Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Тя беше сравнително високо, симпатично момиче – привличаше погледите не само на връстниците си, но на всичко мъжко от 14 до 114 години. Но тя беше сляпа за техните погледи. Майка ѝ беше починала преди няколко месеца, поради късно открит рак и момичето се срина психически. Тя рязко се затвори в себе си и не излизаше никъде. Затвореният начин на живот и антидепресантите си казаха думата и тя бързо натрупа излишни килограми. Стройното момиче вече не беше дори симпатично закръглена, а по-скоро дебела, което донякъде я устройваше, понеже момчетата не ѝ досаждаха с флиртове, въпреки че и без това големият ѝ бюст беше станал огромен за ученическите стандарти. Баща ѝ реши и се преместиха в родния град на майка ѝ, където я бяха погребали. Той се премести в местното РПУ (той беше полицай), а момичето трябваше да завърши последните 2 години в местната гимназия. Първата година беше тежка. Момичето търпеше много подигравки заради фигурата си и тя често се усамотяваше да плаче в тоалетната. Втората година сякаш започна да свиква с подигравателното “муууууу” в коридорите по неин адрес, сравняващо я с добре познатото несимпатично животно. По някаква ирония на съдбата дебелото, не съвсем по нейна вина, момиче се казваше Милка. Въпросното момиче, все още неутешимо тъгувайки по майка си, се преструваше на глуха за подигравките на съучениците си, което пък още повече ги озлобяваше и ги правеше по-изобретателни в унижаването ѝ. Най-зъл от всички беше Борислав – тарторът на група момчета от нейния клас, фитнес маниак и не случайно прякора му беше Бичето. Той беше с ниска набита фигура и от доста момичета беше желан за гадже, защото беше доста симпатичен, но арогантността му ги отблъскваше. По негови думи през леглото му били минали половината момичета от класа им и няколко от други паралелки, но даже приятелите му се съмняваха да е бил с повече от 3 общо, включително сегашното му гадже – кльощава като щека. Та същият този “мъжкар” беше впрегнал цялата си фантазия в начини публично да унизява и осмива Милка. Ту ѝ подаряваше каишка с чан, ту лилава шапка с рога, ту подмяташе “шеги” от рода: “Алоооуу, всички крави ти завиждат, ма! Ти си единствената сред тях с две вимета!” и какво ли още не. Мишената на всички тези подигравки вече все по-често се замисляше за самоубийство. В деня, в който се навършваха 2 години от смъртта на майка ѝ Милка бързаше след училище да иде на гроба ѝ и да си поплаче. На излизане от сградата на училището мина бързешком покрай групата на Борко-Бичето. Чу как едно момче от групата се пошегува:
- Биче, гле‘й туй кравище! Сигурно бик не я е качвал през живота ѝ. Няма ли да ѝ обереш паяжината между краката на тая крава? – хихикането му заразително се предаде на другите от компанията.
- На тая ли, бе!? – презрително и излишно високо каза Борко. - По-скоро бих си го отрязал и го хвърлил на кучетата, отколкото тая даже да го пипне!
Бурният им смях предизвика порой от сълзи в момичето и то бягайки неусетно стигна до гробищата. Прегърна бялата мраморна плоча, която бяха поставили на гроба на майка ѝ и заплака с пълен глас:
- Мамичкоооо, не мога повечееееее… Не мога повече, мамичкооооо…
Плака и блъска с юмруци студения камък докато падна изнемощяла пред гроба. По-късно, с все още мокро от сълзи лице, бавно се прибираше към вкъщи. Знаеше, че Борко в момента е сам у тях и в главата ѝ се сменяха кой от кой по-брутални сцени на отмъщение: как облива цялата къща с бензин и я запалва или как ще нахълта в къщата на Борко и ще го бие до безпомощно състояние (все пак е тренирала джудо до преди на майка ѝ да ѝ открият рак и ако го изненада… “Той може да е силен, но едва ли знае да се бие!” – казваше си тя), после пред него ще си пререже вените и той да гледа как тя умира пред очите му и този спомен да го следва цял живот… или да го ръга с нож, докато и последната капчица кръв изтече от него и после тя ще приключи и своя живот… Така смяташе, че ще се свършат нейните проблеми, но се сети, че баща ѝ ще загуби още едно скъпо за него същество и това тотално ще го съсипе. Искаше ли тя и баща ѝ да се самоубие? Не. Тогава трябва да измисли друг план. Например… например… да го унизи! Да унизи Борко така жестоко, че той никога повече да не го прави по неин адрес! Тази мисъл така я сепна, че чак сега тя усети, че вече си е вкъщи и крачи в дневната между две стени. Тогава видя пистолета в кобура с резервен пълнител, белезниците и ключовете за тях. Баща ѝ пак ги беше забравил от бързане и скоро щеше да се върне за тях. Тя ги гледа известно време. Думите на Борко: “По-скоро бих си го отрязал и го хвърлил на кучетата, отколкото тая даже да го пипне!” и намерението да го унижи жестоко, кънтяха в главата ѝ… Тя се отправи с решителна крачка към къщата на Борко. Вече имаше план! Милка натисна звънеца на входната врата на Борковата къща. Тя знаеше, че нямат шпионка на вратата, защото беше присъствала на един купон тук, където бе поканена, за да бъде основното забавление за вечерта под формата на мишена за груби шеги. Тя се усмихна леко. От днес грубите шеги щяха да престанат. Ключът се превъртя в патронника и бравата изщрака. В момента, в който вратата започна да се открехва Милка стовари цялата си тежест срещу входната врата. Борко залитна назад и започна да пристъпя бързо, за да не падне. Милка не загуби повече от секунда, за да затвори входната врата и бързо се озова пак до Борко точно, когато той почти се беше стабилизирал. Блъсна го още веднъж към неговата стая и след поредния опит да остане на крака Борко се стовари по гръб на леглото си. Милка се стовари върху него така, че му изкара въздуха. Черни и червени кръгове заиграха пред очите му. Когато успя да си поеме въздух се оказа, че ръцете му са закопчани с белезници за таблата на леглото, а краката му вързани за другата табла.
- Хей, какво по дяв… – опита да протестира той, но тя постави пръст на устните му.
- Май си ме чакал, миличък! – усмихваше се тя, защото той беше по слипове (може би беше мастурбирал скоро).
Тя също беше съблякла вече роклята си и разкопчаваше сутиена си.
- Иска ли Бичето да си хапне млекце?
- Мама ти ще… – започна той, но устата му бързо беше запушена с огромната гръд на Милка.
Единственото, което можеше да каже беше:
- Ммммм…
Той въртеше глава наляво-надясно опитвайки да се отърве от задушаващата хватка на огромните цицони, но не успяваше. Неусетно за него Милка вече беше напълно гола. Той разбра това, когато тя махна цомбите си от лицето му и стовари там пичето си. “Бичето ще ми яде пичето!” – усмихвайки се си помисли тя, а на глас каза:
- Хайде, миличък, покажи колко много искаш да ядеш мазното ми пиче!
Борко се опита да не го прави, но нямаше избор. Милка сядаше на лицето му и го задушаваше ако той не я лижеше. В един момент (не по план и за двамата) бяха се разпалили много. Милка беше омазала с вагиналните си сокове цялото лице на Борко, който пък изненадващо и за двамата беше надървен до пръсване.
- Я, Бичето харесвало дебели крави! – подразни го тя и изненадващо за двамата събу слиповете му и започна да си потърква путето по щръкналото Бориславче.
- Ъънгххххх… – напрегна се Борко.
“Това не е баш по план, но пък какво толкова? За по-достоверно…” – помисли си тя насочвайки и нанизвайки се на члена на Борко в девственото си путе, след което изчаквайки да отмине първоначалното усещане мисълта ѝ продължи: “… и не само за това!” Борко не можеше да разбере какво се случва! Защо по дяволите Милка прави секс с него! Той я мрази! Тя него – още повече! Противно на всички очаквания и планове Милка бавно се надигаше и спускаше по мъжкия инструмент на момчето под нея. “Още няколко движения и ще спра, все едно той е свършил! Това е достатъчно!” – променяше плана в движение тя… “Добре, де, още малко… И още малко… Трябва да спра вече… защото… не, мамка му – хубаво е!”. Момичето забеляза завързаното дишане на Борко и опитите му да забърза темпото. Тя спря и Борко разочаровано изпъшка.
- Миличък, искаш ли още? Искаш ли една дебела крава да продължи да прави секс с теб?
- Даа… – изпъшка нетърпеливо Борко.
- Не те чух?
- Искам! – почти извика той. - Искам да продължаваме да се чукаме!
- О, колко си романтичен! – подразни го тя и започна отново да се движи нагоре-надолу.
Тя ту забързваше, ту забавяше ритъма, напълно контролирайки ситуацията (поне според нея), оставяйки едрите ѝ цици да се блъскат в лицето на момчето под нея, който пък вече не ги отбягваше, а дори се стремеше да ги лиже, за да принуди Милка да не спира, докато той свърши. В един момент явно той се предаде, защото на висок клас ѝ каза:
- Мамка му! Позволи ми да свърша, пък после ако искаш ме убий!
- Както желаеш, миличък! – с усмивка отвърна тя.
Милка вече беше на ръба и започна бясно да се движи върху Борко. Мина ѝ мисълта да спре точно преди той да свърши или поне да му го изкара от нея, за да свърши той отвън, но тази мисъл не получи подкрепа в главата ѝ и планът за пореден път се промени – тя се отпусна върху него и свършиха заедно. Борко започна да идва на себе си. Това, което беше се случило току що, беше страхотно! Нямаше нищо общо с тъпата свирка от оная глупачка от “А” клас.
- Страхотно беш… – той се усети, че тук нещо не е наред. - Какво по дяволите беше това!?
- О, миличък! – надигна се тя от него. - Имам още една изненада за теб!
