Мнимият болен

13.04.2024 | Анонимен

Попадна във военна болница по щастливо стечение на обстоятелствата. Един мръсен шапкар беше решил, че може да използва войската, като безплатна работна ръка. Закара ги да му пренасят новите мебели, не би имало нищо лошо, ако след това ги оставеше да олабят в гарнизона. Това си беше честа практика, свършваш някаква работа на началството и то те покрива, имаш цялата вечер да си опиташ късмета из столицата. Майор Недялков обаче беше истински мръсник. Мижитурка, извличаща жалко удоволствие да тормози някой, който не може да се защити. Като му подметнаха да ни пусне след хамалската работа мустакът му настръхна. Взе да ругае и да обяснява, как не само няма да ги остави да изпият и по една бира, ами щял да им устрои нощна тактика.

С едно аверче качваха някакъв диван и докато пъшкаха по етажите им дойде един и същи акъл. Редник Антон Калчев смигна на другаря си и се престориха, че го изпускат. За късмет диванът закачи Антон за крака и се запремятаха с плюшения гигант надолу по стълбите. Момчето милостиво загуби съзнание много преди края на циркаджийския си номер.

При други обстоятелства щяха в най-добрия случай да го оставят една вечер при бацилите в стаца, но сега звездите се бяха подредили. Армията ни се готвеше да влиза в НАТО, а комбата им се готвеше за лампази. После му разправяха, че сто и десет килограмовия полковник подскочил на повече от метър, като чул за изгубил съзнание войник, незаконно изкаран извън поделението, да върши частна работа. Комбата впрочем беше готин, веднага уредил да го закарат до Военна болница. Вече беше в съзнание и въпреки болката от десетките натъртвания, успя да позлорадства над пръснатия на парчета скъп диван.

В болницата установиха, че нямам нищо счупено, а само главоболие. Докторът презрително отсъди „Комоцио“ и го остави една вечер за наблюдение. В стаята имаше някакъв стар полковник, който след като щедро го почерпи от запасите си с домашна ракия, захърка така, че стъклата на болницата затрепераха. За щастие Антон си имаше четиво, не какво да е, а еротично! Абе, направо порнографско и то от най-грубите. По онова време беше горд собственик на вътрешен Зиксел 9 200 и през едно от ГСП-тата си беше разпечатал разказ от 75 страници! Героинята се казваше Аманда и се отдаваше като доброволна робиня на доведения си брат. Той от своя страна експериментираше с тялото и по всевъзможен начин. Още с първите изречения членът му се вирна и опъна чаршафа в забележителна палатка. Беше толкова погълнат от четивото си, че отварянето на вратата го свари напълно неподготвен. В стаята влезе дребничко момиче в бяло. Заради университета Антон служеше на “стари” години и тази медицинска сестра със сигурност беше по-малка от него. Направи укорителна гримаса и като се приближи прошепна:

– Ама защо не спите? — беше се надвесила над момчето и главата му се завъртя от някакъв свеж парфюм, с аромат на полски цветя. — Трябва да почивате, пък и ще събудите другия пациент...

Това последното го добави съвсем неуверено, защото господин полковникът едва ли щеше да се събуди, дори ако някой телепортираше в този момент леглото му в разгара на Бородинската битка. Антон гледаше сладките трапчинки на бузите ѝ и си представи, къде още имаше подобни сладки трапчинки. Със сигурност по пищното дупе и няколко пръснати по налетите бедра. Момчето усети как лицето му пламва и с върховно усилие на волята се въздържа да не награби медицинската сестра. Кръвта обаче беше нахлула не само в главата му и издутият чаршаф подскочи видимо.

Сестра Иванова, както я представяше баджът ѝ, протегна ръка да вземе четивото на Антон, а той дръпна ръка. За нищо на света нямаше да покаже какво чете на това девойче! Тя се присегна още повече, залитна и за да не падне неумишлено се подпря на момчето. Малката ѝ длан докосна нещо твърдо, като камък и тя инстинктивно го стисна, все още уплашена да не падне. Нещото подскочи в малката ѝ топла длан и започна да се напряга спазматично, ставайки още по-твърдо, ако това изобщо беше възможно. Сестра Иванова и Антон застинаха, той с изцъклени очи, а тя с красиво порозовели страни и стрелкаше с поглед хъркащия полковник. По чаршафа избиха едри мокри петна и тя стисна устни, за да не се разсмее, от което на бузите ѝ се показаха най-сладките трапчинки на света.

