Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Залата бе огряна от веселбата на лъчи, проникнали през огромните френски прозорци. Тежки пердета, прихванати встрани, отрониха нежни фини власинки, чиито танц приключи върху дебел килим. Роялът в сенчестият ъгъл излъчваше абаносова аристократичност.
Залата оживя с приемния изпит по виола.
Комисията, състояща се от дама над средна възраст, около 52-55 годишна, и професор, може би малко по-възрастен, отдавна не забелязваше детайлите в помещението. Затова пък обонянието им дишаше с пулса на попилите в стените вибрации на музика, озвучавала Замъка от векове.
Очертаваше се горещ ден. Независимо от копринената си блуза без ръкави и лека ленена поличка, професорката по виола усети, че ако иска да запази мозъчната си активност будна в тази дълга сутрин, ще се наложи да наблюдава детайлите. Не само да изслушва и възприема в цялост музикалността на изпитваните, но да си играе с изучаване на езика на тялото, с дешифриране на мимиките, навиците им, закодирани в облеклото и прическата, всичко. Фокусиране посредством разсейване на фокуса.
Колегата ѝ бе много симпатичен мъж, с когото си общуваха приятелски от години. Никога не прекрачили границата на колегиалността, все пак по време на редките им общи извънработни срещи си изкарваха изключително весело, зареждащо и в пълна симбиоза, печелеха игрите по време на тиймбилдинги.
Поредният участник приключи. И това дете, желаещо да бъде студент тук, показа високо ниво технични умения. Тя му благодари и надраска мнението си на листа несъзнателно. Нищо в изпълнението му, обаче, не я докосна. Разсейваше се през цялото време.
Влезе младеж, слаб, висок, изсечено лице, остри скули, изявен висок нос, хубави устни и русолява къса подстрижка. Лъхна на кедър. Панталонът му с ръб имаше страничен атлазен кант, елегантна добавка към модерните официалните облекла, нещо като леко намигване към стерилитета. Същия кант обозначаваше джобчето на кремавата му блузата тип поло.
Тя се хвана, че усеща засилен интерес към това тяло. Нещо в излъчването му и начина, по който се движи, ѝ напомняше на гепард, лежащ върху най-ниския клон на единственото дърво до локва в африканската пустош. Някаква стаена мъжественост прозираше от премерените му движения, стегнат изказ и непринудения му контакт с азиатката на рояла, колкото да ѝ даде наставления, още веднага щом нахлу в пространството. Досега кандидатите не се сещаха, че това би било в техен плюс. Този бе различен. Някак, без да е нахален, успя да подчини ситуацията в свой интерес.
Колегата ѝ го заговори, имаше приятен глас, представи се кратко, но тя не излезе от унеса си да го наблюдава. Остави се на тази вълна да я носи, за да го почувства чрез свиренето му. И той започна.
Лицето му изведнъж засия, като че десетки светулки пърхат под кожата му. Стойката му, права, се люшна като полъх, в синхрон с началното движение на лъка, изпърхал гарван. От инструмента се изтръгна стон – дълъг, плътен и чувствено завибриран към приглушения си край. Сякаш кората на столетник проскърца под бриза и последния зелен лист се олюля във финално отзвучаване на кратката въздушна милувка.
Професора бе доволен. Усети, че момчето има дарба да създава атмосфера. Когато на сцената излиза артист, се чувства как той оплита една фина енергийна мрежа от магия, която, подобно на паяжина, оплита съзнанието на публиката и го задържа подвластно, за да го пренесе през буря от емоции. Професора се обърна към колежката си, за да сподели приятното първо впечатление, но я видя напълно отнесена. Погледът ѝ, едновременно мек и интензивен, поглъщаше момчето. Мхм, явно и тя е усетила същото.
Музикантката се понесе по този повей, който отнесе дървесната въздишка да отлети. Пренесе се нейде из Тоскана, из зелените обли хълмове, разхвърляните златните стърнища и почувства дълбоката сянка, подпряла гръб на дъб. Невиждащият ѝ поглед пиеше от енергията, излъчена от кандидат-студента и я пренасяше в образи, толкова реални, че чак усети как лицето ѝ пари, зачервено и задъхано от усилието да добута велосипеда си до дървото на хълма. Където бе и той. Проследи контура на дланта му, следващ огънатите пръсти около седефеното око на лъка и усети как тази ръка посяга към нея, огряна от тосканското слънце и я докосва по нейната ръка. Когато очите ѝ се разходиха към лакътя, без да пропускат изсветлелите от лятото косъмчета върху помургавяла кожа, тя настръхна. Погалена от тази магнетична длан легна върху пръстта, върху изпъкналите коренища, над нея се надвесиха ефирни макове и тези мъжки ръце, които я изследват, галейки.
Лицето на музикантката се изчерви ярко по бузите и хищна страст изкриви челюстта и погледа ѝ в нещо, което вече не бе тя, обраната бяла жена, а в нещо, което не изплаши мъжеството на професора, а напротив, събуди ловеца у него. Докато тялото ѝ реагираше подсъзнателно на прожектираните в съзнанието ѝ фантазии, тя неусетно бе разтворила крака и финият лен се бе набрал до средата на оформените ѝ бедра. Те се очертаха подканящо стегнати и на професора му се прииска да плъзне пръсти по тях и да открие още по-нагоре, там където бедрата се сливат и където никога не бе имал честта да надзърне, колкото ѝ да му се бе искало. Мислите му се отклониха в умствен спор със себе си дали бельото ѝ е памучно или дантелено. Представи си путката ѝ скрита под плътно памучно бельо в плитки и изрязани високи бикини. Засрами се от тази мисъл и я стрелна извинително, но това което видя го надърви зверски. Тя облиза горната си устна с почти напълно изваден език, досущ както кравите по време на паша. Езикът ѝ се разходи на забавен каданс и по долната устна, от което те лъснаха мокри, полуотворени, блеснали в розово. Стомахът му се присви от желанието да усети тези устни, сключени около хуя си.
И мигом видението на разтворените ѝ бедра пред очите му доби мокрост по плата и бикините се оказаха пречка на възбудата ѝ.
Момчето свиреше с жар. Сключило вежди в гърч на телесно страдание, то пристъпяше ту на единия си крак, ту на другия, а бедрата му изпъкваха, напрегнати и понасяха мълчаливо стаеното желание за борба с реалността. Издължените му бицепси проиграваха леко напрежение, което във фантазията на професорката се превърна в жилести рамена, обвесени над нея и тяло, чиято младежка слабост я притиска едвам-едвам в областта на стомаха, когато тазът му потъва към слабините ѝ. Тя усети как хуят му прониква страстно и невъздържано простена на глас. В смущението си се огледа светкавично към колегата, чиито поглед я изненада. Тоя я бе наблюдавал и хич не безразлично. И независимо че го хвана в крачка, не отмести очите си. А я задържа в тях. Каза ѝ нещо. Излъчи признание. Обещание. Този път тя настръхна по цялото тяло, накокошини се като от мимолетна ледена хладина.
Младежът свиреше с хъс, емоция и много контрол над публиката и акомпанистката.
Професорката се върна в реалността. Освен възхитата си, сега се опита да си влезе в обичайната роля. Щом пиесата свърши, му зададе въпроси и го насочи към конкретни пасажи от предстоящия му репертоар. Това, че мозъкът ѝ отново заработи нормално, хич не я отрезви, защото съзнаваше ясно какво ѝ бе внушил колегата ѝ. Сега наистина ѝ стана свръх топло, а близостта му твърде близка и дишането му, твърде шумно, и лицето му твърде опасно напрегнато.
Момчето със сигурност трябваше да стане един от тях. Знаеха го много преди да го изпратят.
