Учителката ме направи неин роб

26.09.2021 | Mrkinkyass

Вера Василева, нашият класен ръководител и учител по английски, беше красива жена на 35 години. Винаги изглеждаше строга и някак властна. В този ден, още с влизането си в клас, тя обяви, че ще правим контролно. Докато обявяваше темата, успях да я огледам. Както обикновено носеше строг костюм, състоящ се от сако, риза и пола над коляното. Всичко това се допълваше от черни чорапи и обувки на висок ток. Докато ние пишехме, тя седеше на стола си, преметнала крак върху крак и пишеше нещо в дневника. След няколко минути тя се отдръпна леко назад със стола си и размени краката си, при което бедрата ѝ се оголиха и видях ластика на чорапа ѝ. Всъщност чинът ми беше така разположен, че май само аз имах възможност да се насладя на тази великолепна гледка, която ме караше да мисля за всичко друго, но не и за контролното. Зяпах като хипнотизиран краката ѝ, но тя явно ме усети и ми хвърли унищожителен поглед. Изплаших се и зарових поглед в листа си, но образът на краката ѝ не излизаше от главата ми. Дори не забелязах, как часът свърши, без да успея да напиша почти нищо. Звънецът удари и всички предадохме работите си. Това беше последният час и съучениците ми си тръгнаха, останах само аз, защото бях дежурен. Вера Василева остана да седи на стола си и да прелиства контролните ни. Когато достигна до моето, тя ме погледна и ме повика:
- Иванов, ела при мен!
- Да, г-жо Василева.
- Защо си написал само толкова?! Само това ли знаеше?! Най-добрият ми ученик си и мислех да те пращам на олимпиада! А сега... Сядай и започвай да пишеш наново!
- Да, г-жо Василева...
Стреснат от властният ѝ глас, незабавно седнах на мястото си и започнах да пиша. Все пак в главата ми отново изплува образът на бедрата ѝ, обути в черни чорапи. Неимоверно ми се прииска да ги погледна и нарочно изтървах химикалката си под масата ѝ.
- Г-жо Василева, може ли да си взема химикала?
- Да, може.
Наведох се и пред погледа ми се откри така желаната гледка, която от месеци мечтаех да видя – дългите ѝ бедра, обути в чорапи. Гледах ги с удоволствие и трепет и така се бях увлякъл, че подскочих, когато чух гласа ѝ:
- Какво се бавиш там? – тя ме погледна, при което разкръстоса краката и успях да видя и бельото ѝ! - Давай по-бързо, че нямам цяла нощ да те чакам!
Когато се надигнах, срещнах очите ѝ, в които гореше някакъв странен огън. Продължих да пиша, но след минута чух, как нещо падна под бюрото на учителката. Този път не беше моят химикал...
- Вдигни го! – каза Вера.
- Да, г-жо Василева. – и послушно се наведох.
Краката ѝ бяха леко разтворени и отново можах да се насладя на цялото им великолепие. Неистово ми се прииска да се приближа повече и да вдъхна аромата на цветето ѝ! Почаках секунда, за да видя, дали няма тя да ме повика, но това не се случи. Тогава бавно и внимателно, стараейки се да не я докосна, приближих главата си между краката ѝ. Почувствах топлината и аромата на бедрата ѝ, ужасно ми се прииска да целуна кожата ѝ там, където свършваше ластика на чорапите ѝ или да допра нос до мястото, където беше цепката ѝ. Учителката продължаваше да мълчи и дори ми се стори, че краката ѝ като че ли се разтвориха малко, а полата ѝ се надигна нагоре. Набрах смелост и бавно доближих лице до слабините ѝ. Боже, намирах се на сантиметри от така желаната от толкова време вагина! Гащичките ѝ добре очертаваха формата на путката ѝ и леко потъваха в цепката. Гледката беше толкова мамеща, че не се стърпях и протегнах врат напред, за да я целуна... Но не успях да я докосна с устни и някой почука на вратата!
- Да, влез! – отвърна Вера, а аз бързо грабнах химикалката и се измъкнах изпод масата.
Вратата, обаче, така и не отвори, явно някой беше объркал или беше премислил. Все пак успях да зърна, как учителката прокара ръка между краката си и отново ги преметна един върху друг.
