Жена за всички

21.11.2018 | sexkupon

Прибирах се към къщи уморен, но доволен. До мен дремеше Манго – каменоделец с дар от Бога, чиито ръце бяха не просто златни, ами направо платинени. Утре трябваше да слагаме каменна облицовка на една богаташка къща.
- Е, най-накрая, мислех, че няма да ви дочакам. Да бяхте звъннали, в края на краищата... – посрещна ни жена ми на прага.
- Извинявай Ани, падна ми батерията на телефона. – казах аз целувайки я, докато се съблякох.
- Запознайте се, това е Манго. Най-добрия каменоделец в бригадата, ще трябва да преспи у нас и утре сутрин ще го водя към обекта.
- Ана. – приветливо усмихвайки се, се представи жена ми.
Той в отговор само притеснено кимна с глава. Погледнах ги и си помислих, че ако не бях тук не беше изключено Манго да повали жена ми на пода и да я изчука на сила. Не беше чукал поне няколко месеца и макар да не даваше вид, че му се иска, на мен ми беше ясен.
- Е, мийте си ръцете и заповядайте в кухнята. – покани ни жена ми.
На вечеря не можех да се отърся от виденията за Ана и Манго, представяйки си жена ми в мургавите ръце на каменоделеца. "Какъв такъв извратеняк съм! Обикновено такива видения са за чужди жени, а не за собствената!" – мислех се аз, след което отръсках глава и се огледах.
- Какъв чай да ти налея? Черен или зелен? – попита жена ми моя гост.
- Какъвто и да е. – отвърна скромно Манго.
- А вие ромите какъв пиете?
- Всякакъв, само да е здрав и горещ, като първата целувка.
Ана звънко се засмя. След вечерята мълчаливо пуших, седейки до отворения прозорец. В стаята влезе жена ми, и като ме видя неодобрително заклати глава:
- Да беше излязъл на площадката, че ще изстудиш цялата къща. Не сме юни месец, октомври сме все пак.
- Страх ме е да ви оставя сами. – пошегувах се аз.
- Ревнуваш ли? Твоя Манго е забавен човек, но всъщност къде е той? – изхили се жена ми.
- Според мен е в банята. – повдигнах рамене.
- Оф, а аз забравих да му сложа там кърпа. – тя взе от шкафа кърпа и ми я подаде да му я занеса.
- Не, давай сама! Сама си забравила, сама му я занеси.
- Мързел! – измърмори Ана и се отправи към ваната.
Чух как почука на вратата.
- Може ли? Ето ви кърпа... ох, извини ме...
Тя бързо се върна изчервена.
- Какво има? – поинтересувах се аз.
- Какво е това да не се заключва вратата, когато се каниш да взимаш душ. – възмути се тя.
- Никога ли не си виждала гол мъж?
Моята не отговори нищо, само ме изгледа и избяга към кухнята. Аз си представих как Ана отваря вратата на банята и вижда Манго, който седи на края на ваната и бясно мастурбира. Тя изгубва и ума и дума, впивайки очи в обрязания му, доста голям член, а той я хваща за косите и я поставя на колене пред себе си. Преди сън жена ми изведнъж се сети, че е забравила да даде на госта ни чисти чаршафи и ме помоли да отида аз, но аз отново ѝ отказах и казах да се оправя сама.
- Стига де, не виждаш ли, че съм се съблякла вече!?
- Е, така ще възстановим справедливостта. Все пак ти го видя гол, а той теб не.
- Да? Значи може и до сутринта да остана при него! – ухилвайки се ехидно, тя наметна халата и взе чаршафите.
Аз извадих члена си и започнах неистово да мастурбирам мислейки за това, че жена ми би могла просто така да се наебе с някакъв попаднал случайно у дома ром, но тя не е такава...
- А ти наистина ли го видя гол? – попитах аз, когато тя се върна.
- Да, но само откъм гърба. – сухо отвърна тя.
- И как ти се струва?
- Задника му е хубав, само дето е космат. – усмихна се Ана обръщайки се към мен.
- А когато му постилаше леглото, той какво правеше?
- Нищо, гледаше ме отзад и то така все едно наистина бях гола.
Тук аз не се удържах и се метнах върху нея, като започнах бурно да я целувам. Сутринта ме разбуди звънът на телефона – търсеше ме шефът.
- Слушай Велко, бягай бързо към кантората, сега там представител на възложителя от пристанищния комплекс има някакви претенции към изпълнението. Нали ти ръководеше там работата?
- Ама не мога, трябва да съм на друг обект рано сутринта. – започнах бързо да възразявам.
- Идвай тука и ще решим. Аз малко не съм в час с работата по пристанището. Бързо, чакам те! – каза той и затвори.
Погледнах към легналата голя под завивката жена, която спеше спокойно и без да я будя, аз се измих, облякох и бързо излязох.
- Здравейте! – посрещна ме шефа, седящ в кабинета си.
- Тоя Виктор Владимиров, мамка му, досадник голям, седи в стаята за преговори. Иди и говори с него, нашата позиция е проста: ако поиска да оправим нещата ще ги оправим, да върнем парите няма да приемаме! Та постарай се, уговори го.
