Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Залата бе огряна от веселбата на лъчи, проникнали през огромните френски прозорци. Тежки пердета, прихванати встрани, отрониха нежни фини власинки, чиито танц приключи върху дебел килим. Роялът в сенчестият ъгъл излъчваше абаносова аристократичност.
Залата оживя с приемния изпит по виола.
Комисията, състояща се от дама над средна възраст, около 52-55 годишна, и професор, може би малко по-възрастен, отдавна не забелязваше детайлите в помещението. Затова пък обонянието им дишаше с пулса на попилите в стените вибрации на музика, озвучавала Замъка от векове.
Очертаваше се горещ ден. Независимо от копринената си блуза без ръкави и лека ленена поличка, професорката по виола усети, че ако иска да запази мозъчната си активност будна в тази дълга сутрин, ще се наложи да наблюдава детайлите. Не само да изслушва и възприема в цялост музикалността на изпитваните, но да си играе с изучаване на езика на тялото, с дешифриране на мимиките, навиците им, закодирани в облеклото и прическата, всичко. Фокусиране посредством разсейване на фокуса.
Колегата ѝ бе много симпатичен мъж, с когото си общуваха приятелски от години. Никога не прекрачили границата на колегиалността, все пак по време на редките им общи извънработни срещи си изкарваха изключително весело, зареждащо и в пълна симбиоза, печелеха игрите по време на тиймбилдинги.
Поредният участник приключи. И това дете, желаещо да бъде студент тук, показа високо ниво технични умения. Тя му благодари и надраска мнението си на листа несъзнателно. Нищо в изпълнението му, обаче, не я докосна. Разсейваше се през цялото време.
Влезе младеж, слаб, висок, изсечено лице, остри скули, изявен висок нос, хубави устни и русолява къса подстрижка. Лъхна на кедър. Панталонът му с ръб имаше страничен атлазен кант, елегантна добавка към модерните официалните облекла, нещо като леко намигване към стерилитета. Същия кант обозначаваше джобчето на кремавата му блузата тип поло.
Тя се хвана, че усеща засилен интерес към това тяло. Нещо в излъчването му и начина, по който се движи, ѝ напомняше на гепард, лежащ върху най-ниския клон на единственото дърво до локва в африканската пустош. Някаква стаена мъжественост прозираше от премерените му движения, стегнат изказ и непринудения му контакт с азиатката на рояла, колкото да ѝ даде наставления, още веднага щом нахлу в пространството. Досега кандидатите не се сещаха, че това би било в техен плюс. Този бе различен. Някак, без да е нахален, успя да подчини ситуацията в свой интерес.
Колегата ѝ го заговори, имаше приятен глас, представи се кратко, но тя не излезе от унеса си да го наблюдава. Остави се на тази вълна да я носи, за да го почувства чрез свиренето му. И той започна.
Лицето му изведнъж засия, като че десетки светулки пърхат под кожата му. Стойката му, права, се люшна като полъх, в синхрон с началното движение на лъка, изпърхал гарван. От инструмента се изтръгна стон – дълъг, плътен и чувствено завибриран към приглушения си край. Сякаш кората на столетник проскърца под бриза и последния зелен лист се олюля във финално отзвучаване на кратката въздушна милувка.
Професора бе доволен. Усети, че момчето има дарба да създава атмосфера. Когато на сцената излиза артист, се чувства как той оплита една фина енергийна мрежа от магия, която, подобно на паяжина, оплита съзнанието на публиката и го задържа подвластно, за да го пренесе през буря от емоции. Професора се обърна към колежката си, за да сподели приятното първо впечатление, но я видя напълно отнесена. Погледът ѝ, едновременно мек и интензивен, поглъщаше момчето. Мхм, явно и тя е усетила същото.
Музикантката се понесе по този повей, който отнесе дървесната въздишка да отлети. Пренесе се нейде из Тоскана, из зелените обли хълмове, разхвърляните златните стърнища и почувства дълбоката сянка, подпряла гръб на дъб. Невиждащият ѝ поглед пиеше от енергията, излъчена от кандидат-студента и я пренасяше в образи, толкова реални, че чак усети как лицето ѝ пари, зачервено и задъхано от усилието да добута велосипеда си до дървото на хълма. Където бе и той. Проследи контура на дланта му, следващ огънатите пръсти около седефеното око на лъка и усети как тази ръка посяга към нея, огряна от тосканското слънце и я докосва по нейната ръка. Когато очите ѝ се разходиха към лакътя, без да пропускат изсветлелите от лятото косъмчета върху помургавяла кожа, тя настръхна. Погалена от тази магнетична длан легна върху пръстта, върху изпъкналите коренища, над нея се надвесиха ефирни макове и тези мъжки ръце, които я изследват, галейки.
Лицето на музикантката се изчерви ярко по бузите и хищна страст изкриви челюстта и погледа ѝ в нещо, което вече не бе тя, обраната бяла жена, а в нещо, което не изплаши мъжеството на професора, а напротив, събуди ловеца у него. Докато тялото ѝ реагираше подсъзнателно на прожектираните в съзнанието ѝ фантазии, тя неусетно бе разтворила крака и финият лен се бе набрал до средата на оформените ѝ бедра. Те се очертаха подканящо стегнати и на професора му се прииска да плъзне пръсти по тях и да открие още по-нагоре, там където бедрата се сливат и където никога не бе имал честта да надзърне, колкото ѝ да му се бе искало. Мислите му се отклониха в умствен спор със себе си дали бельото ѝ е памучно или дантелено. Представи си путката ѝ скрита под плътно памучно бельо в плитки и изрязани високи бикини. Засрами се от тази мисъл и я стрелна извинително, но това което видя го надърви зверски. Тя облиза горната си устна с почти напълно изваден език, досущ както кравите по време на паша. Езикът ѝ се разходи на забавен каданс и по долната устна, от което те лъснаха мокри, полуотворени, блеснали в розово. Стомахът му се присви от желанието да усети тези устни, сключени около хуя си.
И мигом видението на разтворените ѝ бедра пред очите му доби мокрост по плата и бикините се оказаха пречка на възбудата ѝ.
Момчето свиреше с жар. Сключило вежди в гърч на телесно страдание, то пристъпяше ту на единия си крак, ту на другия, а бедрата му изпъкваха, напрегнати и понасяха мълчаливо стаеното желание за борба с реалността. Издължените му бицепси проиграваха леко напрежение, което във фантазията на професорката се превърна в жилести рамена, обвесени над нея и тяло, чиято младежка слабост я притиска едвам-едвам в областта на стомаха, когато тазът му потъва към слабините ѝ. Тя усети как хуят му прониква страстно и невъздържано простена на глас. В смущението си се огледа светкавично към колегата, чиито поглед я изненада. Тоя я бе наблюдавал и хич не безразлично. И независимо че го хвана в крачка, не отмести очите си. А я задържа в тях. Каза ѝ нещо. Излъчи признание. Обещание. Този път тя настръхна по цялото тяло, накокошини се като от мимолетна ледена хладина.
Младежът свиреше с хъс, емоция и много контрол над публиката и акомпанистката.
Професорката се върна в реалността. Освен възхитата си, сега се опита да си влезе в обичайната роля. Щом пиесата свърши, му зададе въпроси и го насочи към конкретни пасажи от предстоящия му репертоар. Това, че мозъкът ѝ отново заработи нормално, хич не я отрезви, защото съзнаваше ясно какво ѝ бе внушил колегата ѝ. Сега наистина ѝ стана свръх топло, а близостта му твърде близка и дишането му, твърде шумно, и лицето му твърде опасно напрегнато.
Момчето със сигурност трябваше да стане един от тях. Знаеха го много преди да го изпратят.
Скоро последва обедна почивка, която едвам дочакаха. Извиниха се пред пианистката с нужда да изкоментират явилите се участници на изпита. Заключиха залата след нея. Останаха за миг вцепенени. Тя, седяща зад бюрото. Професорът с гръб към вратата. Половин минута се гледаха и минаваха наум всичките си моменти заедно, когато са се желали, но не са смели да го признаят пред себе си. Момчето отпреди малко бе само средство, нужно звено, катализатор, който да ги свърже като загубени електрони в един атом.
Телата им се затърсиха. Втурнаха се с невиждана за изминалите им години заедно страст. Тя го пресрещна някъде в средата на килима и залепи жадна уста в неговата. Бедрата им се допираха и тя усети адска възбуда от познатата енергия на нещо сигурно, мило и доста силно. Той я прегръщаше като нещо скъпоценно, нещо бленувано, сънувано и я облада с мощно нахлул език. Близостта на лицето му, толкова скъпо за нея, фините бръчки покрай очите, линиите на преодолените житейски проблеми, волята, издълбана покрай устните му, брадичката… всичко това ѝ се видя най-мощното еротично видение в мъжки образ. Защо не го бе съзнавала досега?
Тоя я прибута чрез бедрата си назад към ръба на масата, на която лежаха списъците и оценките. Тя приседна леко с подпряно дупе, но той я прихвана в кръста и я повдигна да седне. Приклекна между краката ѝ като едновременно с това вдигаше ленената пола в припряна нужда да открие най-сетне какво бе бельото ѝ. Лицето му се озова пред силно изрязани дантели, които той веднагически засмука. Толкова време бе желал това, без да го съзнава. Изпъшка от удоволствие и продължи да стене, като премахна преградата на бикините с отмерено движение встрани и олиза цялата ѝ цепка, която нагорещи езика и съзнанието му в неизмерима възбуда. Причерня му от желание. Тя вече не бе тя, а антилопа, в която впи зъбите си и я захапа. Задърпа срамните ѝ устни настрани. Завря езика си в напълно потеклата ѝ от страст путка и я проникна така дълбоко, че усети как по цялото ѝ тяло премина мощна конвулсия. Вкусът ѝ го побърка. Върна езика си легнал по розовите ѝ листчета, разпльокан и притискащ плътно, докато не усети бабунката на клитора. Това го изстреля в нова орбита. Нейният клитор. Той имаше достъп до путката ѝ. Замая се. Озверя. Изправи се. Рязко си свали ципа и нямаше време за копчето и колана, но разумът надделя. Разкопча ги. Сурна дънките надолу и обхвана члена си с ръка за секунда. За миг се наслади на гледката. Хуя му, розов, надървен до пръсване, главичката, блеснала от капещ нектар, насочен към нейната зейнала, очакваща го путка. Разтворена. Сияеща в преливащи отблясъци на лилаво към розови, гладките ѝ тъкани го примамваха към влажната дупка на кладенец, в който топките му искаха да потънат. Без колебание, той за секунда потърка главичката на кура си по цялата ѝ вече открита като орхидея женственост, омокри се още от нейния гостоприемен извор и внимателно бутна хуя си навътре. Докато натискаше с таза, я прегърна. Слабините му я опряха. Устните им се сключиха в съюз, от който пиеха възбуда и споделено желание. Хуят му отброи оребрението ѝ и потъна в нея до непреживени дълбини, от което му прималя. Сякаш целия потъна в нея. За миг се спря, потънал, но не опрял в дъното ѝ. Боже мой! Това го озвери така, че да поиска да я сложи в друга поза, когато да може да я разкъса. Но сега я прихвана за издадените в сочност хълбоци, сплескани от седежа и я заклати в забързващо се темпо. Без да мисли. Нито за нея. Нито за него. Просто бърз, стегнат ритъм, най-древен в природата, от зората на живота, без ноти, без мелодии.
Обладаваше я дълго, мощно и дълбоко в пълна еуфория. А дантелите не успяваха да попият течащата страст и сладки сокове капеха от бюрото право върху дебелия килим. Кап… кап… кап…
Познато усещане, но без този страстен край. Все още. Поздрави от 11000 м.н.в., Фейо.
Определено си човек на изкуството!!! Я ми кажи, Хаусер ли слуша, докато пишеше разказа?
Колежке, и аз съм виолист, макар бивш и вече непрактикуващ, но разказа ви ме развълнува. Не само заради музикалните и романтични отклонения, но и заради това, че когато бях ученик имах корепетиторка (а вие сте писали "акомпанистка"), която много ме дървеше и в юношеските си мечти я бях "ебал" доста често...на ръка. Беше много красива жена! Сега съм дърт 60-годишен пръч, но още ме гони мерака и да - падам си по "наборки" или малко по-млади от мен жени, а не (вече) по млади момичета. Преоткрих сексуалността на зрялата жена! ;)
Ехааа, таман влизам в новия си дом за следващите 14 дена. Марчело звънна да остави бутилка вино. :) И тези коментари :))) ох , ах , мед ми капе на сръчицето. Виолисте, със сигурност се познаваме, ако сте от София :)), много ми е приятна и задочната комуникация. Честно да ви кажа и двете понятия се ползват, но ко- репетитор звучи по- като съпровождащ хорови и танцови изпълнения, докато акомпанирам си е в смисъла на съвместно и равноправно музикално участие, тип камерно музициране. Тааа затова така ползвах. :) В нашия занаят клавирите често заместват цял оркестър, но има и доста произведения, които са си композирани за роял и струнен. Посоке моя, докато пишех, слушах виолата и успоредно с нея, съвсем различни произведения свиреше азиатче на рояла. Обожавам как класиките се напасват и няма дисхармонии, хаос и шум. Но обожавам и хаоса от настройващи се инструменти преди симфоничен концерт. Вдишвам тези секунди магия, еуфория, настръхвам....Благодаря, момчета, за думите. :) Целувам ви
Fairy, не съм от София...от един морски град съм. Следя ви разказите и коментарите и бях сигурен отдавна, че сте интелигентна жена и човек на изкуството. Много обичам да правя любов/секс с интелигентни жени - имат някак си друг подход към акта, влагат много чувство и го правят като за първи или последен път. Като ученик в последният курс на Музикалната гимназия имах една съученичка, която така и не ми даде, но за сметка на това пък ми правише най-страхотните(и до днес) минети, с много чувство. По ирония на съдбата беше флейтистка. :))) Идваше у дома за да й помагам в уроците по хармония и когато нашите ги нямаше....такава "хармония" се получаваше, че понякога чувах фанфари в ушите си. Но защо не ми даде да й го сложа или да й оближа малката путчица, така и не разбрах. А не беше девствена. Ох, надървих се....нещата май ще загрубеят! ;)
Много се радвам, че има толкова интересни разкази свързани с музиката. Аз съм пианист и ми се е налагало да акомпанирам на виолистки. Обичам да свиря в дуо с дама. Има жар. Хубав разказ! Поздрави П.П.
Ех, тази изумителна каскада от антагонистични детайли за сапиосексуални. Ама вижте само крещящата несъвместимост на "високите френски прозорци" и " тежките завеси" ... Обаче в анализа на
.. Абе тука като същий СЕМ експерт котарака на жена ми ми разля бирата и си еба мамата. Ма няма страшно, имате достатъчно глупости за четене, че да разчитате на моите. Отивам за бира : Вероним
Веро н име, привет. Някои термини, които ползваш не ги разбирам, но ще проверя в речника. Все пак схващам, че имаш забележка към френското на прозорците и веднага уточнявам- ами таванът не е по стадарти 2,50 м височина ново строителство , а стар стил, та затова стъклото е мноооого високо. Все пак, стана ясно , от пода до тавана - все прозорец. За тежестта, плътността и квадратурата коприна на кв см в текстурата на тоя бордо- керемида плюш, виж трябва да се върна и да проверя. Чакай, имаше музей на дамаските във Венеция, там ще ида за по- достоверно. Бас държа, че са поръчани от там. Хващаш ме сънена, та пиша каквото мисля, инак имаше тук един потребител - много лошо се издъни, много тъпотии изписа, с него ич не бих се занимавала да си лакърдисвам. Но сега отварям очи при новите шумове, гледки и изведнъж се плясвам от умилиние колко голяма музикална група сме ние, любителите на ритъма, и в секса :), имам предвид. Кой музикант, кой музикални деца направил, кой в група свирил, кой само пее на микрофона, но все пак общата радост колко сме си надарени :), ме опиянява от щастие. Да не ти се вярва чак, какъв естествен подбор на таланти! :) Изобщо да не ти се вярва, но за теб лъжа, за мене истина, още много умнотии съм изписала , та вземи си и семки слънчоглед , щот има да се чудиш от кое по - напред да редактираш. С най- добри чуства, кака.
Може"...издадените в сочност хълбоци..." да са "..сплескани от седежа...", обаче младенчески "розов хуй" на дъртия професор ще оправи непоправимото. Абе Верото няма грешка. И понеже някой си мисли, че се заяждам, ще споделя следното : Заслужават си не споделените копнежи, а споделените преживени. Разликата си личи. Вероним
Чародейке, за мен си един от най-ценните автори тук - много красиво, много описателно и много страстно пишеш. "Чух" музиката, "видях" страстта в очите на дамата от комисията и усетих възбудата. Много хубаво си го разказала. Само една лекичка забележка - предполагам си имала предвид леопард, защото гепардите не се катерят.
