Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


На санаториум

11.02.2024 | Анонимен
Категория: Изневяра, Художествена литература

Беше пролет. От няколко години Ани имаше проблеми с кръста. Болките бяха почти ежедневие, често имаше и изтръпвания в крайниците, което налагаше освен ежедневните упражнения, да ходи и поне два пъти годишно на физиотерапия. Затова и тази година тя оформи документите си за прием по клинична пътека, стегна куфара, остави заръки на домашните, прегърна ги и пое за Смолян. Планинското градче предлагаше освен лековита минерална вода, чист въздух, още и така търсеното спокойствие и тишина. Този път жената реши да замине сама, без приятелки и компания. Така можеше да прекара поне една вълшебна нощ с Добромир, само при него нещо да не се объркаше де. Тя имаше нужда от такава почивка, да мисли само за себе си, да следва своя режим, да отпусне и тялото и душата си от натовареното ежедневие. Откак Ковид влезе в живота на хората, нищо не беше същото. Но сега Ани отчете поне нещо положително. Санаториума беше може би на тридесет процента зает, графика на процедурите беше направен така, че почти да не срещаш хора по коридорите, и най-хубавото беше, че щеше да е сама, без да трябва да доплаща за това. Разопакова и подреди стаята, отвори прозореца и вдиша дълбоко свежия въздух. Отвън се надвесваха клоните на високи иглолистни, отрупани с шишарки. Миришеше за борова смола и мокра шума. Цветчетата едва бяха почнали да надигат главички. Земята се събуждаше след дългата зима. Беше прекрасно... дни на релакс, на разходки сред природата и четене на хубави книги. Толкова ѝ липсваше нейния любим. Това беше единственото, което щеше да допълни усещането за цялост, за прераждане, за зареждане с нова сила и енергия за живот. Той ѝ даваше смисъл, надежда и вяра в бъдещето. За нея той не беше само източник на разтуха, не беше само любовник, не бяха само оргазмите. Нуждаеше се от него, за да се чувства жива и щастлива. След няколко дни на почивка, вече имаше резултат и от лечението. Само Добромир трябваше да дойде. И ето, че денят наближи. Той беше казал вкъщи, че ще бъде нощна. Всичко вървеше по план. Ани през деня набеляза хотелче наблизо, където двамата да се отдадат един на друг без притеснения. Тя беше истинска дива котка, не беше от най-тихите като свършваше. А той се стараеше доста, така получаваше своята награда, като я караше да стене от удоволствие и страст. Вечерта преди пристигането му те дълго говориха по телефона. Тя сякаш не искаше да се отдели от него. Въпреки, че на другия ден щеше да е в прегръдките му. Усещаше дъха му в телефонната слушалка. Гласът му я привличаше, разсъбличаше, подмокряше... Не се бяха виждали може би от десетина дни. Копнежът в стомаха и растеше, топлината се спущаше към слабините и, усети как местенцето между краката и запулсира...
- Искам те... – прошепна в слушалката тя. - Как ще издържа до утре?
- Докосвай се, пусни ръчичка, погали се... все едно съм аз.
- Не искам да хабя енергията си да свършвам сама. – отвърна тя едва.
И въпреки вътрешната си съпротива, желанието ѝ беше по-силно. Мъжественият му и топъл тембър я приласка, разсъблече, разтвори краката ѝ и я погали леко. Тя плъзна пръсти покрай тънкото си бельо и затаи дъх, толкова беше мокра. Почти веднага започна да движи леко средния си пръст в топлата си вагина. С лявата ръка правеше нежни кръгови движения по клиторчето си.
- Охх, толкова е хубаво! Говори ми миличък... говори ми... искам те!
Добромир веднага влезе в ролята си, тя затвори очи, отметна глава и го почувства, сексапилния му глас, допира му, тласъците... всичко... като реално. Жената стисна мускули, повдигна таза си и притихна...
