Живот на ръба

30.04.2023 | IzkuKurigal

Стед Боне “Джентълмена”: Малкият като за товарен кораб се рееше със сравнително малка скорост из пространството и продължаваше да излъчва SOS на всички честоти, включително военни. Беше странно, че вече три дни не бе получил отговор дали някой ще дойде да му помогне. Може би защото маршрутът му беше много далеч от популярните транспортни трасета, но това беше обяснимо предвид декларирания си товар. Много скъпата суровина, наречена зевсий по името на древногръцкия бог Зевс, засега се намираше само на до неотдавна неизследвана безжизнена планета преименувана по-късно на Гръм, вместо скучното научно име. Зевсият се използваше за новите в пъти по-мощни двигатели и оръжия за космически кораби.

Надявах се плячката да е достатъчна, за да мога с печалбата да си купя кораб, с който да мога да изненадам и превзема един от съвременните кораби с новите оръжия и двигатели. Е, тогава… жална ви майка, републиканци! Моето корито беше на близо два века и въпреки стотиците модернизации, си беше корито и като скорост и като въоръжение. А това не е много подходящо за пиратски набези.

Заповядах атака по беззащитния кораб. За по-малко от половин час бяхме в контролната зала. Наложи се да взривим вратата, за да влезем. Корабът вече беше наш.

Бони-Ан Мери Рийд: Тъпо, скучно и убийствено отегчително. Минаха еднообразни тягостни дни, седмици и месеци. Затова ли завърших военна академия с отличие? Бях единствената, която като командващ боен кораб не загуби нито една виртуална битка, дори и тези, които бяха “невъзможни” според преподавателите. Разпределиха ме на това “нещо” като патрул. Аз да работя като патрул!? Аз, която можех да навра в кучи гъз ония бунтовници от малкото планети, които не искаха да се присъединят към Галактическата Република. Дипломация ли? Пфу! Щях да им наритам кльощавите задници и щяха да ми лазят в краката и щяха да имат късмет ако назидателно не бях им пръснала тъпите кратуни пред “войниците” им, а накрая да организирам един “малък инцидент” в който уж бяха загинали. Въшлива пасмина, с които кой знае защо републиканското правителство… По дяволите! Това прозвуча като взрив! Погледнах екраните. В контролната зала имаше непознати хора, които размахваха бластери. Пирати! Но как дявол да го вземе!? Първият лейтенант не отговаряше. От втория разбрах какво се беше случило. Първият решил да се прави на герой и без да ме уведоми се опитал да се справи с пиратите, но разбира се не можал. Вторият и третият опитали контраатака, но попаднали на клопка и били разбити. Винаги ли всичко трябваше да правя сама? Свързах се с главният компютър на кораба и заповядах да пусне по уредбата в контролната зала пронизителен звук с определена честота. Видях как всички там изпуснаха оръжията си и се хванаха за главите. Изпопадаха като зрели круши.

Стед Боне “Джентълмена”: Мамка му как ме цепи главата! Не е възможно да съм махмурлия! Тогава какво…? Огледах се. Моите хора се надигаха от пода държейки се за главата. Гръм и мълнии! Срещу нас имаше десетки андроиди с насочени бластери. Опитах се да си бръкна в джоба, но предупредителен изстрел до крака ми ме отказа. Изстрелът беше дошъл от около 30 годишна жена с униформа и нашивки на капитан-лейтенант. Мътните ме взели! Бях победен от жена! Тя насочи някакъв скенер, таблет или нещо подобно към лицето ми. Усмивката ѝ ясно подсказваше, че знае кой съм. За заловилия ме жив беше обещано командване на флотилия. Дезертьорство, пиратство, убийства, крупни въоръжени грабежи, унищожаване на републиканска собственост бяха само част от обвиненията срещу мен. Приписваха ми се дори престъпления на места, където не бих могъл да стигна за целия си живот с моето корито. Яката се прецаках! Надявах се на първия си заместник. Той трябваше да е разбрал, че щом не съм се свързал с него нещо не е наред и би трябвало да организира нещо.

