Нещастната майка (част 2)

23.02.2018 | sexkupon

Следващите два дни минаха в напрежение. Мария мълчеше, напрегната от възникналите чувства. Иван тъпо се чувстваше виновен, и се стараеше да е незабележим. Няколко пъти пристъпваше към Мария, непохватно докосваше ръцете ѝ, като веднъж без да иска докосна бедрото ѝ – нежно и с доверие. Мария, в тези минути, до болка искаше да се притисне до него, да обхване тази глупава къдрава глава, да напляска и да погали удареното място. Отчаянието и ужаса от извършеното преминаха, като в душата остана само напрежението, очакването на нещо смътно и тревожно, което се надигаше нагоре от коленете, минаваше през корема, обхващаше гърдите и пускайки се разтичаше по цялото тяло веднага щом Иван застанеше пред нея. Внезапна слабост обхващаше частите ѝ и я втрисаше, а Иван приемаше втрисането за израз на отвращение и бързо се махаше. Поведението и характера му се промениха към по-добро, в къщи вече винаги бе подредено, а кошчето за боклук, което преди чакаше третото подканяне, се изнасяше два пъти на ден. Бутилките за връщане, които стояха в ъгъла на кухнята вече година, изведнъж изчезнаха, а веднъж като се върна от работа Мария намери букет от яркочервени лалета, неизвестно от къде появили се посред зима. В бележника изведнъж се появиха две шестици подред, което не се беше случвало никога. Домашните вече се пишеха без напомняне и нерви. Дори любимите тренировки по картинг честичко ставаха жертва на различни домашни задачи. Рядко сутрин, когато Мария взимаше разрешение от началника да отиде по-късно на работа, успяваше да се освободи от напрежението. Сутрин Иван беше на училище и можеше макар и на бързо да се удовлетворява, но това се случваше много рядко, така че ситуацията ставаше критична. Един въпрос постоянно мъчеше Мария – "Какво ще стане по-нататък?" Тя беше объркана – от една страна съзнаваше трагедията на тази връзка, от друга си намираше причини да оправдае състоянието си. Всъщност, не тя се стремеше към това, а Иван си го търсеше въпреки волята ѝ. Може да си представи човек, как внимателно, и с каква ловкост е била издърпана нощницата, с каква настойчивост, и колко ловко е пъхнал члена си, търпеливо го е държал вътре, колко внимателно го е движел, докато не е започнал да се тресе и тя не се е събудила. Може само да предполага, какъв неистов темперамент, какво ненаситно желание, каква стихия се таи в негърския му организъм. От тези мисли очите ѝ се замъгляваха, стаята започваше да се върти, струваше ѝ се, че пада назад. Тя неволно протягаше ръце напред, подпираше се на стената и замираше. След известно време съзнанието ѝ се проясняваше, но въпреки това разсъждаваше трудно и всичките ѝ помисли се свеждаха към едно, сладострастно и еднакво. След две седмици, вечерта когато се готвеше да ляга, Мария дълго оправя кухнята. По някакви незабележими признаци, по трепета на въздуха в апартамента, по тона, настроението, тембъра на Иван и още дявол знае какво тя очакваше, че днес нещо ще се случи. Въпреки, че не ѝ се искаше, сладостта неизбежно я натискаше под корема и се качваше нагоре, остро завършвайки в пъпките на гърдите. Тя неимоверно протакаше, а когато всичко беше вече подредено тихо отиде в стаята си. Иван отдавна бе изселен от нейната стая в трапезарията. Погледа, хвърлен в полумрака към кревата му, потвърди предположенията ѝ – той бе празен. Иван беше полегнал над юргана в спалнята ѝ. Подложената под гърба му възглавница контрастираше със смуглото му голо тяло. Лежеше напреки на кревата сгънал колене и в падината между краката му тъмнееше дебел, прав, и явно вече надървен орган, като тя веднага втренчи поглед натам. Главата ѝ се завъртя. Тя бавно падна на колене, взе с ръка топлия тежък член и прилепи устни към него. Езикът ѝ обикаляше гънките на кожата, проникна под нея и се завъртя, играейки си с опънатата, като струна юздичка. Топлия треперещ предмет в дланите ѝ се уголеми, като буташе главата ѝ нагоре. Тя леко отвори уста, и ето че засмукания навътре мускул запълни цялото пространство. Продължавайки да засмуква и притиска отдолу с език, тя опъна отвън с пръсти към основата и леко отивайки назад кожата оголи главичката, мека и едновременно жилава, дебела, гореща, пулсираща напрегната, като силно напомпана топка. Тя отслаби натиска. Кожата тръгна напред и отново в ръцете ѝ беше нежния хлъзгав мускул. Отново забели и засмука надутата главичка. Хлъзгава и напрегната, тя проникна между зъбите, сладострастно потрепервайки притисната с език, като ритмично се втвърдяваше и омекваше. Накрая, когато тя отново забели члена, гореща струя леко солена сперма я удари в гърлото. Леко смутена, тя неистово събираше съдържанието, излизащо на тласъци от отвора на набъбналия край. Действайки, като в транс, без да мисли, не разбирайки, само чувстваше, как се разтича в бикините, залепнали към слабините ѝ. Тя дълго се ми, струята вода нежно се стичаше между плешките, течеше надолу и се стичаше по улея на дупето. Мокрите бикини, изхвърлени пред вратата, връщаха в паметта ѝ преживените минути. Въпреки че почувства нещо подобно на оргазъм, тя не получи облекчение и сега цялото пространство между краката ѝ беше станало болезнено чувствително. При най-малкото докосване, усещането се разливаше по цялото ѝ тяло, като тя потръпваше и замираше. Пусна студената вода, но това не ѝ помогна, а само настръхна. Спасявайки се от студа пусна горещата вода и всичко започна от начало. Като никога до сега, неистово искаше мъж, какъвто и да било. Тя все още отчаяно се съпротивляваше, вече разбирайки, че не може да направи нищо със себе си. Някъде от далеч дойде спасителната мисъл, че някак си всичко ще се размине, а след нея друга мисъл да върви всичко по дяволите. Дива, сляпа сила я пречупваше, мачкаше волята ѝ, тръпката пробягваше по всичките фибри на разтопеното ѝ тяло, принуждавайки да треперят коленете ѝ, ръцете и краищата на пръстите. Тя трепереше и силно стиснатите зъби чукаха с противен звук. Повече не можеше да се сдържа. Внимателно стъпвайки с босите крака със ситни крачки за да не дразни слабините си се приближи до спалнята. В унес разгърна юргана и на фона на белите чаршафи веднага изпъкна член – стърчащ, огромен, черна сопа, вече готов, твърд, треперещ и толкова забранено желан. Тя гъвкаво се подпъхна направо под мъжа, изнемощяла от нетърпение, и веднага се разтърси, когато дебелата твърда сопа леко се плъзна към корема ѝ. Тя все още в съзнание се опомни и широко разтвори крака, повдигна ги в коленете и рязко повдигна таза, безразсъдно взимайки навътре с алчния изгарящ отвор животворното мъжко начало. Поклати бедра наляво, надясно, чувствайки как опира, взривявайки всички точки вътре с огромна и неудържима сила, докато траеше сливането, а когато достигна кулминацията, тя загълта въздух с отворена уста, колкото можа и припадна.

Край