Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Когато Деян ѝ предложи за миг не се поколеба. Момчето беше добро, образовано, с хубава работа. На 28 вече ѝ бе време да се омъжи. Техните вече я питаха, кога. Срещна го в работата. Работеха заедно, няколко пъти пиха кафе и когато веднъж останаха до по-късно, той я приближи и целуна. Не се дръпна. Известно време само целувки, не искаше да ляга веднага с него. Не беше сигурна в чувствата си. Когато го представи на приятелките си, всички много го харесаха. Беше момента да му се отдаде. И така... първи секс, още няколко месеца излизане и той ѝ предложи брак.
Сега отиваше при Людмил. Трябва да му каже, че всичко свършва. Повече няма да се виждат. Людмил е противоположност на годеника ѝ. Нахакан, на моменти арогантен. Женен с две деца, но очите му непрекъснато търсят нещо да тресне. Десет години по-възрастен, бивш спортист, висок, строен, но годините започват да му се отразяват. Леко шкембенце, някой бял косъм, но като цяло хубавец. Покрай работата Цвети се вижда с представители на други фирми. Така срещна и него, година преди Деян. Още първия път ѝ предложи да пият кафе. Нямаше нищо лошо, още беше необвързана. Цвети е красиво момиче, свикнала е мъжете да я свалят. Леко срамежлива, умееше да преценява с кой да си легне и кой да отблъсне. За това кафетата с него продължиха и след като служебните задължения приключиха между техните фирми. Приятни разговори всяка седмица, Людмил е добър събеседник. Понякога се опитваше да скъси дистанцията, но тя го отблъскваше. Все пак женен с деца, не е за нея. Оплакваше се, че са в лоши отношения с жена му, но все пак не искаше връзка с женен мъж.
Веднъж кафето не работеше и той ѝ предложи да пият в служебната му стая. Направи кафе, седнаха и се заприказваха. Полека започна да се приближава. Докосна я за ръката и нежно я погали. Не се дръпна. Това го окуражи и приближи устните до нея. От половин година нямаше приятел и близостта на мъж я възбуди. Целуна я нежно, с ръка започна да гали гърдите ѝ. Цялата настръхна. Вкара си езика в устата ѝ и започна да я целува страстно. Как само се целуваше, цялата изтръпна:
- Да не влезе някой? – попита момичето загрижено.
- Спокойно, заключих.
“Кога е успял да го направи и защо?” зачуди се тя, но страстта бързо изтри тези ѝ мисли.
Ловко ѝ свали дрехите, очевидно опитен. Остана гола пред него. Тялото ѝ беше красиво. Руса дълга коса, не много висока, слабичка, с хубави гърди, стегнати, неголеми, но хващат окото. Огледа я и сякаш още повече я пожела. Целуваше я по врата, по гърдите, галеше с ръце. Повдигна я и сложи на бюрото да седне. Наведе се и пусна език по клитора. Гладко избръснатата ѝ путка настръхна. Мъжът започна умело да върти езика, да смуче клитора ѝ пак с езика. Това я побъркваше. Облегна се на лакти и се отпусна назад да се наслади. Нищо общо с непохватните опити на бившите гаджета. Получи оргазъм, по различен от този при проникване, но страхотен. Людмил се изправи и свали панталона и слиповете. Беше надървен до пръсване. Пенисът му не голям, леко извит нагоре, с по-голяма главичка от тези, които е виждала. Намести го на отвора и леко започна да го вкарва. Цвети изстена. Беше толкова хубаво. Първоначално започна леко, след това с по-силни тласъци. Редуваше ритъма, а това я побъркваше. Сграбчи я и обърна да легне по корем на бюрото, а с краката стъпи на пода. Намести се зад нея и рязко ѝ го набута. Започна силно да я лашка. Гърдите ѝ се мачкаха от студеното бюро. С ръце се хвана за ръба за опора. Той я хвана за косата, докато ѝ го набиваше и изкарваше. Ставаше груб, но това още повече я възбуждаше. Започна да скимти и да трепери. Усетил това, Людмил мощно ѝ го наби максимално и с все сила се притисна в нея. Леко се изпъна назад и започна да се празни в тясната путка. Цвети изпадна в див оргазъм, цялата се тресеше. Когато и последната капка се изцеди в нея, той си го извади и започна да се облича. Момичето безпомощно лежеше и трепереше на бюрото, а от вагината се стичаше сперма. Хвърли ѝ пакет влажни кърпи:
- Избърши се и почисти, че имам среща след малко! – доста безизразно каза мъжът.
