Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Необичайно поведение

23.09.2023 | Mirror
Категория: Аматьори

Вече беше пределно отегчена от празните разговори на колегите си, от безличната обстановка на ресторанта, от тривиалната храна в чинията си и плоския фон на музиката. Архитектурното бюро имаше традиция в края на всяко тримесечие да се събира в неформална обстановка. Сплотяване на колектива го наричаха, но всъщност нищо такова не се случваше. Беше се убедила, че хората, макар и на различно място, се държат точно както в офиса. С изключение на тези, които ставаха по-шумни под въздействие на изпития алкохол и разказваха глупави вицове. Но това беше необходимото зло, което регулярно трябваше да изтърпява в името на кариерата си.

Кариерата заемаше централно и единствено място в нейния живот, поради липсата на друго, с което да го запълва. Не беше семейна, а от дълго време нямаше и гадже. Много пъти беше размишлявала защо тя – умната, красивата, отговорната, поддържана и ходеща на фитнес жена, завършила Националната гимназия за древни езици и култура, а след това архитектура с отличие, печелила награди за проектираните от нея сгради, е с толкова окаян интимен живот. Съвсем несправедливо, въпреки всичките ѝ качества и предимства, интересът на мъжете към нея неминуемо се оказваше краткотраен. Вече все повече се примиряваше с това, макар че понякога, особено при пълнолуние, когато я обземеха плътски желания, ядно проклинаше съдбата си и на глас се молеше на господ да ѝ прати някой здрав мъжкар, който да потуши пожара в нея. За съжаление господ или не съществуваше, или пък беше глух, и в ролята на пожарникар в такива моменти влизаха пръстите ѝ. Твърдо отказваше да си купи играчки от сексмагазина, защото ги свързваше с порнофилмите и според нея биха били знак за крайното падение на личността ѝ. Както е известно, надеждата умира последна и тя в дъното на душата си се надяваше, че ще настъпи и нейният час да се радва на истински мъжки homo sapiens, със съответния атрибут от плът и кръв.

Ресторантът жужеше като повреден телевизор, осветлението бодеше очите ѝ, начервените ѝ устни сдържаха прозевките. Машинално отговаряше на зададените въпроси, протягаше напред чашата за наздравиците, от време на време се усмихваше или проточваше “Така лииии?”, но съзнанието ѝ беше далеч от тази маса и тази компания, изпразнено от мисли и емоции. Погледът ѝ обхождаше през мъглата на отегчението обстановката в ресторанта – тавана, аплиците на стените, понесената от сервитьора табла, бара, гората от стъклени чаши, висящи над него от дълги релси, бармана, закачалката за връхни дрехи… Очите ѝ се спряха за миг, върнаха се назад и се загледаха в бармана. Мрачен тип, с тъмна, права, дълга почти до раменете коса, смугла кожа и остри черти на лицето. Слаб, облечен с черна риза. Тя се зае да го наблюдава – вършеше работата си с безстрастно изражение и премерени движения. Забеляза гривна на ръката му и се замисли, че цялостният му вид би подхождал повече на рок-клуб, отколкото на този еснафски ресторант. Изведнъж ѝ се прииска да се запознае с него. Продължи да го гледа от мястото си на масата и усети леко вълнение. Въображението ѝ започна да прожектира в мозъка ѝ поредица от кадри – тя отива до него зад бара, той се усмихва, гледа я настойчиво, тя се доближава до него, той се навежда и я целува, после я вдига да седне на барплота, тя разтваря крака…

“За бога, трябва да съм се побъркала!” – каза си тя. Бързо се сгълча наум за евтиния сюжет, роден от главата ѝ. Изобщо колко ли пропаднала трябва да е една жена, за иска да прави скоропостижен секс с непознат на барплота в ресторант? Тя не е такава жена! Това, което си представи, със сигурност беше дефект в съзнанието ѝ, дължащ се на умората, скучната вечер и, е, да си го признаем, продължителната липса на секс. При все това тя има самоуважение и достойнство и за нищо на света не би тръгнала да се пуска на всеки срещнат по заведенията!

Възмутена от неуместните си фантазии, тя се насили да се върне към разговора на колегите си. Вечерта мина предвидимо, без произшествия, като се изключи това, че счетоводителят, очевидно злоупотребил с алкохола, ощипа сервитьорката по вирнатото задниче точно когато се беше навела да остави сметката на масата. За да предотвратят евентуално оплакване, оставиха щедър бакшиш и най-накрая си тръгнаха от ресторанта.

