Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Мария пристъпи в апартамента на Борис с леко разтреперани колене. Не защото беше уплашена, а защото тялото ѝ вече знаеше. Знаеше, че ще бъде докосната, съблечена и подчинена. Не насила, а с нещо по-силно – с желание.
Вратата се затвори тихо зад гърба ѝ. В хола беше приглушено. Мебелите – стари, с кожа, която пазеше история. А до прозореца, с чаша уиски в ръка, седеше Борис.
Не беше сам. Даниел, мъжът от по-рано, стоеше до него – изправен, с ръце в джобовете, и очи, които я обличаха още преди да е разголена.
- Дойде. – каза Борис, без да става. - Навреме. Това е добре!
- Знаеш ли защо си тук, Мария?
Тя кимна. Гласът ѝ беше тих.
- За да платя… както искаш.
- Не само това! – Борис стана и тръгна към нея бавно. - Ти си тук, защото искаш да научиш. Да разбереш какво е да бъдеш наистина… използвана.
Мария потрепери. Борис застана зад нея. Не я докосна веднага. Само се приближи толкова близо, че тя усети дъха му върху врата си.
- Обърни се към мен. – прошепна.
Тя се обърна. Очите ѝ срещнаха неговите пълни с нещо, което не беше заповед, а покана. Бавно, той вдигна ръка и прокара пръст по брадичката ѝ, надолу по гърлото, докато не стигна деколтето ѝ.
- Тази рокля… твърде скромна. Но под нея? Кажи ми какво има?
Мария прехапа устна.
- Нищо. Съблякох се за… теб.
- Добро момиче! – прошепна Борис и хвана леко плата на рамото ѝ.
Не го дръпна още. Само го стисна.
Даниел се приближи отпред. Очите му се плъзнаха по тялото ѝ, после ръцете му последваха погледа. Сложи длани на хълбоците ѝ и я притисна леко.
- Преди да те съблечем, искам да почувстваш какво ще загубиш. И какво ще получиш. – каза той и прокара устни по челюстта ѝ.
Мария въздъхна. Трепереше.
- Може ли… да ме докосвате още… преди…
- “Може ли?” – засмя се Борис. - Не ти трябва позволение да молиш, малка. Само покорност!
Даниел коленичи пред нея и вдигна полата ѝ леко. Целуна вътрешната страна на коляното ѝ, като бавно се движеше нагоре. Междувременно Борис разкопча горните копчета на роклята ѝ и прокара ръка по гръдта ѝ, докато зърното ѝ не се втвърди под тъканта.
- Тялото ти казва истината. – промълви той. - Мокра си още преди да сме започнали.
Мария се задъха.
- Искам… да ви дам всичко.
- Ще го направиш, но първо ще те съблечем бавно. Ще почувстваш всяка секунда от това, че вече не си твоя, а си наша!
Свалиха роклята ѝ едновременно – Борис отгоре, Даниел отдолу. Когато платът падна, тя остана гола между двама облечени мъже. Те не бързаха. Изучаваха я. Докосваха я навсякъде – шия, гърди, кръст, бедра. Устни се сменяха с длани, език със зъб, дъх с глас:
- Разтвори краката! Погледни ме, докато те целувам. Не мърдай, ако не искаш да бъдеш наказана!
Тогава Борис се обърна към нея, дръпна я към дивана, легна назад и посочи слабините си.
- Сега ще покажеш колко добре можеш да служиш. С уста. С жар. Без да те спираме.
Мария коленичи пред него и пое члена му в устата си – бавно, с дълбока въздишка. Даниел застана зад нея и започна да я гали между краката. Плъзна пръсти, после език, докато тя стенеше, поглъщайки Борис все по-дълбоко.
- Така, малка… не спирай! – изръмжа Борис. - Учи се бързо!
Когато той извика, тя го пое докрай. Преглътна всичко. Очите ѝ блестяха от възбуда.
- Още не си свършила. – каза Даниел, обръщайки я и поставяйки я на четири крака. - Сега си моя!
Той влезе в нея силно, с едно движение, което я накара да извика. Беше грубо. Перфектно. Хвана я за косата, държеше я неподвижна, докато се движеше бързо, плътно, без милост. Когато се разтрепери и го почувства да се изпразва в нея, тя падна на пода, задъхана, с лице, светнало от триумф и покорство.
- Това… беше най-добрата… сметка! – прошепна Мария.
Борис се наведе, хвана я за косата и я целуна.
- А следващият месец?
- Ще е двойно.
Тя се усмихна с устни, все още топли от удоволствие.
- Ще бъда готова.