Скоро последва обедна почивка, която едвам дочакаха. Извиниха се пред пианистката с нужда да изкоментират явилите се участници на изпита. Заключиха залата след нея. Останаха за миг вцепенени. Тя, седяща зад бюрото. Професорът с гръб към вратата. Половин минута се гледаха и минаваха наум всичките си моменти заедно, когато са се желали, но не са смели да го признаят пред себе си. Момчето отпреди малко бе само средство, нужно звено, катализатор, който да ги свърже като загубени електрони в един атом.
Телата им се затърсиха. Втурнаха се с невиждана за изминалите им години заедно страст. Тя го пресрещна някъде в средата на килима и залепи жадна уста в неговата. Бедрата им се допираха и тя усети адска възбуда от познатата енергия на нещо сигурно, мило и доста силно. Той я прегръщаше като нещо скъпоценно, нещо бленувано, сънувано и я облада с мощно нахлул език. Близостта на лицето му, толкова скъпо за нея, фините бръчки покрай очите, линиите на преодолените житейски проблеми, волята, издълбана покрай устните му, брадичката… всичко това ѝ се видя най-мощното еротично видение в мъжки образ. Защо не го бе съзнавала досега?
Тоя я прибута чрез бедрата си назад към ръба на масата, на която лежаха списъците и оценките. Тя приседна леко с подпряно дупе, но той я прихвана в кръста и я повдигна да седне. Приклекна между краката ѝ като едновременно с това вдигаше ленената пола в припряна нужда да открие най-сетне какво бе бельото ѝ. Лицето му се озова пред силно изрязани дантели, които той веднагически засмука. Толкова време бе желал това, без да го съзнава. Изпъшка от удоволствие и продължи да стене, като премахна преградата на бикините с отмерено движение встрани и олиза цялата ѝ цепка, която нагорещи езика и съзнанието му в неизмерима възбуда. Причерня му от желание. Тя вече не бе тя, а антилопа, в която впи зъбите си и я захапа. Задърпа срамните ѝ устни настрани. Завря езика си в напълно потеклата ѝ от страст путка и я проникна така дълбоко, че усети как по цялото ѝ тяло премина мощна конвулсия. Вкусът ѝ го побърка. Върна езика си легнал по розовите ѝ листчета, разпльокан и притискащ плътно, докато не усети бабунката на клитора. Това го изстреля в нова орбита. Нейният клитор. Той имаше достъп до путката ѝ. Замая се. Озверя. Изправи се. Рязко си свали ципа и нямаше време за копчето и колана, но разумът надделя. Разкопча ги. Сурна дънките надолу и обхвана члена си с ръка за секунда. За миг се наслади на гледката. Хуя му, розов, надървен до пръсване, главичката, блеснала от капещ нектар, насочен към нейната зейнала, очакваща го путка. Разтворена. Сияеща в преливащи отблясъци на лилаво към розови, гладките ѝ тъкани го примамваха към влажната дупка на кладенец, в който топките му искаха да потънат. Без колебание, той за секунда потърка главичката на кура си по цялата ѝ вече открита като орхидея женственост, омокри се още от нейния гостоприемен извор и внимателно бутна хуя си навътре. Докато натискаше с таза, я прегърна. Слабините му я опряха. Устните им се сключиха в съюз, от който пиеха възбуда и споделено желание. Хуят му отброи оребрението ѝ и потъна в нея до непреживени дълбини, от което му прималя. Сякаш целия потъна в нея. За миг се спря, потънал, но не опрял в дъното ѝ. Боже мой! Това го озвери така, че да поиска да я сложи в друга поза, когато да може да я разкъса. Но сега я прихвана за издадените в сочност хълбоци, сплескани от седежа и я заклати в забързващо се темпо. Без да мисли. Нито за нея. Нито за него. Просто бърз, стегнат ритъм, най-древен в природата, от зората на живота, без ноти, без мелодии.
Обладаваше я дълго, мощно и дълбоко в пълна еуфория. А дантелите не успяваха да попият течащата страст и сладки сокове капеха от бюрото право върху дебелия килим. Кап… кап… кап…
Познато усещане, но без този страстен край. Все още. Поздрави от 11000 м.н.в., Фейо.
Определено си човек на изкуството!!! Я ми кажи, Хаусер ли слуша, докато пишеше разказа?
Колежке, и аз съм виолист, макар бивш и вече непрактикуващ, но разказа ви ме развълнува. Не само заради музикалните и романтични отклонения, но и заради това, че когато бях ученик имах корепетиторка (а вие сте писали "акомпанистка"), която много ме дървеше и в юношеските си мечти я бях "ебал" доста често...на ръка. Беше много красива жена! Сега съм дърт 60-годишен пръч, но още ме гони мерака и да - падам си по "наборки" или малко по-млади от мен жени, а не (вече) по млади момичета. Преоткрих сексуалността на зрялата жена! ;)
Ехааа, таман влизам в новия си дом за следващите 14 дена. Марчело звънна да остави бутилка вино. :) И тези коментари :))) ох , ах , мед ми капе на сръчицето. Виолисте, със сигурност се познаваме, ако сте от София :)), много ми е приятна и задочната комуникация. Честно да ви кажа и двете понятия се ползват, но ко- репетитор звучи по- като съпровождащ хорови и танцови изпълнения, докато акомпанирам си е в смисъла на съвместно и равноправно музикално участие, тип камерно музициране. Тааа затова така ползвах. :) В нашия занаят клавирите често заместват цял оркестър, но има и доста произведения, които са си композирани за роял и струнен. Посоке моя, докато пишех, слушах виолата и успоредно с нея, съвсем различни произведения свиреше азиатче на рояла. Обожавам как класиките се напасват и няма дисхармонии, хаос и шум. Но обожавам и хаоса от настройващи се инструменти преди симфоничен концерт. Вдишвам тези секунди магия, еуфория, настръхвам....Благодаря, момчета, за думите. :) Целувам ви
Fairy, не съм от София...от един морски град съм. Следя ви разказите и коментарите и бях сигурен отдавна, че сте интелигентна жена и човек на изкуството. Много обичам да правя любов/секс с интелигентни жени - имат някак си друг подход към акта, влагат много чувство и го правят като за първи или последен път. Като ученик в последният курс на Музикалната гимназия имах една съученичка, която така и не ми даде, но за сметка на това пък ми правише най-страхотните(и до днес) минети, с много чувство. По ирония на съдбата беше флейтистка. :))) Идваше у дома за да й помагам в уроците по хармония и когато нашите ги нямаше....такава "хармония" се получаваше, че понякога чувах фанфари в ушите си. Но защо не ми даде да й го сложа или да й оближа малката путчица, така и не разбрах. А не беше девствена. Ох, надървих се....нещата май ще загрубеят! ;)
Много се радвам, че има толкова интересни разкази свързани с музиката. Аз съм пианист и ми се е налагало да акомпанирам на виолистки. Обичам да свиря в дуо с дама. Има жар. Хубав разказ! Поздрави П.П.