Карминеееее, много хубавичко ме докосваш по косъма. Благодаря, радвам се, че ти е било приятничко. Аз съм си профан, изобщо не правя проучвания като пиша, само пускам един факс към космоса и толкоз. Но си вземам бележка от УНИКАЛНИЯ подход на Вес за Машината на времето. Засрамих се, та се изчервих отвътре. Сега, относно cheetah току що проверих, не си прав. Има доста картинки как лежат на ниския клон. Но си прав, че се подвоумих, докато пишех. Сега си спомних, че беше така, двоумих се. Пък и една оперна певица репетираше за изпита си, навън, на двора и се изумявах колко е добра, дори на открито владееше обема на гласа си. Много сте ми милички, кат си лафим тъй сладко, чик ми се прищя да си отворя ipa- та вече. Ма е рано. И има нещо странно. Усещам се особено. Сякаш Фалкон е бил в мен. Чуствам го. Разписал се е. Тръпне ми лигавицата след сиестата, явно е минал набърже и си е отлетял....:))
Възможно е ,Феичке, при по-младите екземпляри, но доколкото знам ноктите им бързо се скапват заради начина им на ловуване и катеренето е по-скоро невъзможно. Това по спомен... Сега проверих: "За разлика от останалите представители на котките гепардът не може да се катери. Въпреки това обаче се възползва от ниските клони, откъдето има по-добра видимост за набелязване на потенциална жертва." Права беше, извинявай :)
Ма молим ти се , мили ми Герест Натопорчо! Ич няма се извиняваш, лафим си най- дружески. Казвам ти, аз си послъгвам сигур на общо основание, щот ся да ме питаш как изглежда бряст, не мога ти кажа. Но пиша ли, пускам онова стъкленото око и го питам дървото "Ти какво си?" та то си каже само и те така става при мени...Ма кой да следователства и да проверява. Логиката работи с другата мозъчна половина, а я хванах да бачка, А изпуснах "канала", "течението", "зоната" :))), музата демек.
Фейри защо не каза да ти направя едно проучване за перделъците. Щях да проследя историята и развитието им от древността та до днес. Еее така си пишеш наизуст:))) Музикакато история и еротика има навсякъде и във всичко. https://youtu.be/ctA3sU7sSqs #нитоденбезрейнболютУ. Весела
Златна, чудни поздравчета пращаш. Благодаря! :) Тук е малко дъждовничко, мокро, че и тресе чат пат с едни high pitch вибрации, дет ти побъркват слуха, кат свалени задни прозорци на магистрала. Поне квартала еврейски е сгоден, приятен и ме сърби да хващам да меря улиците по кучешкия ми навик. :) Та, на такава покана веднага ще се ползвам за следующия път и ще ти дам за проверка и редакция всеки ФАК. :) Мерсим ти. :)
Оффф, пак монолог на тая недоИЗДЪЛбаната вагина и й се привиждат розови случки. Никой ли не разбра, че на бабушкерата седяща до ДЪРТИЯ трябва да се смени памперса ??? Да бяхте сложили един леген под нея, ами сеирихте как напоява килима с пикоч! Феич, жена над 50г. половите й орган вече не се зове путка, а ШУНДА. Аз сутринта изкоментирах МОНАЛОГА, ама оня дърТия минал закусил, излизал задници пак, че и ме блокнал. Не се наяде, с мизерната пенсийка само за алкохол......
Пък на професора вземете ме сменете батериите на слуховия апарат, да не се напряга толкова.
Вълшебнице, на такива мърморковци като мен не обръщай внимание - все пак не пишем учебници ;) Грешки сме - хора правим :)
Милата ми тя, ще се скита немила-недрага из италианско, като дядо Матейко из Рая без да има къде една риикиица да сръбне!!!
Компасее, изпуснал си ме от радара, в Берлин съм. Марчело се случва по случаЕност да ми е хост в airbnb, висок, едър, брада, татуси, нищо общо с .....охххх, моя си италианец, който остава в историята като Събуждащия чрез вайбър. :))
Аз съм те изтървал от всякъде, ама нали знаеш, ще одиш де ша одиш и пак...?!
Хайде, Наздраве, че икиндия мина, а аз съм още трезв!
Наздравеееее, Посоке моя! Прегръщам те! Да ти е сладко!
Феичке , на уше да призная: - свирих на бас флигорна и цугтромбон :)
Излагаш партията! Как така трезв по това време? Хайде наздраве! Всичкия тоя ментак няма да го хабим за палене на печките я!
Наздраве, приятелю Кукуригов! Като те видя с чаша и черния ми дроб се свива, като слива в ошав!!! Трябва здраво накисване...
Посокееее, верно ле, духач? :)) Алелеееее, ква сме дружинка, верно! Кукце, мнооо як лаф "хора правим" :)))) Язе миткам, дирим си белята :) . Ваша, кака
Тъй , ей мъ нА, другари и другарки! Докъде бяхме стигнали? Ахаааа, наздраве с ipa- та. Всичко си накупих, хладилникът е пълен, само за чашките за еспресо дето липсват, ще дърпам ушите на Марчи. Абе, немой се надига мъг за сутрешното силно кафе, има си пинизи, 60-80 мл чашка си требе, аве молим ви се...:)
Уникално. No coment.No words..Феичкееее. За преподавател по български език и писане на разкази си АКАДЕМИК... Как е у немско??? Тренера ти подарява червен
Уникално. No coment.No words..Феичкееее. За преподавател по български език и писане на разкази си АКАДЕМИК... Как е унемско??? Тренера ти подарява червена роза , бутилка вино ,ягоди и шампанско :)
Тренера го ухапа КОМАР и затова постна комента без да го е довършил.
Тренер, благодаря! :) Колко мило се отнасяш! :) Хубаво е немско, устроенко, пусто ней италианско, дет тъй ми е на сърце. Аз навсякъде се чуствам комфортно и бързо се приспособявам. Обичам нови места. Казвам Лека нощ сега, че от бирата ли или си наваксвам, но направо спя на светнати лампи. Снощи се въртях ужасно след узото пък и си пусках ръката назад, сграбчвах си задника с длан, а кутрето ми се мушваше лекичко в задника, докато безименния и средния хлътваха вагинално...Зор, та зор! Иди спи! Погаля си облото на гъзинката, дръпна бузата яко и пак потънат тия пръсти....ужест...:) Ней хуманно, ней. Сега се завъртам и пак отлитам към по- добрия свят. Спокойна нощ!
:))) И Добро утро! Как се събудихте днес? Настроението накъде сочи? :) През отворения прозорец чувам пърхането на гугутка. Бяла черница ръси зрели плодове. Сънено се разпервам на морска звезда и се оставям въздуха да ме гали между краката. Йога включва да насочваш мисълта по точки от тялото, да ги усетиш, пробвайте :) Има доста приятни места, за които фантазията да си представи, че са скрити в нечия топла шепа, докато другата му ръка държи чаша кафе. Добро утро! :)
Винаги са ме възбуждали грубите момичета с контрабясите дето стоят в дъното на оркестрова та подредба. 15см
Добро утро, Fayri! Събудих се още в 6ч. надървен и си праснах една "злобарка" за добро настроение. :))) Представих си отново лакомата флейтистка дето искаше, ако имаше едно лесно, и тестисите ми да налапа барабар с хуя. Довечера обаче приятелката ми ще отнесе "плувката" като се прибере от работа - не ми стигна само "ръкоделието"....искам да й посвиря на цигулката. Хахаха... :))) Хубав и еротичен ден от мен. Виолистът.
Ей последния, мечтател, какво пречеше приятелката ти тази сутрин да отнесе плувката вместо да си правиш злобарка ?
Виолисте, ако си същия 60год мил човек, непрактикуващ вече музикант, евала ти за мисленето и изразяването. Много е хубаво, че си имаш приятелка. Радвам се на енергичността и ентусиазма ти. Хващаш ме бясна. Някой долен червей е откраднал КримиАналните хроники на Giv и ги е пляснал в блатото story анонимно. Знам кой не е сторил това деяние, но за тези, за които има подозрение е много лошо насетне. Винаги ще стои това петно. Защото като се подложи с грозно отношение, обиди, лъжа , следващата крачка всички знаем каква е. Разбира се, може някой съвсем случаен външен човек да е деятелят. Може всичко. Ако имах способностите на някои програмни гении тук, бих се хванала да разнищя случая. Уви, всички тук публикуваме напълно доброволно, следвайки най- чисти импулси, напълно съзнавайки какво е възможно да се случи, защото има всякакъв народ. Който също гласува даже! Излизам. Хвана ме беса. А знаем, че не ми се разрешава да се вълнувам много много. Еротичен да е денят ви! Аз имах контакт с един служител в dm, не разбрах пола, но настръхнах. Да, имам фетиш към мъжкарски, изглеждащи лесбоси, но в днешния разказ видях още много други нюанси, които предпочитам да не бях. Затова казвам, че не е хубаво да се пише всяка идея, която се посее. Понякога се отива твърде далеч. Да бъде Справедливост! Огън и жупел не докосват издигнатите вибрационно. Нека е Огън! Да изгори днес всичко гнило.
За Мадама от Пловдив[email protected]
Fairy, наистина си магьосница! За мен това е един от много запомнящи се разкази тук ( при все,че соста из усвах напоследък). Чувственост и еротика
Добро утро, Ал! Пия кафе с теб. А навън мъгливо. Сюрреално. Изолирано. Баща ми вчера се оплаква, че е остарял и се затруднил да носи туба 30 л?! Брат ми разправя как нови колеги, идващи при него да работят, излитат заради пълен мързел и липса на старание да се научат. И такива били момчетата под 30-35. И моите впечатления са такива. Семейства, в които мъжът нямаше 33, когато става баща, се разваляха. Много беше странно, че личния ни келнер, пристигна до всеки, за да му постели текстилната салфетка на коленете. Е не можах да го убедя да я подгъне в дълбокото ми деколте. Полезни ли са въглехидратите? Дали Радев да го харесваме или не? Не може човек да си каже смехориите на дълга маса. Има си подходящ максимум за водене на разговор над чинии. Знаеш ли, Ал, случило се е нещо в курса. Пишем, сближаваме се все повече, а онези мойте сссссс-съскащите, никакви не ме кълват, даже градират темата след мен. Да не очакваш :)))! Даже има нещо супер интересно, като отговор от вселената, един вид. Промените, които идват с втория семестър са подобрение по теми, по които съм роптала. Включително и даскала, дето напуска. Интересно е да си мисля, че все пак голямата ми уста прави нещо смислено. Ако съм изказвала и доводи, не само емоции и пожелания като тръмпи, някой се е вслушвал. Та, в духа на обнадежденост и създаваща се общност, продължаваме към оставащите изпити. Много интересни неща предстоят. Прегръщам те. Липсваш ми, когато съм с други хора. Нямат твоя такт. Мисъл напред. Вникване. Търпение. Имай приятен и зареждащ уикенд! Ф
Странната ми "кръпчица" тя, САМОТНА. Гледкаш ли час, през час дали твоичкият, малоумничкият не се е отбелязал. Пробвай да му духнеш нежно на ушенце, мож пък да вденЕ.....
Шев и кройке, разбрида ли се без мени? Еееее....ай стига плачка
Добро утро, мое Фейче. Сигурно и тук ще ни открият. Ако е за мен плачкането – съмнявам се, че слъзните ми канали функционират. Някога, преди много години, почина моята любима баба Ката /Катя, Екатерина/. Много си обичах това бабе и тя мен. Бях на работа, когато майка ми го съобщи по телефона в института. Изглежда нещо в мен, в очите ми, се беше променило, защото колежката с триъгълника (Румката) стана и някак без никаква еротика, но с човешка топлина, притисна главата ми до гърдите си. Знаеш ли, все едно се свих до малко момче, до нещо, което ме закриля.Когато почина моята тъща, толкова всеотдайна жена рядко се среща; раздаваше се за другите, начетена, културна. Казвал съм ти за нея – сестра на Пецулев. Стоя до тъщата, а Центи, стиснала зъби и устни, очите ѝ присвити като цепки, облечена в костюм с панталон, много тъмносин – dark night blue, с тънко, ама много тънко сиво млечно раиe, ръце изпънати по шевовете. Тя вижда майка си за последен път, но сълза нямаше,корава като камък, а обожаваше майка си. Едно парче ,но само за теб:: https://www.youtube.com/watch?v=BqZ6sRHpWIk /——— само за теб. Алекс Недосетливий и Незнаещ
“Фейчето” цял ден те чакаше ти да я “откриеш”, но някой май е бил много зает да обяснява как така всички “неприятели” знаеха за юбилея, само нейният Ал - не, а когато разбра реши да използва ИИ да напише някакви “несервилни” пожелания. Браво, Ал! Няма нужда да казваш нищо повече, всичко е ясно с теб
Тоя неоринтирания чукундур най-сетне дофтаса и пак започна със спомените си ръждиви. Обичал баба Екатерина, сега обичаш баба фърчолИНА- разлика нула, има, няма некви си 60 -70 години. Поне си разбрал, че освен баби друга жена няма да погледне пън, като теб. Два дни му бяха нужни за да се съфиряса, че кръпката с херпеса стои и чака там където самият той указа с кодове научени от института. Аз все пак й поддържах кръвното налягане, нема се притесняваш.
Вманиачений, погазваш всичко човешко и все повече ме отвращаваш. Имал си и преди години един супер смешен коментар, след който отново си се овъртоли. Правиш същото в момента. Имам опция да те игнорирам. Но имам и друга, по- жестока, по твоите определения, а именно да те държа на дълга верижка, с подхвърлено внимание за поддържане на интереса. Е, как е? Често ли ми гледаш фотоса във фейса? Лицето? За да ми говориш и да ти отвръщам? Както говоря на Ал :))), а, признай си?! С всяка думичка към теб, нежели смях, ти се разболяваш все повече. И знаеш ли кое е наистина смешно? Тези около теб се забавляват :)))). Сега да ти разкажа ли какво правя? Какво мисля? Как спах? С какво съм облечена? Или ще се опиташ да се позавъртиш оттатък, където скука и безветрие са опустошили забавата? Бошкеййй, горкичките напуснали Елвиси, изтрескали вратата, а после скръъъъцц, я обратно, под полата на мама. Е да, вкъщи си е най- гот. Що ли си мислехте, че е възможно да си мъж, ама без топки? По- здрави на потребителите там! #несадостатъчни #небезфейра #обичаметеф #неможембезтеб ***Сега сериозно. Приемаме, че Ал няма да преглътне, задето се смях на първите опити в "диалога на сенките". Значи и този период приключи. Е, селяН/Ви. Имам лоша новина. Ще се активирате като редови тролченца под редовите разкази. Ами, добре сте си дошли дома. Ф
Всъщност, приказва ми се. Ще ти кажа за ЧРД какво мисля. Мразя служебните поздравления. Тези, които се правят по задължение. Че било дата, че било ден, в които да си упражним словореда на "здраве" и "щастие". Даже за по- колоритно го казват баш майсторите с едно дълго "АааАайййййде! За много години!" Е, тва дълго Айййде ми е "най -любимо". Юбилей звучи като пленум. Същото звучене, същия смисъл. Милион пъти обяснявам, че след крачката се прави следваща и се качваме по спирала и пак : бариери, раздели, юбиляри? Е? Колко да ве учим, един вид? Приятелството се празнува постоянно, всеки ден. Като с ходенето на погребение работата. Къде ше отдаваш последна почит, като не си звъннал на човека да го чуеш, да си разкажете смехории? То...свършило. Животът е за живите. И е за сега. Днес. В момента. Ма поздрав, та поздрав. Абе алоу, аз се чудя къде да гледам, когат някой сервилатен сервилат ми сервирВа поздравче, бе алоу. Алекс няма нужда да отделя рд от нерд. Той е. Ние сме. Ама тва е сложно, не знам дали ще го разберете. Животът се празнува в малките неща. Миниатюрни. Ню ню. Като "пия кафе и го пия с теб, макар и мислено". Това е. Ф
Не знам какви клонинги и лумпен-дегенерати се навъдиха, но горе-долу ги разпознавам. Фейче, нямам никакви профили и вече сме говорили за онзи опит преди повече от петнадесет години в Скайп. Оттогава общуваме само вербално.Не изпитвам никакви интереси към същества с една мозъчна клетка и то само цитоплазма.Фейри, ако смяташ, че ти досаждам, кажи ми честно. Но искам да говоря с теб, а не с тези мизерни, безлични същества, които само слухтят и се лепят край нормалните хора, дано нещо дочуят, колкото по-лично, толкова по-добре.Имаше ги и в института. При купони кокорят любопитно- мазни, лоясали, осъдителни очички. Завиждат, наблюдават, проследяват живота на другите, без да имат свой. Кой къде е, с кого танцува, как е наклонена ръката на жената, къде е неговата, какво е разстоянието между тях, докосват ли се уж случайно ръцете им. Кога си тръгват, за тях това беше целият живот. Те нямат личен живот. Те се опитват да живеят живота на другите и да ги морализират. Ако видят или дочуят нещо твърде лично, направо ги докарва до оргазъм. Същите гнуснички, лепкави усмивчици, винаги „правоверни“.Същото и по симпозиумите, ако с много лазене ,пълзене се доберат до право за присъствие на симпозиума. Гнусни лепкави доносници, готови да се вкопчат във всеки детайл. Аз ценя теб като жена и човек за откровенията ти. За мен е важно да имам възможност да говоря открито, директно и честно. Без ирония, без посредници, като приятел, който ти пази гърба.Вече доста добре ги разпознавам, нямат твоята топлота и чувство за хумор-това при тях е една дребна,злобичка на кварталните клюкарки. Много са дребнички, както казваше Румката ,при теб е винаги така, светкавиците падат по върховете, а не в долините. Друга позната пък казваше нещо по-различно , дали визира мен или е народна поговорка нямам представа-"Планина ражда хора, равнината -тикви" Алекс
Ал, ако трябва да съм сериозна, ще те цитирам "дори само с мисълта, че може да ме отегчаваш, ме нараняваш". Аз разчитам на теб, както на слънцето, че ще изгрее. Ако не си обменим сутрешното настроение с кафето, накъде отива този ден? Да, тия дребничките, дето си мятат един на друг пясък по главите, си личат. Но е факт, че първия скен с подписа, вече не улеснява, както когато още не крадяха имената ни. Мойо винаги твърди, че са излишни забрани, чийто контрол не може да бъде упражняван. Те си еволюират в идеите, бъкат, ферментират, докато грам от смисъла, на което реално се случва не им увлиза в цитоплазмата :))). Много естествено е да ме познаваш вече и да знаеш, че аз не изисквам, не тропам с краче, не харесвам това веене на лични данни, поради което и настъпи главния разлом между мен и бившите ми "приятели". Имена, рождени дни, зодии, публикуване /издаване на книги, кой къде работи, от какво го е страх....Едно само ме притеснява, Ал. Че ставам твърде неудобна особа за благоденствието на сайта и на Купоний ще му писне. Авторите пишат. Хората искат да си четат и коментират спокойно. Еееее, дотегна им от тая Фейри! Егати златната, дето я носи, та не могат да я поделят :()! Вчера ми липсваше, че не се появи, но те разбирам. Всяка комуникация от моя страна с ония:) , ти изглежда като предателство. А аз...не мога да вляза в рамка. И да съм аз, ама в забрани. Не са ми притрябвали амебките, много ясно, но когато усетя, че искам да реагирам, го правя. Защото, помниш нали, Една Добра черта! Дънов учи с всекиго, когото не понасяш, да държиш в ума си негоеа поне една добра черта. Това е връзката, стимулацията на позитивните неврони, увеличение на общото добро. Полезност, за разликата от обратния вариант. *** Извинявай, малко се колебая в момента дали отговарям на теб или на добре цитирани твои извадки. Е, случва се окото ми стъклено да се напука. :)))
Ех баби, вече ще се наложи и кафето да го пиете на ум, защото джезвето ви също ще е напукано и не се знае с кого го пиеш. Дали амебките или пък твоичкият Ал, Фалкон, а може и Циклон, пу-пу-пу тая уста не мога я спра, ама смешное многое смешнооо :)))
Лигоча ме налегна пак Ал и искам да си те гушна и шушна на ушето. Под одеалцето да ти се хлъзна и по бедрото да ти се тръкна. Усещаш ли как всичко в твоето тяло работи за теб и за мен най-вече? Ох, Ал, толкова си ми залипсвал. Твоя, твоя, твоя и само твоя Фъркаща Ф.
