Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Жена като другите

27.01.2023 | Zvezda
Категория: Аматьори

Този разказ е написан преди малко повече от две години, като форма на терапия, която си назначих сама. В него няма много еротика, но има много истина и лична болка. Разказ за нормалността. Вече не изпитвам срам да заявя коя съм. Знам коя съм. С всеки следващ път, когато разкажа историята си на някого, ставам по-силна и уверена. Горда съм, че вече успях да я кажа и на глас, гледайки друг човек в очите. Срещнах там, където мислех, че ще има осъждане, не само разбиране и топлина, но и… същата история в ответ. Сега спокойно я споделям пак, защото съм достатъчно силна да го направя и да понеса това, което ще ми кажете.

Ние, жените в тези клетки, в които сме се поставили сами или сме били принудени да живеем от обстоятелствата, изобщо не сме рядкост. Този разказ е за всички, които се пържат в същия ад, мъже или жени. Да разрушиш клетките си е ужасно трудно. Преди да предприемеш реални действия, първо трябва да се обърнеш към ограниченията в ума си и да успееш изобщо да ги видиш. Аз това съм го правила два пъти до момента в едно тежко физическо предизвикателство, което ми помогна да осъзная, че решетки съществуват само в умовете си. Научих се колко съм силна и колко много мога. Скоро пак ще се подложа на същото – едно смислено пътуване към онова тайно място в себе си и във физическия свят, което се достига трудно, но е неизменно там и ЧАКА. Ако си готов, можеш да тръгнеш към него. Мястото, което е много “мое” и което дава силата и на псевдонима, който използвам.

В този разказ еротика почти няма. Предупредени сте. Подминете, ако не е вашето и замълчете, ако е така, защото за много хора тук това е истинска история и те я живеят в болка. Дръжте се възпитано, а не като прасета, дори отвътре да ви идва. Не вярвам да не притежавате и грам емпатия, нищо, че всички се самодемонстрират като такива, каквито всъщност не са. Тя, тази история, не е само моя, тя е и тяхна – на хората, които я живеят. Тя е ваша, хора. Независимо дали ще се престрашите да напишете коментар или не, искам да знаете, че аз знам, че сме много. Знайте го и вие – не сте сами. И имате пълно право да сте щастливи. Вземете си вашето щастие, когато получите този шанс – без вина, без съжаление, без да мислите кой и как ще ви съди. Ще се изненадате колко малко ще ви осъдят хората всъщност и колко много крият всички под демонстрираната пред другите маска. Те са като вас. И аз съм като вас. Живейте го тоя шибан живот и си вземете своето, както можете и колкото можете. Утре може да ни няма, нали? Струва ли си да се свивате по кюшетата? Кога ще бъдете себе си, ако не сега?

Допълних няколко изречения за спорта в живота ми, защото това е едно от нещата, които ме държат на повърхността в момента и ме спасяват да не гръмна като шибан фойерверк. Иначе историята си остава същата каквато я написах преди две години. Приятно четене!

Вече петнайсет години най-добрият ми приятел е делфин с издадена муцуна, едва загатнати очи и силиконово тяло. Вибрира в четири степени, без да броим няколкото режима на промяна в интензитета, които никога не ползвам. Моят клитор стимулатор е прикрепен към обикновен вибратор с малка анатомична глава и тринайсетсантиметров ствол, който обаче влиза едва осем или девет от тях в мен, преди главата на делфина да се опре на входа на вагината ми. Не е дебел, затова се плъзга вътре мазно и леко, когато съм възбудена. Рядко не съм подмокрена предварително, преди да го извадя от тайното му скривалище, да поставя батериите в гнездото им и да го насоча между разтворените си крака.

Вече петнайсет години не съм била с мъж. Петнайсет години, в които чувствената ми натура бавно и постепенно би залиняла, ако не беше моят делфин да разпуска напрежението, което се натрупва в основата на корема ми, и да ме връща обратно в битката с реалността, като нормално човешко същество.

Със съпруга ми имахме чудесен брак, погледнато отстрани. Всъщност, и погледнато отвътре, пак беше така. Нямам право да кажа друго, защото той бе усмихнат, ведър мъж със страхотно чувство за хумор и първият, който успя да ме отпусне дотолкова, че да му се доверя и да го допусна до себе си. Бях на 24, девствена, с два краткотрайни опита за връзки в университета, които така и не се развиха и не стигнахме по-далеч от орален секс и петинг през дрехите, а после години наред чезнех от копнеж по приятел, който никога не погледна на мен по този начин. Един ден поставих въпроса прямо (и крайно несръчно) и разбрах, че няма смисъл повече да го чакам. Отхвърли ме без капка елегантност, почти със злост. Почувствах се отблъсната и наранена, и за доста дълъг период спрях да контактувам с него. Днес сме приятели, които се чуват веднъж-дваж в годината и все още чувствам онова привличане. Макар да е започнал леко да оплешивява, да е самотен и циничен, смятам, че винаги ще го обичам по някакъв начин. Човек не спира да обича просто така, дори да е гневен и наранен. Първата голяма любов, макар и несподелена, остава завинаги, каквото и да се случи.

Бях неопитна тогава, но се опитвах да го прикривам с добре отработена самоувереност, която в съчетание с добрия ми външен вид и малко над средната интелигентност стряскаше по-свитите момчета около мен и привличаше по-възрастни, по-опитни, но по-цинични мъже, които пък плашеха мен. Затова, когато случайно се запознах със съпруга си в малкия курортен град на брега на морето, се влюбих не толкова в него, а в усещането за себе си, когато съм с Тервел. А може да се влюбих и в самия Созопол, не знам – в тесните калдъръмени улички извън суетнята на туристическия сезон, в пръснатите из цялото градче смокинови дървета, в малките магазинчета, които крият неочаквани съкровища, в мириса на море, сол и изхвърлени на прибоя водорасли. Влюбих се в това да съм безгрижна, усмихната и волна, да захвърля задръжките и притесненията си. Там, в стария град с червени покриви, църкви и крепостни стени от дялан камък, никой не ме познаваше и нямаше никакво значение дали се излагам с късата си памучна рокличка, която леко прозира на гърдите ми, със силния си внезапен смях или с неумението ми да се целувам. Затова за първи път си позволих да се впусна в приключение, което две години по-късно, когато напуснах университета, прерасна в стабилен брак.

Тервел не бе типичният красавец – нямаше стегнато мускулесто тяло, силно, загоряло и самоуверено (по това време собствената ми неувереност ме караше да стоя далеч от мъже от този тип), не бе изпълнен с цинична показност, която да ме отблъсне, и ме възприемаше като създадено лично за него чудо. Погледът му, пълен с възхищение и гордост, когато ме запознаваше с приятелите си, или си говорехме на крайбрежната алея, хванати за ръце, бе обожаващ и ласкателен. Освен това той искрено мислеше, че съм по-умна от него и сякаш не можеше да повярва, че наистина го обичам такъв, какъвто е. А аз наистина го обичах, защото как можех да не обикна човек, който умее да ме кара да се смея и да ме потапя в щастлива безметежност, а в същото време да е безкрайно добър с хората около себе си, до глупост, да ме възприема като най-важното нещо в живота си, да се огъва и нагажда около мен със съсипваща нежност и внимание. Освен това четеше със същата ненаситна страст, като моята, и разговорите ни бяха пълнокръвни и стимулиращи.

Притеснението, когато за пръв път се съблече и несръчно потъна между разтворените ми колене, за да отнеме девствеността ми, ми подсказа, че макар няколко години по-възрастен от мен, той не бе имал много опит с жените. Бе плах в секса, неуверен и неопитен. Никога не го попитах, но мисля, че също бе девствен. Аз пък бях освободена в мислите си и желаех повече, отколкото той можеш да ми даде, защото исках всичко и го исках по много сега, когато имах партньор – да пробваме различни пози, да ме люби продължително и издръжливо, да стигам до оргазъм, а ако може – и до повече от един. Исках да го галя и обичам, но ми липсваше преди всичко опитния любовник, който да знае как да ме подчини под себе си и да ме освободи от необходимостта да направлявам, подтиквам и подсказвам какво и как искам в секса.

Вместо това моето момче, моят мъж ме докосваше с преклонение, но не успяваше да ме възбуди в любовната игра. Потъваше в почти сухата ми вагина и аз дори започнах да оценявам усещането за търкането на пениса му в себе си преди да се овлажня, защото така го чувствах по-осезателно в себе си, по-голям, отколкото когато бях подмокрена. Някак размерът му се губеше в мен. Физиология – нищо по-различно от средно стъкменият мъж, както природата го е надарила. Както често казват жените – не е важен размерът, важен е какво правиш с него. Е, да, но… там липсваха и двете.

Тъкмо когато започвах да се овлажнявам и да ми става приятно, едва след две-три минути несръчно поклащане, Тервел свършваше със стон и ме оставяше незадоволена и объркана. Когато това се превърна в рутина в нашето легло, вече не успявах да скрия разочарованието си от него. Ако се опитвах да удължа любовната игра, да го помоля да ме възбуди с уста, език, пръсти, той го правеше някак без особен ентусиазъм, сякаш от обич търпи прищевките ми, но ерекцията му спадаше и това проваляше целия акт. Ако на свой ред аз положех старание да го задоволя по същия начин, той все така бързо и безапелационно свършваше, без дори да ме е докоснал. Нито веднъж не посегна след оргазма си, за да ме довърши. Не знаеше как или не искаше. В своята двайсет и четиригодишна липса на опит се стараех, искрено и с обич, да омаловажавам проблема между чаршафите и да го подкрепям, но все така незадоволена заспивах до силното му рамо. Всичко останало, вън от спалнята, бе онова, което ме задържа при него. Той бе опора, бе спокойствие, увереност и дори леко странното му чувство за хумор, с което непрекъснато ме разсмиваше и ме вкарваше в еуфория, ме привързваха към Тервел със здравината на умелите морски възли, които сплиташе, когато излизаше в морето с лодката.

С времето примирението се настани в мен. Опитах се да повярвам, че това, което имаме, е достатъчно, и дори днес аз все още вярвам, че наистина беше. Държахме се за ръце по улиците и в магазина, дори когато вече от дванайсет години бяхме женени. Целуваше ме нежно, обгръщаше ме в прегръдката си, когато бях притеснена или изморена, снемаше от мен всякакво напрежение. Никога, никога не прояви към мен омразните ми мачистки черти на българския мъж, които аз, една еманципирана, образована и свободна в мислите си жена, ненавиждам от цялото си сърце. Никога не ми посегна, а аз му бях обещала, че ако това се случи, макар в началото на връзката ни да ми изглеждаше напълно немислимо, ще си тръгна и няма да се обърна назад. Дори и с дете, дори и без доходи, дори да изгубя сигурността и удобството на общия ни дом, аз бих си тръгнала още при първия шамар. Знаех го много преди да бъда сигурна, че искам да остарея с Тервел и държах и той да го знае. Един устен предбрачен договор, който сключих с него и от който нямаше нужда. По онова време аз все още имах живота си в София, своя университет, колеги и приятелски кръг там, работа и възможности. После направих грешката да ги загърбя до една и се забих в красивия град на морето и самотността на първите ми години с Тервел.

Само това, че го обичах, ме задържа в онзи дълъг начален период на жестока депресия в малкия скучен градец. Той се оживяваше само за няколко месеца през лятото в ненормално трескав ритъм на непрекъсната работа и никакво време за наслада от слънцето, водата и красотата на града в този жарък сезон. Не се вписвах сред ограничения му свят и се изненадвах от неочакваната вулгарност на мъжката компания на Тервел. Жените бяхме придатък в тази компания, дошъл в последствие. На моменти се чудех дали нарочно не говорят така мръснишки, въпреки че всеки бе вече с жена до себе си, а някои от тях – и с малки деца. Чувствах я лично, много лично тази вулгарна вербална агресия, сякаш темите за спермата и празненето в устата, подхвърлени между пържолите и пържените картофи, бяха да ме дразнят и да предизвикват погнусената ми реакция. Не разбирах как е възможно тези приятни на вид мъже да говорят така в компанията на приятелките си. Съжалявах тези жени, мислейки си колко ли обидно ли е за тях да слушат похотливо подхвърлените забележки за това как им го размазват по лицето и колко добре било за кожата да пият спермата им, или как сутринта се опънали набързо и той ѝ го вкарал в анала, но още не била много разработена и… Ей такива мръсотии, които ме караха да се чувствам безкрайно неудобно… отвратена до крайност, шокирана, че са изречени на глас. Някои неща трябва да останат във фантазиите и между чаршафите. Истинският мъж не излага интимни подробности за партньорката си. Книги, музика, филми, изкуство? Никакъв шанс за тема на разговор.

Идвах от нормално семейство, в които нямаше вулгаризми, викове или побои, в университета си намерих място сред интересни и интелигентни хора, които за моя огромна изненада четяха, и то много – те дори четяха книги и автори, които на мен ми бяха непознати, а по онова време аз поглъщах ненаситно всичко, което ми паднеше. За първи път в тези шест години в София бях сред себеподобни. И ето, че депресията от преместването ми за постоянно в Созопол при Тервел бавно, неотстъпчиво ме превзе със загуба на интелектуалния ми кръг, на работата ми, която така добре бях стартирала, със загърбването на възможностите, които големият град ми даваше като вода на умиращ от жажда човек. Не мащабите на столицата, а възможностите за интересни занимания, които да поддържат ума и тялото ми здрави и силни, и стимулирани, ми липсваше най-много. И така си остана, макар че с годините полека се сближих с неколцина мохикани в Созопол, съвсем различни от масата обикновени и приятни за барбекю компании, с доста ограничен светоглед и мачистко излъчване на мъжете сред тях. Тервел беше различен – шумен и весел с компанията, с която се движеше, но никога вулгарен, никога настъпателен, никога не пускаше дебелашки шеги или подмятания на другите момичета. Ето затова го обичах. Наистина го обичах. Дори да не знаех какво е оргазъм с него.

Почина от инфаркт преди три години, когато синът ни бе едва на дванайсет.

Не ме бе докосвал нито веднъж след първите месеци от неговото раждане.

Приех с годините тежката си вина – първо за своята неувереност, защото се чудех какво не ми е наред, че не иска да ме докосва. После вината, че вече не посягам първа към него, да го насочвам, нежно да му показвам какво ме възбужда, да му помогна да намери самоувереността си с мен в секса и постепенно да изградим заедно този аспект от брака ни. Поех вината, когато се отдръпвах от разочарование от него, когато несръчно се опитваше да не свършва на втората минута и издържаше едва до третата. Вината от все по-трудно скриваното ми неудовлетворение, което, погледнато от светлината на днешния ми опит, бе съвсем в реда на нещата, но все пак бе довело до момент, в който нито той, нито аз искахме или знаехме как да посегнем един към друг. Беше ме страх, че отново ще остана незадоволена и гневна, затова спрях да поемам инициативата, а и той изобщо не го правеше. Нали е мъж, не трябваше ли поне веднъж да ми скочи, да ме сграбчи, да ме поиска гола под себе си, разтворена и възбудена? Бях го кастрирала съвсем неволно. Не исках да е така, но така се получи. С годините осъзнах, че Тервел просто е асексуален. Трябваха ми много, много години, за да разбера, че вината не беше в мен. Все още чистя всички тези наслоения – обидата, срамът, болката, неудовлетвореността, крещящото ми за докосване тяло, което побърквам от тренировки, за да изразходя тази сексуална енергия, съсипаното ми женско самочувствие. Вдигам се бавно от пепелищата на това, в което ме превърна животът ми в клетка. Животът ми с него.

Сексът дори не бе започвал за мен, когато вече приключваше за съпруга ми. Капката, която преля в отношенията ни, бе опитът ми да съживя нещата за себе си като използвам вибратор след като Тервел свършеше. Това, вероятно, бе твърде много за него – може би го прие като удар по мъжкото му самочувствие, че не успява да ме задоволи, и след първия път, в който включих батериите на играчката в леглото с него, той нито веднъж не ме докосна по този начин. Нито веднъж. Не това очаквах – бях се надявала да поеме контрола и да насочи пингвина в правилната посока, да ме обработи самоуверено, макар и с помощта на вибратора, и да се наслади на първия ми оргазъм с него. От години бяхме заедно, бях изтърпяла няколкочасовите родилни болки, но нима някой подозираше, нима някой би повярвал, че не бях имала нито един оргазъм с Тервел?

Свършвах тайно с намачкано между бедрата ми одеяло, което триех в клитора си. Няколко пъти дори се опитвах да направя същото под душа, но макар да се възбуждах от силната струя, насочена към точката ми на удоволствие, така и не успях да се отпусна достатъчно в мокрото помещение, за да довърша започнатото до край. След всеки кратък, повърхностен оргазъм се чувствах все така неудовлетворена и незадоволена. Исках… толкова много исках да разбера за какво е цялата тази суетня, защо жените в порно клиповете се тресяха и викаха толкова силно. Ако в повечето случаи това ми се струваше нагласено и преувеличено, в някои от тях, онези, любимите ми кратки филмчета, те неподправено свършваха сред треперещи бедра и силни спазми. Мъжете – същите тези порно актьори, които едновременно изглеждаха плашещо добре физически и сериозно надарени между краката, изведнъж сваляха маската на професионализма си и под нея неочаквано като подарък за жадните ми очи прозираше искрена нежност и мъжко задоволство към удоволствието и оргазма на партньорката им на екрана. Възбуждах се неимоверно от внимателния начин, по който някои от тези мъже придържаха жените, докато те свършваха върху тях, под тях, до тях, тресяха се и викаха, целите зачервени, а после с нежен смях се гушваха в ръцете им, докато те, все още твърди и изправени, не продължаха полека с движенията за пред камерата, издръжливи отвъд всякакви мои представи. На какви хапчета бяха тези мъже, на какви стероиди? Имаше ли вълшебна ампула, която да ги държи в ерекция, докато жените се празнят върху пенисите им, извивайки се в еротични дъги? Съществува ли по-красив момент от този на пълноценното сливане, водещо до удоволствие и у двамата, на пълната освободеност, в която внимателно подредените прически се разбъркваха, а професионално положеният грим не можеше да скрие избилата пот и изчервяването на лицето в сюблимния момент? Не знаех. Никога не бях имала това.

Научих се тайно от Тервел да задоволявам тялото си, за да не прегоря от сексуалното напрежение, което се натрупваше у мен. В моя гняв се роди нещо различно – осъзнах, че съм чувствена, здрава, активна жена и макар да вярвах, че вината е преди всичко у мен, имаше моменти, в които си позволявах да мисля, че той има не по-малка вина. С времето започнах да разбирам, да прозирам някои неща в поведението му – той бе истински мъж във всяко друго отношение, освен в секса, и вероятно това го комплексираше. Няма как да не е така. Затова моята освободеност и опитът да прокарам идеи за вибратор или анален секс допълнително го потискаха. Дори не споменавах анални играчки, вибро яйца или, не дай си Боже, някакъв простатен масажор. Единственият път, в който се опитах да го погаля по нежната кожа на скротума и надолу към перинеума до ануса, го накара рязко да се отдръпне от мен и да ми заяви, че не е педераст, по дяволите, да не го пипам там. Ограничих се до стандартното – леко засмукване на главичката, твърда работа с ръката по ствола му с нежно забелване и… до там. Всъщност и това рядко се случваше, защото дали от неудобство, дали от фалшив срам или от насадени някакви консервативни задръжки, Тервел казваше, че не му е приятно “да му духам”. Пенисът му казваше едно, той твърдеше друго. Мозъкът му беше този, който го спираше от сензитивна връзка с човека до себе си, а точно аз бях жената без късмет, оказала се достатъчно привлечена от него, че да се озова в собствен капан на неудовлетвореност. Уважавах желанията му в спалнята. С всеки отказ и нежелание Тервел оставяше у мен чувството, че нещо не ми е наред, че едва ли не съм сбъркана. Не бе само мой проблем това, изобщо не беше… Понякога гневът в мен говореше, че друг мъж с радост би отвърнал на поетата от мен инициативност в секса, би оценил чувствената ми, леко перверзна природа. Бях красива жена, макар и ниска на ръст и с известна склонност към напълняване, и мъжете се обръщаха понякога след мен, след несъзнателната проявената в походката ми плавност и сексуалното обещание на налетите ми бедра.

Така с годините, прекарани с Тервел, грижите покрай палавия ни син, смяната на една, после на друга работа, животът ни, поел в предсказуемо русло, в което постепенно започна да ми липсва споделеност, полека изпуснах юздите на това да се чувствам женствена с него, сексапилна. Никога не ме бе приемал за собственост, не очакваше да се прибера след работа и да започна шеметно да готвя или да чистя, домът ни бе приятно разбъркан в хаоса на всяко обитаемо, нестерилно пространство. И все пак Тервел постепенно спря да ме слуша с интерес, когато на мен ми се говореше за идеи и събития, за прочетена от мен книга. Прекъсваше ме, когато имах да казвам нещо и все по-често недоразуменията се натрупваха между нас заради недостатъчно добра комуникация. Не чуваше това, което казвам, а се плъзгаше по повърхността на разговорите ни, до най-същественото, и като че ли не му достигаше търпение да изслуша всичко останало – подробностите, които дават солта на живота. Не точно спря да ме уважава, макар да обвиняваше мен в това след време, но някак… някак липсата на един толкова важен аспект от отношенията ни осезателно се чувстваше.

Броях отначало – първо една година, втора, трета. Не можех да повярвам, че това се случва, че не правим секс от раждането на сина ни, сякаш неговото създаване е била единствената причина да се сношаваме – безлично, скучно, по задължение… средновековно. След още няколко години спрях да броя. И така минаха дванайсет години. После още три след неговата смърт, а вибриращият пингвин бе единственият приятел в самотните ми нощи.

