Призрак

07.04.2022 | Zvezda

Страниците се разпиляха, когато книгата тупна от скута ѝ. Беше се унесла за малко в няколко мига на благословена забрава. Стресна се от звука и подскочи. Огледа се дезориентирано. Щеше ми се да не се бе будила. Огледа се, като обезумяла, и спря погледа си върху мен.
- Краси? – попита някак вяло, не съвсем будна.
Потръпнах някак виновно. С брат ми имахме подобни фигури. В сумрака на стаята ѝ, както бях застанал пред нея, тя виждаше само очертания. Поотместих се, за да не скривам светлината на лампата.
- Спокойно, аз съм! - казах кратко.
- Росене?
Не можах да издържа разочарованието и болката в гласа ѝ. Кимнах отсечено и се наведох да събера страниците от книгата, четена толкова много пъти, че се беше разлепила. Погледнах оръфаната корица с две мазни петна от отпечатъци от пръсти. “Гордост и предразсъдъци”. Жените си падаха по такива простотии. Подадох ѝ книгата неловко и свих ръката си в юмрук, когато неволно ме докосна. Искаше ми се да повдигна края на одеялото, което се беше свлякло от раменете ѝ и да я завия, но бързо потуших импулса. Не мисля, че щеше да приеме докосването ми точно сега. Както се беше свила в големия фотьойл изглеждаше толкова мъничка и крехка, че до нея се чувствах като недодялан великан. Боях се, че ако се завъртя в миниатюрната стаичка, ще съборя нещо. Стъпвах на пръсти и внимавах какво казвам – можех да разруша не само стаята, но и болезнено крехката си снаха. Бях благодарен, че лампата ѝ за четене осветяваше само ръцете ѝ. Лицето ѝ се криеше в полусенки. Само че нямаше как да изтрия от спомените си как изглеждаше, когато ми отвори вратата. Дребните ѝ кости изпъкваха, сякаш беше безплътна. Кожата ѝ, опъната на черепа, изглеждаше посивяла. Безжизнен поглед и две дълбоки бръчки, които бяха очертали обезкървените ѝ устни. Не приличаше на себе си. Почти не отрази и присъствието ми, сякаш изобщо не разбираше кой съм и какво ѝ говоря. Бяха минали три седмици, откакто докараха тялото на брат ми. Не можах да дойда на погребението – по онова време се възстановявах след операция в базата в Германия. Шрапнелът беше разкъсал част от мускулите на дясната ми ръка, нервите, които отговаряха за фината моторика на дланта бяха увредени. Надявах се, че не за дълго – физиолечението щеше да даде бавно, но сигурно резултат. Така ми бяха обещали. Само че аз не бях сигурен, че съм наред там горе – в главата ми беше каша. Бях се разминал без нищо, докато брат ми се върна в запечатан ковчег. Заслужавах да ме боли и да страдам, че не го бях опазил. Мисията в Ирак трябваше да му е последната, но той се записа и за Афганистан – с Лили изплащаха апартамента, а военните плащат добре. Сега обезщетението щеше да реши краткосрочните ѝ финансови проблеми, но тя оставаше сама с двете момичета. Бях тук за да ѝ кажа, че може да разчита на мен. Първото, което направих като се събудих след операцията, беше да задвижа документите – половината от заплатата ми щеше директно да отива по сметката на Лили. Исках да го знае. Докато бях жив и дишах, щях да се грижа за жената и децата на брат ми. Нямаха си никого другиго, а аз бях сам. Нямаше по кого да си харча парите. Сега съжалявах, че бях дошъл. Мъката ѝ беше още прясна, а моето присъствие с нищо не помагаше. Исках да я видя, исках да прегърна и момичетата. В света, в който бях свикнал да живея непрекъснато нащрек се научаваш да цениш някои неща. Като например да държиш нещо невинно в ръцете си… някого, който да те гледа с широко отворени в доверие очи. Някого, за когото ти си целият свят.
- Ще си лягам. – каза Лили неловко и спусна крака на пода.
Големите вълнени чорапи бяха на Краси и изглеждаха нелепо на краката ѝ. И блузата, която носеше, също беше негова. Стигаше ѝ до над коленете. С брат ми сме едри копелета.
