Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Главата му се надигна измежду бедрата ми и с лъщяща муцуна ми съобщи най-сериозно:
- С путката ти се обичаме!
Напуши ме смях, но все пак след няколко коремни гърча успях да си нормализирам гласа:
- Слушай! Веднага ми го вкарай или ставам и си заминавам!
Той се нацупи:
- Не мога, бе! – и лицето му омекна в одухотворено обожание. - Виж я! Тя ми говори. Иска още. Виж как танцува за мен. – изкара езика си силно напред, заострен, заора го във вулвата и със скоротечна бразда се озова върху чувствително издутия ми клитор.
Прималя ми от множествената заря избухнало удоволствие и се отпуснах обратно. Конвулсии ме караха да се люлея ту в едната страна, ту да свивам другото коляно, усещайки че го блъскам в ребрата, уви! Заровил лицето си, той ме разтваряше с двете си ръце, подпрян на лакти, и изучаваше предела на възможностите ми да го търпя. Бе изопнал нервите ми дотам, че докосванията му бяха желани единствено в потъващ вариант. Всяка друга стимулация бе открито болезнена. Но това го радваше, мръсникът му! Даваше ми кратки почивки чрез примъкване над мен, колкото да ме хапе по коремчето, да ми се изплюе на цицата, а после да забие зъбки и да я тегли нагоре.
Чудех се как го търпя, честно! В мигове на просветление ми идеше рязко да се преобърна с гръб към него и той от нямане какво да стори вече, да ми го вкара. Но издържах на изкушението. Стоически чаках. Той продължи, загледан влюбено:
- Ето я, красавица моя! – наведе се и впи устни в моите, срамните, в мляскаща целувка, а после обърса устата си в целия ми пубис. - Трепти, пулсира като червен гигант. – захапа леко лабиите ми и се престори на куче, тръскащо главата си да умъртви жертвата. - Нежните ми те! Кадифе на езика ми! И виж сега… – рязко вдълба езика си в извора ми и простенах. - Тух моха да ше упифам до жори!
Опитвах да съм сериозна, но пак се разтресох в смях. Поех си въздух , но преди да кажа каквото и да е, той ми отне думата. Подпъхна два пръста под езика си и бръкна собственически в силно течащата ми вагина. Бавно ги измъкна навън и отново бавно ги вкара, като следеше с ухото си фините звуци. Езикът му взе да стимулира нещо, което ми докара остри убождания, гъдел и мощна мускулно-анусна контракция. Уретрата! Опитваше се да я превземе с върха си. Невъзможно, разбира се, но дразнението бе мъчително силно.
- Ммм, ммм… – опитвах да отлепя към цяла дума, но не успявах, не и докато той още обичаше подпухналите ми лигавици. - Ммм, моля те! Ффф, ффф… Веднага бе, идиот!
Опаааа! Груба грешка! Изтръпнах по гръбнака, а той леко се надигна и с това омазано лице се ухили накриво:
- После шсе разправям с тебе! Млъквай! Пречиш ми! – и пак ме засмука с ярък звук, от което сякаш губерка прободе и клитор, и лабии, и вагини…
Разтресох се. После усетих затопляне. Ужасено погледнах надолу и видях фонтанчето ла артезиано. А той седи, зяпа от сантиметри близост и се е нахилил. Тръшнах се по гръб. Май чух църковна григорианска музика и таман да стигна до финала, една йерихонска тръба прогърмя:
- По очиииии! Веднагаааа!
За част от секундата бях навирила гъза, краката широко отворени, чупка в кръста, лицето на чаршафа. И някъв туърк ми тресе сланините, без да мога да го спра.
Остра топлина се разля по студените ми кълба, впоследствие чух и плющящия звук. Баси яките шамари! Анусът ми се присви уплашено. А милия глас контрастно се наведе към цепката ми и отново я обходи с разплескан влажен език, положен на подов моп:
- Не бой се, мъничката ми, няма страшно! Теб няма да наказвам днес! Виж тая, кака ти, си го проси!
И пак – шляяяц, шляяяц!
