Опасни игри

19.06.2023 | BabaJaga

- Общата воля! – изграчи графът и стресна лежащите пред балконската врата кучета. - Че те и сега са подчинени на една обща воля! Тази на краля! Или в моето графство… на моята! Кой ще определи, коя е тази обща воля? Нима няма пак отделни индивиди да решават?!
- Точно така! – съгласи се баронеса Етоилет. - Отлични въпроси задавате, графе! Русо може да пише, колкото си иска, но кралят е над всичко.
Графиня Кристо се усмихна леко, прикривайки досадата и презрението си към двуличието на баронесата. Отлично знаеше, че бурното ѝ съгласие с графа е само опит да му се хареса. Графинята лично я беше виждала в Парижката опера да кима утвърдително и се усмихва на същия Русо, когото хулеше в дома ѝ.
- Няма нищо лошо в това, хората да решават сами съдбата си, но обществото като цяло трябва да е узряло за това. Хората в днешно време са толкова озлобени и гладни, че ако им се даде тази свобода, ще настане касапница. – изтъкна графинята.
- Ами, като са гладни, да отидат да работят! – възкликна баронесата и завъртя очи.
Графинята се зачуди, дали има смисъл да обяснява политическата и социална ситуация в държавата на човек, чиято основна цел в живота беше да обикаля баловете и именията на богати роднини. Е, и да флиртува с мъжа ѝ. Графинята разбираше интереса на младата баронеса, омъжена на 14 години за овдовелия 54 годишен барон. Не знаеше, на какво точно се надява с този флирт, но определено започваше да ѝ лази по нервите. А най-много се дразнеше от интереса, който съпругът ѝ обръщаше на тази лекомислена фльорца. Прекрасно знаеше, колко се опияняваше той от вниманието към особата му и как попиваше с наслада хвалбите. И винаги се намираше някой, който решаваше да се възползва от това. Досадно и изнервящо, наистина.

Графът отлично виждаше недоволството на съпругата си, добре прикрито под изисканите ѝ маниери на добра домакиня. Той знаеше, колко ревнива е тя и колко тънък е ръбът на острието, по което вървеше, като раздухваше тази ревност с общуването си с баронесата. Лично на него тя му беше досадна и безлична, но сексът с разгневената от тези флиртове графиня след това беше невероятен. Тази експлозивна смес от гняв, любов, ревност и наранено чувство за собственост беше опияняваща. И все пак, трябваше да пипа внимателно, за да не прекрачи онази граница, отвъд която вместо страстна и ненаситна любовница получаваше луда фурия, която го плашеше.

Баронесата ликуваше вътрешно, виждайки преимуществото, което печелеше в този разговор. Най-накрая графът ѝ обръщаше заслуженото внимание. Тя щеше да разбие мита за ненарушимата връзка на граф и графиня Кристо. В цял Париж историята за тяхната истинска любов беше известна и предизвикваше искрена завист сред дамската част на аристокрацията, основната част от която беше омъжена по принуда, заради династически съюзи, власт и пари. Както и тя самата. На практика, баща ѝ я продаде на дъртия барон, за да си плати дълговете. Той лакомо се бе нахвърлил на 14 годишното момиче, удовлетворявайки всички перверзии, които се раждаха в извратеното му съзнание. За нейна радост тя му омръзна след 6-7 месеца и той отново се върна на прислугата, а нея заряза да се грижи за домакинството. Баронесата се бе надявала, че поне ще забременее и ще има утеха в тежката си съдба. Но щенията на барона бяха основно към дупето ѝ и това не се случи. Сега, самата тя вдовица на 23 години, тя обикаляше от имение на имение, с надеждата да открие нещо истинско и силно. Някой, който да превземе сърцето и ума ѝ. Някой, който да задоволи бушуващите сексуални желания на пращящото ѝ от сила младо тяло. Тя отлично съзнаваше привлекателността на тънката, стегната в корсет талия и преливащите отгоре гърди, над които кокетно размахваше ветрило и разпръскваше аромата на тежкия си парфюм.

Графинята стана рязко.
- Ще отида да подишам малко чист въздух. – заяви тя, натъртвайки на думата чист.
- Отлична идея! – похвали я графът, но сам не се помръдна от стола. Графинята усети, как кръвта бързо се качва в главата ѝ и гневът я залива, затова побърза да излезе през балкона към обширната градина преди баронесата да е видяла покриващата я червенина.

Въпреки тегнещата горещина въздухът в градината носеше известна прохлада. Дали това щеше да охлади бушуващата ревност и гняв в сърцето ѝ, графинята не беше сигурна. Тя пое с отмерени крачки към кокетната беседка в далечния край на градината, където атмосферата от малкото езерце и розите ѝ беше давала утеха много пъти. Следобедното слънце осветяваше пътя ѝ към този оазис на спокойствието, далеч от неверния ѝ съпруг и досадната баронеса. Когато наближи, усети ароматът на розите, който я примамваше и опияняваше и сякаш я пренесе в едно по-хубаво време, когато с графа се отдаваха един на друг и сплитаха телата си точно тук, край езерото.