Бони-Ан Мери Рийд: Капитанът на пиратите нещо се умисли… ха-ха-ха. Мисли си, че не виждам погледите му крадешком към техния кораб. Надява се да си спаси кожата… ха-ха-ха. Сега ще ти покажа, копеле, с кого си имаш работа! Казах му да се обади на кораба си и да им каже, че им давам половин час аванс, в който никой от екипажа ми няма да си мръдне пръста. Обещах му и седнах пред едно контролно табло. Приближих командирския си идентификатор до таблото и започнах да натискам разни копчета. Заповядах на екипажа си пълно бездействие в следващите 30 минути и погледнах с усмивка към пиратския капитан. Той се свърза с първия си помощник и заповяда огън с главното оръдие по двигателния ни отсек, а с другите – възможно най-близо до контролната зала и да нахлуе с останала войскова част. О, колко банално! Чудя се защо се твърди, че мъжете знаят как да воюват. Корабът ни се разтресе. Отвън нахлу ослепителна светлина, сякаш току що до нас се бе родила звезда. По тялото на кораба ни се чуха няколко удара. След две секунди на мястото на пиратския кораб нямаше нищо, освен отдалечаващи се отломки. На капитана им щеше да му се откачи ченето от изненада. Избухнах в смях.

Стед Боне “Джентълмена”: Военен кораб маскиран като товарен!? Скочих към нея и изкрещях: “КУЧКААА!”. Тя се опита да се предпази, но успях да я фрасна в долната челюст. Олюля се, но не падна. Започнахме ръкопашна схватка. Около нас засвяткаха бластерни изстрели. Знаеше перфектно как да се бие. Избягваше или парираше ударите ми. По едно време започнах да се уморявам и тя премина в атака. Беше бърза. Удряше силно като за жена. Направих лъжливо движение и успях да я ударя по едната вежда. Шурна кръв, която започна да ѝ пречи да вижда добре. Сритах я в корема и тя се преви на две. Точно преди да я довърша нещо тежко ме блъсна отстрани. Паднах на пода. Опитах се да се надигна и видях ботуша на капитан-лейтенанта – командир на този кораб, да лети към главата ми. Мрак…

Бони-Ан Мери Рийд: ПРОКЛЯТИЕ! Чичката за малко да ме победи! Добре че случайно този загиващ андроид го блъсна. Ако не беше толкова ценен още сега щях да му пръсна тиквата на това капитанче на въшльовци! А? Ето ги и моите “безценни” лейтенанти. Веднага разжалвах първия, а както е по устав другите двама бяха повишени с по една степен. За трети лейтенант нямах време да назначавам никой. Заповядах всички оцелели от пиратите да бъдат затворени в не повече от по двама в килия. Разпределях хора да се заемат с ремонти по кораба. Свързах се с моя флотилен адмирал, за да докладвам за заловения пиратски капитан. След няма половин час той се свърза с мен и ми предаде заповедта на адмирала, а именно: да вляза в орбита на най-близката планета и да пратя координатите си на капитан I ранг Пъмпкинс, който щял да отведе пиратския капитан и считано от днес от капитан-лейтенант съм вече капитан III ранг, което било голяма чест за толкова малко стаж. С един удар разбих комуникатора и се отправих към каютата си бясна. Копелетата бяха обещали на заловилия Стед Боне, известен като “Джентълмена”, директно да стане флотилен адмирал, а сега щяха да облажат внука на вече пенсионирания адмирал Пъмпкинс. Пътьом заповядах на инженерите да поправят комуникатора , без да го включват, а на лейтенантите – да редуват дежурството си докато достигнем най-близката планета и да ме събудят.

