Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Ако ти се чука, си разпасана курва. Ако не си се чукала, си смотана девственица. Ако имаш фетиши – тая е извратена. Ако си свита и търсиш чувства преди секса – баси залюханата. То няма оправия! Каквато и да си, все си някаква и мъжете ти го играят с превъзходство. Не дай си Боже па и да удариш някой мъж където най го боли, по достойнството, че е нещо повече от теб… ах, божке, леле, бе! Мамка му, пък и аз съм всичко това – и съм девствена, и ми се чука, и имам фетиши, и нямам никаква цедка на устата. Колкото по-наежен простак, толкова по-добре се забавлявам да му го начукам. Словесно. Нямам време за губене, а и етапа със самосъжалението го минах отдавна. Остават ми няколко месеца и после… адио, Рио! Правя всичко възможно да не ме съжаляват. Предпочитам да не ме понасят и се старая да си го заслужа. Коледата вони. Освен, че ще ми е последната, ненавиждам целия този приповдигнат фалш. В крайна сметка всичко опира до едното ебане. Лапета, сополи, кредити, съседите се чукат отгоре като невидели, а ти се опитваш да спиш, че утре ще ставаш рано за работа… и сичкото тва обилно поръсено с “джингъл белс”. Айде, моля! Ебете се, бе! Ебете се, без да си усложнявате живота. Ебане му е майката! Аз ли не го знам? Ще си умра със скапания химен и ще ми дигнат паметник като на светица. Амин, алилуя и певци песни за нея пеят. Напих се зверски! Коледно парти в офиса, да го еба! Да ви го начукам на Коледата! Нямам много спомени какви простотии съм вършила. Нарочно им се барнах по жартиери и толкова къса пола, че отдолу да се виждат как са захванати чорапите. Прозрачна блузка отгоре, без сутиен. Че то нямам и цици вече, нищо не остана! Лепнах си едно яркочервено червило, наклепах си миглите. Приличам на плашило. Стопила съм толкова килограми, че вече дори не помня как изглеждах преди. Не е трудно да се докарам и на психично болна. Сексапил на клечка съм аз! Цялото контене в коледно червено е подигравка и по осъдителните им погледи разбирам, че добре го осъзнават. Не, че ми пука. Пия, за да не мисля за шибания секс. Либидото е първото, което страда при химиотерапията, но аз вече не ходя, защото няма смисъл. Отписана съм от живите. И хоп, либидото ми изскочи жизнерадостно като от ръкава на фокусник. Подарък, който не съм искала. Виж, малко повече коса нямаше да ми е излишна, в името на достойнството и понеже е студено. Все трябва да се омотавам с някакви шалове, та отдалеч да си личи, че не съм в ред. Но не – имам перушина на главата и либидо в излишък. Да пием за това! Не… нека се чукаме за това! Тоя проклет живот трябва да се живее, бе! Ебете се, докато можете. Друго няма! Някакви простотии измислят на партито. Писах някаква картичка с пожелание на сляпо, после ме изби на вдъхновение и простотия и… после вече не помня. Като ми дойде редът бръкнах в купата и извадих нещо, което трябваше да чета на глас. Честита… дрън-дрън-дрън… весели… дрън-дрън. За много години… Ха, ха! Вели ръкопляскания. Не знам от кого е, мълчат. Нали затова е пожелание на сляпо. Ама как са уцелили, а? За много години… Да ви се връща, хуйове сплескани! Милан чете след мен. Не му обръщам много внимание. Заета съм да си смуча розовото нещо в чашата и да пазя равновесие. Тия токове ще ме убият. Ха-ха! Имам някакви изблици на остроумие, а? Още ме бива! Милан мълчи. Подвикват му нещо, хилят се, той вдига поглед и ме поглежда странно. Аз извивам вежди. Кво, бе? Кво ме зяпа тоя? Набързо прочита картичката, ръкопляскания, туй-онуй. Свива я на две и я прибира в джоба. Простак! Толкоз да съм се старала да я пиша и той я направи на хармоника. Мамка му, не помня много след това. Значи е било хубаво партито. От тия, от които имаш кристални спомени, файда няма. Ако ти е замъглено по краищата, живял си. А на мен ми е замъглено не само по краищата. Цяло петно ми е. Опитвам се да се разбудя. Мирише различно, усеща се различно. Не съм у дома. Фокусирам трудно. Нямам идея къде съм се озовала. Игнорирам тихите гласове през стената, нямам сили да ги мисля. Като че ли се карат. О, браво! Някой ми е оставил аспирин и вода. Едно блъди щеше да свърши повече работа. Нейсе. Пия. Два. Трупясвам пак. Освествам се след още някой и друг час, когато се будя, за да пикая. Осъзнавам, че предпочитам да съм трезва, когато попадам на хола на Милан и жена му, които се правят, че гледат телевизия. Миризмата на портокали и канела ме изпраща моментално над тоалетната чиния. Добре, че уцелих вратата и не се издрайфах в детската. Смрад. Лигава, противна коледна смрад. Измих се, без да се гледам много в огледалото. Жената на Милан стои предпазливо до вратата, стиснала хавлия, сякаш е щит. Предлага ми душ. Изкушавам се да я завра някъде, но душът не е чак толкова лоша идея, че да си заслужава усилието да мисля остроумия на постпияна глава. Чувам как си говорят напрегнато през затворената врата. Коледа е, все пак, и коледното настроение витае във въздуха. Какво е празникът без приятен семеен скандал? Един изпразнен бойлер по-късно се появявам в цялата си прелест. Готова съм да си пикая на ината и да смотам някакво извинение, само и само да си тръгна по-бързо. И безболезнено. Нямам нерви да слушам лекции, а ми изглеждат баш като хора, които се изкушават в тая посока. Милан и неговата вече не се карат, но изглеждат напрегнати. Не е моя работа.
- Седни, Ради. Това е жена ми.
Кимам. Какъв титан на мисълта! Мълчим и се гледаме. Те са напрегнати, жена му всъщност не смее много да ме гледа. Чопли ръба на червена блуза с два елена отпред. Лигня. Е, какво? Да не съм сгазила някое бебе вчера? Без да ща го казвам на глас. Милан ѝ хвърля бърз поглед. Колебае се. Аз не вдявам нищо. Ни-що. Тогава тя дига поглед към него, поема въздух като второразрядна актриса в ситком и бавно, тържествено кима. Ммм. Някой ще ме осветли ли? Милан става и взема нещо от масата. Подава ми го неловко. Ааа, това е оная шитня. Разтварям картичката и чета какво съм писала на пияна глава. Оказва се, че нещо не съм разбрала заданието. Вместо пожелание за друг, съм писала до дядо Коледа, да го еба. Внезапно стигам до… ах, мамка му! Красута…
“… и ако може, не ща да умирам девствена, деде. Искам един голям и крив, за предпочитане държелив и твърд! И на жена не отказвам, пък може да ме изпраскат и семейно. Обещавам да лижа мацката и да въртя френска на мъжлето, и даже ще гълтам! Ако си пич, ще ми го сбъднеш тва. Амин и дай Боже! П.С. Ако не, шибай се! Знам, че не съществуваш, иначе нямаше да съм в тия лайна.”
Ау. Милан ме гледа очаквателно. Е, пияна бях, кво. Бря.
- Ами, ние… Аз и Лилия сме… – той е червен и ми става забавно.
Изглежда като пияна версия на Рудолф.
- Милан иска да каже, че сме готови… да ти сбъднем… ааа… желанието…
Айде, бе! Мозъкът ми стопля твърде бавно. Това ли чух наистина?
- Вие какво? Луди ли сте?
Милан си гледа ноктите, да го еба. Жена му е раздразнена, че трябва да поеме инициативата, след като очевидно това е неговата тъпа идея. Но… чакай! Наистина ли е толкова тъпа? Почти не я слушам. Заета съм да ги оглеждам. Милан не е някой красавец, но… става. Тя е малко шишкава за моя вкус и нищо чудно, щом жули тая кафява повърня с насипани отгоре маршмелоу, сякаш сме в шибаните Щати. Твърде много телевизия и почваш да мислиш в клишета.
- … затова Милан предложи… решихме, че… може да…
- Не сте у ред! – казвам го бавно, защото иначе няма да вдянат.
Много са тъпи, много. Не им ща шибаното съжаление. Милан ме поглежда. Разтварям ръце.
- Вижте ме, идиоти такива! Не е ясно как още мърдам. Как ще ме чукаш, бе? Виж жена си, виж и мен. Торба с кокали съм! Не е като да не съм се виждала в огледалото. И цици нямам! Ще го вдигнеш на върбова сряда!
Той кима бавно.
- Затова ще сме тримата. Лили и аз. И ти. Ще… се опитаме. Такова… заедно.
Случва се нещо, което не ми е докарвало цвят по бузите от години. Изненада! Вълнение някакво, макар да се опитвам да го потуша – това е някаква жестока, извратена шега и ей сега иззад ъгъла ще излязат колегите. Повод за майтап в офиса с горката кучка. Епитафия за гроба ми: “девствена и наивна… до самата си смърт”. Жената на Милан, Лилия, се надига неловко. Подава ми ръка. Да, бе!
- Не ща секс от съжаление…
- Друг няма да получиш!
Брутално! Млъкнах. Бива си я тая Лилия.
- Приемаш или не? Не мисля, че ще имаш друг шанс. Предвид…
- Предвид факта, че имам месеци. Да.
Какво пък? Още мърдам. Тракам малко, но мърдам. Шанс един на милион да ти се сбъдне коледното желание. Дядо ти не е гледал встрани, а? При това… безплатно! Толкова глупости през последните няколко години съм правила, без да се замисля. Какво ме спира? Шест години битка с рака. Шест години се опитвам да се самоубия елегантно, без да се убивам наистина. Що пък не? Вече съм поела ръката ѝ. Топла е. Решавам да спра да мисля, макар всичко да се развива твърде бързо. Сякаш и Лилия иска да приключи и да ѝ се махна от главата. Нормално. Това е идиотия, ще ѝ се ще да съм мъртва и погребана час по-скоро, че да погребе и спомена от нещо, дето още не е станало. Не, не мисли, ти казвам. Оппа, много мисля…
- Как ще…?
