С арабките (част 2)

23.10.2023 | Анонимен

Да гледам тъмната кожа на Рания да ме докосва, празнеше волтове напрежение в мен, дори и когато си подавахме ръка.

След нашето “въргаляне”, както го нарече тя, станахме доста графични в съобщенията и разговорите си. Летяха такота, патладжани, прасковки, банани. Тя беше доста кинки.
“Имаш ли нещо, което обличаш като ебеш?”
Замислих се, като видях това изречение. Истината е, че имах. Синя риза с жабо на оранжеви рачета. Бях чукал две от момичетата от актьорското с този аутфит.
“Искам да го носиш, когато решиш да ме поканиш пак.”
“На актьорското ли?”
“Ако ще излизаме след актьорско веднага, да.”
Всичко това със съответните емоджита с въртене на очички и други салтанати.

***

Среща за кино. Чаках я на спирката. Държах брутално миришещ гюл от едни наши съседи. Печеше, беше хубав ден, но когато видях крака ѝ, обут в черни кецове да докосва тротоара и жълтия хиджаб, наистина почувствах топлината, аромата на… добре де, нафта, прах и наливащ се бетон от строежа по-надолу, но държах топлата ѝ тъмна ръка.
- Здрасти! – каза ми тя.
Брат ѝ отново беше с нея.
- Здравей! – отвърнах ѝ притеснено и някак вдървено бутнах цветето в ръката ѝ.
- За мен ли е? Не харесвам много цветя. – изкоментира Фейзал и ме прегърна силно.
В киното бяхме с него и някаква, на която щеше да изяде лицето.

***

Имахме един час, да се поразходим на само, както се изрази Фейзал.
- Той защо пак е с нас?
- Не знам, Влади, може ли да не разсъждаваме по въпроса защо по-голям брат иска да се сближи с момчето, което ще отвори и прави секс със сестра му, защото е от странна религия и етнос?
Засмях се засрамено. Гледах я, защото исках да разбера дали не правя нещо обидно.
- Да, правилно се смееш, стига се притеснява да не ме обидиш!
Хванахме се за ръце и тръгнахме към близкия парк. Но аз видях нещо много по-подходящо за ситуацията. Сладкарничка. Вътре имаше от онези дивани, в които не точно лежиш, но гърбовете са им много високи и има много потайни кътчета, защото и масите са доста високи.

Седнахме на едно такова диванче, зарязвайки кафетата си. Награбихме се. Беше с мека синя блуза на жълти цветчета. Ръцете ѝ миришеха на гюла, който ѝ подарих, а тя на сапун, на момиче, на любов, на готовност. Галех лицето ѝ и я целувах. Усещах топлата ѝ длан на рамото ми. Светлината очертаваше косата ѝ.
- Рания, искам те много!
- И аз, мили! – сърцето ми направо се топеше.
Целувах меките ѝ бузи, галех натегнатия гръб и стигах до кръста. Преплетох пръсти със свободната ѝ длан. Опияняваше ме колко беше топла, доверчива, но и силна, и знаеше какво иска.
- Седни в мен! – тя се огледа.
След малко се престраши и седна странично в мен.
- Толкова ми е трудно… – почти изплака тя.
- Знам, радост моя! – щом искаше нежни думи, щеше да ги получи.
- Знаеш ли предният път като си играх с… с… пениса ти… колко време си душех ръката след това? – от това либидото ми хвръкна.
- Рания! – стиснах я за гъза. - Искам да ме целуваш, аз ще действам!
В кафявите ѝ очи имаше възбуда, притеснение, любопитство и любов. Приведе леко шия и ме целуна в ъгълчето на устата ми. Продължи със сухи и горещи целувки към врата ми.
- Може ли да те захапя?
- Напълно възможно е … – беше доста по-силно от очакваното.
Усещах дъха ѝ. Топлината й се плъзгаше покрай мен. Възбуждащата тежест на дупето и бедрата ѝ притискаше кура ми нечовешки хубаво.