Стед Боне “Джентълмена”: Стана ми навик да се събуждам с главоболие. До мен на пода беше в несвяст един от добрите ми бойци, видимо тежко ранен, но жив. Трябваше да измисля нещо. Голям срам да бъда заловен от някаква пикла. Учудих се, че не бяхме обискирани и не беше проблем да излезем от килията и да обезвредим двата андроида, които я охраняваха. Отне доста време да открия всички оцелели от битката в командната зала, които бяха под петдесетина души, да се въоръжим и да стигнем до малка, но достатъчна, спасителна капсула, с която да можем да избягаме и всичко това без да бъдем забелязани. Проблемът беше, че имало определени процедури, при които могат да бъдат ползвани спасителните капсули: общо обявена евакуация, с разрешение на командващия кораба или… останалото не се четеше на табелката. Изругах. Поех доста рисково към каютата на капитан Рийд. Имахме нужда от идентификатора ѝ… или да загинем в битка. Взех го, докато тя спеше в каютата си и няколко минути по-късно отивах предпазливо към спасителната капсула, когато звуци от битка в противоположна посока привлече вниманието ми. Това най-вероятно беше бунт срещу капитана, което е голяма рядкост на военен кораб. Олелията щеше да ни помогне да избягаме и след малко бях при моите хора.

Бони-Ан Мери Рийд: Всеки капитан е готов за бунт срещу себе си. Въпреки това ситуацията беше неприятна – умираха хора от моя екипаж. Не очаквах бунтовниците срещу мен да са толкова много. В най-важния момент се оказа, че сред моите хора имам предатели, които всъщност били към изменниците и бяхме обкръжени и обезоръжени. Оказа се, че бунтът бил, защото двамата лейтенанти нямало да се подчинят, а директно щели да предадат пленниците във военна база, така че да се знае кой всъщност е бил заловил “Джентълмена”. Бях бясна какви наивници са и се опитах да им обясня какво щеше да се случи и как нямаше да стане както си го мислеха, но те не искаха да ме чуят. Съжалих, че бях пратила всички андроиди да охраняват пиратите. Мисли, момиче, мисли! Потърсих предпазливо идентификатора си, за да го сложа на таблото до мен, но не го намирах. С него и няколко „невинни“ натискания на клавиши може би имах шанс… ако преди това лейтенантите ми не ме застреляха.

Изведнъж в залата избухна зашеметителна граната и се изпълни с брадясали мъже и андроиди стрелящи като напосоки, но всъщност точни до милиметър. Оцелелите, разбунтували се срещу мен, хвърлиха оръжията си и се предадоха. “Джентълменът”, хората му и моите андроиди разбиха бунта. Но как се бяха освободили пиратите? Как бяха накарали андроидите ми да им се подчинят? Мистерия!

Стед Боне “Джентълмена”: Старото куче още си го бива! Разбихме пикльовците на пух и прах! Имаше нещо в тази жена, което ме накара да не избягаме, а да се върна и да я спася. Не беше само колегиалност. Моите хора ме разбраха и ме подкрепиха. Знаеха, че обикновено рисковете ми се оправдаваха. Аз блокирах републиканските андроиди, а мой човек ги препрограмира да ни се подчиняват. Когато нахлухме в залата беше като детска игра да наритаме момченцата с пистолетчетата. Ха-ха-ха! Накрая погледнах към капитана. Дявол да я вземе – беше адски секси и ядосана, и изненадана, и… о, мътните ме взели! Тя се усмихна! Искаше ми се на момента да ѝ разкъсам униформата, още тук и сега да я обладая! Бластера в ръцете ми затрепери.

Бони-Ан Мери Рийд: Моят идентификатор беше у него! Той е влязъл в каютата ми и не ме е убил? Те са могли да избягат и не са го направили!? Защо идиотът не се е спасил, а се е върнал за мен!? И защо по дяволите е толкова секси? И защо мамка му отивам с бърза крачка към него? Хванах го за ръка и го повлачих към каютата си. Влязохме, заключих и се обърнах към него. С рязко движение той разкъса куртката на униформата ми и копчетата се разлетяха. Той ме притисна и езиците ни бясно се вплетоха един в друг. Обвих с ръце врата му и се притиснах в него. Дори през дрехите ни усетих мускулестото му тяло оформено в битки и тренировки. Мускулите му “играеха” и ме палеха все повече и повече. Той сключи ръце около тънкия ми кръст и ме долепи плътно до себе си. Ръцете ни, сякаш оживели в собствен свят, започнаха да махат взаимно дрехите един на друг. Останали, както сме дошли на този свят, здравият мъж, грубият пират грабна нежното ми тяло и го положи на масата. Плъзна ръце по бедрата ми, разтвори ги и тръгна с език по тях към мястото където те се събират в мястото обещаващо му невероятна сладост.