Аз чак се изгърбих нагоре като съскаща котка, със свити слабини и без въздух. Тъкмо да ми отмине стягането в гърдите и да го питам, усетих как пръстите му ми разтвориха цветето по най-нежен начин, как главата на хуя му ме опари с присъствието си на входа на вагината ми и в същия миг, сграбчил единия ми бузак в орлова хватка, той плъзна и кур и палец, успоредно, в дупките ми.
Извадиха душата ми с ченгел! “СантаСухРежимий! Онебеса! Ръгай, не спирай!”, мислех си и чак не смеех да вдишам, за да не го ядосам и да ме прекъсне. “О, миг поспри!”.
- Не, не, не спирай! – продължих на глас и отнесох още два яки шамара.
Топките му се блъскаха в клитора ми и ми докарваха чуство на блаженство и тотално подчинение на Цар Хуй. Членът му ореше навътре и разпъваше меките ми стени в ритмичен танц на сенки в пещерата. Гъзът ми целуваше палеца му, хапеше го, осмукваше го, всячески се стараеше да му се хареса, за да му пуснат още натрапници. Още! Още! Дай ми още! Натисках се назад. Блъсках се в корема му. Надявах се, че ей сега ще вдигне някоя от играчките и най-после мигът дойде.
Хладно стъкло се опря в халката ми. Спрях. Той също. Изплю ми се. И натисна кристалния топчест конус. Подозирам, че ако нямаше бент в утробата ми, щях да се излея неприлично върху леглото. За моя радост, Цар Хуй усетил мокротевината да приижда реши да я разреди и се раздвижи с голяма амплитуда. Докато анусът ми, разтворен и притиснат от твърдото стъкло, поемаше още и още със скоростта на въртене на земята. Той май взе да се предава пред гледката и забърза темпото на ебня, докато успяваше да придържа стърчащото от гъзето ми, само с два пръста. Когато стъклените сфери, влезли в анала ми биват разклатени в различни посоки, създават мощно биополе на възбуда и ескалиращо изкачване по пътя към екстаза. Плющящите му топки, мокрия му корем от соковете ми, ръмженето на удоволствие, забитите му пръсти в месото ми… а когато рязко и случайно разтегнатото ми копринено дупенце всмука докрай застопорената поредна сферичка, избухнах отново. Стиснах го в менгемето и се надявах да го заболи. Така де! Кур сплескан не е просто метафора. Тялото му се плесна върху гърба ми и той заби зъби където свари, конвулсирайки във вагината ми. С всеки тласък губеше мощ и се отпускаше, докато накрая гъза ми изстреля навън стъкларията и се прихлопна звучно. Играчката тупна, но е нечуплива и никой не я мисли.
Изпънах кръст, дълбоко облекчена от досегашното напрежение, а той леко хърхореше в няква агония и пак ми захапа рамото.
- Пил съм хапче. Не заспивай! – процеди и се претърколи.
После прошепна едва чуто:
- Водаааааа...
Станах да му донеса, като неприлични звуци извираха из мени и съпровождаха всяка крачка.
Помислих си “Мили Боже! Ако клекна пред фризера за ледчета, спукана ми е работата. Човекът шси помисли, че…”.
- Сложи и лед! – изкрещя се той откъм спалнята.
Монолозите на ВАГИНАТА-пореден (сън) блян или......, аааа може би описанието на действията на храбрия подпоручик!? С тези заповеди - "По очиииии! Веднагаааа!"? + плясканията военна му раУта, иди ги разбери. Сложно е! [ЛУИ ПАСТЬОР ]
Браво на авторката! 15см
Fairy Защо със стъкло в задника. При чупка в кръста редно е да получиш 22а сантиметров хуй да ти опъне диафрагмата и да ти насълзи очите от удоволствие. Тони
Ето ме :(), веднага след използваната сутрешна ерекция! :) Тия нощи напоследък са силно силиконови, дагуевъ. :)) Тони, всичко иде, носи се с тътен,спокойно. 15-ка, ай да пийм кафе с лимонадка, че ми пресъхна устата от сутрешната свирка :). Бахе, озапти си демоните, много те ядат! :)))
Тони, въпросът ти е риторичен нали? С 1найсе +, няма как да се приближи дори диафрагмата, то ако беше така 15-та щеше за френска да го подава от към долните устни. Пък и кечистът раздаващ шамари е взел менте стимулант, който вместо да го дърви го гори на вода. [Луи Пастьор ]
Великолепно!