Тъмният силует на загледан в езерото мъж в беседката я стресна. Не бе възможно графът да пристигне преди нея. Графинята забави леко крачка, не толкова от страх (все пак, тя беше в собственото си имение), а по-скоро от изненада, че някой друг може да си позволи да дойде тук. Тя пристъпи решително към беседката и стресна седящия вътре.
- Добър вечер, графиньо! – градинарят скочи в миг, наведе се несръчен поклон, спъна се на стълбите и се пльосна в краката на графинята.
- Простете! – смотолеви той и продължи да лежи в краката ѝ.
Смях се надигна в гърдите на графинята, но трябваше да се държи на положение.
- Изправи се. – нареди му тя и градинарят се надигна пъргаво.
Младото му тяло се изпъна пред графинята и тя го загледа с интерес. Беше виждала младия помощник на главния градинар и преди, разбира се. Сините му очи я бяха пронизали веднъж, но тя го изгледа толкова яростно, че той не си позволи да я погледне в очите отново. Все пак, той беше просто работник в имението, а тя беше графинята. Всеки трябваше да си знае мястото. Сега тя обърна внимание и на напращелите през навитите ръкави на ризата му мускули, на голите гърди, показващи се от отворената му риза и на широките рамене, които закриваха беседката. Познатата тръпка ниско в корема ѝ подсказа, че тялото ѝ също отчита привлекателността на младия мъж. Обичайно, тя не би обърнала подобно внимание на градинаря, но страстите, разбунени от съпруга ѝ, получиха нова насока и проявление. Изведнъж ѝ се прииска да му даде да опита горчивия вкус на ревността, да познае болката от недоверието и измяната, да го нарани така, както той нараняваше нея с всеки флирт и с всеки аванс, който даваше на обожателките си.

Ръката ѝ се протегна и пръстите ѝ докоснаха младата гръд. Градинарят потрепна, но не се отдръпна. Графинята беше красива и елегантна жена, която привличаше мъжките погледи, въпреки че беше минала 40-те. А и беше графинята – как да ѝ противоречиш! Беше виждал слуги да се сгърчват от страх само от погледа ѝ. Не можеше да отрече, че леко се надуваше от мисълта, че е привлякъл вниманието ѝ. Пръстите ѝ продължиха изследването си надолу до стегнатите мускули на корема му. Физическата работа на открито и разискването на Русо и Волтер определено не пораждаха една и съща форма на корема, подсмихна се вътрешно графинята. Но очите ѝ не се отделяха от лицето на градинаря и се наслаждаваха на въздействието, което тя му оказваше. Да пораждаш желание и страст беше сила, на която графинята с особено задоволство се наслаждаваше. Тя бавно приближи градинаря, а ръката ѝ премина през връзката на панталоните му и бавно пое мъжествеността му. Градинарят изтръпна и се вкамени, но опитните пръсти на графинята го погалиха с такава нежност, че от главата му изчезнаха мигновено всякакви забрани и класови ограничения. Той хвана с двете си ръце кръста на графинята и я притисна в себе си. Краткото възклицание от страна на графинята не го възпря и той впи устни в нейните. Устните му опитно търсеха и нежно приласкаваха тези на графинята. Неспособна да се противи повече на поривите на тялото си, тя със страст откликна на меките му устни, на любопитния език, който я вкусваше и междувременно нежно галеше нейния.

