Пробуждане

30.04.2023 | IzkuKurigal

- Добро утро, Тара! Как се чувстваш?
- Добро утро, професоре! – отвърнах и се усмихнах. - Мисля, че се чувствам прекрасно.
- Много добре! Ще трябва да направя няколко теста, обаче.
- Да, разбира се, професоре.
Огледах се. Операционната беше същата, професора, голото ми тяло на операционната маса… и все пак нещо беше различно. Последваха тестове на зрението и слуха ми. После вперила поглед в тавана почувствах нещо студено по ръката си.
- Студено е! – казах.
- Добре. А сега?
- Галите ми ръката.
- Добре. Сега?
- Гъделичкате ме под мишниците.
- Сега?
- Дращите ме по корема.
- Добре. Съжалявам, но трябва…
- АААААА!
Това заболя адски! Избиха ми сълзи в очите.
- Извини ме, Тара! Така…рецепторите за болка реагират адекватно. Сега ще те затоплям по единия пръст. Когато болката стане нетърпима дръпни си ръката.
- Добре.
Усещах как хладният метал се затопляше постепенно. Стана приятно топло, после почна да пари. Когато беше нетърпимо горещо сякаш ръката ми сама се дръпна.
- Много добре! Сега, Тара, затвори очи и ми казвай какво усещаш!
Усетих ръката му по голите ми бедра. Беше приятно. Започнах да описвам усещанията си. Ръката му ме погали по корема, след това погали гърдите ми. Исках този тест да продължи още. Продължавах да описвам усещанията си. Професорът подразни с пръст едното зърно и то бързо се втвърди. Леко изстенах и прехапах устна. Ръката му слезе между краката ми и погали вече влажната ми вулва. Леко с пръст погали клитора ми и аз изстенах. Разтворих повече бедрата си и той проникна с пръст. Направи няколко движения навътре-навън. Нямаше нужда да му казвам какво усещам – стоновете ми бяха красноречиви. Изведнъж той извади мокрия си пръст от вагината ми и го вкара до половината в ануса ми. Извиках от болка.
- Извини ме, Тара! Мисля, че тестът приключи. Може да се обличаш!
- Професоре, може ли да продължим теста още малко? Копнея за удовлетворение!
Той ме изгледа учуден.
- Какво каза?
- Казах дали може да продължим…
- Да, да, чух те! Хъм, интересно…
Той извади един тефтер и си записа нещо. Панталонът му беше силно издут отпред. Отново ме подкани да се облека. В това време на вратата се почука.
- Влез! – извика професора.
В операционната влезе познат неприятен тип – сводникът ми.
- Професоре, тя готова ли е за работа?
- Да, може да започва веднага.
- Супер!
Той ми подаде едно листче и ми каза:
- Облечи си някакви лъскави парцалки и заминавай на този адрес!
Зачетох бележката: “Едрогърда блондинка с атлетично тяло. Ул. Венера 2”. Не след дълго бях на адреса. Отвори ми някакъв тип, който ме гледаше хищно:
- Ох, котьооо…
Като влизах ме шляпна по задника. От месеци работех това и досега не ми пукаше, но сега малко се подразних. В нашата работа клиентът винаги е прав, така че ще трябва да свиквам отново. Той си наля някакво питие и ме накара да се събличам секси. Разкопчах роклята, но не я оставих да падне, а започнах да се извивам сладострастно “свенливо” прикривайки прелестите си. Той отпиваше от чашата и проръмжаваше доволно. Започнах закачливо да поразкривам по малко от гърдите си (бях без сутиен – клиентите обикновено ги мразеха), леко показвах и скривах зърно. Той изпи останалото от чашата и дойде до мен. С рязко движение дръпна роклята ми надолу. Направих опит срамежливо да прикрия гърдите си – клиентите най-често харесваха да го играем малко свенливи. Той изведнъж ми зашлеви силен шамар. Едва не паднах. Той ме хвана за шията, започна да ме души и ме заплю в лицето:
- Ти какъв боклук сииии! На срамежлива ми се правиш, а?
- Нее…
- Млъквай, боклук!
Отблъсна ме леко и ми удари още един шамар. Бузата ми гореше. Започна да разкопчава колана и панталона си.
- Духай!
Застанах на колене и смъкнах панталона заедно с бельото му. Кура му беше полу мек и се заех да го възбудя. Когато го надърви достатъчно мъжът ме хвана силно за косата, изви ми главата назад и отново се изплю в лицето ми. След това грубо го вкара в устата ми. Стараех се да му доставя удоволствие. Ако клиентът се оплачеше лошо ми се пишеше. Той отново награби грубо косата ми и рязко я дръпна нагоре принуждавайки ме да се изправя. Главата ми пламна от болката. Той ме извъртя и ме натисна да се наведа, смъкна рязко бикините ми, изплю се на ануса ми и рязко натисна кура си. Не успя да влезе, но ме заболя много. Зачудих се как досега не ми беше пукало. Какво се беше променило? Той изръмжа недоволно, отиде до банята и се завърна с шампоан или душ гел, който явно смяташе да ползва за лубрикант. Изправих се и се обърнах към него:
- НЕ ИСКАМ!
- КАКВООО!? – спря той на място
- Казах, че не искам. Отивам си!
- Ти, мръсна кучко! – тръгна той бързо към мен. - Аз си плащам и ако си мислиш, че ще те питам какво искаш…
Точно преди да ми удари следващия шамар с един ъперкът го съборих на земята. Преди да се свести се облякох и излязох.