Тя се надигна и спермата му, излизайки от нея, капеше по корема му. Започна да рови в чантата си, която беше захвърлила до тях на леглото. Милка крачеше с големи крачки към вкъщи. Усмивката ѝ грееше от ухо до ухо. Имаше няколко пропуснати повиквания от баща си. Обади му се и му се извини, че беше взела белезниците и му каза, че ще мине покрай полицията да му ги даде дискретно. После, както беше обещала, изпрати по Вайбър на Борко видеото от техния секс, който беше заснела, като предварително беше поставила телефона си на прозореца на неговата стая. Преди да си тръгне беше извадила ключовете за белезниците от чантата си, беше се облякла и му казала, че ако подигравките продължат, и други ще получат клипа как “най-готиния дванадесетокласник чука с голямо удоволствие една дебела крава”, беше отключила белезниците и беше побягнала преди той да развърже краката си. Е, планът ѝ беше на клипа да бъде само лизане, но това тя не му го каза. Тя беше изтърпяла твърде много подигравки, ще изтърпи ако някой ѝ види циците на клип, но не вярваше той да го сподели или той да се съгласи тя да го направи. Тя се беше постарала на клипа да не се видят вързаните му крака и белезниците, така че всичко изглеждаше толкова доброволно и по желание, че на Борко му идваше да си счупи телефона от яд. По пътя Милка се отби до аптеката за анти-бебе хапче. Не ѝ трябваше бременност точно сега, особено от идиот, за какъвто смяташе Борко. Измина една седмица. Когато Милка минаваше по коридорите другите подигравателно мучаха, но Борко стоеше безмълвен и замислен. Изглеждаше сякаш остроумието му се беше изпарило. На следващият ден той се отдели от компанията си и издебна, когато Милка влизаше в тоалетната през голямото междучасие. Нахълта веднага след нея. Тя го гледаше изненадано, леко уплашено, а той мълчеше и стоеше пред нея.
- Искаш ли… – започна плахо той и млъкна, сякаш смелостта му се изпари.
Мълча половин минута преди да продължи.
- Вчера пак гледах нашия клип… Не мога… да се отърва от спомена… Бих си 3 чекии, докато го гледах няколко пъти… Искаш ли пак…
Милка го гледаше в очите, което още повече го смущаваше. Наслаждаваше се на отмъщението си. “Жалко, че е толкова красив!” – непозволена мисъл пробяга в главата ѝ, заменена от: “Красив, ама тъп!”, на което “опозицията” в главата ѝ отвърна: “Тъп, ама красив!”. Милка разтърси глава, за да пропъди предателските мисли, но това беше изтълкувано неправилно от Борко.
- Извинявай… не трябваше… – Борко беше червен като зрял домат и във внезапен прилив на смелост изстреля: - Бих убил, за да го направим пак!
Милка беше поразена! Той какво… чакай! Нали той се гордееше, че гаджето му е най-слабото в цялото училище!
- Борко… – Милка направи драматична пауза. - Какво каза току що?
- Бих убил, за да правя пак секс с теб! – малко по-смело заяви той.
- Да правиш секс въобще или конкретно с мен?
- Аз… – той не можеше да ѝ признае, че единственият му опит в секса беше тъпата свирка от оная глупачка от “А” клас, дори гаджето му не му даваше - Искам теб!
- Интересно… – тя се замисли.
Такъв развой на събитията не беше предполагала.
- Сега пък съм ти курва… Ще си помис…
- Не, не си ми курва! Нито гадже. Просто…
Милка беше тотално объркана. Нима Борко се опитва да я надхитри или наистина го искаше? Огледа се към прозорците и въобще наоколо да не би той да е поставил нещо да я снима и после да го използва срещу нея. Не видя нищо подозрително и седна на тоалетната чиния да се изпикае възможно най-разкрачена и леко се облегна назад, за да предостави по-добра гледка на Борко, без струята ѝ да излиза навън. Той наблюдаваше с интерес. Тя се забърса, стана и посегна да си надигне бикините.
- Чакай! – с пресъхнало гърло изхриптя Борко. - Готов съм тук и сега да те лижа, докато се съгласиш да го направим пак!
- Ти си луд! – не можеше да повярва момичето на ушите си.
Той изглеждаше като луд нервно преглъщайки, в опит да овлажни гърлото си. Изглеждаше сериозен до отчаяние.
- Няма как да се подмия…
- Въпреки това! – Борко дишаше бързо. - Моля те!
В главата на Милка се стрелкаше: “Красив, но тъп! Тъп, но красив! Какво ще загубя ако…?”
- Добре. – съгласи се тя, преди да довърши мисълта си. - Ще се смиля над теб и няма да ме лижеш, но ако се справиш с пръсти може би ще получиш каквото искаш!
Лицето на Борко грейна, като на дете получило мечтания подарък за Коледа. Започна внимателно да гали учудващото за него абсолютно гладко избръснатото путе на Милка. Нежното усещане, мекотата и топлината влудяваха момчето. Той разтвори месестите срамни устни и опита да вкара пръст.
- Ох, не бързай! – хвана ръката му Милка.
Борко не беше против да си поиграе още малко с пичето ѝ, макар от желание за секс да му причерняваше. Усети, че от цепката ѝ излиза нещо прозрачно и хлъзгаво. Тогава разбра какво трябваше да изчака. Започна да подмокря средния си пръст. Милка хвана ръката му и насочи пръста му да гали набъбналия ѝ и изскочилия навън клитор. Борко забеляза как тя му се довери, облягайки се назад с широко разтворени крака. Момичето не беше мастурбирало отдавна, а и докосването на момче до най-интимното ѝ беше много, много по-приятно. Тя хапеше устни дишайки тежко и опитвайки се да не издава шумове. След няколко минути усети върха на пръста на Борко на входа на цепката ѝ.
- Бавно! – подсказа му тя.
Пръстът на момчето потъна в съкровището ѝ. Тя беше толкова гореща отвътре! После Борко задвижи бавно пръста си навън-навътре. После малко по-бързо. На Борко това му беше толкова интересно отблизо. Желаеше да е в Милка повече от всичко на света.
- Милке, искам те! – изхриптя той и двамата бавно осъзнаха, че той за пръв път я нарече по име.
- Още малко! – помоли тя.
След няколко минути тя се изправи и леко приклекна, за да компенсира разликата във височината им. Той повдигна и разтвори леко единия ѝ крак и от раз влезе в нея. Стоновете им не можаха да бъдат спрени.
- Не бързай! – подсказа още веднъж тя на нетърпеливия и напорист съученик.
Борко се задвижи приклякайки и облягайки се на удобните възглавници – нейната гръд, все още опакована в дрехи. Тя беше напълно гола от кръста надолу, но отгоре не беше съблякла нищо. Звънецът би, но на тях не им пукаше. Притиснати един в друг като неодимови магнити те се движеха в ритъма на задоволяване на нагона. Недълго след това Борко вече ръмжеше и се движеше бързо.
- Не в мен! – каза твърдо Милка.
- Моля те! – нетърпеливо почти проплака момчето, блъскайки в луд ритъм.
- НЕ В МЕН! – още по-категорично натърти момичето.
Борко неохотно го извади и горещите му струи се лепяха по голия корем на Милка. Той седна на тоалетната чиния, за да успокои треперенето на краката си. Забеляза как Милка бързо дразнеше клитора си встрани от него и след няколко секунди как тя се облегна на отсрещната стена докато преминат сладките тръпки. Борко се почувства виновен, че заради нетърпението си не е успял той да докара съученичката си до края. След като се почистиха тръгнаха към изхода на тоалетната. И на двамата в главите им бушуваха мислите: “И сега какво? Това променя ли взаимоотношенията ни? Приятели ли сме вече? Или периодично ще си задоволяваме взаимно нагона, а през другото време ще се мразим?”. Освен това Милка се чудеше дали това променя плана ѝ да шантажира Борко да не я обижда повече. Борко хвана Милка над лакътя и я спря. Погледът му бягаше навсякъде другаде, но не и към момичето пред него.
- Може ли… – започна плахо той облизвайки пресъхналите си устни. - Да те помоля за една… услуга?
“Т.е. за още една след това преди малко.” – помисли си Милка, но бързо се упрекна: “Все едно пък ти не го искаше!”. Тя се чудеше какво засрамваше Борко повече от молбата му за секс. Той като че ли събра последните си сили, за да продължи:
- Моля те, като излезеш от тук да имаш вид на разплакана и жестоко обидена!
Милка стисна устни. Очите ѝ се напълниха със сълзи. “Ах, ти долен, гаден, мръсен, подъл, гнусен…” – прилагателните не ѝ стигаха. Тогава се сети, че щом той се срамува, че е правил секс с нея, то планът ѝ още работеше и съжали, че не беше подготвена да го заснеме. Но жената в нея беше жестоко обидена. Наведе глава, за да позволи на първите сълзи да покапят по пода и прошепна:
- Добре!
Влязоха в клас заедно. Милка беше със зачервени очи и сълзите ѝ наистина течаха по лицето ѝ. Борко беше с широка усмивка. Няколко момчета вдигнаха палец, досещайки се, че сълзите на Милка са заради техния лидер – Бичето. Дори и момичета гледаха към тях усмихнати. Съучениците им като че ли бяха доволни, че тяхното Биче се завърна в целия му блясък, след като цяла седмица беше като препикано мушкато. Учителят също се досети кой е виновен за сълзите на момичето и се приближи до Борко. Сочейки го с треперещ пръст и през стиснатите си зъби натъртвайки на всяка дума му каза:
- Ти… малко нещастно… копеленце…
Едва се удържаше да не му зашлеви зверски шамар, но знаеше, че не можеше да го направи. Още повече, че в края на учебната година се пенсионираше, ако сърцето му издържеше на тия “неконтролируеми изверги”, както ги наричаха колегите му, а и той самия – повечето от тях на “Диазепам”, “Валидол” или други подобни. Пък не му и трябваха излишни проблеми.
- Сядайте! – каза им той и проследи със съжалителен поглед разплаканото момиче.
