Амазонката

19.09.2023 | IzkuKurigal

Редник Мишен Пушечномесов, от елитните български войски, крачеше из джунглата и проклинаше разсеяността си. Беше се спрял само да пусне една вода и после се оказа, че е тичал подир други шумове и загуби взвода си. Не смееше да извика, защото още при постъпването ги бяха наплашили за местно войнствено племе, което убивало всички бели. Спря отново и се заслуша. Чуваше се много тихо шумолене. Това, което стъпваше, явно не беше някой от колегите му, дошли за много пари по поредната “мироопазваща” мисия.

Съществото се прокрадваше като хищник. Това беше проблем, защото макар да беше пикал скоро, редникът не беше акал от вчера. Чу се “бръннн”, нещо препусна бързо през листата и на половин метър встрани от Пушечномесов се заби стрела в близкото дърво. Мишен изпищя като девойка полазена от паяк и препусна между дърветата. Калашникът, кепето, дори куртката останаха някъде зад него. Сумката с пълнителите го пляскаше отзад и сякаш му напомняше: “По-бързо! По-бързо!”. Той не просто бягаше, а летеше между дърветата като спийдър от “Завръщането на джедаите” на принципа “страхът дава крила-а-а”. Пробяга по едно нестабилно дървено мостче над голям поток. Едва не падна и това му даде идея. Заслуша се. Това, което го гонеше, се промъкваше с грацията на котка и с бързината на сокол. Въпреки че едва удържаше да не напълни гащите, нагази във водата и с ножа си преряза въжетата на по-нестабилните греди и за всеки случай ги разклати. После отново побягна. Не беше прелетял… извинете… пробягал много, когато чу изтрополяване и женско изпищяване от болка. След известно колебание между: “Може да е жена, но иска да ме убие!” и “Може да иска да ме убие, но е жена!”. Надделя нагон… това… съчувствието. Мишен се върна плахо и завари млада жена, дори момиче, полузатрупано от кръста надолу от няколко дървета от мостчето. Лъкът и стрелите не бяха в ръцете ѝ, а само едно мачете. Приближаваше се бавно, докато тя го видя. В очите ѝ се четеше нещо средно между гняв, безпомощност, молба и страх. Той се приближи и момичето на видима възраст 16-18 години нещо се изрепчи и насочи мачетето към нашенеца. Той, без да я разбере ѝ отвърна:
- Я не ми викай! Аз поне не се опитвам да те убия!
Тя отново изломоти нещо, а българинът попита:
- Искаш ли помощ? Вам нужна помощь? Need help?
Със същия успех можеше да ѝ говори на суахили. Тя само се пулеше и сочеше с мачетето към него. Той посочи към краката ѝ и изимитира махане на дърветата. Момичето кимна, спусна оръжието си, но следеше внимателно движенията на нашенеца. Той започна да маха гредите, които бяха я затрупали. Нямаше нищо счупено, но явно единият крак беше навехнат, имаше и натъртвания. Учудващо за самия него, наш Мишен започна внимателно да масажира навехнатия глезен. Уж без да иска, ръцете му се плъзнаха по прасците ѝ. Младата, нежна, мургава кожа беше като коприна и нашия редник се залиса да гали, вместо да масажира глезена ѝ. Туземката беше с много къса поличка от някакви платове и ресни, а гърдите ѝ също бяха прикрити с някакво парче плат. Пушечномесов започна да преглъща на сухо и патриотично навири пилона. Ръцете му след глезените ѝ и