Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Когато станах на 18, дядо и баба ми оставиха техния апартамент. Понеже винаги от 12-годишен работя нещо, нашите ми имат доверие. Единственото за което не ми вярваха беше, че мога да чистя и поддържам чисто, но и това се оправи след 3 месеца.
Най-голямото притеснение им остана непрекъснатата върволица от момичета, която не отслабна с наличието на мое място. Приятелите ми също знаеха, че докато едните цъкат игри, другите се напиват, аз най-вероятно съм между краката на някое високо, ниско, слабо, пълничко, красиво или не много момиче. Като закъснявах за някъде беше, защото съм мачкал чаршафите или само циците на някое девойче.
А момичетата до голяма степен бяха доволни, защото слушах, не говорех за подвизите си и не бях досадник. Изглеждам добре от годините сериозно плуване и тенис.
Така стигаме до Николета. Да, разказвах в разказа “Сол” за една, но тя беше друга. Българските родители не са много креативни в имената.
Та, помня Николета като бебе, като смешно човече, което се препъва, като срамежливо момиченце, което ми повтаря, че ще се ожени за мен откакто можеше да говори и спря някъде на 10.
В онова лято Ники беше на 15. Аз на 24.
До онзи момент бях правил секс с 4-5 години по-малки от мен, но…
Ники, брат ѝ и родителите ѝ живеят в апартамента под този на дядо. Аз правех ремонт. Първия си мой ремонт, с мои пари и мой труд.
С трима приятели бяхме се натоварили в моя стар ван и един нает микробус. Беше петък – късния следобед и мъкнехме инструменти, торби с цимент, плочки, и всичко, което си трябва за ремонт на една тоалетна и една баня с тоалетна. Имаше много съседи и по едно време, когато най-малкият донесе последната кутия, пихме по една бира.
- Бате Влади… – почна той, 19 годишен и флегматичен колкото щеш. - Тези момиченца долу… познаваш ли ги?
- Да, Вико, от блока и квартала съм.
- Едната, русичко, не те изпускаше.
- Да, вярно! – намеси се един от другите. - Една такава със зелени очи, големи цици и висока.
- Бе стига сте говорили глупости, бе! Дайте да връщаме буса.
Едно от по-смелите момичета се заговори нещо с Виктор, докато другите ме убеждаваха, че те ще върнат буса, аз да си остана.
И да, Николета ме гледаше с онова отнесено и полуидиотско изражение, което всеки придобива, когато просто иска да изконсумира обекта на желанието си.
Уж малките хлапачки почти всичките бяха ни фиксирали. Момчетата ми бяха колеги от фитнеса, тениса и плуването.
Оставих ги да си тръгнат с буса, а аз се качих в моя раздрънкан ван.
- Владиславе! – Николета вървеше към мен. - Къде ще ходиш?
- Само да паркирам и се прибирам. Защо?
- Да-а говориш с тате, нали ние правихме ремонт миналата година, може да ти помогне. – стоеше до отворената врата на колата.
Беше изпъчила цици, ок, беше на 15, но това бяха цомби дори, беше малко по-ниска от мен и беше с добре развити и дълги бедра.
- Изчакай ме и ще отидем двамата.
Знаех, че включа ли на режим кур, няма стъпка назад. Преди 2 години на родова среща бях опукал една трета братовчедка, която бях опъвал няколко пъти преди да знам за роднинската ни връзка.
Сега паркирах и мислех как да го бутна поне в устичката на това сладко девойче.
Тръгнахме по стълбите. Стегнатото ѝ и щръкнало дупе пред мен. Тя натиска копчето на асансьора.
- Трябва само да си взема един душ и ще сляза при вас.
- И така си си добре! – прехапа устни.
Аз се протягам и слагам ръка на задника ѝ, а кура ми се пълни с кръв бясно.
Влизаме в асансьора. Въпреки, че ми се ще да я сграбча за циците, я гепя здраво за задника и я целувам.
- Ники, искам те много! – изцепвам и си вкарвам и езика.
Тя е забравила да натисне копчето на етажа си. Излиза с мен на площадката, аз я хващам, въпреки че тя се прави, че бърза. Целувам я. Пускам я да си отиде.
***
Мога да работя по банята, когато не съм на работа. Което обикновено е между 6 и 8 вечерта. Но понеже работя на компютър, съм си вкъщи дори и на работа.