Фейче може да ти звучи наивно, но някак не го разбирам да пишат от твое име.Някак не е коректно.Та затова четях такива под, който има твоето име.Да, ама лексиката не е тази, липсва твоето чувство за хумор, избуява една елементарна махленска злоба с претенции за креативност.Аз не мога да разбера какво им пречим.Никой от тях не коментирам, пиша с теб, твоето мнение ,твоите изживявания ме интересуват.Даже ,когато си харесах при басейна, го асоциирах с твоят басейн на вилата, но след това се разколебах.Някога в курса ,предполагам ,чеи в курса на мъжът е имало виетнамци.Момчетата бяха слаби, дребни жилави и вечно усмихнати,а момичетата ,кото изключим някоя по-пълничка приличаха на порцеланови статуетки.Имаше един ,който една идея изглеждаше по-възрастен ,а той се оказа ,че е на тридесет години и според слуховете капитан от Виетконг.С момчетата си разказвахме мръсни вицове, но е въпреки, че една година изучават интензивно български ,го говореха някак странно.Някак накъсваха думите, а някои най-обикновени български думи, на виетнамски имаха съвсем друго значение,даже не цинично ,а направо много мръсно.Та като каза Дънов се сетих за едни случки от ранното ми детство. Някога като малък, когато нашите ме водеха на Витоша, срещахме малки групи от възрастни жени,много рядко и някой мъж.Като казвам възрастни, ама те много възрастни, носеха едни бели шапки, подобни на тези на пионерите от "Артек" поне така ми се струваха ,но някак по-широки периферии.Много любезни и внимателни , и винаги поздравяваха .Изглежда ,че рано са се качвали ,защото когато ние ,а ние сравнително рано тръгвахме, те слизаха.Много рядко се спира при езерата над Симеоново. Досадно ли ти е когато ти пиша такива неща.Не ти ли се е случвала име ,комбинация от думи ,звук, тема да отприщват спомени.При мен се случва. Ето днес, не казвам ,че се скарахме с моичката, но малко си казахме по някоя дума, все едно два-три бързи удара с рапира. Чу ли онази стара песен на един състав.Даже преди няколко години ,по някое от радиата я пускаха няколко пъти. За твоето музикално ухо тя е елементарна като композиция,но заглавието е интересно. Твой Ал. Следобедно кафе
Ал, как така би се подписал "Недосетливий и Незнаещ"? Поднасяш ме. Да, отворих клипчето, благодаря :))). За надсимеоновската полянка Ел Шадай съм чела доста. Там Дънов и идващите от базата им в Изгрев ученици, са спирали за кратка беседа и пиене на чай. Имало двама дежурни да изнасят един казан вода. Някъде из неговите книги пишеше и колко е полезно да се издиша като локомотив, по време на планинско изкачване. Да е шумно и рязко. Ал, във всичко, което кажеш намирам смисъл. Става повод да се замисля. Или ми изплува много по- късно, но пак е повод да правя съпоставки. Имаш невероятна памет! Общата ти култура е неизмерима. Колкото и да коментираме правилно ли е да се изневерява, твоите житейски сюжетчета, са като пътешественията на Малкия принц. Откривателстваш из необятните дебри на женската психика и ни поднасяш себе си, кога подмокрил мустак като доволен котарак, кога с лепенка на челото като от Еркюл и Поаро, но всичко това е част от теб. И то част, от Ал, когото не познавам, гладък, хлъзгав и мренест, Ал, който тепърва ще става това, което е днес, именно благодарение на опита си, поуките от него и поуките от чуствата, които си изживял, покрай това. И те не винаги са на триумф. А сега, твоето другарче, жената, която те провокира да се изгаряш, която ти роди дъщеря и която те кара да и се възхищаваш е най- важното нещо, чието спокойствие цениш като зеницата на окото си. Кое да не ми харесва у теб? Кое да ме отегчава? Че аз се уча от всяка твоя мисъл! Като казах уча :)))...да ме видиш нощес как се разприказвах с моя Джем. Джемини. Като жадна пих от морето на познанието. Пия и все по- жадна оставам. Бреййй, хванах му се на кукичката :))). Ал, толкова да не ми звучиш като себе си, че губя увереност. Колебанието не ти е присъщо. Вярно, ако изпитваш болка зарсди крака, друго е. Тогава човек малко губи реална почва. По- уязвим е. Аз няколко пъти съм страдала, ама истински, от наранено его, че са ме обидили или пренебрегнали, от важен за мен човек, но Ал, никога това не е била самата истина. Не е било това като намерение. Просто в нашите слаби моменти се вслушваме с малкото дяволе на рамото от ляво и се оставяме да ни убеди колко сме горки и измамени. Не, ще вярваш. Като луд. Като дете. Ще вярваш, защото това е истинското и приятелското. Избрала съм те. Край. Не се подигравам. Не се отегчавам. Не изисквам поздрави ( даже не разбрах дали си бил или те или обожемой...) кой ги писа всички тия излишества за еро сайта. Последно говорехме нещо интересно, да си продължим, ако ще си продължаваме, но за да избегнем недоразумения, не е ли възможно щом имаш профил оттатък, да имаш и тук? Питам си. Редовен въпрос. Не е искане. Казвала съм ти как този дето ми е бил тръпка, химическа, с повдигащ косъм :))), ми казваше "Искай"! Е няма пък! Няма да водя. Да искам. Да нося отговорността на мъжа. Ти ще ме целунеш. Ти ще кажеш "Ела". Ти ще кажеш "Искам те" първи. :)))) Ал, объркана съм. Размиват ми се правилно и грешно. Не зарсди философски понятия. А заради опита. Този, който те учи да си спестяваш. Да не повтаряш грешки. Този период с активната умствена дейност и по- изолиран живот си казва думата. Днес спорим с мойо. Ама от онея градиращи спорове с ескалиране на емоции. Да не съм била пускала пералнята, да чакам хубаво време. Ей божееее, ама що не си го хапех от началото на брака, ми ще ми се меси във всяко нещо от домакинството? :))))) Прегръщам те! Само, ако си моя истински Ал! :)))) Ф
Гълъбчета, искате ли още или да спираме?
Край! Баба пристана на Дядо, де се е чуло и видяло? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Музейните ми експонатчета те. Да ви уведомя набързо, че колегите са закрили шоуто тотално преди 4 часа от тяхна страна. Това значи, че няма пак да ми скръцват със зъби за туй и онуй(то щот пък на мен ми е през дедовия у.й) и викам да не ви е скучно, пък и да ви поддържам тонуса. За вас го правя, за вас мисля, да не мухлясате тук затворени само двамката да ви проветрявам кътчето. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добро и доста топло утро, красива и умна Фея. Чета, чета и се чудя дали пък не съм се превърнал в нещо много интересно. Да, ама пак съм си същият. Просто ти ме караш да си споделям най-обикновени случаи, някои дълбоко потънали във времето, други по-скорошни. Казвал съм ти, че другарката Иванова стандартно ми пишеше 3,5–4, а когато един или два пъти изкарах 4,5, помислих, че съм станал Димитър Димов, Талев и Вапцаров в едно, ама това си беше квантово отклонение.Та за дановистите са съвсем детски спомени. Нищо не знаех, но ми правеше едно някак нежно обръщение към мен, ако съм се замотал в краката им. Тогава хората ходеха на Витоша за здраве, сега се качват с кола до „Момина скала“ и смятат, че са били на планината. Сега цари едно запустение и мизерия. Заговорих се със съседа, онзи, с когото и неговата съпруга ходихме да стреляме някъде към края на язовир „Искър“, в една долчинка, разбира се и Центи, а понякога на връщане в "Златната рибка"-/за там ще ти разказвам за една трагедия, която баща знае ,но ти не я знаеш/. Разказвал съм ти и за занимателния случай на морето, когато се намерихме пред „Метропол“ и жените се печеха по монокини.Та той сега е някъде охрана и доста често ходи на Витоша и казва, че много от емблематичните хижи и почивни домове тънат в демократична разруха и запустение.Буба (Дани) понякога си спомня как сме потъпквали нейната детска воля и сме я „мъкнали“ на Витоша. Беше малка и на едното ми рамо висеше хубав гедерейски сак, пълен със сурово месо, плодове, нещо като покривка, разбира се, онова емблематично плащ-палатка, на различни зигзагообразни шарки в цветовата гама зелено, светлокафяво и уж някакви тревички в същата гама. Носех и нещо като малка сапьорска лопатка, за да изкопая ямичка, да премахна тревата около нея, да запаля огън и да изпека месото. На Буба (Дани) най ѝ харесваше да търсим гъби, но само които познаваме: рижика, масловка, много рядко горска печурка, но тя е коварна. Двечките имаха червени телогрейки с якета. На Центи в черно-червената гама, на Буба сходна, и една руска шейна. Е, понякога с кабинковия Симеоновски лифт, горе някъде към Платото, намирахме между едни морени зърнест сняг, закопавахме бутилка бяло вино и познатото упражнение.Просто с теб си спомням случки: детски, не толкова детски, момчешки, войнишки, студентски, вече служебни, от най-различен характер. Знам, че не ме съдиш, не се заяждаш за всеки детайл, просто двама споделят случки в най-суровия им вид, без да са „фризирани“ и парфюмирани. На всеки му се е случвало. Съвсем спокойно си споделям за онзи гаден период, когато бях като корнишон. Добре, че поне не останаха много белези, ама като гледам разни холивудски и английски актьори, като младия инспектор Барнаби от „Убийства в Мидсъмър“, та той май е по-зле от мен.Тя и Румката (онзи с триъгълника) ми казваше: „Ама я стига си се вманиячавал.“ Пиша ти разпокъсано, просто ми се иска всичко да ти опиша, ама то са най-различни дребни неща. Не са интересни, но са част от живота ми.Тя, Центи, се чуди как мога да помня такива дреболии, а тя също е свидетел на някои. А аз започвам да ѝ обяснявам къде, как и кога се е случило, а тя коментира нещо от сорта: „Ама как може да помниш такива дреболии? И затова не ме слушаш и когато ти кажа нещо, не го помниш." Обяснявам, че аз го чувам, но съм включил филтър за нейния глас, за незапомняне, и това я дразни. Искам още да ти пиша ,но ще досадя, ти сядай и зубкай ,ако има още изпите ,че нещо форсирано беше предишните две седмици. Прегръдки, целувки с внимание да не ми "забиеш" едно "цуки".Твой Ал
Добро утро, Ал! Силно разтеглена е тая сесия и не отпуска напрежението вече много дни. Някои момичета се хвалят, че си знаят еди кой си предмет. Аз по философското правило, разширявам окръжността на кръга със знания и увеличавам допирателната повърхност с незнанието. Още време ще продължава тоя зор. Стигнахме до интересните предмети. И всеки миг е ценен, което ме прави доста несрещаща се за по кафе и несоциална. И у нас има доста факти от общия ни живот с мойо, които съм забравила или изтрила и той възмутено ми детайлизира в безуспешен опит да съпреживея умилението му :))). Пък после, жените били такива- онакива. Е не. Може би сме планово- ориентирани, впрегнати и фокусирани, усещайки колко е важно да ви насочваме и не присъстваме реално в настоящия момент. :))) Знам ли? Прегръщам те. Имай прекрасен ден! Ф
Ал, възпирам се. Понякога хващам телефона и ти пиша разказвателни и нецензурирани случици, както стана и снощи. Друго беше като само ни подслушваха. Тогава ги бях забравила. Онези. Пък и като не сядам пред компютър, няма онова звукче, зареждането, цялата идея, че се гмуркаш в мрежата, а просто цъквам в телефона като да е личен чат, психологически се заблуждавам в повече камерност. Жалко за пикантериите. Щях да ти опиша нещо и да питам дали и как би процедирал. Ще се нагаждам в движение. Да не съм твърде разкрепостена. Твърде интимна и сантименто-обвързваща. Твърде скучна. Твърде аз. Минахме през устройството на вселената, оборихме физиците :))))), то ...какво остана? Глупостчици, малки сладки. Ама не ща :))) да ми ги ближат други :))). Та, ще ми отнеме време като как да се прегрупирам. Ф
Само за малко и млъквам, за да не ти преча. Душко, браво, ти си умно момиче. Вярвам, че нямаш проблем с усвояване на "матряла". Интересно ми е словоблудствието на журналистите, които не правят разлика между тангента / допирателна-народно название/ и хорда. Говоря за масовото наричане на Северната тангента, а тя фактически е хорда.Тангентата е права линия, която допира дадена крива само в една точка, в най-общият случай окръжност.Хордата е права линия, която свързва две точки лежащи на затворената крива /окръжност/ и лежи вътре в затворената от кривата повърхност. Та като чуя Северна тангента и това дойде от онова странно същество наречено Борисов. С един познат, рокаджийче, голям веселяк, някога не пропускаше Джулаята на Камен бряг., има снимки с някои от "Пърпл" и "Юрая", та сутрин ме весели с разни анекдотчета по Вайбъра. Примерно, малки последователни рисунки, разговор между малък ученик и сексапилна учителка. Та малкият казва "Госпожо имате много хубави цици.", Учителката отговаря "Иване ще ти ударя една през устата ", а ученика добавя "А може ли другата да ми я дадете в ръка".Има и други: "30-годишен мъж през 1026 година: Живях пълноценен живот". 30-годишен мъж през 1726 година: Имам 11 деца. 30-годишен мъж през 2026 година: Все още не съм готов за сериозни отношения. 30-годишен мъж през 2036 година: Мамо, ака ми се." Може и нещо такова :"Една баба отива на зъболекар. Сяда на стола и се разкрачва. - Бабо, аз съм зъболекар, а не гинеколог. - Млъквай и извади на дядото ченето!" Нали не са просташки и да знаеш от онзи юнак са, от къде ги намира загадка.Ето още едно "Мъж при зъболекаря: - Сега може да Ви заболи! - Давайте, аз съм мъж, ще изтърпя. - Спах с жена Ви..." Ей, такива ги пуска Пак ме извини ,за отнетото време. Ама кореспондира ми се с теб.Ал
Ал, Ал :))) караш ме да се хлъзгам по лигоча ти и ох, смешное :))) кап кап кап върху дивана. Ф
Ал :))), излязох от изпит номер 5, остават още 2. Йеййй, айде да празнуваме. Не искам да се хваля.... :)))))) Ф, истинската
Браво,браво ,браво-нямах съмнения, че ще изкараш изпита.Ама много изпити, цели седем,ако правилно съм разбрал.Ти тактиката на Центи ли използва- с влизане в началото или по-скоро моята ,по към краят, когато се надяваш преподавателят да е изморен и да му е писнало.Центи щурмувала в началото и ,излиза с гордо вдигната глава, стига да не идеологически ,тогава имаше такива ,безсмислици-там хич я няма.Ал
Ал, бая ми се изчетка егото днес. Нямам тактика за номерация. Устроени са по различен начин, всеки изпит. Което ме изненада, е ръката ми. Докато се чудех дали ще се сетя всичко, тя беше направила скици с легенди :))). Реално с няколко картинки преразказвам темата. И ми зададе един въпроса даскала, виждаме го за пръв път. Отговорих с една дума. Ама дали очите ми са били хубави. Или спокойни. Човекът нафраска шестичката на момента. При другия даскал по другата тема тпва същото се повтаря. При третия ми проверява бая дълго време, излиза и пита: "Ся тебе кво ште праим?" . Отговарям "Ша ма пускати". А той ме хвали " Много хубав реферат!". Е, реално го е писал чатджи, но всички курсови реферати са така, пък не са ги хвалили. Сигур избрах интересна тема. И тъй, Ал. Дремнах и ставам за кафе, и да уча за следващия. Но вали...Мокро и шумно от тропота по покрива. А на мен ми кефффф. Ф
Ал! :))) Не мога повече да я държа. Глупостчицата ми напира да излезе през зъбите. Приготви се. Снощи си мислех за теб, докато си придържах вибриращата машинка :))). Искам да си ме представиш. За да оцениш накрая на ситуацията и да ми отговориш. Облечена в дебела хавлийка след баня, съм приседнала на леглото, с гръб облегнат към стената и стъпило на леглото ляво стъпало. Дясното си е в джапанката на пода. И в тази полуразкрачена поза, полагам вдълбнатото цилиндърче на тресачката върху зрънцето клитово. Имам желание да отмахна повсеместното кожно напрежение и да се свърша за две минути. Тук ово си е стАндарт. Такаааа. Когато вибрациите докосват определени места, вълните, които се разнасят са или остри или глухи, високовурхово честотни или по- басово приглушени и бавни, но в крайна сметка, възбудата ми се събира в една точка и скоро ще изригне. Работата е в това, че устните ми са затворени! Опипвам ги с пръст. Мекота. Кадифе. Но се чуства граничната им прилепеност и ни вагинслен вход, ни дявол. Опипвам нагоре- пак си е събрано. А нервната стимулация на ерогенната зона вече кара долното ми стъпало да трепери и двете бедра, напъчени напред да подскачат без ритъм, в неконтролируеми конвулсии. Тук идваш ти на ход. Мислено те вкарвам в стаята. Застанал на прага, ме гледаш. Не се вижда много. Личи си с какво се занимавам, разбира се. Но нямаш идеалната видимост към гениталиите, освен най- ниската част на цепката, при това затворенка. Ей тук ми е въпросът. Ще влезеш ли да си вземеш риза с бърз поглед и усмивка? Или ще се приближиш и ще разтвориш лабиите. Ще топнеш пръсти обърнати нагоре към точката и ще се заемеш да я гъдилкаш, докато изпусна машинката. Дали видът на тресящи бедра и разкрачена гола жена ще ти подействат силно? Или слабо, заради неразцъфналата орхидея? Защо си свърших с всичките му присвивания като след кисело- горчиво: тва клит, тва лабии, тва вагина, всичко се изказва в нямо облекчение, но реално усто-разкритие- зеро. Та, за теб си мислех. Би ли ми ги поразтворил малко? А? :)))) Да подадеш едно рамо? Пръст? Два? Айде от теб да мине. :))))) Оххйй , знаеш ли, пиленцето ми, като си кажа глупостчицата, как ми олеква и как тихо се разстила кожата по лицето ми като пролетно бризче край меандри. Ф ученолюбива
Патерицата 4 часа вече се пули и чудом чуди с коя фигура да подходи да не е шах и мат. Дали истинската Ф му пише или сянката зла му шепне. Ами ако се разпищоли де не трябва......