Стед Боне “Джентълмена”: Капитанът беше заровила ръце в буйните ми пиратски коси, не дишаше , а хриптеше и скимтеше, като малко, диво животинче. С мъжката си жажда я засмуквах, облизвах най-нежната ѝ топчица, разделях с език устните ѝ и ги поемах в своите една по една и заедно... после потъвах с пръсти възможно най-дълбоко. С езика на тялото си тя ме умоляваше и ми заповядваше да удовлетворя пожара в нея. Натиснах по-силно и достигнах входа на матката ѝ… и тя ме дари със силно разтърсване и обилно със соковете си, обливайки жадното ми за нея лице. О, колко жега има в това женско тяло! Тя се понадигна и с последни сили ме повика. Легнах до нея по гръб, предлагайки ръката си за възглавница на красивата ѝ главица. Тя ме целуна нежно и пусна ръката си към набъбналото ми до пръсване пиратско достойнство. Тръгна с целувки по шията ми, гърдите, корема и облиза главичката на пениса ми със страстно потрепване, което ме влуди.

Бони-Ан Мери Рийд: Поех му го с устни, движех се поемайки го до край и обратно. Галех топките му с ръка и го карах да забрави кой е, къде е, защо е, какво е. После го яхнах и поех в течащата си от страст вагина, рязко, бързо… до дъно. Той изръмжа от удоволствие. Застоях се за секунда. Исках да го накарам да крещи, че ме желае, но не можех да се удържа и подивях в див танц върху обекта на страстта си! Гласовете ни огласяха помещението изпълнено с аромат на див секс и страст. Дявол да го вземе – желаех го с всяка секунда все повече и повече! Виждах как мускулите му трептяха като подскачащи зайчета и впих нокти в гърдите му. Усещах уханието на потта му и това беше най-прекрасният аромат на света! Не исках това да свършва, но противно на очакването си усетих, че наближавам края. Измъкнах и насочи пениса към дупето си. Поех го бавно, но без особено затруднение. Дивата ми възбуда бе притъпила усещането за болка. Забързах движението и вече го поемах целия в себе си.

Стед Боне “Джентълмена”: Господи! Тя беше по-гореща от WR 102 (най-горещата звезда във Вселената). Нямаше да издържа дълго в тясното ѝ дупе. Забих два пръста между силно набъбналите ѝ срамни устни, докато с палеца си предизвиквах клитора ѝ и не след дълго, стегнатия ми корем бе облян в течността на страстта ѝ. Търпението ми бе изчерпано и семето ми придружено от дивия ми рев напълни с мощно трептене капитанското ѝ дупе. Тя крещеше и развяваше диво косата си като в родео… Обезсилена тя легна върху мен. Нямах сили за нищо повече от това да я галя по гърба. Ароматите на телата ни се смесиха и това беше прекрасно.

След като полежахме известно време тя ме заразпитва защо и как съм станал пират. Разказах ѝ. Оказа се, че съдбите ни са много по-сходни, отколкото предполагахме и двамата. Аз имах обещаваща военна кариера, но бях принуден да отстъпвам на друг да приписват военните ми заслуги и един ден просто ми беше писнало… след разпит на бунтовник. Видях тяхната кауза и разбрах, че те са правите – те искаха да имат избор, а не да им налагат “правилното”. И… просто превъртях.