Плюх на пръстите си. Притеглих шията ѝ и започнах да пускам тежки целувки с леко засмукване, малки докосвания с език. Бърках ѝ в панталона. Тя ме усещаше много добре. Червенината от лицето ѝ се насити, когато усети, че ѝ бъркам в гащите.
- Дай ми, сладост моя! Ще те разтворя за любовта ни! – хем се слушах какви дивотии ръся, но арабския поп, който си превеждах с транслейт и стиховете от араби, ме бяха заредили с лепкави и сладки до диабет щуротии, които обаче и на мен ми харесваха.
Плъзнах пръсти под ластика на гащичките ѝ. Лакътя ми опираше в облегалката на дивана. Можех да се подпирам и да бъркам по-смело в бельото на моята арабска мъчителка.

Леко впих зъби в мекичкото на ушенцето ѝ. Тя раздвижи дупе върху дебелия ми, пръскащ се от кеф кур. Усетих началото на цепчицата на дупето ѝ.

Тя си пое изненадано дъх.
- Отпусни се, Рания! И ми кажи ако нещо не ти харесва. – можех да се закълна, че кура ми гори.
Плъзгах пръст по съвършено гладичкото ѝ отворче. Целунах я и разтворих устните ѝ. Пръста ми беше на някакви милиметърчета от халкичката ѝ.

Изтеглих ръка и плюх върху пръстите ми. После поех обратния път под блузата и панталона, под ластичето на гащичките и мазно се плъзнах върху него. Дупчицата беше гладичка. За пръв път си мислех как искам да оближа дупенцето на момиче с Рания в скута ми.

Разтърках го малко. На тази възраст не знаех някои неща и започнах да ѝ вкарвам средния си пръст. Рания притисна глава към рамото ми и задиша тежко. Пред погледа ми бяха разкошното великолепие на красивата ѝ коса, красивите, трептящи мускулчета под мургавата кожа на шията ѝ. А бруталната стискаща мекота на пръстенчето ѝ около пръста ми ме накара да я искам още по-силно. Не си движех пръста, не знаех дали е до първото кокалче. Приведох глава и я захапах за шията. Тя тихо изскимтя.

Задвижихме се някак криво. Аз развъртях пръста си в нея. Появиха се хора. Едва ли виждаха ръката ми, но моментът беше развален. Рания вдигна глава. Красивото ѝ лице беше някак променено.

Махнах си ръката от гащичките ѝ. Усещаше натопорчения кур под бедрата си.
- Искаш ли да се разходим малко?
- Да.
В този момент щях да се хвърля и от десетия етаж ако ме питаше. Навлязохме в парка.

Имам бегъл спомен, че е възможно да сме си говорели за нещо. Ние в началото не млъквахме.
- Рания, след първия път в леглото ми трябваше да се изпразня четири пъти. – тя се усмихна лекичко.
- Когато ти го пипнах, си помислих, аз съм луда да си легна така с…
- Защо не каза? – спрях я и я погледнах в очите.
- Бях решила да ти се отдам. – докоснах я по рамото.
- Може ли да попитам нещо? – обърна се и тръгна.
- Да, хайде, нали се разхождаме.
- Объркваш ме. Използваш мръсни думички, след това красиви и аз…
- Влади, искам да си имам гадже, или приятел с как се казва това, бенефити, но все пак съм възпитана да си пазя цветенцето за мъжа.
Стигнахме до по-спокойно място.
- Много обичам да се разхождам тук. – каза тя.
Беше си сложила дънково яке.

Кривнахме по още по-мъничка пътека само с пръст. Повървяхме малко и се спряхме.

Обърнахме се един към друг и се прегърнахме. Усещах тежките ѝ цици, горещите ѝ бедра. Плъзнах собственически и нетърпеливо ръце към дупето ѝ. Колко велик се чувствах. Езичето ѝ се промъкна в устата ми.
- Влез малко по-навътре! – каза тя.
Отстъпвах, а тя ме целуваше. Спряхме.