Два литра вода изпих, докато прочета разказа. Сладникаво е за моя вкус. Има и нещо което ме дразни и тук и при Влад. Той използва "млъквай МА" ти "Веднага бе, идиот!". Каква е целта? Вие духовно известните хумън ресорс и сошиъл инжинеринг йогисти, дъновисти, хуманисти не трябва ли малко по- възпитано да се държите?! Весела
До Инспеция по благовъзпитано поведение и етичен кодекс, тук! Драга себеподобна, ще се изложа, кратичко. Отговорът на въпроса ви се крие в умилителните нежности, от които чак агресия те обзема. Нещо като баба ти да каже"Ай, на баба левента, какъв мъж, КаНаРа!" Или пък "Леле, къв бонбон, дамуизямдупето". Абсолютно същото е! АпСиЛютНу! Това е умилително, невъздържателно, консуматорски олакомено! Специален похват в сютреализма на дигиталното сексуване. :)))
Giv, писах го преди около три месеца, под оня разказ, който държи купата за най-многото коментари. Там се вихреше един душевно болен който използваше обръщение "бе" почти във всеки коментар. САМО овцете блеят и човек със селски манталитет може да се обърне така на публично място и съответно към интимния си партньор в леглото! Аз съм си го позволявал наскоро в коментарите, не повече от два пъти, под закачлива форма. [ЛУИ ПАСТЬОР]
Fairy,уникален разказ,понеже не съм сам, не го дочетох,възбуди ме максимално и ми стана много видно удоволствието. Довечера в мрака,само на лунна светлина ще го прочета отново,ЦЕЛИЯ.Харесва ми това,че си мръснишки освободена и ти пулсира в нарастващ екстаз горещата П.Утре трябва може би, да публикуват и моята нова фантазия.Доскоро,Фантома.
:))) Фантом, трогваш ме. Истината е, че споделям, поради някаква непреодолима нужда да осветля тъмната стаичка на ума си. Нещо ми е влязло под кожата и днес, когато съм вкъщи, нонстоп пиша. Вижда ми се , че съм в изцяло нов стил, знам ли, даже бие на белетристика :), но какво пък. Яхвам настроението и се излагам писмено. :))
Мда-а-а ,понаучих нови думички "лабиите" , аз винаги съм ги знаел като големите и малките срамни устни.А имаме трите тома на "Атлас анатомии человека " от Синельников. Купилии томовете за съпругата ми ,още като ученичка защото искала да следва медицина ,но установила ,че не може кръв да гледа.Тъй като е пълна отличничка в СМГ и папка с грамоти от олимпиади по физика и математика ,без проблемно с бал 36,00 от възможни 36,00 влезнала в най-елитният факултет радио-електроника на тогавашното ВМЕИ"Ленин" ,сега /ТУ/.Ако трябва да ме точни всички ние с дъщеря ни и балдъзата сме завършили същият факултет. Както се казва добре е човек да знае ,къде си е завирал езика,носът и пръстите си. Винаги съм се страхувал дали няма да травмирам жената, дали няма да я одраскам.Може би затова, толкова дълбоко си режа ноктите ,че "възглавничките" на пръстите са малко преди ноктите ми. Съпругата ми нещо не е любителка на такива ласки .Тя е консервативна , но аз съм по-широко скроен.Разказът ми хареса , върна много години назад, изплуваха спомени. Никога не съм разбирал женската чувственост ,май е права една позната ,която казваше ,че само физика не е достатъчно, а трябват и по -дълбоки емоции и разбиране на жената. Майко мила, като си спомня какви съм ги вършил, да вземе съпругата ми да ми счупи главата и ще има пълно право, ще я разбера. .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Fairy,много малко хора могат да се отпуснат да споделят подобни неща и те определено имат вътрешни блокажи.Що се отнася до теб представям си те само по прозрачна рокличка на лунна светлина.А аз минавам през най-тъмната част на съзнанието ти като фантом и виждам доста одухотворена мръсница,която свети като черна фея!
