Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Съкровище в двореца

05.10.2023 | Анонимен
Категория: Художествена литература

Разказ ли е това... или не?!? Аз, авторът, Циклон (Ц) и тя, феята Fairy (F) сме в сайта (ДВОРЕЦА). Водим задочен диалог в коментарите. Според мен ще е жалко ако това, което Fairy (СЪКРОВИЩЕТО) пише, остане извън погледа на читателите. Затова реших. Направих извадка. Хронологично подредих.

Вдигам завесата...

12.08.2023
(F) Циклон не мисля, че е явление, което ще се повлияе от нашия възторг към появата му. Ще мине, ще ни отвее, някога пак, щом реши. А ние дотогава тайно ще се надяваме времето да се развали. За да играем тихи игри. Нежни. Бавни. Топли.

(Ц) Fairy, колко си мъдра и дълбока... И как коментарите ти следват стила на написаното. Понякога вулгарни и цапнати, а понякога нежни, тихи и добри... Какво е еротика, знае ли някой... Психология на секса или самото чукане. И двете, нали?

(F) Отговарям... Еротика е да скриеш голата гърда в сянка, а само зърното ѝ да е огряно от свещ. Еротика е да проследиш чрез фотос симетрията на щори, вградени около извивките на голо тяло. Или пък да виждаш плавните сливания на две тела, но да си глух за стенанията им. Виждаш ли, ако липсва нещо от реалността, ако се наложи ти сам да допълниш картинката, значи е еротика. Бутнеш ли обектива в ръцете на гинеколог, вече не е изкуство, а медицина.

Помниш ли, Циклоне, онази сцена от “Мостовете на Медисън”, когато Мерил се качи в банята, където допреди малко се бе къпал фотографът. Това е еротика. Нейната възбуда от представата как водата се е стичала по тялото му и се е отцеждала в нейната вана. Как ръцете му са докосвали тялото чрез сапуна и ароматът се е разпуквал в издигащата се пара. Гърдите му са се изпълвали с тази чистота и наслада. А слабините му са поемали играта на струйките вода, както горският мъх танцува под ведрите ручеи. Мерил усети това. Протегна ръка и докосна миналото. Неговата енергия бе още във ваната. Тя я пое.
Ето ти еротика!

28.08.2023
(Ц) Луната казала на Слънцето “Обичам те !”. Слънцето се изчервило и така се родил залеза. Спокойна вечер!

(F) Повя. Птичи крясък чух. Рея се в хаос. Залез вън. Вътре ти.

02.09.2023
(F) Учим се един от друг, Циклон, в движение се учим. Аз съм едно просто огледало, всъщност чрез мен виждате себе си. И се обиквате, защото сте красиви! А ти, Циклон, си Фар. Осветяваш пътя. Голям купон пада, а?

(Ц) Не, Fairy, не си огледало. От теб извира собствена светлина, а огледалото отразява чуждата...

08.09.2023
(Ц) Повях, нали? Фиюююю...

(F) Да, Циклон, повя. Пустинята не помръдна много. Няколко песъчинки си го преместиха от другата страна. Но с такова елегантно подухване в бурката успя да събудиш любопитството на моминските мигли. Повдигнаха се тежко и два черни опала отразиха безкрайните дюни. Само ноздрите на камилата проявиха признаци на повечко оживление, защото след известен танц на капещия сопол над мъхестата муцуна се разбра, че още преди нощта ще се стигне до оазис. Но... момичката още не знае това. Тя видя единствено сухотата на бъдещето си и отново обърна поглед навътре. Странно е как в ехото на собственото ѝ съзнание се чуваше песен. Глас, носещ се над спящи бебета, хъмкащ над горещи ароматни тави, диво извисяващ се над нощта, преплетен с хищническите крясъци на ловуващите...

Ти повя, Циклон. Леко мръдна крайчето на плата над забуленото ѝ лице. И тя прекъсна песента си, за да те види. Потърси те. Не те откри. Прикри излъгания блясък в очите си и пак запя отвътре. Продължи. Но стъпките ѝ разместиха песъчинки. А песъчинките повлякоха други. Не много време след твоя полъх дюната бе тръгнала към морето. У нея се бе загнездило едно трепетно усещане, една жадност, една нужда, която не си обясняваше, но следваше сляпо. Зовът на пустинята е жесток. Не те изсушава отвън. А ти, Циклон, подухна и я доразпали.

(Ц) Вълшебнице, пренесе ме в Тунис, на пресъхналото езеро Шот-ел-Джарит... Спахме в оазиса в град Туз. Станахме в 3 часа през нощта, да видим изгрева и миражите над езерото. Сега, дали имаше миражи, не знам. Но бях толкова влюбен, та и Моргана да беше дошла, пак нямаше да я видя... Виждах само жената до мен. А сега, може да ме изгони през нощта, докато пиша част 2.

(Ц) Ами даааа... Вълшебницата Fairy от едно изсвирване само пише шедьовър... Как да не я обичам. Оставям ви да си спамите и сядам да пиша. Че от 15.09 – край, почваме уроци, домашни, абе който не е имал скоро седмокласник, няма да ме разбере. До скоро! Обичайте се!