На Цвети не ѝ стана приятно, обичаше да се гушка след секс. Стана, забърса се от спермата, почисти капките по бюрото и пода, облече се и понечи да тръгне. Мъжът я хвана и отново страстно я целуна:
- Другата сряда те чакам! Искам да ми духаш! – доста грубо, Цвети не каза нищо и излезе.
Още потрепваше от оргазма, колкото и да се забърса, спермата продължаваше да се стича. “Няма да ме видиш повече!” мислеше си тя.
БраВо! БраВо! Мнооооого сърцетупско! И интригуващо като какво се случва в срядата. Следя! :))
"".....какво се случва в срядата."" В сряда на кур се сяда
Какъв грубиянин, възмутително, изпразнил се и айде беш. 15см
Е Късметлия е, полага му се по име и по чар! :))) Сещаме се за лафа, ама тя отиде ли при него, каза ли му да си го завре сам отзад? Той как я омекна? Ей таквиз детайли? Или пък тя изобщо не отиде при него и той я причака някъде/ служебен друг ангажимент измисли/ и я натисна с "Защо ме мъчиш така? И ти страдаш!"
"Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен."" Айнщайн. Та и тази булка. Съдейки по моите наблюдения, нещо ми подсказва ,че купона с персонажа Людмил ще продължи още известено време
Като за безименен и безлицев, си бая информиран и хаплив, Нимка. Нещо ми подсказва, че имаш трън в петата.
Fairy, не съм ти чак толкова непознат и не гледай на мен ,както Валтасар е гледал ,как по време на пир,невидима ръка да изписва"" мене, текел, фарес""".И ,ако по -ти харесва както лейди Магбет ще изокам "Още мирише на кръв! Всички благовония на Арабия не могат да убият дъха на тази малка ръчица!"".Нали сме нещо като другарчета ,вчера добре си пописахме,даже ме съветваше как да галя съпругата си по косата.Да ама ,ако я събудя ????
Що ми се струва, че това КУРВЕ-героинята ще зеноса хубавото момче-годеника ѝ?! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Върви си девойка през селото, насреща и се задава трактор. Трактористът: - Привет, Галя! Откъде се задаваш такава доволна? - Ходих до града, на пазар! - И какво си купи? - Жартиери си купих... - Покажи! Галя си повдига полата. Трактористът изпада от трактора, а самият трактор продължава сам. Повдига Галя рамене и продължава нататък. Насреща и се задава агронома: - Привет, Галя! Откъде идваш? - От града, ходих на пазар! - Какво си купи? - Ами... жартиери си купих! - Покажи! - Неее... Показах на тракториста, а той падна от трактора... - Нищо! Аз съм човек с образование. Учил съм се в града. В общежитие съм живял. Какво ли не съм видял... Повдига си Галя полата, а агрономът изцъклил очи изпаднал в безсъзнание... А Галя си продължава по пътя. Насреща и се задава пияния ковач: - Здрасти Галюня, откъде идваш толкова щастлива? Насреща и се задава пияния ковач: - Здрасти Галюня, откъде идваш толкова щастлива? - Ходих до града, на пазар, купих си жартиери, но няма да ти ги покажа, понеже трактористът и агрономомът вече се търкалят от впечатления... - Добре бе, Галюня, аз бачкам в ковачницата с коне, какво ли не съм видял. Покажи ми! Галя си запрята полата, ковачът изтрезнял веднага, леко залитнал, и се изчервил: - Мамка му! Как можеш да си толкова тъпа, Галя! Тази х*йня се закопчава за чорапите, а не за устните!...