Няколко дни след заигравката ни с Николета е събота. Аз съм се хвърлил по шорти и потник и вече съм се потнал от разбиването. Дезодорантът още удържа нещата. Звъни се настоятелно.
- Влади, аз може ли да си направя кафе? Нося си, нашата машина се развали, а съм сама.
Пускам Николета. Облечена е в зелена къса рокличка, с която се съмнявам да си ходи вкъщи редовно.
Майка ѝ и баща ѝ имат машина като моята. И тя ме пита дали искам кафе.
- Искам.
Сядам на масата и когато са готови, тя ги поднася.
- Извинявай, че ти прекъсвам работата… – скръсти ръцете си под циците.
- Николета, виж сега… Погледите ти, опитите да ми привлечеш вниманието, коментарът ти, че и без душ след мъкнене съм ок работят. Само че… – навеждам се към нея. - Аз съм мъж и очаквам секс. Пениса ми в устата и гърлото ти. Да се движа дълбоко в теб. – очите ѝ се разширяваха, а зърната ѝ дощръкваха. - Ще искам да си го вкарвам в теб и да се празня в путенцето и дупенцето ти. На хапчета ли си?
- Да. Пи… пия ги от половин година.
- Правила ли си секс?
- Не! Аз… единствения реален мъж покрай мен, който съм харесвала винаги си бил ти, Влади. – досрамя ме от мръсната ми уста.
- Николета… – взех ръцете ѝ в моите. - Аз… не мога да ти предложа връзка, защото…
- Влади, спокойно, стаята ни с брат ми е под твоята спалня. Чувам. Просто искам… искам поне веднъж или когато искаш да съм ти съседката за секс. Сещаш ли се? Имаш ли захар, тук нещо ми е развалено и… – дърпа ръцете си от моите и имитира пляскането на тела.
Гледам я.
- Ти доста си пофантазирала? – тя се изчервява, но не отклонява поглед.
- Когато гледам порно искам да е истинско и да ми правиш на мен подобни неща. Няма смисъл да го крия, наистина се подмокрям като те видя, като ми кажеш здрасти всичко ми трепери.
- Влюбена ли си?
- Сигурно, но не е в това въпроса.
- Ники, не искам да те наранявам. Ще боли когато го правим първите пъти, а някоя вечер ако се прибера с някоя жена ще те заболи…
- Владиславе… – иглички по гърба. - Откакто се помня си мечтая да се целувам с теб, когато съм мастурбирал съм мислела как ти ми го правиш, повярвай ми, долу съм устройвала не малко скандали, защото ти пак си с някоя. Искаш ли ме?
- Да. – тя уплашено се огледа. - Седни на масата.
Изпълни и ме погледна отгоре.
- Дойде с надежда да го направим сега ли?
- Да, Влади. – гледах сандалките, босите ѝ крачета, гладките ѝ бедра.
Станах и плъзнах ръка по бедрата ѝ.
- Ще те боли, искам да ми кажеш ако е неприятно. – гледах я в очите, а тя потръпваше.
Задигнах ѝ полата и втъкнах пръсти в гащичките ѝ.
Смъкнах ги бавно. Когато ги обуеше пак, нямаше да е девствена. Това ми наду кура зверски.
Путенцето ѝ беше с месести и красиви устнички. Беше гладичка. Разтворих още бедрата ѝ, а тя се облегна на ръце. От това циците ѝ щръкнаха. Нежно захапах лявото ѝ зърно, докато ѝ галех вътрешността на бедрото.
Паднах на колене и започнах да прокарвам широки маски от дупенцето до под пъпчето ѝ. Възгласът ѝ беше много мек и женствен. Втора широка маска. Като се нанесоха едно време си мечтаех това да го направя на майка ѝ, но Ники беше взела и височината на баща си, така че беше още по-хубава и от майка си.
Започвах леко да засмуквам срамните ѝ устни. Ники мъркаше вече почти постоянно и сама разтваряше хубавите си бедра. Леко закачих клиторчето. Тя извика, но аз продължих.
- Пак, моля те… там, пак! – след малко наболата ми брада беше омазана в токчетата на поредната петнадесетгодишна.
Ники течеше красиво в устата ми.
В този момент през главата ми мина, че ако нещо не стане с откриването на жена до две-три години, Николетка щеше да е страхотно младо булче, а имайки предвид отношенията с техните и децата щеше да има кой да гледа.
Погледнах я – беше притворила очи и беше порозовяла.