Минаха повече от две седмици, в които Милка отбягваше Борко на всяка цена и при никакви обстоятелства не му позволи нищо подобно на случката в тоалетната. Той ставаше все по-мрачен и съучениците му не можеха да го познаят. Започнаха да подмятат помежду си, че той вече може и да не им е тартора. Една събота Борко седеше пред къщата на Милка в сянката на едно голямо дърво и събираше кураж да звънне на вратата ѝ и да поиска да поговорят. Но нищо не му хрумваше за разговор. Мастурбираше всеки ден, дори по няколко пъти, на видеото им с Милка и на спомена за случката в тоалетната на училището. Вдиша и издиша няколко пъти дълбоко. Реши, че ще иде и ще звънне на вратата пък каквото стане. В това време Милка излезе от къщата с букет в ръка и се отправи нанякъде. Борко се учуди – мислеше, че съученичката му не излизаше от вкъщи, освен за училище. “Ами ако си има вече приятел и за това ме отбягва?” – като че ли ревност жегна Борко и той се опита да пропъди мисълта самоубеждавайки се: “Не ми пука!”. Но тръгна след нея. Спазваше дистанция имитирайки следенето в криминалните филми. За негова изненада (и облекчение, макар да не искаше да си признае) видя Милка да влиза в гробищния парк. Тя спря пред един гроб, целуна снимката на мраморната плоча, смени цветята с тези, които носеше, запали свещ и се отпусна сядайки на облепения с мрамор бетон ограждащ гроба. Сълзите ѝ течаха, устните ѝ се мърдаха. След няколко минути стана, забърса сълзите си и тръгна към изхода. Борко незабелязано за нея заобиколи и отиде до посетения от съученичката му гроб. Жената на снимката беше млада и хубава. Ако Милка беше по-слаба щеше да е почти нейно копие по лице. Момчето се досети, че това сигурно е майката на Милка. Очевидно загубата ѝ е била внезапна и неочаквана и все още непреодолима за дъщерята. “Такова съм прасе!” – помисли си Борко, забърсвайки търкулналата се по бузата му сълза и побягна след Милка. Момичето, вглъбено в своите мисли, не обърна внимание на бягащите стъпки зад нея. Не че беше нещо обичайно някой да бяга в или около гробищата, просто не я интересуваше. Когато стъпките трябваше да я отминат те всъщност се спряха до нея и познат глас ѝ каза:
- Здравей!
Тя спря и изненадано видя Борко до нея.
- Какво правиш тук? – попита тя забравяйки да отвърне на поздрава.
- Аз… аз… – съученикът ѝ избягваше погледа ѝ. - Аз… искам да ти се извиня за това какво прасе бях!
Милка премигна още няколко пъти объркана и после се досети. Той беше дошъл откъм гробовете. Той знаеше къде е била тя. Той вече знаеше голяма ѝ болка. Това променяше ли всичко? Можеше ли да му прости почти година и половина психологически тормоз само защото той не е знаел нейната непрежалима загуба!? Борко я погледна в очите. Не знаеше какво се върти в главата ѝ, но макар и все още със следи от плач по лицето тя беше хубава. Очите ѝ изглеждаха сякаш бяха попили целия мир на Земята – такова спокойствие излъчваха. Но някакви искрици пробягнаха по тях. Гняв? Тя затвори очи за няколко секунди. После ги отвори, пое си дълбоко въздух, издиша и му каза:
- Уморих се да мразя! Прощавам ти!
След това му обърна гръб и продължи по пътя си. Борко остана втрещен: “Просто така!? След всичко, което съм ѝ причинил тя просто ми прощава!?”. Той отново я настигна. Постави ръка на рамото й и я завъртя към него. Не знаеше какво да ѝ каже.
- Удари ме!
- Какво? – не го разбра тя.
- УДАРИ МЕ! – разтърсвайки я ѝ заповяда той.
В очите ѝ нямаше омраза. Тя дори се усмихна казвайки му:
- Значи понеже вече знаеш, че майка ми е починала сравнително скоро се разкайваш за стореното срещу мен? Ако не беше починала… всичко е наред, така ли? Просто ученически закачки, нали? – тя направи пауза, в която се почувства виновна за думите си, виждайки го, че той наистина страда.
Тя го погали по бузата.
- Иди си! Не искам нищо от теб! Ще изтрия онова видео!
Тя отстрани ръцете му от рамената си и продължи по пътя си. Той стоеше като статуя, стиснал зъби и юмруци… и тогава той изкрещя. Започна бясно да удря с юмруци близкото дърво. Не виждаше цепнатата кожа по юмруците си, не виждаше кръвта си по кората на дървото. Единственото, което имаше значение, беше болката. Болката, която трябваше да изкупи вината му. Болката, която безсърдечно беше причинявал на други, трябваше да изпита той.
- Какво правиш!? Ще си счупиш нещо!
Милка се беше върнала и му беше хванала ръцете. Тогава той падна на колене пред нея с наведена глава и през сълзи я молеше:
- Прости ми! Знам че не го заслужавам, но моля те прости ми!
- Вече ти простих, глупчо!
Тя също застана на колене и придърпа главата му към гърдите си. Галеше главата му, докато той се успокои. После станаха. Борко предложи да я изпрати до у тях и Милка прие.
- Разкажи ми за майка си! – предложи внезапно той и нищо не можеше да я спре да разказва, докато неусетно не стигнаха до нейната къща.
Пред входната врата Борко хвана Милка за ръка. Искаше му се да я целуне и плахо се озърна около тях, но тя забеляза озъртането му и му каза:
- Ако се опиташ да ме целунеш ще те фрасна!
Извъртя се и влезе у тях затръшвайки вратата под носа му. Имаха още няколко излизания заедно, които никой не наричаше срещи, най-малкото защото все бяха на потайни места и единствените им докосвания бяха по ръцете. Милка не му позволи той да я целува, защото той волно или не често се оглеждаше, дали някой ще ги види. Но си говореха много. Все по-лични и по-лични неща. Един ден в училище Милка влязла за първия час и едно момче се провикна:
- Ооооо, някой яката е напращял! Не са ли те доили тази сутрин, ма, ооуууу?
- Млък! – озъби му се Борко и смеха наоколо рязко стихна.
- К‘во? – обърка се въпросното момче, споглеждайки се със съучениците си.
- Ако още някой я обиди ще си има работа с мене! – размаха юмрук той.
Борко беше се изправил и изглеждаше като градоносен облак.
- Ясен ли съм?
Съучениците му очакваха всеки момент от очите му да излязат мълнии. Той тръгна към Милка и се спря пред нея. Вдигна ръка и я погали по бузата. Тя му прошепна:
- Ако ме целунеш ще те фрасна!
- Добре. – съгласи се той… и я целуна пред всички.
Тишината в стаята можеше да се пипне… Вечерта Борко беше пред вратата на Милка по нейна покана с малко букетче цветя накъсано набързо от една градинка по пътя. Секунди след позвъняването му вратата се отвори и той подаде букетчето. Тя го гледаше сериозно и строго му каза:
- Господине, не ви познавам! Идете си и не ми досаждайте! Аз имам среща тази вечер… – и след като се наслади достатъчно на обърканата му физиономия добави: - С Борко… а вие кой сте?
Едва тогава Борко разбра шегата и се усмихна:
- Понякога и грубияните подаряват цветя!
Милка поклати отрицателно глава, после се усмихна, пое букетчето и въведе момчето вътре. Разцелува го, все едно той се беше завърнал от далечно плаване. Той пък нетърпеливо ѝ награби дупето.
- Ей, ей, ей, ей! – скара му се тя махайки ръцете му оттам. - Това, че си ме целунал пред всички не значи, че ще получиш всички екстри тази вечер!
По-късно бяха изяли поръчаната пица за вечеря и лежаха на леглото на Милка. Тя беше се преоблякла с някакъв пеньоар с копчета отпред (горкия Борко не знаеше какво е и се колебаеше между пижама и рокля), той пък с дрехите с които беше дошъл – къси панталони и тениска. Говореха си и се целуваха, като с върховете на пръстите си Борко галеше през пижамо-роклята тялото на момичето. Тя се преструваше, че не забелязва как той от време на време разкопчаваше по едно копче. Когато всички копчета бяха разкопчани момчето започна да гали с върховете на пръстите си предимно оголеното пространство, което лека полека се увеличаваше, когато уж незабележимо той побутваше двата края на пеньоара настрани, като си мислеше че достатъчно разсейва момичето до него чрез думи и целувки. Вече единствените пречки оставаха сутиена и бикините, затова Борко галеше корема и това което сутиена не можеше да скрие.
- Ееей! – престорено сърдито каза Милка.
- Какво? – учудено я гледаше Борко, сякаш току що беше попаднал тук и не знаеше за какво недоволства тя.
- А, нищо… сторило ми се е! – престори се Милка, а след секунди се надигна с ръце зад гърба. - Май нещо ме лази тук?
Разкопча сутиена си. Ако гърдите ѝ и сутиенът можеха да говорят щяха да запеят хвалебствена песен – едните заради свободата, а другия заради облекчението от тежестта. Борко първоначално плахо после все по-смело галеше огромната гръд, докато двамата все по-малко говореха и все повече се целуваха. Тогава той си спомни как по-големият му брат, след като жена му забременяла и наедряла, беше му казал: “Супер е, брат! На едната цица си лягаш, а с другата се завиваш!”. Борко в този миг въобще не съжаляваше, че Милка е доста по-едра от предпочитанията му. Беше открил предимствата на големите цици и не мислеше да спира да им се наслаждава и да ги меси като тесто. Милка го насочи към зърната ѝ и той започна лакомо да ги лиже и смуче. Виждаше реакцията ѝ по лицето ѝ и се радваше, че той е причината за това. Наял се на цици реши да хапне друга мръвка и ѝ събу бикините, разтвори ѝ краката и зарови лице в лъщящата ѝ путарана. Започна престорено да мляска и да се рови, като прасе със зурла в помия. Милка се позасмя, но сладкото усещане бързо я накара да забрави смеха и се отпусна да се наслади. Докато мляскаше щастливо Борко се събличаше. Сети се от случката в тоалетната за “бутончето на удоволствието” и обърна подобаващо внимание на клитора й. Въпреки, че страшно я желаеше беше твърдо решен да я докара до оргазъм, а не да се наложи тя да се довършва, като в тоалетната на училището. Когато реши, че тя не е далеч от оргазма, той се надигна и без да ляга върху нея нахлу вътре. Тя беше като на панорама пред него, той виждаше голото ѝ тяло и реакциите по лицето и тялото ѝ от това което правеха. Тя очевидно се наслаждаваше, той също. Борко се стараеше да не гледа тресящите ѝ се гърди или как кура му влиза и излиза от Милка. В един момент затвори очи и просто усещаше, че скоро свършва.
