Коледен купон в изба

14.12.2023 | Silk

Чувала съм, че на топли места е трудно да се създаде коледен дух, поради липсата на сняг. Но тук, в Италия, католицизма оживява през декември и цветни плакати разкрасяват улиците като гирлянди с най-разнообразни рецитали, хепънинги и концерти. Витрините са кичозни и алармиращи такива като мен, не дали своя дан към търговията.

Аз не исках да си летя, защото тъкмо бях навлязла в топлото познанство с Мастера и се притеснявах, че ако отсъствам, ще ме замени. След няколко наши срещи вече се чувствах толкова обвързана, че нямаше начин да се забавлявам някъде далеч, без него.

С приятелите там излизах постоянно и някаква еуфория ме бе обзела, не от очакване на Рождеството, а от очакване за сношения. Разтърсващи, наелектризиращи, винаги малко извън моя комфорт, срещи, които ме бутаха към усещания и състояния, от които по-късно се гордеех. В някаква форма на повишено самомнение, самочувствие, степен на себеизява.

Получих негово обаждане с указания за официално събиране с група негови приятели. Щяха да ни возят до недалечно имение и да празнуваме предколедно с организирана дегустация и вечеря в не голяма семейна изба. Без нощувка.

Това, с приятелите, ме изненада и не знаех какво да си мисля. Дали ще ме представи като негова приятелка? Дали и те са в неговия таен кръг и като какви ще се явят спрямо мен? Нищо не знаех. И с тая тръпка за предстоящото, си уплътних няколко дни – купих ярко, кръвно червена атлазена рокля, посетих фризьор, маникюр, трябваше да съм изрядна.

В уречения ден и час, още с приближаването към пиацата, усещах неописуемо вълнение. Подготвената ми в банята да бъде използвана плът, предвкусваше пир. Усещах как пулсират слабините ми под черните дантели, как подскачат зърната ми и се потриват в меката чашка. Хладния допир на атлаза ме караше да настръхвам периодически, особено като погалеше бузите на дупето ми, а знаех, че скоро то ще бъде в ръцете на моя красив Господар. Разбира се, че ми беше малко студено. Боси крака в официални летни сандали е единствена опция за такива случаи, също като Нова година в Лондон по абитуриентска рокля, но за това ще разкажа друг път. Имах късо пухено палтенце, разбира се, но за сравнение мъжете от групата бяха в костюми. Три редни. Винаги съм смятала за неуместно дамата да е с гол гръб, докато мъжете се потят под ризи, елек и сако, което накрая най-благородно ѝ замятат да се постопли.

Искам да кажа, това с подчинената роля е загатнато още в приказките и нищо чудно, че сега се озовах в ролята, та даже и ми харесваше.

Пред минивана се смяхме, запознавахме, представиха ме по име и без повече пояснения. Мастъра ме привлече на седалката до него и така пътувахме в приповдигнато настроение сред хълмовете на Тоскана. Охрено море, с фрегати от високи кипариси.

Домакините ни посрещнаха на калдъръменото дворче пред входното стълбище с по чаша просеко, а острия декемврийски въздух и забуленото слънце ми завъртяха главата в някаква нереалност. Е, красиво им е! Падащи кичести цветове от пълзящи по стените храсти, огромни кашпи и ковано желязо наоколо. Мастера. Боже, колко е красив, особено когато ме чувства до него, но не ми обръща официалното си внимание, говори с други хора, а всячески излъчва колко много ме желае. Побутва бедрото си към мен. Скулите и шията му леко порозовяват, знам, че е от възбуда. Или леко се завърта с гръб към мен, но ме докосва с рамото си или с плешка и аз го усещам като мощен излъчващ гравитация магнит. Знам, че го прави нарочно. Не ме поглежда, а крещи чрез езика на тялото си. “Ще те чукам! Искам те! Моя си!”.

Аз правя същото. Поддържам разговор, леко се отдалечавам, за да го напрегна, но после отривисто насочвам тялото си към него, за да го лъхне парфюмът ми и в последния момент, преди да спра, се извъртам, за да го погаля с косите си.

Тази игра ми носи огромна наслада. И омокря бикините ми. Няма нужда от докосване. Аз вече го очаквам неистово.

Настаниха ни в украсена трапезария с камина и огромна коледна елха. Огромни изкуствени подаръци. Романтични песни. Трапезата бе отрупана със смесени плата деликатеси и пред всяко място бяха предвидени по няколко чаши за дегустацията. Столовете, облечени в бяло с коледна червена панделка.

Нищо от това не бе от значение, а въпросът КОГА? Кога и как той щеше да ме отвлече в сексуалните си фантазии.

Най-накрая, ето как се случи всичко…

След два вида бели вина и три червени се очакваше да ни разведат наоколо, да има малко време отвън за танци и после да се върнем на масата за печен в шоколад глиган.

