Късно вечер на път за вкъщи

14.03.2019 | sexkupon

Силвия Пламенова – симпатична млада жена на двадесет и шест години, с дълги вълнисти руси коси, стройни крака и висока, стегната гръд, работеше като преводачка в една фирма. Днес се задържа на работа до по-късно – в началото имаше превод на документи, после телефонни преговори и се освободи чак към 11 часа вечерта. Добре, че беше петък и на следващия ден нямаше да трябва да ходи на работа. Освен това и мъжът ѝ беше в командировка, а двугодишната ѝ дъщеря – на гости у баба си. Навън беше горещ юлски ден и Силвия беше облечена с ризка с голямо деколте и черна къса пола с цепки отпред и отзад. Вечерта, когато се прибираше с автобуса, кондукторът дълго се звери в деколтето и краката ѝ. Няколко спирки преди нейната, в автобуса се качи групичка от трима доста подпийнали тийнейджъра. Единият от тях, държеше в ръката си прозрачна торбичка, в която се виждаха бутилка бира и бутилка водка. Момчетата седнаха срещу нея и започнаха напълно открито да я събличат с поглед. После си казаха нещо и диво се разхилиха, без да спират да я гледат. После единият от тях, с белег през цялото чело, седна до нея.
- Е, русалке, ще се запознаем ли?
Ах бандитът му с бандит, а дори нямаше и осемнадесет години май.
- Отдавна ли минахме на ТИ?
- Току-що! – ръката му се намести на коляното ѝ.
- Махни си ръката! – Силвия се постара гласът ѝ да прозвучи страшно.
Тя рязко отблъсна ръката му. Приятели му се разсмяха. Онзи се опита да я прегърне и отново сложи ръка на коляното ѝ. Ах, копеленцето мръсно! Тя рязко се изправи, и когато момчето се опита да я задържи, тя му извъртя звънък шамар. Сивия се приближи до вратата, радвайки се, че сега ще слезе и никога повече няма да види тези изродчета. Стараейки се да държи момчетата под око, тя плати и слезе. Приятният лек ветрец нежно галеше лицето и шията ѝ. Пред нея имаше две възможности. Да мине по по-дългия, който беше по улицата, която обаче беше осеяна с неравности от строителните работи наоколо или да мине през тъмният училищен двор. Тя се поколеба за минута и реши да избере вторият път. "Поне няма да си счупя токчетата" – помисли си тя. Нямаше как да знае, че малко след нейната спирка, автобуса отново спря и оттам слязоха тримата хулигани, не желаейки да си платят билетите. Момчетата също се движеха към училищния двор, като пътят им пресичаше пътя на Силвия. Жената крачеше бързо в двора. Малко по-напред, като маяк светеха прозорците на блока ѝ. След малко ще се преоблече, ще се навечеря… но изведнъж замря. От слабо осветената част на двора, която беше обрасла с дървета, към нея се движеха някакви хора. Тя се огледа назад – нямаше никой. Спирката беше далече, но тя реши да се върне на нея и да изчака някой в нейната посока.
- Какво? Пътя ли забрави? – чу тя познат глас.
Това бяха точно онези уродчета! Тя бързо побягна, но те бързо я настигнаха.
- Само се мръдни и ще те порежа! – в светлината на уличната лампа хищно проблесна острието на ножа.
- Да това е нашата красавица! – нападателя позна своята жертва.
- Мамка му, копелета! Тая не искаше и да се запознае с нас и шамар ми удари... Е, хайде сега ще се запознаем! – той със сила изтика жената към дърветата.
Тя обречено се огледа. На около 50 метра бавно се движеше полицейска кола. Трябваше да пробяга двадесетина метра и да се разкрещи, може би ще я чуят. В училище, а после и в университета беше добра бегачка. Момчетата също спряха, тревожно гледайки в същата посока. Онзи прибра ножа. Тя с всички сила се хвърли да бяга.
- Помогнете ми!
Но изведнъж полицейската кола пусна сирената и отпраши нанякъде, оставяйки след себе си облак от прах.
- Е, кучко, помогнаха ли ти куките? – единия я приближи и рязко я удари.
Тя извика и се отдръпна. Последва още един удар, този път в крака и тя падна на земята.
- Ставай, курво! И без номера, разбра ли!? – другото момче, което досега не се беше отличило с нищо, я хвана за косата и я повдигна, като извади нож и започна да го прокарва по лицето и шията ѝ.