Имаше много, наистина много трудни моменти. Като например нов аспект на чувството ми за вина, когато след смъртта на Тервел, така внезапна и трагично неочаквана, се боях, че с желанието ми да се освободя от неудовлетвореността си от него, съм предизвикала инфаркта. Чисто ирационално започнах да вярвам, че ако редовно и здравословно сме правили секс, той щеше да е в по-добра форма и сърцето му да е по-тренирано. Какво ли не ми минаваше през главата тогава в първите месеци. Включително и прокраднало се усещане за радост и свобода – не заради това, че него го няма, все пак аз наистина го обичах, за Бога! Просто осъзнаване, че сега съм свободна да намеря партньор за себе си и да изградя пълноценна сексуална връзка. Защото никога, никога не бих причинила това на Тервел, докато бе жив.

Имах достатъчно морал и задръжки и не ми бе необходимо дори да си представям как би пламнал дребнавият клюкарски свят, ако ме види два пъти да говоря с един и същ мъж, различен от съпруга ми, а какво остава да дам неопровержими доказателства за изневяра. Созопол не е София, там не можеш да се скриеш. Там всички са роднини или по кръвна линия, или по сватовство, и всеки познава всеки, особено в стария град. Там странична връзка, чукане за една нощ, за месец или три просто не съществува като възможност. А и аз не исках това. Нямаше да мога да се погледна в огледалото, ако го направех. Да, фантазирах си понякога за различни мъже, докато пингвинът неуморно се тресеше между бедрата ми. За щастие той поне беше достатъчно издръжлив с любезната подкрепа на трите батерии, които често сменях. За тези си мисли отказвах, категорично отказвах да се чувствам виновна. Вече. Отварях статии по психология, четях еротични разкази, слушах внимателно желанията на други жени, споделени с недомлъвки, и разбирах, че съм нормално човешко същество със здравословен сексуален апетит и фантазии, а нуждите на тялото ми не ме правеха перверзна мръсница, ако гледам порно и понякога пиша еротични разкази, които никой друг не чете.

Бих искала поне веднъж някой да ме попита от какво се възбуждам. И да се опита да бъде този мъж за мен без преструвки, без изхвърляне да се прави на мъжкар и да ми демонстрира превъзходство. Не страдам от излишно самочувствие, даже напротив. С годините може да съм станала малко по-цинична, но и по-освободена. Разбирането за това коя съм аз ми дава спокойствието. Осъзнавам границите си, намирам за отпускащо да се оставям на фантазиите си понякога, когато непосилната лекота на битието не точно по Кундера, а типично по нашенски, ме нагази.

Аз съм отявлено сапиосексуална. Възбуждам се с ума си и чак след това с очите и тялото. Търся интелектуалното предизвикателство на добрия разговор за книги, филми и идеи. Обичам мъжът да е спокоен, овладян, самоуверен, без да е натрапчив. Да умее да си служи с думите, за да не го превъзхождам. Да ми е интелектуално равен и да ме предизвиква в това отношение, което не означава непременно да е някой сухар, а просто човек, който да обича да търси и да се развива като всеки представител на разумния хомо сапиенс. Във физическо отношение никога не съм била човек с претенции да търся съвършения мъж – просто бих искала малко химия между нас, някакво вълнение, когато ме докосва, нетърпение да го съблека и да му се метна отгоре, а той да намери това за също толкова възбуждащо, колкото е и за мен. И това не е свързано нито с наличието на плочки на корема, нито с килограми, височина, цвят на очите или форма на лицето. То е усещане, химия, привличане, а при мен те идват първо чрез интелектуалната стимулация и връзката между умовете. Моят съпруг беше едър, дори пълен мъж с рошава брада и крива усмивка, а първата ми любов бе съвсем различен физически мъж – висок, много слаб, с дълга коса, леко грозноват. И двамата първо ме бяха спечелили с ума си и със своето отношение, преди да пожелая телата им.

Аз съм нормална жена в началото на четиридесетте. Научила съм се да прикривам импулсите си, да овладявам израженията си, когато работя с клиенти, да съм учтива, отдалечена, спокойна. Хората намират това за дистанцирано и може би студено, макар да оценяват професионализма ми и това да ми дава чувство за задоволство от добре свършената работа. Тази дистанцираност е моят начин да се съхраня, защото в себе си съм емоционална и ранима и имам същите страхове като всеки от четящите тези редове – да не бъда отхвърлена, да не бъда презряна за това, което съм, това, което няма как да променя. Моят ум и моят светоглед не могат да бъдат различни, а само да се развиват на основата, която съм изградила с годините.

И като всяка нормална жена мечтая и фантазирам, понякога и по-хард, отколкото би ви се сторило, че съм способна, ако ме познавате или ме срещнете някъде. В същото време не бих си представила за себе си по-екстремен секс от анална стимулация с играчки, използване на вибратор, орално задоволяване, смяна на позите. Макар да си представям сцени, в които жената е подчинена, и за миг не бих се поставила на колене в онзи преносен смисъл, в който да изгубя не точно контрол, а свободата си на равнопоставен в акта партньор. Не желая нито да доминирам, нито да бъда доминирана, а самата идея за наказание и болка в секса може да ме възбуди единствено като фантазия, но не и да задържи тази възбуда наяве по време на реален физически контакт от такъв тип.

В миговете на отдаване, когато съм разголена не само физически, искам да имам доверие на човека до себе си – да се разкрепостя, да се развихря, да стигна до освобождаващата си кулминация с него. Да му доставя удоволствие, каквото и той на мен, без да ме мисли за сбъркана мръсница и без това да промени неговото нежно, търпеливо и внимателно отношение по време на сексуалната игра. Не търся вулгарност, тя ме отвращава, освен може би няколко тихо прошепнати мръсни думи сред уюта на чаршафите и затворената врата на спалнята ни. А най-голяма възбуда ми носи не друго, а обожанието в очите на мъжа, когато бавно и уверено вкарва напращелия си до пръсване пенис в овлажнената от соковете ми вагина, полека започва да се движи в мен, търсейки в погледа ми моя отклик и да се постарае да се погрижи първо за моето удоволствие. Ето това, мисля, иска всяка жена. Ето това ни привързва към мъжете – не парите, не положението в обществото. Противно на всички мнения, ние, обикновените жени, не сме меркантилни. Искаме сигурност и спокойствие, но искаме и малко вълнение от време на време, което да ни кара да се чувстваме обичани – неочаквана закуска, разходка в парка, два дни в отдалечена и тиха хижа в планината, нов роман на интересен автор да се появи като подарък на нощното шкафче, пуканки на дивана, докато гледаме заедно филм, а защо не да е филм за възрастни? Неща, които не искат бюджет и възможности, а само желание и проявено внимание от негова страна.

Има такива мъже. И има такива жени.

Аз познавам такъв мъж. Аз съм такава жена.

Запознахме се чрез работата ми по онова време. Идваше понякога по задачи, разменяхме откъслечни формални думи, но с времето оцених именно това, което знам, че съм търсила у мъжа до себе си. Говори тихо, спокойно, с уважение към мнението на другия, а в същото време живо и с интерес. Умее да мълчи, умее и да слуша, но и не оставя разговора да замре. Умен е, изразява се правилно, в устата му естествено стоят сложни изречения и използва думи със значения, които на повечето хора им се налага да търсят в речника. Има приятни черти, но нищо, което да те накара да се обърнеш след него на улицата. Не е висок (това няма никакво значение, защото аз, естествено, съм по-ниска от всеки мъж, навършил петнайсет). Не е и трениран до напомпване, но просто си личи, че има хубаво, стегнато тяло под обикновените дрехи и тениска, над които обичайно носи леко кожено яке в по-хладните дни. Тялото му е като на много по-млад мъж, в гръб всеки път неволно се заглеждам в тесния му ханш и добре оформен задник, в широките рамене, които носи изправени, с достойнство и лекота. Не знаех много по онова време за него – той нямаше профил във Фейсбук, а този на съпругата му бе заключен. Има син, който е някъде на възрастта на моя, може би година или две по-голям, емоционално дете с поведение от аутистичния спектър. Беше ми споделил няколко неща – не точно неохотно, просто разменяхме за децата си по няколко думи всеки път и с това се изчерпваше личната част от разговорите ни. Не знаех с какво се занимава, нито интересите на Сребрин, но оставах с приятно усещане след всяко от посещенията му на работното ми място като на човек внимателен и умен, който си заслужава да бъде опознат.

Започнах да фантазирам за него понякога. После съзнателно си наложих да спра, за да не се отрази на внимателно култивираната ми фасада и професионалното ми отношение на работното място. Аз бях омъжена, той беше женен, нямаше смисъл да точа лиги по напълно реален мъж от почти всекидневното ми обкръжение. Да го изпивам с поглед, който да изложи на показ скрития ми живот на фантазии и незадоволеност… Много внимавах копнежът ми да не си проличи, макар веднъж да се срещнахме на стълбите отвън и съвсем неволно да плъзнах поглед отгоре до долу върху него, отчитайки за кратката секунда, в която го направих, стегнатото му приятно наглед тяло, спретнатите му дрехи, които му стояха така добре, цялостното усещане за красив и сексапилен мъж. И също така моментално усетих неговия поглед върху себе си да прави абсолютно същия скрининг – от спусната ми коса, която обичайно държах прибрана в нисък кок на тила по време на работа, фигурата ми от горе до долу. Въобразих ли си, или спря поглед на гърдите ми за малко повече от секунда?

Сякаш едновременно се сепнахме. Какво правя, по дяволите? Ще издам, че ме привлича, ще се разголя. Кимнахме си учтиво там на стъпалата и отминахме. После дълго стоях в колата, без да посмея да я запаля. Не вярвах, че съм достатъчно концентрирана да потегля и да карам безопасно. Видях как след десетина минути излиза от сградата и без да се оглежда, без да се бави, се качи в собствената си кола и тръгва. Или имаше по-голям самоконтрол от моя, или реално проектирах моите чувства върху него, без той да изпитва същото, което ме накара да се засрамя по начин, който никак не ми хареса като усещане.

Скоро напуснах работа и приех нова длъжност на място, където повече не го виждах. Случи се нещо, което ме разтърси веднъж и преобърна за година или две живота ми. Бе просто среща с него в един магазин. Дори не знаех, че понякога пазарува от това място. Беше период на дълбока депресия, за кратко време бях качила десетина килограма заради хормонални проблеми, които тепърва се учех как да овладявам, изглеждах и се чувствах смачкана, без самочувствие, грозна. Едно от нещата, които ме побъркваха от усещане за дискомфорт, бе това, че не успявах да харесам образа си в огледалото и че не умея да обличам красиво новите си форми. В края на краищата напълняването ми бе драстично, но имаше много по-пълни жени с чувствени чупки, приятно привличащи око с грим, прическа и умело подбрани дрехи. В размъкнатия си анцуг на връщане от разходка до един див плаж с великолепни скали близо до Созопол, се чувствах добре колкото спаружени обелки от картофи и също толкова сексапилна. И неговият потресен поглед, когато ме разпозна на щанда със зеленчуците, бе жесток в откровеността на мъжката му оценка. Бях изгубила онова, което мислех, че имам – одобрението му на мъж като към красива сексапилна жена. Дори да не населявах мокрите му фантазии, до този момент за мен и моето самочувствие бе достатъчно да си представям, че харесва това, което вижда.

Нужно ли е да казвам, че не съм пораженец? Трябваше да променя живота си. Ако не заради нещо друго, то поне да не изгубя самоуважението си. Исках да възвърна ако не външния си сексапил, то вътрешната си увереност, че го притежавам. Направих го бавно и постепенно в последвалите месеци, като се зарових в медицински книги, групи за самопомощ и намерих най-подходящия за мен режим на хранене. Следвах го с фанатична отдаденост, повиших физическата си активност извън домакинстването вкъщи и рязко свалих измъчващите ме килограми. Задържането им е усилие, всекидневно, дори днес, и има променлив успех, свързан с циклите на хормоналния ми дисбаланс и психическото ми състояние. Вече съм се примирила, че няма да възвърна младежката си фигура, преди да се запозная с Тервел, но започнах да се чувствам по-удобно в кожата си. После открих и спорта. Планините, компаниите само от жени, с които се катерим и пуфтим по стръмнините и гоним всичко живо наоколо с шумния си смях. Разходките сутрин покрай морето – първо два километра, после три… и така почти до десет, преди да взема бърз души и да отида на работа. Човешкото безмълвие в най-ранните часове на утрото – градът и плажовете само за мен и ритъма на крачките като медитация. Да се изморя, за да съм адекватна, защото сексуалната ми енергия иначе става прекалено явна и предизвиква повдигнати вежди там, където трябва да оставям домашните си чехли на прага. После фитнесът, в който се потя, за да изкарам всяка мръсна гадост от главата си през порите на кожата. Сега мисля… за бягане. Не ми стига да ходя вече. Като не мога да полетя, искам да бягам.

Малко след това отново смених работното си място. Бе време на промени, които ме въодушевяваха, защото обичам предизвикателството да се докажа като добър професионалист на всяка от работните позиции, които заемам.

Със съпругата на Сребрин неволно се сблъскахме на едно от интервютата за работа, която бях многократно по-подготвена и квалифицирана да върша, но в последствие се отказах. Изтеглих документите си, защото не ми допадна ръководителят на екипа, в който щях да попадна. Предпочетох много по-спокойна, неангажираща времето и усилията ми работа, която ми дава възможност за повече време със семейството ми и не ме изтощава. Въпреки това обаче, със съпругата на Сребрин продължих да имам откъслечни контакти, макар и много редки. Отначало тя бе любезна, но лошото отношение на работодателя ѝ към мен (и моето към него) явно бе изразено недвусмислено и нееднократно. В редките ни отношения, които последваха, съпругата на Сребрин започна да ме гледа с пренебрежение, високомерие и дори да си позволява груб тон в разговорите си с мен. С нищо непредизвикана грубост, защото аз нито съжалявах, че не съм на нейното работно място, нито някога съм си позволила да коментирам личността ѝ. Забавлявах се с фантазии, че лошото ѝ отношение е предизвикано от доброто мнение на съпруга ѝ за мен и от ревност. В края на краищата това бяха само мисли и никой не ме спираше да разпускам с тях. Нямах основание да вярвам, че Сребрин знае за служебната ми връзка със съпругата му, или че някога са ме обсъждали. Даже беше напълно невероятно да го е правил.

Получи се така, че заради уважението, което изпитвах към Сребрин, нееднократно защитавах съпругата му от нападките на трети хора – правех го, просто защото знаех от него колко трудно е да се живее и да се възпитава дете от аутистичния спектър. Искрено вярвах, че мъж като него не би си взел жена, която поне малко да не притежава неговите качества. Вярвах, че под фасадата и поведението ѝ на махленска сврака има нещо повече, нещо, заради което би си заслужавало да я познавам при други обстоятелства. Защитавах я при всяка публично коментирана нейна проява на некомпетентност или нежелание да се развива в работата си. Защитавах я при всяко сравнение с мен, защото аз имах нужното образование и опит да върша работата ѝ по-добре. А съпругата на обекта на тайните ми фантазии съвсем откровено ме мразеше и го показваше всякак. Контрастът между моето отношение и нейното не ме прави по-добър човек от нея. Просто имаме различни подтици, движат ни различни мисли. Няма как да демонстрирам превъзходство спрямо нея, след като нееднократно съм си представяла как съпругът ѝ е между бедрата ми, движи се в мен и върху мен със силни, френетични тласъци и ме докарва до оргазъм. Някак… не е в реда на нещата, нали?

Минаха години. Един-два пъти засичах Сребрин на улицата, в пощата, в някой магазин. Понякога отдалеч, понякога разменяхме кратък поглед, кимване, никога повече не говорихме. И все така погледът ми тайно се спираше с възхищение на младежкото му тяло. Наистина – погледнат отзад, Сребрин сякаш бе току-що завършил училище младеж със спортна фигура и съответстващата на това лекота на движенията. А бе около моята възраст, приближаваше четиридесетте.

Съпругът ми почина. Със Сребрин нямахме общи контакти, от които да разбера, че почти по същото време, когато се прощавах с Тервел, той се бе развел и вече живееше много по-близо до мен. Вече не разчитах на хубавата заплата на съпруга ми и се наложи да порасна в много отношения. Започнах да шофирам по-често, въпреки че и досега изпитвам притеснение като се кача в колата. Вече пътувам всеки ден до съседен град, където работя на висока и доста отговорна позиция, средствата от които ми дават възможност да живея нормално със сина си. Фантазиите ми от известно време се бяха променили и си налагах да не си представям Сребрин, когато почувствам нужда от физическо освобождение с вибратора си. Хенри Кавил е доста добър заместител, всъщност, и когато можех, си пусках сериала на Нетфликс, в който играе Гералт от Ривия – ей така, за вдъхновение. Хубав мъж, сексапилен, с невероятно тяло, който в същото време проявяваше страхотно отношение към жените около себе си в интервютата, в които се появява. Контрастът между здравеняшкото му излъчване и нежността, граничеща със стеснителност, е адски възбуждаща комбинация. Жените ще ме разберат. Няма нищо по-секси от мъж, който може да те скърши на две, но избира нежно да те докосва, да те изчаква на вратата да минеш първа, да ти подава ръка, дори да нямаш нужда от нея, и който в твоята компания изглежда леко несигурен дали те заслужава. Ако не вярвате – гледайте някои от последните интервюта на Хенри покрай “Вещерът” и пак ще си говорим. Мъже, които са виждали голи и разкрепостени своите партньорки, но не са изгубили уважението си към тях. Секси. Горещо. С такъв мъж наистина можеш да се отпуснеш да бъдеш себе си в леглото и извън него.

От Кавил обаче не очаквах да сбъдне сексуалните ми фантазии наяве.

После имах някаква наченка на връзка, но безапелационно я прекратих, когато мъжът се опита да ми налага модел на поведение, за да ме вкара в калъпа на идеала, който имаше в главата си. Горкият, не случи на жена. Така и не стигнахме до секс и всъщност не съжалявам. Беше грешка, която не позволих да се задълбочи. Имах си връзка с вибратора и много по-здравословни отношения. Не възразява, издържа до край, поддържа хигиена и ме докарва до оргазъм. Приех нещата такива, каквито са. Може би не ми е писано и толкова. Не е повод за велика драма. Самотно е, но не е трагично. Имам ума си, работата си, контактите с интересни хора и онези, които мога да нарека приятели, пътувам, развивам се, доброволствам, имам прекрасно и умно дете, чета много… Животът ми е пълноценен и не, не се самоокайвах в никакъв случай. Хората сме различни и съдбите ни – също. Искаме или не, понякога животът поема по пътеки, по които никога не сме си представяли, че ще закрачим.

Синът ми поиска куче. Взехме си палаво бебе лабрадор, което бързо порасна, но искаше много разходки и внимание. Липсата на Тервел в дома ни бе празнина, която нямаше как да запълним, но с детето се опитвахме всячески да поддържаме връзката помежду си и прекарвахме почивните дни заедно, когато бе възможно. Кучето бе онзи приятен отдушник и за двама ни, който ни ангажираше вниманието и ни позволи да прехвърлим част от нереализираната си любов върху трето същество. Разхождахме го по два пъти на ден по половин-един час, а често, в почивните дни, и много повече време, което прекарвахме сред природата – на някой от дивите плажове, които зимата, сурови и пусти, ни привличаха с необузданата си красота, или слизахме с колата до Странджа и си избирахме някоя необозначена пътечка в гората.

Един ден, когато най-малко го очаквах, срещнах Сребрин на крайбрежието. Беше есенно време, имах по-малко работа и повече свободно време и си бях откраднала мигове само за мен да разходя кучето. Имах нужда да се отпусна и да погледам как се разбиват вълните в скалите, за да заредя батериите със стихийната им енергия. Не очаквах да видя Сребрин. Първо го мярнах в гръб, оцених набързо изправената му фигура и стегнатите задни части, реших, че е някой младеж на двайсетина години, който не ми е в категорията (нито пък аз в неговата) и си отминах. Заиграх се с кучето и накрая задъхана и освежена се проснах на плажа ей така, с дрехите, без да се интересувам, че силният вятър ме е разрошил и хвърля песъчинки в очите ми, че лицето ми е зачервено или че ще занеса една кофа пясък с дрехите ми вкъщи. Бях свикнала – все пак куче гледах и пясъкът, миенето на лапите и почистването на банята ми бяха навик. Затворих очи и се бях отпуснала, когато някаква сянка мина над лицето ми. Е, помислих си, само толкова слънце ни се полага като за ноември… Загърнах се с шала си и леко отворих очи. Той беше там, над мен, леко несигурен сякаш, и се взираше в лицето ми. Познах го веднага и моментално пламнах. Стреснато си поех въздух и седнах, а от бързото движение почти ми се зави свят. Сребрин, от плът и кръв. И то каква плът, Боже!

Беше неловко в началото. Фантазиите ми добиха реалност, за която не бях съвсем готова. Винаги е трудно, когато мислиш за един човек и му се възхищаваш отдалеч – натоварваш го с твоите представи, които не винаги се оказват истина. Очаквах нещо такова, но вместо да се разочаровам, получих повече от очакваното, много отвъд мечтаното.

Беше красив. Не знам защо някога съм го мислела за обикновен. Сега го намирах наистина красив мъж. И тялото му… Погледът му изпращаше тръпки по гръбнака ми, лицето ми почти винаги гореше в негово присъствие. Чувствах жестоко физическо привличане, чак до болка. Беше ми се случвало и преди – случаен мъж в градския транспорт, зад когото седя и не мога да овладея тръпките и възбудата си от вида на тила му. Или клиент, с когото сключваме договор, нещо в пръстите, които държат химикала, начинът, по който почти се усмихва със затворена уста и прибрани зъби, косият поглед, ситните бръчици в крайчеца на очите му, които издават приятелското му отношение и намекват за смях и безгрижие. Някаква светкавична химична реакция на привличане, феромони във въздуха, енергиен сблъсък. Не, с Тервел не беше така. С Тервел бе стихиен смях, ведрост и щедрост да бъдеш обичан такъв, какъвто си. Обичах го с ума си и изпитвах огромна топлина към него като към човешко същество с добрина над средното. Никога не бе така физическо, че дори само присъствието му до мен да ме подмокря и държи в напрежение. Но така беше със Сребрин.