- Ох, свършвам! – предупреди той.
- Аз също! Давай в мене!
- Сигурна ли си?
- Давай! Взех хапче!
Милка след секунди се изпъна, Борко направи няколко финални тласъка и също замря. После се отпусна върху нея. “Големите цици са готини и за след секс… да се отпуснеш върху тях.” – си мислеше той. Мина и вторият срок. Милка сравнително бързо отслабваше (беше спряла антидепресантите, а и спортуваше, включително и “спортуването” с Борко) и за абитуриентския си бал беше с почти нормално тегло. Често наричаше Борко “моето хапче за щастие” или през смях се шегуваше, че ако е знаела, че като изнасили момче това ще я накара да няма нужда от антидепресанти, е щяла да го направи доста по-рано. На абитуриентския бал бяха двойка и изглеждаха зашеметяващо. На влизане в ресторанта Милка прошепна на ухото на Борко:
- Не пий много… имам планове за теб по-късно!
- Ммммм… – измуча доволно той, представяйки си какво го чака и след секунда замисляне добави: - А дали баща ти ще ни преотстъпи белезниците си за малко?
Милка се засмя със силен глас и отвърна:
- Ще видим…
Изку Куригал
Разказ с такова качество, естествено трябваше да пусна с предимство. Оправданието ми е, че изобщо не ми беше да сайта. Майсторе, много е добър! Що не напишеш и нещо коледно, а? :P Д.Т.
WTF!!!Тук що изживях оргазъм ментален!!! Кажи честно . Какво стана тука ? Не е истина :) VES
Оооо... О... О! Защо не съм чела нищо от автора досега? Жесток пропуск, жесток. Ако авторът не е жена, то държа да кажа, че перфектно описва един романтичен идеал на всяко момиче – да я приемат каквато е, да вземе акъла на мъжа до себе си и после да я носи на ръце, защото и двамата са готови да направят всичко за другия. Рядък разказ. Рядък. Като подарък. Шапо, човече. Само един въпрос, преди да си го прочета още веднъж – Милка не е ли била девствена? Изпуснах го това, но ми се стори логично да е, а това липсва като щрих в разказа.
Не си чела Изкукуригал !!! Куриерът и самоубицата " , " Грях....с часовников механизъм " , " Не знам коя си ...а те познах " , " Госпожа Кожодерова " :)Ves
Знам! Къде съм била, бе? Маааамка му... Сега само ми кажи, че Изкукуригал пише и коментари и ше се включи, или е от ъихите води и не се обажда?! Аааах... Такава слада романтика, без да е сладка... Красота!
Той спря да пише . Страхотни разкази и много малко почти никакви отзиви . Леле не е истина . Виж какви коментари кратки пиша не е истина . Отнесе ми главата :)Ves
Искам да попитам уважаемата публика чекиджийска, защо под разказите на Изкукуригал масово няма коментари или има само два-три. Под най-съвършените тъпотии от три изречения с по шест правописни грешки, в които има само ръгане, има по 30. Нормални ли сте, бе? Изобщо как този човек продължава да пише и да публикува при такова отношение? Мамка му, научете се на обратна връзка, за предпочитане възпитана и възторжена, и благодарете на колене, че ви се дава такъв шанс да четете нещо с такова качество. Отивам да си попълвам пропуските в образованието. Изкукуригал, жесток/а си. Мисля, че леко се влюбвам, но ще знам със сигурност малко по-късно. И... благодаря!
Писали сме едновременно, Вес. Аз съм в потрес. Ако бях получила такова отношение и безразличие при първите ми разкази, щях да спра на четвъртия още. Той? Мъж? Оооо... :о
Айде недя се влюбва . Щото аз тука пищим като 15 годишна от месеци колко ми е вътрешен . И колко страхотни разкази има и даже преди няколко дни пак под разказ на Фен това обяснявах . Ти даже не го беше чувала до преди малко недя се влюбва ...айде добре влюбва се . Всичко му е топло и човешки написано . И ей така то.кова естествено пиши . И ми е неудобно даже да коментирам и ...ох не мога да повярвам . Ves
Недооценен. Херпес ми излезе на устата мине се не мине ИЗКУКУРИГАЛ айде пак да спомена ИЗКУКУРИГАЛ. Айде любими автори имаме ли ? Нямаме четем ама немаме любими автори що пък да имаме ? Но пък претенции имаме . Само Торбалан ми е отговарял когато споменавам ИЗКУКУРИГАЛ. Аз изкукуригах от кеф :)Ves
Вес, Вес, извинявам се най-искрено! Честно, мислех, че ми говориш за един, от който четох перфектно написан разказ, без една правописна или стилистична грешка, но беше за чукане с петел или кокошка. Като знам какво пишеш и как живееш в харда, честно, мислех, че имаш предвид този брилянтен, но за мен психопатски автор. Даже си мислех, че този с петела и кокошките се кодоши в името на някое интелектуално предизвикателство, но после СЕДМИЦИ наред сънувах кървящи ануси на кокошки. С тоя никнейм как да разбера, че пише така, да му се не знае? И имах намерение, съвсем честно, деликатно да проверя умственото ти състояние и да прочета нещо от Изкукуригал, но не бях сигурна, че мога да си причиня още изнасилени кокошки. И... прощавай, но след като си оголих душичката снобска и признах днес ТРИ пъти в прав текст, че ме възбуждат интелект и думи, ти сериозно ли мислиш, че сега не съм се замаяла леко на ръба на флирта и на косъм от това да му се метна, ако го видя в реала? А? Ааах... Разкошен разказ, разкошен. Разкошен ум.
Браво, много интересен разказ,нещо различно,възбуждащо.
Звезда аз чета тук от повече от 2 години като съм писала едни разкази от които ме е срам и от поведението ми там . Но хубавото беше ,че там се запознах с невероятен мъж . И вече за него се минава през мен . Аз съм му председател на Фен клуба на този мъж ;) Спирам да пиша огорчена и възмутена , но тайно надничам тук като един друг такъв аристократ . В живота ми се случва нещо което не трябваше да преживея на 35 годишна възраст и това генерира огромно количество гняв което трябва да бъде изкарано от мен защото ме задушава . Психолог ми дава съвет . Да пиша. Но гадости и мърсотии и така се ражда първородната моя НЕЛ . Под 3 част вече са ми поставени диагнози имам малформации според Робин Шприц които след това ми стана приятелче . Но тогава на помощ се притече един потребител . Като зададе 3 въпроса защо четем тук , защо не се представяме и любим автор или поредица или някакъв щрих. Отговорихме само аз и Торбалан . Като споменавам ,че Изкукуригал ми е любим ,разказа му " Красавицата и Звяра " как възбуждащо описва мощността на мотора . И мине се не мине аз някъде пак изтрескам коментар за Изкукуригал . " Грях с часовников механизъм " а ? И преди няколко дни Фен изказва възмущение ,че под разказа му има много коментари ,но почти никакви за разказа ва което съм отговорила "Fen иска коментари за разказа му ИЗКУКУРИГАЛ може би и той е искал някакви отзиви не ги е получил и е спряло да пише ,Торбалан спрял да пише , Лора спряла да пише , Шехирезада спряла да пише , Milenaslave спряла да пише , Звезда искрено се надявам да не спре да пише ." И задавам същите въпроси на които отговорихме само аз и Торбалан ,но сега още по отчайващо никой не отговаря. Фен няма любими автори няма поредици няма разкази . А езика ми се поду да му обяснявам ЗЛАТНАТА ВЕРИГА какво пиршество за въображението е . Иначе ме завъртя през едни никому незнайни римски пътища . Milady също нямала тя чете от година , но обема е голям . Да голям е но когато четеш плява, плява , плява и пак плява и БАМ " Нестоимо изкушение " пак плява , плява , плява БАМ " Госпожа Кожодерова " . Заглавията са му такива закачливи . И пак давам пример с ИЗКУКУРИГАЛ. Не съм се ровила само аз в сайта беше отговора . Аз не се ровя в сайта аз знам кое къде стой и кой стой зад разказа и какво ми е харесало и защо ме е възбудило . За да бъде сформирана такава общност за каквато говори Торбалан аз си мисля ,че трябва да имаме култура на четене , и база на знания . Няма ги тези неща .Но претенции към автори има .Звезда ти самата отнесе с нищо непровокирано некавалерско отношение . Така сега към ИЗКУКУРИГАЛ това което бих казала и на Ричи Блекмор:) АЗ СЪМ НАЙ - ГОЛЕМИЯ ТИ ПОЧИТАТЕЛ И ТОЗИ РАЗКАЗ Е ЧУДЕСЕН КОЛЕДЕН ПОДАРЪК БЛАГОДАРЯ ЗА НЕГО И ЗА ВСИЧКИТЕ ТИ РАЗКАЗИ :)Ves
Вес, Вес, извинявам се най-искрено! Честно, мислех, че ми говориш за един, от който четох перфектно написан разказ, без една правописна или стилистична грешка, но беше за чукане с петел или кокошка. Като знам какво пишеш и как живееш в харда, честно, мислех, че имаш предвид този брилянтен, но за мен психопатски автор." Звезда мога само да ти кажа #вессечувстваполаскана .Като новоизлюпена зоофилка:))))дали може да ми кажеш на кой е той птичи шедьовър с удоволствие бих го прочела :))))"И имах намерение, съвсем честно, деликатно да проверя умственото ти състояние и да прочета нещо от Изкукуригал, но не бях сигурна, че мога да си причиня още изнасилени кокошки " психически малформации имам според Робин Шприц, но такива чаровни :)))Да взема аз да властвам над зоофилската ниша се чудя:)))Започвам да си пиша неграмотния дълъг много дълъг коментар в който да изразя цялото си възхищение и обожание към ИЗКУКУРИГАЛ . Такава емоция като когато видях днешния разказ изживях на 03.07. в Билбао на Металика :) Ves
Убий ме, не знам. Нито автора, нито заглавието. Като принцип не помня автори, заглавия и персонажи. Паметта ми не се товари с такива. *Чувствам се като смъмрено дете, което ей сега ще пратят да пише есе от 1000 думи. И с право, защото има голяма доза правота в написаното от теб. Обаче, Вес, не става насила, човек. Хубаво ми е, живнах и докарах цвят тези три дни в общуване с теб и Д.Т., но си го позволих, защото осъзнах, че съм изтощена. Твърде много отговорности съм поела, работя повече, отколкото трябва. Тези три дни четене, надникване за нови коментари и писането на такива ми изядоха графика. Позволих си ги, но знам, че ще е за кратко. Не мога да чета редовно тук, а и не искам. Пропускам коментари, разкази... така е. Насила не става да си спретнем общество на живите поети, колкото и да е блазнещо това. Краде енергия от реалния ни аз. *Сега и аз отивам да оставя коментар под първата поредица на Изкукуригал, за да се отблагодаря, че я е написал/а. Струва ми се обаче, че както си говорим тук само двете почва да става леко шизофренично. Няма да измием сами този срам от подценяването на Изкукуригал, а мисля, че тя е дама, която заслужава реципрочност. Да, вече съм убедена, че е дама и успокоих страстите — няма да й се мятам от първия път ;). Най-много от втория. Топли, истински живи персонажи, страшно реални и свестни. Как да не си привлечен от човек, чийто ум е способен да роди такива образи и така добре познава човешката природа?