- Искаш ли го, Николета? – тя отвори очи и ме погледна на колене между краката ѝ.
- Да, Владиславе.
Изправих се и хвърлих потника си на земята, подадох ѝ ръка. Влязохме в спалнята и затворих отново вратата. Тук беше пуснат климатика и държах затворено, за да не влиза прах.
Застанах зад Николета. Притиснах щръкналото ѝ дупе по едрия си кур и я целунах по шията. Сграбих цомбите ѝ, а тя обърна още глава и се целунахме.
Свалих ципа на роклята. Платът се смъкна по нежното голо тяло на девойката. Николета се обърна към мен. Бяхме голи – тя чиста, девствена и влюбена, а аз в ремонт, непрекъснато търсещ ласки и внимание от жени и момичета. Прегърнах я и голите ни тела се допряха за пръв път. Този и момента, когато си разебал жената и ѝ вдигаш краката за да я наебеш, са ми любимите в секса.
Вкарах алчно езика в нежната ѝ уста, мачках ѝ дупето. Тя бавно отстъпваше към спалнята и падна. Кура ми стърчеше пред лицето ѝ.
- Лапни го, Николета. – тя го хвана с две ръце и бавно го плъзна между навлажнените си устни.
- Сега засмучи и си движи езика, скъпа! – тя окръгли очи и отново се изчерви.
Но всичките тези прелюдии ме караха да съм нетърпелив. Да учиш неопитна устичка да ти прави фелацио е винаги приятно, но аз исках да се слея с едно девойче, което ме беше обичало винаги.
- Николета, легни назад, сладка моя!
Повдигна дупенце и доста грациозно застана в центъра на спалнята.
- Сложи си възглавница под кръста. – плюх в ръката си и бавно задвижих ръка по кура си. - Боли ли те от празнота? Чувстваш ли се със слаби крайници, но силна вътрешно да се отвориш и да поемеш мъжа?
- Да, Влади, моля те!
Качих се бавно на спалнята. Въпреки, че към този етап вече бях обезчестил 13 момичета, всеки път ми беше супер хубаво да бъда за пръв път в момиче и да видя изненадания ѝ поглед когато усети, че някой влиза в нея и е дълбоко, и е наистина.
Засмуках дясната ѝ цица и разтърках едрата си главичка по устните на путенцето ѝ.
Засмуках силно зърното и го развъртях с език. Главичката ми се плъзна в путето и усещам химена ѝ. Това, сладко и рязко опъване и бум! Протриването, нейния писък, моето желание да ѝ го набутвам в ужасно тясната и гореща пичка. Гледам голото момиче под мен, усещам пулсирането на горещата ѝ сухота, най-вероятно смазвана само от кръвта ѝ. Главата ми се замайва, налапвам другото зърно, засмуквам и въртя с език и ѝ го вкарвам още. Тя приятно писка.
- Боли ли Ники?
- Да?
- Да спра ли?
- Не!
- Лубрикант, да ти влиза…
- Чукай ме! – редувам зърната ѝ и тя писка.
Въпрос на време е да се откаже. Малко преди да го направи, аз застивам с главичка в нея и леко галя и притискам клитора. Замрял съм в тесничкото и дефлорирано путе, което ще види много зор, поне от мен в близките месеци. И бавно смуча зърната на едрите ѝ цици. Николета изглежда фантастично гола, розова и поела кур. Да, еба 15 годишна, да, искам да я тъпча зверски, но се надявам, че ѝ харесва, и това, че е била влюбена ще я кара по-малко да се чувства неудобно за първия си път.
Успява да свърши. Усещам конвулсиите на путенцето, но се удържам да не ѝ го набия.
Държа я в прегръдката си. Тя е нежничка, и отпусната.
- Много кръв ли има? – да, в очите ѝ е онзи поглед, когато жената е получила каквото иска и знае, че на този може да се вярва.
- Не съм поглеждал. – кръвта не е малко, но докато аз сменям чаршафа, тя се мие в банята.
Тя се връща и е усмихната. Не ми се е случвало много често.
- Легни си да си починеш, аз ще се измия и ще ни направя нещо за обяд. – казвам.
- Ще легна малко, да.
- Ето ти моя тениска, ако искаш?
Набивам си скандално брутална злобарка в банята. Отивам да готвя.
***
Ники разбира се обядва по гащички и моята тениска. Кура ми става от дългите крака, страхотните цици и факта, че я отворих преди не повече от час. Гледам да не забележи.