– Какво толкова интересно четяхте? – тихо прошепна тя. – Ще ми дадете ли да го видя? А пък аз ще Ви донеса чиста пижама и чаршафи!

И преди Антон да може да реагира, ловко дръпна от обезсилената му ръка листите. Удържа на обещанието си и след малко се върна с чист чаршаф и пижама, след което врътна палаво сочния си задник и като загаси лампата остави Антон в компанията на блажено спящия полковник.

На другата сутрин визитацията изненада храбрия боец, той очакваше да го изпишат и да го върнат в казармата, но се случи друго. Докторът го изгледа многозначително и изхъмка:

– Значи през нощта сте получили припадък? И се чувствате замаян? – зад широкия лекарски гръб сестра Иванова намигна пакостливо. – Добре сте изплашил дежурната сестра! Как се чувствате?

Антон беше толкова ошашавен, че със запъване каза някаква глупост, която затвърди впечатлението, че момчето не беше на себе си. Докторът кисело отбеляза, че боецът трябва да остане на легло поне до понеделник и премина към стария полковник. Докато си говореше с него, като със стар приятел, сестрата се наведе над Антон уж да оправи завивката му и прошепна:

– Много е интересно, преполових четивото Ви! Обещавам да го върна, веднага щом го прочета. Може би в събота, пак съм дежурна...



***



Антон, здрав като бик, изкара два дни в блажен мързел и фантазии за сестра Иванова, под непрестанното бъбрене на стария полковник. В събота тя наистина се появи, остави му разпечатката и изчервена ме прошепна, че довечера може да намине да го види. Докато се въртеше из стаята, Антон получи болезнена, докато гледаше налетите ѝ хълбоци. “До довечера, Галя”, каза си момчето. Галя Иванова жизнерадостно почурулика с полковника и замина да върши безкрайните си задължения.

Спусна се нощта и един по един пациентите заспаха, а Антон остана буден, обзет от трескаво очакване. Напрегнал слух, в полунощ дочу меките стъпки в коридора и след миг вратата се отвори и в стаята се вмъкна Галя с блеснал поглед и палава усмивка. Провери спящия полковник, после тръгна да излиза, но се извърна и с пръстче повика Антон. Той не чака втора покана и с издута отпред пижама забърза след нея. Влязоха в дежурната стая и сестра Иванова заключи вратата след него. Двамата се гледаха за миг, след което момчето пристъпи напред, сграбчи дребничкото тяло за раменете и като го придърпа към себе си, впи устни в устните на Галя. Тя със стон се разтопи в прегръдките му и отвори уста, за да приеме напиращия език. Той се вмъкна навътре и се завъртя, посрещнат от нейния. Двамата дишаха тежко и тя захапа устната му до кръв, болката изобщо не му направи впечатление, а металическия вкус на кръвта само ги настърви още повече. Антон грубо задърпа копчетата на бялата ѝ униформа и тя не по-малко нетърпелива ги разкопча за него. Отдолу беше с бял сутиен, който едва удържаше напиращите да изскочат внушителни цици. Без да губи време да го разкопчава, Антон грубо го дръпна надолу и гърдите на Галя се изтърколиха тежко на свобода. Боецът я награби и сложи да седне на бюрото, тя дишаше тежко, премрежила поглед, докато той разкопча белия ѝ панталон. Галя се подпря с ръце на бюрото и надигна голямото си дупе, за да му позволи да я събуе. Седна отново на бюрото и протегна ръце зад гърба си, разкопчавайки сутиена по онзи невероятно бърз и ловък начин, по който могат само жените. Момичето остана само по памучни гащички, свенливо полускрити в гънките на изкусителната ѝ плът и по чифт бели чорапки, стигащи до изящните ѝ глезени. Антон изяде с поглед голото ѝ тяло и се нахвърли лакомо на примамливо люлеещите се тежки гърди. Пъпките им бяха големи и около тях имаше широки кафяви кръгове, които придаваха на младото тяло контрастен зрял вид. Момчето замачка гърдите на медицинската сестра дори с малко грубост, но тя ни най-малко не се възпротиви и когато налапа едното ѝ зърно и го засмука, тя издаде дълбок стон. Отпусна глава назад и така изпъчи гърди в лицето на войника. Той редуваше двете цици, без да може да им се насити. Пиеше ги с устни и ги мачкаше с шепи. Зърната им благодарно се втвърдиха и щръкнаха, жадни за още. Галя хвана главата на любовника си, зарови пръсти в косата му и го притисна към гръдта си. Антон се разпали още повече, започна да хапе зърната ѝ и когато повече не можеше да се сдържа сграбчи памучните ѝ гащички и с едно дръпване ги съдра. Тя извика от изненада, но преди да може да се опомни, момчето беше смъкнало пижамата си, хвана краката ѝ под коленете, вдигна ги и ги разтвори. Между тях лъснаха мокри от възбуда гладко избръснатите ѝ слабини. Без да се бави Антон сложи краката ѝ на раменете си, принуждавайки я да са подпре с ръце на бюрото и да се наклони назад. Хвана твърдия си като стомана член и като го наведе напред с голямо усилие, опря в женския ѝ отвор и нахлу в нея от раз. Невъздържано, както можеше да се очаква от войник, дълго лишаван от любовни ласки.