Радвам се ако към успяла да ти вдигна настроението . След малко ще вдигам настроението и нещо друг на приятелче . Пошегувах се за разказа този птичия :))) Проклятие или дарба ...брутална памет имам . Не само тук по принцип прочета ли нещо , НО то трябва да ми направи впечатление или трябва да науча нещо или разбера в техническа литература как функционира нещо запомням го . Не съм учила в класическа гимназия Относно латинските сентенции . Баща ми има книга с всички латински известни сентенции от къде идват какво означават и как се пишат . Не мога да говоря латински, но мога да разпозная и да отговоря на голям процент сентенции заради тази памет . Изкукуригал щом съм го запомнила направил е впечатление, Лора само с една поредица " Хотел Афродита " направила е впечатление Торбалан направил ми е впечатление ти не разбра коментара с пиърсинга който му подадох , но той разбра направило ми е впечатление Шехирезада недовършената и "Властта опиянява " направила е впечатление , Milenaslave и " Робиня " направила ми е впечатление прочетох я след като Торбалан я посочи за любим разказ ей така от чисто любопитство я прочетох за да знам за какво става въпрос . Твоята " Йоана" и белега;) нарочно ги споменавам за да предизвикам любопитство такова каквото Торбалан предизвика с " Робиня " . Единствено Neopitna пита къде какво може да намери . Но пак е нещо . И сега ще си направя експеримент с един разказ в който има нещо взето от Стивън Кинг, на който много фенове тук изникнаха, но ще питам какво съм взаимствана от него и от кой негов роман ей така . На 100 % съм сигурна, че е мъж ИЗКУКУРИГАЛ "Красавица и Звяра " такова описание на мотор и какво усеща между краката си когато е върху мотора само мъж може да даде . Какво му носи като усещане ... свобода . А тази свобода е характерна за много специфична порода мъже и тук да вметна ако на някой му се чете еротичен разказ за мотори Autodriveri и поредицата " Ероциклетни дневници " е топ . Сигурна съм ,че Изкукуригал е мъж чакай да включа джедайския сензор . Така под разказа " Ах тази Маринела " , има заигравка с " Ах тази Алиса " имаше мъж в живота ми които също харесваше Сам Лундвал . Качествените мъже четат много и при това качествена литература . Имам честа да бъда дъщеря на такъв мъж, да бъда сестра на такъв мъж, да съм била омъжена за такъв мъж и да познавам друг такъв интелигенте Хирург.Изкукуригал има много заигравки в заглавията. " Грях с часовников механизъм " аха а да споменавам ли айде не за теб и не за Хирурга и не ца Торбалан ,но за голям процент мързеланковци Антъни Бърджес и неговия " Портокал с часовников механизъм " и адаптация на Кубрик . Ех този Кубрик и при Lord имаше заигравка ;) А сега Звезда за да ти вдигна още малко настроението си представи с този джедайски сензор и тази брутална памет а и стрелям . Представи си ми гадже и си ми изневерил въобще няма Audiatur et altera pars ;)))Ves
Истинско удоволствие! Този сайт се превръща в една съкровищница...
Страхотен е. Нямам думи. Зашеметяваща развръзка
До последния коментар – ами включвайте се. Никъде не сме сложили "резерве" на разговора ;) *Сега, Вес. Първо, аз с латинския съм зле, с Д.Т. ми създавате чувство за малоценност като ги подхвърляте тия фрази тъй небрежарски. Налага се да се дообразовам в ход. След малко. Второ, аз невинаги успявам да ти следя мисълта, защото (знам, че няма да се обидиш, не го целя) имаш навика да подхвърляш разни намеци и оттук-оттам мисли, които аз трудно следя. Да, имаш лек недостиг на граматични умения, за сметка на латинския, поради което не усещам винаги къде приключва едната ти идея и почва втора. Запетаите не са врагове, Вес! :D Ето затова ми е трудно да вдявам и не разбирам винаги какво искаш да кажеш, а като се почувствам тъпа, обикновено си замълчавам. Лошо става, когато мълча и защото всичко съм разбрала, де, и смятам, че като е ясно, няма какво да се коментира. Така държа хората на нокти – кой да знае кога мълча, защото съм досадна многознайка, и кога, защото прикривам образователни дефиците. Умна тактика, признай ми точка. В този ред на мисли: чела съм Миленаслейв, брутал. Обожавам Шехерезада, толкова лаконична и силна, такива образи вкарваше само с две думи, че... язък, че спря, коментарите в сторито я съсипаха. Какво още? Ероциклетните дневници ли бяха... звучи познато, ще се сетя. От Торбалан някои разкази, докато беше блога. И... тъй. Като една самовлюбена и разбалансирана Везна чета собствените си разкази след като добре ги забравя и се чудя аз ли съм ги писала. И сега туй-там почвам да опознавам авторите и тук. А, и Лил. Забравих Лил. Но тя е по-скоро в конвенционалния разказ, не толкова в секса, и е в друга класация.
Аз не знам латински Звезда , но имам някакъв запаз от може би ... 30+ сентенции така от обща култура . Имам татуировка над лявата пета Veni Vidi ... Amavi което нали сега няма на Цезар да му вдигаме кокалите ДОЙДОХ ВИДЯХ ...ОБИЧАХ . И съответно над дясната пета ей тази татуировка съм я споменала в Коледния разказ Alis volat propiis сентенцията Торбалан ще я разбере , а любопитното е , че това е и девиза на щата Орегон. И от три месеца съм се хванала да уча гръцки за което отнесох много базик . Френски да съм знаела орален гръцкия бил мъртъв език . Латинския е мъртъв език Гръцки се говори все още :) Колкото до нелогичните ми скачащи коментари . Аз тук общувам с важен за мен човек и тези коментари ни в клин ни в ръкав ние си ги разбираме . Общуването с него е ОХ . Питам го примерно кой е любимия му цвят и получавам такъв отговор С КОЛКО ДВИЖЕНИЯ НА РЪКАТА ЩЕ ЗАТВОРИШ ХЛАДИЛНИК В КОЙТО ИМА СЛОН ? Общуването с него е няма база за сравнение , но ми е важен . Аз го намерих тук в последствие историята ни ... нека го кажа така някой мистерии е хубаво да си останат такива ;) За нелогичните коментари от днес с НОМЕР 23 И НОМЕР 32 тук е малко положението КАЗВАМ ТИ ЩЕРКО СЕЩАЙ СЕ СНАХО . Той е разбрал какво му казах на този французин . За граматическите ми пропуски бих могла да се оправдая с това ,че съм живяла 12 в години в Испания . (Още чета Мормони на испански на онзи мачо - госпачо :) Няма да си търся оправдания да имам проблем с правописа и наистина ще се постарая да ги изчистя тези пропуски . Тази запетайка тя не стой мирно скача по целия текст. За да раздели простото от сложно изречение . Пред съюзи и на още 100 места :))) но ще и хвана цаката :)Ves
Извинявам се ,че наспамих така разказа ти ИЗКУКУРИГАЛ . Но сега едно неграмотно и много искрено мнение . Не си писал отдавна , но това по нищо не си личи . Няма амортизация в таланта ти да влияеш върху читателя . В случая върху мен . Тежки съдба човешка , но разказана топло . Сюжета толкова реален чак банален и ето тук е твоята магия . Да превърнеш дефект в ефект . Няма шаблони и клишета в обичайния им коловоз . На друго ниво са изградени . Отмъщението на Милка толкова чакано и желано и емоцията го превръща в нещо съвсем друго . Еротичните сцени наситени с тийнеджърски хормони и феромони . Така както се случва само когато си на тази възраст . Въздейства ми и ме възбуди . Анализ и оценка няма да ти правя . Благодаря за невероятния разказ и за изживяването когато видях ,че има публикуван твой разказ наистина се почувствах като тийнеджърка пищяща по Ричи Блекмор .Още ми е топло ниско в корема :)Ves
Вес, я не се променяй, че току-виж стане безинтересно при липса на усилие да те разчета. Франсето е Ран/Жул Верн и той е и Оцелял. Аз предпочитам тия неща да се казват в прав текст, не с недомлъвки и намеци. Тоя тип социална интелигентност не я притежавам, казвам, без да намеквам и за 40 години все още не разбирам и намеците на другите. Прямота до крайност. Разбрах какво имаш предвид за коментара, с който без да искам пак влязох остро на Оцелял/Ран, но пък беше провокирано от изказването, че едно малко клиширано изречение заслужава литературен анализ. Сега лека нощ. *Ран, не се сърдете, можете, ще го направите, щом сте решил. Пък го направете добре и ни наврете в кучи гъз от завист. Успех с писането! *Изкукуригал, ако четете, минете да кажете мъж ли сте или жена, да знам как да ви споменавам в молитвите. *И край на логореята за тази нощ, че трябва да ставам след три часа.