И да се чуди и да не се чуди, какво да се обажда и да прави с тоя мекия срещу тая ненаситна ламя Спаска. Ще чака играчката да си свърши работата и сутринта пак ще дойде росен пресен на кафенце. Робин Хуй вече вдигна ръце и избяга. Няма друга конкуренция на хоризонта.
Спаскеее, Спаске Ма, пссст, ти няма ли да мъцнеш нещо по темата, знам, че и толкова лелеяния хуй да си налапала пак ще го изплюйеш за да се изходиш словесно. Твоят САКРАЛ
А, 69, то като номера на моята хонда В 6969 ХЕ
Ал, самотно кафе пия. Добре ли си? Как си? Какво става с крака ти? Ф
Добро утро мила, умна, прекрасна Фея. Не съм в къщи. Прегръщам те, целувам те по цялото тяло. Твой А.
Как да е, толкова е смотан, че освен ръцете си сега е успял и крака си да навре в зяпналия си анал. Сега центобидона го влачи от болница на болница за да му ги извадят. А ти баби си сложи силиконьо до теб, налей му в една чаша и пий в неговата компания и без това е 22ч. в денонощието с теб. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал! Чух певец да изграчи "cigarettes", пия кафе и тези асоциации мигом те създадоха пред мен. Знаеш ли какво си представих? Искам да те видя гол до кръста. В стари дочени панталони. Как си приключил с цепенето на дърва и се ошляпваш под мишниците с водата от бидона под капчука. Привиждат ми се гръдни косъмчета. Причуват ми се кукувици. Парцалив сняг, оголени брези, пара от дъха ти. Знаеш ли, колко енергично бих прала в легена на студа, ако само знаех, че и денем, и нощем си все наоколо? #Пропилян живот :)))) Ф
Не ти се причуват. С тях си кукате по цял ден в обърканата ти кратуна.
Тая па сова! Не мигваш ли изобщо?
Ку-ку ку-ку Бухали и сови
Фейче,Голямо разочарование – нямам нито един косъм по гърдите. Мускули – да, косми – не. По ръцете и краката – да, но безцветни. Както каза дерматоложката ми – имал съм много бяла кожа. Не съм го знаел.Между другото, има ме на няколко снимки по сини бригадирски дочени панталони, синя рубашка, а на някои – със синя барета. Даже когато Центи дойде с министерската „Волга“ в Писарово и ме видя на транспортната лента, с която качвахме царевицата на огромния куп, бях в сини панталони от док и синя рубашка.Тя – свежа, хубаво и чисто облечена, с резедав ленен панталон, блузка, а аз – в синьо, целият с разни люспи и влакна от царевицата. Голямо притеснение да не изцапам седалката на „Волгата“.Така аз – в прахуляк, тя – в свежи дрехи, се бяхме прегърнали като залепени в центъра на квартирата ми, когато хазяинът дойде със своите морално-сексуални притеснения. Румката ,онази колежка с триъгълника ,развиваше ,че в мен има и северен тип ,а в очите от степите.Прикомдировките в СССР, рускинките ме питаха дали не съм от Прибалтика.Пак целувки-Ал
Бошкеййй, ти си бил! Тези сутрешни облепки по цялото тяло са били твои? Е не е истина! Тогава си казах, че няма как да съм извадила таков късмет чак пък! И ето с право. Де, късмет за косъм. Де, Центи е у вихъра на прегръдката...а ассссс ....аасссс ще се свия в миша дупка и няма да са приплясквам с на хората романтичните спомени. Ще взема да те заменя, Ал. Ще ти ползвам качествата и ще си ги прикача към някого, който не е имал Центи да ма сече с терци и белоти :)))). Ще си пиша фантазийкииии ...я да видимммм...ще си го кръстя ...нищо не измислям. Ама как така ме целуваш, точно след като си се целувал с Центи в оная стая?! Охххх сърдцето ми! Нененееее. Знаеш ли, Ал. Мисля, че в такива ситуации, художниците сменят стила. Кубизъм. Сюрреализъм. Абстракционизъм. Онанизъм. А, да. Ето. Това Е. Това е моят стил. Ал, ама много си ми специален! Може да ми кръцаш любовните крилца, но ми залепяш творчески. Как да не те обичам? Като Слънцето! Не ! Оооо неееее. Ше ми се разлепят перилата разпилени волно. Ще трябва, да си фъркам под сянката на кулите на Иф. И само там. Докато не стана храна за рибките. Аххх Въххх горката ассс. Каква съдба! Айде сега, да отварям пак учебникаА, че кое време станА! :)))) Ф
Деде излезе от летаргията и влезе в еврогейския Интернет. Ами то на него възможностите са му толкова, да лопа по клавиатурата и да пуска дългосвирещата плоча със спомени от соца. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Аз да питам, има ли още някой който да се съмнява, че баба я пере здраво сачмата у главата??? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
I close my eyes Only for a moment and the moment's gone All my dreams Pass before my eyes with curiosity Dust in the wind All they are is dust in the wind Same old song Just a drop of water in an endless sea All we do Crumbles to the ground, though we refuse to see Dust in the wind All we are is dust in the wind Oh, oh Now don't hang on Nothin' lasts forever but the earth and sky It slips away And all your money won't another minute buy Dust in the wind All we are is dust in the wind (All we are is dust in the wind) Dust in the wind (Everything is dust in the wind) Everything is dust in the wind/ за Прекрасна Фея
О,нененееее, нова смехория! Е може ли?! Може ли, питам асссс, Негово Високопреосвещенство сливенския митрополит да са зове Арсений :)))))))) а не Перлий?! Е ? Може ли? Оххх
Ал :)))). There was a man in the silence. You could never track his marks. Nor in the shadow, nor in your mind. But he still is making a point whether he wants you dead or alive. Cause you see, Whiteman is flowless. Erases memories, bad luck, happiness folded In other colors. His whisper blows the stones in your heart and therefor you are knocked dawn Facing the ground without any support. That s when you are lifted up and shot. An arrow with poisoned love drops extinct your will to a power to follow. Readiness to follow the dream of a love, dipped in bright white. Feelings without body. Message lacking a subject. Whitemail from a man destroying reality. Now you live in a silent message he sends from the bottom of his soul to a place neverhappend to be. Just an option. He chooses this for you both. Poisoned by faith, fueled by love, you could never say No to the men named White* . They are all too strong for a woman. Ordinary woman with a basic needs to cover. She blindly follows the steps of her lover. And thats how Whiteman meets reality. Flourishing vaginas, skin soft and pored, penetrated and insemenated, life brings up from white shadows to a colorful petal nor silenced, nor sorrow. Pure love. Ф
И да кажеш , Ал, че съм ти малката сладка феичка куту ти пиша такиви курабенца :))). Скок- подскок..скок...-ок...( ехото се отдалечава) :))) Ф
Ами сладка си. Как искам да ти хапна ушенцето, ама не болезнено, ей така от топло чувство на близост. Ал
Лайнянчик, свински уши ли ти се доядоха? Оди си купи от Фантастико, че по-свежички, на тая ще са жилави, все пак е на половин век. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, няма да повярваш как се опих. От една бира. Приискало ми се беше сладко- киселия вкус на плътна черна биричка и батя ти ми донесе. Па и чипс! Ехееее, какъв панаир на вредности по време на сесия. И като се отпуснах и като се мушнах на топло, вечерта взе да ме наляга тиха и спокойна. Както става обичайно напоследък, попадам на клипче във фейса, песен, глас, жив театър от сцената и то предаден от обикновени хора, от което такава емоция ме обзема, че ми се иска веднага да пиша. Защото в това лице, извило се мъченически нагоре вместо към купола на олтар, към отдушника на рояла, се присвива в такава гримаса на прошка от обичащия, дрезгаво накъсана, недозавършена молба за още една вечер, че се чудя къде отидоха тия жени, дето не знаят да лапат за добър ден. А мълчейки, поемат погалване по лицето като обещание. Оставят се косите им да бъдат пригладени назад, а клепачите целунати. Оставят се веждите им да бъдат очертани от нечии палци, докато цялата им лице е събрано в две шепи. А те не смея да вдишат. Но като усетят как мъжките устни ги притискат във влажен натиск, поемат въздух и шумно отвръщат на целувката. Разтварят се под неговото лице. Допускат езика му навътре както ще допуснат и члена му. Искат го. В тях се е разпалило парещо желание, чийто корени придърпват коремната стена навътре и карат интимните зони да пулсират в нужда да бъдат оголени. Напрягат се. Чак започва да боли. Тогава мъжът спуска ръка към гърдите и и ги обхваща. Желанието и потича между краката, като смокинов сок. Разяждащ. Сърбящ. Болящ. Вреден. Вражески. И жената се гъне. Мъчи се и се усуква в нужда. Да се освободи. Да се обтрие в нещо. Да свали кожата със лепкавия сок. Разтваря крака с намерение да се завтъкне в нещо твърдо. Като крака му. Да го стисне мощно, докато изпукат ябълките на бедрените глави. Да се ошкури в костта му, докато подпилва лоното си. Но той е умен! Няма по- умен. И щедър. И добър мъж. Той спуска ръка надолу и затопляйки ниското на корема изпод гащите и, обръща лабиите навън и се втрива в сърбящата вагина. Нейната готовност го блъсва в мозъка и той изпуска контрола. Побързва. Мушва три пръста, с натиск, който поддава на точното място и той се оказва вътре. Тя простенва и омеква в ръцете му. Не може да стои права. Може би пак засмуква езика му, дълбоко. Плътно. За да му подскаже да направи същото в путката и. Да и го сложи. Да се внедри. Да се вплътни хубавичко навътре. И да се задвижи, докато лицето и руменее, а възгласите на отмала излитат като бели облачета. Той я притиска под себе си и вади кура си криво ляво изпод гащите, виснали над коленете. Няма време. Спешно е. Трясва се навътре. И заблъсква според усета си, че тя иска точно това. Контактът е като да скочиш в огън. Експлозия от наслада и облекчение, че чакането е свършило. Тя иска още. Да го пипа. Хапе. Той също. Затова след неговите бързи втривки, чрез които и облекчава сърбежа , те се успокояват и спират да бързат. Тя се разкопчава. Той се навежда и лиже зърната и. Тя драска гърба му и сваля блузата. Той изритва панталона. Тя се повдига, за да и издърпа полата надолу и отнпво я притиска под себе си. Тя се гърчи в желанието си да го всмуче във вагината. Стиска го. Не го пускс да излиза. Вече започва да се побърква за още. И още сетива. И още дразнения. Хапе го по шията. Смуче му езика. Гъделичка го с върха на нейния. Иска да го обърне под себе си и да оближе торса му от устните до топките. Защото е загубила сол. Изпотена е. Иска да го лиже в подмишниците, по корема, по хуя, защото вече е късно за бавни занимания и сега е важно да изживее перверзиите си. Иска да седне на корема му и да му духа, докато дупето и се раьтваря пред очите му. Иска да го чува как я моли да спре. За да не свърши. Това е най добрата награда. Да не издържи. Да се изхвърли като момченце. От кеф. От възбуда. От нея. Тук няма мисъл за после. Или за себе си. Има само чисто желание да видиш екстаза у другия. Да видиш как е обладан от неконтролируемо желание да бъде употребен. Сексуално. Интимно. До капка. И да поемеш мирисите му. Като наркоман. Да го пиеш с докосване, с уста, с очи. И нищо човешко да не е чуждо. Умора. Смях. Гъдел. Топлина. "Искаш ли вода?" "Не идвай в банята" и той не слуша. Отива. Такива работи, Ал, видях в лицето на пеещата. Във фейсбука. И преди да заспя, докато плъзвам ръка , набирам нощницата и се погалвм по ръба на лабиите, а токът освободен ме кара да се потрисам като отръскващо куче, дойдох да си ти поговоря малко. Нали каза, че може :). Винаги. Всичко. Е, ей такива са жените. Рядко ще отворят крака с искане "Лижи". Освен ако не са пили, в хола, чакайки. И когато спреш да ги бавиш и си влезеш дОма :))), те са загубили добрината си и заповядват, разкрачвайки се за крачна прегръдка "Ближи ме" . От което не помниш кск си си измил ръцете, пикал, съблякъл и налял. И вече си там. С муцунка в топлото и мокрото. И колене пробиващи дивана. Но тя е лоша. Блъска се в носа ти. Скубе. Хърка. Обръща се по очи и ти вири путка надолу с главата. Вика ти "Бързо!" И с това си проси шамарите през гъза "Кой ше юркаш ти, ма?" :))). Дразниш я. Хлъзгаш по цепката и не го вкарваш. А виждаш как едвам диша през дупето. И се смиляваш. Буташ му тампонада чрез палец и хуя в правилната дупка. Тя се гърчи. И я блъскаш в безпаметно ебане. Такива работи, Ал, си представих. Ти ги знаеш. Можеш. Изчислил си им кога, как и си ги приложил. Затова само ще те подсетя. Та когато ме четеш, да ти е хубавко. На втория път, на тоя диван, той ще е извадил и краставица от хладилника. На третия ще я е овързал като филе и месото и ще стърчи над въжетата, а дупките и ще зеят безпомощно разтворени. На четвъртия- той ще поиска и с друга жена. Тя ще му лепне шамара. Ще си тръгне. Той ще реве. Ще ебе други. Няма да е същото. Ще си простят. Ще се срещнат. Той ще я погали по лицето. И тя ще поема милувката му като обещание.....по- късно ще му предложи да повикат още един мъж.....:))))) Ф
Това е добро. Но "Ал знае и може", това вече е илюзия. Мислите не са грешни, проекцията е неправилна.