Не съм имала гаджета в училище. Предпочитах книгите, не глупавото перчене, и незрелите опити да ме опипат в някое междучасие напълно ме отвращаваха от дебелащината на връстниците ми. Никога не съм чувствала тръпки, когато мъжка ръка докосва моята и този пръв и единствен физически контакт, тази едничка точка на пресичане на плътта ни, да се окаже съсредоточие на цялата ми сексуална енергия. Вярвате ли ми, че със Сребрин беше точно така?

Бяхме долу-горе на една възраст, той – две-три години по-голям, бяхме минали четиридесетте, а се държахме като тийнейджъри и телата ни реагираха на другия със свежестта на първия досег до другия пол. Абсолютно ново усещане за невроните, изпращащи импулси по телата ни, интензивни, накъсани от плиткото ни дишане, докато Сребрин за първи път ме целуна след време пак там, на плажа, бавно и умело, леко придържайки главата ми с внимателните си пръсти, нежно и спокойно, уверено и огнено, изпращайки тръпки по цялото ми същество, които се съсредоточиха между краката ми за мое дълбоко объркване и срам, мислите ми се разбъркаха като косите, заплетени около неговата длан, а той изследваше устата ми със своята, езикът му галеше небцето и обхождаше зъбите ми, никога не бях целувана така, никога не бях докосвана така, никога… А когато Сребрин леко се отдръпна, се втренчих в красивите му кафяви очи (кой каза, че кафявото е скучно, кой?) и с изненада осъзнах, че той е също толкова потресен от собствената си реакция към мен, колкото аз към него. Надигна се бавно и уверено – задоволството, че му влияя по същия начин, усещането за женската ми власт над него. Не като форма на доминиране, а просто като… ох, не знам като какво. Осъзнаване на сексапила ми, може би. Просто знаех, че този мъж е предназначен за мен и аз съм родена за него и знаех също, че когато моментът дойде, ще се увия като стегната ръкавица около плътта му и ще го приема дълбоко в себе си, сякаш сме отдавна познали се любовници, които се завръщат един към друг след дълго отсъствие.

Така го чувствах – тялото му, трапчинката на брадичката му, луничките по лицето му, изсветлялата му от слънцето коса, ръцете му с дълги пръсти и продълговатите плочки на ноктите с толкова позната форма. Тялото му бе карта, която нямах спомен да съм разчитала, но ето, че помнех извивките, усещането за кожата му, топла и плътна, с приятен мъжки мирис, за твърдост и нежност, за радост от докосването. Бе като прераждане, като повторно откриване на нещо познато и изгубено.

Можех ли да си позволя щастие? Твърдо да. Не знам дали той искаше същото с мен, не го попитах. Оставих нещата да се случват постепенно, без натиск и припиране. Нямаше нужда от всичко това. Достатъчно бе, че той е там, и аз съм там, и се наслаждаваме на слънцето, вълните и пясъка. Говорим си дълго, понякога за глупости, а по-често се наслаждаваме на умението да мълчим в компанията на другия.

Първият ми път бе на една тиха, закътана пейка на крайбрежната, където всеки можеше да ни види и да ни прекъсне. Първият ми път със Сребрин бе експлозия от чувственост, докато вятърът ни заобикаляше в нишата до крепостната стена и подгонваше вълните ниско долу под нас в стремителен бяг. Първият път той просто покровителствено ме гушна, завивайки и двама ни с яркооранжево плетено одеяло, и под закрилата на топлата материя плъзна пръсти нагоре по бедрото ми, преодоля преградата на чорапогащите ми и ръбчето на дантелените ми бикини под полата и после загали пламналата ми набъбнала плът. Беше горещо и ярко. Бих се заклела, че видях звезди – не точно посред бял ден, но малко преди залеза и дълго преди истинските да се появят. Никой не ни прекъсна, но възможността някой да мине и да ни види, добавяше нотка на неочакван еротизъм. Не, че не беше достатъчна умелата игра на пръстите му вътре в мен, които галеха, разтриваха, разтваряха. Нежно, силно, уверено, мъжът до мен плъзна другата си ръка около раменете ми и аз скрих лице в гърдите му, вкопчена в дрехите му, влюбена в аромата, който излъчва. Краката ми бяха отворени за него, бях се надигнала на пейката върху ръката му и леко преметнах единия си крак върху неговия, за да му дам по-добър достъп до същността си, после задъхано прошепнах името му, невярваща, щастлива, но малко уплашена от реакцията на тялото си, когато само от движението на пръстите му напрежението се концентрира в една гореща точка, натрупа се, а после избухнах в първия си оргазъм в ръцете на мъж. Не просто кой да е мъж. Сребрин.

Трябва ли да разказвам повече? За потеклата между краката ми влага, която не ме засрами, не ме накара да се чувствам неудобно, за мириса на соковете ми по неговите пръсти, който усетих, когато ги извади от мен и после ме докосна с тях по лицето, прокарвайки ги по устните ми, а те набъбнаха от желание. Трябва ли да казвам, че той се усмихваше със споделена радост заради това, че е успял да ми достави удоволствие? Нужно ли е да знаете, че ми идваше да се слея с него, да се изгубя в прегръдките и в плътта на гърдите му, да вляза вътре в него, да се отпечатам на тялото му и да го бележа като моя собственост, част от кръвта ми, част от плътта ми, от моя дъх?

Не е до оргазма. Не е. Тръпките, които получавам от верния си силиконов другар у дома, са същите. Друго е това, което ме изправя на нокти, когато съм със Сребрин. Това е онова споделяне на дъха, на мислите и на чувствата с друго човешко същество. Можех да имам също такъв плътен и хубав оргазъм без него, но без Сребрин нямаше да ги има физическото привличане и трепета от мъжкото докосване, връзката на умовете ни и споделянето на усещанията на телата ни.

Вторият път… Да разказвам ли? Ех… вторият…!

Вторият път го обкрачих и както си бяхме с дрехите, се самозабравихме да се галим и целуваме в свечеряването на деня на дивана пред телевизора у дома му. Уж щяхме да гледаме филм. Беше ми сготвил набързо нещо леко, просто спагети с готов сос от магазина, наля ми чаша червено вино и то приятно се бе разбягало във вените ми, правейки ме по-отпусната и мека, но отвътре още бях като натегната пружина от очакване и желание. Можех да му скоча още там, в кухнята, докато ми разказваше тихо как е минал денят му и споделяхме проблеми за колегиални отношения, изгубени документи и бюрократични неуредици. Вместо това хапнахме и се смяхме, постояхме на терасата да погледаме залеза над дърветата и едва тогава влязохме вътре и той ме целуна с явното намерение да докара нещата до естествения им край и този път да споделим оргазмите си.

Бях отгоре, отпусната и размекната от усещането за силното му тяло под себе си, за играещите под материята на тънкия му пуловер мускули, за топлината между разтворените ми крака и подутината между неговите. Ако мозъкът ми бе вагина, щях да свърша още там, на секундата, когато той прошепна задъхано нещо възхитително и мръснишко, което си представял да направи в мен. Само от ниския му глас бях готова да се загърча в спазмите на освобождението. Можеше да ме чука с гласа си – в уюта на тъмнината в края на отиващия си ден, той бе станал някак по-гърлен, по-плътен и сексапилен.

Две са нещата, които ме възбуждат у мъжете – гласът и ръцете. Ръцете издават толкова много за мъжете, че те биха се изненадали, ако разберяха колко са прозрачни и лесни за разгадаване чрез формата на дланите и пръстите си. Начинът, по който изглеждат те и начинът, по който ги използват, когато докосват с тях. Сребрин имаше красиви ръце и невероятен плътен глас, който резонираше в костите ми. Подлудяваше ме с това, че фантазиите ми можеха да станат реалност и че неговите, прошепнати в нежната мида на ухото ми, са същите като моите. Реалността бе фантазия и фантазията бе сега.

Помолих го само за едно нещо – исках първите ни сексуални контакти да бъдат лице в лице. Никакви пози, в които ме е прегърнал отзад. Исках да виждам очите с цвят на лешник и да се опивам от дъха му. Той разбра, че отдавна не съм била с мъж, но не му признах, че е чак толкова отдавна – от една страна изпитвах дълбок, всепроникващ срам да му споделя нещо толкова интимно за семейния си живот, а от друга – никога, за нищо на света не бих причинила това на паметта на Тервел. Обичах го и нямаше да предам доверието му дори след неговата смърт, независимо от естеството на връзката ми със Сребрин. Никога. Бях погребала дълбоко заедно със съпруга си тайната на интимните ни отношения и нито веднъж, по никакъв повод не ги изложих на показ. Но бях отчайващо неопитна в секса и се страхувах да не ми проличи, когато се любя със Сребрин.

Спокойно можех да изгоря всичките си страхове. С мъж като него нямаше нищо трудно, всичко се случваше съвсем естествено – като дишането. Сребрин бе умел, спокоен и внимателен, откликваше жарко на моите плахи докосвания, оставяше се на ръцете и на желанията ми и видимо се наслаждаваше на всичко, което правя. От своя страна аз се чувствах докосвана едновременно на сто места, галена, пламнала, възбудена до полуда, докато събличахме дрехите си. Не на дивана, помислих си, миг преди Сребрин да въздъхне в косата ми и да предложи да се преместим, за да ни е по-удобно, в спалнята – типично мъжко убежище с голямо легло, тежка дървена табла, едва отметната тъмна завивка, и леко изразен аромат на мъжки парфюм във въздуха, който моментално събуди рецептори в мозъка ми, които не подозирах, че съществуват. Ликувах, когато ме положи нежно в края и заедно се заровихме към центъра на удобното му легло, завъртяхме се, преплетохме се, някак останали почти без дрехи, а пламналата ми кожа се стремеше към неговата, и телата ни говореха онзи древен, познат език, вдълбан в порите и в повика на кръвта ни.

Посегнах към подутината между краката му, но той се преобърна, затисна ме, разтвори бедрата ми с колене настоятелно и нежно, целуна ме дълбоко и силно и се плъзна по тялото ми, за да свали бельото ми. Умело ме галеха ръцете му, уверено ме засмукваха и опитваха устните му, а пътечката на огненото докосване слизаше надолу полека към линията на бикините ми – незначително парче плат, сложено колкото за мое, толкова и за негово удоволствие, върху пламналата цепнатина между краката ми. Целуна ме по корема точно там и захапа плата, полека смъквайки го надолу по бедрата ми. Извих се, извиках, сграбчих го между краката си, когато езикът му проникна и ме вкуси, ръцете ми бяха в косата му, стиснах го, насочих го в несъзнателен отклик на тялото и ума ми. Но Сребрин нямаше нужда от насоки. Езикът му потъна във влажната ми утроба, гостоприемна и негова, покорена и мека. Палавата игра на пръстите и езика му ме докараха до състояние на очакване, граничещо с болка. Чувствах клитора си неимоверно чувствителен и набъбнал, и се заизвивах под него неволно и безконтролно в извечния стремеж към освобождение. Сребрин не ми го даде. Доведе ме до точката на пълно пречупване, в което бях лишена от всякакъв разсъдък и после много бързо, много плавно и без да разбера как точно се бе разсъблякъл, се плъзна между краката ми и вагината ми го пое. Твърдата и набъбнала плът бе възхитителна и ме запълваше цялата отвътре – като специално създадена за мен, и усещах как с всеки негов тласък стигам все по-близо до оргазма. Плъзнах едната си ръка между нас върху клитора си, а другата неусетно бях насочила към гърдата си и леко подръпвах зърното ѝ.

Напрежението се надигна в мен и ме заля в напрегнатото очакване на наближаващия оргазъм. Сребрин засили темпото, без и за миг да промени позата или ъгъла на проникване (какъв умен мъж, Господи!), когато усети как съм затаила дъх и съм се извила в стегната дъга на очакване към него. Вълната на удоволствието ме настигна и затисна, потънах и изплувах като треперливо си поемах въздух и се държах здраво за силата на ръцете му, за да не ме отнесе там, откъдето не мога да се върна. Закотвих се в него, подирила твърдия отклик на тялото му, топлината му ме приласкаваше към точката ни на сливане. Не бях съвсем сигурна къде свършва той, къде започвам аз. Нито за името си.

Свърших в него, или той беше в мен? Не знам, не помня. Беше дълбоко в мен и беше застинал, за да се наслади на оргазма ми или може би да ме изчака, преди на свой ред да стигне до освобождението. Така си мислех. Но когато спазмите на тялото ми и възхитителното усещане при всяко стягане на вагината ми да го притискам по-осезателно между краката си, започна да отминава, Сребрин отново се задвижи. Бавно, полека, но силно, до дъно. Бързо увеличи темпото и разбрах, че само съм си мислела, че оргазмът е преминал. Бях все така възбудена, сетивата ми се лутаха объркани сред заливащите ме отвсякъде усещания и изведнъж… не, не знам какво беше това… не беше като с клиторния ми стимулатор, нищо общо нямаше. Този път мощта на надигналото се напрежение бе съсипващо бурна. Не вярвах, че ще остана жива след това, че оргазмът няма да разцепи на две същността ми. Това ли беше вагиналният оргазъм? Моята G точка, която не вярвах, че имам? Дълбоко, мощно, всмукващо усещане за всепоглъщащо удоволствие, когато се разтресох отново със сила, която с нищо не мога да сравня. Не бях усетила, че викам с пълен глас, може би името му, а може би това на Господ, а всъщност вярвах, че Той е сега между краката ми, защото нямаше начин нещо толкова красиво, мощно и завладяващо като усещане да не е дар от самия всемогъщ и всемилостив Бог, който ме обичаше толкова много, че бе създал мъж точно за мен, по моя мярка и който бе направил всичко възможно да се намерим отново при поредното ни прераждане, за да изживеем тези пълноценни мигове на отдаване пак и пак, и да празнуваме Сътворението, спиралата на галактическата красота на Млечния път и нашето място като център на Вселената, съсредоточие на любовта ни, отдаването на телата ни едно към друго, най-мощната молитва и най-силно извиканият отговор от Бог към неговите създания…

Мъжът между краката ми, моят Сребрин с блесналия от мъжко задоволство поглед на добър любовник, задоволил красива жена, се отдаде на своя оргазъм и се изля дълбоко, движейки се до последно с отчаяната нужда на слабините си за освобождение. Не знам какво почувства той и дали видя Бог като мен сред светлините, които избухнаха зад затворените ми очи в ярки фойерверки и интензивно въртящи се кръгове, но той също извика в сюблимния момент и във вика си вложи целия си копнеж към мен, крещейки силно, освободено и мощно:

- … Боряна!

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
IzkuKurigal | преди 1 година

Аз... съм... потресен! Тъжно е, че в действителност има хора, които са принудени да се срамуват, че искат секс, че искат да бъдат приети за нещо повече от семеен партньор, че искат да бъдат нещо повече от родител. За съжаление знам какви са хората в малките населени места. Вменяват вина на тези, които са различни от "нормалните", а "различните" трябва да потънат в срам, за да не им бъде лепнат етикет на такива или онакива. Не бъдете овце, а приемете, че всички сме различни, че всеки е уникален! Тъжно е дори, че такъв живот е възможен! Браво, Звезда, за поредния чудесен разказ! Няма значение колко еротика има в него. Има толкова болка, която я чувствам искрена и макар да съм мъж достатъчно добре те разбирам. Вярвам, че си прекрасна жена във всяко едно отношение и силно се надявам лирическата героиня всъщност да не си ти.

Lord | преди 1 година

Мамка му, Звезда. Отворих разказа минути след публикуването. Стигнах до петото изречение и спрях. Трябваше да ти отдам цялото си внимание. Късно вечерта, с 30 грама уиски. Заслужаваш го. Започнах с намерение да си водя бележки и да ти оставя дълъг коментар. Да бе, да. Остави ме без думи. И в същото време искам да ти кажа толкова много, но тук ще напиша само - благодаря! За това, че имах възможност да се докосна до този текст и за начина, по който ти ме докосна. Благодаря!

Zvezda | преди 1 година

Членувам в една група, в която много хора публикуват анонимно своите истории. Тази е просто една от многото, които се повтарят, сякаш писани под индиго. Самотата понякога е търсен личен избор. Тук пиша за друг вид самота. Благодаря ти, Изку Куригал, за отзива.

Zvezda | преди 1 година

И аз ти благодаря, Лорд. Може сега да съм леко пияна (аз почти не пия, а за една седмица го правя за трети път), но това не може да потуши чувството ми за срам какви глупости написах тази сутрин. Това, че съм разклатена от нещо не е извинение да се държа като идиот. Благодаря ти за нормалността, която внасяш. Имаше пълното право да ми напишеш някой рязък приземяващ коментар и се изненадах, че не си го получих. Ако решиш, остави ми мейл. Няма да досаждам – искам само да прочета това, което иначе не би ми казал публично.

Lord | преди 1 година

Срам? Ти Звезда ли си или някакъв си спътник? Няма за какво, наистина. Не съм в състояние за такъв разговор тази вечер, не знам кога и дали ще бъда. Все пак, ако искаш ми пиши на - [email protected] - еднократна е пощата, ще ти върна веднага отговор от истинска. И аз няма да досаждам.

Lord | преди 1 година

Добре де, какво пък, ето ти истинска направо. [email protected] И другите са добре дошли.

Анонимен | преди 1 година

чакай малко ти първо измисли как ще комбинираш шефската позиция на жената в семейството с подчинеността в секса с благоверния

Анонимен | преди 1 година

и ще ти кажа как, не става има определени хора които са така, но са рядкост и ценност

Lord | преди 1 година

Анонимен, въпросът ти показва единствено твоята липса на въображение и опит.

Falcon | преди 1 година

Брилянтно.

Анонимен | преди 1 година

може

Анонимен | преди 1 година

аз съм от тия дето го могат, но това е късмета,късмета и кармата ти действията ти дотук решава какви бонуси ще има пред теб, така мисла аз,важи за мен нали не за всички, не 4е ми липсва опит и какво беше, не аз гледам да не говора нещо къде не го разбирам,преживел съм го демек

Анонимен | преди 1 година

хврък

Анонимен | преди 1 година

А тя извика Сребринее,,, имаш желание браво ,може да спечелиш тридневно лечение на изстрадали ......

Zvezda | преди 1 година

Фалкон, благодаря. Изку Куригал, чиста истина, поне повечето. Разказът няма добри качества като такъв и изобщо не е еротичен. Позволих си да измисля обаче различен край за себе си, защото още се боря и няма да се предам, да му се не види. Анонимен, в секса жената не винаги е подчинена, освен ако това не е доброволна роля или ако не е толкова претрепана от тоя живот, че да се остави да бъде чукана като кукла, вместо да бъде равностоен партньор с нейните желания и разкрепостеност. Не съм от типа на подчинените кротки съпруги. И като човек също не съм такава. Аз пращя – във всяко едно шибано отношение. Никога не бих се примирила да лежа и да търпя нещо в леглото, вместо да участвам и да изисквам, и да давам колкото мога повече на мъжа до мен на свой ред. Мисля, че за повечето жени тук важи абсолютно същото, не съм някакво изключение.

Анонимен | преди 1 година

Е това е велико! Най-доброто, което съм чел от вас! Познавам доста жени в подобно положение, защото бях учител. А ние, учителките, си споделяме какво ли не, от рецепти до интимни неща от живота. Мъжете не са много склонни да споделят, но момичетата го правеха.

jps | преди 1 година

Болезнено - нежна откровеност!!! Чувал съм много жени за говорят за разлика между секс и любене, но до сега не го разбирах. Благодаря Zvezda, за доброто разяснение!

Анонимен | преди 1 година

Браво Звезда, по принцип не съм фен дългите ти коментари и прекалено дългите ти разкази, но този го изчетох до края и откровеност та ти ми хареса. Въобще не е трябвало да се измъчваш толкова години без секс, можело е да си намериш любовници извън малкия град и пак да си с мъжа си, но сексуално удовлетворена и независима жена. Нека бъде урок ако има и други такива нещастни и не удовлетворени жени и мъже да се вземат в ръце и да си намерят квото им липсва

Zvezda | преди 1 година

Към Анонимен 1: благодаря, но аз наистина не мисля, че това е най-доброто от разказите ми като стил, идея и всичко. Не е разказ в истинския смисъл на думата, а си е точно това, което казах, че е – терапия. При това терапия, написана преди две години и малко отгоре. Сега бих го написа малко по-различно. Но благодаря. Мъжете не споделят, да. На тях им е още по-трудно, отколкото на жените. Мъжкото приятелство и разговорите са различни. Но аз знам вече няколко истории, които сочат, че от сексуална несъвместимост страдат както жени, така и мъже. Така че тази история е и за тях.

Zvezda | преди 1 година

Jps, разликата между секс и любене е в отдаването от двете страни, да. Благодаря за коментара.

Анонимен | преди 1 година

Страхотно Zvezda. Толкова добре написано, предадено чувствено и леко. Особено ми допадна първата част с описаниета на героинята, отношенията със съпруга. Мисля,че открих много допирни точки с мен самата ,моите отношения със съпруга ми. Който също не прави секс с мен години . И да, ръцете и гласа са много издаващи за мъжа. Изкукуригал и Лорд също много добре са го казали. Отново благодаря за чудесният разказ!

Zvezda | преди 1 година

До Анонимен 2: благодаря за отзива. Нямам против, че разказите ми и коментарите ми идват на някого „прекалено дълги“. Има си начин да не ме четете. Що се отнася до „урока“: всеки си върви по своя път. Доброто за един не винаги е добро и правилно за друг. Израстваме сами и обикновено мъчително. Учим се. Това се отнася за всичко в живота – съвети наготово никой не е способен да разбере и осмисли. Трябва сам да стигне до това, което ще работи за него.