Тя поклаща глава. Нервна е. Значи така. По-добре да караме без много приказки, че току-виж кредитът ми се изчерпил. Спалнята им мирише на свежо и хубаво. Отдавна не съм усещала така интензивно ароматите. Портокалът сега ми се струва примамлив, защото е някак по-остър във въздуха. Лилия не знае къде да се дене. Милан я прегръща изотзад. Здраво. Ръцете му я обгръщат и тя замира. Стоят така известно време, без да ми обръщат внимание. Е… това беше! Размислиха. Лилия диша бавно и дълбоко, виждам как се отпуска в ръцете му с доверие, което ме заковава на място. Боже, размеквам се. Но е хубаво! Откраднато е. Надничам в чуждото щастие и ме задавя такъв копнеж, че съм готова да простя цялата постановка. Не, не е откраднато. Допусната съм. Не знам защо. Не вярвам в дядо ви Коледа, гайс. И знам, че в последно време съм толкова непоносимо същество, че не го заслужавам наистина. Милан я залюлява леко, тя е отпуснала глава на гърдите му със затворени очи. Казва ѝ нещо тихичко, не чувам. Тя му кима и леко се усмихва. Милан се отдръпва внимателно, за да ѝ позволи да намери равновесие без неговото тяло зад нейното. Тя обаче не отваря очи и продължава леко да се олюлява. Милан е обран. Не бърза, но като че ли само след мигове светлината става червеникаво приглушена. Пуска тихо музика, но толкова тихо, че почти не се чува и трябва да се напрягаш, за да разбереш какво е. Не ми пука – това е за Лилия, не е за мен. Неволно обаче се отпускам и аз. Милан мимоходом ме насочва към един широк плетен стол с удобни възглавници. Отпускам се в ъгъла. Ще гледам. Това е ролята ми. Ясно! Е, и така може. Живо порно. О, йе, копеле! Вземам каквото ми дават. Милан се завърта и вади нещо копринено от едно чекмедже. Стаята е малка и му трябват две крачки да се върне до Лилия. Нежно отмята косите ѝ (завиждам ѝ, че ги има) и я погалва по врата. Целува я там. Тя потръпва, когато езикът му се задържа. Засмуква я, тя въздиша. Вдига коприната и я слага на очите ѝ. Охо! Скрита лимонка си, Милане, виж ти! Лилия задържа маската на очите си, докато той я завързва отзад така, че да прибере и повечето от косата ѝ. Лицето ѝ е толкова чисто и доверчиво, че ми се доревава. А кожата ѝ… кожата ѝ сияе, пичове. Здрава, пълничка, бузите ѝ руменеят и знам, че не е от осветлението. Има съзвездие от бенки от лявата страна на устата и леко увисване на брадичката ѝ. Около четиридесетте е. Почти два пъти колкото мен. Милан я разсъблича внимателно. Тя се е оставила в ръцете му да я води. Мисля, че за момент са забравили за мен, когато сваля блузата през главата ѝ и ръцете му моментално се лепват на едрите ѝ гърди, преливащи над сутиена. О, Боже! Не смея да мръдна. Тя се засмива тихо и му вика “фетишист” и палаво го сграбчва за топките. Извива се и го търси. Той се навежда и я целува. Устните им се отварят, езиците им се преплитат. Целуват се като че ли за първи път. Усещам как между краката ми избликва влага, става ми топло. Той я яде, не просто я вкусва. Шумни са, гладни. Мляскат се. Тя няма червило, но ако имаше, щеше вече да е размазано до ушите ѝ. Смее се, когато гали брадичката ѝ. Има гъдел, но когато той я целува там, сграбчва раменете му и се извива назад. Изглежда красива, млада… и жива. Завистта ме пробожда пак. Милан я обича. Толкова си личи, че не успявам да преглътна този път и въздишката ми леко ги стряска. За момента застиват, после той пак ѝ шепне в ухото, ръцете му са на гърдите ѝ и ги докосва над сутиена, пъха палци вътре и я гали, докато тя ме забрави отново. Ръцете му минават на гърба ѝ и той се забавя с кукичките. Сваля го бавно. Тя настръхва и потреперва. Боже, какви цици! Едри са, затова са и увиснали малко. Толкова съм близо до тях, че виждам синкавите вени под бялата ѝ кожа. Като магистрала са. Пръстите му ги галят, дланите му повдигат отдолу гърдите ѝ към устата. Вече диша тежко. Панталонът му е издут от ерекция. Извива се в таза и се отърква в нея. Тя се засмива. Още е малко напрегната, но му се доверява. Оставя се да я води. Него го бива в това. Засмуква едно от навирените ѝ тъмни зърна. Ареолите ѝ са изненадващо малки, несъразмерни, не така тъмни, но не са и светли като моите, които почти не се забелязват. Подгизвам на тласъци. Дишам внимателно, за да не ме чуят. Не искам да ги прекъсвам. Бих предпочела изобщо да не знаеха, че съм там. Защото това е коледният ми подарък – просто да ги гледам. Нищо повече не искам. Зърното ѝ е мокро и излиза от устните му с рязък пукот, на който и двамата не обръщат внимание. Харесва му да я стиска малко по-грубо, а явно и на нея. Прищипва другото зърно, то се изпълва с още кръв и набъбва, преди да влезе в устата му. Обръща му толкова много внимание, че накрая Лилия започва да се извива в ръцете му с недоволство. Милан въздъхва и за последно облизва с изваден език всяка от двете навирени малини. Духва върху мокрите следи и тя отново потръпва. Целува я пак. Много е бавен. Не е като на порно. По-… лично е някак. По-спокойно. За миг ми минава мисълта, че го правят и за себе си, не само за мен. Предполагам, че има някаква еротика с добавена стойност в това някой да стои в ъгъла и да те наблюдава. А дали…? Неуловимо движение и вкарвам ръка под полата си. Изгубила съм нелепите чорапи, но още съм с моите прашки. Отмятам ги настрани, разтварям бедра. Столът проскърцва, застивам, но те не са забелязали. Слагам крак на едната облегалка и се свличам надолу. Докосвам се бавно. Топла съм, вагината ми е мокра. Разтварям долните си устни и потапям пръст. Размазвам влага и навън. Не натискам. Не искам да бързам. Полека. Дори не засягам клитора. Не още. Просто малко в кръг и нагоре-надолу, едно проучващо докосване. Добре ми е така. Не им обръщам внимание за малко и изпускам момента, в който тя остава по бикини и обикновени пухкави чорапи. Смаляват тялото ѝ визуално, ще ми се да ѝ кажа. Изобщо не стоят секси. Бедрата ѝ са пълни, а когато Милан я завърта, виждам трапчинките на целулита. Задникът ѝ е малко смъкнат, но той я гали и стиска през бельото, сякаш никога не е виждал по-красиво нещо през живота си. Смотаняк, писка някакво гласче в мен, толкова немощно и жалко, че не му обръщам внимание. Късметлийка, говори друг глас, пълен с копнеж. Ще ти се. Да, ще ми се, гайс. Побутва я на леглото и тя се опва по корем. Надига се, за да му помогне да свали бельото ѝ. Колебание за малко, стяга се. Милан не спира да я гали и масажира. Отваря малко крака, за да му даде достъп до вагината си, даже се надига подканващо към него, но той е решил да я поизмъчи. Гали я от вътрешната страна на бедрата, все по-близо и по-близо, после се отдръпва. Смее се тихо. Тя протестира, заровила глава във възглавницата. Рязко си поема дъх, когато Милан внезапно заравя лице в задника ѝ. Не съм сигурна какво прави и дали лиже ануса ѝ и или путката. Ръцете му стискат полукълбата ѝ и ги разтварят широко, сякаш в отговор. Аха, отзад. Пръстите ми намират клитора ми, вече дишам по-плитко и бързо. Прищипвам го от двете страни, леко свивам крака и започвам да го търкам по-интензивно. Близо съм да свърша. Усещам собствения си аромат във въздуха. Милан се обръща към мен и ме поглежда. Застивам, докато очите му обхождат тялото ми и се спират между краката ми. Лицето му е строго, затворено, в пълен противовес на изражението му преди секунда. Мълчалива команда, която не разпознавам, сянка на раздразнение. Шляпва жена си по задника и се отдръпва, докато тя се смее приглушено. Чорапите ѝ вече ги няма, тя е напълно гола. Милан става и почва да сваля всичко от себе си. Гледа ни и двете, мести поглед от леглото към мен и обратно. Разбирам. Спирам да се докосвам и се събличам. Няма много за събличане всъщност и съм готова преди него. Старая се да не мисля как изглеждам. Той пък се старае да не ме гледа от шията надолу, но аз съм заковала поглед в ерекцията му и не мога да го откъсна. Не съм виждала член на живо. Голям е, струва ми се. Или пък не толкова. Стърчи напред, не нагоре, сякаш главата му тежи повече от ствола. Повиква ме властно с пръст, после го слага на устните си. Качва се на леглото до Лилия, а аз щръквам отстрани. Ръцете му пак стават нежни, мачка я като тесто, стиска я, гали я, обича я. Побутва я да се завърти по гръб и с едно рязко движение, от което тя ахва, сваля тялото ѝ до ръба и я разтваря. Вече и тримата дишаме шумно в очакване. Лилия стъпва със сгънати колене на ръба и повдига таза си нетърпеливо. Милан ми дава знак и аз коленича пред тези