Ерос и Психея

30.04.2023 | Zvezda

Психея се предаде на Зефира и затвори очи, когато вятърът я понесе. Беше се сковала от страх и не смееше да погледне надолу, за да не види как земята под краката ѝ се отдалечава, докато се издига във въздуха. Зефир я носеше нежно. Облегна я на невидимата си гръд и я стопли. Усети със задоволство как се отпуска във вихрите му и духна в ухото ѝ, сякаш да ѝ подскаже да се осмели да погледне. Клепките ѝ трепнаха и Психея надникна несмело. Носеше се бавно над земите на смъртните. Зефир се усмихна – малко тъжна, малко крива усмивка, защото тя нямаше да я види и да я разбере. Въздъхна – към друг я носеше той. За друг беше родена. Не успя да устои на изкушението обаче и подпъхна вихри под хитона ѝ, обхвана бедрата ѝ и ги погали от вътрешната им страна. Психея ахна от усещането и гърбът ѝ се изви в дъга, когато невидимият вятър се заигра на входа ѝ… и погали малкото парче плът, което откликна на ласката и бързо набъбна. Девойката се зачерви и задъха. Стисна бедра, когато между тях избликна влага. Сякаш чу смеха на Зефира, когато той я завъртя вихрено в разтупващ сърцето ѝ танц във въздуха, а после нежно я отпусна към входа на новия ѝ дом. Погали поруменелите ѝ страни и вдигна облак прах за сбогом, преди да се понесе към полята на смъртните да отнесе пролетните облаци, бременни от влага, над посевите.

В пещерата бе тихо. По влажната стена се стичаше вода и растяха мъхове. Но отнякъде повя свеж полъх, топъл и приветлив, и мрачната пещера сякаш изведнъж засия – Хелиос бе надникнал. Психея ахна. Не в пещера, в същински дворец я бе отнесъл Зефирът. Злато и пурпур, кожи и прозирни воали… дърворезба, огладен камък, скъпоценности. Нейният непознат любим я посрещаше като царицата, каквато се бе родила да бъде.

Покрай нея се завъртяха мълчаливи слуги – незрими, неуловими. Психея потръпна – ръцете им я водеха с неумолима, но деликатна настойчивост към басейна с извора в дъното на новия ѝ дом. Грижливи ръце, божествени или смъртни, тя не знаеше, бяха изваяли гладки стъпала към водата, издигаща нега от тънка мъглица. Психея пристъпи на ръба и погледна в нозете си. Белотата на мрамора, пресечен от вените на тънки кървави нишки сякаш светеше и я приветстваше хладен и успокояващ. Невидимите ръце я освободиха от фибулата на хитона. Скъпият плат, подарък от майка ѝ, се свлече по настръхналата ѝ от очакването плът и разкри първо изящната ключица с изострени кости под прозирната кожа, после мраморните ѝ твърди гърди, смъкна се по леко заобленият ѝ корем, по безупречната белота на венериния ѝ хълм без окосмение, погали прибраната цепка между краката ѝ, която блестеше леко от влага, силните ѝ бедра, оформените ѝ прасци… свлече се около тънките глезени. Косата ѝ се сипеше на тъмни вълни. Зърната ѝ потръпнаха и се навириха, когато няколко кичура ги погалиха като че бяха мъжки ръце. Психея ахна, после се засмя нервно, когато усети как слугите полека подхващат ръцете ѝ и невидимите влизат с нея във водата. Пристъпи с тях покорна, но напрегната.