ААААХАХАХАХАХА :))) Отлична точка в полза на пиянството! :)))) Сега, Десантчик така интелигентно десантира, че семоа се размаза под слънчевия прозорец и даже не стигна до хладилника за кайсиевица. Мнооого отлично попадение! Врагът е сразен, онемял и парализиран. Само ще ви замоля да се отмятате някак си, кой кой е, че нали стават грешки, заблуди. Браво, Алекс! Наистина ме тушира! :) Отивам в сенчестата спалня да се свестявам.
Само цитат ,нищо не е променено.Ако е досадно ,моля за извинение.Стори ми се интересно.ЦИТАТ:""Защо бракът ми е толкова труден? Не ми стигат другите грижи, ами и вкъщи постоянно проблеми, мрънкане, вечно недоволство. Писна ми! Иде ми да си стегна багажа, ама не искам да си виждам децата само по празниците“. Сигурна съм, че не малко хора са с подобни мисли. Дали имате деца или нямате, съвместното съжителство в съвремието ни е истинско изпитание, особено за по-младите, решили да следват романтичния модел на наслада и съвършенство. За много хора семейните отношения се оказват много по-трудни, отколкото професионалната им реализация. Днес дори става модерно да си не просто на няколко брака, а да си в поредния, но не и последен. Когато нещо не върви, не върви: „...ако и стика“, „...ако му изнася, и жилището и доходите са мои“, „…и ще си види децата на куково лято“. По-рядко сменяме колите си, отколкото партньорите си. „Кой знае какво станало. Ей колкото искаш свободни хора има, все някой друг ще си намеря“. Разбира се, точно така и не докато смъртта ни раздели, а до следващия конфликт или не, до следващата обида. Защо изобщо трябва да търпите? Смирение, ами отживелици. Да търпи тая, дето взима по-малко пари от мъжа си. Вече нито социалният натиск, нито пък християнските ценности могат да служат за спойка на брака, така че не ни остава нищо друго освен това да се опитаме да разберем кои са онези чувства, които ни оставят в прегръдката на другия и онези негативни пориви, които затръшват вратата под носа му. Звучи изненадващо простичко, защото щастливо женените двойки или тези, живеещи на семейни начала, не са нито по-умни, нито по-богати от останалите. Разликата е в това, че обвързаните щастливци не позволяват на отрицателните мисли и чувства, които е нормално понякога да изпитваме помежду си, да вземат превес над положителните. Разбирам колко е трудно, когато някой ти къса нервите вкъщи да не му вдигнеш един приличен скандал или да не й теглиш една майна. Тогава тежките думи се превръщат в оръжие срещу другия. Българският фолклор изобилства от народни мъдрости за онези лоши думи, които посичат по-зле от ножа. „Нямал кости езика, но кости трошал“. Така раната може някой ден и да зарасне, но обидата ще тежи и ще рикошира при всеки следващ конфликт. Отровните ни мисли ще се надигат всеки път, когато другият реши да ни посъветва или сподели, че боклукът е за изхвърляне. След оскърбителните думи следват и критиките към другия, къде основателни, къде преднамерени. Вече сте влезли в ролята на невинната жертва и вашето негодувание е основателно. На никого не му е приятно постоянно да му търсят кусурите, но ако човек може да погледне добронамерено към всяка една отправена забележка, това би му помогнало да усъвършенства своите умения. Спомням си една моя клиентка, която беше женена за много авторитарен мъж. Нямаше ден, без той да й натрие носа, къде за лошото ядене, къде за липсата на хигиена. И вместо да се усъмни в добронамереността на партньора си, тази жена даваше всичко от себе си, за да може да угоди на високите изисквания на съпруга си и с това си поведение да намали напрежението у дома. След повече от двайсет години семеен живот, тя бе станала перфектната домакиня и жена, която може да очарова всеки мъж. Когато въпреки уменията и сръчността й, острите критики и оскърбление не спрели, тя не изтърпяла и си събрала багажа. Презрението и отвращението вследствие на ежедневните обиди си бяха казали думата. Другият вече се беше превърнал във враг. След време беше дошла да ми се похвали какъв добър втори мъж има и колко често благодарял на първия й съпруг за уменията на жена си. Така е, за какво ви е да спасявате брака си? В много