А така Ичке, монолозите на празната ти шунда тука, а не да заемат мястото на сикиш историите. Фантазирай си на воля, мастурбирай през това време, никой няма да ти се бърка. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Не съм почитател на бирата, но я пия с нежелание. Харесвам наливна, а ако не съм в някое заведение, винаги от стъклена бутилка. От българските харесвам тъмното „Шуменско пиво“, особено едно авторско — Мария Стоева. Мога да го асоциирам с една есенна бригада в Шумен по време на „тъмния, антинеолиберален“ соц.Обиколяхме хотел „Мадара“, ресторант „Дебрецен“, Кьошковете. Беше хубава бригада, колежките истински момичета, не кифльоч, инфлуенсърки и сополиви лигли. Момичета с присъствие. Ама ти си легнала много късно, а сега аз ще изляза много рано. Пак се завърна обичайното лумпенско присъствие, те са като грипа: таман мислиш, че си се отървал от него, и пак, кашлица, хрема. Дали са толкова скудоумни, че не могат нищо да си кореспондират помежду си, а се залепват към нас като кучешко лайно по подметка, та трябва да остъргваш в неравните, но скъпи плочки, поставени през демократичния период.Твой обожател и целуващ по цялото лице и тяло. В момента слушам поредната тъповата инфлуенсърка, с глас, с една октава по-висок от моя.Моят е баритон, съвем леко хриплив/ по някога/, но с ясна артикулация, а тя тъповатото същество ни поучава-путка рошава, тя ще ми казва. Пак целувки, моля извини ме за моята грубовата лексика, но се ядосах на "тъплата". Ал.
Добро утро, Ал! Изпих кафето, а главата ми е празна. Напоследък трябва да мине 03-04ч, за да заспя дълбоко. Иначе пада едно въртене, не си е работа. Нощес даже се разхождах и се мушнах на дивана, барем промяната на магнитните посоки помогне. Да, получи се. За малко. Твоите целувки попадат на топличко. И ще ме гъделичкат и зареждат цял ден. Имай успешен ден! Ф
Не напоследък Ичкее, това редовното(нормалното) състояние на главата ти и на патерицата ти прогнила. Ти с редовните си шизо мисли и идеи, а той със спомените си за прогнилия и пропаднал соц. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, върнах се под предния разказ и сега като чета виждам, че си си бил ти, с постове, които бях взела за чужди. А ти пък си повярвал на чужди, че съм аз. Тва за сънищата не е от мен. И не само то. Е, и през това минахме. Какво ли още има да се случва? Ф
Душичко моя, сладурано ,колко много ме радваш. Нищо ново под слънцето.Безличните и страхливи мижитурки се крият в сенките. Това им е силното оръжие. Разказвал съм ти за онова писмо преди мно-о-ого години, което беше адресирано до съпругата ми. Тогава нещо в него, някак липсата на нормалните клейма нещо ме накара внимателно да го отворя, а вътре, пространно: къде реалност, къде предположения за реалност, къде откровени измислици, поднесени като истина. Разбира се, никой не е бил пряк свидетел, но според „симптомите“ и развитието на отношенията се предполага, че сме нарушили социалистически морални норми. Да, имаше доближаване до истината, имаше предположения, базирани на някакви индикации, разчетени погрешно или взели желаното за действителност, а други персонални фантазии. Ама какво ги бърка тези мизерници защо не си живеят живота, както те си искат, ами ще си заврат дългите носове в отношенията на другите? Никога не съм го разбирал.Знаел съм с големи подробности за взаимоотношения между колежка и колега, но все едно не се е случило. Румката ми казваше: „Ами интересен си им и то много. Дразни ги твоята откровена независимост и правото на лично мнение, което го заявяваш. Те го искат, но ако може да си го казват наум.“ И при Центи някога един идва след нейно изказване и ѝ заявява: „И аз исках да го кажа.“ Центи директно му казва, "да го е казал, имал е толкова време, а той хихика като първи педераст на републиката.Тъй като съм патил от сервилници и доносници, страхотно ги ненавиждам. Та, ако имам нещо да ти кажа ще ти го кажа. Ти си ми умно другарче, ще го споделя, но няма да се преливам в цветовете на дъгата. Така и предполагам е при теб. Аз за това те ценя освен за ума, чувството за хумор, знанията за позитивизма, за другарското поведение това ценя също. Прегръщам те, скланям глава на рамото ти, чувствам се защитен от теб..Ал
Сладурчето ми то! И как хубавичко ми се яви, точно по време за кафенце. Косата ми е паднала върху половината лице, топли го, затуля светлината към окото и ме гали така успивно, че ако не виждам навитите ръкави на роклята, демек, работно време е, бих се отпуснала по гравитацията, да туй златно перденце да ме покрие от работния град и да отмъркам. Но не. Ал е тук. Хипхипурей! Ще си сръбна черна кисела напитка с аромати на касис и токущо схрускано какаово зърно и ще оставя глътката да залепи езика ми към небцето, тъй че когато те целуна да усетиш как пиеш чист адреналин плюс кофеин плюс допамин. И като казах допе ...:))))) Ф
Ал, минавам оттук в опит да се успокоя и приспя. От това учене, по цял ден не чувам гласа си. И малко преди полунощ, отивам да прибирам мойо, за да си лягаме и да ми скубе косата, като си я навинтва на пръста. Използвам случая да му разкажа последните шеги с тръмпи по тв шоутата, нищим случая с бушона военен. И сега как да заспя, кажи ми, като мойо се кефи на тръмпи. Имало било нужда от такъв. Че европутьовците да се видели колко нищо не струват. Сънят ми съвсем избяга...До кого си лягам асссс....Ф
Ти шундо на спаменето УЧЕНИЕ ли му казваш??? Цял ден си се усрала под двата днешни разказа с шизофреничните си мисли да ги пишеш. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Вие курсовете за ШУТОВЕ в руската циркова школа ли ги карахте? Или си се родихте такива плиткоумни, предизвикващи безкраен смях само с присъствието си и изражението си на тъпи магаренца ?! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Фейче, фейче, моя умна и обичка душица, ама защо не спиш. Нещо те мъчи? Ама недей така. Преди малко говорих със съседа, който бързаше да заеме работното си място — охрана е. Пенсиониран офицер. Говоря за онзи, с чиято съпруга с Центи и четиримата ходехме да изстреляме по няколко пълнителя в една долчинка, край далечния край на язовир Искър. Вчера бил на Алеко — страхотно слънце, не по-малко страхотна навалица, опашката от паркирани коли до Морените.Някога, преди много години, за да изкарам пари, ръководих екип от мои колеги. Монтирахме 34 Mbps РРЛ и мултиплекси за Ръководство на въздушното движение. Фирмата, в която работехме, нямаше измервателната апаратура, ние имахме и знанията,и апаратурата, та в продължение на три месеца, всяка събота и неделя, на Черни връх.Тогава падаше дълбок сняг, та до върха се качвахме със снежен трактор — /ратрак/. Такава бяла красота.Като помисля на колко върхове съм се качвал с ратрак — някъде на 7–8. А с джип — на десетки.С Центи и Буба зимно време също ходехме, а сега Буба развива тезата, че сме ѝ потъпквали детските права и насила сме я „мъкнали“ по планините, вместо да си стои вкъщи и да си гледа детските предавания. За нея образцовото ходене сред природата е с джипа до хотел, а басейнът да е на 50–100 метра и шезлонг. Не е любителка на планините, а на морето. Разказвал съм ти как веднъж съм се заровил в сняг, на 15 км над Вакарел, а тя ми звъни и ми праща снимки по бански от залива Акаба. Аз при минус 10 градуса, сняг до кръста, булдозерът рие около нас, „Ланд Ровър“-ът се е окопал, а тя по бански, се чипка в топло моренце. Красота. Вече изпихме първа доза, Центи — кисела, че съм я събудил рано, ама ѝ занесох кафе.Преди дни си спомняхме с Центи как, когато Буба я оставяхме на бабите и отивахме през зимата на Витоша, снегът беше толкова дълбок, че стигаше до кръста, едва се разминавахме, ако някой идва срещу нас. Когато поотрасна с руската красива шейна, с телогрейка, но пак недоволна. А сега спинкаш, нали? Целувки по очичките. Ал
Добро утро, Ал. Пия кафенце и си пазя спокойствието като пътувам с джипа към върха. Наклонът, липсата на видимост на моменти, когато муцуната отива към небето, ужасно е :))). Предпочитам да бутам джипа, отколкото да чакам търпеливо циците ми да не се откачат от тва друсане :))). Само намалените възможности на кученцето сега, ни възпират от редовни витошки разходки. Някои хора ги правят селско-стопански, берат билки, шипки. Аз обичам яката разходка. Редовния ни номер беше на 15 септ да ползваме хубавото време и празните планини и децата да поемат доза самочуствие над нещата и оценките в училище :))). Липсва ми това да си на билото. Да виждаш гръбнаци от върхове- именни и безименни, като само мълчание и особено енергия съпътстват тази надморска височина. Планината има мощно присъствие. Тя чисти. Не позволява крива мисъл. Докато се изкачиш, сам, без джип, заедно с мързела, потта, пораженческото чуство дали да не се откажеш, оставяш по пътя всичко дребно. Щеш , не щеш започваш да мислиш "над ". Над временното. Над ситуацията. Сякаш мравучкането на градския вербално- емоционален товар се е просмукало през земята и потънало дълбоко. Човек се слива с една чистота. Чуства се лек. Силен. Издръжлив и зареден. Свързан. Докато морето е малко претенциозна любов. Докато ти припърха с прибоя, па поприсветне с лунни коси, а се окаже че с тоя флирт ти взима повече , отколкото дава. Пак е стихия, де. И него обичам. Но с морето можеш да се сдобиеш с емоц товар. С любов плътска. С копнеж човешки. С нега, която те разяжда и губиш здравия скелет, докато не се превърнеш сам в хлъзгаво морско създание, привлечено към дълбините. Искам да кажа, там се иска контрол. Над сетивата. Над волята. Докато в планината директно те окъпват. А защо загубих сън, идея нямам. Уж спокойно си посрещам изпитите. Уж всичко е наред. Но е патерн, спрямо предишни изпитни турове. Когато придружавах децата и търсехме късмета им. Явно, подсъзнателно си работят някакви мрежи и ми подриват съня за красота :))). Независимо, от малкото часове сън, чуствам се нормално. Целувам те. Ф
Та в този дух на пътуване с джип да ти кажа за един чужденец, ако не греша, англичанин. Водят го на връх Ореляк. Той е над местността „Попови ливади“, някога добър курортен център, сега, като повечето след банановата революция, тъне в разруха и запустение.Та от Поповите ливади до върха има път, но е чисто условен. Както казваше един познат ,използвали една композиция динамит, за да „прокарат“ пътя. Пътят няма настилка, както взривът и малко с компресори е оформен. Целият е на едни напречни на движението, сравнително дребни каменни ребра. Друсането е непрекъснато, а вниманието е съсредоточено, защото при качване отдясно има една пропаст — към двеста метра дълбока. Там един падна със снежния трактор, просто човекът получил микроинсулт или инфаркт.Та един зевзек, който отлично познава пътя, вози „англето“. Джипът трябва да го изпълва с национална гордост, защото е „Ланд Ровър“, но направен в Индия. Корава и неудобна машина… /Една такава машина ме прати в спешното на „Токуда“./ Та „англето“, вдървен, станал на кочан, не смее да се пусне и трепери като заек, като гледа пропастта и онези останки от снежния трактор. На едно място има няколко завоя, но шофьорчето, едно фукльовче ги знае перфектно и взел първия. „Англето“ вижда само безкрайна синева и спира да диша.Слиза от колата, разтреперан като при земетресение, и не щe повече да се вози, а да ходи пеша. Как да е,стигнали горе, гощавали го с планински чайове, той впечатлен от гледката. На връщане, отново сърцето му в петите, но оставило това приключение трайни следи в него.Иначе по едно време ходенето до Черни връх ми беше станало като „добър ден“. Ботев също има много интересни места, особено в по-алпийската част. Там съм се чудил как обикновена домашна крава се е закрепила на стръмен склон и си най-спокойно пасе. Разбира се на Вихрен, на Левски, на Амбарица, на Вежен, на Мусала, на Баба /секретната/,на Братия, и т.н на Ала борун /Пъстрец/. Там има замръзнали… през зимата е близко до границата и ние се губихме в една мъгла. Един ходи пред джипа дотам, докъдето го осветяват фаровете, а другият се взира напред.Доста се намръзнахме, а след това си водихме задушевни разговори с граничните полицаи /смехотворци/. Ти да си пазиш хубавите цици, а не да ги развяваш насам-натам — те са за любуване и целуване, галене, а не за размахване като знамена и да ги гледа всеки сульо и пульо. Целувам ги, тях. Ал
Фейче,само за теб """"Връх Пъстрец се намира на около 4км от македонската граница в района на Симитли. Мястото е диво и освен дървосекачи-бракониери и луди експерти по телекомуникациите като мен никой не припарва в района. Старото име на върха е Ала Борун (Зли връх) поради силните ветрове и многото смъртни случаи от измръзване на контрабандисти в миналото. През зимата на практика мястото е непроходимо с МПС и обикновенно ако стане авария с телекомуникационното оборудване инсталирано на върха се ходи пеш около 3-4 км.Поделенията от Симитли ,непрекъснато тренираха там.Имам познати ,които ги бяха там забили-планински стрелци. След казармата до Черни връх го вземаха на бегом. Района под върха е осеян от плетеница черни пътища използвани само за бракониерство.Мястото е много подходящо за off road понеже терена е много разнообразен и се редуват глинести (кални) терени, каменисти участъци и рекички които през пролетта са доста буйни.През една зима ,УАЗ-ката я затрупва сняг и замръзват. Колко е вярно не знам. Пак Ал с обич
Оооо, Алченцето ми! Ти ма повтори! Йейййй :)))), само да се похваля, че циците ми още се утвърдят и напрягат при цикъл. Ей ги, ей ся мина и още са малко по- орелефени :))). Целувам ти вътрешното на дланите. За да съм там като се къпеш. :))) Ф
Йейййй, още едно изпитче на огърличката, Ал :)))) хипхипуреееййй скок подскок Ф
Ал! Случи се нещо интересно. И е хубаво. Много ми се иска да ти го разкажа. Обичам да разказвам, когато е хубавко. Само те моля, да не ме съдиш като че го споделям от фукня. Аз затова се колебах, но реших, че законът за тайната и законът на пеперудата, тук могат да сработят заедно. Ето какво стана на разходката ми преди малко. *Мрачно време. Пръски дъждец се колебаят дали да се спрат. Вдигам качулка да предпазя косата си и разхождам русата, с цялото търпение на неспал човек, след изпит. Опитвам да избегна калните пътеки между градските градинки, като повеждам по необичаен застлан път. Уви. Забито гъзе на кръстопътя и тъпия и поглед, че съм сбъркала посоката, ме връщат обратно в калчицата. Е, няма нищо, оборудвана съм. Отмерваме си дистанциите, тангентите и допирателните, въртим под засилващ се тревен ромон от пръските ситен ръмеж. Давам аз отбой към вкъщи и вече без възражения строго повеждам по тротоара. Добре, ама на уличните кофи съзирам фигура, която съзирам и когато наближаваме с тоя мързел. Фигурата е женска, облечена чисто и правилно, с гръб, през улицата и вече очевидно взима от кофите, а не слага там. Понеже кюпека присяда за малко и го изчаквам, минава минута и когато продължавам отново жената/ момиче е там и щателно преглежда, без бързане, без разхвърляне. Вече имам наум, че ще и дам банкнота и почвам да ровя в портмонето, щото никога не знам какво нося. Дали имам подходяща банкнота, или е твърде голяма, твърде малка? Мятам поглед да не си е тръгнала. Там е. Отвива хартиена опаковка на тестена закуска и щателно прибира храната. Боже, сви ми се душата! Вече съм намерила каквото търсех, показвам си показалеца на дружката да стои на място, пресичам и потупвам жената по ръката, да се обърне. Получавам насреща си чифт живи тъмни очи на бяло лице, никога не преяждало. Коса небоядисвана, съответно на тая отрудена външност можеха годините да са в диапазон от 20. Казвам, че има нужда от помощ, да приеме парите. Тя се усмихва и благодари с тия очи светещи. Отвръща, че точно днес била плакала, макар да не и личи и съобщава, че щом тя ще приеме, трябва и да ми даде нещо! Брех! Взема да рови в плика, от който очаквах да извади нещо от находките си. Но не. Изважда по чифт вълнени плетени терлици и ръкавици. И ми казва да си избера. Взимам ръкавиците и във взаимни щастливи усмивки се разделяме. Много по- късно, след пресичания, светофар и досадни малки кучешки обдушвания, които изчаквах, почти пред вкъщи, чувам да викат колебливо зад гърба ми "Извинетеееее, извинетеее". Обръщам се. Тя. Знаеше, че бих могла да съжаля на мига, затова бе бърза и готова. Каза "Дала съм ви моите, погрешка. А трябваше ръкавичките да са чисто нови, от тези които продавам". Божеееее...Бъркам си в ала Шанелската чанта и вадя вълнения чифт, славейки небесата, че не съм проявила малодушието да се отърва от вещта. Разменяме ги. Тя се извинява и двете се смеем с глас като се разделяме. * Виждаш ли, Ал, законът гласи винаги да даваш, когато получаваш. И още, вярата и, нейната силна вяра, според която тя спазваше цялата езотерика, дъновизъм и християнство, я правеха да изглежда по- умна от обичайния минувач. Бистър ум. Жив. Очите с блясък. И никаква меланхолия. Никакво отчаяние, когато животът те прекарва през боклуците на хората. Тя вярва и изпълнява стриктно духовните закони. И ако вярата кара мишле да бие , рита, тупа с крачета в кофата с мляко, докато избие сметаната и се оттласка от твърдината и, то друго мишле, ще се предаде и ще потъне. Е, има ли Бог? Щом реалността на едното се променя от празната гола вяра? Бог е там. В нея. В празната гола вяра. Затова се казва, че трябва да оставяме мъстта за него. Защото той има начини. А ние да продължим чисти, без карма. Да не носим в сърцата си ръжена на мъка, дълбаеща тъканите в нужда да убием, за да отмъстим. Празна вяра, че той поема нещата. Гола вяра. И покой в душата. Без дяволите на ревността, отмъщението, завистта. Дали е изпълнимо? Може би. Някъде. Някога. Но това е. Този, който вярва, че няма Бог и е безнаказан, какво твори тогава? Твори собствената реалност, по която ще бъде осъден. Спиралата, Ал. Той ще се връща. Ще страда. Ще се чисти. Защо му се дава да твори, тогава, като е нефелен? Защото законът на свободния избор гласи така. Бог е в празната гола вяра. А ние я държим в сърцето си. Той е в нас. Вътре. И работи. Чрез ръцете ни. *Мили мой, Ал. Дълбоко съм впечатлена от жеста на жената, да е чиста, да е дала, да е ново. И очите и, грейнали. Е, това беше. Случица из дъждовния следобед. Пих кафе с теб. Ф
Да се довърша :))). При някои мюсюлмани, Ал, обикновените шиити мисля, може и при сунитите, знам ли, всеки непознат може да е Аллах, преоблечен. Изпитващ. И си длъжен да проявиш гостоприемство и човещина. И в приказките е така. В гората те среща я старче, я джудже, я ранено животно. И те изпитват. Изпитаха ме, Ал. Затуй го разказвам. Да се готвят следващите. :)))) Ф
https://darik.bg/140-udara-s-bich-zaradi-izvanbrachni-seksualni-otnoshenia~514794.html Шундо, а за това готвиш ли се? Двама ви с патерицата по ислямския закон! Не само жената и двамата. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, искам да те успокоя, че вече всичко е под контрол и аз ужасно остроумно се лигавя в чата на курса. Гений съм :)))! Тва, дето отлепям от пода, не трае дълго :)))). Ф
*добавка :))) И не ги занимавам с друго, а с щекотливи пропуски в предмета за следващия изпит. Дава ни са аксиоми, а аз задавам въпроси , които не са им хрумвали и които са аЦки гениални , при тва имам и парахипотези. Само чакам да седна до Дразнителя и да му ги разкажа. :)))) Ф
УжесТ! От "дадено нам" написах тая глупост с отделната надставка...пуууу Извини, моля! Ф
Ал, най-сетне идва края и на този ден, събувам памперс-прашките и реших малко да се поопипам по извивките, долчинките и трапчинките преди да съм обула нощните памперс-кюлоти. Слушам този супер-хит https://www.youtube.com/watch?v=e_8HNsZqaEY и си мисля за теб. Как пък са те нацелили десет от десет, сладко мое лудо и дърто Алченце. Твоя влюбена в теб Ф.