отново загалиха прасците ѝ. Стегнат, силен мускул, който потрепна при докосването на кожата над него. По дишането на туземката нашият войник не можеше да прецени дали е уплашена или възбудена. Повдигна крака ѝ и започна да гали коляното и задколенната ямка. Несрещнал съпротива, Мишен започна с две ръце да гали бедрото ѝ. Между краката си беше станал вече на камък, докато се опитваше да надникне между нейните. Сянката и немирните ресни от полата ѝ блокираха гледката обаче. Войникът достигна до най-нежното място на бедрото ѝ – непосредствено преди катеричката ѝ. Леко премести крака ѝ още малко встрани и положи дланта си върху нежния момински мъх между краката ѝ. Туземката му удари силен шамар. Бузата му пламна. Разтърка я за кратко, докато гледаше към младата жена. Изведнъж скочи, сграбчи косата ѝ и изви главата ѝ рязко назад. По-скоро захапа, отколкото целуна устните ѝ. В следващия миг младата жена го срита с коляно в чатала, подскочи бързо и му заби юмрук в бъбреците. Редникът се срина на колене почти проплаквайки. Когато погледна към младата туземка, тя беше заела бойна стойка с вдигнато мачете. Той се изправи и с безразсъдна смелост, породена от нахлулата кръв в долната му глава, бавно тръгна към войнствената жена. Тя му извика нещо и размаха мачетето. Той стигна до нея, хвана ръката ѝ и почти опря върха на мачетето в гръкляна си. След това пое нежно главата ѝ и допря устните си до нейните. Туземката трепна, но не го спря. Мишен я зацелува. Младата жена започна неволно да имитира действията му с устните си. Когато езикът на Пушечномесов започна да вилнее из устата на туземката, тя отначало се стресна, но отвърна и на това. Мачетето падна на земята. Нашият герой започна да целува шията ѝ отстрани. Момичето шепнеше някакви неразбираеми думи. Българинът отново хвана и дръпна дългата ѝ сплетена коса назад, след което впи зъби в светлокафявата шия. Дивачката извика леко и впи нокти в гръкляна на мъжа. Той разбра намека ѝ. Като лъв тръпнещ да разкъса беззащитната плът на антилопа, нашият войник ръмжеше и подраскваше със зъби младата плът. Мишен награби туземското дупе. Тази жена беше цялата мускули, без да е чувала за фитнес центрове. Галеше стегнатото дупе, докато лигавеше шията ѝ, около ключицата ѝ до рамото и обратно. Миришеше на пот, но това не го подразни, а дори го възбуди повече. Плъзна ръце нагоре по гърба ѝ и потърси начин да разкопчае това, което закриваше гърдите ѝ. След няколкократни неуспешни опити, младата жена махна ръката му оттам и с едно движение свали странния сутиен. “Никога няма да ги разбера тия пущини!” ядосваше се мъжът. Когато парчето плат падна на земята редникът се загледа в младите стегнати гърди на дивото момиче. Бяха приблизително колкото ябълки. Цветът им като на мляко с какао и ареолите с цвят на кафе допълнително разпалиха Пушечномесов. Последният плавно се наведе и лизна с върха на езика си малкото зърно. Дивото момиче изпусна лек стон. Той започна бавно да целува и засмуква сбръчкващите се ареоли и надигащите се зърна. За негово съжаление гърдите ѝ бяха по-малки от лапите му и не можеше да ги награби, но ги галеше. Потъркваше и целуваше зърната. От време на