Издърпаха я до дърветата.
- Я а видим, какво имаме тук. – главният ровеше из чантата ѝ.
- Малко пари, които ще си ги поделим и мобилен телефон. – подаде телефона на онзи, който я беше ударил.
- Парфюм. Мъжът ли ти го подари?
- Да.
Той счупи флакона в асфалта.
- Лична карта. Пламенова Силвия. Адрес... Това също ще го вземем, за да не забравим адреса, ако ни потрябва. Сега смъквай бижутата!
- Какво? – не разбра жената и веднага получи втори удар в стомаха.
- Обеците, пръстените. Бързо!
Плачейки, тя свали бижутата си.
- Сега на колене! – тя изпълни искането му.
Друго момче завърза ръцете ѝ.
- А сега, курво, ще те научим на някои неща! Вече ще знаеш, как да се държиш с мъже! Копеле, дай пакета. – момчето с белега постави найлоновия пакет на главата ѝ така, че въздухът не можеше да проникне до нея.
Тя се опитваше да се измъкне и мяташе глава. Момчето махна пакета.
- Разбра ли как трябва да разговаряш с нас? – попита той.
- Разбра ли?
- Как?
- Вежливо. Няма повече да викам, само ме пуснете.
- Засега няма, Ще трябва да си го заслужиш! – каза оня с белега и извади члена си.
- Отвори уста, коте!
Силвия до сватбата си не беше образец на висок морал, но не беше и някаква особена развратница. Имаше няколко гаджета, с които нещата стигаха до секс. Минети беше правила на всички, с които си беше лягала, но преди това винаги ги беше карала да вземат душ, за да са чисти. Отнесе няколко силни удара по бузите и по ушите.
- Недейте, моля ви! – закрещя тя и преодолявайки отвращението си, започна да смуче.
Един, втори трети. Накрая глътна спермата на мъчителите си, както поискаха, хилейки се. След като свършиха, те се оттеглиха встрани, съвещавайки се за нещо.
- Само дано не ме убият! – мислеше си тя.
- Ставай! – изкомандва единия, когато развързаха ръцете ѝ.
Издърпаха я малко по-надолу и тутакси ѝ завързаха ръцете за оградата на двора.
- С колко ли други са постъпили така... – помисли си тя.
Единия хулиган отново извади ножа и го прокара по лицето на Силвия, наслаждавайки се безпомощността ѝ. После сряза едно по едно копчетата ѝ, откривайки гърдите ѝ, скрити от сутиена. Разряза и него, гърдите ѝ се оголиха и по лицето на момчето се изписа сладострастие. Другите две момчета стояха отстрани и мастурбираха. Полата не се занимаваха да я режат, а онзи само я разкопча и тя се свлече надолу. С рязко движение момчето разкъса гащичките ѝ, хвърли ги настрани, повдигна единия ѝ крак и вкара члена си в нея. Тя закрещя от страх и болка. Хулиганина я удари по лицето, без да престава да я чука. Удари я втори път. Ръмжеше като звяр, а лицето му беше с гримаса на хищник. Със същото ръмжене той свърши и спермата му напълни Силвия. Сега беше редът на другия юноша. Той я удари няколко пъти, като видимо се възбуждаше от стенанията и гърчовете ѝ. Момчето ѝ го вкара и веднага свърши. Третия в това време силно и болезнено мачкаше гърдите ѝ, дърпаше малките косъмчета на путето ѝ, но когато започна да я чука, не направи нищо особено. След като всички се изредиха, главатаря взе бутилката с алкохол и я вкара наполовина във влагалището на Силвия. След като се изгавриха така с нея, те я отвързаха, поставиха я на четири крака и един по един я изчукаха в ануса, като предварително го смазаха с крема за ръце, който намериха в чантата ѝ. Когато пак свършиха, хулиганите повдигнаха измъчената жена и отново я завързаха за оградата. Посъветваха се малко и единия й каза:
- Значи така. Сега ще си тръгнем, но няма да те развързваме. Почакай да се махнем и викай, колкото си искаш. Ако не отидеш в полицията ще живееш, а ако се оплачеш ще те намерим пак. Разбра ли?
Силвия кимна с глава, а момчетата радостно хихикайки, се отдалечиха по улицата…