разтворени двери. Ръцете му я държат здраво, галят я, но не ѝ дават да затвори крака. Не знам дали тя осъзнава, че дъхът върху оголения ѝ пол не е на съпруга ѝ. Потапям нос, докато не достигам устните ѝ, разтворени в очакване, влажни от слуз. Нямам време за колебание. Близвам я, за да усетя вкуса ѝ. Странно е. Не съм сигурна, че съм го усетила. Потапям се пак и започвам да я ближа с все по-голямо старание. Искам да ѝ доставя удоволствие. До мен Милан гали бедрата ѝ от вътрешната страна, разтваря устните ѝ за моите, насочва ме. Тя вече стене тихо и се намества. Значи се справям добре. Овладявам техниката с бързия език върху клитора, после го засмуквам и вдигам поглед към бурно надигащия ѝ се корем пред мен. Губя се в гънките ѝ, смуча я, галя я отвътре с език и с пръст, забравям се. За момент подскачам, когато усещам как някой ме докосва отзад и повдига задника ми нагоре. Милан е минал зад гърба ми и аз губя дъх, когато усещам как една голяма топла ръка разтваря собствената ми вагина. Трудно ми е да се съсредоточа, когато прави това. Мастурбира ме малко механично, но не мога да му се сърдя. За пръв път ми е. Почти изхлипвам в органа на жена му. Заемам се да благодаря с подновен ентусиазъм. Вкусът ѝ е по цялото ми лице, тя тече неконтролируемо. Преглъщам, без да се гнуся, без дори да се замислям. Въпреки това секретите се стичат по разтворените ѝ бедра и мокрят чаршафите под нея. Лилия вече се извива, търси си обещаната кулминация. Ръцете ѝ са гърдите ѝ и тя ги стиска и опъва почти грубо. Явно така ѝ харесва. Но не смъква ръка надолу между нас. Не иска да ме докосва. По-грубичко, а? В ритъма на пръстите, които търкат клитора ми все по-интензивно, решавам да засмуча нейния и да не го пусна, докато не свърши на лицето ми. Не очаквам обаче, че ѝ е нужно толкова малко. Стискам леко и застъргвам със зъби и Лилия изведнъж извива гръб и застива като обладана при екзорсизъм. Не съм убедена, че диша. Ръцете ѝ са се извили встрани и е усукала плата на чаршафите. Красиво! Шибано красиво е да виждаш как една жена свършва под теб. Милан е спрял да ме докосва. Ташак. Ляга до нея и за доста време спират да ми обръщат внимание. Езикът му я поглъща. Тя отговаря жадно, но и се отдръпва, за да зяпне за въздух. Ръцете ѝ спират да стоят мирно. Обгръща го плътно, собственически, когато я покрива. Пръстите ѝ с къс яркочервен маникюр оставят няколко следи по гърба на Милан. Той се плъзга по тялото ѝ един, два, три пъти. Не виждам дали е проникнал. Не е. Отдръпва се, само за да ѝ прошепне нещо. Тя се сковава, виждам го. Осъзнава, че съм там, защото това, което той иска от нея, е тя да ми го преотстъпи. Да ме чука с нейната благословия. Ще го направи, само ако тя е съгласна. Лилия е напрегната. Извива се настрани и присвива колене към гърдите си в защитна поза. Той ѝ предлага да свали превръзката и да гледа, ако така ще ѝ е по-лесно, но тя клати глава бурно и като че ли малко гневно. Цялата атмосфера се е сринала и съм готова да се изнижа, без да ме молят, само и само да върна хармонията в това легло. Чувствам се виновна, че съм застанала между тях. Милан е груб. Не иска да ме гледа. Заставам където ме иска и се опирам на лакти. Задникът ми е оголен и беззащитен във въздуха. Няма нужда от подготовка, мокра съм достатъчно, за да улесня влизането му. Стягам се, когато главата на пениса му се потрива в устните ми, докато мъжът зад гърба ми се опитва да нацели отвора ми от първия път. Не успява. Налага се да се доближи, намества се зад мен, матракът се помества и хлътва. Дава ми тиха команда, без грам емоция в гласа. Но цялата тръпна от това, което ще се случи, затова емоциите ми стигат и за двамата. Затварям очи, извивам гръб, после се навеждам още, докато главата ми опре изцяло на чаршафите. Отпускам се, когато от позата ми усещам как се разтварям още. Готова съм! Какво чака? Пенисът му е много по-твърд, отколкото съм мислела, че може да бъде. Като камък е. Стягам се, мисля пак за болката. Налагам си да се отпусна, но Милан не ми оставя време за това. Вече влиза. Топлината на тялото му ме сгрява, връхлетяват ме едновременно сто усещания. Не мисля за Лилия, не мисли за Лилия, недей… Влиза съвсем малко. На входа е. Стиска ме решително за таза, за да не се дръпна и с едно рязко бързо движение ме пронизва. Нямам време да извикам, само изскимтявам. Боже, как боли! Разкъсваща болка, която тръгва от вагината ми и се спира някъде в корема. Сякаш ме е разцепил. Нищо чудно да е. Той изпъшква неволно, Лилия мълчи с гръб до нас, скована и далечна. Милан се старае да не мърда и да не диша шумно, да не издава никакъв звук, който да я насочи, че изпитва удоволствие. Но предполагам, че му е трудно да се сдържа, защото съм тясна и не може да е чак толкова зле за него, нали? Чака ме, затова когато най-сетне болката отшумява за мен, му давам колеблив знак с присвиване отвътре. Мускулите ми са достатъчно стегнати, но експериментирам смело да ги отпускам и свивам, за да доставя удоволствие на члена му. Задвижва се бавно, диша малко по-шумно някак, значи може би съм успяла. Още ме боли, но не е така пронизващо. Лилия се завърта в леглото и сваля превръзката от очите си. Вперва ги в моите със злост, както си мисля. Аз крада мъжа ѝ в момента. Аз съм чуждата, която той чука в тяхното легло. Не искам да я гледам, не е честно да ме обвинява за това. Затова забивам пак лице и скривам очите си от нейните. Искам само да чувствам, но Милан е застинал заради нея.
- Чукай я! Чукай я, мамицата ти…! Нали затова… Ти това искаше, копеле такова… Да я чукаш! Чукай я, да ти…! – ръката ѝ се мести между краката ѝ и тя яростно започва да се гали.
Почти усещам как Милан изскърцва със зъби. Ръцете му ме стискат здраво, макар да нямам никакво намерение да се дърпам. Без да мисли повече за мен, без да ме чака и да се опитва да ми достави удоволствие, рязко почва да помпа в мен. Боли. Мислех, че няма да боли, но боли. Не изпитвам удоволствие. Стена, защото сякаш цялата влага на междукрачието ми е изчезнала и ме рендосва на сухо. Стена, защото ме чука като кукла, не като живо същество. Стена, защото точно това искам. Не съжаление, не секс от милост. Нека вземе всичко, което иска, от и в тялото ми. Готова съм да му се подчиня, така ми е добре. Искам да ме боли, защото така се чувствам жива. Толкова силно ме лашка, че ташаците му се завират в мен с плясъци при всеки тласък. Решила съм, че няма да изпитам удоволствие. Ще покажа на Лилия, че съм благодарна дори за това, което ми дават, нищо, че е то болка. Аз съм само анонимна вагина, в която мъжът ѝ да си вземе своето. Готова съм да жертвам обещаното удоволствие в името на това. Обаче тялото ми реагира на триенето, игнорира болката, аз се стоплям отново. Тръпки тръгват първо вътре в мен, където изтръпвам и мускулите ми сякаш се съпротивляват на игличките, а после по срамните ми устни и клитора. Не се удържам. Ръката ми се плъзва назад и се докосвам там, за да намеря тази част от тялото си мокра и набъбнала до болезненост. Галя се със стиснати зъби, усещам как оргазмът ми се надига. Тогава Милан рязко спира вътре, притиска стената на матката ми така, сякаш ще я пробие. Още малко болка, сладка болка. Простенвам. Не мога да се спра. Той пъшка, отдръпва се съвсем малко, забива се пак. Усещам как набъбва и пулсира. Празни се в мен. Боже, Милан ме пълни със сперма…! Връткам безсрамно задника си, опитвам се да изцедя удоволствие и за себе си. От обещанието да се сдържам и да бъда само анонимна утроба за пениса му сега не е останало нищо. Нищичко. На ръба съм! Не вижда ли, че съм на ръба! Ръмжа, търкам се бързо и от бързите движения, които правя напред и назад, за да се нанизвам сама на пениса му успявам да изцедя един жалък оргазъм. Това е! Вече не съм девствена, мисля си, докато рухвам. Мамка му, можеше и по-добре, мисли друга част от мозъка ми, но я изключвам. На харизан кон… Милан се отдръпва, вагината ми реагира с мазно припляскване. Усещам как между краката ми се стичат сперма, кръв и сокове, но нямам желание да се засрамя от мръсотията по тялото ми.
- Лилия…
Шепне ѝ тихичко, тя е притихнала в ръцете му. Не ме поглеждат. Искам да изчезна, ако може, но точно сега нямам силици. Тя като че ли хлипа, това ме отрезвява. Целуват се. Гледам ги срината. На колене са един срещу друг, преплетени са.
- Накарай я да ти духа и да ти го осмуче. Мръсен си… Целият си мръсен от нея… Говедо… Мразя те, Милане! Да не си ме докоснал такъв!