време ги щипваше по-грубо и момичето изскимтяваше. То се напрегна, хвана ръцете му и му каза нещо. Естествено нашият герой не разбра думите, но по интонацията се досети и продължи по-нежно. Туземката отново се отпусна. Мишен все по-силно засмукваше и подраскваше със зъби малките зърна. Ръмжеше като звяр, защото едва се удържаше да не ги захапе. Мъжът спусна ръка по вътрешната страна на бедрата на младата жена. Тя неволно ги разтвори и ръката му отново погали малката дива растителност. Дивачката задържа дъха си, когато чужденецът я погали там. Тя осъзнаваше, че не е редно, но беше дяволски приятно. Усещаше как тялото ѝ се отпуска и по него пробягват сладки вълни. Краката ѝ потрепериха и тя се вкопчи в мъжа. Той ѝ помогна да полегне на меката трева, след което разтвори краката ѝ, прегънати в коленете, повдигна това което играеше ролята на пола и се загледа в дивото коте там. Малките черни косъмчета лъщяха от влага. Легна между краката ѝ по корем и леко разтвори с пръсти младите срамни устни. Сети се за вица за черния теракот с розовата фуга и се усмихна. Туземката, осъзнала че се случва нещо нередно, с едната си ръка закри своята писанка, а с другата се опита да отблъсне главата на чужденеца. Той нежно отстрани ръцете ѝ, без почти никаква съпротива от нейна страна и отново разтвори котето ѝ. Очевидно младото диваче не бе познало мъжка ласка досега. Интимният ѝ аромат беше страшно интензивен и Мишен не издържа на влудяващата покана. Разтвори още външните ѝ устни и притисна устата си към нежната плът, като страстно я целуна. Туземката трепна и изпъшка кратко. Опита да отстрани отново главата на мъжа от най-интимното си, като бърбореше нещо уплашено. Грабна отново мачетето и го вдигна над главата на нахалния мъж. Но чужденецът продължаваше да целува и лиже горещата ѝ вътрешност. Правеше го с такова внимание, че младата жена пусна отстрани мачетето и повече не се опитваше да го спре, а само мърмореше нещо като заклинание. Нашият войник не знаеше, че тя молеше техните богове да ѝ простят. Без да се разсейва, българинът щурмуваше с език по откритата розовост на девойката. Поглеждаше за миг химена ѝ и пак заоблизваше всичко наред. Девойката пъшкаше и се извиваше. С площта на целия си език редникът облиза цялата открита девича нежност между срамните ѝ устни от долу до горе, включително и клитора ѝ. При контакта на езика на мъжа с малкото срамежливо топченце, дивачката заби нокти в пръстта и изви тялото на дъга, високо надигайки малката си нежна гръд. Мишен ближеше клитора ѝ с цял език бавно и подлудяващо. Младата жена скимтеше и се извиваше. В невъздържана страст вкопчваше пръсти в земята. Тялото ѝ все по-бързо се поддаваше на все по-силното удоволствие връхлитащо я неумолимо. Пушечномесов все по-бързо лижеше девойката, наслаждавайки се на стенанията ѝ и на интимния ѝ вкус, докато тя шепнеше нещо. Започна да се освобождава от дрехите си, без да спира да се наслаждава на нежното диво коте между краката на девствената туземка. Тъкмо остана гол и усети как тялото ѝ леко почна да потрепва. Той се надигна, седнал на краката си, награби дупето ѝ, повдигна го, прицели се и заби копието си в младото путе.