Десантчик, миличък, отидох на гости в кабинета при мойо доцент и видиш ли, оказва се, че сте колеги и бас държа, че се познавате. Той влиза във ФРЕ през 1980г и завършва Радиотехника като ми настояваше да ти се обозначи чрез значка от факултета. :)) Едвам го удържам някой път в опита му да ви изпрати фотоси. :)) Браво за ноктената поддръжка, много е важно! Идея нямам как се справят автомонтьори, обущари и подобни занаятчии като пръстите им са добре орелефени с лепило, машинно масло и всячески напуквания и стърчащи кожички.
Мале, мале...., к'ви лизачи на дирници газят земите на нашата родина. Не може да сте мъже, НЕ! [Луи Пастьор ]
Фантом, водиш ме ти, със завързани очи те следвам. И всичко в името на изкуството на любовта и красотата, нищо по- малко. :)))
Fairy,щом ми гласуваш доверие ще те водя,само по парфюм и завързани очи по лунната пътека.Да бъде любов,за изкуството!
Да бъде любов, за изкуството!- отпило уиска и Ехото :)))
До Fairy, Предполагам ,че са му преподавали по специалните предмети :проф.Спиро Пецулев /Вуйчо на съпругата ми/, доц. Дойчинова, проф. Славов, доц. Румен Пранчов, проф.Шинев,проф.Г.Ненов, доц. Додов. Те са катедра "Радиотехника", тогава имаше във факултета още катедра "Електроника", Катедра "Съобщителна техника" ,катедра "Изчислителни машини" и по едно време имаше катедра "Производство на електронни компоненти и възли" /или нещо подобно/. Сега има някакви трансформации, обединяване на катедри , нови факултети като ФККТ и т.н. Е, този факултет /ФКТТ ,май това му е новото име/, сме завършили и 4-мата: Аз ,съпругата ми, балдъзата ми и дъщеря ни ,но по различно време //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Втори път го чета и наистина е великилепно. Пожелавам си в следващата част да има писинг. Ей така, за разкош!
:) Златен дъждец да превали, казваш. Само да ми починат очите и продължавам с част 4, където непременно ще уважа това разкошотийско желание. Кратички са текстчетата, моля не се плашете от номерацията. *** Десантчик, ще попитам за преподавателите, еййййй сегичка :)), а за новото име на катедрата си прав. И сега работи със студенти мъж ми. Но имам ярък спомен във връзка с това, когато тъкмо се взехме или да кажа по- вярното, майка не ме пусна да се върна у нас :), та заживявам у тях, чужд дом, чужди хора, а нашио не бърза да се прибира след работа или пък си е сложил късни занятия, за да избегне трафика на прибиране. Сега като го пиша това, ми става мило, щото други бяхме, коренно различни, а животът ли ни промени, заложено ли си е било.....,та чакай да се върна на темата:). Късно е, навън тъмно. Прибира се мъж ми от занятия, аз му сервирам и сядам да му правя компания. Лампата в кухнята свети и той е точно срещу отражението си в прозореца. За да ме погледне в очите, трябва да се обърне наляво. Но не го прави, докато ми говори, високопарно и важно :). През цялото време, разказвайки за нАучните си въпроси, се оглежда, върти главата и прави сериозни и респектиращи муцунки. :))) Оххххх. Още от тогава намразих сичко :))) нАучно :))))).
Десантчик, от списъка с имена имаше две неизвестни за съпруга ми: проф Славов и доц Пранчов. Ето, светът е малък, а ний така и не се срещнахме за кафенце :))
Фери, езика, и тоя между устните във всякакъв вид, и в леглото е голяма част от преживяването да си отебеш. Търкаляме се следобеда с Габриелка и тя ми биеше чекия и ми точеше душата за това чувство, че сте се сразили в страстта. Вес, Дъновист притентерувам да не съм, хипи, битник доктор, студено копеленце, меркантилно чудовище, са ми заслуги, но това, не. Владислав
И преди дъждеца златист обезателно кехлибарено пиринско на промо двувалка от някоя модерна верига търговска да има, че и комшиите отдолу белким усетят таз извратена наслада... 15см
Влади ти си по широкоспектърен от... Оспамокс 1000. Весела
# А какво е "упифам" не успях да се досетя...
"опивам" , пия, омайвам се ...в тоя ред :() Кака