Еее, заради теб аФтор онаа дъртата пача ще си изкътрти ПУТАКА днес веке. Вчера цел ден сама си говори и се смя на глада си за уй, че и целата нощ не можа да мигне от пожара на сухата си паст. Май и съседите не минаха. ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
Автор/к/е, прочетох те с желание и интерес, а това, което ми остави като послевкус е, че все едно не съм чела. Като захарния памук, който се стапя толкова бързо на езика, че глътваш нищо. Хубавото е, че когато се опитам да изпълня съзнанието ти и да усещам като теб, много ясно придобивам представа за едва стаенето търпение пътят назад да се затвори и да остане едно тяло, отдаващо се без ограничения. Толкова е живо всичко в съзнанието ти, че дори нямаш време да го описваш, слагаш глагол, който да направи връзката към следващия ход на екшъна и продължаваш с нетърпение, граничещо с превъзбуда към още и още от същото, моля :))). Виждам, че теб много би ми допаднало да те чета, ако все пак ми дадеш храна на сетивата с идея по- описателни разяснения какво виждат/ чустват героите. Иначе малко ми заприлича на едно меме във фейса - бял лист с едно изречение. Горе е заглавието "Роман за преждевременно еякулиращи", а текстът е " Тя влезе в стаята и го погледна." The end :)))) Моля, разшири се, разпусни се, сподели повече като се поогледаш на вътрешното зад клепачите :)) и използваш думи, за да опишеш що за тръпка пробягва и през къде и поради каква гледка.
Ооо получил си еякулатен спазъм, еразмус без висше? Макар историята да е различна от циганска снаха със свекър си? Обърни се. Зад теб съм. Аз, която съм Алекс, а всъщност сме Тина.
За Дами [email protected]
Това е много добро като фантазия. Познат ми е този момент - гола между двама облечени мъже. Ако някой иска да го преживее наистина - може да пише на bigbug978 в gmail
Хубаво, кратичко, загатващо и интензивно. Нек'ъв си краде пак гръмки имена, достоен антипод на неграмотността си? Сутрин без шут, закъде сме? Навсякъде търсещ, никъде неприет :))) А, не, не е никъде. Кръжи, бръмчи, пак около една персона каца :))) Там дето не си, не стъпва. Що е то? Ич не се прави на неразбрала :)))) Флюбеното тебе чака. Да му кажеш, че то не е глад, а си изсъхнАла по него :))) Капито? ПуснАх една сълза. Недейте така, разчувствах се :D Кака Тина
Тин, с мен ли се бъзикаш :))) или с преработвателната промишленост? :))) Виж, скъпа, не ми е до него, че съм в лек ступор от хиксове и игреци. А когато стане така, да не виждам ясно, бягам да си прочистя главата. Пък и не откривам начин да опека горното на циците. Същото като горното на дупешките бузи. Тва предпладнешкото слънце жули изотдолу и ме прави раирана. Хванал ме е такъв яд на мен си, че си нямаш представа как ми иде да си издера загара на ноктени райета. Искам да те питам как мина купона, доволни ли сте, ма пусто тая моя уста остава освен градивната критика и спам да спами под добрия автор....Нейсе, хубав ден имайте. Кака ви Ф :))
За Дами [email protected]
Много театрално. Като че ли не го правят за собствено удоволствие, а за нас, воайорите. И, както обичайно, Директора е най-силен в коментарите.
За тези които не могат да си намерят дами, търся общак, 100 лева за 6 часа и кебапчета за обяд, района на Варна
Екстра мина, с винце и сиренце в ръка, някой друг макарон и заигравки със сервитьорите или те с нас :))) Нямаше стрип парти, прибрах се с кокошките. Не за друго, да списвам скучновати работи и ей тъй до полунощ :))) Е как с кого, как да не се гъбаркаш с тоз неизчерпаем източник на "сълза и смях"? :))) Ама аз сериозно да те питам-според тебе нечия поръчка ли изпълнява, обещано ли му е нещо, или просто си е кръгъл идиот? Печи кълки там и не го мисли. Кой те мисли, не може го спря :)))) Кака Тина
"Тази рокля… твърде скромна. Но под нея? Кажи ми какво има? Мария прехапа устна. - Нищо. Съблякох се за… теб." Авторе, ще съм малко по- подробна, най- вече, за да дразня кречеталото по- горе, но и за да ме разбереш с по- голяма сигурност какво имах да те посъветвам. В този пасаж си идеален като оператор и смяна на кадъра, само подбора на думи ми пречи да разбера правилната твоя посока, а вместо нея получавам точно обратната. Борис не хареса роклята е първото ми впечатление, защото "скромна" вади такава първосигнална символност. По - късно схващам, че искаш да кажеш "оскъдна". Относно нейния отговор "съблякох се" , това започна да се бие ожесточено в матрицата ми с "облякох роклята, скромната" , докато схванах, че целта е да подскажеш, че под нея няма нищо. Рокля, облечена на голо. Под нея нямам нищо. Не нося нищо под роклята. Исках да те зарадвам без бельо. Тези последните фрази създават образ у читателя, който го улеснява да визуализира. Твоето ме смути и се връщах, за да те схвана. Като ти писах, че действието се е развивало твърде бързо пред очите ти и не насмогваш да ми разкажеш, това имах предвид. Подбора от думи ме объркваше. Сега, вероятно съм деформирана покрай многото четене, но ако поне малко съм ти от полза, ще се радвам много. Фантазията си е супер. Детайлите пипни, можеш, сигурна съм. Както и втория герой, бе споменат , сякаш го е имало в предишния епизод, а ти си искал да кажеш друго. Сто процента си припокриваме фетишите, пиша ти егоистично, за да ме жулнеш другия път по- силно. Ф
За Дами от Пловдив[email protected]...