- Аз ще си тръгвам, щом не искаш да измия чиниите поне.
Беше облякла зелената си рокля. Беше с белите си сандалки и боса. Знаех обаче, че вече не е девствена. Също така знаех, че имайки готова за кур малка жена под ръка, звучи страхотно.
Целунахме се на вратата.
- Може ли да те пляскам по дупето, много обичам?
- Пробвай! Никой не ме е пляскал така. – не я жалих, не пресилвах нещата, просто плесник на мъжка ръка по женски задник, готов да бъде месен много пъти.
- Ами… и на мен ми харесва да ме пляскаш значи, Влади.
Ники заслиза по стълбите. Нежната ѝ кожа вече ми липсваше.
Гледам инструментите.
- Ани.
- Да.
- Секс?
- Не мога, с мъжа ми трябва да тръгваме за морето.
- Карла, секс?
- Кога?
- Сега, довечера.
- Какво става?
- Отворих едно девойче и…
- Оооо, и от кавалерство ти се пръскат орехчетата! – Карла говореше от опит.
Бях я отворил на един театрален фестивал от актьорското майсторство. И първите пет дни на фестивала се мъчи много, че все я пазя и все не мога да свърша, докато на петия ден не ме хвана на задна прашка с Ани.
- Ще се чукаме ли?
- Да. Естествено. В хотелчето?
- Да.
Владислав
Ама как може да чукаш третата си братовчедка! Това е изтъркано! Защо го публикувате тоя Владислав? Защо няма кисело зеле и кокошчици никъде? Как ремонт на 24, на теб кво ти е разбирала главата! Тъпо! Плоско! Владислав
Фантазии и глупости на търкалета
Тоя Владислав е същият фантазьор като онзи гръцки маляка с яхтата и също като онзи отворко от бригадата в Аляска. Ебал си ама на куково лято...
Не лош разказ... Но много кисели чичаци се навъдиха тук, всеки е голям разбирач, а сте на сухо от преди 9ти!! Ахахаххах. Не случайно спрях да качвам разказите си. Жалко за няколкото готини хора, които четат редовно тук.... От отворкото с бригадите в Аляска BigG
Оня с гръцките какво каза съм пак аз. Владислав
Стана въпрос за Гърция и оставям това за настроение:) https://youtu.be/G3k2MOJOkKg?si=OmmpIC6DbMK5eKy5 .Весела
Ех,Вес, сега зарад клипа и захарно сиропче ще се размечтая да капне из тези гъсти мустаци дет са скрили сочни байгън тулумбички зад тихичко мляскане, че и утайката на кафето са прецедили през космите си. Пък отпосле биват погалени с три пръста и леко засукани, та се размечтаят да им се нагъзи една пачавреста фуста, да и се повдигнат петите и люшнат прасците, докат черните й чорапи държат в плен плътта към земята, а подфустието облещва цялата мизерия на долните страсти, меса, белички и угоени от нищета на духа и разгулен живот, разсейващи бенки и трапчинки, сенчеста злокобна цепка, омаяла мъжкия орган му напява чрез тайнствени аромати, колко е неплитка и как няма да заседне в тоя кей, а ще се клати, блажено люлян, от ласките на нежна тъкан. Ще разтвори с две ръце лакомията на човешкия език, податливостта на кулинарните наслади, ще изшиба апетитния апотеоз на кулинарията и ще потъне в розовата влажна ямка. Мечтай си мустакът, да я гъделичка, да я кара да трепти и да се свива, да охка и да пъшка, докато четката му не се слепне от таз безцветна боичка. Глико му ....
Влади, сигурно ти е огромен, щом така ги пориш девойките кат Никулденски шарани, а? 15см
Аааа, средна работа, 18 санта каза Влад...:)) , ний им добавяме и по един силиконь на такива
За Никулден приготвих Нилски костур;) Сега за Коледа да пълним ли пуйка или да си свъртим една капама по банскалийски? А Фейри ти какво ще кажеш? Мен см. ме не плашат. Обичам си ги дебели и криви. А сега се сещам като се мери кур ташаците участват ли? С линия или шублер е по- удачно да се взимат мерки? Весела
Аз моя винаги с къдравите ташаци го броя инак пишман за тая вълна.