Жестокостта ѝ е очаквана, но предизвиква различни тръпки. Не се гнуся. Не се бавя. Дишането ми още е несигурно, но не чакам нито разрешение от него, нито протестите му. Членът му е мек, топките му са изпразнени и макар да е лигав от общите ни секрети и кръвта, за мен е чудо да го докосвам. Приятно е. Топъл е, потръпва в ръката ми, когато измервам тежестта с длан. Погалвам тестисите му и съжалявам, че са отпуснати и меки. Напипвам вътре твърдост под увисналата кожа, играя си повече за мое, отколкото за негово удоволствие. Ръката ми е между телата им. Навеждам се, Лилия се отдръпва, но не пуска Милан. Главата ми се свежда още, после тя здраво ме хваща отзад за врата и ме натиска насила. Бързо отварям устни, после още малко, защото дори и мек, Милан ми се струва доста по-голям, отколкото мисля, че мога да поема. Лилия изобщо не ми дава право на избор. Натиска още и още, без грам отстъпчивост. Усещам отмъщение в това, но усещам и възбуда. Защото на мен ми харесва и ароматът, и вкусът, дори отгласът на желязо от кръвта, усещането за допира на нежната кожа на члена на Милан. Единственото, което не ми харесва, е че бих искала повече време да се отдам на всяко от усещанията. Лилия не ми дава време. Езикът ми се подпъхва по инстинкт под ствола, устата ми е широко отворена и мекият му член влиза до край в устата ми, дави ме. Лилия е безпощадна. Не мога да се отдръпна. Не мога да дишам. После натискът отслабва, успявам да се дръпна и да зяпна за въздух. Но само за миг, защото пенисът в устата ми реагира. Бавно, отнема време, но набъбва в устата ми и с всеки следващ удар надолу става по-трудно. Носът ми се завира в космите на корема му, аз стоя с отворена уста, докато лигите ми текат по основата на члена на Милан и се оставям Лилия да ме накаже като определя сама темпото, с което мъжът ѝ си пробива път в хранопровода ми. Не се съпротивлявам, отдавам се. Чувам накъсаното му дишане и когато неговите ръце покриват тези на жена му и притискат главата ми неподвижна в скута му, съм готова за набъбването, което предшества еякулацията. Усещам как спермата отива назад, дави ме, а да преглъщам с пениса му в устата си ми е трудно. Справям се някак, но голяма част се стича навън. Пускат ме едновременно. Не ми обръщат внимание. Гледат се, сякаш си говорят без думи. Преглъщам спермата на Милан, за да усетя вкуса. Искам да го запомня, за да ми стигне до края. Не че вярвам, че ще ми се случи да забравя. Дишам, дишам дълбоко. После се изправям тихо и излизам. Вече съм сянка. И отново невидима. Но с едно коледно желание по-малко.
Ох тук ще стрелям първа . " Избълвах си пак каквото ми е в главата, не е типична еротика. " твои думи от днес . Не си поплюваш Звезда за което РЕСПЕКТ . Оценка искрена и аргументирана ще получиш от мен. За нуждата да се освободим от личните бесове сме го говорили веднъж . Надявам се твоите да са смирени поне за малко . Неудобни теми не те плашат . Наясно си ,че рискуваш с такъв вид разказ ми написа под моя " Отец Йордан " тук думите ти важат с още по - голяма сила .Темата е много мрачна . Кралица си на харда. Няма да коментирам правопис . И да ти хвърлям прах в очите с граматически изпитания ти текст . Еле па от мен това ще бъде нелепо :))) Усещанията които предизвика разказа ти това ще коментирам и реакцията, които той остави в тялото защото усещам още тежеско в раменете ми . Коледното настроение никакво го няма . Наясно съм ,че няма как да има . И ми харесва хейтърската енергия в сюжета . Надсмиването над цялата консуматорска оргия в която се е превърнал един от най - светлите празници отлично проявено . Да на Коледа се случват чудеса бездетни семейства се сдобиват с желание подарък , самотни души намират заслон в друга счупена същност , болни деца ще получат. . . това даже не искам да го коментирам . Стават чудеса за някои за други безнадежност . Това усетих в разказа ти примирена безнадежност . И ефекта и физически е усезаем в раменете ми . Опитвам се да го отпусна тялото си не позволя тежеста на разказа ти . За да предизвикаш физическа реакция и то чрез разказ WTF трябва да си магьосник на думите , а ти си мрачна Вълшебница ,която властва над това умение . Описанието на Ради липсата на коса , линеето ѝ представям си бледа и тънка плът , тъмните кръгове под очите , изпръхналите устни , чупливи нокти . Нахвърлям щрихи как я рисува моето въображение . Тим Бъртън има " Булката - труп " и Ради носи една такава меланхолия на обречена готическа девица . Заболяването ѝ няма как да не бъде коментирано . Не натрапено със съжаление , а загатнато . Физическите последици говорят повече от необходимото . Не чета по диагонал това го отбелязах вече . Много се присвих Звезда за да го прочета втори път и си мислех ,че вече като познат текст няма да има такова въздействие . Грешно мисля . Пак е тягосно усезаемо . Що за чудовищен талант трябва да си за да умееш да въздейства така . Аз не съм лигла с плюшено сърце шамари житейски съм отнесли достатъчно за да имам самочувствие ,че съм тегава бойна кобила . И седя на дивана на кълбо с болки в гърба реална физическа реакция породена от разказ . Мога само да ти кажа ХВАЛА ТЕБЕ ЖЕНО ! Еротичната част богата на усещания . Това ми харесва да чета усещания породени от физически контакт топлина , влажност има ги в изобилие аромати вкусове още толкова насищат атмосферата . Ако разделя разказа на две части и ги чета независимо една от друга . 10 от 10 и за двете части бих ти дала . НО леле не вярвам какво ще направя давам ти 7/10 заради бекграунд историята на Ради . Опитвам се да се абстрахирам от нея ,но не успявам тя ме задавя . Пак повтарям Р-Е-С-П-Е-К-Т заради въздействието на текста . Но както казва Д.Т. ЛИЧНО УДОВОЛСТВИЕ - най-трудната и жестоко субективна оценка от мен ще бъде цялостна към разказа ти 7/10 . Не успях да се възбудя , но за въздействието на разказа ставам ти на крака . ВЪЗДЕЙСТВАЩ ,но на друго ниво :)Ves
Как се почувства Звезда когато го писа ? Ves
Щях да се обидя, ако не беше честна, Вес. Много да се обидя. Знам какво съм написала, даже за момент ми мина мисълта да го публикувам в моя си профил, под истинското си име. Мъчителен и несексуален, въпреки сексуалните сцени. Като „Призрак“. И както „Призрак“, така и тук изпитвам такъв мрак и безнадежност от безсмисленото насилие, имам предвид онова, което се случва на граница от нас, че като че ли от началото на войната не съм способна да пиша по друг начин. В добавка имах доста тежки месеци назад, мразя всичко и всеки и искам да го излея, да е гадно, да е силно. Да е тегаво. В края на краищата никой у нас не е прокопсал с писане, така че поне като пиша, да го правя за удоволствието или от нуждата си да го направя. Излях си го. Знам, че не е в стилистиката на другите коледни разкази и че поради това не е изобщо за съревнованието тук. Можех ли да напиша друго? Вероятно не. Това го почнах на майтап и както Дядо Торбалан каза, героите ме изненадват. И в неговия разказ сивата мишка не издържа да е такава. При мен това го има всеки път. Не знам накъде ще поеме, къде ще избие. Така изби. Насам пое. Контрапункт на веселото настроение. Аз съм жесток човек, имам отвратително ярко въображение и мога да направя от нищо нещо. Както жена можела да направи от нищо баница и скандал, та и аз. Не ме питай как сънувам – имам такива кошмари понякога, че ме държат с дни. Събуждала съм се и мокра от желание, а съм сънувала само как ме гали една ръка и ме целуват по врата. Освен това копнежът е много силно чувство, аз го изпитвам всеки ден. Не просто желанието за секс и нуждата, а копнежът по доверието с човек до себе си и споделянето на плътското наред с другото. Това нямам, това описвам така добре. Хубаво е, че ти е въздействал разказът. Това е най-голямата награда – искреното мнение. Силата на внушението, да те сгърчи, да те нарани, да те разреве и да го усетиш истинско. Ебала съм го, че разказът не е какъвто се очаква. Нали е какъвто трябваше да стане. Да стиска за гърлото и да пресяда. Като фалшивата Коледа и като гадния шибан свят на насилие, в което сме затънали до шия. И не говоря за насилието в хард разказите, където всичко е една игра на въображението, гъдел на мисълта. Говоря за истинското насилие – от това зад затворените врати у дома до скапаните войни, които ни превръщат в скотове.
Zvezda здравей ако искаш пиши ми желая да си поговорим [email protected]
Моля те, Д.Т., махни я тази удивителна накрая. Не така съм го мислила да е, не съм го написала с удивителна. Един знак говори толкова много. За мен удивителната е някаква приповдигнатост и многозначителност. Тук е точка. Безнадеждно, без радост от осъществяването на коледното желание. Констатация. Точката стига. Виждам и другото, което си бутнал и в момента стискам зъби, защото мразя да ме редактират веднага след като напиша нещо. Виждам всеки знак, където не съм го сложила аз и всяка липса на нов ред, която разделя смислово и интонационно разказа.
От мен коментари и оценки - утре, че чашките калвадос ми дойдоха в повече. Да не взема да напиша нещо, заради което после да се гледаме с наведени глави. :) Разказът е очаквано добър. Д.Т.
Извинявай, но ти имаш ли наистина проблеми мъжа да е нещо повече от теб? Аз си мисля, че истинските жени мечтаят за мъжа, който ги превъзхожда защото това им дава свободата да са слаби ,когато са при него.
Явно не съм истинска жена, след като се считам за равна и държа на това отношение. Мъжът да ме прави слаба? Ха. А не може ли да ме прави щастлива, без да съм слаба? И не, аз нямам проблем, защото това не е проблем. Д.Т., калвадос и пури? Класа. До утре тогава, да спра да надничам.
При родителите ти как е, равни ли са или баща ти е малко под равенството на майка ти. Прости ми любопитството, но ще ми схванеш мисълта.
Знаех си, че има за кого да си стискам десятката. За втори път твой разказ ме оставя надървен, гледайки тъпо в една точка. Майстор си в това, което правиш, Zvezda. 10/10
Благодаря, Лорд. Към другия коментар: намирам въпроса за неуместен и няма да ровя костите на родителите си, за да оценявам как е било в техните отношения, че и да ги коментирам на всеослушание. Освен това усещам скрита нападка в начина, по който са зададени въпросите в анонимните коментари. Не си достатъчно жена, ако... Явно си такъв и такъв, щом... Клишета, очаквания и оценки към непознат човек. Това съм го играла, не ми е интересно.
Не не, не нападка в никакъв случай. Играя си с големи хищници, нещо като лош навик ми остана, натискам им муцунките ... Казват за такива ако можеш ги обичай, но не се опитвай да ги променяш. За съжаление са така устроени,че да те докарат до ситуация в която да избираш или да се промениш към по лошо или да излезеш от изграденото около теб пъзелче.