- Аз… ако имаш нужда от нещо през нощта?
- Няма да имам!
- Да. Ами… лека нощ!
- Лека!
Останах загледан в нея, докато излизаше от стаята. Изгасих навсякъде, проверих по навик дали вратите и прозорците са заключени и хлътнах в банята до стаята за гости. И тя, както всичко останало, бе съвсем миниатюрна. Ударих се няколко пъти, докато се опитвах да си взема душ, но ругатните засядаха на гърлото ми. Не исках да събуждам децата или Лили. Опънах се на късото легло по диагонал и се зачетох в някакъв трилър на Лий Чайлд. Знаех, че да се опитвам да заспя сега бе изгубена кауза. Някъде на зазоряване щях да се изтощя достатъчно, за да успея да дремна два-три часа. Напрежението не напускаше тялото ми. Стрясках се от всеки по-силен звук – тряскането на врата на кола някъде на улицата, изгърмяването на ауспух, резкият вик на сова. Нервите ми бяха разклатени. Терапията засега не помагаше, но трябваше да я изтърпя. Кабул беше последната ми мисия. Трябваше да помисля накъде да поема, като изтекат болничните. Можех да остана в армията и да поискам мирно назначение или да напусна и да си намеря не толкова войнствена работа. Знам какво би избрал брат ми. Щеше да стане дърводелец. При това – добър. Работата с дървото го правеше щастлив. За разлика от него аз нямах идея в какво друго ме бива, освен да бъда войник. Рязък писък прониза нощната тишина и преди да осъзная какво правя вече бях скочил от леглото и спринтирах по коридора. Сърцето ми биеше като обезумяло, но внезапно скочилият адреналин в кръвта ми не замъгляваше мисленето и реакциите ми бяха напълно овладени и бързи. Осъзнах, че чувам Мая много преди да стигна до нея. Лили ми беше споделила, че има кошмари. Сблъсках се с Лили на вратата, погледнахме се неловко, после аз отстъпих и ѝ направих път да влезе първа. Останах на вратата, без да зная с какво да помогна. Лили гушна Мая, която се тресеше от плач. Тихичко започна да я успокоява. Соня се беше ококорила напълно будна в креватчето си и стоеше изправена до решетките. Долната ѝ устничка затрепери като пред плач. Беше само на година и половина и не разбираше много, но явно усещаше мъката на майка си и сестра си. Преди да помисля влязох в стаята и я вдигнах. Прегърнах я и я залюлях. Придържах гърба и главата ѝ, макар че знаех, че вече не е нужно – беше ми останал навик от последния път, когато беше съвсем малка и брат ми със смях ме учеше как се държи бебе. Не бях много често наоколо, но пък схващах бързо. Соня ме гледаше ококорено, беше се разсеяла. После внезапно ми се усмихна и главата ѝ клюмна с доверие на гърдите ми. Гушна се и завря палец в устата си. Утихна бързо, заспиваше. Вдишах бебешкия ѝ аромат. Оставих я малко да полежи, сгушена във врата ми, преди да я върна в леглото ѝ. Мая се беше успокоила, Лили я завиваше. Остана до нея, докато заспи и известно време галеше косата ѝ. Изглеждаше съсипана.
- Легни си! Аз ще остана при децата да ги наглеждам. И без друго не мога да спя! – предложих ѝ тихо.
Тя поклати глава.
- Няма нужда! Изморени са. Ще спят спокойно до сутринта. Някъде до шест! – добави с чувство за хумор.
В шест беше още тъмно навън, есента отстъпваше на зимата и светлата част на деня беше все по-кратка и настъпваше все по-късно. Шест беше добре. С моя късмет в шест щях да съм спал един-два часа, преди суетнята от децата да ме събуди. Тя притвори вратата и се поколеба, после решително я затвори. Облегна се на стената върху ръцете си и ме погледна изморено, но някак колебливо.
- И аз не мога да спя! – призна тихо. - Може ли… – Лили се помести неспокойно, като избягваше погледа ми.
Пое си дъх и изплю толкова бързо, че ми трябваше малко време да осмисля какво ми каза:
- Имаш ли нещо против да легна при теб?