Ръката на графинята беше затисната между двете тела, но не спираше движението си по ствола на члена, който отвръщаше на ласките и с ентусиазъм. Градинарят насочи своите ръце към дупето ѝ, за да я притисне още повече към себе си, но кринолинът спря устрема му. Задъхана и трепереща, графинята се отдръпна леко от него и разкопча горната си рокля. Бавно я отвори и свлече от раменете си. Долната рокля стягаше с корсет тънката ѝ, въпреки трите деца, талия. Тя бавно се завъртя с гръб.
- Развържи ги! – заповяда графинята с леко прегракнал глас.
Градинарят не беше сигурен, дали правилно я разбира, но напомпания му от желание пенис не му остави друг избор освен да протегне ръце и с треперещи пръсти да започне да отпуска връзките на корсета. Графинята нетърпеливо пристъпваше и се наслаждаваше на младежката неопитност. Най-накрая той успя да отпусне толкова връзките, че тя да свали и долната си рокля. Под нея беше само с една тънка риза. Когато се завъртя обратно към него настръхналите от желание гърди привлякоха вниманието на градинаря и той хищно ги сграбчи. Графинята се изпъна в наслада и на свой ред се зае да освобождава от стеснилите се панталони градинаря. Набъбналият му член се изпъна нетърпеливо на свобода и примамливо се поклати пред графинята. Тя бутна градинаря да седне на пейката на беседката и с отработено движение го възседна. Задържа се леко над пениса, потърквайки леко главичката с влажните си и тръпнещи в очакване срамни устни, наслаждавайки се на този миг на власт и преимущество. Градинарят все още не вярваше на това, което му се случва, но и желанието вече беше толкова силно, че той не можеше да чака повече. Ръцете му надигнаха ризата, хванаха заоблените задни форми на графинята и я привлякоха към стърчащия чеп. Той се наниза без съпротива и проникна в графинята, изтръгвайки вик на наслада от устите и на двамата. Графинята се задвижи с устрем и ненаситност върху младия, завидно надървен и дебел член. Усещаше го дълбоко вътре в себе си да я изпълва и да носи онази сладост на превземащия тялото наближаващ оргазъм. Движенията ѝ развалиха стегнатата прическа и къдриците се разсипаха по гърба ѝ чак до цепката на дупето ѝ. Двамата се движеха в страстен унес, неговите ръце мачкаха пухкавите полумесеци на дупето ѝ и галеха отвора на ануса ѝ, а тя беше стиснала косите му и палците ѝ милваха врата му.

***

- Аз, разбира се, бих бил ценен ресурс като съветник на краля и както казва мосю Волтер, можем да имаме едно прогресивно управление и при една монархия. – продължаваше монолога си графът.
Баронесата отговори с ръкопляскане и усмивка. Графът се огледа и се зачуди, къде ли се дяна съпругата му. Трябваше досега да се е върнала и да го спаси от баронесата. Както и да го отведе в спалнята, където да се отдадат на бурен и страстен секс.
- Мисля да отида да се облекча. – надигна се той от креслото.
- Да дойда ли с вас? – стана ентусиазирано баронесата.
Графът не издържа:
- Не, благодаря. Мога да си го държа и сам! – и той излезе към градината, а трите хрътки покорно го последваха.
- Е, аз нямам нищо против да го подържа. – тихо си каза баронесата и седна обратно.
Графът вървеше с яростни стъпки по главната алея и се чудеше, къде ли може да се губи графинята. Сигурно беше до езерото, където обикновено се оттегляше, когато беше в лошо настроение. Може би беше прекалил този път. Трябваше да внимава повече с тези опасни семейни игри. Немислимо бе да я загуби. Тя беше по-добрата му половина. Улисан в тези мисли не разбра, кога е наближил езерото и до слуха му достигнаха звуците на двама души във вихъра на необуздано сексуално преживяване. Той спря, скрит отчасти от един розов храст, и видя мъж и жена вплели тела на беседката. Дългите коси на жената се поклащаха в такт с движенията на извиващите се в наслада тела, а стоновете им недвусмислено показваха, че върховното удоволствие и за двамата не е далече. На пътеката пред беседката графът видя лилавата рокля, с която съпругата му беше днес, и кръвта скорострелно се качи в главата му. Усети, как ушите му пламват, а ръцете му се свиват до болка в юмруци. Сякаш невидима ръка стегна гърлото му и му пречеше да диша. И в същото време в слабините му се зараждаха съвсем други чувства и усещания. Членът му започна да набъбва и да изпълва панталоните му. Гледката на извилата назад гръб негова жена, която достига до оргазъм в ръцете на друг мъж и в тялото на която се движи чужд член; викът на двамата свършващи едновременно; мисълта за спермата му, която в този миг се изливаше в утробата ѝ го връхлетя като метеорит и всички чувства на ревност, страст, болка, ярост и любов избухнаха в главата му и изпратиха нова порция кръв към и без това надървения му до краен предел член.

Двамата любовници стояха примрели в прегръдка наслаждаващи се на отминаващите последни трепети от оргазма и не усетиха приближаващия се към беседката граф. Пръв градинарят видя движението и се опита да се освободи от ръцете на графинята, но беше късно. Разбрала, че нещо се случва зад нея, тя се обърна и видя разкривеното от ярост и болка лице на графа. Откопчи се от ръцете на градинаря и застана леко трепереща, но и тържествуваща пред съпруга си. Дали му хареса да опита от собственото си лекарство?