Ех, тази изумителна каскада от антагонистични детайли за сапиосексуални. Ама вижте само крещящата несъвместимост на "високите френски прозорци" и " тежките завеси" ... Обаче в анализа на
.. Абе тука като същий СЕМ експерт котарака на жена ми ми разля бирата и си еба мамата. Ма няма страшно, имате достатъчно глупости за четене, че да разчитате на моите. Отивам за бира : Вероним
Веро н име, привет. Някои термини, които ползваш не ги разбирам, но ще проверя в речника. Все пак схващам, че имаш забележка към френското на прозорците и веднага уточнявам- ами таванът не е по стадарти 2,50 м височина ново строителство , а стар стил, та затова стъклото е мноооого високо. Все пак, стана ясно , от пода до тавана - все прозорец. За тежестта, плътността и квадратурата коприна на кв см в текстурата на тоя бордо- керемида плюш, виж трябва да се върна и да проверя. Чакай, имаше музей на дамаските във Венеция, там ще ида за по- достоверно. Бас държа, че са поръчани от там. Хващаш ме сънена, та пиша каквото мисля, инак имаше тук един потребител - много лошо се издъни, много тъпотии изписа, с него ич не бих се занимавала да си лакърдисвам. Но сега отварям очи при новите шумове, гледки и изведнъж се плясвам от умилиние колко голяма музикална група сме ние, любителите на ритъма, и в секса :), имам предвид. Кой музикант, кой музикални деца направил, кой в група свирил, кой само пее на микрофона, но все пак общата радост колко сме си надарени :), ме опиянява от щастие. Да не ти се вярва чак, какъв естествен подбор на таланти! :) Изобщо да не ти се вярва, но за теб лъжа, за мене истина, още много умнотии съм изписала , та вземи си и семки слънчоглед , щот има да се чудиш от кое по - напред да редактираш. С най- добри чуства, кака.
Може"...издадените в сочност хълбоци..." да са "..сплескани от седежа...", обаче младенчески "розов хуй" на дъртия професор ще оправи непоправимото. Абе Верото няма грешка. И понеже някой си мисли, че се заяждам, ще споделя следното : Заслужават си не споделените копнежи, а споделените преживени. Разликата си личи. Вероним
Чародейке, за мен си един от най-ценните автори тук - много красиво, много описателно и много страстно пишеш. "Чух" музиката, "видях" страстта в очите на дамата от комисията и усетих възбудата. Много хубаво си го разказала. Само една лекичка забележка - предполагам си имала предвид леопард, защото гепардите не се катерят.
Карминеееее, много хубавичко ме докосваш по косъма. Благодаря, радвам се, че ти е било приятничко. Аз съм си профан, изобщо не правя проучвания като пиша, само пускам един факс към космоса и толкоз. Но си вземам бележка от УНИКАЛНИЯ подход на Вес за Машината на времето. Засрамих се, та се изчервих отвътре. Сега, относно cheetah току що проверих, не си прав. Има доста картинки как лежат на ниския клон. Но си прав, че се подвоумих, докато пишех. Сега си спомних, че беше така, двоумих се. Пък и една оперна певица репетираше за изпита си, навън, на двора и се изумявах колко е добра, дори на открито владееше обема на гласа си. Много сте ми милички, кат си лафим тъй сладко, чик ми се прищя да си отворя ipa- та вече. Ма е рано. И има нещо странно. Усещам се особено. Сякаш Фалкон е бил в мен. Чуствам го. Разписал се е. Тръпне ми лигавицата след сиестата, явно е минал набърже и си е отлетял....:))
Възможно е ,Феичке, при по-младите екземпляри, но доколкото знам ноктите им бързо се скапват заради начина им на ловуване и катеренето е по-скоро невъзможно. Това по спомен... Сега проверих: "За разлика от останалите представители на котките гепардът не може да се катери. Въпреки това обаче се възползва от ниските клони, откъдето има по-добра видимост за набелязване на потенциална жертва." Права беше, извинявай :)
Ма молим ти се , мили ми Герест Натопорчо! Ич няма се извиняваш, лафим си най- дружески. Казвам ти, аз си послъгвам сигур на общо основание, щот ся да ме питаш как изглежда бряст, не мога ти кажа. Но пиша ли, пускам онова стъкленото око и го питам дървото "Ти какво си?" та то си каже само и те така става при мени...Ма кой да следователства и да проверява. Логиката работи с другата мозъчна половина, а я хванах да бачка, А изпуснах "канала", "течението", "зоната" :))), музата демек.
Фейри защо не каза да ти направя едно проучване за перделъците. Щях да проследя историята и развитието им от древността та до днес. Еее така си пишеш наизуст:))) Музикакато история и еротика има навсякъде и във всичко. https://youtu.be/ctA3sU7sSqs #нитоденбезрейнболютУ. Весела
Златна, чудни поздравчета пращаш. Благодаря! :) Тук е малко дъждовничко, мокро, че и тресе чат пат с едни high pitch вибрации, дет ти побъркват слуха, кат свалени задни прозорци на магистрала. Поне квартала еврейски е сгоден, приятен и ме сърби да хващам да меря улиците по кучешкия ми навик. :) Та, на такава покана веднага ще се ползвам за следующия път и ще ти дам за проверка и редакция всеки ФАК. :) Мерсим ти. :)
Оффф, пак монолог на тая недоИЗДЪЛбаната вагина и й се привиждат розови случки. Никой ли не разбра, че на бабушкерата седяща до ДЪРТИЯ трябва да се смени памперса ??? Да бяхте сложили един леген под нея, ами сеирихте как напоява килима с пикоч! Феич, жена над 50г. половите й орган вече не се зове путка, а ШУНДА. Аз сутринта изкоментирах МОНАЛОГА, ама оня дърТия минал закусил, излизал задници пак, че и ме блокнал. Не се наяде, с мизерната пенсийка само за алкохол......
Пък на професора вземете ме сменете батериите на слуховия апарат, да не се напряга толкова.
Вълшебнице, на такива мърморковци като мен не обръщай внимание - все пак не пишем учебници ;) Грешки сме - хора правим :)
Милата ми тя, ще се скита немила-недрага из италианско, като дядо Матейко из Рая без да има къде една риикиица да сръбне!!!
Компасее, изпуснал си ме от радара, в Берлин съм. Марчело се случва по случаЕност да ми е хост в airbnb, висок, едър, брада, татуси, нищо общо с .....охххх, моя си италианец, който остава в историята като Събуждащия чрез вайбър. :))
Аз съм те изтървал от всякъде, ама нали знаеш, ще одиш де ша одиш и пак...?!
Хайде, Наздраве, че икиндия мина, а аз съм още трезв!
Наздравеееее, Посоке моя! Прегръщам те! Да ти е сладко!
Феичке , на уше да призная: - свирих на бас флигорна и цугтромбон :)
Излагаш партията! Как така трезв по това време? Хайде наздраве! Всичкия тоя ментак няма да го хабим за палене на печките я!
Наздраве, приятелю Кукуригов! Като те видя с чаша и черния ми дроб се свива, като слива в ошав!!! Трябва здраво накисване...
Посокееее, верно ле, духач? :)) Алелеееее, ква сме дружинка, верно! Кукце, мнооо як лаф "хора правим" :)))) Язе миткам, дирим си белята :) . Ваша, кака
Тъй , ей мъ нА, другари и другарки! Докъде бяхме стигнали? Ахаааа, наздраве с ipa- та. Всичко си накупих, хладилникът е пълен, само за чашките за еспресо дето липсват, ще дърпам ушите на Марчи. Абе, немой се надига мъг за сутрешното силно кафе, има си пинизи, 60-80 мл чашка си требе, аве молим ви се...:)
Уникално. No coment.No words..Феичкееее. За преподавател по български език и писане на разкази си АКАДЕМИК... Как е у немско??? Тренера ти подарява червен
Уникално. No coment.No words..Феичкееее. За преподавател по български език и писане на разкази си АКАДЕМИК... Как е унемско??? Тренера ти подарява червена роза , бутилка вино ,ягоди и шампанско :)
Тренера го ухапа КОМАР и затова постна комента без да го е довършил.