Момичето извика кратко, но силно. Няколко подплашени птици запляскаха с криле и отлетяха далеч. Мишен задържа няколко секунди, след което бавно се задвижи. Забеляза малко кръв по хуя си, но нямаше нищо чудно в това. Влизаше и излизаше внимателно в туземката, която изглежда (почти) не изпитваше болка, а тихо пъшкаше от удоволствие. Волно или не, тя на интервали се стягаше и влудяваше още повече Мишен с и без това тясното си влагалище. Той силно я придръпваше към себе си нанизвайки я на твърдия си инструмент. Беше повече от прекрасно да усеща доскоро девствената вагина на младата жена около кура си, атлетичните ѝ бедра в ръцете му, триенето на дупето ѝ в краката му, влудяващото подрусване на стегнатите ѝ цици и не на последно място – на сладките ѝ стонове и възклицания от удоволствието, което изпитваше. Туземката отново затрепери. Кратки изхлипвания и проскимтявания от нейна страна. Пушечномесов направи още няколко движения и младата жена избухна. Тялото ѝ се тресеше. Тя викаше на висок глас, докато се опитваше с бедра да смачка мъжа между тях.

След почти едноминутен оргазъм тя се отпусна. Все още дишаше тежко, когато отвори очи и погледна нашият войник. Намръщи се и му каза нещо с груб глас.
- Не ми се прави на сърдита! – каза ѝ той. - Ти поне свърши!
Не обръщайки внимание на това, че тя нещо му се караше, той вземаше ту с единия, ту с другия палец от интимните ѝ сокове, омазваше и триеше зърната ѝ. Бавно се задвижи отново навътре-навън. Протестите на младата дивачка се накъсаха, погледът ѝ отново се премрежи. Тя леко се надигна и издра бедрата му с нокти. Мишен изръмжа. Плесна шамар на едната ѝ гърда. Жената изохка. Той плесна другата, като основния удар беше по зърното. Туземката отново изстена, но не беше само от болка. Той редуваше шамари по зърната ѝ с бавни дълбоки прониквания в утробата ѝ. Младата жена стискаше зъби и кратко изстенваше. Започна да вика кратки изрази на нейния език, които на нашенеца прозвучаха като заповеди.
- Ей сега ще ти покажа кой командва тука!
Награби я силно за талията и силно придръпвайки я към себе си с мощ се набиваше в нея. С груба сила, дори със злоба я заблъска. Туземката също подивя от усещанията. Пръстите ѝ ровеха в земята. Тялото ѝ се извиваше, гърчеше, усукваше… Вторият оргазъм се задаваше с бързи темпове.

На Мишен му хареса да властва над крехкото тяло. Затова, когато усети че му наближава оргазмът, се спря. С едната ръка погалваше клитора ѝ, а с другата перваше с ръка едното зърно. После разменяше ръцете… след което отново я заблъска, като че искаше да я смачка. Младата жена така силно викаше от мощните вълни на екстаза, че сигурно я чуваха на километри. Мъжът диво я блъскаше. Двамата бяха като луди. Викаха, стенеха, деряха се. Пушечномесов още по-диво започна да нахлува в младата вагина. Имаше чувството, че ще издъни туземката. “Моя си! Моя си! Моя си и ще ти пръсна малката слива, дивачке!” мислеше си българинът и направи няколко финални твърди и дълбоки тласъка. Младата жена биеше с юмруци в земята, а Мишен, макар че се бе набил възможно най-навътре, натисна още малко. Загуби равновесие и почти се стовари върху жената, но в последния момент се подпря на ръцете си. Тя крещеше в оргазма си и бясно го дереше по гърба. Мишен се празнеше дълбоко в младото тяло и изрева от силната болка. Впи силно зъби в плътта на туземката малко под врата отстрани. Младата жена изкрещя и също силно го захапа…

Замряха така и сякаш мина цяла вечност преди да разплетат телата си. Облякоха се. Туземката не можеше да ходи – кракът я болеше силно. След поредица жестове и мимики се разбраха – Мишен я взе на гръб и я помъкна, а тя го насочваше. Младата дивачка си прибра изоставените лък и стрели, насочи нашия войник откъде да си прибере дрехите и оръжието, и след няколко километра го накара да спре и да я пусне на земята. След това тя с жестове и чертане с пръчка по земята показа на редника как да намери базата си.

***

Три дни по-късно Мишен Пушечномесов се събуди с неприятното усещане, че нещо не беше наред. Отвори очи само за да се убеди с ужас, че е бил прав. Висеше от високо дърво с главата надолу с вързани на гърба ръце на височината на пет-шест етажа. Някакъв шарено облечен туземец крещеше нещо и го сочеше. Наоколо имаше много като него, обаче полуголи и въоръжени с копия или лъкове. Като го видяха, че е в съзнание, тоя в шареното му каза нещо. Някакъв друг на силно развален английски му преведе:
- Вожд каза ти женил се за дъщеря малката на него или бъде умре.
- Какво? Че от какъв зор ще се женя за някаква дивачка?
След като думите му бяха преведени, цялото племе настръхна и започна да размахва оръжията си, а “неговото” момиче пъргаво се покатери върху палмата, от която висеше нашият сънародник, и замахна с мачете да разсече лианите, с които бяха вързани краката му.
- Чакайте! Спрете! – изкрещя нашият човек.
Обърна се към момичето:
- Защо искаш да ме убиеш?
В крайна сметка на неособено умният войник бе обяснено, че момичето, с което беше правил секс, е най-малката дъщеря на вожда и понеже се е осквернила преди брак има две опции: да се омъжи за човека, който я е обезчестил и да живеят извън тяхното племе или да бъде убита. Мишен Пушечномесов се провикна:
- Ще се оженя за нея! Нямам търпение отново да се порадвам на шоколадовата ѝ поничка!
Той палаво ѝ смигна, а преводачът, силно притеснен, преведе само първото изречение на чужденеца.

Изку Куригал