Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Залата бе огряна от веселбата на лъчи, проникнали през огромните френски прозорци. Тежки пердета, прихванати встрани, отрониха нежни фини власинки, чиито танц приключи върху дебел килим. Роялът в сенчестият ъгъл излъчваше абаносова аристократичност.
Залата оживя с приемния изпит по виола.
Комисията, състояща се от дама над средна възраст, около 52-55 годишна, и професор, може би малко по-възрастен, отдавна не забелязваше детайлите в помещението. Затова пък обонянието им дишаше с пулса на попилите в стените вибрации на музика, озвучавала Замъка от векове.
Очертаваше се горещ ден. Независимо от копринената си блуза без ръкави и лека ленена поличка, професорката по виола усети, че ако иска да запази мозъчната си активност будна в тази дълга сутрин, ще се наложи да наблюдава детайлите. Не само да изслушва и възприема в цялост музикалността на изпитваните, но да си играе с изучаване на езика на тялото, с дешифриране на мимиките, навиците им, закодирани в облеклото и прическата, всичко. Фокусиране посредством разсейване на фокуса.
Колегата ѝ бе много симпатичен мъж, с когото си общуваха приятелски от години. Никога не прекрачили границата на колегиалността, все пак по време на редките им общи извънработни срещи си изкарваха изключително весело, зареждащо и в пълна симбиоза, печелеха игрите по време на тиймбилдинги.
Поредният участник приключи. И това дете, желаещо да бъде студент тук, показа високо ниво технични умения. Тя му благодари и надраска мнението си на листа несъзнателно. Нищо в изпълнението му, обаче, не я докосна. Разсейваше се през цялото време.
Влезе младеж, слаб, висок, изсечено лице, остри скули, изявен висок нос, хубави устни и русолява къса подстрижка. Лъхна на кедър. Панталонът му с ръб имаше страничен атлазен кант, елегантна добавка към модерните официалните облекла, нещо като леко намигване към стерилитета. Същия кант обозначаваше джобчето на кремавата му блузата тип поло.
Тя се хвана, че усеща засилен интерес към това тяло. Нещо в излъчването му и начина, по който се движи, ѝ напомняше на гепард, лежащ върху най-ниския клон на единственото дърво до локва в африканската пустош. Някаква стаена мъжественост прозираше от премерените му движения, стегнат изказ и непринудения му контакт с азиатката на рояла, колкото да ѝ даде наставления, още веднага щом нахлу в пространството. Досега кандидатите не се сещаха, че това би било в техен плюс. Този бе различен. Някак, без да е нахален, успя да подчини ситуацията в свой интерес.
Колегата ѝ го заговори, имаше приятен глас, представи се кратко, но тя не излезе от унеса си да го наблюдава. Остави се на тази вълна да я носи, за да го почувства чрез свиренето му. И той започна.
Лицето му изведнъж засия, като че десетки светулки пърхат под кожата му. Стойката му, права, се люшна като полъх, в синхрон с началното движение на лъка, изпърхал гарван. От инструмента се изтръгна стон – дълъг, плътен и чувствено завибриран към приглушения си край. Сякаш кората на столетник проскърца под бриза и последния зелен лист се олюля във финално отзвучаване на кратката въздушна милувка.
Професора бе доволен. Усети, че момчето има дарба да създава атмосфера. Когато на сцената излиза артист, се чувства как той оплита една фина енергийна мрежа от магия, която, подобно на паяжина, оплита съзнанието на публиката и го задържа подвластно, за да го пренесе през буря от емоции. Професора се обърна към колежката си, за да сподели приятното първо впечатление, но я видя напълно отнесена. Погледът ѝ, едновременно мек и интензивен, поглъщаше момчето. Мхм, явно и тя е усетила същото.
Музикантката се понесе по този повей, който отнесе дървесната въздишка да отлети. Пренесе се нейде из Тоскана, из зелените обли хълмове, разхвърляните златните стърнища и почувства дълбоката сянка, подпряла гръб на дъб. Невиждащият ѝ поглед пиеше от енергията, излъчена от кандидат-студента и я пренасяше в образи, толкова реални, че чак усети как лицето ѝ пари, зачервено и задъхано от усилието да добута велосипеда си до дървото на хълма. Където бе и той. Проследи контура на дланта му, следващ огънатите пръсти около седефеното око на лъка и усети как тази ръка посяга към нея, огряна от тосканското слънце и я докосва по нейната ръка. Когато очите ѝ се разходиха към лакътя, без да пропускат изсветлелите от лятото косъмчета върху помургавяла кожа, тя настръхна. Погалена от тази магнетична длан легна върху пръстта, върху изпъкналите коренища, над нея се надвесиха ефирни макове и тези мъжки ръце, които я изследват, галейки.