Тренер, благодаря! :) Колко мило се отнасяш! :) Хубаво е немско, устроенко, пусто ней италианско, дет тъй ми е на сърце. Аз навсякъде се чуствам комфортно и бързо се приспособявам. Обичам нови места. Казвам Лека нощ сега, че от бирата ли или си наваксвам, но направо спя на светнати лампи. Снощи се въртях ужасно след узото пък и си пусках ръката назад, сграбчвах си задника с длан, а кутрето ми се мушваше лекичко в задника, докато безименния и средния хлътваха вагинално...Зор, та зор! Иди спи! Погаля си облото на гъзинката, дръпна бузата яко и пак потънат тия пръсти....ужест...:) Ней хуманно, ней. Сега се завъртам и пак отлитам към по- добрия свят. Спокойна нощ!
:))) И Добро утро! Как се събудихте днес? Настроението накъде сочи? :) През отворения прозорец чувам пърхането на гугутка. Бяла черница ръси зрели плодове. Сънено се разпервам на морска звезда и се оставям въздуха да ме гали между краката. Йога включва да насочваш мисълта по точки от тялото, да ги усетиш, пробвайте :) Има доста приятни места, за които фантазията да си представи, че са скрити в нечия топла шепа, докато другата му ръка държи чаша кафе. Добро утро! :)
Винаги са ме възбуждали грубите момичета с контрабясите дето стоят в дъното на оркестрова та подредба. 15см
Добро утро, Fayri! Събудих се още в 6ч. надървен и си праснах една "злобарка" за добро настроение. :))) Представих си отново лакомата флейтистка дето искаше, ако имаше едно лесно, и тестисите ми да налапа барабар с хуя. Довечера обаче приятелката ми ще отнесе "плувката" като се прибере от работа - не ми стигна само "ръкоделието"....искам да й посвиря на цигулката. Хахаха... :))) Хубав и еротичен ден от мен. Виолистът.
Ей последния, мечтател, какво пречеше приятелката ти тази сутрин да отнесе плувката вместо да си правиш злобарка ?
Виолисте, ако си същия 60год мил човек, непрактикуващ вече музикант, евала ти за мисленето и изразяването. Много е хубаво, че си имаш приятелка. Радвам се на енергичността и ентусиазма ти. Хващаш ме бясна. Някой долен червей е откраднал КримиАналните хроники на Giv и ги е пляснал в блатото story анонимно. Знам кой не е сторил това деяние, но за тези, за които има подозрение е много лошо насетне. Винаги ще стои това петно. Защото като се подложи с грозно отношение, обиди, лъжа , следващата крачка всички знаем каква е. Разбира се, може някой съвсем случаен външен човек да е деятелят. Може всичко. Ако имах способностите на някои програмни гении тук, бих се хванала да разнищя случая. Уви, всички тук публикуваме напълно доброволно, следвайки най- чисти импулси, напълно съзнавайки какво е възможно да се случи, защото има всякакъв народ. Който също гласува даже! Излизам. Хвана ме беса. А знаем, че не ми се разрешава да се вълнувам много много. Еротичен да е денят ви! Аз имах контакт с един служител в dm, не разбрах пола, но настръхнах. Да, имам фетиш към мъжкарски, изглеждащи лесбоси, но в днешния разказ видях още много други нюанси, които предпочитам да не бях. Затова казвам, че не е хубаво да се пише всяка идея, която се посее. Понякога се отива твърде далеч. Да бъде Справедливост! Огън и жупел не докосват издигнатите вибрационно. Нека е Огън! Да изгори днес всичко гнило.
За Мадама от Пловдив[email protected]
Fairy, наистина си магьосница! За мен това е един от много запомнящи се разкази тук ( при все,че соста из усвах напоследък). Чувственост и еротика
Добро утро, Ал! Пия кафе с теб. А навън мъгливо. Сюрреално. Изолирано. Баща ми вчера се оплаква, че е остарял и се затруднил да носи туба 30 л?! Брат ми разправя как нови колеги, идващи при него да работят, излитат заради пълен мързел и липса на старание да се научат. И такива били момчетата под 30-35. И моите впечатления са такива. Семейства, в които мъжът нямаше 33, когато става баща, се разваляха. Много беше странно, че личния ни келнер, пристигна до всеки, за да му постели текстилната салфетка на коленете. Е не можах да го убедя да я подгъне в дълбокото ми деколте. Полезни ли са въглехидратите? Дали Радев да го харесваме или не? Не може човек да си каже смехориите на дълга маса. Има си подходящ максимум за водене на разговор над чинии. Знаеш ли, Ал, случило се е нещо в курса. Пишем, сближаваме се все повече, а онези мойте сссссс-съскащите, никакви не ме кълват, даже градират темата след мен. Да не очакваш :)))! Даже има нещо супер интересно, като отговор от вселената, един вид. Промените, които идват с втория семестър са подобрение по теми, по които съм роптала. Включително и даскала, дето напуска. Интересно е да си мисля, че все пак голямата ми уста прави нещо смислено. Ако съм изказвала и доводи, не само емоции и пожелания като тръмпи, някой се е вслушвал. Та, в духа на обнадежденост и създаваща се общност, продължаваме към оставащите изпити. Много интересни неща предстоят. Прегръщам те. Липсваш ми, когато съм с други хора. Нямат твоя такт. Мисъл напред. Вникване. Търпение. Имай приятен и зареждащ уикенд! Ф
Странната ми "кръпчица" тя, САМОТНА. Гледкаш ли час, през час дали твоичкият, малоумничкият не се е отбелязал. Пробвай да му духнеш нежно на ушенце, мож пък да вденЕ.....
Шев и кройке, разбрида ли се без мени? Еееее....ай стига плачка
Добро утро, мое Фейче. Сигурно и тук ще ни открият. Ако е за мен плачкането – съмнявам се, че слъзните ми канали функционират. Някога, преди много години, почина моята любима баба Ката /Катя, Екатерина/. Много си обичах това бабе и тя мен. Бях на работа, когато майка ми го съобщи по телефона в института. Изглежда нещо в мен, в очите ми, се беше променило, защото колежката с триъгълника (Румката) стана и някак без никаква еротика, но с човешка топлина, притисна главата ми до гърдите си. Знаеш ли, все едно се свих до малко момче, до нещо, което ме закриля.Когато почина моята тъща, толкова всеотдайна жена рядко се среща; раздаваше се за другите, начетена, културна. Казвал съм ти за нея – сестра на Пецулев. Стоя до тъщата, а Центи, стиснала зъби и устни, очите ѝ присвити като цепки, облечена в костюм с панталон, много тъмносин – dark night blue, с тънко, ама много тънко сиво млечно раиe, ръце изпънати по шевовете. Тя вижда майка си за последен път, но сълза нямаше,корава като камък, а обожаваше майка си. Едно парче ,но само за теб:: https://www.youtube.com/watch?v=BqZ6sRHpWIk /——— само за теб. Алекс Недосетливий и Незнаещ
“Фейчето” цял ден те чакаше ти да я “откриеш”, но някой май е бил много зает да обяснява как така всички “неприятели” знаеха за юбилея, само нейният Ал - не, а когато разбра реши да използва ИИ да напише някакви “несервилни” пожелания. Браво, Ал! Няма нужда да казваш нищо повече, всичко е ясно с теб
Тоя неоринтирания чукундур най-сетне дофтаса и пак започна със спомените си ръждиви. Обичал баба Екатерина, сега обичаш баба фърчолИНА- разлика нула, има, няма некви си 60 -70 години. Поне си разбрал, че освен баби друга жена няма да погледне пън, като теб. Два дни му бяха нужни за да се съфиряса, че кръпката с херпеса стои и чака там където самият той указа с кодове научени от института. Аз все пак й поддържах кръвното налягане, нема се притесняваш.