Бони-Ан Мери Рийд: Слушах го и усещах как всяка негова дума изгаря мозъка ми! Толкова ли съм била сляпа! Сега оня дрисльо – внука на великия адмирал Пъмпкинс щеше да обере моите лаври и това щеше да е само началото… И все пак… Това е стъпка, след която няма връщане назад. Осъзнах, че той премълчаваше нещо и директно го попитах как е успял да се измъкне от килията, да обезвреди андроидите и да влезе в каютата ми и това без никакво усилие. Той се засмя. Колебаеше се дали да ми се довери. Разбирах го. Той частично все още беше мой пленник. Доверие се печели като дадеш доверие. Облякохме се и свиках събрание на целия наличен човешки състав, включително неговите хора, в командната зала. Всички държаха бластери и не знаеха на кого сред тях да вярват. Наруших тишината с дълга реч. Накратко им казах, че “обръщам палачинката” и вече ставам “лоша”. С мен ли са или не? Разбираемо те се колебаеха. Сериозна ли съм или ги изпитвам? Назначих един от бунтовниците срещу мен за трети лейтенант, уверих всички, че вече “Джентълмена” е капитан колкото мен и всяка негова заповед без колебание да се изпълнява като моя и той ще назначи другите двама лейтенанти. Уверих всички, че който не се подчинява на мен или на него ще бъде разстрелян лично от мен за дезертьорство. Обърнах се към Стед и му казах, че може да издаде първата си заповед. Всички се спогледаха.

Стед Боне “Джентълмена”: Тя е луда! Толкова е луда, че… съм луд по нея! Мамка му! С тоя кораб бихме могли да постигнем много повече отколкото със старата ни щайга. Усмихнах се, мушнах ръце в джобовете си, посочих с глава Бони-Ан и с решителен глас заповядах: “Застреляйте я!”. Мигом всички бластери се насочиха към нея и спусъците бяха натиснати…

Лицето ѝ беше като гипсирано, а аз не можех да спра да се смея. После заповядах на всички да пуснат бластерите си на земята. След това извадих от джоба си малка джаджа и я подадох на Бони-Ан. Тя с вдървени ръце я пое и я разгледа. Още не можеше да повярва, че нито един бластер не беше произвел изстрел. Джаджата приличаше на дистанционно, на което пишеше някакви честоти и символи. По погледа ѝ разбрах, че тя осъзна какво е това, макар никога да не беше виждала нещо подобно.

Бони-Ан Мери Рийд: Дъртият дявол!!! Това беше гениално! Мислех, че е невъзможно! Значи това му е тайната! Бутонът за бластерите все още светеше. Насочих своя бластер в главата на пиратския капитан, той не мръдна и натиснах спусъка. Нищо. Натиснах бутона на “дистанционното” и след като бутона угасна насочих бластера в една лампа и натиснах спусъка отново. Лампата се изпари в нажежен газ. Имаше бутони за андроиди, за електронни ключалки и за какво ли още не. Казах му, че ще ни трябват повече такива, а още по-добре да направим едно много по-мощно и да го вградим в кораба… Той помръкна. Съобщи ми с леден глас, че инженерът изобретил тази джаджа е бил останал на техния кораб. Каква съм идиотка! Но как можех да знам? Върнах му устройството. Вече бяхме в орбита на планетата, край която щяхме да чакаме капитан I ранг Пъмпкинс. Разпределих екипажа да действа по задачи и се оттеглих със Стед да обсъдим какво ще правим. За огромна моя изненада се оказа, че той вече имаше план. Изслушах го! Дяволите да го вземат! Връщам си думите назад – някои мъже знаят как да воюват. Планът беше изключително рисков, но ако успеехме…

Стед Боне “Джентълмена”: Всичко се разви по план: с измама при “предаване на пленниците” (мен и оцелелите пирати) превзехме кораба на внука на адмирал Пъмпкинс , като взехме самия капитан I ранг Пъмпкинс за заложник, а останалите два кораба, които му бяха ескорт, предпочетоха да се предадат пред угрозата да бъдат изпарени. Които от екипажите отказаха да бъдат с нас, бяха изпратени на “товарния” кораб на Бони-Ан да идат където искат, останалите с трите кораба тръгнахме към базовата планета на бунтуващите се на Галактическата република, за да наберем екипаж. Вече имахме три от най-добрите военни космически кораба, но ни трябваха още хора.

Мътните ме взели! Толкова е секси Бони-Ан с този луд блясък в очите. Имахме по-малко от час да достигнем до планетата ЛЕФ (съкращение от liberté égalité fraternité) и имах идея за това време… Награбих я, метнах я на рамо и я понесох към каютата ѝ.