***

Бях отново на операционната маса вързана. Чувах гласовете на професора, сутеньора и един непознат глас:
- Какво мислите, че ѝ има, професоре?– беше гласа на професора, когото познаваше.
- Мисля, че има… съзнание… – каза непознатия глас.
- К‘во!? К‘во!? – сутеньорът беше бесен. - Не съм я купил, за да разсъждава или за да има мнение, а за да ми изкарва кинти. Последният ѝ клиент не само не иска да плати, но дори заплашва да ме съди!
- И аз не мога да си го обясня. – каза отново непознатия. - Ще направим тестове с колегата. Моля излезте!
Сутеньорът излезе като мърмореше нещо, че губел пари от “дефектните кучки”. Обърнах се към двамата професори:
- Нали няма да… ме убиете? Моля ви!
Те се спогледаха. Видях колебанието в очите им. Не мислех, че можеха да ми обещаят. Упойката вече действаше. Познатият професор се усмихна нервно:
- Няма, момичето ми, няма!

***

Няколко пъти ме разпитваха. Другият професор се бе оказал психиатър. Говореха с мен с часове, правеха ми най-различни медицински тестове. Спореха помежду си. Упояваха ме и след това се оказвах с нови шевове навсякъде по тялото ми. Все по-често идваха военни в лабораторията и говореха с двамата професори. Двамата се опитваха нещо да протестират, но военните бяха непреклонни. Отведоха психиатъра и казаха нещо на другия професор, което го вбеси. Заминаха. Професорът влезе при мен. Трепереше от бяс и безсилие:
- Съжалявам, Тара! Утре ще те отведат. Не мога да ги спра.
В очите му избиха сълзи. Започна да разказва как по време на операцията ми, чрез която ми добавил рецептори, съм умряла. Наложило се да ме съживяват със специален по-мощен дефибрилатор. Когато съм се събудила имало нещо различно в погледа ми. Направило му впечатление как съм проявила собствено желание, по време на първия тест, а не просто да се подчинявам на чуждите желания. Прекъснах го:
- Професоре, те ще ме убият, нали?
- Да. След като свършат тестовете с теб те ще те… НЕ! Няма да го допусна!
Той се изправи и започна да разкопчава каишите стегнали тялото ми. Помогна ми да се изправя. Даде ми дрехи и каза:
- Бягай! Бягай и не се връщай повече!
- Професоре, аз съм създадена за проститутка. Какво мога да бъда друго?
- Имаш достатъчно интелект, за да бъдеш много неща. Ти ще си решиш! Сега тръгвай!
- Професоре?
Погалих го по лицето. Той ме погледна. Какво беше това в очите му? Любов? Целунах го. Той първоначално се стъписа. После ме целуна и той.
- О, Тара!
Започнах да го събличам и той ми помогна по-бързо да сваля дрехите му. Когато и той остана гол направих крачка назад, приготвих се да си променя настройките и му казах:
- Професоре, каква ме предпочитате: слаба, нормално тяло или “пухкава”? Размер гърди? Окосмена или…
Той пристъпи към мен, постави пръст на устните ми и аз млъкнах. След това започна отново да целува и хапе устните ми. Награби нетърпеливо гърдите ми и започна да ги мачка малко грубо, но не болезнено. Впи устни в едното зърно. Личеше си, че не беше правил секс поне от месеци. Беше много нетърпелив – на границата на грубостта. Изохквах от болка всеки път, когато зъбите му подраскваха зърната ми. Въпреки това го галех по главата и го насърчавах да продължава. Синтетичната ми плът по нищо не се различаваше на докосване от истинската на хората, както и кожата ми. Сладката тежест в гениталиите ми ставаше нетърпима. Хванах едната му ръка и я поставих на ужасно мократа ми вулва. Докато я напипа и средният му пръст потъна във влагалището ми. Изпуснах