Водата бе повече от топла, почти нетърпимо гореща. Психея остави глезените си да свикнат с нея, после пристъпи с още едно стъпало. Беше благодарна на невидимите си слуги, че я държат здраво. Още крачка. После още една. Водата я галеше и отпускаше. Покриваше я сякаш навличаше друг хитон върху нея – топъл, ласкав, отпускащ. Потръпна, когато венериният ѝ хълм бе погълнат от равната вода в басейна на извора и тихо извика, когато покри навирените ѝ зърна – бяха чувствителни и я засмъдяха от горещата ласка. Потопи се до шията, после се наведе назад и намокри косите си. Из водата плуваха ароматни листа и венчелистчета от непознати цветя и опиваха въздуха с божествения си аромат. Полепваха по кожата ѝ, галеха я като пръсти, заиграваха се в цепката между гръдта ѝ. Психея изплува и се остави на слугите да я покрият с ароматна пяна и да я изтъркат. Ръцете им се носеха нежно по тялото ѝ, почти неуловими, дразнеха я, възбуждаха я, разтваряха бедрата ѝ, за да разкрият и недрата ѝ, галеха я, сапунисваха я, играеха си с нея. Сякаш около нея имаше десетина весталки, които се грижеха да не загасне свещеният огън. Но този огън гореше в нея и тепърва се събуждаше за пожарища.
Психея излезе зачервена, мокра и много възбудена от горещия басейн. Полегна морна и се остави на палавите неуморни пръсти да галят и масажират мускулите ѝ и да втриват неуловими с ароматите си масла. Простена, когато невидимите разтвориха бедрата ѝ и се надигна, когато отново загалиха цепката ѝ. Отвори се като криле на пеперуда под ласките им. Цветето ѝ набъбна, водата ѝ потече сластно в нуждата ѝ. Но пръстите на слугите кръжаха, без да ѝ носят познатото облекчение. Сякаш нарочно, сякаш искаха да я оставят задъхана и подивяла, готова за мъжко докосване… и тя беше такава, когато най-сетне се оттеглиха от разтворените ѝ гънки и я обърнаха по корем. Психея се подчини със стон, който не се опита да заглуши. Обърна се настрани, подложи ръка под скулата си и затвори очи с наслада.

Иззад завесите Ерос гледаше с пламнал поглед как любимата му се извива на ложето, което щеше да споделя с него от тук нататък. Беше надарен със зрение да вижда невидимото и ревнуваше от младите весталки, които докосваха бялото съвършенство на нейното смъртно тяло, толкова младо, толкова пълно със сила и сокове, толкова невинно в своята чувствена нужда… Стисна зъби и почти се издаде, когато проскърца. Но не. Хелиос още светеше в дома му и неговото време не беше дошло. Щеше да пристъпи към нея в мрака и в мрака щеше да я познае.

Психея усещаше поглед тежък и морен върху тялото си, сякаш я галеше. Настръхна. Повдигна глава. Около нея сновяха тихите стъпки на невидимите. Завесите се развяваха от вятъра, но зад тях нямаше никого. Или може би… сянка? Неуловима… фигура? Примигна и илюзията се стопи пред погледа ѝ. Поседя напрегната, после пак се отпусна. Ръцете я галеха ритмично, мачкаха мускулите ѝ, втриваха маслата. Между краката ѝ още пулсираше с тъпо, постоянно напомняне, че има нужда от повече и не отшумяваше, но тя се унасяше. Нервността я напускаше и тя предчувстваше как ще потъне в приветливите обятия на Хипнос, когато ръцете я надигнаха леко, подпъхнаха навито руло плат под корема ѝ и се заиграха с полукълбата ѝ. Отвори широко очи – тази игра ѝ беше непозната. Те я галеха, не я насилваха, но някак си я предизвикваха да се отвори широко, да се надигне още, да бъде достъпна под пръстите им. А те се заиграха с малката ѝ свита роза. Напоиха я с масла, масажираха я нежно, докато Психея се задъха от копнеж по… нещо… каквото и да било, което да проникне там, да я прониже, да я вземе, да я изиска, да му се предаде… Невидима слугиня се наведе и духна между разтворените ѝ полукълба и Психея възбудено извика, пръстите на краката ѝ се присвиха, дланите се разпериха в търсене на опора. Някой я хвана здраво, даде ѝ опората, докато тя сякаш летеше на ония невидими вихри на Зефира, който не беше просто вятър, не беше само мъж, не беше Бог, не беше и човек… Завъртя ѝ се свят, когато натискът на отвора ѝ се усили и пръстът нежно проникна в нея. Сви се, извика. Отпусна се сетне и сама се надигна към пръста, наниза се, завъртя се сама. Маслото я правеше хлъзгава, пръстът се вмъкваше леко и плавно. Втори я докосна, намери я готова и влажна. Трети се включи и се вклини. Психея се чувстваше пълна. Но искаше още…