Лицето на музикантката се изчерви ярко по бузите и хищна страст изкриви челюстта и погледа ѝ в нещо, което вече не бе тя, обраната бяла жена, а в нещо, което не изплаши мъжеството на професора, а напротив, събуди ловеца у него. Докато тялото ѝ реагираше подсъзнателно на прожектираните в съзнанието ѝ фантазии, тя неусетно бе разтворила крака и финият лен се бе набрал до средата на оформените ѝ бедра. Те се очертаха подканящо стегнати и на професора му се прииска да плъзне пръсти по тях и да открие още по-нагоре, там където бедрата се сливат и където никога не бе имал честта да надзърне, колкото ѝ да му се бе искало. Мислите му се отклониха в умствен спор със себе си дали бельото ѝ е памучно или дантелено. Представи си путката ѝ скрита под плътно памучно бельо в плитки и изрязани високи бикини. Засрами се от тази мисъл и я стрелна извинително, но това което видя го надърви зверски. Тя облиза горната си устна с почти напълно изваден език, досущ както кравите по време на паша. Езикът ѝ се разходи на забавен каданс и по долната устна, от което те лъснаха мокри, полуотворени, блеснали в розово. Стомахът му се присви от желанието да усети тези устни, сключени около хуя си.
И мигом видението на разтворените ѝ бедра пред очите му доби мокрост по плата и бикините се оказаха пречка на възбудата ѝ.
Момчето свиреше с жар. Сключило вежди в гърч на телесно страдание, то пристъпяше ту на единия си крак, ту на другия, а бедрата му изпъкваха, напрегнати и понасяха мълчаливо стаеното желание за борба с реалността. Издължените му бицепси проиграваха леко напрежение, което във фантазията на професорката се превърна в жилести рамена, обвесени над нея и тяло, чиято младежка слабост я притиска едвам-едвам в областта на стомаха, когато тазът му потъва към слабините ѝ. Тя усети как хуят му прониква страстно и невъздържано простена на глас. В смущението си се огледа светкавично към колегата, чиито поглед я изненада. Тоя я бе наблюдавал и хич не безразлично. И независимо че го хвана в крачка, не отмести очите си. А я задържа в тях. Каза ѝ нещо. Излъчи признание. Обещание. Този път тя настръхна по цялото тяло, накокошини се като от мимолетна ледена хладина.
Младежът свиреше с хъс, емоция и много контрол над публиката и акомпанистката.
Професорката се върна в реалността. Освен възхитата си, сега се опита да си влезе в обичайната роля. Щом пиесата свърши, му зададе въпроси и го насочи към конкретни пасажи от предстоящия му репертоар. Това, че мозъкът ѝ отново заработи нормално, хич не я отрезви, защото съзнаваше ясно какво ѝ бе внушил колегата ѝ. Сега наистина ѝ стана свръх топло, а близостта му твърде близка и дишането му, твърде шумно, и лицето му твърде опасно напрегнато.
Момчето със сигурност трябваше да стане един от тях. Знаеха го много преди да го изпратят.
Скоро последва обедна почивка, която едвам дочакаха. Извиниха се пред пианистката с нужда да изкоментират явилите се участници на изпита. Заключиха залата след нея. Останаха за миг вцепенени. Тя, седяща зад бюрото. Професорът с гръб към вратата. Половин минута се гледаха и минаваха наум всичките си моменти заедно, когато са се желали, но не са смели да го признаят пред себе си. Момчето отпреди малко бе само средство, нужно звено, катализатор, който да ги свърже като загубени електрони в един атом.
Телата им се затърсиха. Втурнаха се с невиждана за изминалите им години заедно страст. Тя го пресрещна някъде в средата на килима и залепи жадна уста в неговата. Бедрата им се допираха и тя усети адска възбуда от познатата енергия на нещо сигурно, мило и доста силно. Той я прегръщаше като нещо скъпоценно, нещо бленувано, сънувано и я облада с мощно нахлул език. Близостта на лицето му, толкова скъпо за нея, фините бръчки покрай очите, линиите на преодолените житейски проблеми, волята, издълбана покрай устните му, брадичката… всичко това ѝ се видя най-мощното еротично видение в мъжки образ. Защо не го бе съзнавала досега?