:))) Тин, от мен обещание към самозванчо няма, мила. Не мисля, че би приел нещо от друг :))). Така че си оставаме на щедрата природна глупост, за която знаем колко са ѝ размерите от великия нобел. Ф
Нямах пред вид от теб, но ти отговори, де :))) "Две неща са безкрайни на тоя свят..." :D ДА. Само да не видя да се назовава с това име, че тогава вече ще има местопрестъпление :))))) Кака Тина
Така и не разбрах защо мъжът трябва да си плаща за секс. Той е активната страна, сваля я, бъхти се, че и ще си плаща?
За да се върти икономиката, нимка. Щото ако беше обратното, да се чака на жени да плащат за секс, затъваме в земеделски бартер. :)))
В случая точно обратното е станало - дамата е спряла вливането на свеж паричен поток в икономиката. На туй отгоре поне бартер да е направила, а тя просто си е направила кефа.
Момичето учи и работи, живее съвсем скромно. Борис е поживял, припечелил. Вметвам разликите в заплащането между половете, както и годините прекъсване за раждане и отглеждане, които при равен старт ощетяват жените откъм приходи. Така, като теглим чертата, смятам, че Борис на неговите 40г е решил, че ако иска да изживее нещо подобно, ще му е по- скъпо като време, внимание и емоции, да омайва някоя мома, да излизат , да я навие за тройка и тн месечни мъки. Значи или трябва да плати на профи или да се откаже от месечния си наем за стая. Такааа. А момичето, получава оргазъм, за да приспи съвестта си, че ползва путката си като портмоне. Щото с работата и след като завърши, не се знае докъде ще го докара. Така дали е по- ясно? Ф
Та в следващите месеци, като зачестят срещите, ще му излезе на промоция, плюс баници и мусаки, да му е гладък косъма. :))) Ф
Боже, какви безумни въпроси. Ами просто е. На принципа на търсенето и предлагането. Всяка нормална жена може да си намери уй оттук до кварталния магазин, стига да поиска да се ебе. И то не един. За ужас и злоба на тук присъстващите, абонирани за платената любов. Един атрактивен, с подплатено самочувствие мъж също винаги намира каквито търси без пари. Пак за ужас на горните. Но някой, който е в крещяща природна нужда и няма, се налага да предложи нещо. Да обясняваш как върви света...Интересна работа. Кака Тина
Да не смесваме секса със синдикализма, бизнеса и семейството. Да, в семейния живот жената дава и жертва повече от мъжа, но въпросът е за секса. Откъде накъде? На жената й се иска колкото и на мъжа, а той не стига че я ухажва, че е по-активната страна в секса, и въпреки това жената гледа на секса като разменна монета, а пък глупаците се съгласяват - за мен не е справедливо.
Значи твърде много глупаци, сър :D Ами хващай коня и пушката и като един Робин Худ на онеправданите мъже, тръгвай да променяш света. Направи парад под надслов "Нито един мъж повече!" (Да не е платил, дал облаги и т.н. за секс). Ще ти следя движението и ха дано го промениш тоя гаден и несправедлив към мъжете свят! :D Кака Тина
Абсолютен хит беше тоя лаф "да не смесваме секса и синдикализма"! :))) Виж , нимка, че твоето усещане няма да се промени и не ми е това целта, ясно. Ма, нали, говорим си, та, по повод на жените им се иска, колкото на мъжете, хем си прав, от мойта камбанария, хем не си по социо анализ. Съпругите на уважаемия средностат потребител тук, са леко завили покрай желанието за секс и общо взето не желаят да чуват, че им е изискан. Не говоря за обща анатомич физиология, или нагон, който няма мерене по никой всепризнат критерий. Говоря за прост опит. Мъжете, мнозинството, от четящи тук са оставени на сухо. И на база дневната си нужда, влизат и разтоварват. С единомислещи :))). Не сме съвсем еднакви, няма точно равенство, а както онагледявам едното е вдлъбнато и му липсва, а другото е изпъкнало и му е в повече. :)) Ф
Ето ти го каза, изпъкнало му е, в повече му е, безвъзмездно го дава на липсващото й и въпреки това още иска от него пущината! Защо иска? До кога ще иска? Какво точно не й достига? Еби го...под оня другия разказ още спорят има ли аджебА 16 годишна гола путка в магазин или няма? И кой на кого ще забрани да си биe чекии над образа й? Това май онагледява глада и търсенето от коя страна е в повече :D Кака Тина
Пссст. Стига, бе, нормалните чекиджии не моАт се изкажат от вас. Бързо бегайте за свеж уец, че не се траете вече!
