Коприва

14.10.2023 | Onzi75

Разхождаха се в гората. Есента беше обагрила дърветата и земята със своята палитра от безброй цветове. Полянките бяха отрупани с разноцветни листа. Сухи съчки пращяха под краката им. Някъде пробяга заек. Тя нещо му говореше, ядосваше го, дразнеше го, обиди го. Вече не я слушаше, а се вслушваше в звуковата симфония на природата, събрала звуците от птици, шумол на листа, зов на животно. Наслаждаваше на капчиците роса по паяжините, как блестяха като диаманти. Да те си бяха диамантите на гората. А паяжините бяха само красива поставка.

Погледна я с похотливо гневен поглед. Беше се навела да откъсне някакво цвете. Лек полъх на вятъра вдигна роклята ѝ, беше без бельо. Бялото дупе блесна срещу него. Путката ѝ му намигна, примлясна. Целия настръхна, пожела я тук и сега. Космите му по ръцете се вдигнаха, като на нерез четината. Всички мускули се напрегнаха, потрепериха. Гърдите му подскочиха, като пред огледалото в залата. Хуя му се изпъчи гордо, намести го, пусна го да се издигне над ластика на гащите. Обаче още ѝ беше ядосан. Гняв и обида примесени с поход го изпълваха. Откъсна стрък коприва и тихо се приближи. Бързо прокара парещата коприва по вътрешната страна на бедрата ѝ. Острите игли на копривата я жигосаха, изгориха, прободоха нежната кожа. Болка я обзе, тя подскочи с викове. Копривата парна срамните устни и клитора. Горяха, боляха, потекоха. Вагината се опита да смаже парещата болка и пусна своя сок надолу. Неописуеми вълни преминаха през нея. Раздраха я като високоволтова дъга. Очите ѝ се разшириха, бузите поруменяха, главата забуча. Виковете ѝ вдигнаха ято птички. Някъде се скри лисица с подвита опашка.

Хвана я здраво за врата, наведе я и рязко ѝ запретна роклята. Огледа добре бедрата, вече се бяха нашарили. Малки ситни, червени пъпчици изпълнени със сърбел. Кожата станала грапава, беше като тапет на не шпаклована стена. Потърка пъпчиците леко, усети тяхната грапавост, върховете им трепнаха и изстреляха по тялото ѝ наказанието. От устата ѝ се сипеха псувни и ругатни, но не я слушаше. Любуваше се на детайлите по белоснежната кожа. А детайлите зачервени – сърбяха, издигнати от зелената коприва. Сърбела се пренасяше към слабините ѝ, а те – протекоха. Сърбящата болка ги беше възбудила и те се разгоряха в страст. Страст, която може да се угаси само по един начин. Всичко друго е компромис с душата, заселена в тялото грешно. Болката и сърбела плавно преминаваха в похотливо желание. Желание, което се разгоряваше всяка секунда с размаха на пожар. Пожар, който заплашваше гората в нея. Потече бистрото поточе от дълбините ѝ. Капките бавно се стелеха надолу, лепкави, лигави, прозрачно чисти. Усещаше ги, придаваха ѝ успокояващо гъделичкаща ласка. Той разтърка мъзгата по клитора. Намокри хубаво всичко наоколо. Стисна в шепа цялата путка, притисна клитора с пръст към костта, направи му кръгчета, осмици с грапавия си пръст. Ръката му беше загрубяла от копривата и придаде жулещ ефект на леката ласка. Жулеше по срамните устни. Месеше я като захранка за риболов. Мачкаше безмилостно, търкаше, пляскаше. Знаеше, че ѝ причинява болка, заслужаваше я, беше го вбесила. Болка, която трябваше да изтърпи за наказание, болка, която я взриви. Това вече окончателно трансформира всичките ѝ емоции в желание, желание за секс. Забравила всичко друго застена леко, под неговите ласки. Груби ласки, които я пренесоха в света на страстта. Притворила очи виждаше само цветни нюанси, рисуващи фигури, фигури с неясна форма, мимолетно променяща се. Срамните ѝ устни бяха станали като зъбери на крепост с копривените пъпки по тях. Разтвори ги леко с два пръста и проникна в нея. Завъртя пръстите, сви ги леко и така я разтърка отново. Разпъваше стените на влагалището, разделяше си пръстите и ги вадеше, събираше ги – когато ги набиваше, въртеше ги в нея преплетени. Първо бавно, после забърза. Тя вече окончателно се беше предала, не се дърпаше. Напротив – леко контрираше с таза, нижеше се със задоволство. Извади си напращелия хуй и леко го потърка по зъберите на срамните устни. Нетърпелива протегна ръка и го обхвана. Маникюра погали дращещо топките, нагласи се и сама си го вкара. Той задържа проникването, забави го. Бавно влизаше в нея, знаеше че го иска целия, рязко до дъно... но не! Бавно го вкарваше. Желанието я раздираше, гореше, не издържаше, изненада го като се блъсна в него с гъз, путка. Хуя потъна рязко с останалите си сантиметри, блъсна дъното и замря. Това я възбуди още, още едно ято птици се вдигнаха от облекчения и стон.

Изви ѝ ръцете на гърба, изправи я леко и нежно се раздвижи в нея. Членът натискаше и търкаше по предната стена на влагалището. Като масажист натискаше в грапавия участък. Топките се клатеха под клитора, като само някой остър едноседмичен косъм се забиваше в него. Топлото ѝ дупе се разстилаше по бедрата му, обгръщаше ги с любов и пареше възбуждащо. Хуя, разпънал вагината я дълбаеше вече не толкова бавно и нежно. Чукаше я бясно, бързо, неритмично, понякога го вадеше до главата, за да го забие рязко до дъно. Това ѝ вадеше стонове от пресъхналото гърло. Сокове течаха от нея, обливайки бедрата на двамата. С една ръка ѝ хвана косата, нави я на китката си и сгъна снагата ѝ като лък, докато с друга още държеше ръцете ѝ зад гърба. Загубила всякакво равновесие, само неговия хуй и ръце я държаха изправена, нанизана. Чувстваше се в безтегловност – полетяла като пеперуда. В утробата ѝ се зараждаше парещо усещане, разнасяше се по нея, превземаше съзнанието ѝ. Виковете от нейния жар се носеха от ехото. Дърветата се бяха присъедини, одобрително шумолейки с листа. Съпреживяваха с нея екстаза събрал и фокусирал всички емоции в наслада. Лек ветрец галеше лицата, включил се навреме. Нов рев, придружен с ръмжене огласи гората. Бликна топлина в нея. Опари я, разля се по нея и полетя по цялото ѝ тяло, пеперуди запърхаха в корема. Конвулсии пробягваха по нежната коремна кожа. Гейзер избухна от женската утроба, заля една гъба и лепкаво се разточи по ръба на шапката. Нови капки роса се разляха в гората. Страстни с дъх на грях и сласт. Спермата течеше по краката ѝ, омекнали, лепнеща с дъх на наказание.