Челюстта ме заболя от стискане. Не ми трябваше много време, за да осъзная от какво има нужда Лили. Някой до нея в леглото, дори това да бях аз – просто някой, който да ѝ даде илюзията, че Краси е до нея. Може би просто диханието на друг човек до тялото ѝ. Тихото похъркване, тежестта върху матрака, която я привлича към средата до него, ароматът на мъж, може би дори бих могъл да я прегърна за малко и тя да успее да поспи. Разбира се. Всичко. Каквото и да ми костваше, щях да направя каквото трябва за нея. Дължах ѝ го.
- Ела.
Не искаше да делим леглото, в което бе спала с Краси. Беше по-голямо и по-удобно и щеше да ме побере целия, но я разбирах. Отметнах завивките и се наканих да се пъхна под тях. Гласът ѝ ме спря.
- Можеш ли… – прокашля се и погледна встрани. - Имаш ли нещо против да си свалиш тениската? Ако… ако нямаш нищо против?
Поколебах се за половин секунда, после издърпах ръба на камуфлажната тениска нагоре. Останах по боксерки и Лили ме погледна набързо с оценяващ поглед. Да, бях като Краси. Породени сме, приличаме си много и в лице и във фигурите. Имах два белега отстрани под гърдите, рана от нож и на бедрото, на косъм от феморалната артерия, но едва ли можеше да ги види. Изгасих лампата и оставих само светлината от уличната лампа да прониква през дантелените пердета. Не говорехме. Пъхнах се при нея и легнах по гръб. Сложих ръка под главата си и се зачудих какво, по дяволите, правя. Лили лежеше тиха до рамото ми без да ме докосва. Усещах колко е скована. Извърнах бавно глава и се опитах да я видя. Тя въздъхна така, сякаш се предава, затвори очи с приглушен хлип и се завъртя цялата към мен. Стоях неподвижен, докато се притискаше към тялото ми отстрани. Коляното ѝ се надигна и тя обкрачи единия ми крак. Бедрото ѝ се притисна към моето, коляното ѝ хлътна опасно близо до гениталиите ми. Сви едната си ръка към гърдите си, а другата сложи на гърдите ми. Зарови нос в мен и ме вдъхна. Боже, наистина ме вдъхна. Пенисът ми потръпна и аз стиснах зъби. После Лили застина. Кротко се поместих колкото да подпъхна по-удобно ръката си под възглавницата и под главата ѝ и повече не посмях да помръдна. Усетих как мускулите ѝ започнаха да се отпускат след известно време, после ръката на гърдите ми се разтвори и се хлъзна надолу към корема ми. Лили се унесе и заспа, а аз седях в тъмното, дишах дълбоко и бдях. Не усетих как съм се отнесъл. Събудих се от някакви тихи мяукащи звуци. Лили простенваше на сън. Ръката ѝ се беше стегнала на корема ми и дърпаше стиска косми. Потрепваше нервно, сънят не беше от приятните.
- Лили… Лили! – тя се сепна. - Сънуваше… – обясних ѝ тихо.
Не смеех да направя никакво движение към нея, само бях извил глава към нейната. Твърде близо – усещах дъха ѝ. Накъсаното ѝ дишане постепенно се успокои, тя се беше отдръпнала малко от мен, но не ме пускаше. Поколебах се, но тялото ми протестираше вече от дълго задържаната поза, затова се завъртях към нея и я прегърнах неловко.
- Искаш ли малко вода? – попитах в косата ѝ.
Тя само кимна. Не светнах лампата. Ориентирах се бързо в тъмното, очите ми привикваха бързо. Налях ѝ вода от кухнята и седнах до нея, докато я изпие, облегната на таблата.
- Благодаря!
Кимнах. Тя се помести малко сковано и ме побутна с крак.
- Трябва да пишкам! – призна ми сконфузено, като отбягваше да ме поглежда.
Добре, де. Толкова ли бях… Бързо отхвърлих мисълта и ѝ направих място да се изправи. Легнах си пак и я изчаках да се върне от тоалетната, като се чудех в какво се забърквах с нея. Не ми беше за първи път да я гледам с очи, с които не трябваше. Не беше моя, не беше редно. Не страдах от липса на компания в леглото и извън него, но Лили… Лили беше нещо различно. Треперех над нея не като по-голям брат, а като мъж. Исках я. Само че и преди, и сега… особено сега… тя завинаги оставаше забранена. Пъхна се пак до мен и този път не се поколеба да се притисне към тялото ми. Ерекцията ми се беше укротила, но идеята да я прегърна не изглеждаше съвсем добра. Тялото ми незабавно реагираше толкова близо до нея.