Вманиачений, погазваш всичко човешко и все повече ме отвращаваш. Имал си и преди години един супер смешен коментар, след който отново си се овъртоли. Правиш същото в момента. Имам опция да те игнорирам. Но имам и друга, по- жестока, по твоите определения, а именно да те държа на дълга верижка, с подхвърлено внимание за поддържане на интереса. Е, как е? Често ли ми гледаш фотоса във фейса? Лицето? За да ми говориш и да ти отвръщам? Както говоря на Ал :))), а, признай си?! С всяка думичка към теб, нежели смях, ти се разболяваш все повече. И знаеш ли кое е наистина смешно? Тези около теб се забавляват :)))). Сега да ти разкажа ли какво правя? Какво мисля? Как спах? С какво съм облечена? Или ще се опиташ да се позавъртиш оттатък, където скука и безветрие са опустошили забавата? Бошкеййй, горкичките напуснали Елвиси, изтрескали вратата, а после скръъъъцц, я обратно, под полата на мама. Е да, вкъщи си е най- гот. Що ли си мислехте, че е възможно да си мъж, ама без топки? По- здрави на потребителите там! #несадостатъчни #небезфейра #обичаметеф #неможембезтеб ***Сега сериозно. Приемаме, че Ал няма да преглътне, задето се смях на първите опити в "диалога на сенките". Значи и този период приключи. Е, селяН/Ви. Имам лоша новина. Ще се активирате като редови тролченца под редовите разкази. Ами, добре сте си дошли дома. Ф
Всъщност, приказва ми се. Ще ти кажа за ЧРД какво мисля. Мразя служебните поздравления. Тези, които се правят по задължение. Че било дата, че било ден, в които да си упражним словореда на "здраве" и "щастие". Даже за по- колоритно го казват баш майсторите с едно дълго "АааАайййййде! За много години!" Е, тва дълго Айййде ми е "най -любимо". Юбилей звучи като пленум. Същото звучене, същия смисъл. Милион пъти обяснявам, че след крачката се прави следваща и се качваме по спирала и пак : бариери, раздели, юбиляри? Е? Колко да ве учим, един вид? Приятелството се празнува постоянно, всеки ден. Като с ходенето на погребение работата. Къде ше отдаваш последна почит, като не си звъннал на човека да го чуеш, да си разкажете смехории? То...свършило. Животът е за живите. И е за сега. Днес. В момента. Ма поздрав, та поздрав. Абе алоу, аз се чудя къде да гледам, когат някой сервилатен сервилат ми сервирВа поздравче, бе алоу. Алекс няма нужда да отделя рд от нерд. Той е. Ние сме. Ама тва е сложно, не знам дали ще го разберете. Животът се празнува в малките неща. Миниатюрни. Ню ню. Като "пия кафе и го пия с теб, макар и мислено". Това е. Ф
Не знам какви клонинги и лумпен-дегенерати се навъдиха, но горе-долу ги разпознавам. Фейче, нямам никакви профили и вече сме говорили за онзи опит преди повече от петнадесет години в Скайп. Оттогава общуваме само вербално.Не изпитвам никакви интереси към същества с една мозъчна клетка и то само цитоплазма.Фейри, ако смяташ, че ти досаждам, кажи ми честно. Но искам да говоря с теб, а не с тези мизерни, безлични същества, които само слухтят и се лепят край нормалните хора, дано нещо дочуят, колкото по-лично, толкова по-добре.Имаше ги и в института. При купони кокорят любопитно- мазни, лоясали, осъдителни очички. Завиждат, наблюдават, проследяват живота на другите, без да имат свой. Кой къде е, с кого танцува, как е наклонена ръката на жената, къде е неговата, какво е разстоянието между тях, докосват ли се уж случайно ръцете им. Кога си тръгват, за тях това беше целият живот. Те нямат личен живот. Те се опитват да живеят живота на другите и да ги морализират. Ако видят или дочуят нещо твърде лично, направо ги докарва до оргазъм. Същите гнуснички, лепкави усмивчици, винаги „правоверни“.Същото и по симпозиумите, ако с много лазене ,пълзене се доберат до право за присъствие на симпозиума. Гнусни лепкави доносници, готови да се вкопчат във всеки детайл. Аз ценя теб като жена и човек за откровенията ти. За мен е важно да имам възможност да говоря открито, директно и честно. Без ирония, без посредници, като приятел, който ти пази гърба.Вече доста добре ги разпознавам, нямат твоята топлота и чувство за хумор-това при тях е една дребна,злобичка на кварталните клюкарки. Много са дребнички, както казваше Румката ,при теб е винаги така, светкавиците падат по върховете, а не в долините. Друга позната пък казваше нещо по-различно , дали визира мен или е народна поговорка нямам представа-"Планина ражда хора, равнината -тикви" Алекс
Ал, ако трябва да съм сериозна, ще те цитирам "дори само с мисълта, че може да ме отегчаваш, ме нараняваш". Аз разчитам на теб, както на слънцето, че ще изгрее. Ако не си обменим сутрешното настроение с кафето, накъде отива този ден? Да, тия дребничките, дето си мятат един на друг пясък по главите, си личат. Но е факт, че първия скен с подписа, вече не улеснява, както когато още не крадяха имената ни. Мойо винаги твърди, че са излишни забрани, чийто контрол не може да бъде упражняван. Те си еволюират в идеите, бъкат, ферментират, докато грам от смисъла, на което реално се случва не им увлиза в цитоплазмата :))). Много естествено е да ме познаваш вече и да знаеш, че аз не изисквам, не тропам с краче, не харесвам това веене на лични данни, поради което и настъпи главния разлом между мен и бившите ми "приятели". Имена, рождени дни, зодии, публикуване /издаване на книги, кой къде работи, от какво го е страх....Едно само ме притеснява, Ал. Че ставам твърде неудобна особа за благоденствието на сайта и на Купоний ще му писне. Авторите пишат. Хората искат да си четат и коментират спокойно. Еееее, дотегна им от тая Фейри! Егати златната, дето я носи, та не могат да я поделят :()! Вчера ми липсваше, че не се появи, но те разбирам. Всяка комуникация от моя страна с ония:) , ти изглежда като предателство. А аз...не мога да вляза в рамка. И да съм аз, ама в забрани. Не са ми притрябвали амебките, много ясно, но когато усетя, че искам да реагирам, го правя. Защото, помниш нали, Една Добра черта! Дънов учи с всекиго, когото не понасяш, да държиш в ума си негоеа поне една добра черта. Това е връзката, стимулацията на позитивните неврони, увеличение на общото добро. Полезност, за разликата от обратния вариант. *** Извинявай, малко се колебая в момента дали отговарям на теб или на добре цитирани твои извадки. Е, случва се окото ми стъклено да се напука. :)))
Ех баби, вече ще се наложи и кафето да го пиете на ум, защото джезвето ви също ще е напукано и не се знае с кого го пиеш. Дали амебките или пък твоичкият Ал, Фалкон, а може и Циклон, пу-пу-пу тая уста не мога я спра, ама смешное многое смешнооо :)))
Лигоча ме налегна пак Ал и искам да си те гушна и шушна на ушето. Под одеалцето да ти се хлъзна и по бедрото да ти се тръкна. Усещаш ли как всичко в твоето тяло работи за теб и за мен най-вече? Ох, Ал, толкова си ми залипсвал. Твоя, твоя, твоя и само твоя Фъркаща Ф.