- Маац! Хубаво ли беше котенце?
- Мммм…
- Утре ти обещавам много О-та! Хайде да спинкаш! Стана късно. Утре съм при теб.
- Нямам търпение, мило! Обичам те! Гушкай ме!
- Веднага! Лека нощ!
Ани заспа отмаляла, отпусната от оргазма, който изживя. Заспа щастлива в любимата прегръдка, на нейното местенце, на силните му гърди. Утрото беше хладно и мъгливо. Но в душата на Ани грееше слънце. Добри вече пътуваше към нея. Щяха да прекарат деня и нощта заедно. Вече не я свърташе. Избърса праха от шкафчетата, пренареди шкафа си с дрехите, почете, свърши процедурите за деня и зачака. Той щеше да пристигне към обяд. Ето, че най-сетне телефона звънна.
- Мацко, след малко съм при теб! Вземи си някои дрешки и те чакам!
Когато излезе подтичвайки, Добри вече беше спрял на аварийни. Ани се качи бързо. Искаше ѝ се да се хвърли на врата му още там, в колата. Но се въздържа. Въпреки огромното желание и двамата се бяха научили да се владеят, особено навън, трябваше да са почти незабележими, да не предизвикват съдбата. Искаха или не, трябваше да се крият, трябваше да пазят вълшебния си свят, прекалено беше важен за тях. Нямаха право на грешки. Не и този път. Хотелчето беше на брега на реката, отдалечено от центъра, на спокойно място. Точно това им трябваше. Ани записа нетърпеливо данните от личната си карта на регистрационната бланка, взе ключовете, които ѝ подаде жената на рецепцията и хвана Добромир нежно за ръката. И двамата нямаха търпение да затворят вратата зад гърба си, за да потънат в прегръдките си. Жадно преплетоха устни и усетиха надигащото се като вълна желание... пръстите бяха зажаднели за допир, слабините им горяха от така познатия гъдел. Дрехите им една след друга започнаха да падат по пода. Взеха по един бърз душ. Когато Ани влезе в стаята, Добри ѝ подаде чаша уиски.
- Наздраве! За теб! Много си хубава! Искам те! Веднага! – прошепна той, като докосна брадичката ѝ, и потъна в очите ѝ.
Огнената течност стопли гърлото на жената. Но главата ѝ беше замаяна много преди алкохола да стигне кръвта ѝ. Те двамата задействаха отново някаква химична реакция, от неудържимо желание, изпепеляващи целувки и страстни стонове. Във въздуха се усещаше завладяващата им сексуална енергия. Движеха се като в транс, търсещи се, като магнити, като луди, като невидели, целуваха се все едно за последно, все едно от това, зависеше живота им. Мъжът я обърна с гръб и покри бързо очите ѝ с мека превръзка. Жената беше изненадана, усети как възбудата ѝ нараства. Сега не виждаше, само чуваше движенията му и горещите му пръсти по нежната си кожа. Изведнъж усети около ръцете си студено желязо, белезниците изщракаха първо около едната, после около другата ѝ китка. Сега тя беше неговата робиня, неговия сексуален обект. Можеше да прави с нея каквото си поиска. А на нея и харесваше, ужасно много ѝ харесваше. Възбудата ѝ нарасна неимоверно много. Усети как той я положи със силните си ръце на мекото легло и разтвори краката ѝ. Кожата ѝ беше като коприна, мека и все още влажна... започна да изпива капките вода по бедрата ѝ. Тя усети наелектризиращо удоволствие, стомаха ѝ се сви. Жената тръпнеше от желание, искаше да го поеме. Толкова ѝ липсваше пълнотата, която ѝ даваше, искаше да я изстреля в космоса при звездите и да я остави да лети. Добри леко и нежно вече се беше настанил между краката ѝ. Тя беше много свенлива понякога, като момиченце и не му разрешаваше често да прави това. Той искаше не просто да я излиже, искаше да я погледа, така гола, прекрасна, бяла като порцелан, нежния и клитор, розов като пеперуда... засмука