С арабките (част 1)

23.09.2023 | Анонимен

Бялата врата се отвори. И в нея стоеше сладостта. Висока около 170 см., слабо тяло, дълги крака и топъл поглед.
- Здравейте, аз съм Рания! Тук ли е актьорското майсторство? – разнесоха се потвърдителни думи и звуци.
Светло синия хиджаб ѝ описваше лицето плътно. Седна през двама от мен. Не помня какво сме правили на онази репетиция. Само знам, че по-шоколадов поглед не бях виждал и по-тромав и смотан никога не се бях чувствал. На излизане събрах смелост да ѝ кажа “чао”, а тя се усмихна дори и на мен.

Бях ебал някои от момичетата в нашата и другите групи, държах се добре с тях и имах шансове с всички, но онази вечер с мен тръгна Ани, по нея бях откачил така преди шест месеца, свалях я супер мазно, накрая си изгърмяхме бушоните около три месеца и сега бяхме в откровена приятелска връзка и тя само малко си изневеряваше на гаджето с мен.
- Ти даже мен не си ме гледал така? – разсмях се.
Разбирах, че съм смешен, но това, че имах много момичета, не ми пречеше да ме изтриса красотата на някоя като Рания и да се държа като невидял момичета.

Стигнахме до моята спирка и просто слязох.

“Бъди верен, браво, браво” – беше съобщението, което получих от Ани.

***

Минаха два дни и пак беше време за актьорско майсторство. Рания чакаше в коридора и ми се усмихна.
- Хубава усмивка имаш! – успях да кажа и двамата се изчервихме, но тя не знам дали ме видя, защото наведе поглед.
- Благодаря!
Супер… Стояхме в коридора, а аз не можех да отлепя.
- Упражнява ли въображаемия предмет? – успях да избъбря аз.
- Не. Аз не съм била на актьорско майсторство уроци преди. И тези неща са ми… интересни, но трудни. – българския ѝ беше много приятен.
Предложих да ѝ покажа няколко етюда с предмети. Бях добър. И изведнъж, тя се смееше на това как играех врата, която се удря от вятъра.

Ани дойде с още хора, а зад тях вървеше нашия режисьор. Момичетата мятаха погледи на Рания и на мен ми стана тъпо.
- Сега и арабки ли ще ебеш? Не ти ли стига, че арменеца щеше да те бие? – пита ме една арменка, с която едва не ме завариха техните.
Рания също се усети, че нещо не е наред.

***

Петък, пак щеше да е актьорско. От Ани имах някакви саркастични отговори. С Рания бяхме започнали да си пишем, но не смеех да направя нищо.

В упражнение етюд играхме мъж и жена, но с разменени роли. Аз бях жената, тя – мъжа. Мъжа се беше прибрал пиян. Хвърлих се в играта. Не ми пукаше. Това момиче исках да е мое. Накрая имаше вели ръкопляскания от другите, но знаех, че съм се справил, защото нямах грам идея колко време е минало, как съм звучал отстрани или какво точно съм казал.

На излизане вървяхме заедно.
- Видях направо майка ми в теб! – усмихнах се. - Баща ми… пие.
- Съжалявам. – казах, гледайки я. - Майка ти трябва да е много силен човек.
- Да. – замълча и се умисли, а аз знаех че ще я вземат с колата и няма да се видим още два дни.
- Извинявай, не исках да те натъжа.
Тя също се извини и започна да разпитва как съм изработил гласа. И докато разкажа, бяхме отвън. Но нямаше кола за нея. Светна ми, че е петък.
- Към джамията ли си? – тя се ококори, но кимна. - Искаш ли да те изпратя до някъде?
И така, вървях до сладката арабка. Гледах движението на извивките под дрехите ѝ. Разбирах какво имат предвид арабите като използват газелите за комплимент към жените. Стъпваше вълнуващо, жестовете ѝ бяха меки, а пръстчетата ѝ…

***

Три седмици, изчуках на един рожден ден сестрата на рожденичката, да не се сърди, че всичкото внимание е за кака ѝ и това е. Прослушах арабска музика, започнах да уча арабски думички и изненадвах Рания с тях.