Нимкаааа, чакай, сетих се нещо, пиша бързо и бягам, че закъснявам. За сексо дето са равни мъжа и жената, той как се подготвя и тя- в пари. Тва дрехи, бельо, епилация, прическа, кремове, грим. Смятай. Ти сутрин ставаш , питаш се Днес кво да еба, измиваш зъбите и си готов. А тя....не е за приказка в какви харчове влиза. А бе жената на месец си струва едни пари, това е положението! Ф #смешное # мамногобързам хилете се без мен
Тъй, напускам и отстъпвам терена за чекиджиите. Ама, аз за вас се боря да не сте на сухо бе, братя по оръжие. Ква партия да правя, като никой не ме разбира. Нейсе, важното е, че дамите ме разбраха - мъжът получава само удоволствието, а жената - и удоволствието, и парите. И това за мен не е справедливо.
Да ти изям бузките! Ф
ЦИТАТ: "Да ти изям бузките! Ф". Кои? А
А? Кой е А? :))) Но ще отговоря, защото при вчерашния диалог ми хареса отношението към нас от страна на момчето, което ...беше окръглило очи в уязвимо негодувание и казваше "за мен, това не е справедливо". Тина, понеже е пич и половина, беше твърда и леко иронична, но той не се поддаде, а удържа на напора и остана възпитан и уважителен зад позицията си. Затова го цунках по бузките. Горните. Безплатно :))). Защото независимо, че ще гледаме на света през различни очи, винаги е забавно да има някого в кухненското, с когото да си почешем езиците, да мине приятно временце и пак да си похванем задачите, по живо по здраве, с приятно чуство, че ще следват още такива почивки.
ЦИТАТ: "Затова го цунках по бузките" И аз искам, не мен никога не си го казвала..А
Да те цункам по бузките, А! *щипкам ги между палеца и свитата длан и ти млясвам сочна целувка с мокри устни по твоите* Ф :)))
Съгласен съм — обичам да ме целуват жени. Може би защото като малък не са ме целували много. Едната ми баба ме обичаше силно, по нейния си начин. Помня един следобед — жега навън, а вътре — прохлада, баба ми с две съседки пият кафе на сянка. Минавам покрай тях, неволно чувам думи, които се забиха в мен като трънче: "Мъжко дете се целува само на сън, за да не разбере колко много го обичаме." Нещо в това ми се стори странно, почти нонсенс. Как така — да не разбере, че е обичано? Но какво ли съм разбирал тогава — на 10–12 години. Може би именно затова после в живота толкова много съм търсил истинските целувки — будни, осъзнати, от жени, които не се страхуват да покажат, че обичат. Ако искаш, можем да добавим още щрихи или да го развием нататък. Например — как си възприемал телесната близост, как се е променяло това с времето, или да вплетем конкретен образ на жена, от която си почувствал онази липсваща топлина. Съгласен съм — обичам да ме целуват жени. Може би защото като малък не са ме целували много. Едната ми баба ме обичаше силно, по нейния си начин. Помня един следобед — жега навън, а вътре — прохлада, баба ми с две съседки пият кафе на сянка. Минавам покрай тях, неволно чувам думи, които се забиха в мен като трънче: "Мъжко дете се целува само на сън, за да не разбере колко много го обичаме." Нещо в това ми се стори странно, почти нонсенс. Как така — да не разбере, че е обичано? Но какво ли съм разбирал тогава — на 10–12 години. Може би именно затова после в живота толкова много съм търсил истинските целувки — будни, осъзнати, от жени, които не се страхуват да покажат, че обичат. Ако искаш, можем да добавим още щрихи или да го развием нататък. Например — как си възприемал телесната близост, как се е променяло това с времето, или да вплетем конкретен образ на жена, от която си почувствал онази липсваща топлина. Fairy, Съгласен съм — обичам да ме целуват жени. Може би защото като малък не са ме целували много. Едната ми баба ме обичаше силно, по нейния си начин. Помня един следобед — жега навън, а вътре — прохлада, баба ми с две съседки пият кафе на сянка. Минавам покрай тях, неволно чувам думи, които се забиха в мен като трънче: "Мъжко дете се целува само на сън, за да не разбере колко много го обичаме." Нещо в това ми се стори странно, почти нонсенс. Как така — да не разбере, че е обичано? Но какво ли съм разбирал тогава — на 10–12 години. Може би именно затова после в живота толкова много съм търсил истинските целувки — будни, осъзнати, от жени, които не се страхуват да покажат, че обичат. Ако искаш, можем да добавим още щрихи или да го развием нататък. Например — как си възприемал телесната близост, как се е променяло това с времето, или да вплетем конкретен образ на жена, от която си почувствал онази липсваща топлина. Fairy, Съгласен съм — обичам да ме целуват жени.