Интересен и мрачен избор на тема на разказа. Изборът е съзнателен, харесва ти да рискуваш, защото можеш да си го позволиш като автор. И най-тъжния и черен сюжет пресъздаваш толкова умело и с лекота, за пореден път съм много впечатлена от таланта ти. Разказът сам по себе си има всички елеменети, история ,подробно описание на героите, правопис и пунктоация както винаги отлични, шибаните фалшиви коледни емоции и приготовления ,фалшивия морал и лъжовно щастие, богато представяне на вкусове, звукове, емоции и борба в душите на героите има, секс също. Снощи го прочетох преди лягане и ми се сви сърцето, стомаха на топка, една тежест се появи на гърдите ми и настръхнах, но не от сексуална възбуда...обзе ме страх и не приятно усещане, до сега текст не ми е действал така. Гадният живот и случващото се в него е предадено с брутална реалистичност, без захаросване. Надявам се да ти е олекнало и да си изкарала всички демони и напрежение докато си го писала. Разказът е еротичен, но не ме възбуди и не ме разтече, напрегна си ме доста - заради това оценка: 8/10.
Тези които не разбират коледата, може би са забравили и за секса каква е причината да го има. Като се сетят ще им дойде наум и коледата защо се прави.
Благодаря, Милейди. Честен, точен коментар, не съм очаквала друго. Така си е до последната думица. До анонимния: празникът Рождество разбирам чудесно. Шитнята, която наричаме Коледа и се е превърнала в бляскава надпревара на самопоказване и пазаруване, фалшива приповдигнатост, фалшиви ценности и ценности само за пред другите, благотворителност за едната показност... са това, което осмивам. Осмива го и другите. Прочете пак разказа, този път, без да се фокусирате върху грешното ви разбиране за святост на един празник, който отдавна сме изродили в нещо чудовищно и пошло.
Оф, да му се не знае. Чета пак отзивите ви, Вес и Милейди и почва да ми става виновно. Кълнат се, чак такава реакция, физическа, страшна, не съм целяла. Така си стана... тръгнах от идеята, разви се сама до край, който не можах да променя, защото така ми се струва достоверно. Но... чакам само Д.Т. да ми набие учтиво канчето и ще трябва да се извинявам с нещо розово и нежно (розов анален секс?).
Не си длъжна да се реваншираш на никой . Още повече пък с нещо розово :) От мен само уважение за това ,че избра да напишеш разказа така както го чувстваш . Еротичен разказ с много секс със затворени очи можеш за напишеш и да отнесеш главата на всички . Избрала си да изразиш времето вътре в себе си . А то е мрачно ,но е истинско . Можеше да се пречупиш и да напишеш нещо леко като в предизвикателството с розите не го напрани за което се иска cojones de hierro . Имаш ги . Не бих си позволила лукса да бъда лицемерна и да те лаская така си за идеята да галя егото ти . Уважение това заслужаваш и от мен го имаш . Разказа е отличен и въздействието му физическо и психическо ниво е брутално . И това е най - важното :)Ves
Не изкам да бъда груб, но бих препоръчал на уважаемата авторка да намали малко обема на разказите и спестеното време да прекара в мурсуване и практикуване на секс. Полезно е за физиката, и за психиката....
Звезда, честна дума, НИЩО не съм бутал! Прочетох го два пъти и натиснах бутона за публикуване. Ти сериозно ли смяташ, че имам самочувствието да редактирам теб? Ако някакво разбъркване, спокойно можеш да обвиниш системата, тя не е никак приятелски настроена към подредба на текста, специални символи, прехвърляне на текст от друга програма. Аз пиша в мобилен Word и винаги има някакво разместване при публикуването. Имаше един, дето изобщо не можеше да си пусне текста, аз трябваше буквално да го прехвърлям ред по ред. Май беше Сок от ананас. Докато все още имах отворен блог и там ставаха такива работи. Сега, каня се масово да ви порицая. Коледата била пошла, фалшива, н'ам си каква. Бе, вие давате ли си сметка, че тази сламка светлинка държи толкова много хора на повърхността? ХХХ Ако не бях скъсал с тютюна, защото 50 цигари на ден си бяха много, щеше да е Житан и калвадос. С текущата политическа ситуация, направо Ремарк :). Д.Т.
Това заслужава по-голяма аудитория. Отличен разказ. Толкова жестоко истински! Чете се бързо! Мислите на героинята грабват и навлизат в мен. Разбирам чувствата ѝ и реакциите ѝ. Момиче, отлично! Пиши и събирай за сборник разкази. Ще им луд успех
Това е много неловка ситуация, да оценявам Звезда. Все едно Майкъл Джордан да дойде да поджитка един баскет с кварталните гаменчета и ние/те да го оценяваме. Пък и каква оценка да сложа? Ако е ниска, ще кажат - завиждаш! Не, че не е вярно. Ако дам висока - мазниш се. По едно време ми мина през ум, да измисля някаква опашата лъжа, за да не дам никаква оценка. Отделно, разказът ми дойде много лично в две отношения. Едното е първосигнално ясно, напълно се разпознавам в Милан, а жена ми в Лила. Да, това сме ние, самодоволна двойка на средна възраст, хищно стиснала в юмрук късчето щастие, което сме отскубнали от този жесток свят. Другото, което вчера не можах да избистря е един ужасен, далечен спомен. Било е втори или трети клас, покрай нова година трябваше да четем и изучаваме "Малката кибритопродавачка". Смятай! На такива фъстъци да стовариш Андерсен за Нова година. И то без ангелите накрая, че по онова време не бяха политкоректни. Точно като Малката кибритопродавачка ми дойде, само дето вече не съм на 8 и не плаках. ХХХ Ще разделя оценката на няколко части. ТЕХНИЧЕСКА - стилистика, граматика, пунктоация: 10/10 - Изобщо няма да се опитвам да оценявам Звезда в това отношение, не съм достатъчно грамотен. ИСТОРИЯ - има ли такава или просто се изброяват възвратно-постъпателните движения?: 10/10 Има! Историята е едновременно трогателна, мила, разгневяваща. Образите са живи, чак да ги пипнеш. СЕКС - в крайна сметка, за това сме тук!: 10/10 Не мога да отрека, майсторка! Дори и без анален секс. ЛИЧНО УДОВОЛСТВИЕ - най-трудната и жестоко субективна оценка: 6/10, Не, ни ми достави удоволствие, не и в смисъла на сексуално такова. Дори детайлното и безупречно описание на секса не извика в мен възбуда. Накрая ми стана тъжно и се напих, не беше само това повода, де, ама нейсе. Изобщо, дори откровено сексуалното, може да не е еротично. Та нали Ерос е манифеста на живота, а тук има главно Танатос. ОБЩА ОЦЕНКА: 9/10 Д.Т.
Ще отговаря на всеки отделно, че иначе губя нишката. Първо на Весела. Когато аудиторията не е преценена и се получава разминаване, грешката е в автора, не в читателя. Вероятно не трябваше изобщо да пускам разказа тук, но има твърде много натуралистичен секс, за да мога да го пусна в Хулите, примерно, където публикувам с истинското си име. Така че хем ми е спокойно, че съм написала нещо качествено, съдейки по реакциите ви, които са ласкателни, но аз все пак имам едно наум и гледам да не се поддавам и да се дуя, хем си давам сметка, че съм подценила въздействието и не съм нацелила аудиторията.
Към Робин Шприц: не искате, но сте груб. Не давате оценка на разказа като такъв, а на мен като жена, която точно като при героинята, някой поучава как трябва да живее и да работи/пише, за да удовлетвори вас. В този ред на мисли – това какъв е сексуалният ми живот не е ничия друга работа, освен моя. Ако го вкарвам някак в разказите, това е болезнено саморазголване, коетоси позволявам само заради анонимността. Ако не ви носят удоволствие дългите разкази, моля да не четете повече моите. За изграждането на персонажите е нужно време, думи и усилие. Като не го оценявате, здраве да е. Аз няма да променям как пиша заради вас.
Д.Т., не знам каква е системата, но пред очите ми първо разказът се качи както го пуснах аз и два пъти го четох както трябва, после се появиха две промени, включително удивителен знак на края и едно разбиване на пряка реч, и накрая, след коментара ми, системата върна точката обратно :). Изчезнаха и всички отстъпи на нов ред за абзаците и сега непряката реч се чете на скоропоговорка. Интересно :). Що се отнася до редактирането – налага се. Никой не може да редактира сам себе си, просто аз съм ревнива към думите веднага след писане. Свикнах да пиша и да изпращам на редактор, без после да гледам в какъв вид се публикува, поне не веднага, за да не помня добре какво е било. Сега за другото – ммм, имаш доста силна интуиция, признавам ти го. Да, след като ти зададох въпрос за съпругата ти това някак ми се вклини в главата и идеята ми даже първоначално беше момичето от разказа да е само воайор и да надниква в интимността, за която мечтае, да е нежничко някак. Не стана баш така, още с първите изречения поех в съвсем друга посока. Усетих го, но просто разказът ме пое нататък и нямаше връщане към по-софт вариант. За оценката – благодаря, очаквана е. Не прецених, че е чак такава провокация, но като при "Призрак" и тук очаквах да няма нито един възбуден. Кофти като за секс сайт, да. Ще се постарая да напиша коледен разказ в друга стилистика, просто за идеята. Само че днес, оказа се, времето ми го изяжда една бюрократична глупост и не ми остава време. Иначе и кратък ще го направя разказа (абе, не е сигурно), и анален, и нежен. Да има, да не е без хич.
Ах, май разбирам. Пуснах разказа почти веднага след подаването му. Е, не баш веднага, прочетох си го два ръти. Едно от дребните удоволствия на модераторското положение. Има обаче и администратор/собственик на страницата. Трябваше да го помоля да не редактира историите от коледната ни вечеринка. А удшвителната я промених аз, след като ти го поиска, поне толкова си спомням :) . Та така, не съм аз виновния. Д.Т.