Тоя я прибута чрез бедрата си назад към ръба на масата, на която лежаха списъците и оценките. Тя приседна леко с подпряно дупе, но той я прихвана в кръста и я повдигна да седне. Приклекна между краката ѝ като едновременно с това вдигаше ленената пола в припряна нужда да открие най-сетне какво бе бельото ѝ. Лицето му се озова пред силно изрязани дантели, които той веднагически засмука. Толкова време бе желал това, без да го съзнава. Изпъшка от удоволствие и продължи да стене, като премахна преградата на бикините с отмерено движение встрани и олиза цялата ѝ цепка, която нагорещи езика и съзнанието му в неизмерима възбуда. Причерня му от желание. Тя вече не бе тя, а антилопа, в която впи зъбите си и я захапа. Задърпа срамните ѝ устни настрани. Завря езика си в напълно потеклата ѝ от страст путка и я проникна така дълбоко, че усети как по цялото ѝ тяло премина мощна конвулсия. Вкусът ѝ го побърка. Върна езика си легнал по розовите ѝ листчета, разпльокан и притискащ плътно, докато не усети бабунката на клитора. Това го изстреля в нова орбита. Нейният клитор. Той имаше достъп до путката ѝ. Замая се. Озверя. Изправи се. Рязко си свали ципа и нямаше време за копчето и колана, но разумът надделя. Разкопча ги. Сурна дънките надолу и обхвана члена си с ръка за секунда. За миг се наслади на гледката. Хуя му, розов, надървен до пръсване, главичката, блеснала от капещ нектар, насочен към нейната зейнала, очакваща го путка. Разтворена. Сияеща в преливащи отблясъци на лилаво към розови, гладките ѝ тъкани го примамваха към влажната дупка на кладенец, в който топките му искаха да потънат. Без колебание, той за секунда потърка главичката на кура си по цялата ѝ вече открита като орхидея женственост, омокри се още от нейния гостоприемен извор и внимателно бутна хуя си навътре. Докато натискаше с таза, я прегърна. Слабините му я опряха. Устните им се сключиха в съюз, от който пиеха възбуда и споделено желание. Хуят му отброи оребрението ѝ и потъна в нея до непреживени дълбини, от което му прималя. Сякаш целия потъна в нея. За миг се спря, потънал, но не опрял в дъното ѝ. Боже мой! Това го озвери така, че да поиска да я сложи в друга поза, когато да може да я разкъса. Но сега я прихвана за издадените в сочност хълбоци, сплескани от седежа и я заклати в забързващо се темпо. Без да мисли. Нито за нея. Нито за него. Просто бърз, стегнат ритъм, най-древен в природата, от зората на живота, без ноти, без мелодии.
Обладаваше я дълго, мощно и дълбоко в пълна еуфория. А дантелите не успяваха да попият течащата страст и сладки сокове капеха от бюрото право върху дебелия килим. Кап… кап… кап…
Познато усещане, но без този страстен край. Все още. Поздрави от 11000 м.н.в., Фейо.
Определено си човек на изкуството!!! Я ми кажи, Хаусер ли слуша, докато пишеше разказа?