Била съм на много дегустации. Процесите и етапите на винопроизводство вече не ми представляват интерес. Но студените мазета с дървените стелажи и прашасали бутилки – да! Това е най-любимото ми място. Мирисът на влажна почва, хладината, щипеща кожата, блясъка на рубинената течност. Поне така си представям. Защото всяка бутилка, отлежаваща в тишина, мрак и покой ми се вижда като скъпоценен накит, чието притежание ме кара да слюноотделям.
Групата изслуша всички разяснения и заедно с домакина се изнесоха обратно нагоре.

Мастъра задържа дланта ми. Останахме сами.

На момента усетих как лицето ми пламна от вълнение. Аз и той. Сами. Сами в хладна тъмна дълбока и влажна изба. Докато чаках указания, усещах как вулвата ми се присвива и лек сърбеж започва да ме напряга. Всеки миг, в който не ме докосва под бельото, бе изтезание. Всеки миг, в който се бави и не набутва езика си в устата ми, бе мъчителен, както и нуждата ми да се притисне до мен. Да сплеска гърдите ми. Да ме смачка в прегръдката си.

Бавно ме приближи. Мъжкият му аромат ме лъхна от ръцете му, които се протегнаха и бавно разсъблякоха всичко от мен. Не оставяше дрехите ми да падат, а нежно ме изу, като подпираше ръката ми в своята и се привеждаше до обувките ми.

Всичко положи на голата дървена маса до нас, където още стояха празни чаши за грапа. Останах гола, по сандалите на ток. Настръхнала от желание и адреналин, че всеки момент групата може да се върне.

С грубо скърцане придърпа единия стол до мен и ми подсказа да се кача през него върху масата. В тази част на помещението сводът бе издигнат във висока и обла арка, та успях да се изправя върху масата. Стоях с пубис пред очите му и се чудех, ако сега разтвори устните ми и впие топлия си език в цепката ми, ако засмуче клитора ми, дали ще издържа на силната вълна възбуда или ще рухна от високо? Той ме гледаше в мълчание, приближи се и ме погали по корема с върховете на пръстите си, сякаш докосва маслена картина, чиято застраховка му позволява волността.

После бавно запристъпва назад и се отдалечи в посока лежащите бутилки на стелажа. Избра една, извади я и с помощта на кърпичка от сакото си я обърса. Донесе я към мен. Сложи я върху масата между стъпалата ми.
- Искам да се изчукаш в дупето!

И нищо повече. Прав пред мен, възбуден, прелестен в силата си над мен, аз положих длани върху раменете му и бавно се отпуснах да клекна към бутилката. Той опазваше равновесието ми и откъсваше поглед за секунди, колкото да коригира леко мястото на бутилката, а когато тя опря в ануса ми, той плю на пръстите на лявата си ръка, размаза лигите по анала ми и с помощта на двете си ръце опъна здраво бузите на дупето ми встрани, докато аз използвах болката от разпъването и бавно се нанизах върху шишето. Няма да лъжа. Стана лесно. Той ме разтегна болезнено добре, а възбудата ми от преди това, бе подготвила тялото ми да поеме всякакви крайности. Какво остава, за свикналото ми да бъде обладавано дупе, да целуне една фолирана тапа и да всмуче тясното гърло на винена бутилка.

Започнах да се движа нагоре-надолу. Моите очи в неговите очи. Премрежвах ги за малко, но пак се насилвах да го следя. Изражението му бе безценно. Толкова ме възбуждаше тая стаена агресия, подтисната в овладяно желание да не ѝ се поддаде. Мастер си е. Исках да го побъркам. Засилих темпото. Гъзът ми се хлъзваше все по-лесно по стъклото, а от вагината ми се стичаха мокри секрети на възбуда, които пробождаха обонянието ни с интензитета си.

Той започна да говори на италиански, да ме насърчава, докато аз все по-настървено се наденвах върху шишето, с цел да го поема все по-надолу. Исках така да се тръшна, че в гъза ми да хлътне и широката част на бутилката. Побърках се от възбуда.

Той извади с дясна ръка пениса си, което не виждах добре, но усетих по движенията от рамото му. Погледнах надолу за малко и ми премаля от възхита към топлия му красавец, нежен и чувствен, как се бе надул и пляскаше шумно в ръката му, а в обръснатата основа имаше тънка червена панделка. Откачих! Обожавах го!

Гледах го и виех от неудовлетвореното желание на путката ми да бъде мощно набита на здрав и твърд кол. Подскачах върху гърлото на бутилката и врещях, докато погледа му не се обърна и не ме застреля по стъпалата с топлата си сперма.

- Облечи се и ела навън! – каза и излезе.
Аз не знаех къде се намирам. На кой свят, с кого, къде… Той свърши, а аз – не. С треперещи крака от мускулното упражнение слязох от масата и открих навън веселящата се група, докато задникът ми, парещ, пулсираше в темпото, с което се обладавах преди малко.