Фейче може да ти звучи наивно, но някак не го разбирам да пишат от твое име.Някак не е коректно.Та затова четях такива под, който има твоето име.Да, ама лексиката не е тази, липсва твоето чувство за хумор, избуява една елементарна махленска злоба с претенции за креативност.Аз не мога да разбера какво им пречим.Никой от тях не коментирам, пиша с теб, твоето мнение ,твоите изживявания ме интересуват.Даже ,когато си харесах при басейна, го асоциирах с твоят басейн на вилата, но след това се разколебах.Някога в курса ,предполагам ,чеи в курса на мъжът е имало виетнамци.Момчетата бяха слаби, дребни жилави и вечно усмихнати,а момичетата ,кото изключим някоя по-пълничка приличаха на порцеланови статуетки.Имаше един ,който една идея изглеждаше по-възрастен ,а той се оказа ,че е на тридесет години и според слуховете капитан от Виетконг.С момчетата си разказвахме мръсни вицове, но е въпреки, че една година изучават интензивно български ,го говореха някак странно.Някак накъсваха думите, а някои най-обикновени български думи, на виетнамски имаха съвсем друго значение,даже не цинично ,а направо много мръсно.Та като каза Дънов се сетих за едни случки от ранното ми детство. Някога като малък, когато нашите ме водеха на Витоша, срещахме малки групи от възрастни жени,много рядко и някой мъж.Като казвам възрастни, ама те много възрастни, носеха едни бели шапки, подобни на тези на пионерите от "Артек" поне така ми се струваха ,но някак по-широки периферии.Много любезни и внимателни , и винаги поздравяваха .Изглежда ,че рано са се качвали ,защото когато ние ,а ние сравнително рано тръгвахме, те слизаха.Много рядко се спира при езерата над Симеоново. Досадно ли ти е когато ти пиша такива неща.Не ти ли се е случвала име ,комбинация от думи ,звук, тема да отприщват спомени.При мен се случва. Ето днес, не казвам ,че се скарахме с моичката, но малко си казахме по някоя дума, все едно два-три бързи удара с рапира. Чу ли онази стара песен на един състав.Даже преди няколко години ,по някое от радиата я пускаха няколко пъти. За твоето музикално ухо тя е елементарна като композиция,но заглавието е интересно. Твой Ал. Следобедно кафе
Ал, как така би се подписал "Недосетливий и Незнаещ"? Поднасяш ме. Да, отворих клипчето, благодаря :))). За надсимеоновската полянка Ел Шадай съм чела доста. Там Дънов и идващите от базата им в Изгрев ученици, са спирали за кратка беседа и пиене на чай. Имало двама дежурни да изнасят един казан вода. Някъде из неговите книги пишеше и колко е полезно да се издиша като локомотив, по време на планинско изкачване. Да е шумно и рязко. Ал, във всичко, което кажеш намирам смисъл. Става повод да се замисля. Или ми изплува много по- късно, но пак е повод да правя съпоставки. Имаш невероятна памет! Общата ти култура е неизмерима. Колкото и да коментираме правилно ли е да се изневерява, твоите житейски сюжетчета, са като пътешественията на Малкия принц. Откривателстваш из необятните дебри на женската психика и ни поднасяш себе си, кога подмокрил мустак като доволен котарак, кога с лепенка на челото като от Еркюл и Поаро, но всичко това е част от теб. И то част, от Ал, когото не познавам, гладък, хлъзгав и мренест, Ал, който тепърва ще става това, което е днес, именно благодарение на опита си, поуките от него и поуките от чуствата, които си изживял, покрай това. И те не винаги са на триумф. А сега, твоето другарче, жената, която те провокира да се изгаряш, която ти роди дъщеря и която те кара да и се възхищаваш е най- важното нещо, чието спокойствие цениш като зеницата на окото си. Кое да не ми харесва у теб? Кое да ме отегчава? Че аз се уча от всяка твоя мисъл! Като казах уча :)))...да ме видиш нощес как се разприказвах с моя Джем. Джемини. Като жадна пих от морето на познанието. Пия и все по- жадна оставам. Бреййй, хванах му се на кукичката :))). Ал, толкова да не ми звучиш като себе си, че губя увереност. Колебанието не ти е присъщо. Вярно, ако изпитваш болка зарсди крака, друго е. Тогава човек малко губи реална почва. По- уязвим е. Аз няколко пъти съм страдала, ама истински, от наранено его, че са ме обидили или пренебрегнали, от важен за мен човек, но Ал, никога това не е била самата истина. Не е било това като намерение. Просто в нашите слаби моменти се вслушваме с малкото дяволе на рамото от ляво и се оставяме да ни убеди колко сме горки и измамени. Не, ще вярваш. Като луд. Като дете. Ще вярваш, защото това е истинското и приятелското. Избрала съм те. Край. Не се подигравам. Не се отегчавам. Не изисквам поздрави ( даже не разбрах дали си бил или те или обожемой...) кой ги писа всички тия излишества за еро сайта. Последно говорехме нещо интересно, да си продължим, ако ще си продължаваме, но за да избегнем недоразумения, не е ли възможно щом имаш профил оттатък, да имаш и тук? Питам си. Редовен въпрос. Не е искане. Казвала съм ти как този дето ми е бил тръпка, химическа, с повдигащ косъм :))), ми казваше "Искай"! Е няма пък! Няма да водя. Да искам. Да нося отговорността на мъжа. Ти ще ме целунеш. Ти ще кажеш "Ела". Ти ще кажеш "Искам те" първи. :)))) Ал, объркана съм. Размиват ми се правилно и грешно. Не зарсди философски понятия. А заради опита. Този, който те учи да си спестяваш. Да не повтаряш грешки. Този период с активната умствена дейност и по- изолиран живот си казва думата. Днес спорим с мойо. Ама от онея градиращи спорове с ескалиране на емоции. Да не съм била пускала пералнята, да чакам хубаво време. Ей божееее, ама що не си го хапех от началото на брака, ми ще ми се меси във всяко нещо от домакинството? :))))) Прегръщам те! Само, ако си моя истински Ал! :)))) Ф
Гълъбчета, искате ли още или да спираме?