- Дай ми химикалката! – подадох ѝ го, но тя веднага го хвърли обратно под бюрото си. - Вдигни го пак! И повече да не се налага да ти казвам. Изтърва ли го, веднага искам да го вземаш!
- Да, госпожо... – измънках аз.
- Не те чувам! Ясно ли ти е?!
При това тя свали крака си и пак разтвори леко бедра. Отново видях прекрасната гледка от преди минута. Взех химикалката и ѝ я подадох.
- Дай ми контролното си. Искам да видя, какво си написал. – тя зачете написаното, след което ме погледна строго: - Защо пак не си написал нищо!? Започвам да се притеснявам за теб! Тази вечер вместо да се забавляваш, ще дойдеш вкъщи и ще се поупражняваме по английски!
- Добре, госпожо...
Точно в уреченото време натиснах звънеца на входната ѝ врата. Вратата ми отвори Вера, облечена с лека рокля до над коляното и чорапи или чорапогащи в телесен цвят.
- Влизай, Иванов, заниманието ни ще е дълго...
Докато се събувах, тя вече беше заела мястото си зад масата и ми посочи стола срещу себе си:
- Сядай! Ето ти контролното от днес. Пиши!
Помислих малко и започнах да пиша, но след минута чух звука на падащ химикал...
- Иванов, няма да ти напомням два пъти...
На секундата се смъкнах под масата и там пред мен се откри невероятна красота! Оказа се, че Вера е с чорапи и бели дантелени гащички, а леко разтворените ѝ бедра ми даваха достъп до слабините ѝ. Главата ми се вмъкна между краката ѝ и устните ми едва-едва се докоснаха до путето ѝ. Не знам дали тя въобще усети докосването ми, защото изобщо не отреагира, а аз се изправих и ѝ подадох химикала. Седнах си на мястото, а Вера се изправи и се приближи до мен:
- Видя ли ми бельото?!
- Да, г-жо Василева.
- Хареса ли ти?
Мълчах и се срамувах да ѝ отговоря. Тя приседна на края на масата, като постави единия си крак на стола ми и надигна роклята си. Отново видях гащичките ѝ, които очертаваха формата на шундата ѝ.
- Е? Харесва ли ти? – кимнах с глава. - Целуни го тогава! Какво се мотаеш?! – тя се усмихна дяволито и натисна главата ми към себе си. - Давай, давай, не се стеснявай! – аз коленичих и главата ми се оказа на десетина сантиметра от слабините ѝ. - Хайде, целувай!
Стоях на колене пред нея, носът ми почти допираше бельото ѝ, а бузите ми се допираха до нежните ѝ бедра. Вера ме хвана за косата и ме погледна в очите. Личеше си, че това ѝ харесваше... Докато ме държеше така, с другата си ръка отмести настрани гащичките си:
- Хайде сега, целувай!
Видях срамните ѝ устни с малките косъмчета над тях и усетих ароматът ѝ. Бях страшно възбуден и не можех да повярвам, че това наистина се случва! Вера нежно докосна котето си:
- Целувай!
Първият път я целунах внимателно и усетих влагата ѝ върху устните си. Продължих да я целувам по-смело, Вера сама притискаше главата ми към себе си, а ароматът ѝ ме подлудяваше. Бях толкова възбуден, че само едно докосване до члена ми през гащите стигаше, за да се изпразня! Изведнъж Вера свали крака си от стола и ме погледна в очите:
- Харесва ли ти да ме целуваш?! – тя докосна с крак слабините ми и усети, че там е мокро! - Ти какво?! Свършил си в гащите си ли?! Значи ще трябва да поработиш с език... Лизал ли си някога изобщо?!
- Не...
- Така... значи и езикът ти е девствен... – тя се усмихна, а после изкомандва: - Събуй ми прашките!
Вера се приближи към мен и аз просто седнах на пода. Събух ѝ бельото, а тя разтвори краката си над мен. Ароматът ѝ ме опияни, а членът ми отново щръкна!
- Започвай. Ще видим, как ще ти се получи...
Без да се бавя вкарах език между срамните ѝ устни и го задвижих, колкото бързо можах. Носът ми се триеше в косъмчетата над путето ѝ. Вера се засмя и ме погали по главата:
- Имаш талант за това. Само давай по-бавно засега...