Може би защото като малък не са ме целували много. Едната ми баба ме обичаше силно, по нейния си начин. Помня един следобед —жега навън, а вътре — прохлада, баба ми с две съседки пият кафе на сянка. Минавам покрай тях, неволно чувам думи,които се забиха в мен като трънче:"Мъжко дете се целува само на сън,за да не разбере колко много го обичаш" Нещо в това ми се стори странно, почти нонсенс.Как така — да не разбере, че е обичано? Но какво ли съм разбирал тогава — на 10–12 години. Може би именно затова после в живота толкова много съм търсил истинските целувки будни, осъзнати, от жени, които не се страхуват да покажат, че обичат. Алекс
По дяволите ,какво се мултиплексира няколко пъти.Грешката е изцяло моя.Моля за извинение
Ааалееееекс! Но това е толкова сладко и миличко! Ти като една кукувичка из часовник, изскочи и взе да редиш *Целувката, бабите, кафето, телесна близост* та понеже механизмът ти се е разстроил и го повтаряш отново и отново, накрая Времето става любовно! Проссссто няма друг начин. Време за любов! Време за любов! Време за ...целувки и любов! :))) Ф
Fairy, Каква любов, пия кафе.Ще се полея. Целувам те.Егати колко съм смел. Алекс
И преди си ме целувал, Алекс. Просто си забравил. Нещата се промениха след това и сега сме малко като добри стари непознати. Вече сме си разказали историите, идва време за бординг и се надяваме да не седим един до друг в ероплана, че ще ни е неудобно след всичката предишна близост. :))) Ф п.с. Не се заблуждавай по сериозния ми тон :))))
Не съм забравил.Разбира е ,че помня има нещо ,които не се забравят.Нали знаеш, че съм събирателен образ за повечето коментаторки на всички отрицателни мъжки постъпки и поведение. Може пък и да имат основание милите.Всеки гледа от своята камбанари. Не съм толкова убеден ,че мога да излезна на "глава" с жена. Леле ,колко съм креативен. Алекс
Миличък ми, Алекс! Все ти, душо, го отнасяш, когато наоколо има и безлични и бездушни хорица, че ти ли баш си най- отявления престъпник? Ама така става, когато човек си плесне мнението по щекотлив въпрос. Плесне го и наскача глутницата срещу него, барабар и тия дет са мълчали досега и не са мъцнали отде изгрява слънцето, че да не сбъркат. Как да не те разбирам? Нали съм същата? Самотно се носи отговорност, рожбееее, самотно. Но ти не се отчайвай. Имаш нови приятели :))), споделяте възгледи и намирате приказка, прекарвате си приятно. Ето! :)))) Аз. Аз да му мисля! Дупе да ми яко! И пак като ти пиша, те усещам- висок, не много, само 185 см и един здрав крак, талия, широки рамене, направо ми се стопля майчиното чуство какви синове ражда страната ни. Миличък ми, Алекс! Не знам защо излиза, че се бъзикам, а аз сериозно ти говоря. Мило ми е да се свържа с енергията ти и това е. А че вършиш неща, които са непростими по моя стандарт, е само в случай, че те съдех. Грешна е тая земя и който не е извършвал грях, пръв да хвърли камъка. Хайде сега, горе главата. Партина правим. Ти от твойта камбанария, аз към моя връх на срама. :))) Как ще забравя, Дедале, кога и с какво летях? Ф
Ех, коренно различно мнение имаме за целувките от твоите баби. Затуй на мен се падна, нали... Господ си знае работата:))) Всеки носи вътрешно някакви несъгласия с дадено възпитание. И компенсира дълго след заветните ,18. Когато вече си свободен, но и форматиран човек. В моето възпитание баща ми смяташе, че момче и момиче се възпитават по един начин. Че това че съм момиче не ми дава право да мрънкам, да съм слаба, да изразявам твърде много емоциите си. Винаги казваше: "Падаш. Ставаш. Отупваш се и продължаваш". Аз проблем с това възпитание нямах. Но мъже са ме укорявали, че не си показвам много емоциите. Че трябва чудо да стане да чуят заветното "обичам те". Показвала съм го, но не съм го изказвала. Та възпитанието и натрупванията...всички ние си носим по нещо. И гледаме като родители да не го повтаряме. Допускаме, обаче, други грешки. И така върви светът...
Кака Тина (на горното).