Добро утро, мило, топла и умно Фейче. Ама недей така, ако знаеш как се изхилих и изпръхтях като кон на израза „памперс-кюлоти“. Само преди два-три дни гледах епизод от „Ало, ало“, та там все се размахваха кюлоти, с които трябваше да зашият балона, за да избягат английските летци. Добре че не са прашки, че те нямаше да стигнат за нищо, а бяха си баш кюлоти, огромни и обемисти. Един колега ми прати някакво клипче на тема как се променя дамското облекло през вековете: как от огромни кринолини, фусти, кюлоти, кюлотки и т.н., но финалът беше гнусен , вече в нашите години на еврогейско и неолиберално развитие жената беше брадат негър с прашки и гърди е, не повърнах. Някога в института, лятно време, колежките, говоря за младите, ходеха с престилки от един фин, нежен плат, ако не греша, „зефир“. Престилките бяха издържани в светли тонове, примерно пролетна върбова зеленина, светлосиньо като лятно небе в планината. Направлението ни беше на последните етажи, огромни прозорци, ориентирани изток–запад. Говориш с колежката, стараеш се с малки движения така да застанеш, че тя да се окаже между мен и прозореца, и тогава през тънката материя се очертаваше нейното тяло, стройно, с бикини тип „танга“, нещо като първообраз на прашките. Триъгълниче отпред и също такова отзад, свързани с ластичета от същата материя, по-тънки от сантиметър. Гледаш и се любуваш и искаш разговорът да е дълъг- м-м-м, красота.Това беше основната причина да харесваме полудневните бригади в един институт по генетика и хибриди в Костинброд. Краят на месец юни, топло, младите колежки първо свалят блузките, пак красиво, някак плавно събуват джинсите и работата е оттекла. Възрастните колежки, групирани около партийната секретарка или самата тя, мърморят нещо от сорта: „Това да не е ревю на бански? Колегите не могат да работят, ами те са млади мъже“ и т.н. То работа и така не се вършеше, но поне гледаш как колежките правят загар преди морето. Есента, на конференциите в МДУ, пак същото. Като правило конференциите се провеждаха втората седмица на октомври, сезонът е отминал, но може да се случат топли дни и след обяд, хайде на плажа, и пак красиви гледки, все още не е изчезнал летният загар. Ако е по-лошо времето, закритите басейни на някои хотели са наши. Готини години. Вечерта, в дискотеките, плясваш ръка към дупето на колежката, която ти е на сърцето, напипваш ръбчетата на тангата/кюлотите, а след това, кой каквото си е подготвил и заслужил, но винаги си вземай единична стая, независимо колко ще доплащаш. Винаги бъди безкрайно предпазлив, защото има разни дългоушковци, слухтят, гледат, завиждат, дребни душици, и така четири-пет нощи. При колежката ситуацията е сходна, но винаги, ама винаги, имай готов обоснован отговор, ако те засека̀т. При една командировка в Съюза зам.-директорът ми каза нещо от сорта: „Ама да не ти бяхме плащали хотел, щяхме пари да спестим, ти поне сумарно една седмица спа ли в стаята?“ Твой , Алекс с кафето в ръка, те целува по най-загътаните местенца
Ал, чета те и си мисля колко е трудно. Тоя развален телефон няма начин да продължи. И освен това смятам за много долно да се вадят препратки от лична кореспонденция и да се веят като дилижанс "виж какво запомних и как мога да го ползвам". Това последното се касае, за който намери за добре. Да е един, с мед да го помажеш. Не, не ми е смешно. Имам и още. Ще цитирам една негърка, страшен образ "Не се мисли за порн дик. Той е обгрижен. Има мениджър. Има личен екип за снимките. Ти си нормал руум дик. При това не пиеш достатъчно вода. Нито полагаш грижи за тоя най обикновен дик. Не се прави на порн стар." Това последното също не е за теб, Ал, в никскъв случай! Твоят не е ординари. Абсурд. А сега ме извини, че ползвах нашата трибуна за други цели. И моля те, спри да ме целуваш. Нали се разбрахме за границите? Всъщност, чакай. Може би сянката ще ги поеме. О, да. Тя ще поеме целувките ти и ще ти отвърне при това! Ще се старая да разплискам кафето от смях. Ф
Сега пък какво направих. Знаеш, че много те ценя и споделям с теб разни спомени, случвали се някога, някъде, а ти ми се разсърди. Изключително държа на теб като човек, като жена, като ум, като интелект, с чувство за хумор, и сега съм виновен. Защо? Може да съм сгрешил или да съм преминал някаква граница, която не съм разбрал, затова просто питам. Не се взирам във всяка дума, искам само да разбера. Целувам те, прегръщам те, държа на теб Алекс
Добре, разбрах, няма да те целувам. Казвал съм ти, никога нищо насила. За мен жената е по-ценното съществ и съм ти го казвал много пъти. Ако съм изправен пред избор да мога да спася един човек, а пред мен са двама, момче и момиче, ще спася момичето.Такава ми е нагласата и не смятам да се оправдавам за нея.Правил съм го. Спасявал съм момиче от удавяне, носил съм момиче на гръб в дълбок сняг, защото си изкълчила крачето-и двете бяха непознати и никога повече не ги видях.Преди много години имах колеги, които винаги казваха на ръководството какво иска да чуе, а аз си казвах каквото мисля. Стигаше се до случаи: „Я, питай шефа за нещо.“ Питам го- вярно, въпросът не е много удобен, но е резонен. Питам шефа, а на него не му е много приятно, а другите се подхилват отстрани като детеродни органи. Румката ми казваше: "искат да направят като теб, но искат и да им спокойно,а ти си шило". Другарски поздрав, Fallschirmspringer
Как е деде? Снощи бабето си те ИЗГАВРИ лекинко, като ти прати супер-хит на гейтака певец и те нарече "лудо и дърто Алченце". Измъца, че кореспонденцията ви изведнъж станала развален телефон как тъй, УЖ се учуше от всяка твоя описателна случица, уж много я кефеше как си мърсувал с колежките по симпозиумите, а сега даже граници ти сложи- спря ти целувките сутринта. Как тъй ще я целуваш преди да е извъртЕла онлайн свирчок на Робин Худ? Немой, немой, ти нали такава роля прие да лижеш на баба гъза и др. части. Да й се криеш под полата и да джафкаш САМО, като ти свирне. Конкуренцията ти е младо и напето мераклийченце и за това ти си "лудо и дърто Алченце". Бяхме те предупредили, че баба е от СОЙ и не случайно аз я наричам баба курволИНА. Ама ти не си човек, ти си комунистическо, дърто-кораво ХЮМНЕ, ще стискаш зъби, баба след някой и друг ден ще бъде натирена от Робин Худ и ще, не ще пак при теб ще дойде да бъде лизана. Ай със здраве!
Как е деде? Снощи бабето си те ИЗГАВРИ лекинко, като ти прати супер-хит на гейтака певец и те нарече "лудо и дърто Алченце". Измъца, че кореспонденцията ви изведнъж станала развален телефон как тъй, УЖ се учуше от всяка твоя описателна случица, уж много я кефеше как си мърсувал с колежките по симпозиумите, а сега даже граници ти сложи- спря ти целувките сутринта. Как тъй ще я целуваш преди да е извъртЕла онлайн свирчок на Робин Худ? Немой, немой, ти нали такава роля прие да лижеш на баба гъза и др. части. Да й се криеш под полата и да джафкаш САМО, като ти свирне. Конкуренцията ти е младо и напето мераклийченце и за това ти си "лудо и дърто Алченце". Бяхме те предупредили, че баба е от СОЙ и не случайно аз я наричам баба курволИНА. Ама ти не си човек, ти си комунистическо, дърто-кораво ХЮМНЕ, ще стискаш зъби, баба след някой и друг ден ще бъде натирена от Робин Худ и ще, не ще пак при теб ще дойде да бъде лизана. Ай със здраве! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
ТОТАЛЕН "игнор" на бабека към патерицата. Как е помиярче, скимтиш ли под полата на баба непогалено виждайки обувките на Робин Худ и ръката му как забожда пръсти в шундата на баба под фустата й??? Спущаш ли се да хапиш или трепериш за да не ти забоде още някоя пета разгонената ти покровителка? Не държа на отговор. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ей, вереф, свърши ли ти лигата? Нима пресъхна? тцтцтц Натирен от своите, натирен от чуждите, казвах ти аз- ни риба, ни мясо...
Шундо не ебана, като не знаеш даден език недей и да го използваш, че не знаеш кога какво пишеш. Логорея бясна, още шизофренична, като бясно куче сама се хапеш. Писала, плюла, срала и повръщала от яд и самота под днешния разказ. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Еее, нямаш указания как да се държиш и разплиска лигите. Я питай шефа с усмивката, какво да ми казваш и как.
курволИНА бабина, двете места където можеха да ми казват как да се държа бяха в училище и казармата. От тогава, САМО и единствено АЗ си решавам с кого как ще се държа. До момента съм активирал втори пакет(БЕЗПОЩАДНОСТ) със санкции срещу шизофренията ти неудържана. И в резултат място не можеш вече да си намериш, ни у вас, ни в сайта, отделно и сън те не хваща. Пишеш, че всичко човешко съм погазвал, ами явно според мен ЛИЦЕМЕРИТЕ не може да са човеци. Ако искаш ще активирам трети пакет(БРУТАЛНОСТ) със санкции срещу нарцисизма ти, да ти е още по-забавно, а и на потребителите?! Помисли, реши, вече си над половин вековна възраст и се предполага, че в главата ти мозъка трябва да е в повече от бръмбарите. За съжаление до момента все доказваш обратното. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ейй, пресъхна страницата значи. 14 часа без охлювска слуз
Но за това пък с нови разкази за малолетни! Както ги обичате!
Шундо, умираш да си намажеш от слузстта ми в междукрачието, по кълките, вимето, НО ти го написах И казах- НЯМА ДА ТЕ ОГРЕЕ. Моята слуз не е обикновена за да я хабя по разни спаружени НЕДОКЛАТЕНИ баби да си опъват бръчките. Но все пак съм човек, разбирам те, искам да ти помогна със сбабичосаната ти кожа и за това те мажа с лайна, влизам ти в положението. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Псст, ОхлюФ , объркал си чатчето. Тва май е обичайното ти към жениците- длъжници на 20стях лева? Или чакай? За бременната боса украинка е? Я направо серИ на вентилстора, да има за сички жкцйддхйоооххх:))))))
Няма да рискувам да те уморя от глад. Само тебе ще си те храня, че с моите 50 кг. не мога да сваря толкова храна да преработя. Ти като НАШ човек се ползваш с предимство. А за ония- голите и боси мацки СЛУЗ, защото са наказани. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
И кво излезе ся? Квот човек сам си направи, цяло село не мож да му го направи. :))) Ибасимуискукатапууууязък
/В това време на село/ * Охлюв ръпа избухнала маруля
Тц, не сме на село. Там сега има бели мечки! Скрихме се до морето от големия студ. На покрива тераса сме с "босоногото" блонде, направихме си снежен човек да си го гледаме пред морската панорама докато пием ароматен билкови чай с бучка пчелна пита. Ей такава скука и мъка е при нас. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ичке, ето ти линк с видеа от бургаските салони за скубане на шунди. https://lipovonche.com/search/beauty-salon/ Та да те питам ти ходиш ли на процедури за избелване на анус, много модерно е напоследък пък и май имаш нужда или не се миеш след голяма нужда?!? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Секскупоний, българският Епстайн, а Ф., неговата Жизлейн Максуел. Каквато ни държавата, такива и сводниците
Aint no sunshine when shes gone....Gasping for air, flat faced dawn, you pray these thorns would cut Ur parts instead they hit you through, alive and root sweet memories keeping u alive. Grey sorrow rains tonight....drops like her knees, her cute mischievious smile, fresh crisp lips, needling my prick, embroiding a spell which i hardly am aware of. Never knew it was the weather that i liked most taking with my coffee. Never knew the taste always came with aroma of anticipation. Hurricane or sweet sticky hot? Shes like the wind. And im the fire. Was. Been. Has to be. Again. Ashes never die. 007
Ама аЦки ми е любопитно къв превод чете селянчето
И изоПщо - като как живеете без мен? :))))) Скарлет Ашли Бътлърова
А, няма ли те? Ами къде си бе ДЖАНЪМ, пак ли в КАРЛУКОВО те прибраха??? Еййй, значи тез лошите санитари, ама и на тебе ти пиша всеки ден, молим ти се ПИЙ си ИЛАЧИТЕ, всичките и РЕДОВНО! Иначе добре си живеем със зелнооката, не е като да няма с кого да си кажеш две приказки, не е като да няма с кого да се гушкаш и галиш. Превода е любовен, но отново плачеш над ЧУЖДИ гробове. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Като как да си плача на своя си ? :))))
И...коя е отличника, ааааа? :)))))
Нищо свято не остана, ейййй, ни изповед, ни мейл, ни доверие! Кура ми Янко е, оффф, мъж да ти се праЙ на умник иззад храстите, а от фетишите му да ти се доповръща...Нещо питах за куклите и парцалките? Кога ще получа отговор? Айде по- кратка и по- рязка раздялата, моля!