го, настървено, а после нежно го обходи с език. Ани се надигна, почти направи мост, а когато усети пръстите му да се движат нежно в нея, изригна, взриви се цялото и така пазено за него желание... ярки светлини се пръснаха като заря пред затворените ѝ очи. Когато оргазмът ѝ започна да успокоява полека и да преминава в блаженство усети как любовникът ѝ се изправи на колене и опря члена си в текналата ѝ сливка. Отърка го леко, все едно с маша разрови жарта ѝ, и тя полудя отново. В момента, в който тръгна стремглаво да катери втория си оргазъм, Добри влезе рязко докрай, и това подпали и без това късия ѝ фитил. Тя буквално се разтресе от удоволствие, и свърши още веднъж. Толкова го искаше, още и още... побъркваше я, успокояваше я, с нежни едва доловими движения, а в следващия момент бързи, отривисти и дълбоки прониквания. Кожата ѝ беше настръхнала, зърната на гърдите ѝ изглеждаха все едно умира от студ. Гледката го побъркваше. Искаше да я вкуси пак... излезе бързо и съвсем неочаквано за нея, коленичи и засмука клитора ѝ. Ани се изви, сякаш въздуха ѝ спря, и застина. Искаше да бъде готова, да посрещне новата доза удоволствие, което я чакаше. В момента, в който я наниза на твърдия си член, тя се предаде. Беше толкова малка, толкова подвластна на този прекрасен мъж... искаше да я чука без умора до утре, искаше да го поема, да стиска силно с путето си силния му пенис, нямаше да се умори да свършва пак и пак. Нямаше такова удоволствие... нямаше друга такава енергия. Добромир беше в много добра форма и умееше да се владее, за да задоволи партньорката си и да и осигури максимум оргазми. Но и той не беше от желязо. За финал той изправи Ани и я постави на колене, на ръба на леглото. Тя беше все така беззащитна, невиждаща и с оковани китки. Погали заобленото ѝ дупе и я хвана с две ръце за хълбоците. Вкара ѝ докрай надървения си до пръсване член и заблъска, а тя в синхрон го посрещаше бясно. Чуваше се пляскане, от удрящите се тела, побъркващи стонове, отекваха във вече притъмнялата стая. Двамата свършиха заедно с вик. Свлякоха се странично и се прегърнаха. Изтощени, но леки и щастливи. Отделени сякаш от телата си душите им се бяха слели и се носеха из безкрая. След като си починаха пиха уиски с кашу и си говориха на свещи до късно. А после заспаха като новородени. Колко бяха спали, Ани не можеше да прецени. Събудиха я топлите устни на любимия ѝ мъж. Нямаше значение колко часа е, нито това, че май утре щеше да е адски недоспала. Бяха си легнали голи, нямаше дрехи за преодоляване. Този път беше лесно и бързо. Добри засмука зърната ѝ... на мига тя усети възбудата между краката си. Искаше го, отново… въпреки че отпреди това беше малко протрита. Щом ръката му се озова долу и се зае хубавичко да я подмокри, тя беше по-готова отвсякъде.
- Влез! Вкарай ми го! Искам те! – прошепна тя тихо.
Мъжът я послуша и проникна веднага докрай, без да чака повече покани. Това местенце, топло и влажно беше най-хубавото място за него, рая, в който се разтапяше от удоволствие и в който желаеше да влиза вече толкова години. Движенията им сега бяха някак по-дълбоки и бавни, по-поглъщащи, по-силни... и двамата знаеха, че остават не повече от два-три часа, за да бъдат заедно и пак трябваше да се разделят. Ани почувства такава чиста нужда да му се отдаде, не животински, а с любов, такава каквато изпитваше от цялото си сърце. Тялото ѝ пое този импулс и се понесе леко от оргазъм в оргазъм, силни, преливащи, един в друг, прераждащи... имаше чувството, че обича за пръв път толкова много. С последния тласък мъжът изля топлата си сперма в нея, и остана гушнат в косата ѝ.