Други пръсти се присъединиха, но за да я погалят по набъбналата ѝ пеперуда. Намериха я влажна и разтворена. Психея вече не можеше да стои мирна. Извиваше се под пръстите, пъшкаше тихо, стенеше, викаше, когато намираха пъпката ѝ и я масажираха. Беше готова – да бъде откъсната като напъпила роза… Но пръстите се оттеглиха и я оставиха незадоволена. Психея извика от яд, подскочи и почти се разплака в здрача. Хелиос си отиваше. Прехапа се от незадоволената нужда, която препускаше из вените ѝ и се загледа в златото на неговото оттегляне. Затвори очи, когато последната му ласка погали носа ѝ и я погъделичка игриво… Тръпнеше гола и в очакване. Той не я накара да чака дълго. Нейният непознат любим, чиято бе призвана да обича. И когото нямаше да види…

Ерос се промъкна зад нея като крадец, който бе готов да открадне забранения плод на девствена весталка. Прие веществената си форма и присви крилете си да не му пречат. Правеше го без усилие вече – чувстваше мускулите си там укрепнали и силни и крилете му не се влачеха по земята както когато бе дете и още се учеше да лети. Тя нямаше да ги усети, ако той не ѝ позволи, но можеше да ги види и да го разпознае, затова чакаше тъмата да ги обгърне. Не искаше Афродита да узнае, че е познал Психея и да обърне ревнивия ѝ взор към красивата смъртна, равна по хубост на една богиня. Въздъхна като си спомни как се влюби в Психея, как собствената му стрела убоде пръста му и той падна подвластен на магията си. Споменът вече се размазваше по краищата, сякаш Ерос си го беше измислил… и скоро щеше да изветрее от главата му, за да остане простичкият факт, че обича една смъртна…

Психея усети раздвижването на въздуха. Около нея цареше непрогледен мрак и сърцето ѝ заби в напрегнат ритъм. Нечия ръка докосна нейната. Виждаше ли я в тъмното? Бог или смъртен? Или… Зефир? Кой бе той? Оракулите не ѝ казаха. Само съдбата ѝ… и тя ѝ се подчини. Кожата ѝ настръхна, когато той седна до нея в ложето и тя усети как теглото му я притегля към себе си. Върховете на пръстите му се плъзнаха по напрегната ѝ кожа и той погали рамото ѝ там, където се губеше в плавната извивка на шията ѝ. Ахна, когато я докосна и реагира с топлинна пътечка, която възглавничките на пръстите му прокарваха зад ухото ѝ, по шията ѝ, по врата ѝ, рамото, ръката, в сгъвката на лакътя… по вътрешната страна на китката, където учестеният ѝ пулс се опитваше да пробие набъбналите вени, по чувствителните кокалчета на пръстите ѝ. Обърна ръката ѝ, плъзна се обратно нагоре по нежната кожа и тя безусилно вдигна мишница, когато лицето му се завря там и я вдъхна. Дълбоко. Психея се олюля към него. Мъжът я облегна на себе си, тя положи глава на гърдите му и чу пулса му – първо в неговото тяло, а сякаш после се прехвърли в нейното. Стабилен, постоянен… препускаше бавно и засилваше хода си с всеки нов удар, с всеки споделен дъх между двамата.