09.09.2023
(F) Добро утро! Много е приказно да се легне след такава мистерия. След такъв разказ. Циклон, да не би да се познаваме, това ли намекваш през цялото време, обожемой? Бенката? Но пък приложна математика?

(Ц) Fairy, само не казвай, че бенката ти е горе високо, зад лявото ухо... И че е с формата на малинка. Ти няма как да знаеш, ако някой не ти е казал, и с огледало не можеш да я видиш. Всички тук, в сайта, искат да пиша. Вес направо ме арестува. Lichatra е търсила по всичките разкази, които споменах стиховете... САМО ТИ МЕ ПУСНА, САМО ТИ МИ ПОЖЕЛА УСПЕХ, САМО ТИ МИ ДАДЕ СВОБОДА... А защо не искам да си тръгна, точно от теб, вълшебнице?

(F) Защото любя, Циклон! Любя. Затуй ме харесваш. Всеки обича да бъде любен. А за свободата, знаем. Виж, като си ми такъв подмамващ, да ми пишеш в нежна лавандула по нощите, разположен, как ми вдигаш вибрацийките и ми става леко и хубавко...

(Ц) Вес, ти ще си героинята в новия разказ, не мога нищо повече да кажа... А към Fairy... не знам... така го чувствам. За мен тя е много специална... Аз кажа една дума, аз изсвиря или повея, а тя твори чудеса, за да ми отговори... Всички вие ги четете. Ако има паралелен свят, това е жената, с която бих се гмурнал или полетял, или... каквото тя реши. Това е.

(F) Какво да кажа? Какво да кажа, освен – Наздраве?! Като лебед над жена любима, като плътни теменужени мелодии, ти, Циклоне, ме възнесе все по-нагоре. Но уви, портала не можем да преминем. Язе съм твърде много телесна за ефира ти нежен. От мене да се навечерят ехе… дузина юнака, пак ще остане. Имаме само туй, което сме дали. Нали помниш? Благодаря ти, че беше щедър и дашен. Приех те. Закътах те дълбоко. Паралелен си вече, щом и аз те нося. Толкоз. Наздраве на всички!

(Ц) Скъпа Fairy, защо се подаваш на тези военно-зелени нюанси в спалнята? Аз щях да ти я подготвя в бледолилаво, със снежно бял таван, с наситено теменужен парфюм и лебедова песен. Само и специално за теб, да я поискаш, да ти щръкнат някои неща, там горе отпред, да вдишаш от лилавото вълшебство и да го потърсиш в голото мъжко тяло, и то толкова жадуващо. Но... ти ми даде свобода, сега сама избирай – в коя спалня... Не те целувам, малко ми е...

(F) Извинявай, Торнадо мое, че се забавих. Какво те изненада теб, повелителю на нощта? Царю на дълбините, на скришното, на тайните нашепнати, още не изказани? Разбира се, че винаги ще дам свобода на този, който искам да се върне. С бедра да те притисна, с уста да те изпия, с утроба да те всмуча, пак не бих могла да те задържа, ако те зове синевата безоблачна. И не е нужно да избирам между стаи, лава във вените ми, аз кротичко си чакам щастливия миг, когато няма да ме питат, а ще се окажа метната връз рамото и носена от ветрове и бури. Наздраве... Зрънца от нар връз изпръхналите ми устни. Пий, пий...

(F) Чуваш ли как падат песъчинките, отмерващи времето, когато Тайфуний ще ме превземе и изпълни със себе си? О, морфинови нощи безсънни, гърчове неутолимий, дяволски часове на изпитания, защо ми се струва, че дежа вю замъглява съзнанието ми? Кое е истинско, кое е отражение? Иде ми да се удавя вече в ей тая мазна течност с анасонови отблясъци. Повей, настръхващ косъма ми, питаш ли още или вече фучиш към роклята ми, облеченка на голо? Замълчи. Не казвай нищо. Страх ме е, че пак ще ме отхвърлят. Не говори, Циклоне. Нека Фортуна се подсмихне и разстели картите си. Когато мигът стане СЕГА, ще усетиш. Когато ми кажеш ЕЛА, ще дойда. Ако ми кажеш ЛА**Й, оооо, това не е за тук, извинявай, сбърках се! Знам какво да правя и без да ми казваш, спокойно. Целувам те, лилавото!

(Ц) Fairy!!! РАЗБРАХ, ЧАКАЙ, ЩЕ ТЕ ПРЕСЪЗДАМ ОТ ТЕБ САМАТА... КРАЙ.

***

Направих го!