Тялото е храм на душата. Ако намерите човека, който кара и тялото и душата ви да летят, не търсете повече, а го хванете здраво! Той е правилният!

Дивата котка
11.11.2020 г.

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 23 дни

Добър е разказът

Анонимен | преди 23 дни

Ценнител. Браво много хубав и възбуждащ разказ! Дали е преживяна случка?

Анонимен | преди 23 дни

Браво! Много, много добър разказ!

Анонимен | преди 23 дни

Ееее, и аз СВЪРШИХХХХ! Значи това е бил оригиналният разказ. ПОЗДРАВЛЕНИЯ за авторката и ЧАКАМ другите ти шедьоври ТУК!

Fairy | преди 23 дни

Бахенцееее, толкова съм щастлива да те видя най- после задоволЕн! :)) Писанке, чест и почитания! :)))

Анонимен | преди 23 дни

Апиш ми кокала ти, ама да видим как ше СВЪРШИ таз работа .....

Анонимен | преди 23 дни

Случката е разказана, така както се случи, отпреди няколко години е. Скоро не съм писала разкази, не че няма материал за размисъл по темата. Благодаря на Дядо Торбалан за градивната критика, защото тя ми помогна да разбера къде греша, ако реша да продължа да пиша такива разкази. Така, че освобождавам съзнанието и започвам с мръсните думички, стига интелигенция.:)))

Анонимен | преди 23 дни

В сайта имаме си вече коте. ХИч не е капризно, ФЕИЧ го критикува, котето ликува. ВЕСЕЛА го мъмри, то се не сърди. Котето ПРИЕХМЕ , много е ГАЛЬОВНО , храним го редовно. ОВЧАРЯ най обичка, той му дава МЛЯКО от козичка.

Giv | преди 23 дни

Добро утро Директоре. По казуса с Дивата котка се изказах. Разказа който вие споделихте харесах. Оставила съм и отзив положителен под него. Втория разказ не ми харесва. И аз и посочих същите грешки като Торбалат казах,че секс няма в разказа. Ненужни подробности раздуват обема и т.н. Същото което и Д.Т. ѝ е казал, но неговото било градивна критика пък моето заяждане. Ей това жените как обичат да се въртят като слънчогледи на където им изнася;) Весела

Fairy | преди 23 дни

Такааа, миличък ми Бахе, нали не си забравил, че кака има всевиждащо око. Искам да отчетеш разликите ни, обаче. Аз съзнавам какво правиш и уважавам жеста ти. Не се връщам назад. Не влизам в Карми. Такааа. Понеже си много близък до МациПиса би ли ми превел, моля някои работи. Белезниците къде и задържаха китките- отпред или отзад? Щот тя легна по гръб? Пък нали...? Не можах да си го представя добре. После, тук наистина ми е смешно, щот цялата работа с клинични пътеки и физиотерапия, сецнатия кръст :)))) си е бая пенсионерска, таман за теб , дет обичаш да си сред таквиз клубни места. Окъпаха се- тва добре, пиха- вече не е ок. С кашу, да отбележим! Не знам дали знаеш, ма то сваля нагона, тва е отделна скобка, де, като клюка го казвам, щот една дружка така....:))) Такааа, органи и течности в близък немА, всичко си е романтика, загатнати страсти, като в ония любовни книжки, дет как се казваха ...аааахааа, А да ми дойде до деменцията, но избегА. :))) Сиамката ся ши извади ноктета, щот и регистрационни бланки попълвах преди десетилетие може би, ма нейсе. Аз пак казвам- Благодаря на Секскупоний, че ме търпи да спамя и клепам, благодаря на Дива котка, че ни сподели частица от съкровеното си. Дано пропише пак! Дано! Това искам да прочета. Днес за какво бленува! Днес какво ѝ се случва! Хайде, Маци Пис пис, изръмжи кат лъв! Можеш!

Анонимен | преди 23 дни

Шшт ламьо злобна, ти к'во искаш ся, хем да я поканя хем да я критикувам. Мислиш, че аз не довиждам ли??? Ти така ли правиш като ти дойдат гости, или тичкаш и се въртиш като обер келнер около тях да им угаждаш. Сподели щот да не ходя до София за да ме критикуваш. Ако няма какао в ПАНДИШПАНЧЕТО ми и чесън в ШКЕМБЕТО ми ще се чумеря. :(

Fairy | преди 23 дни

Пиленце мойе, рожбе свидничка, дай тъ цуна по бузките, шот съм женета и друго не може. :))) И преди година писах и пак шсе повторя- ти би спасил с риск за косъма си, душичка си ми златна. Няма критика за заяждане тука, ами душо моабет правя, барем 15- ка преглътне най- сетне тия мекици и той дойде да се изкаже. :))) Чистите по душа, по сърце, нежно пишат, втайно се любят, всичко е ясно! Котката е пичага! Няма да се сърди, че я дърпам за опашката. :))

Анонимен | преди 23 дни

Хич няма да ръмжа, днес съм кротка. Станах с кеф, щото вчера бях порядъчно добре уважена и задоволена, даже няколко пъти. Чак ми идеше една баница да му спретна тая сутрин. Та да обясня ръцете с белезниците бяха над главата, да не преча на човека, да прави там каквото ще. Вчера му викам: мой човек явно добре си оцветяваме живота, не ни вярват, че е истина...Та така. Хубав ден на всички!