Устните на Ерос намериха нейните и той я погълна. Разтвори ги, вкуси я. Нежно и дълбоко потопи езика си, заигра се с нейния, плъзна го по зъбите ѝ, завъртя го по небцето ѝ. Имаше вкус на липов мед. Омайваше. Пиеше я, сякаш отпиваше от амброзията. Тя сякаш бе забравила да диша и той със смях ѝ прошепна да си върне дъха, за да не се свлече в ръцете му. Психея пламна още, усмихна се, докосна лицето му с отворени в непрогледното очи. Опита се да си представи чертите му. Златните му къдри… или може би бяха тъмни? Кестен? Правият нос, високите скули… челото, над което се стичаха косите му. Ерос я виждаше в тъмното, наслаждаваше се на широко отворените ѝ очи, вперени невиждащо в неговите. Зениците ѝ изглеждаха почти черни, но той виждаше отлично в тъмното и цветовете – царската дъщеря бе с рядко теменужен поглед, дар от палавите богове на Олимп, които предвиждаха бъдещето. Тези очи бяха шега – защото Ерос обожаваше дивите горски теменуги и от дете се губеше по цели дни и нощи из дъхавите пролетни гори да ги дири и да спи на поляните, обсипани с тях. Пълнеше ноздрите си с теменуженото им ухание, наситено, а така неуловимо. И сега виждаше този любим теменужен цвят в очите на любимата си и сякаш дочуваше кискането на боговете, които си правеха шега с него.

Целуна клепачите ѝ един по един, пръстите му на свой ред заизследваха любимото лице. Психея дишаше тежко и морно. Голото ѝ тяло, което тя мислеше за невидимо под плаща на нощта, го изкушаваше с мраморното си съвършенство и безупречната си белота. Под кожата ѝ прозираха сини венички, преплитаха се, отнасяха пулса ѝ към неговия като нескончаемите пътища на смъртните. Ерос не устоя на подтика на изкушението и сведе глава към съвършенството на едрата ѝ гръд. Обхвана с ръка едното ѝ полукълбо, усети естествената му тежест и твърдост, замачка го между силните си пръсти, докато зърното ѝ реагира и набъбна. Погали и другото, повдигна ги към устните си, потърка брадата си в тях и с наслада чу тихия ѝ шепот. Тя се изви като тетивата на лък и притисна лицето му в гърдите си. Пое дясното ѝ зърно, докато с пръсти шаваше по лявото. Опита я на вкус, погали я. Завъртя се около твърдото навирено топче, засмя се и духна върху него. То реагира незабавно и нежната ѝ розова окръжност се присви. Ерос обърна внимание и на другата ѝ гърда. Не бързаше. Нуждата напираше под хитона му, надигаше плата. Но Ерос не бе прост смъртен и можеше да я контролира. Ако иска. А той искаше. Обичаше своята смъртна и искаше да ѝ подари тази нощ на нежност, за да я привърже към себе си, да му се открие в безспорно чувствената си природа.
Психея се извиваше в ръцете на непознатия си любим. Мъжът я галеше по чувствителната плът на гърдите ѝ, усукваше зърната ѝ, засмукваше ги и дишаше шумно и тежко срещу нея. Не очакваше нежност, очакваше да я вземе бързо в страстта си… но той се сдържаше. Психея обаче чувстваше нуждата да я превзема мощно и сякаш не можеше… не искаше да се сдържа. Задърпа хитона му, намери иглата и освободи фибулата, която държеше плата. Мимоходом усети колко е фина материята. Не ще да бе обикновен човек този мъж, комуто бе дадена. Цар или бог беше той? Отхвърли мислите настрани. Беше ѝ най-малкото равен. Не беше случайна и тя, сред смъртните бе родена във царствения си род да им служи… и да ги управлява, седнала до рамото на силен мъж, властен и борбен.