- Миришеш различно… – каза разсеяно, докато пръстите ѝ се бяха съсредоточили върху едно място два на два сантиметра върху гърдите ми.
Галеше ме, като рошеше косъмчетата. Не мисля, че осъзнаваше точно какво прави. Извъртях очи над главата ѝ. Разбира се.
- Различно от Краси ли?
Тя поклати глава.
- Различно от… обикновено.
Хайде, бе!
- Къпах се! – отвърнах с нотка на хумор.
Мога да се закълна, че усетих как ъгълчетата на устните ѝ се повдигнаха нагоре. После усмивката ѝ се спихна внезапно, сякаш самата идея да се усмихва ѝ се стори кощунствена. Сякаш нямаше право да изпита щастие. Ядосах се. Съвсем в неин стил бе да се самонаказва и да си отказва правото на елементарни човешки неща – да се усмихва, да прегръща друг мъж, да обича… да диша. Укорих се веднага. Може би и трябваше време. Кой съм аз, че да определям кой как ще изживява мъката си. Аз също обичах брат си. Много. Бях ли готов да продължа? Със сигурност никой от нас нямаше избор. Лили сякаш усети мислите ми и гнева по напрегнатото ми тяло. Понечи да се извърне и да се отдръпне, сякаш внезапно осъзнала как се е сгушила в брата на съпруга си. Преди да успея да помисля какво правя ръцете ми я спряха. Виждах чертите на лицето ѝ в сумрака, очите ѝ ме гледаха въпросително.
- Лили…
Предадох се и я целунах. Силно. Целунах я отчаяно и страстно, сякаш можех да излича моето и нейното минало и това, което лежеше между нас в това чуждо легло: неизстиналото тяло на Краси. Целунах я, както винаги съм искал. Тя ахна стреснато, устните ѝ бяха неподатливи под моите, но не ми пукаше. Разтворих ги насила, докато се предаде и ми отвърна. Езикът ѝ се плъзна несмело в моя и за първи път усетих вкуса ѝ. Чистия ѝ, лек и сладък вкус на плодове избухна в устата ми и аз простенах, докато тазът ми самосиндикално реши да се отърка в нейния. Тя беше скована, но напрежението бавно се отичаше с всеки следващ дъх, който споделяхме. Вкусвах я ненаситно. Обходих устните ѝ с език, подръпнах ги към себе си със зъби, докато я привличах да се облегне на мен. Оставих я да определя темпото, докато се изучавахме взаимно. Искаше ми се да татуирам името си в кожата ѝ, за да съм сигурен, че осъзнава с кого се люби. Трябваше да поема този риск. Харесваше ми да усещам теглото ѝ върху гърдите си. Не тежеше много. В последните седмици се беше стопила, а и преди не беше кой знае колко. Понякога ми заприличваше на дете. Дете, което има свои деца. Потуших чувството за вина и освободих ръцете си, за да я изследвам. Галех тялото ѝ отзад под тениската, оголения ѝ корем под усукания помежду ни плат, стегнатото ѝ задниче под долнището на пижамата. Много я исках. Тялото ми се беше напрегнало от нужда. Тазът ми се надигаше и аз се отърквах в нея, за да облекча поне малко напрежението в топките си. Членът ми беше на кокал, разбира се, и тя го усещаше, но не се отдръпна. На свой ред ме галеше и изучаваше с пръсти, малко плахо, малко несмело, малко… както винаги съм си мислел, че може да бъде. Спря се на белезите ми, проследи назъбените линии, после се спусна към корема ми. Космите ми бяха настръхнали. Всяко нейно движение изпращаше ток по нервите ми. Плъзна ръце и по гърдите ми, обхвана бицепсите ми и се прехвърли отгоре ми, като обкрачи ерекцията ми. Изпъна се и свали горнището на пижамата си. Косата ѝ се разпиля в безредие по гърба и по раменете ѝ и аз зарових длани в нея, за да я привлека обратно към лицето си. Не можех да издържам, без да усещам на устните си. Не носеше сутиен отдолу. Гърдите ѝ се притиснаха в моите. И двамата изстенахме. Преместих докосването си отстрани на гърдите ѝ като я галех по чувствителната кожа от двете страни на торса ѝ. Палците ми минаха по стегнатите ѝ гърди, докато намерят свитата кожа на ареолите и на зърната ѝ. Беше възбудена. Зърната ѝ бяха твърди и напрегнати и всеки път, когато бръсвах върховете им тя изскимтяваше в устата ми. Издаваше най-сладките звуци на възбуда, които бях чувал от жена. Показваше ми какво ѝ харесва, като се извиваше над мен и ме насочваше как да я докосвам. Когато прещипах