Секундите се движеха бавно и напрежението между двамата растеше. Никой не смееше да каже нещо от страх, че това ще разруши всичко помежду им. Изведнъж графът пристъпи към нея и впи хищно устни в нейните. Графинята му отвърна подобаващо. Целувката беше страстна и необуздана, а ръцете им бързо намериха другия и търсеха желания допир до гола плът като че за първи път. Графът възбудено хвана ризата на жена си и настървено я разкъса и свлече от нея. Тя потрепна, но не от студ, а от желание към мъжа до нея със сила, която не беше усещала от много време. Ръцете му се плъзнаха по голата кожа до гърдите и той хвана напърчените зърна и гневно ги дръпна. Сладка болка изпълни графинята и тя простена. Той продължи обхода надолу по тялото ѝ, като едната му ръка се протегна и насочи към ануса ѝ, а другата се потопи в сместа от сперма и мъзга, които изтичаха от вагината ѝ. Пръстите му едновременно проникнаха в двата отвора и въздишка на очакване и наслада се изтръгна от графинята.
- Аз не ти стигам, а? – прошепна през стиснати зъби графът. - Искаш още нещо, а?
Графинята погледна похотливо графа.
- Хареса ти да ме видиш с друг, нали? – отвърна му тя на въпроса с въпрос. - Искаш ли да те включа? – прошепна в ухото му и зъбите ѝ леко го захапаха.
Графът изръмжа. Ароматът на задоволената му съпруга се смесваше с този на другия мъж във взривоопасна комбинация за графското му его.

Градинарят гледаше с ужас сцената пред него. Щяха да му отрежат главата. И то горната. Долната още не можеше да се нарадва на късмета си и стоеше навирена в очакване.

Графинята леко пристъпи назад и го прекрачи, леко клекна и главата на члена му опря в навлажнения от соковете на секса анус. Единият ѝ крак стъпи на беседката и тя леко натисна главичката в дупето си. Градинарят усети, как членът му е готов за нови подвизи и мислено се прокле, но реши, че ако ще мре, поне да е за нещо такова и лека се хлъзна надолу, за да влезе по-удобно в задната дупка на графинята.

Графът гледаше натопорчения чеп на градинаря да прониква бавно в дупето на жена му и от една страна, това я правеше най-долна курва, която се чука с прислугата, а от друга изстрелваше желанието му и любовта му до луната и обратно. Той рязко развърза връзките на панталона си и извади изтръпналия и изпълнен с кръв и желание член. Пристъпи към жена си и вдигна и другия ѝ крак. Загубила равновесие, графинята се наниза отведнъж и докрай на чепа на градинаря и извика от изненада и болка. Дебелото тяло беше проникнало дълбоко в червото ѝ и я разпъваше до краен предел. Вдигнал здраво двата ѝ крака, графът не се бави повече и сам проникна между гостоприемно разтворените ѝ срамни устни. Усещаше избутващия го член на другия мъж, но с настървение напъваше и влизаше все по-навътре в жена си. Започна да се движи бавно в нея, за да удължи удоволствието. С всеки тласък беше по-близо до победата над тялото ѝ и над другия в тялото ѝ.

Графинята от своя страна, притисната между двамата и натъпкана и от двамата, стенеше в захлас и се наслаждаваше на удоволствието. А то идваше на вълни, като цунами с всеки порив на мъжа ѝ навътре в нея. И всяка следваща беше по-силна от предишната. Всеки тласък навътре, с който усещаше, как двата хуя се блъскат в надпревара за нея и я препълват, беше още една вълна по-близо до умопомрачителния оргазъм, който последва. Графът усети, как жена му се тресе в ръцете му от удоволствие и, сам достигайки до връхната точка, пенисът му мощно заизстрелва сперма в нея. Никой от двамата не се интересуваше от градинаря.

Нито от баронесата, която стоеше в сянката на розите и плачеше. Колко наивна е била! Да си мисли, че би могла да застане помежду им. Беше видяла страстта и любовта, с която двама се гледаха по време на тази оргия на душите и телата. Нищо друго и никой друг не съществуваха в този момент за тях. Дори участващия с члена си мъж под графинята. Той беше играчка в тяхната игра. Както може би и тя самата.

Баронесата побягна обратно към къщата, но сълзите в очите ѝ замъгляваха погледа и след няколко крачки тя се спъна и се просна на чакъла. Кринолинът ѝ се обърна и захлюпи на главата ѝ. Опита се да се надигне, но някой натискаше кринолина надолу. Докато се въртеше в опит да се измъкне, усети грапав език между краката си. Застина в ужас и същевременно набъбналия ѝ след гледането на секса на беседката клитор откликна с надежда и трепет на бързия език. Какво беше това? Баронесата се опита да стане и надигна дупето си, подпряна на ръце. В този момента остра болка на проникналия в ануса ѝ хуй я прониза. Започна да пищи и се дърпа, но лапите на хрътката я затискаха надолу, а някой дърпаше наобратно полите на роклята ѝ.

***

Старият градинар гледаше тъжно заминаващия си помощник. Ах тези господари! Трети път само за тази година трябваше да си търси нов помощник. Не можеше ли да си играят и с конярчето, или с дърваря, а все на неговите градинари налитаха?!