На излизане тя си повтаряше да не поглежда към бара, но въпреки това не се сдържа и обърна глава натам. Барманът, застанал с профил към нея, говореше с колегата си. Лампата осветяваше черната му коса, правия нос, твърдите устни. Времето сякаш застина, а стомахът ѝ се сви от вълнение. В следващия миг тя се опомни, тръсна глава, за да отпъди мислите си, и тръгна уверено на високите си токчета към изхода. Пътьом мярна работното време на ресторанта.

Докато таксито я отнасяше към дома ѝ, се зае да се порицава за мислите си, които намираше за проява на лош вкус и пълна деградация. Тържествено си обеща, че ето сега, точно от този момент, спира да фантазира разни безвкусни небивалици за някакъв непознат, при това барман!

През нощта спа лошо. Въртеше се в полусън в леглото, тялото ѝ се търкаляше по възвишенията на смачканите чаршафи, а тъмният красавец настойчиво се появяваше в съзнанието ѝ въпреки протестите на здравия ѝ разум. Срещат се на улицата (каква глупост, откъде накъде точно него ще срещне!), поглеждат се в очите, после тя го хваща го за ръката, той я прегръща през раменете и я повежда към някакъв тъмен безистен, отиват чак в дъното, тя вдъхва аромата му (мускусен парфюм), заключва ръце зад врата му, долепя тялото си до неговото, той облизва врата ѝ в посока към ухото и в същото време повдига роклята ѝ и поставя длани на заобленостите на дупето ѝ. Отмества прашките ѝ, пръстите му продължават надолу и напред. Тя вдига крак и залепя подметката на обувката си на стената зад него, на нивото на кръста му...

Събуди се потна и жадна, с ръка между краката, обляна в сладострастни сокове. Чаршафът под нея също беше подгизнал. Толкова бе шокирана от мащабите на това безумие, че дори и през ум не ѝ мина да се довърши с пръсти. Алармата на телефона иззвъня, беше време за ставане. В банята пусна студена вода. Облече се в строг костюм и прибра косата си, надявайки се професионалният ѝ външен вид да изтика от ума ѝ среднощните безобразия. Днес имаше много работа и ѝ трябваше концентрация.

Изкара криво-ляво работния ден, като мислите за секс на няколко пъти успяха да си проправят път в главата ѝ и да надвият чертежите и изчисленията. Прибра се вкъщи изтощена – физически, заради късното прибиране от ресторанта и недостатъчния сън, и психически, заради похотливите си мисли и опитите цял ден да ги заглуши. Съблече дрехите си и бельото си и се хвърли на леглото. Допирът на хладните чаршафи до голото ѝ тяло само разпали възбудата ѝ. Ръцете ѝ обхванаха тежките ѝ стегнати гърди. С пръстите си усещаше еластичната им кожа и си мислеше какво ли ще усети той и дали ще му хареса. Едната ѝ ръка се смъкна надолу, между краката, и потърка клитора с показалец. Усети изобилната влага по пръстите си. Вкара показалеца и средния си пръст във вагината си, а с палеца започна да разтрива клитора. С другата ръка галеше гърдите си. Дишането ѝ се учести, започна да усеща леки сладостни тръпки, но колкото и усилено да работеше с пръстите, не може да свърши истински. Накрая се отказа, разпери ръце встрани от тялото си, легнала по гръб, и се вторачи тъжно в тавана.

Останалото време от вечерта се щура като муха без глава из апартамента. Ставаше и сядаше, пускаше и спираше телевизора, накрая се захвана да прегледа един проект, но мисълта ѝ бягаше в някаква паралелна мъчителна реалност, в която вместо сгради и материя съществуваха само сладострастни усещания, сподиряни от угризения. Накрая, изморена от всичко това, си легна. След час и половина безплодни опити да заспи ѝ хрумна, че добре ще ѝ се отрази малко алкохол. Стана и си наля три пръста уиски без лед. Изгълта го набързо и се отпусна във фотьойла, стиснала лицето си с ръце. “Май трябва да отида на психолог. Даже на психиатър… Направо екзорсист ми трябва!” – горчиво си помисли тя. Дръпна ръцете си от лицето, при което погледът ѝ падна върху часовника. До затварянето на ресторанта оставаше малко повече от половин час. Знаеше, защото вчера на излизане погледна и се оказа, че е запомнила работното му време.