Zvezda | преди 1 година

До Анонимна: благодаря, че ми оставихте коментар. Знам, че е също толкова болезнено да го напише човек, макар и анонимно. На мен ми отне години, за да го разкажа писмено, и още няколко, за да погледна човек в очите и да му кажа директно. Очаквах осъждане, а получих същата история в отговор. После го направих пак – погледнах си една от най-близките приятелки и ѝ го разказах. Става по-лесно с всеки следващ път. Аз си го извървях съвсем наскоро това – едва тази седмица стигнах до момента да разкажа на глас. Преди дни. Бавно става, с малки крачки. Но да не спираме да се движим, нали? Все някога почваме да тичаме. Благодаря за откровеността, оценявам я. Вас какво ви държи на повърхността?

IzkuKurigal | преди 1 година

Не е срамно да си го признаеш, срамно е да не те разберат. Бил съм в подобна (не чак толкова лоша) ситуация, макар не за дълго. Имам го споменато в началото на една от поредиците ми. Но съм мъж и е малко по-различно. Много по-обидно е, когато жена на възраст, в която мъжете трябва да ѝ лазят в краката, не получава внимание от най-близкия ѝ човек. Сексът е необходимост и едно от най-прекрасните неща, които мога да се споделят между хората. Защо хора болни от извратен морал се срамуват от секса и вменяват вина и на други? Може би "извратен морал" ви звучи като оксиморон, но няма по-извратено нещо от това да постъпваш срещу природата си, срещу тялото си. Не е еротичен разказа ли, Звезда? В този разказ има повече еротика, отколкото в който и да е друг с изброяване на цици, путки и оргазъм при всяко вкарване на чудовищен хуй! В този разказ има толкова еротика и така майсторски разказана, че няма никакво значение колко думи е имало преди това! В този разказ има толкова еротика, че поне половината тук трябва да си вземем поука как се пише! Горчилката от истинността (за съжаление) на разказа не бива да ни кара да омаловажаваме еротичната част. Надявам се, Звезда, да получиш това от което имаш нужда!

Анонимен | преди 1 година

Честно казано този разказ заслужава да се публикува на хартия. Не е важно дали от Адана реални хора и събития. Важно е п изоставянето и разбулването на женското мислене, чувства и възприятия. Моите почитания, Звезда!

Giv | преди 1 година

Следя ви коментарите и по някое време ще се включа да ви наритам задниците . И да ПОГЛЕДНЕМ СИТУАЦИЯТА ОТ МАЛКО ПО РАЗЛИЧЕН ЪГЪЛ както казва едно лудо секси момче;) Ще я погледнем тая ситуация с женското мислене и през погледа на друга жена. НЕ всички жени мислят така някои мислим иначе . НО фризьорката ми ми обърка цвета на боята и сега съм като "евкалиптов бонбон против кашлица" , а си искам диво зеления нюанс на млад праз :)Ves

Zvezda | преди 1 година

Ооо, Изку Куригал, рязко вдигна левъла пак с това „жена на възраст, на която всички трябва да са ѝ в краката“, ммм... Торбалан ми го обясни това за еротиката под този разказ веднъж, вече се смея като се сетя. Поне 40% секс да има. Нали, Торбалане? Аз един път помня 40, един път 60, но то... Все тая. Ти що мълчиш като... ааа, то е събота всъщност. Взеха да ми липсват латинските цитати, че уж трябваше да уча по един на ден, а се захласнах и нищо не съм учила тия дни. Ела да си кажеш пак какво и как и да ни го зачукаш на латинсик, че липсваш. Но да се върна на теб, Изку Куригал, че много ми станахте на клона да ви обичам каквито сте и трябва да ви огрея всичките :). Много ти благодаря за разбирането и отношението. То си топли. Даже викам, като гледам на Вес коментара по-долу, направо да се захапваме пак с нея и пак да се повъргаляме за теб, а? Или да си те делнем в една тройка, че да мирясаме вече, че не знам как да ѝ издържа на темпото, да си призная :). Много си бойна, Вес, четеш ли? Четеш. Много държа да се включиш после с твоята гледна точка. Не че не я знам, но мисля, че ще допринесе много за тия, дето четат разказа и коментарите. За щастието, което трябва да си го отвоюваме, нали? Да си го сграбчваме. До последния анонимен коментирал: благодаря. На хартия може би не, макар че вчера за малко да не се самоубия от глупост като публикувам „Призрак“ с истинското си име на профила си, че си го прочетох сякаш не е мой и много ми хареса, бях си го забравила. Нещо съм откачила. Някаква самоубийствена глупост тръгвам да проявявам. Така че шанс на хартия – нула. Но пък скоро ще си напиша една книга, дето ми е в главата, време ѝ е и на нея. Независимо дали ще види бял свят или не.

Анонимен | преди 1 година

Анонимна Zvezda, успех на книгата. Ще я чакам с интерес. Изкукуригал, как успяваш така добре да разбереш жената. Много ми хареса израза за възрастта на жената , в която всички мъже са и в краката. Само съпругът и не. Но ако разчетеш правилно нещата, плюсовете са налице.

Zvezda | преди 1 година

Последният коментар не го разбрах много добре, признавам. Хем съм анонимна, хем ще чакате книгата с интерес? Не толерирам изобщо каквито и да е намеци за загубата ми на анонимност. Каквото съм казала, където съм го казала, който знае коя съм в действителност, е въпрос на мой личен избор и на пълно доверие към тези няколко души тук. Те си знаят кои са точно... ааа, леле, вече са петима, не мога да повярвам, но факт. Те знаят, че им имам пълно доверие и съм им казала всичко. Останалите – не ви прави чест да подхвърляте намеци, че знаете коя съм. Честно ви казвам. Ясна ли съм? Нулеви намеци такива, щото наистина ще припаля и ще ви отвъртя.

Анонимен | преди 1 година

Lord...Dumai wsi4ko towa Na Zvezda njakdade drugade molja. Thanks

Zvezda | преди 1 година

С глас се смея. Сериозно ли се опитвате да ни давате уклон къде и какво... и с кого? :)

Анонимен | преди 1 година

oo GIV със зелена коса ли си, ми ние сме колеги значи. Аз съм тоя къде все се обажда. Вижте аз как предлагам. Всички които искат само секс и да се изкъртват заедно нон стоп на един хубав остров :) Другите продължаваме спокойно да водим нещата към хепи енд. Имаме ли сделка?

Анонимен | преди 1 година

Заборавихте дяда си, както би казал хаджи Генчо. Мани латинския, Любен Каравелов повече подхожда за събота вечер. Обаче, Звезда, да имаш да вземаш! Няма да се хвана два пъти на една въдица! Мнението ми за разказа не се е променило. Но в ролята на хаджи Генчо, ще се наказваме, непослушна ученичка по латински! Д.Т.

Анонимен | преди 1 година

Тоя Сребрин око-скоро е бил Златин за теб? [x÷]

Анонимен | преди 1 година

добре че сме българи, на другите мамата им се еба

Анонимен | преди 1 година

Не вдянах.

Zvezda | преди 1 година

Изискан класически вкус, Торбалане, дума да няма. Мога да ти спретна разказ за българското село. Нещо като... еротика с носии ;). Или без. Но латински без ти и Вес да ме карате да излизам от кожата си и да ровя из Гуглето... изведнъж взе да ми става безинтересно, читанки такива. Липсва ми тръпка и амбиция. Сега, кАжи честно... как точно ще се наказваме? На колене върху ситни камъчета и ти ще ми дуднеш на латински?

Zvezda | преди 1 година

Сребрин е, защото косата му сивее по слепоочията и много му отива. Още се виждаме понякога. За мое съжаление вече не се усмихва и изглежда като да се е предал. Иначе си е все същият хубав мъж и ми подкосява краката.

IzkuKurigal | преди 1 година

Наказание... дуднене на латински... Дядо Торбалан и Звезда... Защо за (с)екзорсизъм се сещам ;)

Zvezda | преди 1 година

Уф. Ти го каза! (Дигам невинно поглед и пърхам с клепки). Но аз на тоя сбъркан почитател на Фройд и на ерудирания латински съм му обещала нещо. Ще го спазвам.

Анонимен | преди 1 година

светът е такъв с каквото око го погледнеш, доста се напъна но няма да е днес

IzkuKurigal | преди 1 година

Само не разбрах защо да е СБЪРКАН почитател на Фройд.

Анонимен | преди 1 година

Не разбрах, защо силиконовият приятел беше описан като делфин в началото, а по-нататък историята е споменаван, като пингвин ? И ВСЕ ПАК ЗЕМЯТА СЕ ВЪРТИ ! Слузестият охлюв.

Zvezda | преди 1 година

Защото не умея да обиждам и само това ми роди главата, Изку Куригал. И щото го джавкам, че го раздава така, че човек да си го представя в сако от туид с кръпки по лактите, очила под рунтави сиви вежди, месест нос и вкиснато изражение заради болки в коленете как пафка лула и дълбокомислено разсъждава за подсъзнателното в живота си. Охлюв, защото не съм съвършена и това съм го пропуснала. Делфин, пингвин, заек... или шибан фокустник с изплезен език, все тая. Ти сега да не би да смяташ да се държиш като нормално същество и да ни изненадаш всички? @Въртиопашката

IzkuKurigal | преди 1 година

Е, Звезда, ти го изкара двойно по-дърт от мен - наближаващ стоте и на който целия свят му е крив :)) А той просто е приел ролята на сърдит модератор размахващ сопата срещу непослушните. И аз съм го играл лошия и още са ми благодарни за това. Ох, как прозвуча. Ще замълча загадъчно ;)

Анонимен | преди 1 година

Как ще се държа зависи с кого ? С малките съм малък, с големите голям. Имал съм коментари в друг стил ....ами имах, преди да почнете след всеки разказ да спамите. Пишете разказ от 4000 думи, а лакардиите ви след това са 40 000 думи! Не съм изучавал български автор с издаден роман, а след него да има два в които да се хвали за първия. "ГЮНТЕР КАУФМАН"

Zvezda | преди 1 година

Каква е тая яростна защита към нашия модератор благ и ведър? Нещо като мъжка солидарност ли, Изку Куригал? :) Остави ме да си го представям както си ща. Той не ми помага особено да си развихря въображението. Бас хващам, че е преподавател по нещо. Вероятно в университет някоя психологическа специалност, в краен случай математика. За очилата съм сигурна! Мъжете не сте суетни и не носите лещи... ама с това четене на тая побеляла възраст... определено е качил диоптъра. Сега си поглажда шкембето, дето го е отпуснал и се смее с лека нотка на страхопочитание, че ми е като отворена книга. Нали така, Торбалане? Всичко познах точ в точ и от раз? Тая вечер няма ли да си къркаме, между другото? Че то стана време за лягане, докато си кажем наздраве!

Zvezda | преди 1 година

Охлюв, не се пъни, бе човек, наистина не си ми в категорията. Къде ме слагаш ти с романи и писатели мастити да се меря. Аз съм тук да си говоря с хората, не да им го начуквам като теб с нотка на превъзходство. Големите хора не се познават по това, дето си го написал. Големите се познават по възпитание и отношение към другите. Ти това един път го имаш, двеста го нямаш. Да не страдаш от раздвоение на личността? Между другото, това ми е последният коментар към тебе. Заради оная читава жена и свинщината ти към нея не заслужаваш внимание. Пълзи си там и си пускам слуз, не пречиш. Но и не очаквай да те забелязваме :).

Анонимен | преди 1 година

Ден преди да от летя за България ще обиколя секс магазините в Берлин и ще ти купя два вибратор с презареждаеми батерии, (Das ORIGINAL) като се изтощи единия да яхваш другия, че не си много приятна лелка когато са ти свършили батериите. И съжалявам, но няма как да съм ти в категорията на извън габаритните. "ГЮНТЕР КАУФМАН"

Анонимен | преди 1 година

Хаджи Гетчо със сигурност ще те сложи на мисирени зърна в ъгъла, но и шибане с тънка пръчка по голо дупе не ти мърда. Имах една позната, която беше учила в английски колеж, където все още стояли кошовете с пръчки в класните стаи. Като декорация, разбира се! Душата ми напълни с тоя мизантроп, с кръпки по лактите :)). Туй съм аз, злобен дядка, който гледа ядно света, над тънките рамки на минималистичните си очила (защото, хич да не е, мъжете сме суетни като пауни). Почесва неоформената си брада и доволно глади следколедното шкембе, тъжно въздъхва, представяйки си как ще покрива Купър след някой и друг месец. През това време персоната, която ме издири във Фейсбук, се подсмихва хитро. Звезда, вместо да ме обидиш, ти ме изкефи жестоко :)). Изку Куригал, май сме горе-долу набори, аз съм '76. Ама верно целият свят ми е крив! И съм на калвадос и бира, каквото кажа тая вечер ми е простено! Д.Т.

Анонимен | преди 1 година

Абе, какво слушате? Аз съм тъкмо на Sweet child in time! Д.Т.

Zvezda | преди 1 година

Ау, това заболя ;). Нарочно ми правиш такива мили комплименти, Охлюв, издаващи висока интелигентност, начетеност, възпитание и ооо, да... космополитност някаква като на бай Ганя! :) Разтапяш ме само щото ти казах, че няма да ти отвърна и ти, като типична мацка с несъществуващи топки, пардон обноски, не търпиш твоята дума да не е последната :). Давай, момиче, давай! И още можеш! Торбалан ще ти го замете, но ти давай, скъпа, излей си го. Ще ти олекне, Охлюв.

Анонимен | преди 1 година

Гюнтер, нямам нищо против словесните двубои. Обаче още една простащина от рода на "габаритите" и пак ще почна да те трия по IP. Или се учиш да го правиш културно, или не го правиш. Д.Т.

IzkuKurigal | преди 1 година

Само с годинка съм по-дърт, "Деде" :Р Тази вечер съм на Желязната Девица музикално и конячено алкохолно. Наздраве!

Zvezda | преди 1 година

Жива да не бях, Торбалан каза нещо лично! Дайте тук календара да се разписваме! А мойте обиди си бяха прикрит комплимент, знаех си аз, че от раз ще ги схванеш, читанко! Дай го тоя таен профил да те видя и да знам дали не си Дядо Коледа всъщност. Или още се пазим като от извънбрачен секс? Добре, де, това не съм го казала. СлушамЕ Найтуиш два денЯ. За това вие сте виновни, че ми вкарахте музика в живота, даже за тичане става. Сега ще готвя с Мамника в Сторител, че много интересно взе да става. После ще ти си го пусна това, което си написал да видя какво е. И как да разбера, че си Торбалан без латински цитат, а не някой непрокопсаник, ммм? Къде ми е латинският, питам?

Zvezda | преди 1 година

А, той само може да си мечтае за мойте габарити, няма страшно :). Детето още сере пред публика, какво да го правиш :).

IzkuKurigal | преди 1 година

Чакай да се намеся и аз с латинския. Имам си и аз запас от малко "умнотии": "A nullo diligitur, qui neminem diligit" (Никой не обича този, който сам не обича никого) ;)

Анонимен | преди 1 година

Как да разбереш, Торбалан ли съм, не съм ли?! Barbaro video, filosofon non video :) (barba non facit philosophum - латинският не прави модератора) . Найтуиш са готини, децата ми ме научиха на тях, наред със Sabaton, Powerwolf, FEUERSCHWANZ, dArtagnan. XXX Бате Петльо, наздравичката! Аз вече съм в Temple of the King! Д.Т.

Zvezda | преди 1 година

Ето това е! Торбалане, земи си бележка как се прави хем да е интелигентно, хем да не е високомерно – с превод в скоби. Малко дълго, Изку Куригал, ама го записвам в тефтеря и ще си го повтарям два дни :). Мерси. Айрън Мейдън? И тия ще ги прослушам, но сега съм като обсебена по мойте хора и не ща да им изневерявам още.

Zvezda | преди 1 година

Оф, Боже, заболя ме главата. Отделен тефтер ми трябва за всичко, което ми изброявате, пък даже не знам кога ще ги слушам. Но... колко мило, че имам вкус като на децата ти. Това ПОДЧЕРТАВА колко си стар и побелял, а аз колко съм млада и... опъната. Наздраве и лека, че яденето загоря.

Анонимен | преди 1 година

Да, ето ти го двойния аршин. Като направиш за страницата, колкото е направила Звезда, ела ми се обади. Демокрация му се прищяла... Д.Т.

IzkuKurigal | преди 1 година

Iron Maiden са малко твърдички, Звезда. Истински хеви метъл от 80-те! Joe Satriani ще ти пасне повече, си мисля. Даже е само музика, без текст. Май се води джаз-рок.

Zvezda | преди 1 година

Нямаше ме ДВЕ минути. Какво изпуснах пак? Малко слуз? Не ти ли писва да се занимаваш? Оценявам го обаче. Това сериозно го казвам.

Zvezda | преди 1 година

Ще видим, Изку Куригал. Навремето слушах Айрън Мейдън покрай един човек, не помня обаче дали наистина са ми допадали или заради него. Утре наистина трябва да си водя записки, но трябва и да работя, че се събра :).

Анонимен | преди 1 година

Колкото Rаn го видяхте, толкова и мен ще ме видите. Има си много други сайтове за еро истории, ама ги няма беседващите лелки и чичаци, като вас в коментарите. "ГЮНТЕР КАУФМАН"

Анонимен | преди 1 година

Гледай вратата да не те шибне по гъза, като си тръгваш! Макар да подозирам, че ще продължаваш да четеш. И да ни мразиш още повече. Ние сме най-добрите на попрището на българскта еротична проза. Факт. Пък ако щеш, ходи и чети второ качество, ще сложа метлата да плаче зад вратата. Д.Т.

Zvezda | преди 1 година

Скръбна вест... и алилуя! Да отбележим в колко часа и на коя дата ни напуска тоз титан на мисълта. Дали па ще издържи повече от три минути, питам аз?

IzkuKurigal | преди 1 година

Не знам за вас, но аз вече бърша сълзите си... от смях :)) Звезда, ако харесваш Айрън Мейдън ще харесаш и Металика, поне заради мен ;)

Анонимен | преди 1 година

Металика, ама до Nothing else matters (включително), да не си сритаме шапките :)) Д.Т.

IzkuKurigal | преди 1 година

Точно така, Д.Т., макар че имам някаква надежда за новия им албум. Вече пуснаха две песни - по-добре са от тенекиения джангър последните години.

Анонимен | преди 1 година

Браво Звезде за хубавия разказ, по принцип нямам много свободно време за по дългите разкази, но още като прочетох заглавието и сякаш нещо ме привлече като магнит да го прочета на всяка цена, карах си камиона от Германия към Дания и в движение четях, рядко жени споделят за лични и интимни неща-но когато човек сподели нещо така малко или много му олеква, все едно някаква тежест му пада от гърба, бъди спокойна няма нищо срамно, (малко съм потресен от това, че мъж не обръща нужното внимание което заслужават жените), но пък няма човек който да бъде идеален във всичко и навсякъде, Аз също живея в малък и много клюкарски град, сега съм на 40 г, но когато бях на 16 г, започнах да се зближавам с една моя съученичка(да я наречем "В")и полека лека стигнахме и до секс темата, после В ме покани в тях на гости и ми каза, че имала нещо важно да ми сподели, но да си останело само между нас, аз и обещах, че ще бъда гроб-дискретен, и тя започна да ми споделя, че ходела със едно момче, но нещата между тях не вървяли, карали се за дребни неща и (приятеля и неможел да я докара до оргазъм, веднъж в месеца правели секс, и В тъкмо се възбуди и тогава когато най много и се прийска приятеля и свършвал и тя остава незадоволена.....,) поговорихме си надлъж и на шир, и след два часа вече се бяхме обладали един друг, като предварително се разбрахме без да влагаме чувства ние да си бъдем приятели и от време на време секс, и така до ден днешен вече 24 г, от първият ни секс с тази приятелка, даже никой от града ни, не предполага, че ние се познаваме, ако се срещнем някъде по улиците на малкото ни градче ние дори не се поздравяваме с цел да не възбудим съмнение в някой мой или нейн познат, чрез телефона се поздравяваме, случвало се е да бъдем в една компания с В , но пред хората аз съм по хладен към нея, и със другите хора от компанията провеждъм повече разговори отколкото с "В" за да не възбудим съмнението на някой наш познат и после целия град ще пламне със слухове за нас, три пъти ни се е случвало някой наш познат да ни предлага да ни запознае, и ние се преструваме че уж току що се запознаваме и на акъла си казвам ти ако знаеш само ние две легла сме счупили във В от много секс, и оставяме някой да си мисли, че ни е запознал, и всеки път като се прибера в България по няколко пъти се виждаме със В, и ние така се пазим в малкия град от клюкарите, така, че Звезде за всеки влак си има пътници, Разказа на Lord 4400 думи ми се видя дълъг и го оставих за неделя като почивам да го прочета, но за вашия разказ нещо потрепна в мен и ме накара на всяка цена да го прочета, макар и докато шофирам, На всеки човек му минават най различни секс фантазий и мечти през ума, Няма нищо срамно във това, един живот се живее, Едмон Дантес

Lord | преди 1 година

Едмон, пич си, но това с четенето и шофирането ми накара кръвта да кипи. Ти сериозно ли? 10000 думи? Да приемем, че твоят живот си го прежалил, щом си го позволяваш. Обаче рискуваш и този на другите. И то по адски безотговорен, лекомислен и долен начин. И какво удоволствие ти достави четенето? Колко успя да вникнеш в думите ѝ, докато (надявам се) си следиш пътната обстановка? Прочети го като приключиш за деня. Паркирай някъде и разпусни с един хубав разказ. Прочети си го с кафето сутрин, започни си деня с нещо хубаво.