Формулирайте питането си по-ясно и конкретно към кого.
Ал! Излизам от Саграда фамилия и независимо дали четеш тук или не, искам да си го кажа. Леко ме побърка геният на Гауди. Не мога да си представя как е възможно да се построят в главата на един човек и то без компютър с 3D, такива стълби към небето, пасажи за висши сановници, обслужващи поднебесията и изобщо цялата идея за рицари с маски, железни хора, желязна воля, саби в молитвениците със свещи и учението за прошка и вечност наедно. И пак олтарът е музика. Единстено и само. Орган, несвързан с купола, защото всички сме до едно място, нагоре е чистота нам непонятна. Затова влязох отново. Да кажа, че независимо от пролятата кръв в името на вярата и независимо от ламята, чийто глави режем, всички носим нож и всички проливаме кръв, собствена или чужда, но Над това и само Над това е истинското. Мога да се паля и да ненавиждам идеите, които се раждат в ума ми и те имат своята логика, имат базата данни и съвсем истинско е да имам причина да ненавиждам тези идеи, но докато сме в кюпа, заедно, проливаме кръв и сме силни, доколкото я проливаме, защитавайки действията си чрез невъзнамеряване, а тайни мръсни долни фантазии. Не можем да спрем мислим. Тоя апарат не ни е подвластен. Но докато убиваме звяра, сме безгрешни по човешките норми. Затова влязох. Защото витражите сред гората и музиката от органа ме пречистиха. И простих. На грешната мен с мръсните идеи. На грешника с фантазиите. На тези, които убиват мисловните си модели чрез изкуство. И знаят, че сме до някъде. В ниското. Където една и съща ръка гали и души. Това сме. Двойнствени. Аз. Ти. Нямам друга мисъл. Отивам да се загубя и намеря. Из малките улички. Бутици. Пристанище. Дървените кепенци зад миниатюрни балкончета от ковано желязо. Издължените лица и съскащият им език. Хубаво е. Това е литературен туризъм. Заради Кралос Сафон. И за да се чуя какво аджеба правя от мин година по туй време, че сериозен водовъртеж ме завъртя. Целувам те. Чужда и далечна. Но ако погледнеш в сърцето, както писал Калушев, ще ме откриеш там. Сбърканяци сме всички. Ф
Оооо, какво скиват зъркелите ми, баба курволина се завърна! Робинчо да не те блокира отвсякъде и той? Хайде бе, наистина, е не, не може да е толкова.... ?! Е, да върви на майната си, не знае к'во изпуска, пък тука си имаш ДЕДЕ, стабилен, като бордюр. ТЪП, но за сметка на това е упорит. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал! Пикник на Монтжуик! И гледка между пиниите бЪш към Саграда. И въздуха подхранва лицето с морската си влага. Е, не! :)))) Не не и не! "Деееваичкамулелинауг*дъдъееввъ" би казал братът сърбин, не Ас , никога, ассам вАзпитана Ф
И последния облак се свлече от високото и се стопи над морето. После и слънцето залезе. Изчистеното небе взе да потъмнява. Прозорецът ми гледа над покривите. Виждат се острите кули на катедрали, куполи с фигури за ориентир, въжената линия на пристанището. Долу тече ремонт и периодично разбиват. Шумовете на Рамбла се смесват с мекия звън от waterpan и внезапен смях от туристи. Носи ме на сън. Както съм окъпана, в халатче и слушам пулса на града. Спокойствието се просмуква дълбоко в съзнанието ми. Нямам обяснение защо се чуствам сякаш съм си на село. Може би е заради историята. Тук всяка тухла си стои на мястото. И пази спомени. В молекулите и е заключен ритъма на времето. Само хората са се сменили. Облеклото им. Нравите по-малко. В теснотията на готическия квартал бяха разкопали глината под калдаръма. Земята сякаш пропаднала правеше ямки, очертани от ръждива гладка и маслена глина. А отдолу зарит стар свят от арки, тесни концентрични подредби, стени, град под града. Затова ми е спокойно. И селско. Защото сякаш живея в миналото. Макар фаровете на самолети да идват от левия кант на широкия ми прозорец и да се стапят към десния. За пръв път ми се случва да спя с отворени очи. Грсдския часовник от кулата отброява по удар, два и три на всеки четвърт час. Пак би. Три удара след шест. Стъмни се. Време е нощните страсти да изпълзят. Грим да очертае съблазънта. Гаргойлите ще оживеят и ще се нахранят с ниски вибрации. Продавачите в лабиринта ще пушат трева. Тесните перила над тях ще крепят тежки саксии и пране. А вътре педали ще продават телата си. Свръхтежки шугър дедита ще получават целувки по темето, сбръчкано в средата, сякаш костите му се приплъзват. Чорапи на райе, тънки голи бедра, плисирана поличка. Момичето излъчва разложение не заради татуировки, не заради косата на плитки, а нещо неуловимо около нея, отчаяние някскво. В бутика на гипсов бюст лежи тежко злстно колие. Шанел. Бас държа, че елитен ескорт ще го лиже още тази вечер, окачено на богаташката шия. Тя е поддържана. Фина на материи. И властна. Много взискателна. Груба в езика. Като кожата и на деликатните места. Но бельото е там, за да компенсира. Повече десетилетия, по- ефектно и скъпо бельо! Не знам защо пиша тук. Няма да я бъде нашата комуникация. Всичко е периоди. А онзи - свърши. Този е друг. Оставих се на сънуването с отворени очи. Сега спирам. Часовника от кулата ще отброи до седем. Брои, но после почва отначало. Град под града. Хора след хора. Фърррр :)))
Айде КЪШ, то всеки се чуди що пишеш тук, ти сега ли загря да си го зададеш тоя въпрос. Пък ФАТМАКА, ако е мъж за какъвто иска да се представи от как се е появил в сайта, не трябва повече да ти върне и възклицание дори. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Кой може да спре гората да се разлиства ? Ще си правя, квото си искам , скок подскок :))))
Офър, ти с кои "всички" говори :)))? Кой говори с теб? :)))))
Пссст, слузестий, стягаш ли куфара за Кранево? Ама първо я спихни, де, не се излагай и пред хората. Тук ти стига изложението :))))) Леле, колко съм ларж днес
Точно де, никой не може да спре ЛУДИТЕ и за това им дават лекарства и ги пускат да се мотат в краката на нормалните. А на нормалните им остава възможността да им търпят лудориите и да им гледат сеира, все пак сте наказани от Господ. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Лудетино, за какво да говоря с всички, аз ги четох. Нали по това се различаваме с теб, ти говориш с всеки който не виждаш, а аз ги чета. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Леле, колко си САМОТНА днес, повече от вчера, но се усмихни, утре ще си още по-самотна. Днес ще "застреляш" словесно още няколко човека от обкръжението си. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Е, не! Няма как да не го кажа. Първо е вятър и слънце. Аз съм навила полата до беличките гащенца и пека голи краци на покрива на света. Тая камбанария час по час дрънка и добре че е така, щот Мичио Каку е до мен и требва си пиша домашното за Ал. Обаче мий едно самотно.....ма самотно.....:)))))) ....сАаде гларуси и светци с кръстя си веят железата около мени. Прррросто изобщо нямаше как да си го премълча. Особено щом предвиждам план програма по минути за следващите часове а именно долче фар ниенте :))))) график! Усмихната съм. Кога не съм така? А , да , имало е, ама няма да ги помня тия работи. Аз пътувам без багаж. По гола .....душа. ф
Ал, вече е ставало дума за това, но пак ще го кажа. 10 те сефирот, измеренията на мирозданието по Кабала, много приличат на String theory. По смисъл. Но виж, ако съпоставим малкото и голямото, човешкото тяло и вселената и законите, по които то расте и старее, ще забележим, че у нас винаги има дабъл чек, резервна система. Това ме навежда на мисълта, че изпускаме нещо във физиката. Където едвам успяваме да съберем крайчетата на малката и голямата физика в едно цяло, а тя вече се къса по шевовете. Нямаме дабъл чек. За да диша, за да е жив, симпатикуса е включен, чат пат парасимпатикуса му бие шалтер или променя функциите. Струва ми се, че откакто открих тоя любимец мой - вагус нерва, нещо такова липсва в законите. Липсва онова, което отпуска мозъч центрове и вкл релакса в стомаха и външни полови органи. Докато едните закони големите работят, трябва да има нужда някой/нещо/избор! да ги паузира и да дава превес на малките. Защото мозъка не е на едно място, не е на върха, а е децентрализиран. Още съм на първите страници, но вярвам, че липсващото парче е в покоя, анти~ , тишината, липсата на вибрация, живот и амортизация, някъде във вселената има вагус нерв и той е липсващото парче. Сега да продължа :)))), до края на първа глава, нищо чудно да изляза с рецепта за духовно извисяване на половите органи. Което ме подсети, че долу има музей на еротиката и го подминах от глад. Довечера май е неговия ред :))). Ф
Налага се да си запиша мислите, преди да се изтрият. Пиша от пейка пред Пикасо платна. ГоУем циник е тоа. Първо се мъчи да нарисува аромат. Не може. Слага база мъж , ккойто души с носа напред. После рисува втори кат ваза с цвете. Само инфраред лови базата. После му иде наум да вурже карикатурите към портрет. Получава се, но още не е оригинслно. Верно, че вади досадните черти на характера напред и осмива, но все пск е още импресия. И идват геометриите. Големи платна, много детайли. И познай, Ал. Винаги има две куки на тавана за труп, който да щавиш. Търсил е под механиката, под кожата, душата. И знаеш ли, винаги нялъде има малък светъл прозорец, врата, с черния човек, който го поглежда и бяга. Онзи, когото преследваш. Е и този който те гони. Изчезва преди да го уловиш. Убиецът ти е твоята цел. Но се изплъзва. Играта е да разбереш защо? Къде е? Кой е? Ателието с рамки, платна, курветини по чорапи и плоски кокалести задници и майки с деца, нарисувани като къщи, дом, сигурност, всичко е криво, защото мръсникът го е преследвала неудовлетвореност. Не може да улови мотивът им. Дъхът. Добър или лош. Обстоятелства или даденост. Кой прави хората такива каквито са? Ал, Ал, Ал. Не ми пиши. Не знам докога ще си лея мъдростите. Но поне ги спестявам на останалите, които не ме имат за умна, възпитана и добра, а къща, с куки и две кръгчета за ноздри като на разярен бик. :)))) Ф
Кранево, от тесния лабиринт на готическия , с древни барове, мирис на трева и урина, съглеждам врата и плакат, момче зад комп- театър на фламенкото. Влизам в патио, стр стълбище ала Зоро. На етапи ме птопускат през тъмни коридори в червен плюш. Еднс жилеста Кармен ще танцува. Пия сангрия. Да знаеш, че тоя ритъм не е каъ оня дет пущаш с бавните темпа на естрадата. И да знаеш, че после мнооого ще ми се приказва. Танци. Пие. Пуши . И логорейства. Разлист разлист ф
Боже Господи! Санта Сангрий! Влюбих се. Никога не бях виждала мъж да се изразява така. Чрез тяло! Аморемио нононооооо ф
ШУНДО, ай поспри си малко монолозите. Виждаш, че никой не се интересува от интригите ти безкрайни и НИКОЙ не го ебе на кого искаш да си предлагаш спаружената пържола. Ал, та Ал, мисля, че вече те разбра и той що за улично-тротоарна мастия си, която НЕ се предлага на всеки срещнат. Аре, хаповете и оди да си пишеш в рими с Робин Худ. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Мехур, много се наду, откак имаш толко мераклии.
Влязох в една тежка катедрала. Едра. Масивна. Груба. От книгата е. Вътре тишина, простор и грегориански мъжки хор озвучава от тонколони. Малкото светлина идва от цветни стъклописи от височините и няколко прожектора към амвона. Сядам на пейка, за да усетя. Да огледам нагоре. И забелязвам сядането на възрастен куцащ мъж встрани от мен. Бастуна. Той. Отпускането му като бухнало тесто, извадено на хлад. Стоим. Килнала съм глава назад и зяпам. После се чудя защо не са опрали бялата покривка от амвона. Вече не е бяла. Отзад, върху колона, каменна статуя на Мария с бебето. Боже! Мърдат си главите. Пак ли има вестибуло - миражи? Не е само това! Мърдат си устата. Току да прочета по изсечените им усти кскво ми казват и силно прокашляне ме прекъсва. Жена. Пълничка. Ниска. Очила, усмихната, средоточено се кашля и привлича по детективски вниманиетп на човека с бастуна. Той пъргаво я пресреща. Навежда се да я целува. Тя му говори и думите и го възпират. Тя грее. Той трепти. Казва му, че му е оставила писмо в криптата. Без оглед на куцането си, той притичва зад колоната и се заспусква по витото стълбище. .....Колко трае една любов? Ако е скрита от хорски очи? Ф
Когато я посрещна топлия задух в хотелската стая, най- после се почуства у дома. Бърлогата и бе мрачна заради плътните пердета, които я пазеха от градския шум. Промъкна се в коридора по усет и разхвърляйки дрехите си, стигна до прозорците. Плъзна ги широко отворени. Вятърът се опита да ограби лампиона, но не успя. Опипа си сутиена под долния ръб. Гърбът през финия потник. Влагата бе навсякъде. Влезе под душа и се опита да не мисли. Да не помни. За това как тракаха триъгълните знаци от пилона до доковете и когато поривът ги откъсна, те полетяха като остриета от китайски филм и отрязаха главата на случайна жена, седнала на припек. Пешеходец видя това, свлече се и тялото му бе навито като бурито до ръба на кея, откъдето цамбурна в пенестите вълни. В този миг съзнанието и вече искаше да се откаже, но нов стържещ метал привлече страховете и към едно място. В небето. Клатещ се кран се засилваше на бавни обороти, докато накрая се наклони, изтръгвайки бетонни противотежести и се стовари върху красивата фасада на порт Барселона. Работниците вътре едва ли са разбрали какво се случва. Прахта изригна като печурка и полетя към танцуващите лодки. Трак трак трарралаксканатрак, тропаха те, навързани на ритъма на морето. Глъчката стана няма. Като в стар черно бял филм. Обезглавения труп, наскачалите в бурната вода, писъци, бягащи хора, снимащи хора, линейки. Тя тръгна срещу слънцето към хотела....И къпейки се, опита да забрави. Водата я успокои. Гореща вода, поемаща солената пот от порите и, смекчи схванатия врат, усппкои гърба и нежно погали облите и кълба, обливайки бедрата по пътя си. Жената се погали. Държеше дифузната струя срещу тялото си и се потърка по ръката, мина над рамото, под мишницата, повцигна цицата си и изтърка под нея, после повтори, заслиза над твърдите ребра и хлътна леко преди пъпа, после се издигна върху облото коремче, което предшества венериния хълм. Насочи струята срещу гениталиите си и се остави на балсамиращото масажиране от милион иглички. После завъртя душа над цепката на дупето си и галейки бузите му, провря пръсти по ануса си, за да удължи удоволствието от възбудата през целия му път между краката и. Наведе се и затърка енергично бедрата чак до долу, до между пръстите на краката, докато стичащата се вода се заспуска през дупката на дупето и, като водопад над пещера. Вече нищо от преди нямаше значение. Водата отми спомените. Те се навиха в солено- прашни завъртулки и изтекоха в канала. Не се сдържа. Изправена и разкрачена отново целуваше интимността си чрез водните пръски и това интимно затопляне я принуди да пишне кратка топла струя урина. За миг ароматът се смени с нещо пошло и мръсно. Но това само я възбуди още повече. Излезе от кабината. Обтри се и гола се пльосна на леглото, където взе телефона и написа кратко съобщение. Той бе точен. Точно време, точна цена, коректна услуга. Изключително красиви гримаси при ебане. И убийствена прилика с един стар познайник. Не и във височина. Но лицето бе на младия хижар от Семково. Най- после съдбата и отпусна дюшеш. Дишай. Не мисли. Дишай. Крачка. Втора. Дишай. Трета. Дишай. Не мисли. ****
Мдааа, много ми допада свободния език, с който говори МКаку за астрономия. И понеже видях общо между писаното и мен, цъфнах пак. Такаааа. Казва той, че компресията на гравитацията прави небесните тела сферични, защото силата е еднаква на всяка една точка. И затова няма пирамидални планети. Но има криви астрроиди. Защото гравирацивта там е твърде слаба, за да ги оформи. Е, аз съм астероид. Неподходящ. Непривичен към живота и законите на мястото, около което кръжи :)))). Пиши бръщолевини. И не съм оттук. И съм за малко. И фъркам. :)))))))) #смешное Ф