Подхранена от изпитото уиски, в главата ѝ избуя смела идея – да отиде до ресторанта. Разумът пак се опита да повдигне въпроса за нуждата от психиатър, но не успя да ѝ попречи да излезе и да се качи в първото такси.

Когато пристигна, я обхвана сковаващо вълнение, сякаш е малко момиченце, което се кани да направи нещо непозволено. Погледна през прозорците – персоналът приключваше работния ден и се подготвяше за затваряне, но барманът не се виждаше. “Колко съм глупава, може днес да има почивен ден!” – помисли си, донякъде разочаровано. В същия момент с периферното си зрение долови движение. Погледна натам и се вцепени – иззад ресторанта се задаваше той! Вървеше право към нея. С едната си ръка държеше незапалена цигара, а с другата последователно ровеше в джобовете си. Като стигна до нея, спря, красноречиво повдигна ръката с цигарата и попита:
- Случайно да имате огънче?
Очевидно въпросът беше насочен към нея, но тя стоеше на мястото си, неспособна да помръдне. Накрая мъчително преглътна, отвори уста и глухо отрони:
- Момент да проверя.
След дълго търсене в чантата тя извади запалка и като насън му я подаде. Не пушеше, но преди няколко дни си я беше купила за ароматизираните свещи у дома си.

Докато той палеше цигарата, в полезрението ѝ попаднаха ръцете му. Навити до лактите ръкави на ризата, силни и същевременно изящни предмишници с изпъкнали вени, красиви китки, дълги пръсти на пианист с леко заострени, чувствени върхове. Тя си помисли, че би искала да усети тези пръсти вътре в себе си.

Цигарата в устата му просветна, след което той затвори капачето на запалката и я прибра в джоба си.
- Няма ли да ми върнете запалката?
Той вдигна очи към нея и спокойно изрече:
- Първо нека да отидем вкъщи, после ще ти я върна.
Веждите ѝ подскочиха от изумление. Какво? Правилно ли беше чула?

След кратко мълчание той продължи:
- Не ми се спи, ела да ми правиш компания. Живея съвсем наблизо.
Отне ѝ дълги мигове да осъзнае чутото. Пулсът ѝ препускаше, а мислите ѝ се блъскаха хаотично, търсещи подходящи за тази крайно невероятна ситуация думи. Нищо умно не ѝ хрумна и накрая заекна:
- Как... у вас? Ние не се познаваме.
В очите му припламнаха присмехулни огънчета:
- Да не би да се боиш от мен? Нищо лошо няма да ти се случи, обещавам! – добави, виждайки колебанието ѝ. - Когато пожелаеш, ще си отидеш.
- Добре. – чу се тя да казва на глас.
После тръгна с него, загърбвайки отчетливо извисилия се, предупредителен глас на разума си.

След няколко минути стигнаха до жилищна сграда и влязоха във входа. Вървейки нагоре по стълбите зад него, тя плъзна поглед по стегнатата красота на задните му части в тесните дънки. Разпери пръсти и леко протегна ръце напред, за да обхване твърдите мускули, но веднага ги прибра засрамено.

Той отключи апартамента и я пропусна вътре.

Дрехите ѝ изхвърчаха още в коридора. От горещите му целувки ѝ прималя. Обгърна го с ръце и зарови лице във врата му. Вдиша мириса му – мъжки парфюм подлудяващо се смесваше с… не знаеше точно с какво, в момента не можеше да мисли. Ръцете му се разхождаха по голия ѝ гръб, което я възпламеняваше до невъзможност. С треперещи пръсти тя започна да разкопчава копчетата на ризата му, жадно целувайки откриващата се кожа. Когато ризата падна, тя се притисна в него и усети топлината на тялото му.

Не разбра как се озоваха в хола. Той се отдръпна леко и я погледна изпитателно. После протегна ръце и погали лицето ѝ. По пръстите му беше полепнал фин дъх на цигарен дим. Тя прокара длани по гърдите му, спусна ги към корема и се зае да разкопчава дънките му. Смъкна ги надолу заедно с бельото.