Анонимен | преди 23 дни

Здравей Giv! Дядо Торбалан пита първо дали автора желае мнението му. Прави го КАВАЛЕРСКАТА "..... гледам да не се обаждам не канен. ...." Докато ВИЕ, като махленските или входните клюкарки чраста-праста я оплюхте и ОСКУБАХТЕ. Горкото коте, мац пис пис, ела тука СКРИЙ се зад бати, той ще те пази. СЕГА, разбирам ви, нали сега женска РЕВНОСТ пазите си територията, това онова, щото всичките АЛФА мъжкари я приветстваха с добре дошла и на вас ви ЗАСВЯТКАХА очите в огън и мълнии!

Анонимен | преди 23 дни

Баси и фуриите, имайте милост, вие сте войска, директора сам рицар с три пръста, докато ви отговоря ииии....

Fairy | преди 23 дни

СантаВалентиний, ПресветаКармо и НеобузданаСеменнаПрана, какви обрати! Какъв сериал! Само аз, горкана, си останах недоебана! :))

Анонимен | преди 23 дни

Много се забавлявам с вас, големи сте сладури. И на Giv не се сърдя, каза каквото мисли, а критиката на Д.Т. я счетох за градивна, защото ми посочи къде греша. Свенливо коте съм, какво да правя...едно време де...Секс не че нямаше в разказа, ам пусто много се изчервявах, не можах да го опиша по-дълго и пространно. Ще се поправя обещавам.

Анонимен | преди 23 дни

Giv, прочете ли? Котето не е сръдливо и заядливо. Ай идвай на канапето във VIP ложата, за мен пуканки няма да е кашу ли кво беше някакви страстоубйки били се произнесе оная теоретичка, ма не застава зад думите си щото пак не е изпробвано. А за теб два буркан с Бели бъбреци(реколта 58г.), с триста зора съм ги уредил. Някаква госпожа с кюпек отишла и изкупила всичко за 5 години напред.

Анонимен | преди 23 дни

ВВ се цепи, та се тресат тектонски плочи. АХАХАХА

Giv | преди 23 дни

Директоре нека с Фейри бъдем разграничени:) Вярно, че ние с нея споделяме една мозъчна клетка, но все пак не сме комплект нощни шкафчета:) Нападателна съм Директоре към авторките. Една остави в мен неприятен вкус и от тогава си имам едно на ум. Вече не позволявам фалшив звезден блясък да ме заслепява Директоре.  Похвално е това, че привлякохте Дивата котка. Нека пише. Моето мнение ще се постарая да бъде по- меко поднесено. Весела

Анонимен | преди 23 дни

Аз като я нарекох "ВЪРТИ ОПАШКА" на гилотината бях турен. Огън и жучел се спеше върху мен. Ама трееше да го изпитате на дупето си тогава го разбрахте. Не, че аз съм изпитал нещо на моето, но от бюрото ми много добре се вижда всичко. Само морска шир и един повей фалшив да има веднага става на вълна. Аз гледам да ни е интересно, да си тренираме мозъците и речниците. За N-ти път казвам, аз не съм конфликтен, както писа Феюша мохабет да става, критичен съм, но от там се заражда спорът и думата дума отваря, а БЛАГА дума ЖЕЛЕЗНИ врати ОТВАРЯ. Ето котката го е написала - "Много се забавлявам с вас големи сте сладури", но от тук се усеща, че тя е вече една от нас, вписва се и разбра, че всичко е за забавление. Е аз вече мога да я разпердушинвам, но знам, че няма да си подвие опашката и да избяга. Защото нашето мляко е подсладено. Как беше с ГОСПОЖА Фея, по същия начин галене, галене и сега вече е вдигам в небесата и я бухам у земята, ама к'во пише "УБИЙ МЪ, АМА НЕ МОГА БЕЗ ТЕБ" - егаси как го написах само. Тая чи ми запали телефонУ след малко, ама нищо тъкмо няма да паля печка, дръвца да спестя!