Достатъчно си силна за да водиш битките си сама . Но аз обещах да бъда твой безстрашен generalissimus и смятам да спазя обещанието си . Когато прескачаш препятствие е хубаво когато има някой да ти подаде ръка . Някой който да прави дадено място идея по уютно . Аз тук имам такъв човек и когато някой си позволи да се държи невъзпитано без да към провокирала с нищо такова отношение . Винаги е бил подкрепа . Оставя нелогичти за другите неразбираеми коментари ,но знам какво стой зад тях и ми е комфортно . Не искам да обсебвам пространството, но често го правя . Мислех да си мълча днес ,НО няма да съм аз . Приеми Звезда без да имаш нужда . Просто за да усетиш топлина не че имаш и от това нужда . Приеми го както искаш нека бъде #girlssupportgirls . А и съм в цикъл и не се търпим . Хванала съм лопатата и искам да изтрескам избирателно между очите доста хора . Първо хванал един Анонимник ще ти прави " дисекция с тъпото острие " . Сериозно , на първия му въпрос отговорите можеше да ги намери още в увода на разказа ти . " Играя си с големи хищници " и д-р Фредерик Чилтън си игра не много успешно . Обема бил проблем много дълго бе ако се пък напънем повече ще вземем да пренатоварим излишно , но ако беше от 1000 думи пък ще се появи някой с претенции не стигало и за чикия . Няма угодия . Дразни ме такова отношение . Защото претенциите главно идват от някой който си няма и на идея колко време отделя един разказ за да бъде написан . Малцина са тези който го правят за часове . Сама казваш ,че почти не редактираш защото няма кой да оцени. Разказите ти са пълни с детайли не просто хаотично споменаване, колкото за пълнеж имат си лична митология твоите истории . Които може ги е видял . Като читател съм БЛАГОДАРНА за това ,че си отделила от времето си за да създадеш мрачна коледна приказка . Да развълнува ме , вцепени ме , остави ...послевкус в мен ЗВЕЗДА . Същото се случи и с " Призрак " Чета Звезда и вижда мислите ми усещанията ми останалата ми неизразена любов ...ох ще се разплача егати лигата съм ... всичко това облечено в красиви думи без да е сладникаво ,но и без да горчи . И всеки последвам невъзпитан и неуважителен коментар който бъде отправен към теб . Ще си позволя да забравя доброто си възпитание и благ тон . Не защото имаш нужда просто за да усетиш ,че тези разкази имат по - дълбок смисъл от това някой да се изпразни . Съжалявам за оценката която ти дадох , но всяко различно от това щеше да ме накара да се чувствам мръсна заради проявено лицемерие . По - лошото щеше да усетиш ,че не съм искрена . Не почувствах сексуална удовлетвореност, НО много други емоции почувствах Звезда ...Весела
Благодаря, Вес. Винаги съм за това момичетата да се подкрепят, винаги :) Макар в същото време да съм и твърдо против лицемерието, а понякога ми се налага. Така че... може малко подкрепа, но без лиготии и лицемерие. Сделка. Благодаря. За оценката – не го мисли, знам какво съм написала, а не го написах, за да печеля съревнования. Мразя зададени теми и съревнования, напрягат ме. Почвам да се чудя как да оправдая очаквания и спирам да пиша като себе си. Няма как човек да пише за теменужки, когато в главата му е снежна планина или мрачно подземие, нали? Това не е истинско писане. Пишеш това, което е в главата ти и което иска да излезе от там. В общи линии нямаш голям избор. Познавам една „писателка“, която пише занаятчийската – тематика, разбивка по глави, структура на всяка от тях, герои, сюжет. Ми то не се чете. Един неин разказ отнемал седмици. Моля? Че аз утре вече ще съм в друго настроение, какви седмици? Не излезе ли наведнъж, нищо не струва. Да, след това може да го чета петнайсет пъти и да го редактирам, после след два месеца да го направя пак, за да го доизгладя, но иначе... на един дъх. „Коледно желание“ го написах точно така, без да се замисля и без да се чудя и за момент как да продължа. Най-добрият лакмус за един разказ е дали въздейства. По този показател всички ми оставихте десетки, дори и да сте написали по-ниски оценки. На всички ви е бръкнал някъде, че и на по-ранимите от вас е докарал чисто физическа реакция. Не ви е докарал еротично настроение, но ви е вкарал в нечия глава така, че сега ще го помните. Стига ми. Гледам часовника в момента – няма как да ми остане време да напиша друг разказ днес. Амбицирала съм се да направя показно как се ражда разказ без конкретно вдъхновение, само от едното занаятчийство, но явно няма да е днес наистина :).
Приятелка издаде книга . Любовен роман , рокли , корсети, Викторианска Англия . И шест месеца ме тормози да я прочета книгата ѝ. Прочетох я . И мислех, че всичко е ок сега пък мнение да към дала , НО искрено :)))винаги когато съм била искрена някой спира да ми говори :))) И не ме остави на мира . Аз не съм някакъв капацитет наземен . Изказаха си мнението без да излизам от добрия тон . Но стана страшно рев , сополи , каква съм била и защо пък съм такава . Анализ . Защо искаш тогава мнение при това искрено ,ако не можеш да понесеш тази искреност ? Не вярвам да ме покани на премиерата на втората и книга:))) Вече съм на възраст в която нямам нужда да покривам чужди очаквания . И нямам очаквания само положителна нагласа , тогава изненадите са в пъти по приятни . Аз съм много ранима жена :) рева и не гледам къде удрям с лопатата:)))Харесва ми амбицията ти да покажеш това което си решила . Когато тогава без планове казва ти го фрийк на тема организиране и планиране , научих и този урок . Когато тогава . Облагодетелствани сме с това като жени да бъдем непостояни и да сменяваме настроения :)Ves
Ето и един, на който разказа му въздейства възбуждащо. Не защото съм крайно извратен и се кефя на умиращи тела, а защото разказа ми подейства освобождаващо, а от там дори и еротично. Какво по-освобождаващо от това да си притиснат в ъгъла от всякъде, да ти остават броени дни живот, а най-голямата ти материална зависимост - тялото, да е на ръба на физическото изчезване? Кога би бил по-добър момент да си кажеш "майната му" и да живееш точно както прецениш, без грам да ти пука кой какво мисли за "теб"?! Защото "теб" виси на тънък косъм, "теб" практически вече те няма, но си някак все още тук, за да го осъзнаеш... Йо
Предлагам ти да спреш да гледаш новини и да намалиш фейкбук посещенията и ще станеш нормален, приятелю Робин Шприц
Хах..... quelque chose comme "Девственото курве". И е девствено и знае всичко, пък и разбира. Дори расъждава върху това, колко може да поеме.... готова е на наказания и осъзнато гълта и преглъща сперма.... Знае какво е крив и държелив и на жена не отказва та чак и на семейство. Много опитна е, еи девствена. та чак се оприличи на "сексапил на клечка".... Ти да видиш
здрасти как може да се запознаем [email protected] зеда
Знам защо е цялата тази жлъч, Ран. Поискахте ми честно мнение за един свой разказ, дадох го. Не ви понесе. Изведнъж от горещ мой фен рязко ви опротивях и ме храните с коментари когато и където можете. Чест ви прави, че не пропуснахте и тук, но може би трябваше да се скриете в анонимността. Би ви отивало.
Д.Т., благодаря за заметения коментар, но не успя да го изтриеш достатъчно бързо. Прочетох го :) Нищо. Лайното все някога трябваше да цопне в меда. С какво ги привличам такива...
Make Love, not war... По малко теория, повече практика....
Жалко човече, изтъкано от злоба в несигурността си. Типичен, като героите си. Почва със самочувствие и завършва, като курва. Д.Т.
А само преди няколко разказа за КАВАЛЕРСТВО говорихме Звезда :)и под същия разказ имаше ясна демонстрация какво е да си кавалер и какво е да не си и на .Оценено е :) Няма да задълбавам . По постъпките се познават джентълмените и е хубаво, че тук има такива :) Ves
Коментарите понякога са по интересни от разказите - в случая имаме много интересен разказ който обърна приятели по перо във врагове - какво ли няма да направи човек само да си докаже че е Номер-1 …. Доктора
Разказа ти е брутален, в смисъл, че е така написан, а и случващите се събития също! Съвсем скоро, имах досег с това заболяване на мой много близък човек (слава богу, всичко е ок), така че тук секса ми остана на заден план. Кралица на харда, да - Вес е права, но съм сигурен, че не само тази категория ти е по силите, доказала си го, Звезда! ---А бе, хора, завиждам ви как имате време да пишете толкова дълги коментари...И да, оценката ми е 9/10, навя ми ледени спомени!
Горния коментар е мой, щОто докат се натуткам, сайта ме изхвърИ!
Коментарите на Ран си стоят в сайта на сторибг. Моли ми се да му дам... как беше... не просто откровен коментар, а направо да бъда „безмилостно критична“. И като не му хареса каквото написах (а внимавах да съм възпитана и обрана), сега си го мерим кой колко пътува и кой говори по-добре френски... Не прочетохте изтрития му коментар, но аз все пак успях. Не му е първият подобен на този изтънчен аристократ, само кавалерството на Д.Т. се опита да ми го спести. В случая не аз съм тази, която държи да е отгоре и да завоюва награди. Стигат ми трима-четирима свестни коментатори, които не се мазнят и дават честна оценка, без да гледат как да унижат автора и да му се подиграят. Но заради ей такива като Ран съм решила да не раздавам щедро оценки, искани или не. Че току-виж нагазя пак, без да искам.
Папур, благодаря. Йо, страхотен коментар и на теб благодаря! Видял/а си повече, отколкото съм заложила по начало или поне нещо, което облагородява идеята на разказа. Беше удоволствие да прочета такъв коментар. Благодаря.