Той я увлече с тялото си към пода и внимателно я сложи да легне на килима. Разтвори нежно бедрата ѝ. Поглади меката кожа от вътрешната им страна и с върха на езика си раздели листенцата на намиращото се в дъното цвете. След това започва да го изследва подробно с целия език и с устни. Ближеше и смучеше горещата, окъпана в блестящи сокове нежна плът, включиха се и пръстите на пианист. Срамните устни и клиторът набъбнаха, влагата бликаше, бедрата ѝ трепереха от страст, а тя усещаше как съзнанието ѝ се втечнява и се разтваря в кипналата ѝ възбуда. Неистово искаше да бъде изпълнена, да се слее с него.

Отвори с усилие очи и се изправи на лакти. Пред погледа ѝ се откриха черната му коса и широките, леко ръбати рамене.
- Харесва ли ти? – погледна я въпросително той.
Тя решително протегна ръка към възвисяващия се фалос. Деликатните ѝ пръсти с дискретен розов маникюр върху изпъкналите вени представляваха красива гледка. Обхвана с устни главичката и усети формата ѝ с езика си, завъртя го няколко пъти, след това започна да изтегля влажни линии по ствола, наслаждавайки се на усещането от копринената му кожа и релефа на вените. После го пое изяло и го задържа задълго в умелата си уста.

Отнякъде в ръката му се появи презерватив. Тя го взе, постави го на върха твърдата, пулсираща мъжественост и го разгъна надолу, ловко служейки си с устата си. Обкрачи тялото му и намести края на пениса на входа на вагината си. Нетърпеливо отпусна тежестта си и задвижи ханша си – отначало бавно, а след това все по-бързо. Той посегна към гърдите ѝ и започна настойчиво да ги мачка. Тя отново се възхити на издължените мускули и очертаните сухожилия на ръцете му. Не след дълго пръстите му започнаха нежно да галят розовите ѝ, отдавна втвърдени от възбудата зърна. От тази стимулация сякаш я прониза електрически импулс. Опря се с длани на гърдите му и се задвижи в див ритъм, търкайки с всичка сила клитора си в тялото му. По гърба ѝ се редуваха горещи и студени тръпки, вълните на удоволствието прииждаха и я издигаха все по-високо, докато накрая тялото ѝ се разтресе в помитащ оргазъм. С една част от съзнанието си усети в себе си напора на спермата, удържана от гъвкавите латексови стени.

Когато се съвзе, отвори очи и го погледна. Неговите очи още бяха затворени, а над горната му устна блестяха ситни капчици пот. Тя се отпусна омаломощено върху гърдите му. Полежаха така, безмълвно.
- Това не е в стила ми… – промълви най-накрая тя, чувствайки нужда да наруши тишината. - Сексът с непознати, искам да кажа.
Той я погледна развеселено:
- Винаги има първи път!
- Какво следва сега?
- Следват хубави неща! – отвърна той.
После се пресегна и ръката му се плъзна в пролуката под дивана. Дочу се металическо потракване. Тя погледна натам. В дългите му чувствени пръсти блестяха белезници.

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Fairy | преди 10 месеца

Баси якия текст! Осмуквах една дюлена палачинка, четейки ...мммм. Евала, Mirror!

amans | преди 10 месеца

Архитектките са скрити лимонки по принцип. Много ми хареса развитието, на пръв поглед разточено - но всъщност умело насочва съзнанието да рисува картина в детайли... Браво!

Lord | преди 10 месеца

Страхотен разказ, Mirror. Поздравления и добре дошъл/дошла. Напоследък подминавам по-голямата част от разказите тук, но този привлече вниманието ми и много се радвам. Оглавяваш класацията ми за любими разкази още с дебюта си. Сериозно. Атмосферата, която създаваш, адски много ми напомня на два мои разказа. Един публикуван и един ненаписан. Може би за това ми допадаш толкова. Много ще се радвам да прочета още от теб!

Анонимен | преди 10 месеца

Ах горката? Ненаебана! Седна ли си най - после на колчето? С вибратор не искала ! Всяка жаба да си знае гола и всяка жена кола. Много ги избирала.

Анонимен | преди 10 месеца

То верно дето казват- ПИЧИ КОСЪМ КОРАБ ДЪРПА, ама и разгонена жена не си е работа. ОГЪН И ЖУПЕЛ ХВЪРЛЯ. Плюсове: ползват презерватив! Минуси: не минаха през банята преди да си консумират страстта! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 10 месеца

Много, добре написан разказ, с интересен край! Хареса ми!

Анонимен | преди 10 месеца

Бахуре, накрая ще взема да ти напиша един супер хигиеничен разказ, в който основно се мият :) Д.Т.

