Шефката

07.08.2018 | sexkupon

Ангелина винаги се отличаваше с безцеремонност щом се касаеше за нейните си желания. Просто вземаше това което искаше, без ни най-малки разкаяния или борба със съвестта. Беше строга, понякога дори и жестока. Когато влизаше в стаята, ушите на Любо започваха да звънят. Той работеше като секретар при нея от около половин година, а тя се отнасяше с него като с вещ, която е полезна при решаване на някои въпроси. Като човек тя просто не го забелязваше, но и той с всички сили се опитваше да бъде незабележим. Обличаше се с широки панталони и безформени ризи, а косата си връзваше в безформена опашка. Винаги, когато чуеше гласът ѝ той се опитваше да направи невинно изражение, въпреки че не вършеше нищо нередно.
- Мартине заеми се с документацията, това не може да чака, докато помъдреете от старост.
Мартин неловко пооправи вратовръзката си и удвои старанието си.
- Стоянов!
Това беше Любо.
- Какво по дяволите правите? Какво е това, което сте облекли? Елате в кабинета ми.
"Точка, това беше" – изплува в главата на Любо. Бавно, като в сън той се добра до стъклената врата. Тя не влезе заедно с него, затова той седеше насред стаята в тягостно очакване и не смееше да седне. Подскочи, когато вратата се отвори и в кабинета влезе шефката, а той се оказа под тежкия ѝ немигащ поглед.
- Е?
Любо мълчеше. Дори да имаше какво да каже, все едно нямаше да може. Тя се приближи до него, хвана яката на ризата и силно дръпна надолу. По пода се посипаха копчетата му. Тя оценяващо прокара ръката си по гърдите му, корема и собственически го хвана за дупето. Любо я гледаше, както мишка гледа змия. Накрая разбра, какво смята да прави тя, но все едно не можеше да ѝ се противопостави. Тя леко, но твърдо го тласна на дивана. Косите му се отвързаха и се разпиляха по раменете. Безпогрешно ръцете ѝ намериха най-чувствителните му точки и Любо върпеки волята си издаде доволен стон.
- Това е само начало, котенце. – усмихвайки се каза тя.
Ангелина прокара езика си по рамото му, по вътрешната страна на ръката, по ямката на лакътя. Главата му се облегна на облегалката на дивана, откривайки шията му. На момента Любо усети, как тя слага на врата му нашийник. Усети как в него всичко се преобръща. Тя прокара още веднъж ръката си по корема и гърдите му и започна да щипе зърната му. Другата ръка в това време вече шареше под тънките му боксерки. Любо задиша тежко и забрави, че се намираше гол върху дивана в кабинета на шефката. Мислеше само за това, което щяха сега да правят с него, но тя спря за момент. С разширени очи той наблюдаваше как тя извади от чекмеджето си голям вибратор и бавно, сякаш ключ в сейф, го вкара в нежния му, стегнат анус. Въпреки началната трудност, тялото му охотно прие хладното, гладко нещо и Любо въздъхна с облекчение. Когато Ангелина го вкара целия той извърна погледа си от нея, но тя го хвана за брадичката и го обърна към себе си.
- Гледай ме в очите!
Той погледна в тези бездънни, като океан очи, чувствайки че неведома сила го обзема и извика от болка.
- Ох.
Това, което той усети после се наричаше похот. Тя буквално му го вкарваше до дъно в продължение на час. За това време той беше и в Рая и в Ада. Той ридаеше, умоляваше я да спре, а после я молеше за още, блъскаше се с цялото си тяло в дивана и хапеше устните си. Изведнъж му стана хубаво, просто хубаво. Кожения диван, влажен и горещ от неговите усилия, излъчваше животински аромат, а твърдата кожа триеше голото му тяло. Любо беше обезсилен, очите му се затваряха от блаженството и той се отпусна за няколко мига. Вратата леко хлопна, някой тихо влезе, посуети се малко и пак толкова тихо излезе. Любо направи усилие и отвори очи. Пред него имаше чаша кафе, от която се носеше аромат на коняк. Ръката на Ангелина поднесе чашата към устата му и той отпи от течния огън.
- Не съм мислел, че ще ме изчукаш. – неочаквано за себе си произнесе Любо.
Знаеше, че говори мръсотии, но сега това му беше необходимо.
- Това беше толкова животинско и така първично. – той сви краката си и ги стисна.
- Най-интересното престои. – усмихна се шефката.
Любо стисна още повече краката си.
- Не, това не може да бъде! Искам да ме изчукаш, все едно съм някоя курва. Ама наистина го искам! – каза той.
- Застани на колене и се подпри на дивана! – тя го хвана за бедрата и го обърна с гръб към себе си.
После с властен жест сложи ръката си между краката му и заповяда:
- Наведи се напред и събери бедрата си!
Той си пое дъх и с все сила стисна крака, предвкусвайки какво ще му се случи сега. Беше целия открит пред нея. Застена удовлетворено, когато усети че тя го взема отзад. Когато той отвори очи едва не падна през облегалката на дивана. Добре, че бяха ръцете на Ангелина, които го държаха през кръста. Тя го остави да дойде малко на себе си и после го сложи да седне на стола срещу дивана. Подаде му в нов елегантен костюм и нови луксозни обувки.
- Обличай се!
Тя събра златистите му коси в прическа, закопча копчетата му и му сложи вратовръзката. С няколко движения тя го приведе от небрежния вид свойствен за него в нов елегантен вид. Накрая го шляпна по бузата и каза:
- Ти си красив, силен, успешен, уверен в себе си младеж. От днес вече заемаш поста изпълнителен директор по систематизацията и отчета. Кабинета ти е на този етаж по коридора наляво. Ще се видим по-късно.