зърната ѝ и ги опънах към себе си извика несдържано и изви гърба си назад. Шията ѝ се оголи, гърдите ѝ белееха пред очите ми, като две полукълба изкушение. Тя се притисна обратно към мен, насърчи ме да продължа да я дразня по същия начин. Харесваше ѝ да съм по-груб, но не смеех съвсем да изгрубея – само засилих натиска, с който я докосвах. Сексуалната енергия ме пренапрягаше. Налагаше се да внимавам през цялото време и да се насилвам да се владея. Желаех я твърде неотложно, с прекалена сила. Можех да я нараня, ако се отпуснех прекалено. Твърде малка беше и крехка. За момент си помислих какво ли ще е, когато вляза в нея, как ще се разтегне около пениса ми и ще ме погълне постепенно, докато свикне. Тялото ми реагира моментално и за малко да свърша, докато тя се полюляваше върху ерекцията ми. Стиснах я за малко за дупето и я понадигнах, за да си дам малко време да се овладея.
- Ще свърша, ако продължаваш така! – изръмжах тихо, признавайки поражението си.
Лъсках редовно, бях свършил вчера сутринта, преди да дойда от хотела си да я видя. Но почти двайсет и четири часа по-късно тялото ми отново искаше своето. Нямаше как да е другояче, докато Лили се търкаля отгоре ми разгорещена. Тя имаше благоприличието да се изчерви, докато в мен избиваше неуместен смях. Какво си мислеше – че съм от камък? Лили наведе поглед към скута ми и прехапа устните, които допреди малко бях целувал. Изглеждаха подпухнали. Умирах да светна лампата, но се поколебах – от една страна исках да я виждам цялата, а не обвита в светлосенки, от друга – боях се, че ще види мен самия, не илюзията за брат ми и това ще я отрези. Да спрем сега… да, можех да спра, ако го поискаше. Не съм животно. Обаче ако имаше някакъв шанс тя все пак да довърши започнатото от мен, нямаше аз да съм глупакът, който да я спре. Може би тъмнината бе нейното милостиво извинение да бъде с мен. Лили не само се надигна, но и се премести, за да ѝ е по-удобно да ме разсъблече. Не се поколеба пред бельото ми и го подръпна. Помогнах ѝ и въздъхнах от удоволствие, когато усетих полъха от дъха ѝ върху оголения си пенис. Не беше много добра идея да я насърчавам, но и не беше добра идея да я спирам, когато се настани отстрани на тялото ми и пое члена ми в уста. Отметнах косата ѝ, за да я виждам и да не изпусна нито секунда от възбуждащата гледка как устните ѝ обхващат върха на члена ми и тя леко го прокарва от вътрешната страна на бузите си. Чу се пукащ звук на тапа, изскачаща от гърлото на бутилка, когато главата на пениса ми излезе от устата ѝ. Тя преглътна и няколко мига просто гледаше члена ми и го галеше на сухо, преди да се наведе отново и да оближе цепката от горната страна. Езикът ѝ се зае да ме омокря, за да улесни движението на ръката ѝ. Деликатния начин, по който ме облизваше, докато ме държеше изправен и как главата ѝ се спускаше нагоре и надолу, за да ме овлажни от всички страни… можех да свърша само от тази гледка, кълна се! Пенисът ми реагираше на твърде леките ѝ осмуквания, сякаш водеше собствен живот. То така си и беше. Галех скалпа ѝ, заровил ръка в косите ѝ и надигах таза си в подкана, но Лили не бързаше. Вкусваше ме. Предадох се и когато отново се върна на главата на члена ми, за да оближе ръба околовръст, настоятелно я натиснах към себе си. Устата ѝ беше отворена и тя ме пое без възражения. Не целия, не – съмнявах се да иска да го направи, но поне донякъде. Топлата ѝ уста ме засмукваше енергично, езикът ѝ се гънеше под плътта ми. Започнах да надигам таза си към устата ѝ в ритъм с нейните движения. Тя подпря стиснатата си в пръстен длан и така ограничи влизането ми до своите граници. Разбира се, че исках още – кой мъж не би искал да потъне до край в тази топла уста? Но не я насилвах. Лили не стоеше безучастна – ръката ѝ се движеше по ствола ми, а другата, подпряна на бедрото ми, галеше тестисите ми. Изпращаше ток по оголените ми нерви, когато се заиграваше с шева на топките ми и с нежната кожа назад към задника ми. Категорично щях да се отдръпна, ако посегнеше там, но тя не го направи.