Анонимен | преди 1 година

Tigaraam: Здравйте Автори.Благоря ви.За това, че ви има.Чета не абсолютно всичко което публикувате или по точно не чета разкази който са хомосексуални.А почти всичко останало и коментарите ви.Първо ме откъсвате от ежедневието второ случвало се много рядко да ме възбудите,но много често ми възбуждате невроните на мозъка ми ,че и чувствата.На повечето от вас Като Звезда, Гив, Изкуригал Лорд ви се възхищавам за начина на писане и как докосвате читателя често сравнявам по някакъв начин с моя живот или пък се опитвам да си взема поука.ана анонимните обидни коментари просто се смея.Благодаря

Анонимен | преди 1 година

Г-н Lord не знам до колко сте запознати с камионите и техните възможности, камионите са от най ново поколение, предупреждава за абсолютно всичко, ако някоя гума настъпи бялата лента вътре в кабината веднага ми свири предупредителен сигнал, и аз корегирам камиона, ако превозното средство пред мен намали, и камиона сам намаля, и предния ако даде газ да се изтегля напред, и камиона сам се наема, преди ПТП камиона сам спира ако се наложи и внезапно ми е спирал камиона на два пъти, камиона държи 100 м дистанция, и даже не ми позволява левите или десните гуми да излязат от платното за движение, Ако има мека гума и за това ни предупреждава, Не съм създавал опасност за другите, Преценил съм че мога да прочета разказа докато шофирам, без да създам опасност за движението и за себе си, на мен свободното ми време е докато върви камиона две съботи в месеца и всяка неделя, Едмон Дантес,

Zvezda | преди 1 година

Набързо да отговоря на всички. Изку Куригал, човек, така си ми под кожата и ти, че за теб ще слушам Металика и каквото кажеш! Но не забравяй, човек, че аз тия думи не ги фърлям на вятъра – за секс се ползва Найтуиш и точка. Торбалане, Сабатон ми излязоха под Найтуиш и сега ги слушам, харесват ми, да. Децата ти други предложения да имат? Тигараам, благодаря. Много благодаря! :) Едмон Дантес, той Лорд е написал точно това, което и мен ме накара да изтръпна като разбрах, че си ме чел докато си карал, човек. Има програми за четене на текст, ползвай ги в движение, не искам да ми пишеш повече такива неща, да сме наясно! Аз съм преживяла катастрофа и още откачам като се сетя, а беше съвсем безобидна уж. Затова ми е трудно да шофирам, изпадам в паника от най-малкото и съм в постоянен стрес. Идиоти по пътищата колкото щеш, така че пази другите и себе си. Важен си на някого. Лорд... а, всъщност... нищо. Благодаря за въздуха :). Беж да работим, че денят ще свърши. Аз имам домашно!

Lord | преди 1 година

Едмон, системите за безопасност са хубаво нещо. С камионите не съм запознат, но адаптивният круиз контрол, Lane assist-а и AEB ги има и при автомобилите. Полезни са, спасяват животи, но не им доверявай твоят. Наслади се на почивният си ден с още един хубав разказ на Звезда. Дай им шанс, нищо че са над 3000 думи. Топлят.

Анонимен | преди 1 година

Звезде може ли да ми препоръчате коя е тази програма докато шофирам да ми чете разказа, ще съм ви благодарен за това и как работи тази програма,

Анонимен | преди 1 година

Извинявам се без да исках пратих предния коментар, но забравих да си напиша псевдонима, лично мен много ме интересува за това приложение/програма която да ми чете разказа. Едмон Дантес,

Zvezda | преди 1 година

Не мога да помогна, Едмон Дантес. Не ги ползвам. Те са адаптирани за хора с увреждания на очите, но не само. Приятели ги ползваха много, преди да излязат аудиокнигите, за да правят нещо из дома си и да слушат книги. Но аз никога не съм, така че само имам представа. Някакво приложение, мисля, което просто чете всичко на глас. Малко е досадно, защото чете и функциите на екрана, но при дълъг текст вършат чудесна работа. Имат избор на гласове (женски, мъжки), както и скорост на четене. Трябва да си намерите сам информация в интернет.

Zvezda | преди 1 година

При Гугъл търсене с „програми за четене на глас“: излизат много възможности. На прима виста Balabolka, Voice Aloud Reader и други се теглят директно в Гугъл плей. Има и списъци, в които са изброени програмите – и могат да се видят опциите им. Това от мен. НЕ четете, докато карате!

Анонимен | преди 1 година

Звезда, удоволствие е човек да те чете.Благодаря.Любопитно ми е дали е художествена измислица или изповедта на живота ти.Имам чувството,че е второто,но няма значение.Желая ти много оргазми с любим човек.Men.

Zvezda | преди 1 година

Благодаря, Мен. Моята история е, казала съм го ясно. Още се дописва обаче.

IzkuKurigal | преди 1 година

Не стреляй, Звезда! Съгласявам се! Нека е Найтуиш! И без това... музика по време на секс? Ако ще новините по "Хоризонт" да са! :Р Аз като чета книга не чувам музиката, какво остава по време на секс! :)

Zvezda | преди 1 година

Оф, Изку Куригал, ма как така с новините?! Не мога да повярвам, че пишеш такива разкази и грам не се сещаш да пуснеш нещо свежо за фон и за настроение :). Ще къркаме ли нещо тая вечер или преди понеделник не бива?

IzkuKurigal | преди 1 година

Звезда, ако все така ще ми правиш забележка, като ползваш похвала, ще се радвам да продължаваш :)) Ще го имам предвид, но нали знаеш, че мъжете сме зле с мултитаскинга (многозадачност ли е на български?). Бих ти препоръчал да гледаш една поредица "Laugh your way to a better marriage", но в Замунда няма сийд. Там един обяснява защо мъжете и жените често не се разбираме. Прави го по много забавен начин (като стенд ъп комедия), макар да е семеен консултант. Има само един проблем: бивш католически пастор е и когато говори за секса е доста консервативен, но това му е единствения кусур. Иначе съм на уиски тази вечер (баси сноба и чуждопоклонника!) и замезвам с... компот :D

Анонимен | преди 1 година

Звезда благодаря ти за съвета с това приложение, в първия момент аз си помислих, че вие ползвате такова приложение, и затова попитах да знак как се казва и как се работи със него, Правя ти ЕВАЛА ЗА ТОЗИ РАЗКАЗ, повечето жени от гордост или от неудобство и аз незнам, но не биха споделили нещо подобно за себеси, може би приемат ситуацията като унижение за себе си ли, но жените нямат никаква вина за това, че при някой мъже не могът да я докарът до приятен и разтърсващ оргазъм. Моята жена няколко пъти ме е изненадвала аз да бъда със две жени, ами честно да си призная спирът ми тока и двете успявам да ги докарам до по два оргазъма (едната ме язди а другата на френски ласки и така докато ги свърша по веднъж, а после те си сменят местата и отново по същия начин) и ако продължи веселбата от там нататък с език и пръсти ги дарявам с по още един два оргазъма, не го споменавам като хвалба от моя страна, (ами като споделяне). Този разказ ми момага да разбера кога и от какво има нужда жена под завивките ми, от сега нататък първо ще изчаквам дамата да свърши, и после аз, чувал съм, че не е приятно да се оставя жена на половина, но този разказ ме накара да се замисля по на дълбоко в ситуацията, забелязъл съм при доста жени, че след секса аз я виждам, че тя не е свършила и нарочно питам ти свърши ли, а тя с половин уста ми казва (да свърших), но като виждам че жената не е доволна както другите пъти и се мятаме за втори и може би трети рунд, но защо на повечето жени им е неудобно да кажат че не са си получили оргазъма винаги съм си го задавал този въпрос, Само не можах да разбера там където отиваш със кучето на плажа, как така изведнъж станахте толкова близки със Сребрин-а преди това не сте били толкова близки и сякаш не те отразява, та той дори не се е обръщал след теб да те загледа и да те изпие със поглед, До "Ves" в расказа Лигльовци-на г-н Изку Куригъл ме попитахте да споделя нещо за себе си, отговорих ви Едмон Дантес

edinchervenpapur | преди 1 година

Еха, старахотен разказ, Звезда, поздравления! Как ти тече мисълта и веднага я пишеш, на един дъх както казваш ти! Според моето скромно мнение, по начин на изразяване, само Торбалан е на нивото ти! Не ми се сърдете останалите, но така виждам нещата! Изку Куригал е прав, че трябва да се учим от теб, има на какво...Ситуацията в която се събуждаш в събота сутрин(надървен), а тя вече бръмчи с прахосмухачката и незнайно защо недоволна(ремонта на кухнята ще е 9000 лв) не си и помисля за секс...битие, каво да го правиш! Аз колата, тя кухната, смЕх голям! Та, така, докато прочета всички коментари под този страхотен разказ, ми се разводниха усещанията от прочетеното, но все пак адмирации,Звезда! Много си добра, момиче!

Zvezda | преди 1 година

Изку Куриглал, уиски ми звучи повече от добре, да ти кажа, но не и в пет сутринта ;). Май ще стана почитател не само на музиката, нали. Мултитаскинг го знам какво е – на хартия. Повече от едно нещо едновременно и на мен ми е трудно да правя, така си е. Страдат си нещата (и хората), ако не получат достатъчно внимание. Едмон Дантес, радвам се, че съм помогнала да видите и женската гледна точка. Защо не си казваме, че не сме стигнали до оргазъм? За да не сринем мъжкото самочувствие – веднъж, втори път – защото мъжът сам трябва да се сеща, че на жената й трябва повече време и да й го даде преди своя оргазъм, и не на последно място – ами от чист гняв, да си призная. Да те оставят на средата е като да умираш от глад, да те поканят на блок маса с от пиле мляко и да те накарат... да обслужваш гостите на хотела, без да имаш право да опиташ и ти от храната. Не е приятно чувство. Стискаш зъби, за да не го убиеш тоя идиот. Честно мнение, нали. Папур, благодаря за хубавите думи за качеството на разказа, само не съм съгласна да ме поставяш по-високо от другите автори тук. Не е хубаво спрямо тях, а и не е вярно. Не е само Торбалан с доброто писане – аз вече си имам слабост и към Лейди, Вес, Лорд и Изку Куригал, а още не съм чела всичко в сайта. В другия сайт имаше една Шехерезада, свят да ви се завие на всички, така умееше да пише тази жена. Много ме е яд, че спря заради гадни коментари. Все някога се надявам да довърши поредицата си "Властта опиянява".

Анонимен | преди 1 година

Zh. Звезда, много интимно разкриване и каква борбеност за чувствата, които заслужаваш. Имам усещането, че не си от Созопол, но обичаш този град. По-скоро си от Централна Северна България. Всъщност няма значение откъде си, важното е че си прекрасна! И като интелект и като талант! Keep on smiling!

Анонимен | преди 1 година

Ле ле, какви жени, девствена на 24! Аз на тази възраст вече имах двуцифрено число бройки, много двуцифрено. Да не говорим, че и дупето ми беше разработено на тази възраст. Случвало ми се е от седем дни в седмицата, в пет да съм правила секс и на двете места. Имам само хубави спомени от тогава! ж42

edinchervenpapur | преди 1 година

Звезда, аз също съм фен на Вес, Лейди, Изку Куригал, Лорд, Фен(сигурно забравям някои), но класата и майсторлъка си личат - както казах това е лично мое мнение, не го натрапвам на никого! Нали мога да си степенувам авторите, както си реша?! ;)

Zvezda | преди 1 година

Браво, жено на 42 :). Само че хората са различни, нали? И си живеят живота по различен начин :). Жоро, благодаря. Созопол си го обичам много, така си е. Трябваше ми град, който да не е моят и що пък да не го избера да е на морето, нали? :) Благодаря за отзива и милото отношение.

Zvezda | преди 1 година

Разбира се, Папур. Степенувай си ги, само че на мен ми е неудобно това непрекъснато изтъкване колко аз съм по-по-най, разбираш ли. Натоварвате ме с очаквания, та чак ме спичате на моменти :). Все се чудя следващият ми разказ дали е достатъчно добър за звездния ми статус? :)

Анонимен | преди 1 година

Няколко дни минаха, а още не знам как точно да формулирам това, което ми се иска да кажа. Това не е еротичен разказ, за да кажа, че е добър. Това е изповед, Това е и урок за тези, които имат сетивата да го възприемат като такъв. Влизаш много надълбоко и пипаш здраво онези предрасъдаци и насадени норми. Заглавието е повече от удачно. Да, знам за какво говориш, разбирам те. От сърце желая и в живота както с лирическа героиня нещата да се обърнат... Относно някои коментари - супер интересно ми става как повечето сме на една музикална вълна като вкусове- Maiden, Slipknot, Judas, Yngwie са само малка част от моите. Sabaton направиха много хубаво шоу това лято на Hills-a, някой също да е пътувал да ги гледа? :) Лейди

edinchervenpapur | преди 1 година

Ами нали си Звезда, бе моме! ;) Добре, спирам, ей да не те похвали човек.Сипвам си една ракия, да успокоя страстите!--- Лейди, спомена господин Малмстиин, дивото шведче, ура за музикалните вкусове!;)

Zvezda | преди 1 година

Много благодаря, Лейди, за изразеното отношение. Не, не е разказ точно и да, отзивът не трябва да включва качеството му като такъв, а самата тематика. Преди няколко години все още си мислех, че съм единственият идиот, който го живее това и така. Не съм :). Това повдига един доста сериозен въпрос, но днес не съм в настроение да го бистря. Че то и не е само един, нали. Благодаря още веднъж. Папур, наздраве! Звезда съм по друга причина, но давай, давай... така и така си набрал инерция :). Относно музиката: не мога да се накефя как ме накарахте да се предизвикам. Много е приятно. Имам си дълъг списък с предложения вече и повечето е моето :). Ще видим ли разказ за Свети Валентин, Лейди, от теб? Много се надявам да е така.

Анонимен | преди 1 година

а ти не се казваш боряна, така ли

Zvezda | преди 1 година

Стела, приятно ми е. Други такива въпроси? Номера на обувките ми примерно? Зъбни коронки? Белези от акне?

Анонимен | преди 1 година

Ценител Според мен разказът освен силно еротичен е и силно поучителен, както за мъжете така и за дамите. За съжаление повечето хора просто се примиряват с някакво статукво и не се борят за да постигнат по-добро общуване както в секса така и за останалото в живота. Благодаря за хубавия разказ!

Lord | преди 1 година

Лейди, може би има някаква логика в музикалните ни съвпадения. Да кажем, че ако харесвахме повърхностна музика, нямаше да харесваме еротични разкази, а други по-повърхностни форми на еротика. Може и да греша. Разминали сме се на Hills-а, изпуснах Sabaton заради един летен вирус на малкия. Заглавието на разказа можеше да бъде и "Човек като другите" и щеше да е също толкова удачно. Не е до пола. 12-ти. :) Напомням само. Откраднах стотният коментар от Вес, така че ще го кажа аз. Честито, Звезда. Заслужаваш още много.

Giv | преди 1 година

LORD дразниш лъва когато клетката е в ремонт:))) Разписала съм се под разказ на Звезда веднъж с коментар номер 100. При теб също. Под разказ на Лейди с удоволствие ще направя същото. Само под Изку Куригъл съм се разписала два пъти;) под разказите му исках да кажа. Иначе Изку Куригъл... благодаря за втората безсънна нощ която изкарахме;) Ves

Zvezda | преди 1 година

Вес, това ако не е основание да те хвана за зелената коса и да помета пода с тебе, не знам...! Не се появяваш цяла седмица и накрая... с Изку Куригалия сте си правили компания, значи (ПАК!), аз тук седя самотна и изоставена и няма с кого едно наздраве да си кажа. О-БОЖЕ-МОЙ. Той не знае какво ще му се изсипе ей ся на главата като го почна...! :) Къде си, бе, Петел натопорчен? В чужд курник пак кукуригаш, а? Аааа... Ще видите вий тая зора за кого ще изгрей, ама ще е късно, чада мои... Късно ще е... Щото на петела главата му ще откъсна и няма да има кой да ви кукурига! :)

Zvezda | преди 1 година

Благодаря, Лорд, за номер 100. Да ги направим още малко, преди да се появи следващият разказ, който да ни събере под него, нали? Отново имаме съвпадение за мнението за музиката – мислех си същото, само че ти си го казал по-добре. Не че знам какво е това Hills. Светнете ме, че ме мързи да отварям Гугъл. Това в България ли? На вас ще разчитам оттук нататък и да ме светнете, ако има някой концерт свестен, който не е за изпускане. Разширявате ми границите по много приятен начин :). Ценител, благодаря за оставения отзив.

Giv | преди 1 година

Аз не съм на трудов договор към сайта Звезда. Оправяте се с Изку Куригъл. Не ме занимавайте с отношенията си инфантилни. Ще се съберем скоро под един разказ;) И то не просто разказ, а поредица;)Ves

Zvezda | преди 1 година

Много знаеш ти какви са ни отношенията с Изку Куригалия. Айде, моля :). От Торбалан да си поискаш хонорар, че много вкисната звучиш. От недоспиването ще да е, значи :). Бих предложила повече сън, и по-малко секс, нали... нооо... да не съм луда. Дай боже всекиму, пък и двете действат отлично на кожата... и на настроението!

Giv | преди 1 година

О не от Торбалан нищо не искам да ми осребрява. В чудесно настроение съм благодаря Звезда. Изку Куригъл е виновен за умората.  Държа ме будна до никое време. И за други състояния е виновен. Благодаря ти Lover boy;) Ves

Zvezda | преди 1 година

Мисля, че... току-що и аз позеленях. Вътрешно и външно :). Каква злоба, какво нещо ме яде, ако знаеш... Вие на работа не ходите ли, бе? Толкоз секс кога го поемате?

Анонимен | преди 1 година

Hills of Rock е рок фестивал няколко дни лятото, който се провежда вече няколко години в Пловдив. Свирят доста групи- и български, и чужди, и добри, и не толкова, но цялата атмосфера е готина. Във всеки един от трите дни има основна банда- това лято бяха Slipknot (от тях си беше очаквано доброто представяне), Mercyful Fate(не бяха моите тези сатанисти) и Сабатон. За тази година мисля още не се знае кои ще свирят. Та това е накратко. Ние обикновено пътуваме малка, но качествена компания, атмосферата е хубава и още по- хубаво е като откриеш някоя нова банда... За Св. Валентин - мъчи ме финалът , заглавието и още няколко дреболии. Не го усещам още да е готов. Lord - следя календара този път :D. Нямам търпение да прочета вашите :). Лейди

Zvezda | преди 1 година

Благодаря, Лейди, за уточнението. Това е лятото, нали? Ще чакам да ми напомните около месец преди това, защото иначе няма начин да отида, много плътен тоя мой график, да му се не знае, а взе да ми се иска... Пък и Пловдив, нали... :). За разказа искаш ли помощ? Съвсем безкористно я предлагам. Но мейл не оставям публично. Ако искаш, пусни някакъв временен и ще се намерим. Подчертавам дебело – аз няма да гласувам и няма да съм пристрастна. Помагам, ако поискаш. Само тогава. Ще ми е приятно :). Иначе аз моя разказ вече си го забравих, честно... Даже не помня последно под какво заглавие го изпратих на Торбалан! Чак срам да го хване човек :).

Анонимен | преди 1 година

Благодаря за милото предложение, ще го имам предвид. Ще го мисля още малко тия дни и ако не стане, ще пиша. Лейди

IzkuKurigal | преди 1 година

Най-хубавите безсънни нощи, Вес! На работа уморен, но щастлив ;) Звезда, внимавай с какво заплашваш, че... ще те лае Мурджо ;) Апропо, чух по новините, че някаква комета, която светела в зелено, приближавaла. Вие двете да имате нещо общо? :D П.П: Моля админа или Торбалан да добави на двете части, които пратих, от поредицата в края по едно "Следва продължение...". Благодаря!

Анонимен | преди 1 година

Лейди ще вземе да спечели и ще го вапцаме :)). Аз по концерти не ходя, имам някаква остатъчна мигрена, която уж се излекува през пуберитета, ама от много джангър се обажда. Напоследък съм на разни древни вълни, като W.A.S.P., Twisted Sister, Dio, Bon Jovi. Весела скоро ще притежава страницата, не позволявайте да ви мотае! Ще ни научи адреси, конаци, явки и стой та гледай! Д.Т.

Giv | преди 1 година

Лейди ако ме искате аз ще дойда с вас на таз годишния Hills of Rock:) Обещавам да не се закачам със съпруга ви. Плюс това Кори  Тейлър ми е почти съпруг. Колко съм мастурбирала като си фантазирам да съм глаГОЛА СЪМ между него и Джонатън Дейвис. Клитора съм си изтъркала. Вземете ме Лейди ще бъда послушна:) Изку Куригъл удоволствието беше взаимно;) нищо общо нямам с някаква беснееща комета, която ще приближава Д.Т. но аз ги  познавам регистрирани и нерегистрирани потребители.С теб не общувам за теб не знам нищо. Но адрес, телефон, семейно положение, фетиш на толкова народ знам. Няма някой да не е разменил мейл с мен да да не е останал очарован. Даже и ужасни ми правопис не ги отблъсква.Не съм виновна ,че съм чаровна:) Ves

IzkuKurigal | преди 1 година

Папките с досиета се трупат. Проверете си домовете за скрити камери и микрофони ;) Вес, като чух, че кометата била зелена, си помислих, че имаш нещо общо. Защото зеленото много ти отива :)

Giv | преди 1 година

Благодаря Изку Куригъл за комплимента. Наистина ми отива;) Цвят " Отровно Зелено " как си паства с ужасния ми характер:))) Чудна съм:) Ves

Анонимен | преди 1 година

Торбалане, уви не го усещам като разказ победител, а толкова ми се искаше. Искаше ми се да спечеля продължение на една от поредиците - за Франция, за Антон и Мария - няма значение ( дебело намигване, намекване и т.н) :) Ves, нека си говорим ни ти. За Hills-a, нищо против нямам, колкото повече - по-весело. А за мъжа ми - не съм ревнива, а и той е свикнал да е в обкръжение на атрактивни дами, покрай моята среда. Само да пуснат дати и групи :) Лейди

Zvezda | преди 1 година

Куче, което лае, не хапе, Изку Куригал :). Така казват... Внимавай, че съм ти дигнала мерника. Дами и господа, направо ви предлагам да си спретнем среща на пловдивското събитие. Вес без бой ни получава данните за досиетата, нека ги ползва по предназначение :). И да я сбъднем тая мечта на Торбалан за общност авторска :). Ще му сложим пуФкави розови ушанки да го пазим от мигрена и сичкошес.