НЕ НЕ НЕ Звезда ОЦЕЛЯЛ НЕ Е РАН . ДРУГ Е . Аз ще си разследвам ще си хвърлям нелогични, нетипични коментари . Той влиза и чете . Жул Верн съм аз . Под един разказ на Ран написах , че с толкова описания и прилагателни до несвяс ме е докарвал Жул Верн . Тогава бях решила Ves да се изказва като читател Giv да се подвизава като списвачка . Ран сподели как със съпругата му са се заливали от смях над МИЛОТО то това което се е гърчело над Жул Верн . Бях на 14 като се гърчех и ако съм се напънала да прочета Ана Каренина или Хемингуей тогава пък ти да видиш . Аз съм живяла в Палплона кафе Ируня ми беше на 200 метра от блока за Хемингуей мога от днес до утре да говоря . Това отношение е за Ves .Но към Giv беше възпитан и любезен харесваше я . Реших да се обединя и да го запозная с факта ,че и тази която харесва и тази над която се надсмива е една и съща . В последствие се останали, че аз живея в родния му град Петрич . На това оксиморон ли му се казва ? Благородник от Петрич . В последствие имаше положителни коментари от негова страна към мен аз съм отправила покана да ми гостува . И той изчезна . След време се появи в един коментар хвърли камъни по теб по Торбалан и по мен . И няколко дни по - късно се появява потребител с идентичен изказ и маниер . Но това не е ОЦЕЛЯЛ . Аз ще си разслесвам . Ако се държи възпитано пазя тайната му . Простащини били то и елегантни мммне :)Ves
Първо за разказчето-доста е добро! После най-учтиво ще помоля Zvezda да не ме сравнява с Ran или когото и да е било, защото нямам нищо общо с никой тук. Дори отскоро имам акаунт тук. Нямам фейсбук и живея в тетевенските гори, като цяло контактувам с много малко хора и това е поредното доказателство, че правилно съм се ориентирал. Не слагай неверни етикети и имена на хора, които не познаваш, моля.
И не съм казал, че изречението ми заслужава литературен анализ, а просто вмъкнах, че върху такива изречения може да се разсъждава, а не върху някакви, описващи кой на коя го е набил.
Прекрасен разказ, много умело боравене с думи, чувства и желания! Поздравления за автора, дано пише тук по-често.
Извинявам се, Оцелял. Така е като се опитва човек да навързва намеци и да разследва, без да е неговото. Поднасям извинения, пак. Нагазих където не трябва, без лоши чувства. Макар че усещам, че си ги заслужих.
Извинението се приема, Zvezda. Сега поне знаеш, че наистина нямам нищо общо с никой тук и просто понякога чета и коментирам. Имам написан и публикуван един разказ тук, имам и един, който е в изчакване, евентуално. Просто едно мое изживяване, за което бях провокиран от Milady да разкажа. И може би и с това ще се изчерпат скромните ми истории тук. Хубав ден пожелавам на всички, събота е! :)
Браво! Много емоционално, майсторско и надървящо! Благодаря за невероятното преживяване. Моля,продължавай да ни даряваш, с такива невероятни "Съкровища".
А, Оцелял, недей така... как така с това ще се изчерпват историите ти тук? Не, не. Пиши. А за съботата – ден като ден, аз пак съм на работа и днес със сигурност трябва да наваксвам.
Отличен разказ, нормален и вдъхновяващ, в който любовта и секса побеждават. Адмирации за автора!
На мен лично много ми хареса. Браво.
Много ви благодаря за добрите думи! По независещи от мен причини не можех дори да пиша, още по-малко да пращам разкази от известно време, но се надявам това да се промени. Мислех, че личи от разказите ми, особено в тези, които са писани в първо лице, че съм мъж на почти половин вековна възраст, така че не бързайте да се влюбвате ;) Дядо Торбалане, едва ли ще имам време за коледна история по простата причина, че в момента пиша общо три. Ще се постарая до края на годината да завърша поне едната.
Не съм капацитет, още по малко пък разполагам с дар слово ,но този разказ е просто невероятен..успява да въздейства ..да те накара да почувстваш болката на героинята ,до автора продължавай да пишеш имаш талант и дарба да се изразяваш..БРАВО
Отлично! Добра сюжетна линия, еротичните елементи са представени обрано, диалози и т.н. Поздравления за Изку Куригал - не съм чел неговите предходни разкази но определено ще поправя този пропуск.
Не, не личи, че сте мъж, Изкукуригал. Доста добре описвате едни такива чисто женски мисли и желания и с някакво приятно уважение към жената, че... А, то ясно за влюбването, че е като нежелана бременност. Само държа да отбележа, че на възрастта, от моя гледна точка, й няма нищо. Само казвам. Благодаря още веднъж за хубавия разказ. Прочетох и една от поредиците, оставих коментар. Мисля да прочета всичките ви разкази, но не наведнъж, за да не губя баланс.
БРАВОООООООООООООООООООО
Браво, страхотно и малко отчайващо за нас които искаме ,а не можем да пишем толкова страхотни разкази. Всеки ден влизам с надеждата да прочета разкази на толкова високо и възбуждащо ниво. Имате моите аплодисменти. Искам да поздравя и другите автори в сайта и Ви пожелавам щастлива Нова година и повече усмивки и поводи за щастие.
Ох тази Звезда как ме ядосва :)Как не си личи ? Виж каква заигравка има само в заглавията . " Грях с часовников механизъм " айде някой да даде пример за автор жена която се е заиграла така със заглавието . И само да метна щом още съм навита на Ричи Блекмор който е на 77 твоите 50 не ме отказват да се влюбвам . Аз сега и герантофилка ли съм щом Блекмор още предизвиква наводнение между краката ми ? Ves
Сега се чудя кое да чета - разказите или коментарите. Обърнахте го на женска седянка. Разбирам че ви идва отвътре да си говорите по женски и като истински Швейк да скачате от тема на тема. Ама ако имате да казвате нещо относно разказа, казвайте го и не си упражнявайте риториката в писмена форма.
Бе, наистина има толкова много канали за комуникация. Звезда и Весела, говорете си там, обмените си координатите и действай те, голямо криене коя, коя е.
Ем боли, ем сърби, а? Като не ви се четат коментари, не четете, бе. Че и що тъй, що иначе... Ако ни е кеф, с Вес ще извадим и хурките. Или не понасяте жени, или не понасяте умни жени. И в двата случая не знаете какво изпускате. Марш в ъгъла, а? Да се засрамим веднагически. А с Вес вече си приказваме дълго и напоително, не ни мислете. Изкукуригал, извинявайте за спама, но пък така поддържаме разговор и интерес под него. Ще чакам с нетърпение следващите ви разкази.
Ves, между другото, имам чувството, че съм те засичал нейде. Ако си ходила по тетевенски хижи и гори, сто процента. Ако не си, поне познаваш най-близкият ми приятел и жена му. Той е тетевенец, тя е от Видин, но са си купили жилище в Бургас, където тя работи впрочем.
Ves, ако искаш, пиши ми на [email protected]
Офф ...полудявам от това .:."извинявай за спама под разказа"Защо се извинявате?Няма чат опция тук!?Но в пъти ми се повръща от юнаците дето се дразнят от това.И всички знаем защо е това необуздано напрежение.Те са от 3та категория.. Че какво да е? Защо сме тук? 1.Прочиташ и свършваш. 2.Прочиташ ..свършваш и коментираш. 3.Прочиташ...Толкова си възбудеен...НО НЕ!?НЕ свършваш,защото мисълта ти се прихваща от отчаяното ти его и завист към автора и коментарите под творбата.Отново четеш и дори кометираш със жлъч.Това е вродено или е комплекс незнам.Отчаяно се опитваш да прогресираш тук и поне във още 756 сайта и всички възможни платформи,като предложиш скайп или майл и 25см кур.Само това!!!WTF#@! Ясно е че в живота ти е трудно.Но тук е лесно.Опитай да общуваш.Анонимно е и може да си ..Всичко!!Мисля утре да се регистрирам и да вляза в Аватара си.Ще съм Венци!Богат с бугати и 32см кур... Трудно е и тук да си аутсайдер нали? 4.Четеш или подминаваш.Коментираш или не и търсиш това което ти трябва.Като в живота.Имаш осанката дори тук да предизвикаш внимание и коментари.Спокойно и уверено или малко безрасъдно се свързваш чрез силата на буквите със подходящи за теб индивиди. УНГ.
УНГ, привет. На място и мъжкарската казано. Оцелял, ще се опитам да съм учтива и да не ви обидя. Не целя това, ако се случи. Аз се извинявам, че пререждам другите, вие се оплаквате, че сте на опашката и нападате админа, а с това – и тези, които той е счел за достатъчно добри да не чакат публикуване, защото това е вид стимул за писане. Това е реверанс, който трябва да се заслужи. Сигурна съм, че можете и вие, само не излизайте така от добрия тон.
Признавам, че последното ти изречение ми хареса. Признавам си също, че преди малко ебах. Аз ще продължавам да шибам девойки разни, докато 80 процента от присъстващите ще си останат къкове, няма да ебат жени никога и ще стискат с две пръстчета малките си пишлета. Не с цяла ръка, шепа, просто с две малки, нежни пръстчета.