Колежке, и аз съм виолист, макар бивш и вече непрактикуващ, но разказа ви ме развълнува. Не само заради музикалните и романтични отклонения, но и заради това, че когато бях ученик имах корепетиторка (а вие сте писали "акомпанистка"), която много ме дървеше и в юношеските си мечти я бях "ебал" доста често...на ръка. Беше много красива жена! Сега съм дърт 60-годишен пръч, но още ме гони мерака и да - падам си по "наборки" или малко по-млади от мен жени, а не (вече) по млади момичета. Преоткрих сексуалността на зрялата жена! ;)
Ехааа, таман влизам в новия си дом за следващите 14 дена. Марчело звънна да остави бутилка вино. :) И тези коментари :))) ох , ах , мед ми капе на сръчицето. Виолисте, със сигурност се познаваме, ако сте от София :)), много ми е приятна и задочната комуникация. Честно да ви кажа и двете понятия се ползват, но ко- репетитор звучи по- като съпровождащ хорови и танцови изпълнения, докато акомпанирам си е в смисъла на съвместно и равноправно музикално участие, тип камерно музициране. Тааа затова така ползвах. :) В нашия занаят клавирите често заместват цял оркестър, но има и доста произведения, които са си композирани за роял и струнен. Посоке моя, докато пишех, слушах виолата и успоредно с нея, съвсем различни произведения свиреше азиатче на рояла. Обожавам как класиките се напасват и няма дисхармонии, хаос и шум. Но обожавам и хаоса от настройващи се инструменти преди симфоничен концерт. Вдишвам тези секунди магия, еуфория, настръхвам....Благодаря, момчета, за думите. :) Целувам ви
Fairy, не съм от София...от един морски град съм. Следя ви разказите и коментарите и бях сигурен отдавна, че сте интелигентна жена и човек на изкуството. Много обичам да правя любов/секс с интелигентни жени - имат някак си друг подход към акта, влагат много чувство и го правят като за първи или последен път. Като ученик в последният курс на Музикалната гимназия имах една съученичка, която така и не ми даде, но за сметка на това пък ми правише най-страхотните(и до днес) минети, с много чувство. По ирония на съдбата беше флейтистка. :))) Идваше у дома за да й помагам в уроците по хармония и когато нашите ги нямаше....такава "хармония" се получаваше, че понякога чувах фанфари в ушите си. Но защо не ми даде да й го сложа или да й оближа малката путчица, така и не разбрах. А не беше девствена. Ох, надървих се....нещата май ще загрубеят! ;)
Много се радвам, че има толкова интересни разкази свързани с музиката. Аз съм пианист и ми се е налагало да акомпанирам на виолистки. Обичам да свиря в дуо с дама. Има жар. Хубав разказ! Поздрави П.П.
Ех, тази изумителна каскада от антагонистични детайли за сапиосексуални. Ама вижте само крещящата несъвместимост на "високите френски прозорци" и " тежките завеси" ... Обаче в анализа на
.. Абе тука като същий СЕМ експерт котарака на жена ми ми разля бирата и си еба мамата. Ма няма страшно, имате достатъчно глупости за четене, че да разчитате на моите. Отивам за бира : Вероним
Веро н име, привет. Някои термини, които ползваш не ги разбирам, но ще проверя в речника. Все пак схващам, че имаш забележка към френското на прозорците и веднага уточнявам- ами таванът не е по стадарти 2,50 м височина ново строителство , а стар стил, та затова стъклото е мноооого високо. Все пак, стана ясно , от пода до тавана - все прозорец. За тежестта, плътността и квадратурата коприна на кв см в текстурата на тоя бордо- керемида плюш, виж трябва да се върна и да проверя. Чакай, имаше музей на дамаските във Венеция, там ще ида за по- достоверно. Бас държа, че са поръчани от там. Хващаш ме сънена, та пиша каквото мисля, инак имаше тук един потребител - много лошо се издъни, много тъпотии изписа, с него ич не бих се занимавала да си лакърдисвам. Но сега отварям очи при новите шумове, гледки и изведнъж се плясвам от умилиние колко голяма музикална група сме ние, любителите на ритъма, и в секса :), имам предвид. Кой музикант, кой музикални деца направил, кой в група свирил, кой само пее на микрофона, но все пак общата радост колко сме си надарени :), ме опиянява от щастие. Да не ти се вярва чак, какъв естествен подбор на таланти! :) Изобщо да не ти се вярва, но за теб лъжа, за мене истина, още много умнотии съм изписала , та вземи си и семки слънчоглед , щот има да се чудиш от кое по - напред да редактираш. С най- добри чуства, кака.
Може"...издадените в сочност хълбоци..." да са "..сплескани от седежа...", обаче младенчески "розов хуй" на дъртия професор ще оправи непоправимото. Абе Верото няма грешка. И понеже някой си мисли, че се заяждам, ще споделя следното : Заслужават си не споделените копнежи, а споделените преживени. Разликата си личи. Вероним
Чародейке, за мен си един от най-ценните автори тук - много красиво, много описателно и много страстно пишеш. "Чух" музиката, "видях" страстта в очите на дамата от комисията и усетих възбудата. Много хубаво си го разказала. Само една лекичка забележка - предполагам си имала предвид леопард, защото гепардите не се катерят.