"Ran 19/05/2022 Изключително! Адмирации, Звезда!!! Елегантен, премерени и обран изказ. Нищо пошло. По неповторим начин развита сюжетна линия с вникване в същността на героите и развитие на техните емоции, сантименти, желания и страсти. Браво, Браво, Звезда!!! НЕ СПИРАЙ ДА ПИШЕШ – МОЛЯ! Ran" и "Ran 19/05/2022 Звезда. И аз крадя от своето време, когато мога да си го позволя за да пиша своите разкази. Днес, приложих тук за първи път един разказ написан от мен. Този разказ е първата част от поредицата четири разказа. Озаглавих го “Карина”. Моля те да си безмилостно критична, когато или ако администраторите го одобрят и приложат!!! Спокойна нощ от мен за теб!". Една съвсем нежна критика беше пътя от Осанна до Разпни го. Такава женка... Д.Т.
Анджък. Па после се почва с едни предположения каква съм, що съм. Само възрастта почти уцели, но все пак ме състари. И явно не може да си грамотен, ако не си филолог и даскал, но пък със сигурност си недоебана девственица, щом пишеш такива неща. Заради Ран беше първото изречение на разказа ми, но то е твърде сложно да разпознаеш собствения си модел на поведение, камо ли да се опиташ да го промениш. Нейсе. Много време му отделихме, не заслужава.
Стрелям без да питам :) Но джедайските ми сили са разбудени от нещо друго . Ще си позволя да споделя моето разследване :))) Ще се опитам да запазя максимално анонимността на потребителите . Звезда според теб човек може ли да избяга от начина си на изразяване ? Дали разчита на факта ,че е минало време и никой няма да направи връзка или пък да помни ? Най - вероятно е така . Но тук се подвизава една досадница с дълги коментари която е надарена за добро или лошо с брутална памет . И ме удрят едни прозрения още в момента в който под един разказ с Анонимен потребител си заформям диалог . Стой в мен едно подозрение питам го . Има опит за замазване на очите ми чрез отместване фокуса на разговора ;) Ок ще ти играя игричката . За да разграничим единия от другия потребител ще си ги номерирам единия е ще бъде НОМЕР 23 другия нека бъде НОВЕР 32 . Но нека разследвам ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ които използват и двамата са в дразнещо огромни количества , а както коментирах те да опит за прикриване на безпомощността на автора . И при двамата автори имаме разкази в които лирическия герой отнема девственост . И при двамата автори наблюдаваме това НОМЕР 23 "Показа се – едра, стегната, розова, . . ." Ситуацията при НОМЕР 32 " тази едра прекрасна разкошна глава " за описание на главичка на члена става въпрос . Голямата работа къде пък ги видя тия прилики ще си каже някой ами тук тук НОМЕР 23 "Станах, бавно разкопчах панталона му и свалих боксерките му " при НОМЕР 32 "Свалих боксерките му бавно, тръпнеща в очакване " Мога да извадя и да приложа при това подробно от кой разказ и поредица и на единия и на другия идентични изречения . И големината на този ми коментар ще бъде с обема на мой разказ :))) И двамата автори се подвизават с псевдоними с еднакъв брой букви . И при двамата автори при предложение за промяна в разказите получаваме такива коментари НОМЕР 23 Постнах последния разказ "----------", нека изчакаме одобрението на администраторите.При НОМЕР 32 " Нека изчакаме продължението е изпратено чака одобрение на администраторите :) Потребител НОМЕР 32 беше много активен тук от момента в който се появи и след коментар от някакъв анонимен ЖУЛ ВЕРН ;) никакъв го няма . При положение , че беше активен като мен и други регистрирани досадници :) И часове след оценяващ коментар какъвто е регламента на едно предизвикателство . Напълно незаслужено и непровокирано по никакъв начин срещу Звезда имаше много не кавалерски коментари . Аз нишките ги виждам ;) Чакам действия ответни, но каквито и да са за мен ще бъдат приети като отговор:)Ves
Не съм съвсем сигурна какво имаш предвид, Вес. Аз нямам такива разследващи способности, боя се. Даже не съм сигурна за каква ситуация точно намекваш – някой ме храни от два профила? Сефте. Един-два пъти и аз съм коментирала абсолютно анонимно, за да си излея болката. Само веднъж подкрепих сама себе си от друг профил и се чувствам гузна от това недостойно извъртане. Да, абсолютно съм убедена, че никой не може да избяга от начина си на изразяване. Моят също е доста специфичен, знам си някои от паразитните думи и напоследък се старая да ги избягвам. Не мисля, че успявам. Начинът на мислене не се променя, освен ако не си с раздвоение на личността.
Това са лични наблюдения мои . Не ангажирам никой с мнението си . Подозирам ,че въпросният от скоро пише отново тук като се подвизава под друг псевдоним . И при двамата има ударна доза употреба на прилагателни . Специално когато разказа е представен от женска гледна точка героинята така подробно да описва член ми е малко подозрително . През женска гледна точка се пише за усещания и емоции за ръце и дълбоки мъжки гласове за погледи . Но 10 думи в изречение и 7 от тях да са прилагателни отнасящи се за член WTF . Много сходства и при единия и при другия . Идентични изречения . Аз наистина ако седна и задълбая както си знам такъв анализ мога да направя и на единия автор и на другия и ще извадя толкова примери за прилики по текстовете . Попитах под един разказ опит за отвличане на вниманието имаше . Във втори разказ анонимно хвърлям нещо което само той ще схване и от тогава този автор никакъв го няма при положение, че беше активен много . Коментарите към теб се появиха непосредствено след като Торбалане даде една оценка . Нишката я виждам IP адреси не са фактор сменяват се , потребителски имена сменяват се , НО изразяваме се по един и същи начин . Тук има много нишки между различни потребители , има истории има отношения и аз като една Ариадна си ги следвам и съм си ги напипала. Както разбрахме от Д.Т. тук има и друг следовател ако желае да обединим джедайските си сили и да сфорвираме едно динамично разслесващо дуо . Аз ще бъда неговия Фокс Мълдър той ще бъде моята Дейна Скъли :) Ves
Възможно е тоя лисичи нос да е подушил нещо! Така, IP погледнато, изглежда подозрително, макар и не твърдо доказателство. Д.Т.
Ооо надушила съм го и съм по петите му .Това няма как да ме убеди някой ,че е писано от двама различни автори "Постнах последния разказ "----------", нека изчакаме одобрението на администраторите " и това " Нека изчакаме продължението е изпратено чака одобрение на администраторите" За сега няма да произвеждам изстрел . Но при следваща невъзпитана проява . Стрелям без да питам :)Ves
Аз пак не съм сигурна, че съм разбрала. Разследвай си, щом ти се занимава. С многото прилагателни е Ран, освен за него да говориш? Не знам. Признавам, повечето разкази не ги чета, плъзгам поглед отгоре-отгоре. Свикнала съм да чета така и много рядко чета дума по дума, трябва да ме грабне и да е добро от първата до последната дума. Качествена литература чета иначе, но тук си губя времето повече с коментари, отколкото с текстове. Така че не мога да говоря за стилове, изрази или маниер на някого. Разпознавам само твоя, много си различна. Не е ласкателство, брутална си ми по един особен начин, различен от моя хард. Даже на Д.Т. не различавам разказите, че са писани от него. И това не е комплимент, извинявам се за което. Може би само кафявата следа от задника разпознавам като повтарящ се мотив, леко гнусен и чисто негов.
Д.Т. мисля ,че ме разбра . А въпросния направи грешката която много хора правят с мен ...подцени ме .Само защото споделих ,че съм се гърчила с Жул Верн . Той разбра какво съм надушила . Аз много искам да чета диагонално , но не мога . Споменах ,че имам и брутална памет . И автори с повече от 3 разказа мисля ,че мога да ги позная . За кажем ,че съм неграмотен анализатор :))) трябва да ги спра тези криминални романи ,сериали и предавания . Пазарувам тези дни и ме питат за класовата бележка искам си я разбира се . За какво ми била придружаващия с мен ме пита ? ЗА АЛИБИ отговаря :)))) при стъписания му поглед вече си давам сметка ,че трябва да се спра . Разпознаваеми сте защото имате много разкази зад гърба и изграден стил на писане . Любопитно ми е ако някога ИЗКУКУРИГАЛ без да обидя никой ,но той ми е най на corazón .Все се каня да отида и под неговите разкази да изпраскам дълги и подробни коментари защо са страхотни . Любопитно ми е дали ще го разпозная ако започне да пише отново ? Много искам да напиша разказ с анален пролапс . Изгледах толкова клипове четох и четох и още не се чувствам сигурна ,че ще успея да го направя както трябва . Но пък докато не опитам как ще разбера . На мен пък точно " кафявата следа от задника " в разказите на Торбалан ми харесва . Защото той си е Повелител на АНАЛНАТА еротика . Има го това при него ааа да улетим към гнусното обаче успява да лавира между брутално натуралистичното и пак е еротично . А и да си го кажем сутрин всички изкарваме с извинение лайняни синджири . Освен може би някой благородници те може би брокат и звезден прах вадят когато пръднат кой знае ? " Анални игри " и " Две сестри " и за сестрите тайно се надявам да бъдат довършени . Значи сега като излеза отпуска отивам и при разказите на Торбалан не само при ИЗКУКУРИГАЛ и дълги подробни коментари защо ми палят фитилите . А и да питам отново някога за пенсия едно УП- 3 ще ми издадете ли от sexkupon.com:)))))И ти благодаря за милите думи :)Ves
От днес съм Властелина на пръстените (аналните) :D Д.Т.