Анонимен | преди 10 месеца

Ако може с дезинфектант на ръцете и ако ще има анален с белина да се измият. В наше село така ги уважават. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 10 месеца

Може, може! Нали ги наливах с киселина в криминалния разказ. Ама по-сетне, че сега пиша ученически истории, пък там пишлеметата каквито са мърлячи... Д.Т.

chichomancho | преди 10 месеца

Браво!

Анонимен | преди 10 месеца

Благодаря за вниманието! Да, да и там в даскало са едни смърдялници на маратонки-кецове, конопи и водки. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 10 месеца

За последен път те моля да махнеш бан-а от .230 ! Следващата стъшка ще бъде промяна на адреса и ползване на vpn-и външни мрежи, а това IP ще бъде дадено на друг потребител и той НЯМА да може да влиза в сървера на секскупон!

Анонимен | преди 10 месеца

Въх, как ма уплаши! Д.Т.

Анонимен | преди 10 месеца

Директоре на рязания завод бъди човешко любец... Знаем че си смел по телефона и във сайтовете, а на живо, къртиш асфалта със зъби, сега очаквам да подадеш жалба срещу мен(:

Анонимен | преди 10 месеца

Ей тоз петльо как пее, като съмне и ще му дам да си клъвне памидец.

Анонимен | преди 10 месеца

Поздрав бахоре с "Кой уши байряка" дано се осъзнаеш най накрая(:

Анонимен | преди 10 месеца

Защо Боже, ме направи такъв магнит за жени? Изгарят в мислите си за мен и сън не ги лови...... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 10 месеца

Директоре ти явно работиш на добра позиция в някой ISP щом можеш да управляваш къде ще бъде раздаден твоят публичен IP, че и да попадне точно на някой който чете тоя сайт. На думи си силен, дай да видим действие. SmA

Анонимен | преди 10 месеца

Е па чак "Магнит" да си. Не си по скоро си забавно весел и ти липсва психодиспансера "Карвуна"да изгарям по теб никога, за целта си имаш цялата махала Крушките...

Анонимен | преди 10 месеца

Чакам продължение . с нетърпение.

glup4omorski | преди 10 месеца

Днес ми харесва това което чета - хубави разкази нацелвам! Браво на автора - хубав разказ с отворен край.... И така ми навя спомени за една такава привидно невинна но огнена мацка архитект....

Анонимен | преди 10 месеца

.....а продължение ще има ли?

Fairy | преди 10 месеца

Е, то Mirror не ни отрази :))), ти продължение...

Mirror | преди 10 месеца

Преди всичко, сърдечно ви благодаря за хубавите отзиви! Много се радвам, че разказът ми се харесва. Засега не възнамерявам да пиша продължение. Замисълът ми е да оставя края на въображението на читателя. Дали може да помоля Lord да сподели кой е неговият публикуван разказ със сходна атмосфера и къде е публикуван? С удоволствие ще го прочета.

Lord | преди 9 месеца

Не обичам да си правя реклама, но ще ти отговоря. "Широко затворени очи", публикуван е тук. Имай предвид, че ми е първият и е доста нешлифован, за разлика от твоя. А доближаването в атмосферата е възможно и да е само в моята глава. :) Подкрепям те за решението да няма продължение. Загатването за такова и насочването с белезниците е достатъчно.

Mirror | преди 9 месеца

Прочетох "Широко затворени очи". Наистина и аз откривам известна степен на сходство между атмосферата на първата му част и тази на моя разказ. Интересно как се е получило, аз едва днес прочетох "ШЗО". Lord, скромничиш излишно, че разказът ти не бил достатъчно шлифован. По мое мнение "ШЗО" е отличен текст. Освен това прочетох и някои от другите ти разкази тук и виждам, че си много талантлив автор. Оказва се, значи, че твоето положително мнение е наистина голямо признание за моя "творчески деюбт". Това е първият ми разказ не само на еротична тематика, но и въобще.

IzkuKurigal | преди 9 месеца

Не само добра история, но и изключително добре написана - за съжаление голяма рядкост. Щом този разказ е дебют, бедна ми е фантазията как ще ни изненадваш занапред, Mirror.

Mirror | преди 9 месеца

Продължавам да се изненадвам. Първо положителни отзиви от автори като Феъри и Лорд, сега и от ИзкуКуригал... това много ме ласкае.