В казармата

09.02.2023 | Анонимен

Гледам тук доста хора си упражняват фантазиите, та си помислих, че аз може да ви разкажа една истинска случка от последните ми дни в казармата преди... ехеее, 40 години. Сега такова нещо, като казарма – няма, а младите хора научават всичко още на 15-16 години от нета. Аз съм един 60-годишен чичак, дето още му стърчи (чукам на дърво!), и често лъскам бастуна, както на хубави порно клипове, така и на спомени от далечното минало. Та преди около 40 години служих в едно поделение в Сливен и ми оставаше още един месец да дослужа (повечето се бяха уволнили), защото бях много “послушен” и имах дни от арести за дослужване. По заповед на началниците нашият взвод беше командирован на бригада да помага във Винпром Сливен. Радостта при тая новина беше голяма, защото в съседство (тогава) на винпрома беше консервната фабрика на Сливен. Работата – ясна, правихме бартер с работниците – ние им давахме ракия (открадната, разбира се), те пък – буркани с кисели краставички и други консерви за мезе. Вечер падаше яко пиене скришом от старшинката. За тия, които не знаят какво е взвод – малко тактическо военно подразделение от 10-12 войника. Работата ни беше да изсипваме едни големи чували със захар в огромните кадуси (резервоари), където се приготвяше ракията. Още тогава разбрах, че е менте – спирт и есенция. В лабораторията на завода имаше една лаборантка на около 28-30 години, която контролираше нашата работа и процеса. Още от първият ден ѝ “хвърлих” око, защото усещах какво се крие под бялата ѝ манта. Мина около седмица в разговори, а после и закачки с тази прекрасна жена (другарка тогава). Усетих инстинктивно, че и тя ме харесваше и мекият ѝ поглед ми втърдяваше хуя, който ежедневно лъсках в тоалетната на завода, мечтаейки за нея. Един ден тя дойде при нас, докато работихме, и ме посочи с пръст:
- Ела с мен да помогнеш за преместването на едни 20-литрови туби със спирт.
Не знам защо, но сърцето ми затупка силно и усетих, че се изчервявам. Чух и подсвиркване зад гърба си от другите. Отидохме първо в един склад и тя ми нареди да преместя тубите от тук в една друга стая/склад. По това време бях доста як и свърших всичко за минути, след което тя ме подкани с нея в офиса ѝ да се направи описание в протокола. Влязохме и чух зад мен как тя щракна ключа на вратата. Дойде зад гърба ми и ме обхвана с ръце през гърдите. Стоях като парализиран и не знаех какво да правя с ръцете си. И изведнъж тя ми прошепна в ухото:
- Искам те!
Добре... тези, които са ходили някога в казарма би трябвало да знаят – хуя ми щеше да се пръсне от възбуда, бях червен като рак и в следващата минута се обърнах и започнах да я обарвам и целувам, а тя каза:
- По-спокойно, не бързай! – и свали мантата.
Беше топла есен (септември) и отдолу беше само по едни доста дълбоки бикини и сутиен. Нахвърлих се отгоре ѝ като невидял, а тя през това време масажираше хуя ми, който всеки момент щеше да изригне. Ща не ща – така и стана. Опръсках я с топла сперма и се извиних, че не съм бил с жена повече от година (бившата ми тогава приятелка). В стаята имаше една кушетка и тя полегна там, като свали всичко от себе си и ме подкани да я лижа. Не бях лизал до тогава и започнах да я ближа като куче, но тя ме насочваше към клитора си, който беше станал голям колкото бобено зърно. Лизах я и тя се изпразни два пъти, а хуя ми въобще не беше спаднал и не след дълго започнах да я еба, като гледах да не бързам, че пак щях да свърша. Гърдите ѝ бяха средни, но твърди като на 16-годишно момиче и не помръдваха. Свърших два пъти на корема ѝ и тя ми даде знак, че трябва да се измитам. То и не беше минало много време – по 4-5 минути на тек... войнишка му работа. Не пожела обаче да ми го лапне, каза, че била старомодна. Беше мома и после ми сподели, че от близо година не е била ебана. Докато бях във винпрома я чуках още два пъти и после бригадата свърши и трябваше да се уволня. Направихме си среща на деня след моето уволнение и отидохме в един хотел на центъра. Бях влюбен в нея вече, но разликата от около 8-9 години ме плашеше. Ходих често до Сливен да се срещаме, научих я да прави страхотни минети (тя си имаше талант де) и се ебяхме като невидели в най-различни пози. Имаше уникално тяло и аз често, след като я изпращах до тях, се прибирах у дома и си правих по още 1-2 чекии. Голям мерак, голяма възбуда беше тази жена. Но на всичко хубаво му идва края. Заминах да уча в София и там сред тия хубави студентки забравих за прекрасната сливналийка. Знам, че на някои няма да им хареса особено разказа ми, но това не е измислица, а истинска случка от живота ми. И до ден днешен има жени в спомените ми, от които хуя ми става и приятелката ми (най-вече) се облажва от тия ситуации.