Започнах да я лижа по-бавно, като движех езика си по-нагоре и по-надолу. Усещах чудесния ѝ вкус, лицето ми беше мокро от соковете ѝ. Можех да продължавам така вечно, но след минута-две Вера ме спря и отново ме погледна в очите:
- Харесва ми! Ще ме лижеш и занапред, нали?! Вече ще си моят лизач! Разбра ли ме!? – тя ме хвана за косата ме дръпна нагоре. - Ела в спалнята. Не съм свършила още!
Вера ме спря на вратата и седна на леглото:
- Застани на колене и пълзи към мен!
Коленичих и допълзях до нея. Роклята ѝ се надигна, а краката ѝ се разтвориха пред мен. Когато главата ми се приближи до слабините ѝ, тя ме притисна към себе си. Започнах да я лижа, като в старанието си издавах различни мляскащи звуци. Колкото повече се стараех, толкова по-силно тя ме притискаше към себе си, докато накрая застена и свърши!
- За днес толкова! Събирай си нещата и изчезвай. И утре да не закъснееш за училище! Ще ме лижеш, когато поискам и ако се стараеш достатъчно, ще ти позволя да ме изчукаш и да станеш мъж!
Вера ме изпрати до вратата и застана до мен. Коленичих, за да се обуя и хвърлих един поглед под роклята ѝ, където отново видях красивата гледка, за която толкова време бях мечтал. Като видя, накъде гледам, домакинята вдигна крак на портмантото и заповяда:
- Лижи ме!
Впих устни в срамните ѝ устни и ги засмуках жадно.
- Добро момче! Лижи ме нежно! Точно така... Лижи учителката си!
Тя потреперваше, а соковете ѝ се стичаха по устните ми.
- Браво! Утре искам да дойдеш тук още преди часовете! Ще ме излижеш от сутринта! Хайде, до утре!
На сутринта отново позвъних на входната врата. Вера Василева ми отвори, облечена в делови костюм.
- А, Иванов... Ела в кухнята. Тъкмо си допивам кафето.
Тя приседна на кухненската маса и ми посочи пред себе си:
- Хайде да видим, как си усвоил материала от вчера!
Разположих се в краката ѝ, а тя, както и вчера, ги разтвори и надигна полата си. Беше с черни чорапи и черни гащички, които с познат маниер отмести с пръсти встрани. Розовите ѝ срамни устни бяха вече влажни и ме очакваха. Приближих се и се заех внимателно да я лижа. В началото езикът ми галеше срамните ѝ устни, а след това се вмъкна навътре, във входа на влагалището. Вера разтвори по-широко крака, а ръката ѝ се зарови в косата ми.
- Лижи ме! Браво!
Скоро тя свърши, заливайки ме със соковете си. Нареди ми да отида в училище и да я чакам, скрит под учителското бюро в класната стая.
Пристигнах преди другите и се скрих, както ми беше наредено. Съучениците ми дойдоха, часът започна, а г-жа Василева все още я нямаше. По някое време вратата се отвори, но вместо учителката, която чаках, влезе някаква непозната за нас жена.
- Вера Василева няма да може да дойде днес и ме помоли аз да я заместя! – каза непознатата и седна на стола пред мен.
Опааа, сега я закъсах! Добре, че бюрото беше с дълга покривка, та си останах все така незабелязан от нея и от всички.
- Хайде да видим, има ли отсъстващи...
- Иванов го няма!
- Да. Г-жа Василева ми каза, че той най-вероятно ще отсъства... Сега извадете по един лист и пишете съчинение на тема “Моето хоби”.
Добре виждах краката на заместничката и белеещите се между тях гащички. Едва не паднах от изненада, когато тя разтвори повече краката си и ми даде знак с пръст да се приближа! Главата ми тутакси се намери между бедрата ѝ, а тя ги разтвори още повече и както и Вера, отмести с пръст прашките си. Започнах да я целувам, а тя постави ръка на главата ми и започна сама да трие слабините си в лицето ми. Лизах я така 5-6 минути и когато езикът ми почти се схвана, бедрата ѝ затрепериха и тя свърши тихо. Намести бельото си, изчака часът да свърши, събра съчиненията и излезе. Издебнах момента, когато всички излязоха от стаята и излазих изпод бюрото. Часовете минаваха бавно и мъчително, а мислите ми бяха заети само с едно – кога ще ми бъде разрешено да изчукам Вера Василева...