Галя извика, заболя я от проникването на дебелия член, въпреки че беше силно възбудена, но дискомфортът бързо отлетя. Момчето вече се движеше в нея с дълбоки, мощни тласъци. Превземаше плътта ѝ караше сладостни тръпки да се плъзгат по гръбнака ѝ и да се пръскат по цялото ѝ тяло. Чукаше я в бързо неуморно темпо, беше ударил една чекия по-рано и сега можеше да издържи дълго време. От мощните тласъци дребното ѝ тяло се плъзгаше назад по бюрото и Антон я сграбчи за задника, да я придърпа към себе си. Наби ѝ го до корен и Галя едва потисна вика си, имаше чувство, че влязъл чак в матката ѝ. Момчето стисна дебелите полукълба на задника ѝ и ги замачка, буквално насаждайки я на члена си. Както беше с вдигнати крака на раменете му, тя се пусна от бюрото и го прегърна. Усет горящата твърда плът на младото му тяло, кожата ѝ настръхна и тя затвори очи, съзнанието и отлетя и се зарея в оргазма си. Дребничкото ѝ тяло се мяташе в ръцете на Антон, набучено на члена му и тръпнеше в удоволствието си.

След първия и оргазъм последва втори, след него трети. Галя не знаеше колко са или дали това е просто един мега оргазъм със своя амплитуда. Войникът я чукаше неуморно, с бърз ритъм и накрая тя се видя принудена да го отблъсне. Въпреки удоволствието, което не беше изживявала до сега, се чувстваше натъртена, а ѝ прекомерно сензитивна. Антон с усилие на волята се овладя и излезе от горещата като пещ вагина на Галя. Членът му плесна по корема с мокър звук и момчето остана в средата на кабинета, дишаше тежко, а мускулестото му тяло се беше покрило със ситни капчици пот.

– Не можа да свършиш. – разкаяно отбеляза Галя. – Дай ми няколко минути и ще се погрижа за теб.

Двамата се преместиха на черната кушетка и Антон я гушна, а тя се отърка като доволна котка в него. Заговориха се за порнографския разказ. Отначало и двамата се срамуваха да кажат на глас това, което бяха прочели. Но постепенно срамът премина във възбуда, тя хвана твърдият член на Антон и нежно задвижи ръка по ствола му. Той зарови пръсти в пухкавото ѝ дупе и ловко се придвижи към цепката между полукълбата. Пръстът му се плъзна в нея и намери малкият кафяв отвор, обилно омазан от соковете им.

– Недей, не съм се подготвила. – дръпна се Галя.

Видя разочарованието в очите му и след кратък размисъл взе решение.

– Ако искаш можем да... – изчерви се и вместо да довърши стана.

Сестра Иванова измъкна от един от шкафовете торбичка и шланг за клизма.

– Изчакай ме.

Антон събра смелост:

– Чакай, нека аз.

– Ти... искаш ти да я направиш?

Той кимна с блеснал поглед. Тя си спомни всички онези мръсни и толкова възбуждащи подробности от разказа.

– Имам ключ от гинекологичния кабинет, хайде.

Останалата част от разказа можете да намерите в Патреон. https://www.patreon.com/DjadoTorbalan

Дядо Торбалан