Тин, ако не бяха среднощните ти кошмари, още щях да те имам за мъж :))). Ф
Ай стига бе! Мъж ли бях станала? Кога и къде? :)))) Ще ме умориш, ей. Кака Тина
Май да си луд е забавно, водиш диалози със себе си и се кефиш?! ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
Тин, отдавна да съм ти отговорила, ама ме емнаха и ми зачезна дългото писание. Връщах се назад, за първия ми спомен от теб. Дали не беше покрай на Aleksandar разказите, губят ми се старите работи. Та, още тогава ми скри шапката с мъжки изказ, психоложки анализ и ерудиция, плюс тон на човек, свикнал да води хорото. Женските черти и мааалко слабости не ти се проявяват в личното споделяне, не са в сантименти покрай майчинството, а са някак вторични дефекти, точно като това среднощно кошмарене. Ако беше мъж, щеше да си го преместиш, или да имаш съмнения, които те ядат, но си научен да ги мълчиш. Та, като каза как сте били възпитавани, си обясних най- накрая защо не усещам колебливост и мекота. Искам да си представя съпруга ти и не мога да постигна много. Сякаш не е българин, пълен авантюрист, абсолютно заразно смел за нови начинания и категорично влюбен в живота, неяснотите и рисковете. Виждам го със страст по фотография, музика и храна. Ти не знаеш, но имам стъклено око, което чат пат се замъглява. Сега как е? Познах ле? Какво пичеля? Ф
Имаш аналитична мисъл, сестро. Не си в грешка. Не понасям изобщо някой да се опитва да ме командори, пък манипулира и т.н. Но това е от характера :))) Иначе възпитанието на мъжко момиче го допълва. Е, малко дисциплината не е моето и съм доста творческа личност по дух, въпреки образованието ми :))) Моят човек е смел, разбира се, иначе нямаше и да го оставя и да се доближи до мен. Доста аналитичен и хладнокръвен. Обича живота, но е отговорен човек. Останалата част от анализа ти се отнася до един друг близък до сърцето ми човек ;) И двамата не са българи. Общо взето се чувствам добре и в свои води, когато съм на шефска позиция или сама си ръководя работата. Иначе е голяма фрустрация. Е, в една сфера обичам да обръщам понякога ролите. За баланс. А и слаб мъж до мен не би ме изкефил сексуално. Но мога да вляза във всяка роля без проблем. В доминантна пък ептен без проблем :)) Кака Тина
Брей да му се не види! Тин, значи този в екипче от зелено трико и с колело не е мъж ти, а другия, дет ти е близък на сърцето. Или трябва да го калибровам тва стъклено око, че зяпа ама в спортния канал. Може би сега си със спортното момче? Да е до теб? Затуй ли така ми се даде? :))) Не ми се връзвай, заспивам. Но да знаеш, че ако правилно описвам някого и го виждам като да е мъжа до теб, ши означава, че бъдещите ти години ще са оформени чрез общуването ви и промяната, която той ще предизвика у теб! Казах! Ф * тва последно прозвуча като да изплюх муха* :))))) охххххтресасерггххй
Ха, дано, Ферич, че от месец нещо се отдалечихме и пусто никой не може да си надвие на егото :))) Аз съм жената, ама на, по-голям инат съм!! Телец+скорпи, нема ти разправям...то не е за разправяне в какъв филм се вкарах :))))
Когато имаш някого и получаваш от него дози щастие, вдъхновение, лекота, свобода и любов, Тин, бах тва его, дето те възспира да си танцувате танца. Пак ще се имате. И разделени. И само в мислите. И пак ще имате среща, важна, кратка, епилог, който можеше да е завръзка, ако беше по- смела и по - мъдра. Аз не бих се оставила на егото, Тин. То не е съветник, а враг. И когато го разбереш, си с повече бели коси, от колкото е добре за любовния живот. Любовта, дето всичко прощава. На всичко вярва. Не търси своето. :))) Кака ти Ф
Ааа не! Не съм такъв песимист! Никакъв епилог! "Никакво сбогом, само много пъти довиждане", както се пееше в една песен. Което е писано, никой и нищо не може да ти го отнеме. Кака Тина
Че си във филм, съм съгласен, но не е игрален, а сериен, като индийска сапунка. И защо по дяволите ние трябва да ти гледаме и четем циганите??? Ааа, стих се, защото на никого не си интересна и умираш от скука, като самотно куче без стопанин. Виждал съм такова във Варна, в декемврийска вечер как стои на една автобусна спирка и гледа хората как се качват и заминават с автобусите. Аз бях спрял тогава с колата да говоря по телефона с една мацка, а тя ме убеждаваше да го прибера за да има дом. Много жално ми стана тогава..........., поне за вас се е намерил по един пенсионер да ви приюти, а вие да му смучите кръвта, като пиявици за благодарност! ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
Ай чиба, тоя пес, дето ни го знам, ни го познавам, а все подире ми ходи га се появя. Кво те боли хуя, похвали се и ти с нещо освен, че си излетял със самолет нанякъде :)))) Прибери и ти някоя мастия, то сам живее ли се? За всеки влак си има пътници, викат. Ти ще кажеш тъй ли е.