Giv | преди 23 дни

Прав сте Директоре бяхте разпнат и аз бях тази която най- яростно застана срещу вас. Какво интересно нещо е живота нали:) Кой би си помислил, че преди година щяхме да водим такъв разговор. Няма да я споменаваме Директоре да потъне в забвение с претоплените си манджа опа исках да кажа разкази, с претенциите и лакатърдиите си. Фейри наистина е приказка за непослушни деца. Весела

Fairy | преди 23 дни

Уважаеми стръкчета поникващи, кокиченца незакачулени, кака е в парка и събира протуберанси. Всичко чувам, всичко виждам, но нали съм си съд празен и нямам за казване. Обичам ве и се надявам да ми се пръкне муза пак да ви дразня словесно. В някъв Дзен съм. Пълен ОМ. Не летя, ами съм самия ефир. Разтеглена до безкрая и невидима. Само да имаше едно еспресо тука....:))

Анонимен | преди 22 дни

Дива Котка, благодаря за разказа. Имам един принципен въпрос за мястото на алкохола в такъв вид срещи. Освен ако не са започнали със закуска, брънч, обяд, вечеря… не е ли по-чувствено алкохола да дойде към средата - края на сесията, да не пресъхват устите на оправящите се? Владислав

Анонимен | преди 22 дни

До Владислав. Алкохола винаги е за предпочитане да е накрая по разбираеми причини. В случая беше също така, изключвам едната глътка в началото. ;) Тя не попречи изобщо. За мъжете незнам, на мен ми действа зле ако съм пила повече, да...нямам задръжки, ама работата отива на фригидни усещания и не мога да си посвършвам на воля.

Анонимен | преди 22 дни

Благодаря! За фригидността съм го чувал. Аз по-скоро ми е дерт да не засъхнат езичетата. Владислав

Анонимен | преди 22 дни

Отминават годините на следването,мисля,че хората помъдряват и стават по-зрели ,но дали е така. Те работят ,млади са ,живее им се ,някои са семейни ,но някаква сила стаена дълбоко в тях ,даже ,за която не подозират ги кара да вършат постъпки ,които иначе осъждат.Пътуват с автобуси към работното си място ,срещат жени или момичета на тяхна възраст ,работят в съседни институти,пътят е дълъг и отегчителен. Срещат се толкова често, че се заговарят.Отначало говорят баналности , времето минава ,месеци , изведнъж осъзнават ,че почват с нетърпение да чакат другият на автобусната спирка. Някак странно се вълнуват когато другият не се появи в обичайното време .Пропускат уж случайно пристигналите автобуси ,като се надяват другият да се появи Започват да споделят по -лични неща , не искат други да ги чуват ,доближават се устни до ухото ,топлият дъх гали и вълнува ,чувстват ,че се разбират толкова прекрасно ,колкото никой друг не би ги разбрал.Понякога пораснало момче като ,че ли случайно е хванало ръката на колежката ,но чудно тя не бърза да се освободи.Минават сезони ,вълнуват се когато са заедно ,когато чувстват близостта на другия, колкото това да е незначително в претъпканият автобус.Радват се ,ако се засекат на алейките между институтите ,стараят се в държанието им нищо да не се променя въпреки ,че сърцата им бият до пръсване. Мъжът на жената отива в командировка в чужбина ,момичето ,звъни на колегата да излезе колкото е възможно по-рано ,той хем го желае ,хем го е страх, но някакъв странен страх, не физически просто нещо дълбоко отвътре.Той знае ,че ще отиде ,но страхът си е страх .Отива с хиляди предпазни мерки в апартамента ,намъква се като крадец, толкова е тих ,че и муха няма да го усети.Тя го чака с някакво ,трескаво нетърпение ,зачервена като роза, радва му се, като не нещо скъпоценно. .При него сърцето вибрира в синхронно с гравитационните вълни на Вселената.Тя е само на пръсти и протегната ,към мъжът, това което е върху нея е имитация на облекло ,то по -скоро показва ,отколкото прикрива.Прегръдката ги слива ,замръзват като статуи, нямат сила да е отлепят даже и за момент ,все едно са се вкаменили. Преди да го бутне в банята го съблича с фантастична скорост ,то и няма какво да съблече ,лято е.Милва го като малко дете ,обгръща всяка част на тялото му .Леглото е само през една врата ,а то е тяхната цел .Толкова време са били сдържани ,възпитани ,студени един спрямо друг ,толкова са се желали ,а сега не могат да мръднат. Изведнъж все едно се събуждат от тежък сън ,нещата се развиват с шеметна скорост. Той я грабва ,та тя е перце ,има чувство ,че танк може да понесе ,падат в леглото Боже нима е истина? Къде е въздуха в стаята? Да не е отлетял в космоса.Вече са сами и най-сетне ,това ,което са желали ,но не са посмели да го кажат е на една ръка разстояние.Аромата на чистото И разгорещено тяло ,сладката отмала протекла между краката И ,това го кара да загуби представа къде се намира .Даже и не разбра ,че те най-сетне са заедно.Като ,че ли младата жена взе нещата в свои ръце ,беше рационално да използва първото спонтанно избухване.Гушкаше го със сила ,която той не подозираше ,че е способна ,желаеше го с някаква необуздана страст ,непрекъснато я обливаха някакви вълни на екстаз ,та те бяха сами, слели се в едно. Аромата на горещото И младо женско ,беше зашеметяващ ,все едно си на планинска поляна в горещ летен ден. Няма значение какво правят ,дали да се слеят нормално или по друг начин, всичко им струваше прекрасно,все едно те са първо-откривателите.Времето беше спряло своят ход ,леглото беше мокро ,а те не спираха да се радват на тяхната идилична самота.Да случват в живота се такива неща, те са разтърсващи, скрити са някъде дълбоко ,все едно са част от човека ,толкова са лични ,толкова са свидни и се помнят до краят