Вървяхме отново към джамията.
- Утре искаш ли да ходиш на разходка с мен? – попита ме тя изведнъж.
Тъкмо бях свикнал, че явно ще съм френд зона, но поне да се кефя, че впиянчения ѝ, но бясно традиционен баща още не е тръгнал да я жени. Тя отклони поглед и се натъжи.
- Не, Рания… Искам, много искам, но не знам, не знаех…
- Утре ще ти покажа. Носи нещо за сядане, ще се видим пред театъра.

***

Чаках на стълбите. Видях Рания отдалеч. До нея вървеше мъж, 4-5 години по-голям от нас, но голям физически, и… арабски мъж определено.
- Здрасти. Аз съм Фейзал. Рания ми е сестра. Харесва те. Искам да сте тук точно след два часа и ако не я харесваш или смяташ да ѝ правиш гадости, да не се захващаме изобщо. – тя стоеше на няколко крачки зад него.
- Фффезал, аз… Много я харесвам иннн… И нищо няма да направя, което… ако тя…
- Отпусни се бе! – тупна ме той здраво и ме раздруса. - Обичам сестра ми и не искам да попада на боклуци. – обърна се към нея. - Тръгвайте, аз ще ви наблюдавам.
- Фейзал! – викна тя, а той се разсмя.
- Хайде, тръгвайте! И да я слушаш, разбра ли?
Вървяхме един до друг, но не смеех да я погледна.
- Ехо! – каза тя след две пресечки и нещо.
- Ехо! – отговорих.
- Къде отиваме? – усмихнала се беше.
- Ннн… – дръпна ме за ръка.
- Виж сега, Фейзал е с нас. Всичките ми братя виждат… какво е и са ме защитавали…
- Не е само това, Рания. Аз… аз наистина те харесвам… романтично и не исках така да разбираш.
Седнахме на едно кафене. Тя ми подаде ръка. Беше нежна и фина, но топла и силна.
- Влади, разказаха ми, че чукаш много. Рени, Криси, Еми… Искам да правя секс, да се целувам, преди да съм навирила крака и да раждам пияни насилници и подчинени глупачки… – не знаех как да реагирам. - Всичките шибании за любовта в исляма, любовта към Бог, любовта на Бог, любовта към ближния, към бедния, но не и към жената. Ето сега съм с теб, защото братята ми, колкото и да ме подкрепят, се разбраха с теб… ти, мъжа, се разбра с другите, моите мъже, че можеш да ме ебеш. И аз ще те изчукам, защото си християнин, и защото си ебач. И защото знам, че в мен ще е било същото, като в Криси и Еми и ще знам как се движиш, и какъв си… и най-важното, какво харесвам аз.
Беше ме сега срам, но бях и ужасно надървен. Така, между другото се чувствах не рядко.
- Благодаря, че ми каза и извинявай, че се разбрах с брат ти… – мислех, че ще ме удари, но тя дръпна ръката си и се закиска в нея.
- Понякога си смешен.
- Виждам. – бях объркан. - Да отидем вкъщи, имаме 10 минути до там.
Очаквах да си свали хиджаба, щом ми беше казала тези неща и дори ме хвана за ръка в градския транспорт.

Вкъщи нямаше никого. И докато за другите момичета знаех какво да предложа и да направя, тук първо я харесвах тежко, до степен да седна и просто да я гледам тъпоумно с часове, и ме беше страх да не я обидя.
- Вода? Сок?
Като се върнах в стаята ми, беше седнала на подскачащата ми топка. Друскаше се върху нея и на лицето ѝ имаше такава радост, че наистина се спрях на вратата и я гледах известно време.
- Аз се поканих на среща, аз ли трябва да те целуна първа? – промени рязко темата тя, след като ми разказа как портокаловия сок винаги ѝ напомня за Бейрут и ѝ липсва, защото не са се връщали там вече 10 години.
- Рания… Какво трябва да направя? За мен това, че ми говориш, че бяхме на среща даже е постижение.
- Влади, много е мило, обаче те искам! Харесваш ми. Искам аз да свърша, аз да видя как имам власт над твоето удоволствие.
- Сега? Първият път?
- Да, господин бърза мисъл.
Бях седнал на пода до нея. Изправих се и я хванах през краката и гърба. Тя леко изписка и се разсмя. Но се притисна към мен.

Хвърлих я на леглото.
- Отиди да си измиеш ръцете, лицето и краката. Малко неща спазвам от нашите, но това… – жеста на ръката ѝ беше красноречив.
Върнах се без да се бърша. Косата ѝ беше разпиляна по възглавницата ми.