Платът се свлече по рамото му и се нагъна в скута му. Засмя се, когато неговата любима го задърпа да го махне и напипа подутината, която платът криеше. Пръстите ѝ замряха несмело. Гледаше с любопитство и леко присвити очи как тя си поема стреснато дъх пред разтворени устни, облизва ги нервно, стиска очи за миг и после решително го оголва. Не искаше да затваря своите. Гледаше я, но се отпусна назад, когато Психея го обхвана в неопитните си длани и започна да изучава плътта му. Беше твърд, но кожата му – коприненонежна. Плъзгаше се по ствола му, галеше напращелите от семена плодове под него, изследваше оголената му глава. Спря се с любопитство на цепката му и Ерос потръпна, когато усети как от нея изтича течност. Психея се поколеба, после любопитството ѝ надделя и тя размаза бликналата влага по копринената плът. Наведе се към него невиждаща, помириса слабините му, затвори очи и пое твърдостта му в устата си, за да опита вкуса му. Ерос въздъхна и гласът му тихо се понесе в тъмното. Въздишките му ѝ казваха още, но думите му я напътстваха. Устата ѝ се отвори още, езикът ѝ се подпъхна под ствола му и тя го пое още малко навътре. Ерос не искаше да бърза, но тя го галеше и засмукваше с такова несъмнено желание, това бе толкова сладко мъчение, че скоро го докара до ръба. Обхвана бузите ѝ с големите си длани и нежно я отблъсна.

Преобърна я по гръб с едно движение и тя се отпусна доверчиво под него. Разтвори бедрата ѝ властно и ги повдигна на раменете си. Психея трепереше. Мускулите от вътрешната страна на бедрата ѝ се свиваха конвулсивно. От страх? От възбуда? От очакване? Алчност?

Ерос ѝ прошепна нещо успокоително, обхвана плътно бедрата ѝ и се завря в недрата ѝ – мокри, мускусни, гостоприемни. Големите ѝ устни бяха разтворени като криле на пеперуда и разкриваха нежната розова плът вътре и отвора на пещерата ѝ. От нея бликаше бистра течност и се стичаше назад към стегната роза на задния ѝ отвор. На свой ред вдъхна аромата ѝ, на свой ред я опита. Сладкият вкус избухна в устата му. Удивен от най-хубавият женски вкус, който бе опитвал, Ерос усети, че губи контрол. Забрави за нежността, забрави за намеренията си да я вземе бавно и да я подготви преди това. Тя беше толкова готова, толкова разтворена за неговите устни, плътта между краката му пулсираше с такова желание, че Ерос не усети как се завира в нея стръвно. Запирува с плътта ѝ, стисна между устни и подръпва със зъбите си нежната ѝ пъпка, докато тя неконтролируемо се заизвива под него, надигна таза си към устата му, извика. Не можа да сдържи дълбокия си стон на пълно удоволствие, когато достига до върховото си удоволствие за първи път под неговите устни и в неговите ръце… Ядеше, пиеше, хранеше се от нейните сокове и от плътта ѝ като изгубен в пустинните земи несретник… Още топла течност пръсна в устата му, когато Психея застина, стегна се, изви се и сключи глезени на врата му, притискайки го към себе си, без да може да си поеме дъх в набъбналата ѝ, влажна плът.

Ерос полека разплете трептящите ѝ бедра, напрегнати от върховното удоволствие и се засмя пак, щастлив от нейното преливащо от наслада тяло, отпуснато и тежко, треперещо, което му се предаваше с такава лекота. Надигна се, тялото му се притисна в нейното по цялата си дължина и той зарови глава в шията ѝ. Дъхът му я опари, ръцете му го държаха да не се отпуска с пълното си тегло и да я смачка, но тя се наслаждаваше на усещането за голата му кожа върху нейната, на потта, която се плъзгаше по нейната пот, на силния мирис, който се носеше от мишниците му. Обгърна с длан гърба му и загали играещите му мускули. Ерос се напрегна за миг, когато уцели мястото, на което крилете му се свързваха с тялото му – онова нежно местенце, което пазеше винаги защитено и което, погалено, изпрати моментална живителна енергия към слабините му. Тя, разбира се, не можеше да усети крилете му, не знаеше слабостта му… но инстинктивно почувства и разпозна реакцията му, усети я на корема си в пулсиращата му плът. Загали чувствителното местенце по-интензивно и Ерос полудя от желание да потъне в нея.