Даа, и тренове има и пътници бол, но само ти си стоиш с влажни очи на улична мастия, самотна и изоставена на спирката за която споменах. ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
Щом така ти се иска да вярваш, че всички са като тебе и ти става по-леко ;) Па тая дето те е зарязала, отдавна не те мисли, гаранция. Каквото и да й мислиш, и дреме на хурката си мисля аз. Не отговаря. За тебе ще е все заето. Пробвай друг номер :)))
ЦИТАТ: "Миличък ми, Алекс! Все ти, душо, го отнасяш, когато наоколо има и безлични, и бездушни хорица, че ти ли баш си най-отявленият престъпник? Ама така става, когато човек си плесне мнението по щекотлив въпрос. Плесне го и наскача глутницата срещу него, барабар и тия, дето са мълчали досега и не са мънкали откъде изгрява слънцето, за да не сбъркат." Интересно, ама защо все на мен ми се случва... И в института горе-долу беше същото. Казвал съм ти за онова административно недоносче, наречено "служебна атестация". Ако кажа, че беше административна тъпота, значи да му направя комплимент. Разбира се, за да му се придаде някаква колективност, има и термин "атестационна комисия", а аз, като млад научен сътрудник и комсомолски секретар, съм член на тази глупотевица. Вървят неща от глупави по-глупаво, понякога се коментира някой колега дали да му се вдигне заплата, като цяло си трая. Та по едно време трябва да се атестира един колега, който е добър конструктор, но изведнъж партийна секретарка се обявява срещу него. А причината не е глупава, а направо тъпа. Жената на колегата дошла и като "патка" отишла при партийната секретарка да се жалва, че мъжът ѝ си имал любовница. Не знам защо, но на подсъзнателно ниво винаги съм симпатизирал на такива мъже и бих казал жени. Най-вероятно от глупост и наивитет. Та мотива на партийната беше, че не трябва да му се вдига заплата, защото имал любовница. Понякога устата ми е по-бърза от мисълта и се изцепвам: "Данче, не е работа на Партията да се завира под завивките на хората, той е добър конструктор и трябва да му вдигнем заплатата." Настава тишина, а аз изглеждам глупаво. Тогава зам.-директорът с мънкащ глас заявява, че щом и комсомолският секретар мисли така, ще му вдигнем заплатата. Пак добре, че запазих добрия тон, че бях се подготвил и да се обоснова, че след като има и любовница, ще му трябват и повече пари, че тогава щеше да е много кофти за мен. Все пак спрях на време. Много ме бива да се набутвам първосигнално в играта. А партийната по някакъв нейн начин ме харесваше и искаше да ме вкара в някакъв неин партиен калъп. Беше хубава за възрастта си жена - сини очи, вдигнати гърди, черна коса (боядисана), изпъната, вирната брадичка, хубави крака, добро дупе, винаги на токчета и тъпа като талпа. Според колежките в младите си години била голяма бръмчалка, щом си харесала някой мъж, го мятала на скарата. Е, това го казваха колежките. А и да те поправя, не съм 185, а съм към 182-183 и може от възрастта да съм се "сплескал" още по-надолу. Ама и в къщи е така, говоря нещо съвсем откровенно, а в думите ми винаги се търси някакъв скрит контекст, някаква скрита ирония или сарказъм. Когато кажа на някой, че е лайно, аз смятам, че е лайно; ако кажа на някоя, че е куха като спукано гърне, то аз смятам, че е такава. Няма скрит умисъл. Колко пъти колежката Румяна, онази с триъгълника, ми е казвала: "Ама недей така, хората са лицемерни и ти правиш лошо впечатление." Може и да е така. Не мисли, че ходя и раздавам оценки на хората, няма такова нещо, като правило това са редки случаи. Обичната ми съпруга (казвам го без лицемерие и ирония) и тя винаги търси някакъв скрит смисъл в моите изказвания, забележки и коментари. И при вуйна ми (светла ѝ памет) и тя разчепква всяка моя дума, интонация, контекст и т.н. А беше докачлива - ужас. Водя я по лекари, понякога някоя лекарка или сестра с цел нащо приятно да ѝ кажат, правят изказване нещо от сорта: "Много грижовен и представителен син имате", а тя заявява: "Той не ми е син, а племенник." Та и тук така. Харесвам жените, по-точно ги обожавам. Смятам, без никакво лицемерие, че са по-сложен и съвършен пол от мъжете, най-малкото, че две жени, за да имат дете, им трябва една лъжичка сперматозоиди, а на два педала и една тенджера яйцеклетки да им дадеш, не могат да имат дете. Нали имам дъщеря, съпруга, балдъза, племенница, а тя три момиченца и т.н. За безказарменците не говоря. "Старите" момичета, съпругата ми и балдъзата, имат повече военни познания от безказарменците около мен. Това не ми пречи да заявя, че каквото е позволено и допустимо на мъжете, не е позволено и допустимо на жените. Те са носители на генетичната чистота в рода. Не разбирам защо ме изкарват по-черен от дявола. Да не съм любител на еврогейския, юдомасонски, демократичен неолиберализъм.Fallschirmspringer