Zvezda, не излизам от рамките на добрият тон. Просто не чак толкова учтиво и дори леко иронично, отбелязвам леки забележчици, ноо това са мои дрязги. Просто вмъквам, имам правото и да критикувам.
Сакън само Венци не ;))))))нещо долно ...Диканско примерно ;)Ves
Напротив, Оцелял. Далече сте от добрия тон. Наричате хобит Торбалан, мерите пишки, ебете със злост и храните хората. Чудесно е, че се ебете, вярвам, че ви е голям и карате жените да крещят от удоволствие и да свършват по шест пъти на тек. Моят разговор с вас приключва тук. Логичната стъпка е да се захванете и мен да нахраните. Успех с писането и ебането. Чакам разказ.
Ves, само не разбрах дали се познаваме, всичко останало ми е ясно... :)
Zvezda, ти ме нахрани мен, без дори да ме познаваш и въпреки всичко, ти казах, че не тая лоши чувства и всичко е добре. С усмивка пренебрегнах ненужните нападки и дори едва ли не, аз се извиних, за недоразумението. Всъщност, Milady знае кой съм и къде живея, ако искаш я питай нея дали съм злонамерен и бла-бла, прочие... Пак пожелавам хубав ден на всички, щото тия ръчички няма как да оправят всичко самички. :)
Ааа, и пак да добавя нещо за Zvezda. Аз нямам нужда от пожелания за успех с ебането, защото винаги се стремя да угодя на жените и мисля, че успявам. Абсолютно винаги ми е приоритет да доставя удоволствие на жената, моят кеф е на заден план. Пожелай ми успех с книгата, която впрочем ще бъде издадена от една много близка приятелка, сценарист и режисьор на няколко успешни БГ филми. ;)
Разкази се пускат с предимство ако са част от коледното мероприятие, ако са нещо изключително или ако читателите настояват. Посредствен блудкаж няма защо да е с предимство. Д.Т.
Хммм, тебе пък директно те каня на гости, да изпием по 187 ракии на механичката, естествено от моята! Пък разказите да го духат, примерно. Т'ва е за Д.Т.
Ето на, каня те на по ракия, нищо, че нарече предстоящият ми разказ "блудкаш"! Е това е мега яко. :)
Ocelql, бих ти препоръчал да погледнеш за ефекта на Дънинг-Крюгер, може да ти се стори интересно. Кой знае, може и да се разпознаеш в редовете. И да добавя само, че подхвърлянето на женски имена, било то и псевдоними не отива на "мъжкарското" поведение, което опитваш да покажеш.
Просташките средношколски подмятания са незначителни и ги забърсвам, както се чисти нацвъканото от гълъбите. Обаче предположението, че мога да се озова в една компания с теб, камо ли пием ракия, успя да ме засегне. Браво! Д.Т.
WTFFFFF !!! Какво е станало тука ? Какви са тия размирици . Сега като Le Roi Soleil ще огрея навсякъде. Започвам да отговарям на най - важните въпроси .Тези които изискват незабавното ми внимание и намеса ...ПЪРВО И НАЙ - ВАЖНО !!! Бива ли така УНГ да ме поставяте в такава ситуация ? Аз не ви познавам и сега трябва да си обработя толкова мейли за грешно подадена информация . Да си стиснем ръцете на 25 см . иначе вместо да си украсявам елхата с някакви шишарки трябва да пиша мейли . Към...Лидл са упадъчните ми щения лудо момче ;) ВТОРО Ocelql не мисля, че се познаваме за съжаление Тетевенския Балкан ми е напълно непознат . Знам ,че е приказно красиво виждала съм снимки и клипове . Но не съм била там . Аз съм влюбена и вярна на Пирин това си е моята планина .За момента няма планина която да я измести от сърцето ми .Споменала съм за любимо местенце заслон Спано поле моя си заслон където ме наказват да беля картофи за да мълча:))) Дори да спя под открито небе ох това колко е хубаво Пирин ме пази. Но един ден с удоволствие бих обиколила Тетевенския Балкан . За споменатите хора със сигурност не ги познавам в Бургас имам един той не иска да го наричам приятел а ОНЯ та съобразявам се с него там имам ОНЯ , които е футболист и приятелско семейство но те са си родом от Бургас татуист и съпругата му . Имам татуиран връх на лявата китка името е ? Така можем да направим най - бърза проверка дали си ме засичал ? Кой е върха ? Звезда я видя тази татуировка така ,че може да потвърди ако познаеш или ако не познаеш без да издава името на Върха. ТРЕТО ...РОБИН ШПРИЦ ...pourquoi джанъм така си ме оакал любимо павликенско amore:) to be continued :)Ves
187×100..Мезе?Идвам да те приспя.Ти си Оцелял,защото не си ме видял.Ще ми прочетеш ли романа Ти докато ти пия ракията Ти? УНГ.
Един път да се случи Вес да не е изпуснала нещо :) Торбалан замете два коментара, затова сега ти е нелогично. Питаш ли ме мен като ми се караш, че не съм разбирала митологията на сайта и не следя кой какво пише и не помня автори и разкази и как така. Не си изпуснала нищо, което да си заслужава.
Трябва да се подържа известно ниво на хигиена, модерацията е неизбежна. Твърде много пъти съм бил свидетел на резултата от ненаказаната свинщина при виртуалното общуване. Първо си тръгват най-свестните, накрая остават само тези, на които в кочината им харесва. Накрая и те си тръгват, защото вече не им е интересно, като няма по кого да хвърлят изпражненията си. Така че, ще продължа със самарянското си дело, на превъзпитание. Д.Т.
Торбалан, ще призная много лично, че трябва да внимавам да не флиртувам с теб. Имаш изречения, които звучат като погалване – не на егото ми имам предвид, просто все едно съм ги писала аз. Благодаря за заметеното, когато е било лично насочено към мен. Много точно наблюдение върху психологията на тълпата, да.
О, как бих пофлиртувал с теб, ама ми е мил животеца :)). Д.Т.
За което знаеш, че завиждам. Болезнено. Пази я тази твоя жена и не я пускай. Аз убих съпруга си в един мой разказ от гняв и умора да се боря за това, което го има между вас. Тя може да ти го спретне наяве.
Да погледнем ситуацията от този ъгъл . Публикува се разказ към чийто автор аз освен възхищение ммм айде и други работи изпитвам :)Сайта има собственик има и админ и ако някой от тях ми беше направил забележка за поведението ми щях да се съобразя. Ако самия ИЗКУКУРИГАЛ беше направил забележка съобразявам се и с него . След като не са ми направени такива и коментарите ми не са изтрити . Какъв е проблема ? Като потребители всички сме равно ,но защо някои решиха ,че са " по - равни " ? Относно предимството с което някой автори се ползват ще се опитам да обясня СИТУАЦИЯТА защото я бъркаме с БОЯ . В този случай в частност КОМЕНТАР N 26 " Поздравления за автора, дано пише тук по-често " и КОМЕНТАР N 29 " "Моля,продължавай да ни даряваш, с такива невероятни "Съкровища". Като непрактикуващ социолог ще изтропам едни данни ей така за лично удоволствие .ИЗКУКУРИГАЛ има публикувани ...63 разказа с общ брой на думите ммм дали тя ги е сметнала ??? 117369 . WTF дали верно . 63 РАЗКАЗА ...117369 БРОЙ ДУМИ. Те са тук назад в сайта прочетете ги бе . Някой анонимник ми обяснява да не спамя ,а да се изкажа по темата на разказа . Анонимнико аз мога да изкажа мнение за всеки един от тези 63 РАЗКАЗА защото съм тотален фен на ИЗКУКУРИГАЛ . На прима виста герои , сюжети , тема , конфликти , еротична категории за всичките мога да говоря ;) вие с колко познания по разказите на ИЗКУКУРИГАЛ може да влезете в двубой с мен ? Колкото до OCELQL каза ,че търпиш на критика , но поведението ти не показва такова нещо . Изтропваш коментар "Първо за разказчето-доста е добро! " и имате претенция кога вашия разказ ще бъде публикуван . Успорвате правото на автор с 63 РАЗКАЗА срещу вашите 2 РАЗКАЗА да бъде публикуван с предимство. Автор с 117369 и всяка една от тези думи си тежи на мястото . Той влезе културно обясни защо не е писал беше възпитан демонстрира поведение за което мога да изкажа адмирации . Ако не се занимавах с един фенклуб на един Хирург бих оглавила и този на Изкукуригал. Но Хирурга ми е по - важен ;) Той Торбалан го обясни кварталните гамени ще даваме оценка на Майкъл Джордан . Ако моя разказ е преди този на Ocelql отстъпвам реда си . Нека ме предреди . Само мир и спокойствие да има :) и ни в клин ни в ръкав към един Жълтурко ... недя полудява молим те . По един . Айде да немаме такива аз така и ти така и ...ток ;)Ves
Първо си взимам бележка от Lord, прав си, не трябва да се споменават много-много имена! После споменавам Д. Т. ,защото ми се струва, че е под достойнството му да го поканя на по ракия, едва ли не, успяхте да ме развеселите, хаха. И последно ми е към УНГ. Струва ми се, че ти пък нещо ми се ежиш, а? Ако ме видиш в реалният живот, би ме заобиколил, знаеш ли колко вафльовци навремето пропищяха от мене? Който иска координати, ще му ги дам, да дойде и да ми каже всичко в лицето, например.
И накрая и за Ves да кажа. Ves, не искам нищо да публикуват преди твоето. Въпросът е, че съвсем леко иронично казах нещо и доста от "интелигенцията" взеха да ме нападат, според мен ненужно. За някой едва ли не му е под достойнството да пие ракия с мен, колкото и учтиво да го поканих, за друг пък, визирам УНГ, едва ли не ще дойде у назЕ и ще ми изпие ракията, че съм пък бил и оцелял, щото не съм го срещнал, хаха. УНГ, с удоволствие ще разбия всяка една скула в лицето ти впрочем, както съм правил и с много други лица.
Въобще не си интересен.Наздраве ,започва финала. УНГ. Здравей Звезда!