Карминеееее, много хубавичко ме докосваш по косъма. Благодаря, радвам се, че ти е било приятничко. Аз съм си профан, изобщо не правя проучвания като пиша, само пускам един факс към космоса и толкоз. Но си вземам бележка от УНИКАЛНИЯ подход на Вес за Машината на времето. Засрамих се, та се изчервих отвътре. Сега, относно cheetah току що проверих, не си прав. Има доста картинки как лежат на ниския клон. Но си прав, че се подвоумих, докато пишех. Сега си спомних, че беше така, двоумих се. Пък и една оперна певица репетираше за изпита си, навън, на двора и се изумявах колко е добра, дори на открито владееше обема на гласа си. Много сте ми милички, кат си лафим тъй сладко, чик ми се прищя да си отворя ipa- та вече. Ма е рано. И има нещо странно. Усещам се особено. Сякаш Фалкон е бил в мен. Чуствам го. Разписал се е. Тръпне ми лигавицата след сиестата, явно е минал набърже и си е отлетял....:))
Възможно е ,Феичке, при по-младите екземпляри, но доколкото знам ноктите им бързо се скапват заради начина им на ловуване и катеренето е по-скоро невъзможно. Това по спомен... Сега проверих: "За разлика от останалите представители на котките гепардът не може да се катери. Въпреки това обаче се възползва от ниските клони, откъдето има по-добра видимост за набелязване на потенциална жертва." Права беше, извинявай :)
Ма молим ти се , мили ми Герест Натопорчо! Ич няма се извиняваш, лафим си най- дружески. Казвам ти, аз си послъгвам сигур на общо основание, щот ся да ме питаш как изглежда бряст, не мога ти кажа. Но пиша ли, пускам онова стъкленото око и го питам дървото "Ти какво си?" та то си каже само и те така става при мени...Ма кой да следователства и да проверява. Логиката работи с другата мозъчна половина, а я хванах да бачка, А изпуснах "канала", "течението", "зоната" :))), музата демек.
Фейри защо не каза да ти направя едно проучване за перделъците. Щях да проследя историята и развитието им от древността та до днес. Еее така си пишеш наизуст:))) Музикакато история и еротика има навсякъде и във всичко. https://youtu.be/ctA3sU7sSqs #нитоденбезрейнболютУ. Весела
Златна, чудни поздравчета пращаш. Благодаря! :) Тук е малко дъждовничко, мокро, че и тресе чат пат с едни high pitch вибрации, дет ти побъркват слуха, кат свалени задни прозорци на магистрала. Поне квартала еврейски е сгоден, приятен и ме сърби да хващам да меря улиците по кучешкия ми навик. :) Та, на такава покана веднага ще се ползвам за следующия път и ще ти дам за проверка и редакция всеки ФАК. :) Мерсим ти. :)
Оффф, пак монолог на тая недоИЗДЪЛбаната вагина и й се привиждат розови случки. Никой ли не разбра, че на бабушкерата седяща до ДЪРТИЯ трябва да се смени памперса ??? Да бяхте сложили един леген под нея, ами сеирихте как напоява килима с пикоч! Феич, жена над 50г. половите й орган вече не се зове путка, а ШУНДА. Аз сутринта изкоментирах МОНАЛОГА, ама оня дърТия минал закусил, излизал задници пак, че и ме блокнал. Не се наяде, с мизерната пенсийка само за алкохол......
Пък на професора вземете ме сменете батериите на слуховия апарат, да не се напряга толкова.
Вълшебнице, на такива мърморковци като мен не обръщай внимание - все пак не пишем учебници ;) Грешки сме - хора правим :)
Милата ми тя, ще се скита немила-недрага из италианско, като дядо Матейко из Рая без да има къде една риикиица да сръбне!!!
Компасее, изпуснал си ме от радара, в Берлин съм. Марчело се случва по случаЕност да ми е хост в airbnb, висок, едър, брада, татуси, нищо общо с .....охххх, моя си италианец, който остава в историята като Събуждащия чрез вайбър. :))
Аз съм те изтървал от всякъде, ама нали знаеш, ще одиш де ша одиш и пак...?!
Хайде, Наздраве, че икиндия мина, а аз съм още трезв!
Наздравеееее, Посоке моя! Прегръщам те! Да ти е сладко!
Феичке , на уше да призная: - свирих на бас флигорна и цугтромбон :)
Излагаш партията! Как така трезв по това време? Хайде наздраве! Всичкия тоя ментак няма да го хабим за палене на печките я!
Наздраве, приятелю Кукуригов! Като те видя с чаша и черния ми дроб се свива, като слива в ошав!!! Трябва здраво накисване...