Беше смъкнала чорапите си и босите ѝ, почти кафяви и гладки стъпала ми се видяха една от най еротичните гледки. Надвесих се над нея. Беше сериозна и ме гледаше с доверие и очакване. Приведох се и я целунах. Беше прорязваща мекота. Разтвори устните си и езичетата ни се докоснаха. Тя изохка много секси.

Целуваше се с голяма жар и като цяло газта, която даваше ми беше нетипична. Отпусках се върху стройното ѝ, бликащо от женственост тяло.
- Хубав си! – каза тя, след като отлепихме устни.
Претърколих се през нея и я сграбчих. Докоснах устните ѝ леко с моите. Сложих ръка върху щедрата ѝ и красива коса, която падаше тежко към заголеното рамо и гърба. Леко вплетох пръсти в косата.
- Благодаря. - казах ѝ.
- Цялата съм на тръпки.
- Настръхнала си?
- Да. – усмихна се леко и потърси устните ми.
Бяхме полуизвърнати един към друг и ръката ми минаваше под стройната ѝ шия и беше под гърдата ѝ.
- Рания… – спуснах се към шията ѝ.
Повтарях името ѝ и полудявах от туптенето на мъничките вени под тъмната ѝ кожа. Парфюма ѝ беше брутално арабски и ме настървяваше. Не ми стигаше да ѝ покривам с целувчици кожата под ушенцето и към рамото. Исках да я захапя. Впих леко зъби във възглавничката на ухото ѝ.

Тя провря алчни пръстчета под тениската ми и ме задра с ноктите си…

Изръмжах, а тя се стресна. Погалих я и продължих с езикови занимания по шията ѝ. Беше съвсем малко солена отпред на шията. Пръстчетата и маникюра се задвижиха напред, към пъпа ми. Рания отметна глава назад и можех да я целувам спокойно.
- Да не ми оставиш от тези червените белези, моля те!
Гледах в деколтето. Циците ѝ, защото само така трябва да се наричат тези две изделия на всевишния, които бяха големи и не се подчиняваха на гравитацията, бяха агресивно наперени под бялата ѝ риза. Беше ли възможно да си е сложила друг парфюм между тях? Рания, гола, как накапва парфюм върху сластните извивки на тялото си…

Разкопчах едно, второ и трето копче на скромната риза. Пръстенцата ѝ бяха точно над главичката ми. Гмурнах се. Не можех да устоя на плътската теснина между тежките смугли гърди, ухаещи на мускус, сандалово дърво и сол… и жена. Тя обхвана кура ми през дънките. И двамата изстенахме.
- Владиславе, вкъщи съм, татко! – замръзнахме.
Майка ми и баща ми знаеха, че не трябва да влизат, особено когато на вратата има високи токчета до кецовете ми.

Погледнахме се с Рания. Казах ѝ, че няма да влезе. Захили се.
- Длъжник си ми! – каза тя и започна да се оправя.
Нямаше против да се запознае с баща ми.
- Рания, беше велико!
- Знаеш ли… знам, че ще има секс и нямам търпение, но това не го очаквах! Толкова ли е… всеки път?
- Не.
- Не? Смисъл, сваляте дрехите и се почвате?
- Ам… Ами, понякога така. – на нея ѝ беше забавно. - Имам една приятелка за секс, която ми се обажда, казва, ебе ми се, идва и…
- Ани ли е? – погледът ѝ е тежък.
- Ами… да.
- Тя ми каза да те поканя на среща аз.
Фейзал ни чакаше на същото място. Каза ми, че трябва да се стегна и ще ме води на фитнес с него и си тръгнаха.

***

- Ани, удобно ли е?
- Да. Кажи?
- Благодаря за помощта с Рания. Много съм ти задължен.
- Ех, Владиславе…
- Какво?
- Ебеш добре, дискретен си, уважаваш момичетата, бих те пуснала и на дъщеря ми след години! – разсмя се тя. - И какво сега, ще четем корана и ще слушаме кючеци ли?
- Много е яка!
- Ще се сещаш понякога и за мен.
- Е, естествено… тя иска само секс. – бях удавен в кикот.
- И на мен пеперудката ми мирише на розички, нали? Рания ще ти стопи лагерчетата, Влади, Влади. Айде, лекичка!

Владислав