Ves, коментарът, който съм "изтропал", беше защото ми предписаха фалшива самоличност, без въобще да ме познават. Радвам се, че всичко се изясни и всеки е хвърлил картите си на масата. А когато някой ми се прави на велик и ме заплашва или обижда, първосигналната реакция ми е да му отвърна някак, за което НЕ се извинявам.
И до УНГ пак. Не искам и да съм интересен никому, а ти просто внимавай как коментираш хора, които въобще не познаваш, взех да се повтарям вече.
Робин Шприц не мога да ти отговоря тук положението станало . . . Дойдоха да . Само ти казвам 8 капковидни накрайника в различен размер от медицинска стомана . Никакви пластмаси и силикон . Никакви кичозни камъчета по повърхността . Стомана тежка и студена . Та накрайници са с резба и се навиват към метална основа , която е изкривена като кука . При съединението на двата детайла имаме съвършения анален плъг за който косата може да бъде завързана с въжета . Красота . И можеш да сменяваш накрайниците защото те са с различна големина и диаметър . Красота ти казвам . Страхотен коледен подарък си направих с тази покупка :) Ves
Lord, погледнах за какво иде реч преди малко. Ама не надценявам собствените си способности, както се казва там. Напротив, според мен аз съм си "карък" и нещата дори и при ремонтите ми стават винаги от вторият път минимум. Колкото и да се старая, никога не постигам желаният ефект мигновено.
Заплахи с физическа саморазправа, бабаитлък в анонимна форма, използване на "интелектуалец", като обида, откровена простащина. Давай, покажи дали има още някакво дъно. Д.Т.
Бе не знам кое е лекото иронично в откровените обиди не само към Торбалан, но и към 80% от мъжката аудитория – от това кой какъв ръст има, през колко му е голямо достойнството и как никой друг не го огрява. *Вес, страх ме хваща да те чета. И тръпките изглеждат... приятни.
Просто прочетете какво например ми е написал УНГ. И к'во, трябва да си мълча ли. Ми не, направо му разбивам тъпата физиономия и си лягам щастлив, с олющени и кървави кокалчета на ръцете. Много пъти съм си лягал така, грам не ми тежи на съвестта.
Аааа, и за малко щях да забравя. Нямам социални мрежи, ако някой тръгне да ме търси, няма да ме намери. Трябва на място да се провери кой съм, или да се пита някой просто кой е Форката от Тетевен, бая народ ме знае.
IP адресът ти е на съвсем друго място. Нямаш нищо от Тетевен. Д.Т.
IP адресът сигурно излиза на фирмата на нета ми, който не е тетевенски. Съвсем реално ти описвам кой съм и къде живея, щракни хотел "Еница" в Тетевен и виж къде е това, на сто метра отгоре съм аз, в гората.
На повече от 100км.?
Неее, на сто метра над въпросният хотел съм, живея буквално в гората. Дворът ми граничи с гората, но съм на 100 метра от главния път, което си е предимство.
Черпя ви всички, с песента "Просто прасе", която е на едно приятелче. Убава неделя ви пожелавам и наздраве! :)
" Вес, страх ме хваща да те чета. " и това от автора на " Мормони " #ВЕССЕЧУВСТВАПОЛАСКАНА :) Звезда ти защото ме видя и пъзела е нареден и всичко си идва на мястото . За това така говориш ,но съм откровено поласкана :) Ves
Не ме плаши как изглеждаш, Вес, макар да излъчваш ярко послание да те доближават само хора с топки. Секси си. Четете ли, седенкари? Вес е секси и с нея шега не бива. Огън и плам. При мен хардът е фантазия, отдушник, канализиране на енергия. При теб моето въображение е реалност и начин на живот.
Е, не. Последният коментар не вярвам да е на Торбалан. Ако греша, тогава... мисля, че за първи път излизаш от добрия тон и това е разочароващо. Лошо, че съм почнала да имам очаквания.
К'ви мангали ще ми пращаш бе, смешник, хаха! Ела да ти нацепя и на тебЕ гадната мутра, знаеш вече кой съм и къде живея. И ако се случи нещо на семейството ми в мое отсъствие, да знаеш, че ще има жестоки последици, манаф тъп. Тогава азЕ ще те намеря. Черпя Ves, Zvezda и най-вече Milady, с парчето на Filter-"Where Do We Go From Here"
Съвсем е изтрещял някой... Д.Т.
Само ще ти кажа едно, Д. Т., което Монката, Бог да го прости каза на едни хора навремето. "Не се захващайте с чиляк, де не го познавате!" АзЕ ти казвам същото, скъсаняк скапан, да ме ми се ежиш и заплашваш, щото ей сигЕ ще звънна на един стар познайник и ще разбера всичко И за теб. И не ми викай мангали, да не е накрая азЕ да им платя и да те ебат теб, олигофрен.
Тролът си е трол, ама и Оцелял ще си търси нов IP адрес. Д.Т.
Д.Т., все пак го пусни този прословут разказ, когато му дойде времето. Преотстъпвам и моят ред в чакащите.
Само слабите хора използват силови методи . Меркурий ли е Ретрограден какво става днес ? Не можете ли вече да го различните кога е Торбалан и кога някой се представя за него ? Съгласна съм с Lord :)Ves
А, много моля. От раз. Само прочетох написаното и се ококорих. Няма начин.
Не-не, този беше добър. Шмаше си и норвежко IP. Само че в Осло :). Това в никакъв случай не оправдава Оцелял, който цял ден си проси, как да се научи що е то VPN. Д.Т.
Напротив, не беше. Имаше запетая не на място и като че ли грешен интервал, отделно от грозотията на написаното. Знам как звучи, но автоматично ги виждам тези неща. IT?
Пунктуацията не ми е стихията :), отнасям се към нея, като серж. Колън. Хвърлям една шепа запетайки из текста, хеле няколко улучат. Но наистина трябва да измисля нещо по въпроса. Най-дърварското решение е да си направя потребителски акаунт, от който да пиша коментари. Д.Т.
Дядо Торбалане, в новата история, която пратих, съм объркал на едно място вместо Сияна съм писал Силвия, моля те да го редактираш преди да бъде публикувана. Благодаря!
Така, вчера съм реагирал неадекватно и то няколко пъти. Първо оставих Оцелял да си излива простотията, ако беше срещу някой друг, щях да го порежа рано-рано, но понеже беше основно срещу мен, изчаках. Грешка. Не изтрих веднага съобщението му с име и адрес и това е още по-голяма несъобразителност. Какво би станало, ако някой ненормалник вземе, че се занесе там? Още по-зле, ако това е адреса на някой нищо не подозиращ човек. Д.Т.
Мисля си...седя и си мисля и...абе само си седя.Лудите на стадиона са отговорност,на близки и познати и на институциите отговорни за това проявление.. УНГ
Изкукуригал, радвам се, че се завърна! Страхотна история!
ДОБРЕ ДОШЪЛ ИЗКУКРИГАЛ
Браво на автора страхотен разказ,много добре описано всичко без излишни притурки и още веднъж адмирации за автора
Егати и тъпотията дето взе да се излива напоследък в коментарите. Айде Торбалане пусни им "опция" на ФБ и да спрат да развалят сайта. АГ
Ауч, как ме заболя... :)
Еdmon Dantes Здравейте г-н ИЗКУКУРИГАЛ, аз съм ваш фен на разказите ви, не пропускам ваш разказ, всеки ваш разказ ме възбужда до краен предел, много добре написано, все едно сте роден за писател, И в предния сайт(който преди 2 години го анулираха съм чел ваши историйки-най нови секс случки) 5 години редовно го четях, И аз съм писал няколко мой историй, но нещо не ми се отдава подреждането на текста и затова не споделям мой историй, иначе имам много за разказване и споделяне-но като не ми се отдава и не се получават нещата, Всеки човек има силна и слаба страна, за мен аз съм международен шофьор на ТИР, в шофирането съм силен и опитен, но в подреждането на текст ме няма, Давай в същия дух "ИЗКУКУРИГАЛ"
Благодаря ти, Еdmon Dantes! В другия сайт, който споменаваш, много отдавна спрях да пращам истории, защото аз пишех 3-4 преди да публикуват една и ми писна. Наскоро разбрах, че е закрит сайта. В други подобни сайтове не пращам по различни причини.
До автора, В другия сайт вие бяхте побликувал един разказ- в който момчето изнасилва девствената си приятелка, тя го осъжда и го вкарват в затвора, след време момичето става шефка и бизнес дама, тя взема един хотел с цел да дава работа на затворника, (момчето което я изнасилило) и урежда в затвора да пуснат момчето да работи в този хотел, след няколко дни тя се вижда с затворника, и той изтръпнал като разбрал кой е собственика на хотела, (изнасиленото от него момиче). Тя му плаща гаранцията и го освобождава от затвора за да се оженят, защото тя се е заклела че който и е първия мъж в живота и, същият ще бъде и последния,.. Признавам ви за най добрия автор в този сайт, Най любимите ми автори в този сайт са-г-н Изкукуригал, GIV, ZVEZDA, И ДЯДО ТОРБАЛАН, защото сте много умни хора, при вас няма излишни пригазки, Честно да ви призная, имам горещо желание да се запозная със всеки от вас четиримата-изброените по горе, Edmon Dantes.
Edmon Dantes, бъркаш автора. Нямам такава история сигурен съм. Ако имах, щеше да е и тука.
До автора-г-н Изкумуригал, тъй като тази история най много ми харесваше от целия сайт-аз помислих че е ваша, но тогава необръщах много внимание на заглавията и кой е Автора, Още веднъж се извинявам, Edmon-Dantes
Рядко среащан разказ тук, браво
Няма ли някоя цоцеста дебеланка да иска да ми пише? На ръце ще я нося:) [email protected]
Здравейте, много хубав разказ, поздрави на Автора.
Леле, първите моменти от разказа, МИ извадиха сълзи! Продължавай в същия дух Благодаря
Браво,чукал съм дебела мацка, раздават се!!! Чичо Веско