IzkuKurigal | преди 1 година

Не хапе ли? Като си извън обхвата на веригата само лае, ама я се приближи! Ще ти нахапе дупето преди да се усетиш ;) За Hills-a пише, че ще е в София.

Анонимен | преди 1 година

Софиянци също правят - Sofia edition са го кръстили, но оригиналния Hills си е под тепетата( на Гребната база в случая). Наистина тази година може и да не е в Пловдив, защото нещо с общината организаторите не могат да се разберат. Чакаме :) Лейди

Giv | преди 1 година

Лейди и аз не съм ревнива:) в реалния живот деля мъж с прекрасната му съпруга и ненапрягащата му любовница. Това сме титулярния състав;) Но защото си Сладуранка Калпазанка Лейди аз ще гласувам за твоя разказ. Да ти довършат тази поредица. За по сигурно даже ще накарам планинската група моята те са регистрирани тук ще ги накарам и те да гласуват за твоя разказ. Сещам се и в  gong.bg има кой да откликне. Ако не достигнат гласове отварям дверите на Ада и пускаме в действие мусакаджийките от  БГ- МАМА  ФОРУМЪТ:))) Звезда, а може ли като я сбъднем мечтата на Торбалан да направиш нещо и по моя въпрос. За една мечта за упадъчни щения със Златан Ибрахимович аз и едно Борче:))) Само питам. Ако някой друг нещо иска да му се сбъдва да казва:) Ves

Анонимен | преди 1 година

Ох, много ме разсмя! Благодаря, но искам сама и честно да се сборя... пък ако не е сега, все някога ще е. Аз съм стара и вярна фенка и мога да чакам и да се надявам :)( сега тук на Торбалан е редно да му се прииска да ги напише тия продължения за радост на всички ;)) Пък само това остава - тук да се изсипят псевдоморалните- монтесори- бгмами...е тогава 200 коментара малко ще ни се видят ;) Лейди

Giv | преди 1 година

Не така с лошо Лейди за бг- мама форумът :))) Изку Куригъл е свидетел в какви приключения бях с една пералня. Реших ще се боря сама. Влязох в тоя светих от житейски мъдрости с веганов нюанс. Прочетох, но не дочетох. Справих се с пералнята. След редица неволи на които Изку Куригъл става неволен свидетел онлайн. Пералнята е оправена. Но идва друг проблем. Тя се движи като обладана от демон из кухнята. От форума се произнесоха да я нивелирам. Докато това случва обяснявам в движение и там ситуацията с Изку Куригъл. Наредиха никакво отстъпление да атакувам, докато го покоря. Има си и там читави женици. Ще почакаме Лейди. Ето аз Изку Куригъл 2 години го чакам да се налудее с нимфите и да се сети да пропише пак :)Ves

Lord | преди 1 година

Признавам, че и аз чета с интерес 1-2 от темите на мамите, за което разбира се отнасям страшно много подигравки. :)) Псевдоморални монтесори бгмами ще си го открадна, Лейди.

Анонимен | преди 1 година

Първата част от разказа почти едно към едно описва моята житейска история. Само че аз не съм намерила моя Сребрин. Тъжното е че Звезда, Лорд, Бигбъг и още няколко човека за една седмица са ме довели до повече оргазми от човека до мен от както сме заедно

Giv | преди 1 година

До последния каментар: А търсите ли го вашия Сребрин?Аз не чаках той да ме намери. Не Сребрин ,а моя "Златан" видях го, избрах го, пожелах го. Защото "имам всичко за което мечтаеш". Не просто думи хвърлени в пространството. Намерих го точно в този сайт. Мъжът който е причина за най- опустошителните ми оргазми. Не чаках да ме сваля или да ми прави комплименти. Действах защото за такъва рядка порода мъж се изисква смелост, а аз я имам в изобилие. От сърце ви желая да го намерите този който има всичко за което мечтаете:) Ves

Анонимен | преди 1 година

Не го търся, Giv. Аз отдавна съм приела, че не млга да изневеря. Причинявана ми е тази болка и не съм способна да я причиня и аз дори да остане скрита. Радвам се за вас и вашият "Златан".

Lord | преди 1 година

Анонимна, изборът ви е достоен. Много тежък, но достоен. Трогнахте ме. За ситуацията ви не мога да помогна, но за виртуални оргазми явно мога. Удоволствие е между другото. Ако искате да ви напиша нещо лично за вас, което да си е по вашият вкус ми пишете. Имам оставен имейл в един от първите коментари под този разказ.

Giv | преди 1 година

До Анонимната дама: Щастлива съм, че този мъж присъства по накъкъв начин в живота ми. Отношенията ми с него не влизат в никакви стандарти приети от обществото. Няма напрягане, нема очаквания, няма планове. За това всичко е идеално. И има коремна преса на която чукам орехи:) това го казвам за да дразня Звезда, но е ФАКТ. И Звезда рамената са му снажни такива каквито всички жени обичаме:) Аз направих избор в живота си и избрах да живея пълноценно и да си взема всичко което живота предлага. А той предлага много и е толкова вълнуващ и прекрасен колкото си го направим сами:) Ves

Zvezda | преди 1 година

Ох, по дяволите. Човек да не мръдне някъде за ден-два. На почивка съм, да му се невиди, и бях решила да не ви чета, за да си почина от вас, пък и вие от мен, че нали... все на някого идвам в повече с дългите коментари. Па то се е събрало за цял ферман. С кого да почвам, а? Нека почна с анонимната дама, защото... се гледаме в огледалото. Ще ти говоря на ти, нали може? Път имаш да извървиш, момиче смело. Много дълъг път и голямо осъзнаване, но ти можеш да бъдеш смела за себе си. Да поискаш, да приемеш, че го заслужаваш, да си простиш изневярата, да пазиш човека до себе си да не разбере, за да не го убиеш, и да имаш своето особено, странно, непривично и непонятно за другите щастие. Можеш го. Но първо трябва да си изясниш ти коя си и накъде отиваш. Да видиш, че си красива, силна жена. Да бъдеш такава в твоите очи и после и в очите на другите. Да не чакаш някой да ти се изсипе от небето, а да си активна, търсеща и да си готова да разпознаеш човека, когато дойде до теб. Трудно е. И аз моя Сребрин още си го търся, макар че прототипът на героя в разказа ми си съществува и оооох, много секси. Променила съм едни много важни подробности и за двамата, но като цяло аз съм си аз и той си е той. Никога не е имало това между нас, но... аз ще го имам с друг човек, защото съм готова за това. Не ме е срам, не съдя и другите, не търся разбиране чуждо. Лорд е като глътка въздух в този сайт, нека ти напише нещо само за теб. Избери си име на героиня и аз също ще ти напиша нещо още тези дни, макар че може да е кратко (не вярвам, че го казвам аз). Само кажи как искаш да се казва героинята, за да знаят всички, че разказът е за теб. Ако имам време, още тая нощ ще напиша нещо, защото вече си го имам в главата какво да е. Горе главата, момиче! Знаеш ли колко време бях пораженец? Знаеш ли какво ми костваше да изляза от самосъжалението и да вървя напред – да приема, че съм красива, да го повярвам, да го виждам в очите на другите? Мъжете да се обръщат след мен, защото излъчвам точно такъв сексапил и класа, за която само можех да мечтая някога, когато гледах надолу, когато се разминавах с мъж, защото мислех, че не струвам нищо. Сега ги гледам в очите, говоря им каквото ми дойде на ум и те са мои. Лесно е. Себе си съм, затова е така. И си го търся тоя мой Сребрин все още, който ще е същият като мен и ще приеме ограниченията, които ще му поставя – да сме заедно, ама наистина заедно, не просто чукането голо, и да си запазим семействата и връзките. Щото това нещо го живеят толкова много хора, които ти не подозираш дори и с които се разминаваш всеки ден, че ум да ти зайде. Мъже го живеят тоя ад. Жени го живеят. И си мислят, че са сами. Не са. Тая моя самоубийствена откровеност ще ми изяде главата, ако не внимавам, но този разказ наистина е терапия и то не само за един човек тук. Горе главата, казах! Живей го тоя живот, хващай го за ушите и дерзай! Направи си маникюр, поглези се с масаж (това как ме размаза само днес, ехее...), смей се много, намери си луди приятелки, с които нямате никакво намерение да спрете да говорите простотии и мръсотии и много, много се забавлявай... Животът е цветен, мамка му. Не сме пораженци. Живеем го!

Zvezda | преди 1 година

Изку Куригал, въобще не ме плашиш къде ще ме захапеш. Откога съм ти омекнала като круша в ръцете и само чакам, чакам... а ти ги точиш само тия зъби и не посягаш :). Сега, не ревнувай, но искам да кажа нещо на Лорд. Лорд, ти наистина си глътка въздух и човечност в този сайт. Предполагам, че си същият и в реалността. Чест е, че те познавам. Ясна ли съм, Въздухар смотан? :) Ще дойде времето, когато наистина ще те видя наживо и ще ти се метна на врата, че си такъв добър и свестен. Сериозна съм. Изку Куригал, имаш сърцето ми, не ревнувай, казах. Вес, теб те обичам отделно от тия двамата. Знаеш :). Въобще не завиждам за пресата. Чукай си орехи там, чукай си и главата, чукай... и други работи. Не ме е еня. Мен твоя мъж просто ме плаши какъв е странен дивак. Но има цялото ми уважение, че те обича и се правите щастливи един друг :). Аз ще си намеря мъж с преса, без преса, може аз да съм с преса, че не се знае знаели се каквато съм натренирана, нали? :) Не ме мисли ти мене!

Giv | преди 1 година

Ма каква си значи Звезда. От както се изруси чисто изветре. Но пък толкова ти отива. Какви са иначе тия приказки. Ще решат хората, че се ебЪ с някакъв изрод. Плашещ бил. Ти пък много страхлива си била. Как пък не се уплаша аз от два метра левент,  всичко си има преси и разни други мускули. Еле па мускула между ушите му оня сивия. Ще пея с негова помощ ХЕЙ РЪЧИЧКИ ХЕЙ ГИ ДВЕ ВЪТРЕ В МОЕТО ДУПЕ." Твоя мъж" ма той не е мой Звезда. Там сме съпругата му ,любовницата му и аз. Това сме титулярния състав.  Чудесна селекция си е направил. Възпитани, уверени, умни момичета си има три броя. И отделно гостуващи звезди и млади резерви. Чест и привилегия е, че присъствам в живота му. Странен бил щото пък аз съм много наред и без ред. " Твоя мъж " това сега с каква цел беше Изку Куригъл да се откаже от мен. Изку Куригъл не и обръщай внимание на Звезда. Вярно има осезаемо мъжко присъствие около мен, но то си е нормално. И ако ме вземеш получаваш бонус половината сайт върви с мен:))) Ще го преживееш някак, че съм харесвано момиче. Така Звезда не знам къде си се запиляла? Къде си всъщност? А да купила съм ти подарък валентински да ми вземеш нещо от там където си. Показвам ти Кивин метода и си забравила за всички мъже. Аз съм твоя човек за упадъчни щения от орално неморално естество;) Купи ми подарък:) Ves

Zvezda | преди 1 година

Велинград. Спа :). Пълно размазване. Три дни глезотия. Ей така си го реших, от днес за утре, че то колко ни трябва на нас... блондинките :). И да, харесва ми новия ми цвят. Само малко ми сваля айкюто, но на кого му пука, нали? Подарък ще ти взема: пенис-отварачка. Без майтап ;). Бая натуралистични изглеждат, може да се ползват и по друго... предназначение.

Анонимен | преди 1 година

Ехаа, Велинград, любимо място за релакс! Поне два пъти годишно ходим там за по 4-5 дена. Напоследък сме си харесали един хотел с прекрасно спа "Инфинити". По повод за масажа, жена ми вика, дали да не отиде на един масаж, а аз и казвам, че да не се надява да е като в порнофилмите. Това в кръга на шегата.

Анонимен | преди 1 година

Zh. Последното беше от мен.

Zvezda | преди 1 година

Много уважавам масажите, Жоро. И масажистите :). И на мен много ми харесва Велинград. Ходя от време на време като ми писне от работа. На много красиво място живеят тия хора.

Rozi4kata | преди 1 година

Ех, Звезда...да знаеш само как ме жегна този разказ. Страхотен...човечен...истински. Благодаря! Благодаря и на всички останали автори, няма да ви изброявам по имена, вие се знаете кои сте. Наистина сте най-добрите, честно ви казвам! Чета ви подробно, чета и коментарите. Много се разтоварвам с вас:) За съжаление нямам време да коментирам много много, а и не желая да се бутам в А група по джапанки:)))) Но сред ежедневните проблеми в работа и семейство, вие наистина сте глътка свеж въздух :) Бъдете здрави! И не спирайте да пишете, моля ви! :)))

Lord | преди 1 година

Добре сте дошла по джапанки, Rozi4kata. Може и без. :)) Включвайте се, когато имате време. Ще се радваме. Всеки е тук за глътка въздух, вземайте си я с удоволствие.

Zvezda | преди 1 година

Лорд, така да си ми омръзнал вече... Може ли след всеки твой коментар да се чудя как да кажа нещо, което да не звучи като издухано „и аз мисля като Лорд“, а? :) Розичке, по джапанки, по маратонки, на бос крак... все добре дошла. И на мен тук ми е глътка въздух. Даже съвсем конкретни няколко души си ме държат на повърхността, признавам. Радвам се, че разказът ти е допаднал. Скоро ни чака светивалентинска вакханалия от прекрасни разкази. Торбалане, не знам къде се запиля, че те няма никакъв, но гледай да пишеш в момента. Не може ние тука да ти пишем за анален секс, щото ти знаем фетишите, ти да се скатаваш от собственото си съревнование. Да се знае, че ще има глоби. Ad virtutem via ardua est, нали, и минава през малко... безсъние.

Анонимен | преди 1 година

До Авторката: Бих се опитала да формулирам коментарът си към вас ,по следният начин. Далеч съм от мисълта да ви критикувам или възхвалявам,това го оставям на дежурните коментари във сайтът.Вашите словоизлияния написани в лек автобиографичен стил ,някак си не успяха да ме грабнат .Бегло и набързичко ги прочетох ,причината е очевидна.Очевидно е ,във вас се борят две личности, два демона?Вие самата се намирате във две крайности.От едната страна е "Звезда" на противоположната е"Боряна" Като "Звезда"се преставяте като сексуално освободена жена и тънък познавач на сексуалните взаимоотношения между нас двукраките .Едва ли,толкова добре сте запозната със житието и битието на "Мормоните и другите общности"но все пак това е плод на вашите сексуални фантазии?От другата страна е Боряна,една ранима плаха ,сексуално незадоволена жена.Зряла жена в своят апогей ,сексуалност,чуственост и т.н.Пишейки сексуални историйки и шетайки из еротичните сайтове самата вие като "Звезда "намирате отдушник на всичко това което ви липсва,във сексуален аспект.Хубаво ,щом ви задоволява и удоволетворява ,лошо няма,но?Ще се обърна към вас като "Боряна" Самата вие твърдите че сте бивша спортистка?Сега сте една зряла чуствена жена със подрасващ син?И така Боряна ще си позволя една волност спрямо вас. Направете действителност вашите сексуални,фантазии,писания и мисли. Липсва ви ,малко решителност ,желание и хъс.Осъществете всичко това и ще се почуствате по-коренно различен начин.Не очаквайте принцът на бял кон,обяснения в любов и тем подобни.Това го има само в детските приказки и любовните романи. Разчупете стереотипът ,с две думи оставете прословутият пластмасов"Делфин" който едва ли не,обожавате.Отдайде се на страста и похотта,орал,вагинал,анал дори и групов секс ,хайде простичко да го наречем ебане.Живеем в модерни времена и нрави,опитайте изчукайте се със вашият син,няма да сте първата нито последната в това начинание.Време е за пълна промяна-"Звезда-Боряна". Само със писане не става ,трябват нужни са дела и адеквантни действия!!! Ще използвам думите на един мъж който честичко пускаше коментари в подобни сайтове.Именуваше се под името/Бай Хуй/.Та неговите думи бяха че- /Който може ,си го може/.Елементарно,накратко,реалистично и това обяснява абсолютно всичко.Всичко хубаво Боряна ,нищо лично спрямо вас и вашата особа. В случаят ще се явя като анонимна.Нямам никакви притеснения относно индикацията ,но оставам със чуството че всички вие които сте се индикирали изпитвате някакво си презрение спрямо анонимните,може би и да греша?

Zvezda | преди 1 година

Брей, какъв коментар. В позиция да защитавам себе си и своите избори няма да заставам. Нищо не сте разбрала, Анонимна, нито от разказите ми, нито от коментарите ми, пък било то автобиографични или не. Явно четете по диагонал, а чувството ви на снизхождение и превъзходство, та даже и на откровено презрение не може да ме засегне. Отлично знам коя съм, какво искам, как живея. Чудесно е, че не ме харесвате. Това също е комплимент. Относно не особено тънкия намек за анонимните потребители в сайта само ще се усмихна. Пак не сте прочели колко пъти отговарям на анонимни коментари, но човек, създал си негативно мнение за някого, вижда само това, което очаква да види.

Zvezda | преди 1 година

Аха, и още нещо, след кафето. Не мислете, че отминавам коментара да се наеба със собственото си дете с лека ръка. Изобщо. Само човек с психопатия би написал такова нещо, та даже и да си го помисли. Именно поради което за мен вашето цялостно покровителствено-презрително отношение не само не може да ме засегне, но и... искрено ме радва. Аз такива като вас не ща да привличам в живота си, честно. Па и що си мисля, че един конкретен мъж ми го пише това, а? Хубаво е, че се определяте един път като жена и втори път като анонимна, но една жена и майка с нормални, стабилни ценности, не с някаква психопатия, дори не би се сетила да ми дава такъв съвет, толкова болезнено щеше да го изживее. Не само емпатията, но и чистата човещина ви е напълно непозната, да не говорим за морална система.

Rozi4kata | преди 1 година

Lord, Благодаря за приемствеността! :) Ще се вклювам по-често вече, не е честно само да си правя харабито като ви чета, а да не споделям мнение, осъзнавам го! :)) Но сте мнооого добри:) Звезда, прочела съм за състезанието, дори си признавам, че заради него се регистрирах, за да мога да гласувам коректно :) Иначе мислех и да участвам, точно с история за Сребрин в моя живот, нооо не ми остана време, пък и не се определям като добър писател и се притесних, като загубя в каква тема ще ме хвърли победителят :)) не щЪ да се излагам :) По-натам може би ще разкажа тази история, защото най-малкото ще е реверанс към човека от нея. Поздрави и бъдете здрави! :)

Zvezda | преди 1 година

Ей, колко мило написано, Розичке :). Само да кажа, че и Лорд хич не мисли, че умее да пише, завалията, а ми отнася главата всеки път. Та не се знае знае ли се. Можеш да се окажеш неочаквано добра в разказването. Престраши се. Сребрин... ееех, колко хубаво. Значи можело и така, както го мисля и аз. Благодаря ти :). Благодаря и че ще се включваш в разговорите!

Giv | преди 1 година

Rozi4kata хайде няма добри и лоши всички сме аматьори. Нали така го написа Торбалан? Участвайте ще е толкова забавно. Вие сте си намерила Сребрин аз съм намерила Златан. Пиша го тоя разказ състезателен така, че той да го хареса. Но ако победя ммм ще бъда лоша много лоша. Повече няма да пия с Изку Куригъл той се възползва от мен:))) Ves

Giv | преди 1 година

А аз бе Плеядо Звездна не ти ли отнасям главата? Вярно не с текстове ама имам си други оръжия. Изку Куригъл може да ме напил, но съм го попиляла по друг параграф 69 ъъъ 22 исках да кажа Майор Майор;)Повече няма да пием нищо розоФо:)))Ves

Rozi4kata | преди 1 година

Вес, здравей и на теб! Няма да е за това състезание, но ще я разкажа тая история. Просто наистина нямам време да седна и да пиша, а ако ще я разказвам, трябва да е както трябва :) И само да кажа, понеже ви знам закачката... И аз съм голяма фенка на Изкукуригал :))) Чела съм му разказите преди и много се изкефих, че се завърна! Абе прекрасни сте всичките! Очаквам много сърчица и рози за Свети Валентин :)))))

Giv | преди 1 година

Rozi4kata тук няма закачка. Ние сме във връзка с Изку Куригъл. Официално съм жената до него. Поредица се пише посветена на мен. Не разказ, а  ПОРЕДИЦА. Не съм ревнива... не съм ревнива:) Закачайте се с него, флиртувайте той е страхотен мъж, физически много привлекателен, възпитан. Толерантна съм към забежките му. Простила съм това ,че ми е закачил рога като на благороден лопатар. Толкова алфа мъж като него няма как да е с една жена. Приела съм положението. Просто не искам да ми се оспорва правото да бъда... любима. Да се знае и #сичкошес:)Ves

Giv | преди 1 година

Rozi4kata извън връзката ми с най- желания мъж в сайта. Заради който тука се разигра епичен въргал. То беше сблъсък на титани. От едната страна най най ама най - титулувания автор на еротична проза. От другата най най ама най - популярния потребител от женски пол на сайта. Той Изку Куригъл беше между Сцила и Харибда. Но извън ужасяващия ми образ ревнива Хера съм повече от доволна, че още една девойка във ваше лице се е регистрирана :) Присъствайте по- усезаемо и коментирайте смело Rozi4kata:)Ves

Rozi4kata | преди 1 година

Само, ако обещаеш да си говорим на ти, Вес :)) Поздрави!