Бре! Толкова много коментари, че забравих да какво става въпрос, но понякога коментарите са по - забавни от разказа! НО! Не и в твоя случай Звезда! Все пак много ми хареса последния коментар на Д.Т., че е станал крал на аналния пръстен. Хвала! Вие Звезда сте майстор на прозата и аз не мога да не го изтъкна в коментара си. Ако правилно си спомням сте писала, че публикумате, когато имате време и насторение! Ми да Ви имам настроението! Олег Янковский в "Приключенията на барон фон Мюнхаузен" завърши с израза: "Улыбайтесь господа, улыбайтесь", а след края на Вашия разказ в главата ми бучеше: "Гласувайте читатели, гласувайте!". Не знам какво е било настроението Ви, за да направите такава безмилостна дисекция на нашето време, но лично за мен с тълкуване стигам до следните три варианта: 1. Отвращение, примесено с примирение, но и надежда за времето, в което живеем. 2. "Хулиганката" Звезда се надсмива в стил "аз пиша, вие четете пък да ви видя колко сте яки". 3. Ако има трети вариант бих Ви помолил Вие да го кажете, ако имате подобно желание. Нека да не забравяме, че пиша за настроение! Желанието на Милан го разбирам, тъй като има един израз: "Надървен кур, мръсен гъз го не плаши!", но поведението на съпругата му иска повече обяснения най - вече на тема любов. Иначе остава необяснимо поведението на Лилия. Тоест, малко предистория. Разказът е дисекция на обществото и времето, в което живеем или поне това е моето виждане, поради което не успя да ми въздейства в сексуален аспект, но го прочетох няколко пъти и всеки път бях увличан от силата на повествованието! Не знам защо, но напоследък в редките ми опити да чета в сайта попадам все на разкази, които не ми въздействат сексуално, но усещанията на всеки са си чисто личностни, така че моля не ме винете за оценката, която ще Ви дам, но за сексуално въздействие 0/10, за стил 10/10, за граматика 10/10, за речников фонд 10/10, за повод за размисъл 10/10 абе оценката за всичко ми е 10/10, но моля не забравяйте, писаното вече от мен, че съм влюбен във Вашия мозък. В крайна сметка целия ми коментар би могъл да се вмести в следния израз: Звезда, Вие сте звезда! Ми весело посрещане на там, каквото си искате! Все пак са почивни дни. А за мен коледния дух е в настроението, а то, за да е празнично се постига по различен начин, но аз, като традиционалист бих се присъединил към Д.Т. с водка, уиски, узо или каквото му се намира на човек. И моля не забравяйте, че настроението е най - вече въпрос на "количество"! Така, че ако искаме да имаме "качество" първо трябва да имаме "количество"! Подписвам се със страх, но все пак Lazy
Добър вечер Lazy :) за да бъде взета оценката ви под внимание трябва да бъдете регистриран потребител. Това е условието :) аз нали съм манджа за всяка мерудия да си кажа ;) сега отивам да се изтропам и в портала на Гонг.bg , че там чисто ги забравих днес ми свирнаха ,че липствам там ;))))Ves
Обяснение за поведението на Лилия, значи. Добре. Карат се със съпруга си, т.е. тя не е много съгласна да сбъднат коледното желание на Ради. Може би се е съгласила от чисто съжаление – тя го казва в прав текст. Но има скрупули. Затова Милан слага превръзка на очите ѝ – да я пощади, да ѝ е по-лесно. После пък решава, че може би ще ѝ е по-лесно да го приеме, ако гледа. И той е несигурен в това. В края на краищата тя решава да свали маската в някакъв момент, но е гневна и наранена от ситуацията, в която се е въвлякла със съгласието си. Една средностатистическа жена би намерила това за омерзително. Да, тя съжалява Ради, но в един момент е гневна, бясна и я мрази, че изобщо я е поставила в такава ситуация. А може и да е друго... Например Лилия да има някакви сексуални желания извън брачното легло и да е говорила с Милан за тях, за тройка. И сега той ѝ предлага... тройка с една умираща. Как да реагира? Това е перверзия и подигравка с трудно споделеното от нея желание. Тя може би се е срамувала да му довери това, а сега той превръща това доверие в нещо толкова противно и гадно, обръща го срещу нея. Не знам защо тя се съгласява с това. Аз бих излязла да ги оставя сами да се чукат, ако се съглася с това. Вероятно това би оставило рана в отношенията ни с Милан, но донякъде ще го разбера и ще се самозалъгвам, че е за нещо добро – желанието на една умираща. За настроението ми? Не знам, много ми дойдоха последните месеци. Като почнем от войната и моята лична неприязън към насилието във всичките му форми (сексуализирането в разказите не го броя – там винаги го приемам като доброволна роля, дори и да не е точно така написано). Имам приятели украинци, имам и руснаци. Работя с украинци. В повечето случаи нямам време за лични разговори, но преди няколко дни една жена се разплака от изразеното от мен съчувствие. Два пъти бягат със семейството ѝ и почват от нулата – един път от Крим, втори път от Мелитопол (ако не бъркам името). Войната ми бръкна много дълбоко, много лично, защото тези истории са навсякъде около мен. Жената плаче не толкова заради всичко, което ѝ се е случило, а заради едно просто изразено съчувствие. Моето. И аз хем съм виновна пред нея, хем ми иде да извадя аз калашник и да избия някого. Защото това не трябва да се случва на никого никъде. Но се случва. Всичко това, в съчетание с преумора и едно изпускане на нервите преди да напиша разказа. Това е. Истината е, че не ми се пише продължение на Мормони сега, именно защото ще съм толкова брутална там, че сексуално удоволствие няма да има изобщо. В този ред на мисли, имам въпрос към Торбалан: не искам да публикувам повече в сторито заради гадните коментари там, които отнасям. Нещо против да прехвърля (с мярка) един по един разказите си тук? Нещо като един разказ на седмица или на десет дни? Мормоните са 20, докато стигна до последния вече може да имам ищах и за продължение. Там имам и някакви нелогичности, които би трябвало да изчистя. Като мине малко време между писането и забравям физическите черти на героите, но ме мързи да проверявам, затова в един момент се натрупват разминавания.
Леле " Мормони " тук !!! Ще стане страшно ,но няма страшно аз към тук да браня по спартански честа на поредицата . Не че има нужда ,но защо пък да не ;) Върнала съм ти отговор Звезда дали повече отговори хаха:)Ves
Да, Мормони тук, стига да е с мярка и да не прекалявам. Другояче не мога да си го представя, защото не искам да влизам повече в сторито, а няма как да публикувам следващата част на Мормоните направо така. Малко ме е срам от всички тук, които мислят, че съм бяла и добра с целия този софт. Ще им разбия илюзиите. Да, видях какво си писала – сутринта на заспала глава ме събуди от раз. Не бързам да отговарям, докато не изпия третото кафе и не реша откъде да подхвана отговора.
И вече всичко си идва на мястото нали ? Казват ,че зад най - широките усмивки се крият най- тъмните истории . Отказвам да го приема това клише . Зад моите усмивки стоят спомени и щастливи моменти . И те се броят във всеки бял косъм мъдра жена ми го е казвала . Благодарна съм за всеки един бял косъм и няма да ги скрия . Избрах Звезда чашата ми житейска да е наполовина пълна и тя е такава . Казаха ми ,че в живота трябва да изядем 2 кофи с лайна , аз изядох моите твърде рано и наведнъж . Не останаха гадости които да ям и щастието ми е неизбежно . КУРажа ми е над обичайните 32 см. и отивам да воювам с орките :)))) Да видя кой как ще ми сипе че съм спамила и след това към ГОНГ.БГ портала, че и там ме чакат :) Ves
Звезда, не един, а ако искаш всички прехвърли :). Само ще ме зарадваш. Единственото за което съжалявам за другата страница, е интерфейса. Д.Т.
Благодаря, Д.Т. Да, ще прехвърля всичко, но не наведнъж. Интерфейсът там е топ. Затова първоначално избрах сторито, именно защото разказите излизат по този начин. Тук ме дразни това, че няма отстъпи за нов абзац и разказите са като скоропоговорки, особено при четене от телефон, но няма съвършено щастие.
Аз към емоционално привързана към това място . И структурата на сайта ми харесва. Има си ред държиш се като свиня коментара ти бива изтриван , но ако кажеш същото нещо без да си цървул коментара остава . Разказ пускаш и чакаш. Какъв е тоя зор под другия разказ ? Награда ли нещо се дава за . Как няма да бъде пуснат разказ на ИЗКУКУРИГАЛ с предимство . Аз наистина изпищях от кеф . Както си говорихме и гледам и мигам и не знам какво се случва . Отивам да обясня да уважаемите коментар от сорта " разказЧЕТО си го бива " към ИЗКУКУРИГАЛ как звучи . Торбалан го обясни когато трябваше да даваме оценка на теб кварталните гамени . Той ще пише отново какво по хубаво от това ?Аз тук се чувствам добре в този сайт . За другия няма да коментирам не е моето място :) Ves
Дядо Торбалан, изпратих „Огнено“, видял си. Не искам да пререждам Лорд, Изкукуригал или Вес, мисля, че разказите им чакат. Оставям на твоята преценка. Сложила съм по един празен ред след всеки абзац, за да пробвам дали няма да излезе в по-човешки за четене вид.
Ще ви направя торта на пет слоя - Весела, Изкукуригал, Звезда, Лорд, Изкукуригал :). Д.Т.
Правилно. На час по лъжичка, да не преядем. Мисля коледния си разказ с розовия анален секс. Докога беше крайният срок?
"изпратен най-късно до 20 декември". Не, че не може всички наведнъж, но половината удоволствие е в очакването, а и така съм инструктиран, по един на ден. Правя изключения, но в общи линии това е правилото на страницата. Д.Т.
Не съм сигурна, че ще успея да го напиша тази нощ. Ако не – здраве да е. Против правилата нямам нищо против.
#вессечувстваполаскана :)Ves
Хареса ми. Това е един различен разказ... и все пак се долавя коледен дух. Харесва ми, че засяга тема за пациентите, те са хора, не диагнози и носят и живеят с чувства, желания и потребности, като всички. Докосна ме, не е сексуален, но е някак си чувствен и ми хареса! Давам 9 ( защото имам една 10- ка) Лейди
Благодаря за отзива, Лейди :)
Ще говоря единствено за тази история. Перфектна е според мен... като изключим не съвсем възбуждащия секс (предполагам че е умишлено). 9,8/10 е минимума.
Извинявайте, сесията ми е изтекла! Оценката от 9,8/10 е моя.