Fairy | преди 22 дни

Десантчик, благодаря за споделянето на тази красива емоция. Много ме радва как някак всички се възкресихте. Потопих се в твоя филм, Алекс, всичко усетих. :))) Прегръщам те!

Fairy | преди 22 дни

Котке, абе ти знаеш ли, че се чукам у главата и се сещам колко си права! Кат бях на фризьор, ама точно когат къса с мен италианеца и разказвам си всичко в салона, щот тая жена там ми отгледа децата, откак бяха гърненца по стобор. Та, посъветва ме фризьорката , да знаеш , точно това- санаториуми! Било, моля ти се, разврата на развратите, да се ходи по лечения. Гледаш ги куцат, превити, едвам се влачат, а вечер се сядало на маса, знаело се в кое заведение се ходи и се запознавали. Като телефони не се разменяли, щот сексът мож да се окажело куц. Оказва се, че по клинични пътеки, на нас, осигурените, ни се полагат по два пъти годишно такива седмички. И ся- за всеки месец се знае къде е най- хубаво. Къде било в сянка, в гора, къде на припек, къде с кал и тн. Един вид, контингента се мести тук, па там, ама всипки си знаят, че лекуват долната чакра най- вече. Те това чуха ушите ми преди време и не мислех, че ще дойде време да го ползвам. Ма нА! Може би трябва да се запозная с новия ми личен лекар, па да се насоча нанякъде и да почвам. :)) Така, кат те чета, разходки, книги, масажи, че то за мен е направено. :))

Koteto | преди 22 дни

Фери, съветвам те да го направиш. Цяла година си чакам това време, почивам си, лекувам се, зареждам се. Онзи ден пак си резервирах, по НОИ, по клинична бях само една година. Дори се уговорихме с приятели, които миналата година намерих там. Много е хубаво, препоръчвам.