Giv | преди 1 година

Проблем нямаш Rozi4kata. Защо си избра такъв ник? Има ли някаква причина? Аз съм трибуквие със случаен произход:))) ей така колко да има нещо това за Giv. Ves вече си е импотентно съкращение от името ми. Интересно е, че само админа ме нарича Весела. Изку Куригъл у дома ми казва коте, бебешко, сладкиш, но тук го играе така Ves;) Rozi4kata ти как го избра твоя ник:)Ves

Анонимен | преди 1 година

Човек да не ви остави малко без надзор... Звезда, виждам че си се запознала с неидентифицирания индивид, понякога подвизаващ се под псевдонима "Лоредана". А подозирам и някаква там Тигрица. Въпреки, че не е изключено и да са две различни личности, макар и по стечение на обстоятелствата, обитаващи една глава. Тя/той/те успяват да опишат най-мощното табу в човешката история, като скучна тривиалност. Всичко това е по-скоро тъжно, отколкото повод за праведен гняв. ХХХ Розичка, приветствам те в редиците на регистрираните потребители :). Искрено се надявам да се включиш в нашето малко забавление за 14 февруари. Може да е и с нещо кратичко - 1 000 думи. Имаш съвсем реалния шанс да се класираш пред мен, по простата причина, че още нямам разказ :)! Д.Т.

Rozi4kata | преди 1 година

Вес, тоя никнейм го ползвах преди години в mIRC-ата :)) И понеже сега по разни форуми и игри се подвизавам с фамилията си, пък тук исках нещо друго да е..и се присетих за тия хубави години и от там идва ник-а ми. Дядо Торбалан, чест и почитания! И ваша фенка съм. Надявам се да се поправите и да имате разказ, защото ще е загуба, ако не се включите :))) аз съм пас сега, но по-натам поемам ангажимент! Благодаря отново за приветствията ви:)

Zvezda | преди 1 година

Вес, ти ми отвътрташ главата на общо основание и много добре си го знаеш. Даже няма да споменавам за Кивин. Разказите ти – жумя и чета, че понякога и на три пъти не успявам да стигна до края. И нямам предвид оргазъм. Тръпна какви ще ги насосаш за Свети Валентин. Торбалане, ти що се правиш, че тая латинска сентенция не я разбра, а? Десет минути търсих нещо подходящо за случая и не ме отрази. Страдам. И ти ще страдаш, когато на съревнованието се появиш по бели гащи. Не ти отива да се скатаваш. Никак. Две безсънни нощи ще ти се отразят добре на вкиснатото настроение. Гаранция.

Анонимен | преди 1 година

Virtue разказ не пише, ако трябва да перифразираме старата барабска мъдрост, че срам путка не ебе. Не върви. Не ми звучи достоверно и това си е. Фалшиво ми идва. :( Д.Т.

Giv | преди 1 година

Звезда знаеш, че за топлината на твоите бедра ммм . Заслужаваш само най- доброто. Дълга, мръсна, бавна, игра. Знам да свиря на клитор. За валентинскея разказ Изку Куригъл наистина ме съботира. Не ме оставя да пиша. Егати вица ще съм. Най- надъханата за победа паднала служебно защото не е спазила сроковете  Разказа беше готов за сетен път. Вчера ме издразни отново и го изтрих. И те така. Тази вечер ще се отровя от кафета написвам го и каквото такова изпращам:) Ves

Zvezda | преди 1 година

Мили Боже, Вес, какъв човек си ти, бе? Как тъй си го изтрила ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ? Еее, хора, май всички ще ви отнеса като стой, та гледай. Една нещастна конкуренция имам от Изку Куригал и Лорд, даже не си заслужава да я приказваме :). Торбалане, преведи, моля ти се, че пак си мислиш, че разбрах какво ми казваш. Какъв ти е зорът на тебе? Поне онова жалко плагиатство на "Йоана" няма ли да довършиш? :) И за чеп за зеле не ставаш. Срамота!

IzkuKurigal | преди 1 година

Брей, колко съм лош, а, Вес? :) Забелязал съм, че като пиеш нещо розово, дупето ти става червено. СлучаЕност? Не мисЪля! ;) ///// Звезда, нещо се губиш. Ако беше само заради масажа... насреща съм ;) ///// Розичката, не го мисли, а пиши! След първия разказ става по-лесно. ///// Дядо Торбалан, без твоя разказ победата на Вес няма да ѝ е толкова сладка. ;) А тя е по-надъхана от всички ни взети заедно. Иначе има ли някакъв шанс да могат да се отделят абзаците в разказите и коментарите, че е малко неудобно всичко да е слято?

Zvezda | преди 1 година

Да те светна, Кукуриго, че във Велинград правят не само масажи... но ще си те оставя като контакт за случаите, в които няма наблизо подходящ... професионалист... ;). Но ще трябва ДА СЕ МОЛИШ. Знаеш :). Давам жокер: Вес ми показва Кивин. Това е... един друг тип масаж, мхм. И друг жокер: отделяй си абзаци с по един празен ред, за да не са на скоропоговорка. Това и мен ме дразни, но си има цака да се чете прилично.

IzkuKurigal | преди 1 година

Забравих да кажа (засрамен): поемам вината за разказа на Вес! Ако тя не прати нищо в срок дисквалифицирайте ме! Давай, Вес! :)

Giv | преди 1 година

Пилците се броят наесен Звезда;) ще го бъде. Няма тука някакъв Свети Валентин да ми създава ситуации. Държа го в права линия разказа и айде завие си на където си иска. Непослушен разказ ти казвам. Неконтролируем и толкова своенравен. Но не е познал. За разказа говоря. Прочетох една поредица тук Звезда и много искам да запазя енергията ,която остави в мен. Малко съм си чупнала от нея, но много малко. След като спечеля ще кажа, чия е поредицата и кой е автора. Много много жешка поредица е. И се въртя около темата на тази поредица. Аз съм си го описала Кивин метода в един разказ Звезда. Ммм, че си наблюдателен Изку Куригъл не е случайност знаеш много добре Кара Конджул мой;) Ох тия абзаци мен не ме дразнят Изку Куригъл знае защо :)))Ves

Giv | преди 1 година

Ти с кой играеш карти Изку Куригъл? Няма тука ако не успее ,ако това, ако онова! Казала съм участвам във всички предизвикателства. Без мрънкане и вайкане. Падам защото съм скочила. Не защото някой ме е бутнал. Ще си го татуирам някъде;) Ves

Zvezda | преди 1 година

Светни ме кой е разказът с Кивин, мерси :). На останалото не се връзвам ТРЕТИ ПЪТ. Аз по мъже не тичам, моето момиче. Идеята е те да тичат по мен, иначе не е забавно някак. За какво я вея иначе тая руса грива и се правя на тъпа? Нека се наиграе Кукуриго и да реши какво иска. И коя :).

IzkuKurigal | преди 1 година

Опитах, Звезда, това с празния ред и първоначално бяха така в зоната за изчакване :) Както и да е. За масажа (и Кивин) ще те моля, но да знаеш, че искаш или не, след първия ти ще ми се молиш ;) Само подсказвам... А за избора и какво искам: ако е "коя" - е ясно, ако е "кои" - също... ;)

Giv | преди 1 година

Ти общуваш с мен и извън сайта Звезда в реалния живот. Умна и красива си, но аз съм палава и дива. Не прави грешката, която почти всички правят с мен, като ме подценяван. Владееш граматиката и властваш интелектуално нива над мен. Но сладка... ти знаеш, ти ме познаваш;) Изку Куригъл има още много, много, много да си играе с Вес. Накрая ще се види кой е Агнето и кой... Касапина:)а не оставям възможностите да ми се изпръзнат между ръчички. И не ми е проблем да бъда медал за моя Жуков;) Нали мой Маршал на победата. Иначе да този нюанс на русото много ти стой, но то на красива жена всичко отива:)Ves

Zvezda | преди 1 година

Мечтаеш си ти и за двете, петльо, от километри си личи :). Само че вместо да си те делнем, накрая ще се имаме двете и даже няма... да гледаш. Вес, не ми го играй менторски, мое злато зелено. Идея си нямаш каква ми е тактиката ;).

Lord | преди 1 година

Тъкмо мислех, че разказа няма да заеме заслуженото си място до Мормоните и се завърнахте. Розичка, няма да ви мъча с трудна задача като спечеля. Пишете спокойно. Само една звездна личност да му мисли. Кой не е уверен в писането си, Звезда? :)) Сега сериозно. Много ще се радвам да прочета първият ви разказ, без значение написан за съревнование или не. Изразявате се много приятно и изглеждате като много свеж човек. Сигурен съм, че и разказа ви ще е такъв. /// Сега се махам, че Звезда и Вес водят разговора в приятна посока. До довечера.

IzkuKurigal | преди 1 година

Имайте се, Звезда, нямам проблем с това :) ///// Вес, ти си престъпно секси и си много, много, много повече от медал за твоя Жуков! :))

Zvezda | преди 1 година

Изку Куригал, мъркам. Благодаря за разрешението :). Въздухар, да не те почвам. Сериозно ли си мислиш, че си ми конкуренция? На мен?! Че и ми готвел нещо... Я не се ебавай с кака си. Оп... всъщност давай, давай. Що да си бягам от късмета, да си таковам тъпата глава и аз :).

Lord | преди 1 година

Сериозен отговор - знаеш. Несериозен? Познавам една дама, чиято руса главичка я отнасям всеки път. Тя ми е критерий. :)

Zvezda | преди 1 година

Ти пък кога и къде си ми видял русата главица, въздух, че да съм ти и критерий даже... :))) Айде няма нужда. Почва сериозно да ми писва това преклонно отношение като към последна инстанция. Искаш да ти галя егото? Ни-ко-гаш :)! Безпощадно. Злобно. И... ПРАВО В ТИЯ ОЧИ НЕВИДЕНИ :).

Lord | преди 1 година

Не е нужно да съм я виждал, Звезда, фантазията ми работи. Даже нюанса си представих. Колко работи само... Русо... Зелено... Кивин... Егото да ми галиш? Не. :)

Giv | преди 1 година

Зелената и тя да се обади да пием за Кивин:) Наздраве:) Ves

Lord | преди 1 година

Наздраве, Вес. За цветните неща (без розовия алкохол).

Zvezda | преди 1 година

Въздишко, на теб нещо друго мога да ти галя, но егото – категорично не :). Надявам се да ти приседне това уиски, дето го пиеш в момента самодоволен като чеширски котарак, разположен до печката посред люта зима. Щото като видя какви си ги писал за Свети Валентин... и те почвам. На верев. На зиг-заг. Сякак! Да си знаеш! :) Не цепя басма никому, много ще съм злобна и себе си. Щото няма да гласувам, нали... Но ще направя и невъзможното да си проличи кои разкази намирам за страхотни и кои... стават. Твоите нали не вярваш, че ще излязат от категорията на ставащите, нали? :) Ще те отвея и насея. Вече знам, че ти харесва по-грубо и ще се постарая да вляза в роля... която няма да е роля, НАЛИ.

Rozi4kata | преди 1 година

Лорд, благодаря за думите :) и аз се имам за свежа, въпреки че точно сега съм леко снощна :))) За разказа, ще се постарая, но и време нямам много. По цял ден работя на компютър и вечер просто искам да почивам далече от него :) но ще го бъде, казала съм :) Хубава и снежна неделя жалая на всички! Поздрави :)

Lord | преди 1 година

Звезда, в този коментар много приятно редуваш ласки с шамари. Харесва ми, ще ти се получи ролята... :) Чакам го този страшният коментар. Със записки и всичко, както си му е реда. Розичка, за нуждата да сте далече от компютър вкъщи ви разбирам отлично. Ние тук сме търпеливи всички. Всъщност почти всички, нали Звезда? Ще чакаме разказа ви, когато намерите време.

Zvezda | преди 1 година

Ха, роля. На мен отвътре ми идва. Има нещо в тоя твой псевдоним, което ме предизвиква и още не мога да разбера какво :). Записки, казваш? Задължително. Търпение? Тоя па. Аз тая дума само в речника съм я срещала.

Rozi4kata | преди 1 година

Лорд, ще ми е приятно, ако си говорим на ти :))

Lord | преди 1 година

За мен ще е удоволствие, Розичка. :)

Анонимен | преди 1 година

Страхотна си!

Lily | преди 1 година

Звезда, трябва да призная, че съм чела този разказ и преди. Снощи отново го прочетох. Обичам начина ти на писане, думите с лекота се леят изпод "перото" ти. Но тази тема е трудна, поне аз трудно я понасям. Тъжно ми е, че това ти се е случило/случва ти се. Аз също съм била в някакви периоди от живота си в подобна ситуация. Не се гордея с това, но е част от мен и моята история.Всеки заслужава да е щастлив и задоволен - ментално и физически. Благодаря, че си отворила душата си и чрез този вид терапия си допуснала и читатителите си по-близо до себе си. Толкоз за разказа, макар че темата е дълга. По никое време снощи/сутринта четох коментарите ви и ме карахте да се усмихвам. Вкусовете ни за музика се препокриват почти на 100 процента. Два пъти съм била на Hills of rock, 2018 открих там Сабатон и са ми големи любимци. Харесвам много и Iron maiden, Metallica, Bon Jovi, а и някои по-архаични групи. Радвам се, че ви открих :) Исках и още да пиша, но забравих половината. Друг път повече.

Zvezda | преди 1 година

Благодаря ти, Лили, за откровения коментар.

Анонимен | преди 1 година

Благодаря, Звезда, за откровението. Балсам ми капа, докато четях. Защото не съм сама. Припознах болката, макар ситуацията да е различна. И термина "асексуален" , и другия " сексуално несъвместими" припознах. А най- ми хареса, че през цялото време знаеш какво искаш, Звезда. Аз лапах мухите 20 години. Пуритани сме си. Даже не подозирах колко на дълбоко сме си пуритани. Мойта история много ми се ще да я напиша, само да измисля как, без да има засегнати и възмутени. Ще прескоча сюжетната линия обаче и отивам на епилога- много ми се ще да чуя и други женички по този въпрос. Усетихте ли аджеба, какъв номер ни извърта допамина? С всяка чисто сексуална възбуда се приближаваме неусетно до усещането за влюбеност. Малко по - горещ чат, прескачане на задръжки и страхове, снимки, видеа и айдеее , направо сме си хлътнали. Кво остава, ако тия ръце ме бяха пипали на живо или бях усетила мъжкия му аромат пред лицето си ...Охлабваме нагона виртуално и сме с двата крака вътре емоциално! Егасимус и минавката. Особено, ако си признаеш и ти отговорят "I don't like it." Къде отиваме тогава, може би? И за още нещо да ви благодаря на всички- гледала съм лицата на мъжете по улицата,търсила съм в изражението им дали биха били способни да ме лижат от клитора до дупето и обратно? Дали биха отворили като книга срамните ми устните ,за да се насладят на соления ми вкус? Защо ми се виждат някак не способни на това? Търсила съм в очите им похотта и силата , която би ме подчила, така че да позволя да ме обладава друг, само за да угодя на моя Господар да гледа и да мастурбира... Чак тук чета за логика и индикации в женското тяло, които любовника търси, отбелязва ,че даже и взима решения и променя? WTF? Къде е шляка,шкяка и айдееее? Как така мислят? Заради вас и вашите разкази, схванах доста от пъзела, през който преминавам. Голяма минавка е мойто. Казвали са ми , че излъчвам секс. Говоря мръснишки смешки. Мисля по същия начин. А нъцки. Най- добрия ми секс, немислимо върховен, адски бързо разпалващ, беше виртуалния ми чат. Една дума. Едно изречение и аз тека като водопад. Същото от някой друг би му струвало предните зъбки. Но ...енергии са това. Човека беше точния. Ток се предаваше по вайбър. Ток. Та ...живот и здраве , пиша и асссс. Писах на английски досега, заради него. Преди това пишех в група, но или бяха лично за някого като главен герой или бяха смешни. В историята остана един анекдот за мои герои, наблюдаващи като цикади в храсталака как си отваря таверната една мома , но я натиснаха на ръба на масата, докато опъва покривките. И се залюляха цици и се чуха агонии и страст и ония от немай къде се добараха до презрелите си пъпеши за продан край пътя , та набързо си навряха куровете в месестия плод и зашляпаха сладко, докато навън се точи захарен сироп и семе ... Живи и здрави, смехориите тепърва предстоят. Ще се кръстя -Фея! Това име ми го даде наскоро масажиста, но за него ще говорим друг път. Ааа, не мислете, че нещо ...Неееее Още сме си в Голямата суша.

Zvezda | преди 1 година

Вещерице, сега ти видях коментара. И само ми се иска да те прегърна, нищо повече.

Fairy | преди 1 година

Усетих те, Звезда. Благодаря ти!

Анонимен | преди 1 година

Този разказ е на съвършено различно ниво, ами евала! Смесица от радост, тъга, болка и щастие. Сякаш е някаква мечта, сън преплетен с реалността? Дали е възможно да се случи и на мен - да срещна моята дама, чувствена, искрена, умна, леле изпитвам смесица от лека възбуда и обърканост и съм потресен и ха май е късно за мен да я срещна. Та в днешно време на почит е простотията, гаврата, кажа ли че съм на 28г и никога не съм имал приятелка ще звуча нелепо и ще ме спукат от подигравки. Жените не харесват стеснителни мъже, веднага ме усещат колко съм притеснителен и неуверен, затова ще си остана сам..... Защо хората са зли? Защо насилието съществува? Що за човек трябва да си, за да смажеш някое дете психически? Какво ще стане с него, дали ще излезе човек и ако да, какъв? Разни хора, разни идеали..... После питат защо се провалям, мамка му тормоз, липса на път, безизходица, потъпкване на достойнството на човека...... Е, какво да се прави, болката от това ще си остане у мен през целия ми живот, шибаната травма ме държи буден и унизен. Ще ли да преборя комплексите, да се науча ли да обичам себе си, а мога ли? Защо помагам и съчувствам на другите, а когато имам нужда от същото спрямо мен има блокаж, сякаш аз не заслужавам уважение и любов, защо го броя за егоизъм? Страданието е част от мен, никога няма да се отърва от болката, дори и да я крия.... тя ще живее вечно у мен, а животът?Да сме живи и здрави и ще опитам да преглътна все така с тъжна усмивка потресаващата реалност..... Летя си към бездната аз, в този късен час, ще успея ли нявга се измъкна? Ужас... то е немислимо, мястото ми е на дъното със сведен погледен, примирен.... Свито е сърцето клето, падаш ставаш и ако можеш....продължаваш..... Майната му! Да живее културата и аз покрай нея, ако ли не - следва забавната част хаха да съм мъртъв отвътре, без чувства, сив и смазан :) На кого му пука, такъв е животът или не? Ще поживеем и ще видим.... май така. Може ли да пожелая успех на себе си? Свикнал съм само на другите да желая, айде и любов, макар че хах заслужил ли съм такова нещо, чакай има ли изобщо любов на тоя свят, та той е прогнил покварен, любовта има ли място в моя живот? Дали съм способен да обичам, та аз не мога да се грижа за себе си, как ще се грижа за друг човек? По- добре някой друг да я вземе, аз не я заслужавам. Сам-самотен е по-добре отколкото с някого, който да страда, поради факта, че не знам дали мога да й даря любовта, която тя е заслужила. Ебало си е мамата! Толкова много я чакам да се появи и сега реших да я отхвърля, като не я заслужавам за какво ми е? Нека всеки си хване пътя и върви по него, аз ще си гледам моята паница, друго не ми остава. Поздрави от един смазан, незавършил 28 годишен варненски студeнт 2346 hrs 1.04.2023г.

Zvezda | преди 1 година

Сами избираме какви да бъдем, 28. Вярвам го и го живея. Растем, търсим, намираме. Ако те е страх, няма да имаш това, което искаш, защото не си готов да го вземеш. Няма такъв филм като някой нещо да ни дължи или да очакваме друг да ни помогне да бъдем себе си. Сами си създаваме тая реалност. Това е. Не се предавай. Не си сам.