Пихме по лимонада под декемврийското небе с висока облачност, а желанието ми за миг спокойствие ме поведе леко встрани от тълпата, за да се насладя на препускащия пейзаж в низината под нас. Остатъчни зелени полета, биваха изтиквани от пустеещи златни ниви, самотни дървета се търкаляха из сухи лозя, сякаш изоставен разхвърлян шах.

Той ме приближи. Хвана ме за ръка и потъна в очите ми с някаква смесица от одобрение и благодарност. Поведе ме в каменната къща и се изкачихме на горен етаж.

Влязохме в типична тосканска стая с фин аромат на лавандула. Знаех, че няма да нощуваме и ужасно съжалих за пропуснатия шанс.

Той ме смаза в желязна прегръдка. Отново ме разсъблече и сипейки комплименти ме изяде по цялото тяло. Лежах на леглото и се топях под милувките му. Гласът му. Не ми остана суха кожа изпод безкрайните целувки. Обърна ме. Върза тъмна кърпа през очите ми.
- На колене, главата долу! – и излезе.

Минаха времена, в които цялата кръв в главата ми ме замая. Навирения ми задник с разкрачени крака пулсираше. Постоянни вагинални конвулсии изтласкваха навън безумно количество възбуда. Кръстът ми охладняваше, гърбът ми взе да се сковава, затова чупех задница в подканящи движения, без да посмея да помръдна повече.

Някой влезе. Приближи се. Ужасих се от внезапното осъзнаване, че Мастера не е сам. Мастера? Кое ми даваше право да мисля, че е поне единият е той? Бързо и учестено взех да душа въздуха, в желание да го разпозная, но не можех да усетя друго, освен финия перилен препарат на шалтето.

Топъл език облиза ануса ми и аз извиках от изненада. Две длани се допряха до бузите ми и леко ги разтвориха, а хладината на стаята се вряза в течащата ми цепка. Езикът ме притисна от клитора през цялата топла оголена женственост, леко се движеше като махало и натискаше навътре, тъй че разтваряше срамните ми устни и когато премина над уретрата и я смаза, аз конвулсирах от възбуда. Огънах кръста и навирих гъза още по-нагоре, а носът му само това чакаше и се заби в перинеума ми, след което започна диво облизване до анала и обратно. Огъвах се в агония, скимтях, дерях безшумно гласните си струни и късах шалтето, докато съзнанието ми не възприе, че бе произнесено сянката на думата Basta и след миг покой, горещ хуй се нахлузи в путката ми, която го обгърна и стисна в здрав захват. Набих се назад към него и несъзнателно взех да копирам в еуфория това наденване към слабините му, но получих мощен шамар и замръзнах. Хуят в мен се задвижи по собствено бавно темпо. Бавно навлизаше. Опираше плътно в дълбокото. Натискаше отвъд. И чак тогава се изваждаше. Изцяло. Отвън. За да ме проникне и разпъне входа ми отначало. Стоях замръзнала. Путката ми ревеше с мощни сълзи, прегръщаше го, не го пускаше, изстискваше го, когато е вътре, опрял в дъното.
- Dito! – беше шепот.

Пръст ме погъделичка по аналния отвор и с леки превъртания като свредел се наниза вътре.

Откачих от кеф. Но не смеех да мръдна.
- Due!

Пръстът излезе, но пак ме обходи по нагънатия обръч, притисна се игриво, легнал плоско и после насочен в бойна готовност ме проникна, но с нещо по-осезаемо от пръст. Може би два. Мозъкът ми отчиташе чутото със забавяне.

Лежах със забито лице върху легло в тосканска спалня и бях дала достъп да ме обладават неизвестни за мен хора. Възбудата ми бе космическа. Не съм сигурна дали избухвах в последователни оргазми или беше някакво адски високо и равно плато. Нечии пръсти замачкаха и клитора ми и аз пръсках, течах, пръсках, течах, скимтях и не ме интересуваше какво става отзад и кой какво прави или ще прави.

Изпразни се в мен с леко грухтене. Тишина. И излязоха.

Пареше ми. Усещах призрака на обладаващия ме хуй. Усещах дупката на анала си перверзно гостоприемна.

Усещах се като царицата на коледния купон, чиято весела глъч и дрънкане на прибори взе да достига до слуха ми.

След минути някой влезе. Беше Мастера ми. Първо ме целуна по навирените задни бузи, погали ме и внимателно ми развърза очите. Легна до мен и силно ме прегърна. Прошепна ми да си взема бърз душ и да сляза долу.

Вечерта продължи като в сън. Цъфтях. Но логиката ми крещеше, че нещо не е наред. За пръв път не бях сигурна дали Господарят ми не ме продаде. Влудяваше ме опиянението ми към него, властта му и факта, че току що се случи нещо необяснимо. Нещо, което адски-адски много ми хареса!

Изпратиха ни в много смях и закачки. Пътувахме супер весели. Слязохме, поех сама по каменната настилка към дома си бясна на себе си, на подчинението си, на всичко. И докато си казвах наум “Никога повече!”, получих съобщение. Погледнах. “Sole mio”. Само това.