- Г-н Петров, без нож ме режеш ти мене. Днес трябваше да взема Манго в Бояна, там и без това изоставаме със сроковете и не можем да започнем работа. – започнах да го увещавам.
- А къде е тоя твоят Манго?
- Нощува вкъщи.
- Добре, давай така. Сега ще отида до вас, ще го взема и ще го закарам на обекта, а ти тук се разбери, моля те.
"Винаги така става! – мислех аз, отивайки да преговарям. Шефът взема по-простата работа, а на мен "Разбери се, моля те". Виктор Владимиров беше доста противен тип, тресеше козята си брадичка и знаеше само да опява "Работата е изпълнена некачествено, платете неустойка!"
- Г-н Владимиров, ще оправим всичко до края на седмицата. – оправдавах се аз както можех, но той не искаше и да чуе.
- Не, стига с вашите оправяния, връщайте ми парите! Вашият шеф ми обеща, когато се договаряхме, че ако нещо не е както трябва, ще ми върнете парите, а ние ви прехвърлихме 100% от парите още преди да подпишем договора!
- Не би могъл той да обещае такова нещо!
- Ами давайте да го попитаме! Къде е той всъщност? Аз всъщност исках да поговоря с него, а не с Вас, ще ме извинявате.
- Ей сега, секунда. – промълвих аз през зъби и започнах да набирам шефа, но той не знам защо не вдигаше.
"По дяволите! Сам се е подписал, нека сам се оправя!" – кипях от злоба аз.
- А Вие имате ли време? - обърнах се аз към Виктор Владимиров.
- Колкото желаете.
- Тогава да вървим.
Разчитах да заваря шефа у дома или да го настигна по пътя към обекта, затова карах към къщи. Не позвъних на вратата, а направо влязохме. В коридора се виждаше коженото куфарче на шефа, но него и другите не се виждаха никакви. Вратата на спалнята беше леко отворена и аз я бутнах за да я отворя. Пред мен се представи следната картина: на стола до леглото седеше голият Манго и поглаждаше своя член гледайки на това как дебелият и блед задник на шефа ми се движеше между краката на охкащата ми жена. Седнах на входа, като подкосен. На Владимиров му увисна челюстта заедно с брадата и му се уголемиха очите. Манго се прикри с ръка, а г-н Петров леко се обърна към нас без да престава да се движи, а после отново се обърна към Ана, и като отпусна върху нея тлъстото си тяло свърши, като се тресеше бясно. Моята жена седеше полулегнала на кревата, прикривайки се с одеялото. Бузите ѝ бяха зачервени от срам. Петров, дишайки тежко слезе от нея и започна да обува гащите си. Манго мрънкаше нещо, че дяволът го бил накарал, но аз почти не виждах всичко това. Погледът ми беше вперен в Ана, моята любима съпруга. Именно нея исках да изслушам, затова се обърнах към нея:
- Какво става тук?
Тя в отговор само тихо изхлипа, а после заговори с треперещ глас:
- Велко, не мога пред тях, давай после.
- Не, давай сега, разказвай! – настоях аз.
- Аз се пробудих от това, че някой ме галеше. Мислех че си ти, но когато разбрах, че е Манго вече беше късно.
- Ти си била с него?
Тя мълчаливо кимна в отговор.
- Началник, аз не исках. Исках само да я погледам, дяволът ме подучи! – започна да се оправдава Манго, продължавайки да седи гол и да прикрива достойнството си с ръце.
- Ами ти сутринта си забравил да затвориш вратата, и аз като влязох ги видях да се чукат. – продължи след него разказа шефа ми, виновато подсмърчайки.
- Той ме заплаши, че ще ти каже ако не му дам и на него. – заговори жена ми.
- И ти се съгласи?
Тя кимна.
- И на теб хареса ли ти? – попитах аз неочаквано за всички и за самият мен в това число.
Вместо отговор Ана падна по лице на възглавницата и горко заплака. Завивката се отмести от гърба ѝ, откривайки го чак до дупето.
- Велко, готов съм да се съглася на поправка и няма да искам неустойка, ако ми позволиш да изчукам съпругата ти. Имаш ли нещо против? – каза изведнъж Виктор Владимиров.
От неговите уста това звучеше особено мерзко, но може би заради това аз му и отговорих:
- Да, разбира се, събличай се.
С нетърпение жадувах да видя, как този гнусен дъртак щеше да прави секс с жена ми, с моята мила Ана. Докато той се събличаше, моята Ана седна на леглото и за пръв път ме погледна в очите. Очите ѝ бяха пълни с страх, възмущение и други подобни емоции.
- Велко, не трябва, моля те. – примоли се тя, не забелязвайки как завивката ѝ съвсем се измести и прелестните ѝ гърди се показаха на всички. Г-н Владимиров като видя това се засуети още повече изскачайки от панталоните.
- Вземете я! – казах аз, хладно поглеждайки в очите на жена ми.
- Не! – извика тя, притискайки се към стената, но мъжът с козята брадичка вече я завъртя така, че се видя сладката ѝ катеричка, в която днес вече бяха членовете на всички мъже, присъстващи в стаята.