Другата ѝ ръка се плъзна надолу към задника му и тя го стисна с настоятелна покана и несъмнена заповед, докато не спираше да го гали. Ерос се надигна само за миг, колкото да обхване твърдостта си и да я насочи в нея. Психея надигна гръб в чувствена дъга и устните му подириха отново плътта на гърдите ѝ. Погали цепката ѝ с дължината си, разтри глава в напрегнатата ѝ пъпка. Топлата ѝ влага го намокри и силния ѝ аромат се надигна във въздуха. Ерос оттласна таза си, намери тесния ѝ вход и се заби до дъно в нея, без да я жали. Знаеше, че го иска, знаеше, че го чака… и знаеше, че ще бъде добре приет. Взе болката ѝ отведнъж, разкъса я и я направи негова. Само негова. Чувството за собственост избликна между порите на кожата му и сякаш окъпа телата им с несъмнения знак за притежанието на душите им.

Психея ахна от болка – колкото разкъсваща, толкова и мимолетна. Беше влажна, хлъзгава и го пое отведнъж до дъно, сякаш бе създадена по размер само за него. Ерос също ахна. Тя го пое с такава лекота… сякаш че беше богиня. Психея галеше нежното местенце на гърба му и го караше да пулсира и да набъбва от нужда, та всяка мисъл излетя от главата му. Нямаше място за нежност, нямаше място за плавност, нито за танц, сякаш се ухажваха. Искаше я. Тя беше готова и го искаше със същата страст. Задвижи се в нея със сила, блъскаше, тласкаше, задъхваше се от беса си да стигне до своя собствен връх. Косите му се оросиха от пот и няколко капки от челото му паднаха върху лицето ѝ. Тя отвори устни, улови солта му, преглътна я под пламналия му поглед. Извиваше се с чувствена наслада и все по-невъздържаните ѝ стонове на силните му ритмични тласъци издаваха колко е близо до следващата си кулминация. Ерос я отведе към Олимпа на кулминацията, остави я да изкачи последните метри към удоволствието, стисна челюсти от усилието да издържи и да не се излее още в нея, докато не получи своето. Тя се стегна около плътта му, сякаш набъбна около твърдостта му, тръпките я превзеха с такава сила, че Ерос вече не можеше да каже собственото си име… и избухна на свой ред, изливайки същността си дълбоко в приветствената ѝ утроба, която се гънеше и пулсираше около него и го изстискваше здраво и непреклонно.

Извикаха заедно, заиздигаха се, сякаш понесени от Зефира. Широко отворените ѝ очи гледаха невиждащо в тъмата. Твърдостта му бе спаднала в нея, но той не искаше да напусне топлината ѝ, не искаше да разделя спойката на телата им. Искаше да я опита цялата, да я наелектризира отново, да поеме въздишките ѝ, да почувства радостта, че е причината за тях. Щяха да полежат рамо до рамо, плът до плът, щяха да шушнат в тъмното и да се опознават, да се галят с върховете на пръстите. Щеше да се надигне пак, твърд и горд, да я вземе отново… Да разтвори красивите ѝ твърди полукълба и да зарови език в цепката между тях, да омокри отвора ѝ, да влезе и в този друг вход… за да ѝ даде още усещания, още от радостта да споделя ложето му. Нощите бяха пред тях. И годините. Но сега Ерос улови невиждащия ѝ взор на устните си, погали потните ѝ слепоочия, пое влагата ѝ на собствените си устни и отпи от нея. Сладка. Тя навсякъде беше сладка… неговата Психея. Душата му.