ще озари ВСИЧКИ потребители на сайта, само когато ти си обереш шизофреничните мазнотии на недоклатеното ти шунде и спреш да си я предлагаш на серията под всеки разказ в коментари с дърти другари. ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
Разъмчо, аркадашче, бъзикат те в рими, а ти мислиш, че Ас се Ас те поливам :))) . Е, не е тъй. И от мен да знаеш : тук сме, за да флиртуваме и да си ги предлагаме. Е, твойта оферта е разлепена навсякъде! :))))) Ф
Мъж търси разкрепостена двойка за секс и взаймни удоволствия без финансови условия може и сама жена от ст.загора съм при интерес пишете
Душици свидни, Fairy и Тинчето,ама какво, Фейри, изненадва този пясък върху водното колело? Че то си е направо задължително! Представи си – някой с боси, още мокри крака се е разхождал по пясъка, качил се е и той на колелото, па като поизсъхнал, песъчинките падат – така се случва. А може децата, докато е светло, да са се катерили, да са играли, бутали… все пак животът не е лаборатория. В такива случаи не се вторачваш в няколко песачинки. Сваляш си блузката или лека фланелка – нещо подръка – и я постилаш под момичето. Е, ако остане някое петънце – не е болка за умиране. Пък и, честно, кой обръща внимание на това? Цялото внимание си е съсредоточено другаде – върху нея. Важно е тя да се чувства добре, доколкото изобщо е възможно в подобна импровизация. Моментът е такъв – не за стерилна подредба, а за усещане, за близост. А пясъкът… той само доказва, че е било истинско, а ббизота на други хора ,които може да ви видят усилва една особенна тръпка в ташаците. Алекс