Бони-Ан Мери Рийд: Беше ми нервно за оставащото време до пристигането на ЛЕФ, когато този неандерталец като някакъв Тарзан ме метна на рамото си и ме помъкна като чувал. Затвори, заключи каютата ми и ме метна на леглото. Започна да ме съблича и да ме гледа хищно. О, така ли ще го играем, господинчо? Отблъснах го, изправих се и започнах сама да се събличам, но много бавно. Гледаше ме с изцъклен поглед и се опитваше да преглъща с пресъхнало гърло. По едно време явно се усети и също започна да се съблича. Когато вече беше гол посегна към мен, но му плеснах ръцете и продължих да се разголвам. Вече напълно гола се загледах в тялото му. Първичното, животинското в мен го желаеше неистово. Казах му да не мърда, пристъпих към него, прегърнах го и притиснах глава към гърдите му. Чувах биенето на сърцето му, усещах тръпките на стегнатите му мускули и вдишвах аромата на потта му – аромат на сила, на власт, на приключение… на мъж! Ръката ми загали косъмчетата по гърдите му. Достойнството му се притискаше в корема ми. С един пръст се заиграх с едното му зърно и го усетих да се втвърдява. По дишането му разбрах, че му харесва. Галех гърдите му и нежно ги подрасквах с нокти, а езикът ми задразни другото зърно. Чух лекия му стон изпуснат през носа. Целунах и леко засмуках зърното, подрасках го със зъби. Дъхът на Стед се накъса. Заслизах с целувките си надолу. Достигайки корема му под брадичката ми ме подпря еректиралия му до пръсване кур. Вените бяха изскочили. Сигурна съм, че усещаше дъха ми по него. Юмруците на Стед бяха силно стиснати. Налапах големия му инструмент и бързо задвижих главата си по него. Радвах се на тежките му въздишки. От време на време забавях и поглеждах към Стед. Беше изпънал назад глава и дишаше през зъби. Слюнката ми се стичаше по ствола на любовния му мускул.

Стед Боне “Джентълмена”: По дяволите, няма да издържа дълго така! Опитах се да се разсея със странични мисли: най-вкусните пържоли стават от месото на гуруния от планетата Тонша, главното оръдие на най-новите военни кораби на Галактическата република може да… О, мамка му! Тя постави моето оръдие между сочните си гърди и ги задвижи около него. Ръмжах и с движения на таза си ѝ подсказвах да забърза. Топлотата и мекотата на гърдите ѝ подлудяващо ме изстрелваха в шеметна орбита. Беше късно да я спирам. Не можех и не исках. Изревах като ранена мечка. Миг преди да зарисувам йероглифи по шията ѝ тя пое цялото ми достойнство в устата си. Засмукваше и гълташе, облизваше и отново гълташе. Допълнително си играеше с топките ми докато спрях да изхвърлям сперма. Тя се изкикоти, надигна се и ме целуна. Усетих леко солен вкус по устните ѝ. Когато езиците ни се вплетоха в любовна закачка се досетих от къде беше този вкус. Неочаквано тя ми приложи хватка, при която ме събори по гръб и веднага притисна по-сладките си устни към лицето ми. Нежното росно цвете бързо разнесе влагата си по половината ми лице. Тя не чакаше устните или езика ми, а сама търсеше контакта с тях. Нямах нищо против. Чувах пъшкането ѝ. Обхванах атлетичното ѝ дупе и леко я притиснах към мен. Тя още по-шумно застена. Забих езика си в извора на обилните ѝ сокове и движех върха му, докато тя приплъзваше клитора си по носа ми. Тя ме палеше на всички нива. Забързах с езика и гърлените ѝ стонове ставаха все по шумни и невъздържани. Бях твърд отново. Усещах я, че наближаваше бързо финала по това, че спираше за малко и отново подновяваше използването на лицето ми като пързалка. Хванах я за ханша и я понатиснах в посока моят таз с ясния намек, че искам отново да я усетя отвътре. Изглежда бе съгласна, защото се премести там, хвана напращялата ми палка и я потърка между хлъзгавите си набъбнали от възбуда устни. Очаквах, надявах се и се молех час по-скоро да го поеме в себе си, но тя като че ли беше заета да го омокря обилно като не пропускаше да дразни с него и изскочилия изпод скривалището си клитор. Изпусна протяжен звук подобен на проплакване и изведнъж се наби до корен на пениса ми. Гласът ѝ изпълни пространството в каютата. Бони-Ан като в някаква друга реалност се тресеше, крещеше и гърчеше във върховен екстаз.