Анонимен | преди 22 дни

Егати и простотиите в КОМЕНТАРИТЕ Бай Нас

Fairy | преди 22 дни

Бай Нас е *****ас :)))) Така! Котке, много е хубаво, че се логна с профил. Сега, ако се разберете как да стане, да изпратиш разказите си още веднъж през профила ли, та да си те имаме в библиотеката над огнището. Сега, много си права. За лечение съм. :) Вес ме записва редовно. Нещо не съм у ред, определено съм за масажи, щот ми се вие свят. То при толкова любов как човек да остане здраво стъпил, де. Мисля, че вратът ми има нужда от разтривки, топли компреси, огъване назад и прочее убавини. Сега, ако продължим по темата, ще цъфне Бахето да ни смее, че сме си забравили плетките до чашите с ченето, та спирам. Разбрах те. Ще проучвам. Пък ако поназнайваш масажист с едри длани, тежко да пипа и натиска мъжката, свиркай ми. *** Бай Нас си маже отзад с мас! ***

Анонимен | преди 22 дни

Чекай и тука да пробвам алооо моми имали беее Дора си жена!!!

Анонимен | преди 22 дни

Да ва ... в санаториалния секс . То това беше преди интернета ! Мене ме викаше на санаториум една лекарка . Ама нищо не ме боли! Беше в потрес, как така нищо не ме боли .... ха-ха О-75

Fairy | преди 22 дни

Онзи, аз така питам в кучкарската градинка младежите, като къде мож да се потанцува у София? Кое клубче ще ми препоръчат. Измерват ме отгоре- до доле и отговарят- Ъъъ, едикъде си щяло да има вечер с Лили Иванова?! WTF :))

Анонимен | преди 22 дни

Амчи ПРАВИЛНО са те упътили, нали искаш китара без струни, е го при НАБОРКАТА (емен, емен). Ама само не ми стана ясно, нале си наясно, че тя много, много дрехи НЯМА по тЕлото си пък ти с балтони, шинели мож и от там да артисашшш

Анонимен | преди 22 дни

На Дивата котка да ѝ цепна хълкичката...

Анонимен | преди 21 дни

Ето един нов стил. На мен ми харесва. Чувствено, нежно, по женски наебателно. Нов щрих в общата картина. Моите разкази всъщност са редактирани от първоначалните им версии. Направих ги по цинични, заради сайта и потребителите. Заради сайта и авторите се беше наложило аз да пиша - Оная, дето са писани за нея първите ми разкази, не харесваше стила. Беше й груб, циничен и порнографски. О-75

Fairy | преди 21 дни

Бахе, заблудила съм те. Тъй е то, кат се кара по спомени, а не се провери информацията. Кашуто е цинково и Е афродизиак.

Анонимен | преди 21 дни

https://www.alo.bg/9270356 Друга която е чела недочула и била забележете- АФРОЗОДИАК Аман от КУРВИ и БОШ лафовете им!

Fairy | преди 20 дни

Бахеее, тва нещо зодиак за афро ле е ?

Анонимен | преди 20 дни

Ами чети каки, то там си пише, на мен ми се стори полуграмотно да е написана обявата или има неща в секса дет още не ги знам.

Анонимен | преди 19 дни

Доста доста реално всъщност, браво на автора! Сcor5ион

Анонимен | преди 19 дни

Имай предвид, че тя ЗАЕМА мястото на върти опашката автор звезда!

Fairy | преди 19 дни

Бахе, да ме прощаваш, ама Звезда си е автор, който няма замяна и се усеща, че липсва. Дано в новата година ни зарадва с присъствие. Ако може и Кукце да пусне пак моторджийски истории, ехееее. Котката нека си е тук, но ний имаме нужда от всеки пишущ. И тва го казвам аз- дет днес съм тук, утре ме няма, ма карай. :)) Въртиопашка е добро и валидно за всички Кутураци, особено мартенски.

Анонимен | преди 19 дни

Има ли някой пропуснат разказ дето тази сутрин си пропуснала да се ИЗХОДИШ умснвено отдолу му???

Fairy | преди 18 дни

Бахенце, ам' ти малко кат да ме похлупиш, ходиш по мени :))). Да ме покриеш с телце :)) ? Да ми туриш фереджето? А? А? Или само кавалерската? Да не вися сама кат'....? :)))) Оххх, смешно си е, не мога да се спра и туй то! ;))

Анонимен | преди 18 дни

Каки, фередже нЕма ти турим, ама ШАЛВАРИТЕ шти смъкнем.

Fairy | преди 18 дни

Въх! Уплаших съ! Припад! :))