Ей ПАЧА, вече не си смешна, жалка си. Остана ли си сама в блатото да си плуваш и удавиш с лайната които изсра? Но не се безпокойство, аз няма да те оставя, ще се вясвам когато ми скимне да ти напомням защо си сама с голямата си уста. Ако беше само с 25 лазарника по-млада сигурно щях да ти кажа да източиш мехура за който се безпокоиш, но даже и за това не ставаш вече, ако изобщо някога си ставала за каквото и да е. Мераклии - НЕ, имам мераклийка(ШИЗОФРЕНИЧНА) пишеща по 101 коментара без да се валидира имитираща численост от потребители, но за жалост е само една изкуфяла баба, която НЯМА как да огрея. Знам, че съм ГОТИН. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Баси как се напих , а колегите разпориха червото и ся фучи и пръска ....Ф
Баси как се напих , а колегите МИ разпориха червото и ся фучи и пръска ....Ф
Ал, приказва ми се. Пак ще ти пиша. Седнала съм леко накриво в кревата , за да виждам добре цялата панорама. Не затварям прозорците. Никога. Плъзнала съм малкия с човешка ширина, за да се свързвам постоянно с диханието навън. Дори с вибриращата разбивачка на пешеходната Рамбла. Гларусите. Ритмичните аларми за заден ход на машините при изкопа. Виж, камбаните и градския часовник си се чуват всякак. Днес небето се забели :) и това прави детайлите по- ясни. Виждам как пръснатите из града куполи с кръстове, звезди и човешки фигури пазят града. Виждам как тухлената осмостенна кула с процепи за камбанния звън, сякаш се приближава към мен. Под мен са покривните тераси на домовете, саксии, столове, пране. Вчера заради бурния вятър, към 100 км/ч били някои пориви казват, улиците бяха нашарени със боклуци, пликове, счупени палми, изсипана пръст и разтрошени саксии. Имаше полегнали палми по крайбрежния кей с внушителна дебелина. Но си мислех друго. За фламенко театъра. За това как в готическия квартал не личи да са прокопсали мнохо- много. В един фризьорски салон стояха древни метални каски за при къдрене и боядисване, страшни като уред за мъчения и изтичащ незаземен ток. Имаше вмирисани тесни входчета към тежка ламперия и кожени салони на барове с обзавеждане на пенсионерска възраст. Пропити от местна страст, цигари, пиянства и сделки, предателства, любов и изневери. Аз никога не избирам светлината и търговския облик. Мушвам в тесните процепи между къщите, там, където изглежда, че ще си намеря проблема. Обожавам тоя гъдел под стомаха, да се завреш между пикливите стени, под висящи докосващи се пранета и да оглеждаш всяка пролука през изкъртена част от врата. Вътре, Ал, е приказно. Зад лъвските глави, служещи да плащат пришълеца, се отварят порти към вътрешен двор, на гола земя, плочки, после има стълбища в дъното или встрани, които те изкачват към тераса, от която биха те застреляли, ако си нежелан. Вероятно биха продали или изяли коня ти. Знаеш ли, Ал, колко красива бе танцьорката? Видях нейни черти в лицата на двамата млади- син и дъщеря. Също танцьири. А китаристът ....той никога не вдигна поглед от китарата си. Живееше в нея. С нея. Във всеки вопъл. И понякога , когато доня фламенка се успокоеше след някоя корида с драпираната си рокля, тя се примъкваше към него, приведена, тиха, покорна и му отдаваше душата си чрез почетно обожание. Паднали рамене. За пръв път. Сведена глава. Откъм гърба и се виждаше как му благодари за живота с него. Оттогава не мога да се спра да слушам циганско фламенко. Певците бяха образи големи. Млади, пълничък със сипкав глас и друг, слаб с голяма глава и изпъкнали очи, очи, които редовно изразяваха трудно преглъщане и сърдечна мъка. Тук редовно виждам най- красивите същества на планетата- изваяни, крехки, невъзможно удължени пропорции на абаносови негри. Дали кожата им ги обрича да се чустваш нисши? Дали наистина срещат неразбиране относно цвета на фон дьотен или как да третират вълната над главите им? Дали искат да се избелят като Майкъл? Би било жалко, гледано откъм правата на шугърдедита, които биха се възползвали от тази щедра прелест на природата. Ако бях мъж...ако имах различни от мисионерски уклонности, боже как бих разложил душите на поредни и поредни фигурки от Африка, неосъзнали крехкостта на младостта си. Сякаш може да бъде вечна?! Май виждам сноп от дъжд в далечината над морето. Исках да бъда тук, точно така, в бръснещ вятър и порой. Като в книгите. И знаеш ли, взех да накуцвах като героинята. От книгите :)))). Тя има шрапнел в таза, аз - мазоли. Но гледаме еднакво. Лицето ми е умно. Тпва не се крие, не се демонстрира. То е факт. Преди е било и благородно. Сега не знам. Но има нещо в спокойствието, с което се взирам в насрещните. Което ги отпуска. Доверява. Сближава. Обожавам това. В природста не гледаш хищника в очите. Тук това не е така. Хората търсят хора, Ал. Всеки иска да бъде видян! И точно тук, любопитното е, че това не е инвазия, а споделяне на миг. Както в Италия седиш пред чиния, над която върви несекващ поток пешеходци. Споделяш радостта от храната. Така тук споделяш любовта или мъката си. Искаш да я дадеш. Навън. И хората да ти викат ОлЕе. Да, дъжд е. Идва насам. За днес нямам никакви планове. Купих си подаръците за близките. Боже, какъв извадих само. Пак така. Като ходя без посока и се губя. В малки занаятчийски помещения с малка търговска витринка. Ал, казвала съм ти, че тук пиша като в дневник. Явно е, защото ми се пише и защото искам мислите ми да бъдат прихванати. Така е удобно. Не задължавам. Не принуждавам. Приятелите ми, много си ги обичам и всичко, но не мога и не искам да следя хрумките им с линкове, въпроси и прочее ежедневия. Не искам да преча на децата си, които имат емоции за осъзнаване на килограм. Не искам да се блъскам в инако- възприемащи. Тук ми е добре. Дори така, сама. С теб, мълчаливо гледащ ме от съседната възглавница как пъргаво местя показалеца си по телефона. :)))) Поздрави на Центи! Ф
Ааахахаха, сега видях опита за смешка :)))). Добър опит. Истината е, че разбрах защо се казва тоя коктейл "московско муле". :)))) и е смешно, че пиячите на планетата са именно братята руснаци. При тва с уважением. Ф
Ал, ако беше се мушнал с мен тук....о санта сангрий....никой не крещи на входа, тесно пасажче, меню на деня виси отвун с по две опции за трите курса. Седнах . На бара разкапани свещи от памти века. Маса без покривйка, мрамор. Столове дървени без тестил и омекотител, като от времето на дядо ти. Арки поддържат ниския таван. До мен мини скрин с жълти книги. Сангрияъа божестврна. Леко газе. С парчена които всмукванмм. Телешко с аспержи и слад картоф пюре, салата с фета, чери и скарида...Ал! Ти нямаше да минеш с едното меню. Щеше да разкопчееш колана и да се заседим. А послв.....после, ох после...:))))). Пиша бързо, че ми изстива телешкото. Но как да ти го разкажа?! Как? :))) Целуф Ф
Ал, трябва да ти опиша какво става. Ще опитам поне. Започвам от Пецата и разказа му, който изпих с кафето преди сиеста. И ...оргазмът дойде болезнен, продължителен, на импулси и изтощаващ. Едвам дишах. Като след маратон. Сърцето бясно. Отидох да пишкам. И не можех! Всички генитални мускули свити като във вечна конвулсия. По дяволите, едвам се отпуснах, трябваше да си се пипна по бедрата, да оправя косата край лицето, което отне напрежението и донесе спокойствие. Това ме подсеща за сутринта. Пламна зарево над пристанището. Огъня преди изгрева. И аз си хванах дланите една в друга, преплетох пръсти и го загледах, подпряна срещу още нощния бриз. И Ал, енергията ми, собствената ми, ме загъделичка между дланите. Докато правеше леката чупка да завие по кривата, свързваща съответстващите точки. Така. Връщам се в банята. Пишках. Полях си чорчето. Знаеш. Оставям го чистичко винаги :))). Легнах. И се унесох в едно особено сбогуване с града. Всичко, се вливаше в мен, сякаш го всмуках до точка, в която вече не издържах повече и животът спря, за да ме пусне да си тръгна. Тялото ми бе поело кварки, които пеят фламенко. Събудих се. Горещи бузи. Алени. Тел присветна. Дете. Благодари ми за магията. Пак съм познала. Пак му бавя майбаха. Ал, толкова съм приемаща , че градът се фокусира в още една форма. Канелено руло, залято с лек бял крем отгоре. Мили боже! Ми ли бо же! Сега ти пиша със зяпнало деколте от разделени встрани цици, дантела малина, бял колан сатен и пулсиращи устни под горящите бузи. Никога, никога, никога не съм подозирала че имам сетивата да изям град. Чрез звънкия часовник, аварийките на булдозерчето, топлия шоколад от рецепцията и фламенкото. Чрез косата на оня танцьор, който излезе на сцената изкъпан и облечен, с крака на жребец и неуверен поглед. Но! НО! Влезе в моя поглед. И не мигах. И той не мигна. И идваше. С падаща коса над лицето. До ръба. Аз не мигах. И той не мигна. Тракна токовете. Извъртя торс с невидими емоции и после подлъга бик. Хвърли крака си назад. Ядоса се. Разтресе се в тръс, после галоп, после галопа забърза към целта и ситните му удари разглобиха раменете ми да се треса в ритъма му. Той любеше в променлив такт, Ал. Така любеше, че косата му бе мокра накрая. А докато още се изучавахме, това всипко го видя сестра му и се подсмихваше. Тя гледаше ту него, ту мен. И се подсмихваше. Кимаше. Защото и харесах. Защото аз я насърчих когато изведе пищно телце. И не преличаше на майка си във фигурата. В увереността. Във флирта. Не, тя бе свита. Но аз отварях долната си устна с нея. Скърцах със зъби. С нея. Тръсках глава. С нея. И тя ми се отдаде, Ал. Затанцува. Това са милион кварки любов, Ал. Както златните ми гривни ръсят себе си по масата, докато се храня. Така аз поех циганските любови, те поеха мен, единака, и се сношихме. Тялото ми се сноши с канелата им, сангрията им, скаридата, порфавора и графтиаса, с цинизма на Пикасото и с фантазията на Гаудото. И знаеш ли, момчето с младия лик на хижаря, ме последва, гледа, чака знак. Взаимното си личи. Бях на косъм да го повикам да се качи. Той чакаше. И щеше да е нежен. С широките си едри бедра и равни зъби на Марадона. Щеше да ми достави удоволствие. Но не е моя кварк, Ал. Благороден е, вижда се с просто око. А аз искам патина. По моето си благородство. Зелена патина. Да ме остойности. ....Пак докоснах пръсти. Срещуположните средни. И пск го усетих. Ал, у мен има магия. Знаеше ли го? Да? :)))) Получаваш сладка канелена целувка. Разтвори я и пий. Вълшебно е. Ф
Пей си Пенке ле, кой ли те слуша..... Трите функции на егоиста мързеливец: ЯЖ-ПИЙ, ИЗСЕРИ СЕ и се МНОЖИ. Та лудата пила кафе, изяла теле, минала през кенефа се изсрала и отишла се сношила с циганския кючекчия и сега дошла да се пошегува и с Ал предлагайки му да "пие от белия крем върху канеленото й руло". То бива, бива, но чак толкова- НЕ БИВА!
Чети, чети, миша опашко! Лази! Гризи! Обикаляй канала. Души. Ближи. Болен, то се знай. Видя се. Разбра се. Невеж не остана. Дъх не ти се сбра. Семката секна. Душата изстрада. Избяга. Отказа се и тя от тебе да я влачиш в бездна без пощада. Продаде се. Евтино. За мижава награда. Тя не каза Браво. Изсмя се. И те прокълна. Да дириш прошка до дън гора тил'лейска. До там дордето езикът ти в циреи и плюски ще изсъска смирено "Сгреших. Простете. Моля." А тя, неволята, не чака друг, а сама разбира, че в тоя живот не се изпира петното само. Става леке. Хленчещо. Леке. Пред чаша. Пиещо отчаяние. Дирещо забрава. Не. Нея. Внимание. Дъх. Дума. Съпреживяване. Нещо нейно. Нещо за сношаване с феерично озаряване, малко пудра от тръстика и сок неферментирал, ще бъде за предпочитане. За лечение. Спасение на умирующ. От мъка любовна. От недооценение. От нищожното и пренебрежение. Как смее? Аз? Така. А тя? Нима? Ами сега? Яж, миша опашко. Пий. От мойте енергии. Давам ти сила да тлееш още и още. Обезверений. Но жив. С кожа опадала. Скелет и череп и мъст за изстрадване. Пий. И живей. Накрая, безумецо слаб, ще си мой изцяло. Създаден от ехо. Думи ала оригинал. В екота между костите ти прогнили, ще живея Аз. Ти- бездушен. Ничий. Само един клакьор на нищетата. Петък вечер. Хай хилс. Червило. Е, идваш ли? Мъкни се, сянко. Мъкни. Преследвай. Дръгни. Стържи. Решетки и канали, ако от гларус, урини засъхнАли, плочки протрити, обуща, повърни, захранете своя питомец любим. Нека е жив! Дордето зората се пукне с писък звънлив и разкаже на света "Тук една душа се продаде. Остана без Браво. И страда. И пи. И се самоунищожи" преди да каже "Извинете. Сгреших" !
Пуууу, къдя ли се римосвах с ловерчето, та падаше смях? Ся не мож се сетя и кой ден и под какво...дали беше в петъка ...нещо хай хилс му писах май май ...тия хора не правят сметка,че не е един та да го запомниш и ред е нужен. Дисциплина. Блог. Пътепис. Те тука е точка. Де да се дирим ся, да се чета къв смях се смях, пууу...
Що нещо е любовта? Без нея фея е това, което е сега. За нея Тя си остана неподозирана мечта. Е как да разбере що нещо е любовта. Ако бе срещнала Нея и да вкуси от сладостта.
Страниците тъмнеят, като очи на мъртвец, а КУКУМЯВКАТА зловещо кука в сайта, навсякъде навява САМОТА и СКУКА.
:))))) Амансиииии, 'йяла душо, нема смисъл. Тия са шарани гоуеми. Виснат, киснат, па се спихнат. Какините ми червенотиквеничковчета...
Брантио дърта, тоя израз "спихнат" издава от коя ера си, само музейни експонати го използват. Млад човек или на средна възраст не я употребяват в ежедневния си речник и то 10 пъти до обяд и 25 пъти през останалите часове на денонощието. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Е закъде е заран пукнала, без охлювско хрускане, да стърже изпод тревата? "Тук съм", писка, "Не почвайте още играта". И се натискат ли, натискат, при кака си искат, кой да е на по по първа линия.Е? Днес? В пясъка? Народна топка? Рими. Апаши и гдбопчета и педофили? Кое ще играем?
За съжаление твое голямо, днес и утре нямам толкова време за прахосване. Трябва да подготвя заминаването ни с куклата в Берлин. Ше те пипкам и щипкам га имам време. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
А римите, които дириш са под "Жена на средна възраст" (част 1)
Аааа, мерси, мерси, ма беше блъф. Само проверявах как върви тока по мрежата. Екстра е. Волтаж по бдс. :))) #смешное
Бабче, той тока не е спирал да циркулира, но вехта никополска батерия, като теб няма как да го усети. Изтощена по рождение и куха по БДС. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ма мнооо си бавен! Едно е постоянен, друго е променлив, трето е да включиш на укв, ма нейсе. Сега не ми се занимава с дебили, щот имам теория и трябва да я изложа писмено. Проверих и се потвърди. Ламата е изучавал опциите за пренос на пратки посредством подземни реки. Зеро проблем със закона. Пускаш пакеъа на запад от с Българи и пощата изскача в Турция. Същото е в карстовия дял със сръбската граница. Реално няма никакъв риск. Освен малко затруднение в тесните пещерни участъци, до които е нужно да има достъп. За целта обучен човек може да се справи с подходящия инвентар, но ако се смали. Ето как идват децата. Момчетата, както обясних на друго място, влизат в специален режим отношения към Учителя. Дори да са ставали близки, то не е било срещу волята им. Нито съжаляват, които са имали опита и са отпаднали при пресявките. Отделно, за търсещ езотерични умения и практики, будист и пещера са близки до самадхи идеята, която отново Ас ас и само ас, съм описвала с вълшебния си пръст. Въпросът е, може ли пратката да тече наобратно Турция- България- Сърбия? А мрежата си е платежоспособна и очаква резултати. Мрежа, стара като Мексико- САЩ. Всеки в схемата е с мотивите си, а ние тук знаем, колко са различни нашите и пак седим в купончето ден и нощ. Няма там оргии, педифилия и прочее филми. Друго е. И ако има технологично оборудване, останало на места, но и достъпа ще се еко ограничи и шоуто продължава. Ваша, разследваща Фея
То, просто, нищо не мож да са случи, без да го предскажа с вълшебния пръст Ас, ас и само А А А Асссссс, пут няква форма.
Кривия ти пръст може единствено да обере паяжината на необитаваната ти от кур паст. Толкова са възможностите на Правешкия ти микропроцесор. Оди си мажеш кунките с ракия. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
А това за бавния-бързия и още правия-кривия ток може да го разправяш на червената, рязана сонда на мултицета ми. АНАДЪМ МУ мА БОБИНО. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!