Бони-Ан Мери Рийд: Не знам какво се случваше. В главата ми избухваше свръхнова, чувах гласа си да дере въздуха около нас. Тялото ми ме болеше от удоволствие. Умирах и се чувствах безсмъртна едновременно…

Когато най-после нормализирах дишането си, видях, че Стед ме галеше по бедрата. Потта ми се стичаше по кожата и капеше от лицето ми директно върху него смесвайки се с неговата. Стоях надвесена над него подпряна с ръце на гърдите му, а косата ми на мокри кичури галеше мократа му кожа. Задвижих се отново и усещането да си принадлежим в този миг беше върховния начин на себеотдаване, на споделяне, на доверие, а защо не и на любов. Силните ни стенания изпълниха помещението. Наведох се и целунах Стед с безкрайната жар на желанието си да изпия дъха му, да погълна душата му и да му дам моята. Някъде там между устните ни, между преплетените ни езици, се сляха душите ни, намерили своята нирвана. С нежелание откъснах устните си от него и задвижих тялото си в името на по-бързото достигане на наслаждение от прекрасния танц на телата ни. Той наблюдаваше като хипнотизиран магичните движения на гърдите ми, докато аз се наслаждавах на тръпките на мускулите му по тялото му. Най-после той посегна и ги награби. Гърдите ми не са малки, но в неговите огромни като лопати лапи, те почти се губеха. Ръцете му бяха почти груби, кожата му леко дращеше, но изпитвах удоволствие от нежното му докосване по гърдите ми. Дори когато обхващаше и потриваше с пръсти зърната ми, ласката му не беше болезнена, а с много внимание. По забързаните му стонове разбрах, че е близо, но аз исках още малко внимание. Без да го вадя от себе си се наведох и поднесох гърдите си и най-вече зърната си на устата му. Той лакомо ги засмука изпращайки към тялото ми още десетки сладки импулси. Леко завъртях задника си задържайки главичката на члена му в себе си, а зърната ми се наслаждаваха на мекотата и нежността на сладките му устни и език. Помолих го леко да ги захапе и когато той го направи полудях. Поех целия му инструмент в себе си и бясно заподскачах върху него. “О, Стед!” и “О, Бони-Ан!” все по-често бе простенвано. Един бесен галоп на безпаметно препускане из безкрайното поле на самозабрава от неописуем възторг, причинен от сливане на две смъртни тела и две безсмъртни души – началото и края… Отново умирах и се раждах. Чувах го да крещи името ми. Тялото ми избухваше и се възраждаше десетки пъти в секунда. В този всемир, в този свят бяхме само аз и той…

Обезсилена легнах върху него полагайки глава на гърдите му. Не исках нищо от този свят. Само Стед да продължава да гали главата ми, да слушам ударите на сърцето му и да вдишвам аромата на тялото му. За първи път в живота си заспивах с усещането за безкрайно щастие и за абсолютна безопасност…

Стед Боне “Джентълмена” и Бони-Ан Мери Рийд: Минаха над двадесет години, в които в началото бяхме пирати, после армия на Нова Република ЛЕФ, а накрая дори политици и дипломати. Старата Галактическа Република загуби много планети, някои от които се присъединиха към новата република, а други предпочетоха да са самостоятелни. С края на войната имаше шанс децата ни вече да не са войници, а строители на един нов свят. Свят на разум, на човечност и на взаимоизгода. А на нас ни беше време да се установим на някоя планета и да се порадваме на първите си внуци.