Helios | преди 1 година

Реверанс! Поднесен с моите най-чисти мисли към теб Звезда, и един текст, който вероятно ще предизвика протеворечивости! - - - Някой, Някъде (или едновременно – милиони или безброй много) имаха желания, нужди, стойности, харесваха, обичаха да пият, ядат или използваха вместо наркотик една субстанция с айдент Лууш. (Електричество, гориво, кислород, злато, вода, земя, стари монети, уран.) Това бе рядко срещана субстанция в мястото, наречено Някъде, а онези, които притежаваха Лууш, намираха, че е жизнено важна за каквото и да се използваше. Изправен пред въпроса за Търсенето и Предлагането (универсален закон за Някъдето), Някой реши да започне производството му, така да се каже, вместо да започне да го търси в неговата „естествена” форма. Той реши да си направи Градина, където да отглежда Лууш. Открито бе, че Лууш в естествено състояние произлиза от серия вибрационни реакции от взаимодействието на въглерода с кислорода, а полученото вещество бе Лууш с различна степен на чистота. Ставаше само по време на тази дейност и вторично по време на реактивния процес. Наблюдатели от Някъде се втурнаха да търсят навред източници на Лууш, бяха направени нови разкрития с много ентусиазъм, който бе възнаграден. Ето така Някой и Неговата Градина промениха всичко. Отдалечен, в усамотена област, Той започна да работи върху експеримента си. Първоначално Той създаде подходяща среда за взаимодействието на въглерода с кислорода там, където би могло да се развие. Той създаде много грижливо Равновесие, така че да има непрекъсната доставка на подходяща радиация и другите захранвания. После Той събра Първата реколта, която наистина произведе Лууш, но само в малки количества и със сравнително ниско качество, не достатъчно забележително, за да бъде върнато в сърцето на Някъдето. Проблемът бе двустранен. Жизненият период бе съвсем кратък, а и самите посевни частици бяха твърде малки. Това ограничаваше и качеството, и количеството, тъй като посевът нямаше време в такива тесни граници да генерира Лууш. Нещо повече, реколтата от Лууш можеше да се прибира само в момента на завършване на жизнения път, нито един миг по-рано. Неговата Втора реколта не бе по-добра, ако не и същата. Той промени околната среда в друга част от Градината, където плътността бе повече газообразна, отколкото течна, а химикалите с по-голяма плътност оформиха твърда основа и затова все още са в употреба. Той отгледа огромно количество частички в много разновидности и нова форма, като постигна голямо увеличение на размера, много хиляди пъти по-големи и по-сложни от едноклетъчната Първа реколта. Той преобрази въглеродно-кислородния цикъл. Макар че всичко в основата си бе еднакво. Както и при Първата реколта те можеха да прецъфтяват през определени интервали и да завършват жизнения си цикъл автоматично. За да прекрати това непостоянно разпространение на химикали и радиация, които преобладаваха при Първата реколта, Той установи на едно и също място Втората реколта. Всяко нещо бе предназначено принципно да стои на своето собствено място в Градината. За постигането на целта на всеки бе даден по един твърд филиз, който бе заровен дълбоко в по-плътното химическо вещество. Към филиза се прикрепваше ствол или дънер, който помагаше при израстването нависоко, за да може да получи необходимата доза радиация. Горната част, разклонена, тънка и чуплива, бе предназначена да доставя компонентите въглерод и кислород към и от посевните частички. Към всяка отделна част бяха монтирани излъчватели с брилянтен цвят, заедно с генератори на малки частички. Симетрично центрирани, мястото им обикновено бе близо до върха. Около посева Той направи циркулационни улеи в газовата обвивка, за да помогне по принцип на процеса на цъфтенето. По-късно Той откри, че същият турбулентен ефект служи като способ за прибиране на реколтата от Лууш. Ако турбуленцията бе достатъчно силна, Зърното биваше издухвано, жизненият процес спираше и се освобождаваше Лууш. Това бе особено полезно, когато в определен момент, извън Прибирането на Реколтата, се появяваше необходимост от спешна доставка на Лууш. Освен всичко останало Втората реколта бе най-незадоволителна. Въпреки че наистина бе получено много по-голямо количество, произведеният нерафиниран Лууш бе с толкова ниско качество, че едва ли си заслужаваше усилието. И в допълнение – периодът на растежа бе толкова продължителен, а не доведе до повишаване на качеството. Липсваше някакъв жизненоважен елемент. Някой започна да обикаля Градината си дълго време, за да се обучава, докато пристъпи към Третата реколта. Наистина бе предизвикателство. Вярно бе, че Той имаше частичен успех. Бе отгледал Лууш. Но продуктът на неговите усилия твърде бързо се предаде на дивото, некултивирано многообразие. Бе неминуемо Той да открие отговора. Третата реколта бе живото доказателство на неговото Упование. Трябва да се включи първоначалният въглеродно-кислороден цикъл. Подвижността трябва да се възстанови. И двата фактора се бяха показали многообещаващи за получаването на висококачествен Лууш. Ако към това може да се прибави и размерът, би могло много да се постигне. С такова намерение на преден план Някой премести различните мостри от Първата реколта, които все още вирееха във водните части на Градината. Той ги модифицира така, че да съществуват и растат в газова среда. Той ги пригоди първо да се хранят от Втората реколта, на която Той бе дал възможност да изобилства точно с тази цел. По този начин се появиха и първите променливи посеви – Мобили – Третата реколта. Мобилите се хранеха от Втората реколта и така съкращаваха нейния жизнен процес, произвеждайки нискокачествен Лууш. Когато всяко от огромните Мобили завършваше собствения си жизнен растеж, получаваше се допълнително количество Лууш. Количеството бе голямо, но все още можеше да се изисква от честотния модел на утайката от Лууш. Съвсем случайно Някой откри Главния катализатор за усилване производството на Лууш. Чудовищните и бавно подвижни Мобили имаха жизнен процес, твърде различен от обема на вложеното количество хранителни вещества. Процесите на растежа и прекратяване на живота бяха с такава продължителност, че съвсем скоро щяха да унищожат напълно Втората реколта. Щеше да се наруши балансът на цялата Градина. Нямаше въобще да има производство на Лууш. И Втората, и Третата реколта бяха обречени на измиране. Тъй като Втората реколта стана недостатъчна, енергийните нужди на Мобилите се изостриха. Много често два различни Мобила търсеха да поемат храна от едно и също растение на Втората реколта. Това доведе до Конфликт, а резултатът бе физическата борба между два и повече тромави Мобила. Някой наблюдаваше тези борби, отначало смаян от проблема, а после с голям интерес. Колкото по-настървени ставаха борбите, толкова повече Лууш излъчваха Мобилите! Не в огромни количества, но с по-висока степен на чистота. Той веднага подложи теорията на изпитание. Той премести друга част от Първата реколта от водната среда та Градината, промени я за газови условия на развитие, но с една забележителна разлика. Новият Мобил щеше да бъде някак по-малък, но изискваше поемането на други Мобили за храна. Това би разрешило проблема за свръхпопулацията на Мобилите и щеше да създаде добри количества от използваем Лууш по време на всяка битка плюс премията, ако новият клас Мобили завършеше жизнения процес на другия. Някой щеше да може да пренася Някъде достатъчни количества от напълно чист Лууш. По този начин се появи Законът на Главния катализатор. Конфликтът между въглеродно-кислородните циклични съединения произведе плътна еманация на Лууш. Бе съвсем просто. Доволен, че е открил формулата, Някой подготви Четвъртата реколта. Известно му бе, че Мобилите от Третата реколта бяха твърде големи, а жизненият им процес много продължителен, за да бъде напълно практичен. Ако бъдат отгледани в голямо количество, ще трябва да се разшири и удължи Градината. Нямаше пространство за отглеждането на такива масивни единични посеви и на пропорционалното количество листна Втора реколта за поддържането им. Също, той правилно разсъди, че по-бързата и увеличена подвижност би разширила фактора Конфликт и в резултат би се увеличила производителността на Лууш. Само с едно просто движение Някой прекрати жизнения процес на всички движещи се с грохот Мобили от Третата реколта. Връщайки се към Първата реколта във водна среда, той ги модифицира и увеличи до огромен брой форми и размери, даде им сложна многоклетъчна структура с голяма променливост. Той вложи в тях модела на равновесието. Имаше и такива, които поглъщаха въглеродно-кислородни части от Втората реколта (предимно неподвижни) като източник на енергия. Имаше други, крайно променливи, които изискваха като енергия поемането на други променливи Модифицирани посеви от Първата реколта. Затвореният кръг действаше съвсем задоволително. Стационарните модификации от Втората реколта разцъфтяваха във водна среда. Дребни, високоактивни воднодишащи Мобили поемаха хранителни вещества, „изяждаха” модификацията на Втората реколта. По- едри и/или други активни Мобили консумираха енергия от по-дребните „тревоядни”. Когато някой Мобил израстваше твърде едър и бавен, той ставаше лесна плячка за по-дребните Мобили, които го атакуваха по различни начини. Химическата утайка от тези поглъщащи действия се установяваше на дъното на течната среда и по този начин предоставяше нови хранителни вещества за Неподвижните (Модификация на Втората реколта), затварящи цикъла. Резултатът бе стабилен поток от Лууш – от прекратяването на живота на Неподвижните, от интензивния сблъсък между Мобилите с цел да се предпазят от поглъщане и накрая от мигновеното прекратяване на жизнения процес на тези Мобили, като неминуем продукт на такива конфликти. Обръщайки се към друга част от Градината – газовата среда с гъста смесена основа – Някой приложи същата технология с по-съвременни подобрения. Той добави голямо разнообразие от Неподвижни (оригинална Втора реколта), за да предостави необходимата и различна храна за новите Мобили, които щеше да създаде. Докато в другата област на Градината Той направи такива Мобили като взаимодействие на две същества, онези, които поемаха и извличаха енергия от Неподвижните на Втората реколта, и онези, които изискваха други Мобили за изхранване. Той създаде буквално хиляди от оригиналните видове – малки, големи, – макар че нито едно не бе по-голямо от Мобилите на Третата реколта – и наивно даде на всяко някакъв повод за конфликт. Те приеха формата на тела, неуловима скорост, измамно и/или предпазно покритие и цветно излъчване, вълново движение, специализирани осезатели и детектори, уникални стърчащи втвърдявания за бодене, сграбчване и късане по време на конфликтните периоди, с резултатно увеличение на еманацията на Лууш. Като страничен експеримент Някой проектира и създаде една форма на Мобил, която бе слаба и неефективна според стандартите на другите Мобили от Четвъртата реколта. Въпреки това този експериментален Мобил имаше две специални преимущества. Той имаше способността да поглъща и приема енергия както от Неподвижните, така и от други Мобили. Второ – Някой избута на преден план една Част от Себе си – не бе известен или на разположение друг източник на такава Субстанция, която да действа като интензивен, непреодолим стимул за активност. Следвайки Закона на Привличането, Някой разбра, че такава смес щеше да създаде точно у тези Мобилни същества нарастваща променливост. Тя винаги ще се опитва да задоволи привличането, което тази крехка прашинка от Него предизвиква, търсейки обединение с необятното Цяло. Така нагонът за задоволяване на енергийните потребности чрез поглъщане не би било единствената мотивираща сила. Нещо по-важно, нуждите и насилието, създадени от Частта на Някого, не биха могли да бъдат поместени в Градината. По този начин необходимостта от движение винаги ще присъства и конфликтът между тази необходимост и нуждата от преместване на енергията биха били постоянни – може би един непрекъснат излъчвател на висококачествен Лууш, ако той оцелее. Четвъртата реколта надхвърли всички очаквания на Някой. Стана очевидно, че един плътен, полезен поток от Лууш се произвеждаше в Градината. Уравновесеното действие на „живота”, перфектно ръководен от Фактора Конфликт, произвеждаше безкрайно количество Лууш, както и равномерното му допълване от постоянното прекратяване на жизнения цикъл на всички видове Мобили и Неподвижни. За да се поддържа производителност, Някой постави Специални колектори, за да помогне на жътвата. Той построи Канали, за да транспортира суровия Лууш от Градината до Някъде. Някъде повече не зависеше принципно от „дивото състояние” като основен източник на Лууш. Градината на Някой бе сложила край на това. С преуспяването на Градината и производството на Лууш чрез методи за култивация Други започнаха да проектират и строят свои Градини. Това бе в съответствие със Закона за Търсенето и Предлагането (Вакуумът е нестабилно състояние), тъй като количествата Лууш от Градината на Някой само частично посрещаха потребностите на Някъде. Събиратели от името на Другите наистина влязоха в Градината на Някой, за да се възползват от онези малки еманации на Лууш, незабелязани или игнорирани от Събирателите на Някой. Някой, след като бе завършил работата си, се върна в Някъде и се зае с други неща. Производството на Лууш остана на постоянно ниво под ръководството на Събирателите. Единствените промени бяха по поръчка на самия Някой. Под ръководството на Някой Събирателите периодично прибираха части от Четвъртата реколта. Това бе правено, за да се подсигурят адекватни химикали, радиация и други хранителни вещества за по-младите, сега появяващи се посеви. Втората цел бе да се предоставят извънредни количества от Лууш, създавани чрез такова прибиране на реколтата. За да приберат тази реколта, Събирателите предизвикваха бури от турбулентни течения и бъркотия, и двете в газова обвивка и в по-твърди химически съединения, които бяха основата на самата Градина. Тези катаклизми довеждаха до прекратяване на жизнения процес на милиардите от Четвъртата реколта, тъй като те биваха смазвани под търкалящата се основна структура или задушавани под търкалящата се основна структура или задушавани под вълните от развихрена водна среда на Градината. (При по-особен проект Четвъртата реколта можеше и да не поддържа въглеродно-кислородния цикъл, обградена от течна среда.) По този начин моделът на „Живот” на Градината би могъл да отиде напълно във вечността, ако не бяха любознателността и възприемчивостта на Някой. Понякога той взимаше мостри Лууш от своята Градина, за да ги изследва. Нямаше причина да го прави, освен факта, че Някой поддържаше у себе си парченце непресъхващ интерес към своя проект. При един такъв анализ на мостра от Лууш Някой случайно изследва еманациите и вече щеше да го връща в Резервоара, когато осъзна Разликата. Бе твърде нищожна, и все пак съществуваше. Интересът му се възвърна мигновено, той погледна отново. Деликатно вплетен с по- обикновени еманации на Лууш, той откри крехък фрагмент от пречистен и дестилиран Лууш. Това просто бе невъзможно. Пречистен и дестилиран Лууш се получаваше само след като „дивият” Лууш бе преработван многократно. Луушът от Градината на Някой изискваше същата обработка, преди да се употреби. И все пак го имаше – така фино сортиран според рафинираните си излъчвания, че той не би се върнал обрано към взаимодействие със суровите субстанции. Някой препотвърди изследванията си. В Градината му съществуваше фактор, който той не познаваше. Някой бързо напусна Някъде и се върна в своята Градина. Външно всичко изглеждаше същото. Триизмерните основни газови области на Градината бяха безкраен килим от зелени отражения на развиващата се Втора реколта. Модифицираната Първа реколта във водната среда беше в перфектно взаимодействие със Закона за Действието и Противодействието (Разделяне на Причина и Ефект). Някой усети незабавно, че разликата – източникът на дестилиран Лууш – не бе нито сред Първата, нито сред Втората реколта. Той откри първия си мигновен допир с еманация на дестилиран Лууш в една от частиците на Четвъртата реколта (която вече се бе филтрирала през насажденията на Втората реколта). Искрата пламна по време на необикновено действие на тази частица от Четвъртата реколта. Само това не би могло да създаде дестилиран Лууш, знаеше Някой, и той продължи да търси източника по-надълбоко. Точно в този момент той разкри Разликата. Частицата от Четвъртата реколта не участваше в Конфликт над останка от поглъщането на по-слаба частица от Четвъртата реколта, нито пък за вкусна папрат от близкостоящ ствол от Втората реколта. Също и за да се предпази от прекратяване на живота и поглъщане от други борещи се частици от Четвъртата реколта. Тя бе в Конфликт, за да предпази и спаси от прекъсване на живота на три от своите новопоявили се създания, скрити под една огромна частица от Втората реколта, чакащи да излязат. Нямаше съмнение. Това бе действието, произвеждащо искрите от дестилиран Лууш. С това заключение Някой изследва действията на други частици от Четвъртата реколта в Градината. Той откри подобни искри, когато други частици от Четвъртата реколта се захванаха със същото действие в защита на техните „Малки”. Макар все още да имаше несъответствие. Сборът от всички тези светкавици от дестилиран Лууш от всичките тези действия от настоящите частици на Четвъртата реколта не би достигнал и половината количество, което бе открил в мострата от Резервоара. Очевидно присъстваше друг фактор. Той систематично се разхождаше из Градината, разширявайки възприятието си до всички области. Почти мигновено той откри източника. Висококачествен дестилиран Лууш се излъчваше от една отделна секция на Градината. Той бързо се насочи към точката. Ето го – експериментален Модифициран посев от Четвърто поколение, един от онези, които съдържаха Част от него в своя функционален модел. Той стоеше сам под листната горна част на огромната частица от Втората реколта. Не бе „гладен”. Не бе в Конфликт с друга частица от Четвъртата реколта. Не действаше в защита на „малките си”. Тогава защо излъчваше дестилиран Лууш в такова огромно количество? Някой се приближи. Възприятието му влезе в Модифицирания посев от Четвърто поколение и той разбра. Посевът бе самотен! Това бе ефектът, който произвеждаше дестилиран Лууш. Щом се дръпна назад, Някой забеляза друго необикновено несъответствие. Модифицираният посев от Четвъртата реколта бе разбрал за Неговото присъствие. Той бе припаднал и се тресеше в странни конвулсии върху твърдата основа. От два излъчващо- сетивни отвора бликаше чиста вода. С това дестилираният Лууш стана дори по-очебиен. И тогава Някой откри своята известна ДЛП формула, която и днес действа в Градината. Краят на приказката е добре известен. Някой включи фундаменталното в своята формула: „…Създаването на чист, дестилиран Лууш се получава от частите, наречени Тип 4М, обединени от въздействието незадоволеност, не само ако тези модели се активират до вибрационно ниво извън границите на сетивата за околната среда. Колкото е по-интензивен споменатият модел, толкова е по-висока производителността на дестилирания Лууш…” За да се вкара в действие формулата, Някой проектира тънки промени в Градината си, всяка от тях е позната на историците. Разделянето на всички частици от Реколтите на две Половини (за да се предизвика самота, тъй като те търсят обединението) и стимулирането на превъзходството на Тип 4М, частиците са две от най-забележителните подобрения. И както се вижда сега, Градината е привлекателен спектакъл на ефективността. Събирателите отдавна са станали Майстори в Изкуството на ДЛП формулата. Частиците Тип 4М доминират и са се разпространили из цялата Градина, с изключение на по-дълбоките части на водната среда. Те са главните производители на дестилирания Лууш. По пътя на експериментаторството Събирателите развиха цялостна технология с комплект инструменти за събиране на реколтата от Лууш от посевите Тип 4М. Най- обикновеният бе наречен любов, приятелство, семейство, завист, омраза, болка, вина, болест, гордост, амбиция, собственост, притежание, светиня, – и в най-широк смисъл – нации, провинциализъм, войни, религия, машини, свобода, промишленост, търговия – за да изброим съвсем малко от тях. Производството на Лууш е по-високо откогато и да било.

Zvezda | преди 1 година

Свят ми се зави, Хелиос, от този коментар-разказ :). Не съм сигурна, че успях да оценя цялата му многопластовост. Казват, и това не е нова идея, че човек, поставен в среда на пълен комфорт, става мързелив и спира да се развива. Поставен в ситуация и обкръжение на конкуренция, недостиг и липси се учи да се бори и да се развива. Това е интересен и познат феномен и обяснява как талант, даден в ръцете на презадоволения, се пропилява от мързел. И как някой с посредствени на пръв поглед способности успява, драпайки и възползвайки се от всеки шанс да се учи, да надгражда и да постига. Благодаря ти за написаното. Дано го разбирам в правилния контекст.

Helios | преди 1 година

Няма правилен и не правилен... контекст Човек намира ли нещо за себе си, значи е ок. Така го усетих, помислих, и за това съм постнал Лууш теорията. Фундаментално това което казваш, е чиста, универсална аксиома, което ме и подтикна да шерна тази идея. Също и мненията ти написани в по-горни коментари. Надявах се и Фокусницата да се произнесе, като туземец на квантовото...

Анонимен | преди 1 година

Истински шедьовър! Адмирации! Спиро Киров

Анонимен | преди 1 година

Много истинска и секваща дъха история! Спрях да работя. Прочетох без да дишам. Мисля, че всеки момент ще ревна... Защото се разпознах - в мислите, чувствата, емоциите, желанията, това, което ме възбужда... Благодаря! Приятно е да разбирам, че не съм сама. И, Zvezda, пожелавам Ви щастие!

Анонимен | преди 11 месеца

Аз се ожених на 39 г. След 28 - 29 г. всичките ми гаджета ги чуках отзад, без изключение. В началото бяха плахи, но като им харесаше, стой та гледай, сами си го местеха от путката в гъза. Дори се сърдеха ако ги еба само вагинално. Една пътуваше от друг град, само за да се ебе отзад. Жена ми също я дресирах така. Вече е на 50 г., но не пропуска. Или ще е само анално или в почваме в путката и продължаваме в гъза. Яко се кефи!

5kov | преди 5 месеца

Zvezda липсваш

Fairy | преди 2 месеца

Виж ти, чак година по- късно поглеждам тук и виждам Хелиос, че ме споменаваш. Знаеш ли, научих, че съм измамена, когато се доверих на разказа, вярвайки на искреността в началото му. Базата, на която е стъпил не е лична история, а аз скочих с двата крака вътре, за да не сме сами. Ние. Жените. Не пробудените. Адски зле се почуствах, от измяната. И че взех да пиша и да си разказвам като първия наивен идиот. После и това премина. Като всичко. Периоди. Намерих явно някаква ниша тук, вписах се, повозих се на ролеркостер...Учим се постоянно. Относно Лууш-а, чудех дали виждам теорията за 6 те раси, дали е друга компилация символични значения, но да ти кажа честно, загубих се бързо в посевното семе, кръстатите връхчета и алегориите. Ако говорим за чист секс, ще ти призная колко як оргазъм имах току що от самозадоволяване. Ползвайки мръсна фантазия. Квантово :))), мозъкът ми подсказа нещо, което никога не съм изживявала като чиста опитност. Без да имам база данни, разбрах какво би се случвало с тялото ми, при фантазираните факти. Разбрах като на филм, а почти веднага и усетих физически. За да не съм голословна давам пример. Ако бях в момент на ДП, с човек под и зад мен и в тази поза, някой умник ме чука в гърлото и задържа идея по- дълго, то поредицата от физиолог процеси на задушаване би довела до мощни анални и вагинални контракции, което би еякулирало късметлиите моментално. Става дума за яките контракции! А умникът в гърлото ми би ме накарал да развия Стокхолмски синдром. Ето. Чиста мръсна :)) фантазия, много кратно описвана в разкази тук, без малкия детайл с контракциите, вследствие загубата на кислород. Ако търсим източник на това знание отиваме към приритването при обесване, но...нали ..Как стана така, че сама , с пръст върху клитора, предизвиках мощни ! ти казвам! силно осезаеми тунелни свивания и в двата отвора, само мислейки за дебел кур в гърлото ми, нахален, не излизащ оттам ?! Квантова работа от прескок в друга реалност? Защото атомът може да бъде на две места едновременно? Или база данни от предишен живот? Акаша? Ба ли му мамта! Хайде да спим, че е 02:50 hrs, а отговорите са без значение. Смисъл има да знаеш нещо, което ще използваш. :)))