Посокееее, верно ле, духач? :)) Алелеееее, ква сме дружинка, верно! Кукце, мнооо як лаф "хора правим" :)))) Язе миткам, дирим си белята :) . Ваша, кака
Тъй , ей мъ нА, другари и другарки! Докъде бяхме стигнали? Ахаааа, наздраве с ipa- та. Всичко си накупих, хладилникът е пълен, само за чашките за еспресо дето липсват, ще дърпам ушите на Марчи. Абе, немой се надига мъг за сутрешното силно кафе, има си пинизи, 60-80 мл чашка си требе, аве молим ви се...:)
Уникално. No coment.No words..Феичкееее. За преподавател по български език и писане на разкази си АКАДЕМИК... Как е у немско??? Тренера ти подарява червен
Уникално. No coment.No words..Феичкееее. За преподавател по български език и писане на разкази си АКАДЕМИК... Как е унемско??? Тренера ти подарява червена роза , бутилка вино ,ягоди и шампанско :)
Тренера го ухапа КОМАР и затова постна комента без да го е довършил.
Тренер, благодаря! :) Колко мило се отнасяш! :) Хубаво е немско, устроенко, пусто ней италианско, дет тъй ми е на сърце. Аз навсякъде се чуствам комфортно и бързо се приспособявам. Обичам нови места. Казвам Лека нощ сега, че от бирата ли или си наваксвам, но направо спя на светнати лампи. Снощи се въртях ужасно след узото пък и си пусках ръката назад, сграбчвах си задника с длан, а кутрето ми се мушваше лекичко в задника, докато безименния и средния хлътваха вагинално...Зор, та зор! Иди спи! Погаля си облото на гъзинката, дръпна бузата яко и пак потънат тия пръсти....ужест...:) Ней хуманно, ней. Сега се завъртам и пак отлитам към по- добрия свят. Спокойна нощ!
:))) И Добро утро! Как се събудихте днес? Настроението накъде сочи? :) През отворения прозорец чувам пърхането на гугутка. Бяла черница ръси зрели плодове. Сънено се разпервам на морска звезда и се оставям въздуха да ме гали между краката. Йога включва да насочваш мисълта по точки от тялото, да ги усетиш, пробвайте :) Има доста приятни места, за които фантазията да си представи, че са скрити в нечия топла шепа, докато другата му ръка държи чаша кафе. Добро утро! :)
Винаги са ме възбуждали грубите момичета с контрабясите дето стоят в дъното на оркестрова та подредба. 15см
Добро утро, Fayri! Събудих се още в 6ч. надървен и си праснах една "злобарка" за добро настроение. :))) Представих си отново лакомата флейтистка дето искаше, ако имаше едно лесно, и тестисите ми да налапа барабар с хуя. Довечера обаче приятелката ми ще отнесе "плувката" като се прибере от работа - не ми стигна само "ръкоделието"....искам да й посвиря на цигулката. Хахаха... :))) Хубав и еротичен ден от мен. Виолистът.
Ей последния, мечтател, какво пречеше приятелката ти тази сутрин да отнесе плувката вместо да си правиш злобарка ?
Виолисте, ако си същия 60год мил човек, непрактикуващ вече музикант, евала ти за мисленето и изразяването. Много е хубаво, че си имаш приятелка. Радвам се на енергичността и ентусиазма ти. Хващаш ме бясна. Някой долен червей е откраднал КримиАналните хроники на Giv и ги е пляснал в блатото story анонимно. Знам кой не е сторил това деяние, но за тези, за които има подозрение е много лошо насетне. Винаги ще стои това петно. Защото като се подложи с грозно отношение, обиди, лъжа , следващата крачка всички знаем каква е. Разбира се, може някой съвсем случаен външен човек да е деятелят. Може всичко. Ако имах способностите на някои програмни гении тук, бих се хванала да разнищя случая. Уви, всички тук публикуваме напълно доброволно, следвайки най- чисти импулси, напълно съзнавайки какво е възможно да се случи, защото има всякакъв народ. Който също гласува даже! Излизам. Хвана ме беса. А знаем, че не ми се разрешава да се вълнувам много много. Еротичен да е денят ви! Аз имах контакт с един служител в dm, не разбрах пола, но настръхнах. Да, имам фетиш към мъжкарски, изглеждащи лесбоси, но в днешния разказ видях още много други нюанси, които предпочитам да не бях. Затова казвам, че не е хубаво да се пише всяка идея, която се посее. Понякога се отива твърде далеч. Да бъде Справедливост! Огън и жупел не докосват издигнатите вибрационно. Нека е Огън! Да изгори днес всичко гнило.
За Мадама от Пловдив[email protected]
Fairy, наистина си магьосница! За мен това е един от много запомнящи се разкази тук ( при все,че соста из усвах напоследък). Чувственост и еротика