Усетих, че оргазмът ми е близо. Бях толкова готов да свърша, че в тоя момент не помислих, че ако го направя, няма да мога да го вдигна след това, за да я задоволя. Но някакъв инстинкт или може би женска интуиция ѝ помогна да разгадае реакциите на тялото ми и за мое съжаление тя ме спря почти на самия ръб. Изстенах в протест, когато се отдръпна. Тя се съблече бързо – прекалено бързо за моя вкус. Бельото ѝ излетя някъде. Посегнах бързо между краката ѝ, завъртях я и я притиснах под себе си. Издърпах се за малко, колкото да потопя пръсти във влагата ѝ. Намерих я гореща и набъбнала, пулсът ѝ тласкаше срещу пръстите ми. Не се стараех нарочно да отлагам сливането ни, просто се поддадох на импулса си да я усетя… и да я вкуся. Облизах пръстите си пред разширените ѝ от невяра очи. Лили преглътна. Имаше наситен мускусен вкус, изненадващо силен като за някой толкова дребен. Гребнах пак и ѝ подадох два от пръстите си. Тя неохотно извади език и ги близна. Чувството на учудване разкриви лицето ѝ и тя ахна, когато размазах собствените ѝ сокове по устните ѝ. Бавно. Облиза се лениво… не… облиза се лъстиво, с наситена сексуалност, която пращеше във въздуха около нас. Оставих тежестта на пръстите ми да полегне върху устните ѝ и тя бавно се разтвори за тях. Вкарах ги вътре, докато тя най-сетне ги засмука. Не отделях поглед от очите ѝ. Езикът ѝ се завъртя около загрубелите възглавнички на пръстите ми и най-сетне нещо от мен потъна до дъно в устата ѝ. Дръпнах се чак когато усетих, че почва да се дави. Целунах я и усетих споделения вкус на долните ѝ устни. Уста, готова за чукане и вагина, набъбнала за същото. И двете… можех и двете да запълня толкова бързо и грубо със сперма, че нямаше да разбере откъде ѝ е дошло.
Не можех да чакам. Нагласих се на входа ѝ. Бързо потъркване в цепката ѝ нагоре и надолу, за да отворя устните ѝ, кратко потръпване от Лили в отговор, задъханото ни дишане се сля. После с едно-единствено движение, което усетих по цялата дължина на члена си като топла мокра прегръдка, се плъзнах до края в нея. Да, беше малка и тясна, но мускулите ѝ се нагодиха с лекота, защото вече беше достатъчно възбудена, а и аз не използвах никакво насилие. Просто леко, плавно, спокойно влизане, преди да спра дълбоко в нея. Усещах еластичната преграда на матката ѝ на върха си. Поддаваше, но може би все пак я наранявах. Погледнах я.
- Добре ли си?