Край! Баба пристана на Дядо, де се е чуло и видяло? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Музейните ми експонатчета те. Да ви уведомя набързо, че колегите са закрили шоуто тотално преди 4 часа от тяхна страна. Това значи, че няма пак да ми скръцват със зъби за туй и онуй(то щот пък на мен ми е през дедовия у.й) и викам да не ви е скучно, пък и да ви поддържам тонуса. За вас го правя, за вас мисля, да не мухлясате тук затворени само двамката да ви проветрявам кътчето. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добро и доста топло утро, красива и умна Фея. Чета, чета и се чудя дали пък не съм се превърнал в нещо много интересно. Да, ама пак съм си същият. Просто ти ме караш да си споделям най-обикновени случаи, някои дълбоко потънали във времето, други по-скорошни. Казвал съм ти, че другарката Иванова стандартно ми пишеше 3,5–4, а когато един или два пъти изкарах 4,5, помислих, че съм станал Димитър Димов, Талев и Вапцаров в едно, ама това си беше квантово отклонение.Та за дановистите са съвсем детски спомени. Нищо не знаех, но ми правеше едно някак нежно обръщение към мен, ако съм се замотал в краката им. Тогава хората ходеха на Витоша за здраве, сега се качват с кола до „Момина скала“ и смятат, че са били на планината. Сега цари едно запустение и мизерия. Заговорих се със съседа, онзи, с когото и неговата съпруга ходихме да стреляме някъде към края на язовир „Искър“, в една долчинка, разбира се и Центи, а понякога на връщане в "Златната рибка"-/за там ще ти разказвам за една трагедия, която баща знае ,но ти не я знаеш/. Разказвал съм ти и за занимателния случай на морето, когато се намерихме пред „Метропол“ и жените се печеха по монокини.Та той сега е някъде охрана и доста често ходи на Витоша и казва, че много от емблематичните хижи и почивни домове тънат в демократична разруха и запустение.Буба (Дани) понякога си спомня как сме потъпквали нейната детска воля и сме я „мъкнали“ на Витоша. Беше малка и на едното ми рамо висеше хубав гедерейски сак, пълен със сурово месо, плодове, нещо като покривка, разбира се, онова емблематично плащ-палатка, на различни зигзагообразни шарки в цветовата гама зелено, светлокафяво и уж някакви тревички в същата гама. Носех и нещо като малка сапьорска лопатка, за да изкопая ямичка, да премахна тревата около нея, да запаля огън и да изпека месото. На Буба (Дани) най ѝ харесваше да търсим гъби, но само които познаваме: рижика, масловка, много рядко горска печурка, но тя е коварна. Двечките имаха червени телогрейки с якета. На Центи в черно-червената гама, на Буба сходна, и една руска шейна. Е, понякога с кабинковия Симеоновски лифт, горе някъде към Платото, намирахме между едни морени зърнест сняг, закопавахме бутилка бяло вино и познатото упражнение.Просто с теб си спомням случки: детски, не толкова детски, момчешки, войнишки, студентски, вече служебни, от най-различен характер. Знам, че не ме съдиш, не се заяждаш за всеки детайл, просто двама споделят случки в най-суровия им вид, без да са „фризирани“ и парфюмирани. На всеки му се е случвало. Съвсем спокойно си споделям за онзи гаден период, когато бях като корнишон. Добре, че поне не останаха много белези, ама като гледам разни холивудски и английски актьори, като младия инспектор Барнаби от „Убийства в Мидсъмър“, та той май е по-зле от мен.Тя и Румката (онзи с триъгълника) ми казваше: „Ама я стига си се вманиячавал.“ Пиша ти разпокъсано, просто ми се иска всичко да ти опиша, ама то са най-различни дребни неща. Не са интересни, но са част от живота ми.Тя, Центи, се чуди как мога да помня такива дреболии, а тя също е свидетел на някои. А аз започвам да ѝ обяснявам къде, как и кога се е случило, а тя коментира нещо от сорта: „Ама как може да помниш такива дреболии? И затова не ме слушаш и когато ти кажа нещо, не го помниш." Обяснявам, че аз го чувам, но съм включил филтър за нейния глас, за незапомняне, и това я дразни. Искам още да ти пиша ,но ще досадя, ти сядай и зубкай ,ако има още изпите ,че нещо форсирано беше предишните две седмици. Прегръдки, целувки с внимание да не ми "забиеш" едно "цуки".Твой Ал
Добро утро, Ал! Силно разтеглена е тая сесия и не отпуска напрежението вече много дни. Някои момичета се хвалят, че си знаят еди кой си предмет. Аз по философското правило, разширявам окръжността на кръга със знания и увеличавам допирателната повърхност с незнанието. Още време ще продължава тоя зор. Стигнахме до интересните предмети. И всеки миг е ценен, което ме прави доста несрещаща се за по кафе и несоциална. И у нас има доста факти от общия ни живот с мойо, които съм забравила или изтрила и той възмутено ми детайлизира в безуспешен опит да съпреживея умилението му :))). Пък после, жените били такива- онакива. Е не. Може би сме планово- ориентирани, впрегнати и фокусирани, усещайки колко е важно да ви насочваме и не присъстваме реално в настоящия момент. :))) Знам ли? Прегръщам те. Имай прекрасен ден! Ф
Ал, възпирам се. Понякога хващам телефона и ти пиша разказвателни и нецензурирани случици, както стана и снощи. Друго беше като само ни подслушваха. Тогава ги бях забравила. Онези. Пък и като не сядам пред компютър, няма онова звукче, зареждането, цялата идея, че се гмуркаш в мрежата, а просто цъквам в телефона като да е личен чат, психологически се заблуждавам в повече камерност. Жалко за пикантериите. Щях да ти опиша нещо и да питам дали и как би процедирал. Ще се нагаждам в движение. Да не съм твърде разкрепостена. Твърде интимна и сантименто-обвързваща. Твърде скучна. Твърде аз. Минахме през устройството на вселената, оборихме физиците :))))), то ...какво остана? Глупостчици, малки сладки. Ама не ща :))) да ми ги ближат други :))). Та, ще ми отнеме време като как да се прегрупирам. Ф
Само за малко и млъквам, за да не ти преча. Душко, браво, ти си умно момиче. Вярвам, че нямаш проблем с усвояване на "матряла". Интересно ми е словоблудствието на журналистите, които не правят разлика между тангента / допирателна-народно название/ и хорда. Говоря за масовото наричане на Северната тангента, а тя фактически е хорда.Тангентата е права линия, която допира дадена крива само в една точка, в най-общият случай окръжност.Хордата е права линия, която свързва две точки лежащи на затворената крива /окръжност/ и лежи вътре в затворената от кривата повърхност. Та като чуя Северна тангента и това дойде от онова странно същество наречено Борисов. С един познат, рокаджийче, голям веселяк, някога не пропускаше Джулаята на Камен бряг., има снимки с някои от "Пърпл" и "Юрая", та сутрин ме весели с разни анекдотчета по Вайбъра. Примерно, малки последователни рисунки, разговор между малък ученик и сексапилна учителка. Та малкият казва "Госпожо имате много хубави цици.", Учителката отговаря "Иване ще ти ударя една през устата ", а ученика добавя "А може ли другата да ми я дадете в ръка".Има и други: "30-годишен мъж през 1026 година: Живях пълноценен живот". 30-годишен мъж през 1726 година: Имам 11 деца. 30-годишен мъж през 2026 година: Все още не съм готов за сериозни отношения. 30-годишен мъж през 2036 година: Мамо, ака ми се." Може и нещо такова :"Една баба отива на зъболекар. Сяда на стола и се разкрачва. - Бабо, аз съм зъболекар, а не гинеколог. - Млъквай и извади на дядото ченето!" Нали не са просташки и да знаеш от онзи юнак са, от къде ги намира загадка.Ето още едно "Мъж при зъболекаря: - Сега може да Ви заболи! - Давайте, аз съм мъж, ще изтърпя. - Спах с жена Ви..." Ей, такива ги пуска Пак ме извини ,за отнетото време. Ама кореспондира ми се с теб.Ал
Ал, Ал :))) караш ме да се хлъзгам по лигоча ти и ох, смешное :))) кап кап кап върху дивана. Ф
Ал :))), излязох от изпит номер 5, остават още 2. Йеййй, айде да празнуваме. Не искам да се хваля.... :)))))) Ф, истинската