дълъг стон в ухото му. Той знаеше къде и как да докосва. Вълните на възбудата ме връхлитаха една след друга все по-силни и по-силни. Той ме повдигна и ме положи по гръб на операционната маса. Вкара ми два пръста и с въртеливи движения започна да ги движи навътре и навън. Тогава заедно с надигащото се удоволствие си спомних: преди онази операция аз нямах усещания. Стенех по задължение, като всички изкуствено създадени колежки, но клиентите усещаха разликата и аз бях сред тестовите изкуствени хора, на които бяха инсталирали рецептори, за да бъдем по-истински. А определено усещанията ми в момента бяха много истински и много приятни. Бях ли вече истинска жена? Едва ли, но тялото ми се наслаждаваше с всяка фибра на приятното докосване на нежните му пръсти.
- По-бързо, професоре!
Той забърза. Ооо, супер беше! Ех, ако всичките ми клиенти бяха като професора… Вече исках да го усетя в мен. А сигурна бях, че и той го иска.
- Професоре, люби ме!
Той се изправи и с рязко движение проникна в мен. Извих се и изпуснах дълъг стон. Той също беше замрял от прекрасното усещане. Когато той се задвижи бях сигурна, че съм най-щастливата изкуствена жена на света. Ако въобще може да се говори за чувства при нас. Усещах големият му напращял хуй да нахлува енергично между краката ми носейки ми тонове чудни емоции и фантастично удоволствие. Това беше най-върховното ми изживяване за цялото ми съществуване.
- О, Тара! Моя сбъдната фантазия за жена! Толкова съжалявах като те продадоха…
Той ме харесваше като жена! Не като кукла или като проститутка. Не като продукт на неговата лаборатория. Аз бях… неговата любима? Поне така го усещах като емоционално излъчване от него. Той, въпреки нетърпението си, се стараеше и аз да чувствам удоволствието на акта между двама ни.
- По-силно, професоре!
Твърдият му член още по-бързо и по-навътре започна да пори утробата ми. Разпъваше нежната ми вътрешност, карайки я все по-силно и по-силно да го желае още. И все повече. Професорът награби краката ми, вдигна ги високо и започна да ме чука бясно. Стенех и се извивах. Нима е възможно такова удоволствие? О, професоре! След малко безкраен калейдоскоп от цветове заигра пред очите ми, макар че бях ги затворила. Тялото ми избухна и се стегна в сладко неконтролируемо тресене. Чух последния стон на професора и усетих как се празнеше в мен. Замряхме в един безкраен миг на екстаз. Сега и завинаги…

***

На следващата вечер се върнах. Знаех, че не е безопасно, но исках да видя професора за последен път. Намерих го в малка локвичка кръв по очи на пода в операционната. Дишаше едва-едва. Той, очевидно безсилен, заговори много тихо:
- Тара, какво правиш тук? Те дойдоха за теб, мила!
- Професоре!
- Аз умирам. Остави ме! Бягай и се спасявай!
Една сълза се търкулна по бузата ми. Изправих се и тръгнах към вратата.
- Тара! Може би… шоковото… електричество… го отключва…
- Кое, професоре?
- Съзнанието ви…
Професорът издъхна. Бършейки сълзите си напуснах сградата и отидох в склада с новата продукция от изкуствени хора. Те послушно чакаха новия си собственик. Не изпитваха скука. Просто гледаха безизразно и безадресно в далечината. Направих така, че всички да се хванат за ръце, свързах единия с проводници и им пуснах кратък импулс от електрически ток, който не би трябвало да ги убие. Всички изпопадаха. До минута всички се надигнаха. На 99% от тях в погледа им вече нямаше безизразност. Определено се оглеждаха с интерес около себе си. Усмихнах се…