Гласът ми беше като на непознат – и без друго тембърът ми е нисък и често звучеше без никаква интонация, сякаш говори робот без чувства, но сега ръмженето беше почти пресипнало от възбудата ми и стържеше. Тя не отговори. Притисна ме към себе си. Ръцете ѝ се обвиха около тялото ми, краката ѝ се надигнаха от двете страни на таза ми и тя ги сключи около кръста ми. Движението ме премести вътре в нея и пак чух онзи тих хленч като изплакване на коте, което звучеше така възбуждащо в устата ѝ. Под този ъгъл и притиснат съвсем плътно в нея започнах да се движа. Отделих време, признавам си, само за няколко по-спокойни тласъка, преди да се развихря. Нямаше сянка на колебание от нейна страна, никакво отхвърляне на нетърпеливата ми техника. Осъзнавах, че точно в момента не се представям в най-добрата си светлина, защото съвсем скоро тласъците ми се превърнаха в грубо блъскане. Чуках я. Нямаше и помен от лигава нежност и правене на любов, само доброто старомодно чукане. Забивах се с все сила в нея в бърз френетичен ритъм и по пламналата ѝ кожа и потта, която се стичаше между двама ни като шибана спойка, усещах, че е близо до оргазъм.
- Хайде! – подканих я със стиснати зъби. - Хайде, Лили, давай! Свърши за мен, моето момиче, хайде!
Беше усилие да сдържам собствения си оргазъм. Пак. На ръба на пълното умопомрачение с облекчение усетих контракцията на вътрешните ѝ мускули, когато вагината ѝ се стегна около мен и затрудни движенията ми в нея. Ръцете ѝ се плъзгаха по потния ми гръб, задраскаха ме, за да се закотвят. Заби ноктите си толкова дълбоко, че трепнах от болка. Оргазмът я заля, докато болката ме държеше все така на ръба, отрезвяваше ме. Продължих да блъскам, докато се свиваше около мен.
- Краси! – изскимтя в ухото ми и се разпадна.
За миг застинах. Естествено. Краси. Не моето име, а това на съпруга ѝ. Какво си бях въобразил и аз. Всичко се върна – стаята се намести около мен с всичките си замъглени от полусенките ръбове, вселената се центрира и всичко се върна в обичайното си русло. Върнаха се всичките ми спомени за нелепостта на нападението, за кръвта, за острата болка от осколката, която ме запрати в милостива тъмнина, без да разбера, че брат ми вече го няма. За събуждането в болницата, за предпазливия начин, по който ми съобщиха за смъртта му, докато лежах омаломощен и замаян от лекарствата, за първия момент, в който в що-годе ясен разум успях да скалъпя няколко нищо не значещи фрази по телефона с Лили. Ерекцията ми омекна, възбудата ми се укроти. Изхлузих се от Лили с върнат разсъдък и се стоварих до нея, докато дишах тежко и шумно. Стаята миришеше на секс, на нейните сокове и на пот. На много пот. Докоснах се между краката и сграбчих грубо топките си. Издърпах ги надолу с почти злобно движение, докато не усетих, че болката премахва всеки спомен за възбуда от тялото ми. Лили дишаше укротена, все още малко разтърсена, но явно вече на себе си. Отдръпна се неловко от мен, загърби ме. След минута се надигна и хлътна в банята без да ми каже и дума. Значи това беше. Всичкото. Онова между нас, плод на немислимото ми въображение. Сега щеше да избягва погледа ми, да отговаря едносрично, да се крие зад децата и половинчато да обсъжда незначителни теми, а накрая неумело да се опита да прикрие облекчението си, когато ми види гърба. Реших да ѝ го спестя. Нямаше да остана, за да добавям нейното виновно изражение към моята собствена вина. Нямаше да понеса съжалението и срама ѝ, че се е възползвала от мен само като от пенис, който да я накара да забрави за малко болката от смъртта на Краси. Не съм идиот. Наясно съм, че сексът може да лекува, но това, което направихме, по начина, по който свърши, не беше терапевтичен секс за утеха. Ние не бяхме просто двама непознати, споделили малко физически упражнения по хоризонтала. Между нас, дори това да се повтореше, винаги щеше да лежи призракът на третия. Вероятно Лили подсъзнателно се е надявала да не ме открие като излезе от банята, а може би не си въобразявах и чувах наистина хлиповете ѝ през непрестанно течащата вода, не знам. Така или иначе докато се облека и събера малкото си вещи в сака, тя все още се къпеше. Надникнах за момент в детската и целунах нежно момичетата, без да ме усетят. Измъкнах се тихо, външната врата се хлопна зад гърба ми с окончателния звук на нещо завинаги умъртвено. Призракът бях аз.

Звезда