Тя се дръпна, огледа се и клекна.
- Бързо! – каза.
Гледах красивото ѝ лице на нивото на…

Разкопчах се. И се чувствах щастлив, виновен, че карам такова хубаво момиче да прави такива неща, но това беше моя кур, мамка му, и момичетата, които го бяха лигавили не се оплакваха. Спокойно си пуснах ципа. Гледах разтворените ѝ крака. Хванах го уверено и придърпах слипа надолу.

Извадих го в хладноватия ден. Тя го гледаше. Облиза устни. Бавно протегна ръка и го хвана. Леко отпусна пръсти по дължината на ствола ми. Наведе се напред и го лапна. Бял кур и мургаво красиво лице. Беше феноменално, но нямаше език, игричка. Навлажни си пълните устни и просто ги плъзна по главичката и ствола. Лапна го и ѝ стигна до дъното на устата. Тогава засмука. О, колко ли камили със злато са получавали такива повелителки на алегро устачето. Има момичета, които като духнат, просто усещаш нивото. И не е изобщо до практика. Просто има такива които могат да духат и такива, които могат да се научат. Но устичката на Рания не беше поела много. Опряна с ръце на бедрата ми тя се движеше съвсем бавничко. Придвижваше лениво езика си по вената отдолу. И ленивата скорост, невероятното засмукване и погледа на шоколадовите ѝ очи ми изгаряха всяка възможност да съм нежен. Исках да се врежа в нея, да се впием и да се блъскаме и разливаме един с друг.
- Може ли? – плъзнах пръсти и разбира се, тя беше с хиджаб.
Плъзнах пръсти назад и я хванах за вързаното и косата. Задвижих я.

Беше много топло, много меко и супер мокро. Беше най-страхотната свирка, въпреки че тя само го беше лапнала. Леко придвижваше езика си на вкарване.
- Скъпа, ще свърша? – тя продължи да духа по същия начин.
Исках да продължи повече, исках да я предупредя, но белия ми кур, обгърнат от арабските устни на неопитната ми любов, просто ме накараха да се отпусна. Усетих как спермата се отключи. Започнах да ѝ свършвам в устата. Държах възела от коприна и лъскава черна коса и се изливах в разкошната мокрота на устата ѝ. Тя раздвижи езиче.

Дръпна се. Видях как преглъща спермата ми. Без да се плези и показва. На първата си свирка си го пое и глътна. Още клекнала ме попита:
- Хареса ли ти? – наведох се и я изправих.
Целунах я и опитах да си вкарам езика.
- Не! Трябва да си измия устата първо!
- Защо? – държах я за кръста и си поемах въздух.
- Защото така! – целуна ме по устните. - Прибери го това ако ще ти трябва. – к за с усмивка на уста и ме погали по спадащия кур.
Вървях като гръмнат. Държах я за ръка, поглеждах я и се ухилвах тъпашки доволно.
- Виж… – дръпна ме тя на изхода на парка. - Искам те супер много! – мълчах и я гледах. - Владиславе, моля те, знам, че ме харесваш романтично, мило и така, но искам секс! Искам това! Искам да ти духам, да усещам спермата, потта ти, дъха ти, можеш ли да ме свалиш от пиедестала съвсем за малко? – поклатих глава.
- Мога.
- Какво, лавър бой? – хванах я за шията и стиснах.
- Мога, Рания, ще те изчукам хубаво и във всички дупки ще си моя!
Беше доволна. Вървяхме към срещата с Фейзал и неговата.
- Това с дупето ми беше супер мръснишко и секси!
- Така ли?
- При нас ако искаш малко забавление, преди сватбата, това ти е избора, но ти просто така ме… Искам и там!
- Казах ти, любов, във всичките ти тесни, сладки дупчици!

Владислав