случаи успяваме да оценим стойността на един съюз едва когато той се разпадне. Добрият брак се приема за константна даденост, а не като процес от действия, които искат постоянна грижа и внимание. Сигурна съм, че по-често сте във фитнес залата или на разкрасяващи процедури, отколкото в действие на старание към другия. Една баба в Странджа ми разказваше как „служавала“ на мъжа си. Както и да разтълкувате значението на тази дума, то служаването следва да бъде взаимно, а при старите хора е имало постоянно уважение. Харна дума да си кажат, блага ракия да си пийнат. И не са случайни българските ни поверия, че добра дума железни порти отваря. „Тъй баби да говориш на мъжа си, че мед да ти капе от устата“ - съветваше ме леля Рада. Добрите думи, придружени с нежност, са най-добрата спойка за една двойка. И всеки път, когато го погледнеш в очите, да ти тръпне и да знаеш, че точно това е твоят човек. Да работиш за отношенията си, не са паратики работи. А нашите баби са знаели как да го правят. Не защото са били зависими от мъжете си и разводът е бил недопустим, а защото семейството е било най-голямата им ценност."""""""" Още веднъж ,извинение.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Да добавя и линк към произхода на горния коментар, та ако някой е харесал думите на семейния консултант д-р Катя Пенева, да я потърси на дадения телефон. https://www.faragency.bg/news/17080018922815/dnes-stava-moderno-da-si-ne-prosto-na-nyakolko-braka-a-da-si-v-poredniya-no-ne-i-posleden *** От мойте роднини, Алекс, няма такива с разпаднат брак. Всички са едни двойки, дето са се почти слели един в друг и ползват едно име. А някъде, дори да не е останало от първоначалната любов, са като едни двама редника в окопите, които си покриват гърба и държат фронта. И имат само хумора помежду си. *** Объркваш ме, Алекс, как се лашна в различни настроения, няма нужда да се извиняваш, не си ми бил досаден никога, само се лутам в догадки дали се очаква нещо от мен, мога ли да бъда полезна?! Често питам, за да е ясно още в началото- Какво точно искаш от мен? И ако е "нищо", имам си зелена светлина за свободата. Та, измъквам се от брачната тематика в полза на лигоча, че имах идейка за списване и мож да ми избяга.
Тъкмо щях да пиша, че е го и тоя стана семеен консултант и ше почнете да си пречките в сайта. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Десантчик… Бухахахахаха! Ние неженените за българки имаме ли право на да са ни добри браковете или трябват Странджа, едни баби и други такива умилителни и нищозначещи емоционални тропаници? Владислав
Съжалявам ,че го "пействах", мислех ,че може да е интересно и провокативно.Просто съпругата ми правеше торта и се ядосваше нещо със сметаната и за да не слушам ,кратко отидох в хола. Приемете моите извинения.Не съм аз този ,който ще се прави на семеен терапевт. Не съм подходящ за ментор и да чета нравоучения ,които не мога да подкрепя с личен опит.Женен съм за българка с македонска жилка, / по майчина линия ,произход от Северна Гърция/ с твърд характер ,работохоличка, която някога не отстъпва.Само на деветнадесет години в тетрадка за частни диференциални уравнения беше написала "Смъртта е нищо ,честа е всичко"-подчинените и с уважение освен шефката ,понякога я наричат г-жа центурион . Съжалявам Fairy,че съм ти причинил дискомфорт.Нищо не очаквам и нищо не искам. Още веднъж извинения. Всеки разбира коментара на семейната терапевка и нейните препратки към живота , в зависимост от своите когнитивни възможности и виждания. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик! Един дискомфорт имам аз и той не е словесен. :))) "Не! Никакви извинения! ", казват бабите от наше село. Всичко си е точно, няма да ми се връзваш на настроенията. Щот Макбет ме хвърли в една посока, пък другото в друга и се чудех...какво става. Имам аз една скрита беля, грях, зависи откъде го гледаш, та тая кръв по ръцете малко ме сепна. Пусто в любовта и на война нали всичко е разрешено, та...правим, колкото ни стигат силите и акъла за момента. И после сме в пат. Ама давай напред. Има и друг живот. :)))
аз обичам да ме чукат мъже на 40 год.0895 12 53 61-дени