Браво,браво ,браво-нямах съмнения, че ще изкараш изпита.Ама много изпити, цели седем,ако правилно съм разбрал.Ти тактиката на Центи ли използва- с влизане в началото или по-скоро моята ,по към краят, когато се надяваш преподавателят да е изморен и да му е писнало.Центи щурмувала в началото и ,излиза с гордо вдигната глава, стига да не идеологически ,тогава имаше такива ,безсмислици-там хич я няма.Ал
Ал, бая ми се изчетка егото днес. Нямам тактика за номерация. Устроени са по различен начин, всеки изпит. Което ме изненада, е ръката ми. Докато се чудех дали ще се сетя всичко, тя беше направила скици с легенди :))). Реално с няколко картинки преразказвам темата. И ми зададе един въпроса даскала, виждаме го за пръв път. Отговорих с една дума. Ама дали очите ми са били хубави. Или спокойни. Човекът нафраска шестичката на момента. При другия даскал по другата тема тпва същото се повтаря. При третия ми проверява бая дълго време, излиза и пита: "Ся тебе кво ште праим?" . Отговарям "Ша ма пускати". А той ме хвали " Много хубав реферат!". Е, реално го е писал чатджи, но всички курсови реферати са така, пък не са ги хвалили. Сигур избрах интересна тема. И тъй, Ал. Дремнах и ставам за кафе, и да уча за следващия. Но вали...Мокро и шумно от тропота по покрива. А на мен ми кефффф. Ф
Ал! :))) Не мога повече да я държа. Глупостчицата ми напира да излезе през зъбите. Приготви се. Снощи си мислех за теб, докато си придържах вибриращата машинка :))). Искам да си ме представиш. За да оцениш накрая на ситуацията и да ми отговориш. Облечена в дебела хавлийка след баня, съм приседнала на леглото, с гръб облегнат към стената и стъпило на леглото ляво стъпало. Дясното си е в джапанката на пода. И в тази полуразкрачена поза, полагам вдълбнатото цилиндърче на тресачката върху зрънцето клитово. Имам желание да отмахна повсеместното кожно напрежение и да се свърша за две минути. Тук ово си е стАндарт. Такаааа. Когато вибрациите докосват определени места, вълните, които се разнасят са или остри или глухи, високовурхово честотни или по- басово приглушени и бавни, но в крайна сметка, възбудата ми се събира в една точка и скоро ще изригне. Работата е в това, че устните ми са затворени! Опипвам ги с пръст. Мекота. Кадифе. Но се чуства граничната им прилепеност и ни вагинслен вход, ни дявол. Опипвам нагоре- пак си е събрано. А нервната стимулация на ерогенната зона вече кара долното ми стъпало да трепери и двете бедра, напъчени напред да подскачат без ритъм, в неконтролируеми конвулсии. Тук идваш ти на ход. Мислено те вкарвам в стаята. Застанал на прага, ме гледаш. Не се вижда много. Личи си с какво се занимавам, разбира се. Но нямаш идеалната видимост към гениталиите, освен най- ниската част на цепката, при това затворенка. Ей тук ми е въпросът. Ще влезеш ли да си вземеш риза с бърз поглед и усмивка? Или ще се приближиш и ще разтвориш лабиите. Ще топнеш пръсти обърнати нагоре към точката и ще се заемеш да я гъдилкаш, докато изпусна машинката. Дали видът на тресящи бедра и разкрачена гола жена ще ти подействат силно? Или слабо, заради неразцъфналата орхидея? Защо си свърших с всичките му присвивания като след кисело- горчиво: тва клит, тва лабии, тва вагина, всичко се изказва в нямо облекчение, но реално усто-разкритие- зеро. Та, за теб си мислех. Би ли ми ги поразтворил малко? А? :)))) Да подадеш едно рамо? Пръст? Два? Айде от теб да мине. :))))) Оххйй , знаеш ли, пиленцето ми, като си кажа глупостчицата, как ми олеква и как тихо се разстила кожата по лицето ми като пролетно бризче край меандри. Ф ученолюбива
Патерицата 4 часа вече се пули и чудом чуди с коя фигура да подходи да не е шах и мат. Дали истинската Ф му пише или сянката зла му шепне. Ами ако се разпищоли де не трябва......
И да се чуди и да не се чуди, какво да се обажда и да прави с тоя мекия срещу тая ненаситна ламя Спаска. Ще чака играчката да си свърши работата и сутринта пак ще дойде росен пресен на кафенце. Робин Хуй вече вдигна ръце и избяга. Няма друга конкуренция на хоризонта.
Спаскеее, Спаске Ма, пссст, ти няма ли да мъцнеш нещо по темата, знам, че и толкова лелеяния хуй да си налапала пак ще го изплюйеш за да се изходиш словесно. Твоят САКРАЛ
А, 69, то като номера на моята хонда В 6969 ХЕ
Ал, самотно кафе пия. Добре ли си? Как си? Какво става с крака ти? Ф
Добро утро мила, умна, прекрасна Фея. Не съм в къщи. Прегръщам те, целувам те по цялото тяло. Твой А.
Как да е, толкова е смотан, че освен ръцете си сега е успял и крака си да навре в зяпналия си анал. Сега центобидона го влачи от болница на болница за да му ги извадят. А ти баби си сложи силиконьо до теб, налей му в една чаша и пий в неговата компания и без това е 22ч. в денонощието с теб. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал! Чух певец да изграчи "cigarettes", пия кафе и тези асоциации мигом те създадоха пред мен. Знаеш ли какво си представих? Искам да те видя гол до кръста. В стари дочени панталони. Как си приключил с цепенето на дърва и се ошляпваш под мишниците с водата от бидона под капчука. Привиждат ми се гръдни косъмчета. Причуват ми се кукувици. Парцалив сняг, оголени брези, пара от дъха ти. Знаеш ли, колко енергично бих прала в легена на студа, ако само знаех, че и денем, и нощем си все наоколо? #Пропилян живот :)))) Ф
Не ти се причуват. С тях си кукате по цял ден в обърканата ти кратуна.
Тая па сова! Не мигваш ли изобщо?
Ку-ку ку-ку Бухали и сови
Фейче,Голямо разочарование – нямам нито един косъм по гърдите. Мускули – да, косми – не. По ръцете и краката – да, но безцветни. Както каза дерматоложката ми – имал съм много бяла кожа. Не съм го знаел.Между другото, има ме на няколко снимки по сини бригадирски дочени панталони, синя рубашка, а на някои – със синя барета. Даже когато Центи дойде с министерската „Волга“ в Писарово и ме видя на транспортната лента, с която качвахме царевицата на огромния куп, бях в сини панталони от док и синя рубашка.Тя – свежа, хубаво и чисто облечена, с резедав ленен панталон, блузка, а аз – в синьо, целият с разни люспи и влакна от царевицата. Голямо притеснение да не изцапам седалката на „Волгата“.Така аз – в прахуляк, тя – в свежи дрехи, се бяхме прегърнали като залепени в центъра на квартирата ми, когато хазяинът дойде със своите морално-сексуални притеснения. Румката ,онази колежка с триъгълника ,развиваше ,че в мен има и северен тип ,а в очите от степите.Прикомдировките в СССР, рускинките ме питаха дали не съм от Прибалтика.Пак целувки-Ал
Бошкеййй, ти си бил! Тези сутрешни облепки по цялото тяло са били твои? Е не е истина! Тогава си казах, че няма как да съм извадила таков късмет чак пък! И ето с право. Де, късмет за косъм. Де, Центи е у вихъра на прегръдката...а ассссс ....аасссс ще се свия в миша дупка и няма да са приплясквам с на хората романтичните спомени. Ще взема да те заменя, Ал. Ще ти ползвам качествата и ще си ги прикача към някого, който не е имал Центи да ма сече с терци и белоти :)))). Ще си пиша фантазийкииии ...я да видимммм...ще си го кръстя ...нищо не измислям. Ама как така ме целуваш, точно след като си се целувал с Центи в оная стая?! Охххх сърдцето ми! Нененееее. Знаеш ли, Ал. Мисля, че в такива ситуации, художниците сменят стила. Кубизъм. Сюрреализъм. Абстракционизъм. Онанизъм. А, да. Ето. Това Е. Това е моят стил. Ал, ама много си ми специален! Може да ми кръцаш любовните крилца, но ми залепяш творчески. Как да не те обичам? Като Слънцето! Не ! Оооо неееее. Ше ми се разлепят перилата разпилени волно. Ще трябва, да си фъркам под сянката на кулите на Иф. И само там. Докато не стана храна за рибките. Аххх Въххх горката ассс. Каква съдба! Айде сега, да отварям пак учебникаА, че кое време станА! :)))) Ф
Деде излезе от летаргията и влезе в еврогейския Интернет. Ами то на него възможностите са му толкова, да лопа по клавиатурата и да пуска дългосвирещата плоча със спомени от соца. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Аз да питам, има ли още някой който да се съмнява, че баба я пере здраво сачмата у главата??? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!