Алекс, всичките тези твои черти, постижения лични, духовни, умствени и поведенчески, ти ги харесвам и одобрявам напълно. Казвала съм ти, че според мен си приличаме и поради сходността в мисленето, при същите ситуации е много вероятно да те повторя. Дълбоко ценя ценностната ти система, богатството ти от житейска мъдрост, ерудиция, благородство. Ако видя името ти или когато мисля за теб, усещам чиста любов, хич няма да си правя труд да я охарактеризирам от кой вид точно. Едно няма да те разбера. А именно чий го дириш да се колективизираш с наричаните от теб "чехълчета". Какъвто и да е мотивът ти, каквато и да е целта или нуждата- подтик, този факт ще бъде занапред една бариера, която не мога да преодолея. Тук преживяхме твърде много и твърде дълбоко, за да успее рациума да надделее над очевидните негативни емоции. Дори да водиш своя битка, мога да предположа каква, дори да гониш мисия, мога да предположа каква, за мен няма вариант, да не се дистанцирам. Пазейки най най- мили спомени. Нека не се анализираме взаимно повече. Не е от полза да вадим старите ризи непрани. Срещнали се два влака на мост, за миг изглеждали като един. И се разминали. И не че последната гара е целта. Никога не е. Пътуването е целта. На моста ми беше много хубаво! Прегръщам те!
Ех дедо Алекс, стар лисунгер си ти. Толкоз инат човек не се среща често. Ферич да подскаже зодия, че да питам директно, ще ме обвинят в някакъв нездрав интерес, който нямам всъщност (любовен). И аз те ценя като събеседник, и съм поласкана за мнението ти за мен, изказано оттатък. Житейските натрупвания често ми изпреварват годините, факт. Но за никъде не бързам. Аз не смятам, че се отнасям с някаква разлика към теб тук или там. Имам доста праволинейно поведение, което произхожда от уважението или неуважението към мен. Кой каквото си постеле. Ти не си се отнесъл неуважително, нямам повод да го правя и аз. А споровете...в спорът се ражда истината. Ако ми беше интересно да говоря с еднаквомислещи по всичко, щях да се упражнявам пред огледалото, като преди изнасяне на важна реч :)) Разбираема е тази толерантност твоя към мъжете с любовници. Мъжката солидарност край няма :))) Генетичната чистота на рода, викаш. А ако ти и всички други спазвахте твърдо принципа, къде щяхте да намирате "хубави, образовани, мили и културни жени" за любовници? Те все едно не са на свой ред женени за друг твой уважаван колега или приятел. Ей там ти спира удобно анализът и не ти отърва да си обясниш. Дето викат другите "моето си е мое, а чуждото общо". Хайде сега го съпостави с "колегите по единомислие" и какво се получава? Че май няма мое твое, а буквално лафа "прееби другарче". Аз чукам твоята жена, но съм принципен човек? Мислиш ли? И дедо поп не е безгрешен, еле па ние. Тя ако любовницата ти, която и да е била тя през годините, не си е дала същите права, щеше да имаш любовници на куково лято :))) Нали така? А това, че не би и допуснал, че и "жена ти прави така" си е твоя вяра, илюзия, истина, в която никой не ти се бърка. В крайна сметка животът е по - хубав, когато не знаем всичко. И аз съм на мнение, че трябва да се пази мъжкото его и да не се парадира с чужди връзки. Какво да си разказваме. Да не сме някакви приятелчета от спортния клуб? Ето ти анонимни еро сайтове за тия работи. Ако това те успокоява, всички сме грешни и всички сме перверзници. На някои им се ще да не са и да са по-католик от Папата, но не са. Апропо, тоя новият не ми вдъхва доверие на "свят човек". Кака Тина
И не напразно Господ е отредил жената да продължава рода. Ти го каза защо. По - мъдри сме в това отношение, по - селективни, мислим с години напред. Жената интуитивно избира по-силния, по-здравия, по-умния вид мъж за по-здраво и успешно поколение. Голямо признание за всички бащи е, че някоя жена някъде е избрала точно тях за бъдещото си дете. Не говоря за случайните и изтървани работи. И дето викат като в оня виц: приликата между сперматозоидите и депутатите? Само 1 на милион става човек. :)))) Кака Тина