ЦИКЛОН

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Fairy | преди 9 месеца

Ах ти, каква изненада си ми приготвил! Циклоне вълшебен! Красиво изглеждаме, много даже. Честно казано, аз не те бях разбрала относно пресъздаването, но сега ...:))) Не знам кой си, не знам къде си, не знам дали ще се видим наистина, но тук ...тук с теб е приказно хубаво. Объркваш ме, есенен танц на златни листа, нали ....тишина...нали ...да мълча, пък...:))) Объркваш ме още по- дълбоко. Твоя ли съм? Не? Не е възможно, нали? Не е това. Двореца е нашия свят, извън него са единици и нули. Но тук...тук можем да бъдем Циклон и Фейри. Знаеш ли? Не е само тук. Аз те нося. Навсякъде. Ставам. Ще си направя кафе и ще потъна в мисли. Ако се събудех до теб...:))) ти щеше вече да си потънал, предполагам. :) Прегръщам те. Целувам те силно. Благодаря ти, ураган в мислите ми! Попиля ме. :))

Анонимен | преди 9 месеца

Лелеее , какво е това? Шемет...Няма аналог...Развиващо е ! А защо е в коментарите?

Анонимен | преди 9 месеца

Град Туз ....м да ....това ми е топ 1 в класацията за секс . Хотела имаше басейн с водоскок . Когато беше останал само персонал по алеите на хотела . Придърпах жената в басейна, зацелувах я горещо и я понесох към водоскока. Да, там под него се любехме, водата падаше върху нас. От персонала сновяха в светлото, ние бяхме в тъмното. Сигурно ни виждаха, знаеха. Не ми пукаше! Секс в басей насред пустинята! Пренесохме се в стаята и продължихме....до изгрева . Изгрева ни посрещна в пустошта с меки колена. Не помня нито името на хотела, нито имената на забележителностите, града си спомних сега. После ни заведоха на водопад в пустинята, сафари през пустинята, арабите си я харесаха и се снимаха с жена ми. Предния ден яздихме камили и летяхме с мотопланер над пустинята. Ехеее къде ме върнахте ...Помня само как се отдавахме един на друг, водата не можеше да измие страстта от нас. Онзи75

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН: Хотелът в град Туз се казва Пустинна роза.Такива се продават като сувенири по пътя на сергии през цялото езеро Шот-ел-Джарит , има ги и на оазиса в Шебика , най-високо разположения пустинен оазис в света...А там , на водопадчето под извора в оазиса , местни тунизийци продават и други боклучета...Купих си от там едно камъче , за 2 евро...Нищо и никакво...но ми е скъп спомен.А после , на сафарито с джипове , бях и се провирах в декорите на "Междузвездни войни" , снимах се с пустинна лисица-бебче , носеше я в ръце малко местно момченце...Няма да забравя погледа на това дете , имам го на снимка.Това е , в един детски поглед-събрана цялата философия на пустинята...Разприказвах се...А уж щях само да припомня името на хотела..

Анонимен | преди 9 месеца

Благодаря Циклон, бях ги забравил. Аз не си правя труда да помня толкова. Имам все още цяла витринка с рози и какво ли не. Снимките /отделни са/ как яздим камили ги дадох на един художник и ги обедини в картина. Сега стои в спалнята. Дете с лисица нямаше, когато аз бях там - 2011г / месец преди да им дойде "Демокрацията"/. А иначе бяхме на брега на морето, между гр.Сус и гр.Монастир в хотел "Амир палас". Гидът ни даде подробна информация, докато се шегувахме, от кои жени да си искаме/закачаме, как да се ориентираме по бурките. Бардаците бяха държавни - 10 динара / 10лв/ докато свършиш, без време.

Onzi75 | преди 9 месеца

Последния коментар беше моя. Отплеснах се, спомних си, замечтах се...

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН: Ние бяхме с децата миналата 2022 г.,около Великден , края на м.април.В Хамамет , хотел Винчи Ножа , на брега на Средиземно море. Затова помня толкова подробно.Радвам се , че сподели , приятно е.

Анонимен | преди 9 месеца

Циклон, беше ми приятно! Сгрешил съм годината - 2010г. Пролетта на 2011г. трябваше да сме в Египет, но се биеха. Жената бясна, беше като пантера в клетка. Заведох я в Испания на почивка. Ама не беше същото. И двамата с жената сме очаровани от отношението и красотите на Арабския свят. В европейските държави е лицемерие, студ и ....абе не ми харасват като дестинация за почивка. В Испания един сервитьор ми се направи на интересен... 20 евро и стоя до масата мирно. Айде, че избягахме от темата.... Онзи75

Анонимен | преди 9 месеца

За 20€ испанския сервитьор НЯМА как да ти седи мирно, но може да ти донесе използвана тоалетна ХАРТИЯ, това да не е било в Сомалия.

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН: Ако сме нули и единици , значи сме в двоична бройна система...Не, Fairy, ние сме многоцветни , и такива ще си останем , не само в Двореца. Твой съм!

Fairy | преди 9 месеца

Твоя, Циклон! Опитвам да бягам, но ме засмукваш обратно. :) *въздишка* твоя... :)))). **** и на всички, които я пожелаха- Полегнала, Тудора :)) https://youtu.be/txQUVbO0oQ0?si=eHj4lq3e1x_52en5