Дисажките нал били променлива величина?! Те ще дадат колебание в дължината , според къде се намират. Дали са отишлИ на майка си у ... :))) навътре или не. Оххх:))))) Така. Значи. Аз вземам за достоверно дължината от долната начална точка от ташачъчен кожляк до върха на главичката. Така, лекинко, все едно си играя и оп , измеря с длан и тичам скришом до линийката. :))) Разбира се , по пътя спирам , за да си олижа ръката, щом ароматът ме е разсеял и съм забравила закъде съм тръгнала....:)) Но! Похвално е да има косми. Вес, инак прилича на щавена пуйка, нале? Тва ме сеща, че купих патка за Коледа. :)) ще я готвя с портокали.
Личи си, че е имало кофа с портокали на промо в Кауф. 15см
Ти питай патицата как купих...:)) Че месаря си пипа циците и обеснява как била женска. Че носи шутска шапчица със звънчета и му казвам как би му отивало да се бъзика с краля , ми излиза с дефиниция на " бъзикам" , от която колежките му се изчервяват... Обаче аз съм гърмяна лиса и почваме да обсъждаме рецептата за пълнене посредством три пръста и цяла длан ...
Обичам си космаляци по ташаци:) Възбужда ме... върколак. Каква зоофилка ще съм иначе?! Зеленоглава потапница ли ще готвиш Фейри? Весела
Казваш, че ще фистнес патката така ли? Ти си властващата над кулинарната еротика Фейри. Весела
Таз е бледичка и не е останало никакво зелено очарование. Тва ме подсеща, че тук все зеленооки момите. Е, ний с очите маслини, що да работим тогаз?! Питам ассс. Кат казах маслини, та си мечтая кога Влад ще седне пред бар, не, ще се отпусне каталясал. Уморен. Смазан. Ей тъй, ама ич да не му се ебе. И почва да пие. Обаачеееее, не щеш лии, на другия край на хоризонталната ламперия е подпряла вертикални цици една незабележителна труженичка. Той затуй не я сканира. Тя се слива със закачалката отзад един вид . Всичко ѝ виси. :)))) Иииииии...от дрезгав шепот и подраскване с нокти по гладка повърхност, ей го , Влад се е качил у стаята ѝ горье и я лашка по неговата програма. " На колене, курво! *** Чукът на Афродита *** 18 см таран ледоразбивач*** И накрая жената му казва "Владиславе, дай да ти платя, мойто момче! Много съм доволна как си ме изчеластри, светна ми пред очите, че само ме сърбеше от тая необразована сволач дет ме гъделичка" Ей така ми се ще да видя.
Влад, както виждаш, създал си обстановка и се хлъзнах :))) оххх :))))) пак се пльощя и....ма обършете го тоя под , де
Аз от малък си го меря от горната част - корем до главичка. Петнайска, Феята е права - 18 см съм с това мерене и закривен надясно. Фери, тоя тип жени са ми… точно другарчета не, но, се разбиране, щото то… лъзгане трябва да има. Хайде, че с жената мъкнем една каравана от Хърватска към Бавария. Владислав
Весело пътуване, Влад и изпотени прозорци на караванката! Веднагически слагам пианист на пианото и в хола ни зазвучава Соната 4 на Бетовен за чело и клавир в твоя чест.
ЦИКЛОН :Авторе , като включиш на режим кур , и зърната й дощръкват на твоята Ники...Напоследък доста те четем. Понякога ти се получава , в днешния разказ-тоже...Но , я гледай колко много рецепти за Коледа, ти ще извъртиш ли някоя по-така ?Аз сега сядам да пиша , че по празниците-йок !!!Бъдете здрави и щастливи!Хайде , по едно джинче !!!
Фери, жена ми е по-голямо диване и от мен, така, че шпорим направо за финалната точка. Кара и говори за някакви неща под топлата дебела завивка даже и къщето да е студено. Добре, че в бързината от Загреб си щипнах един Глен Ливет, че то не може само лъзгане и топлина трябва! Те го Залцбург на 100 км! Владислав
Влад, Мики може да е всичко, ма молим Въ, тия стотин километри , зима йе, ай не се шпорете, ми по- кротичко с летното къщенце и ти пък бъди разумен. Ми Коки къдей? Празниците без вас ли ще кара?
Има си грижовна леля принца. Тя ще го докара, докато ние пооправим зимното леговище. че се носят някакви слухове за правене на деца. Владислав
Ето. Дойде му момента да разкажа за нашата първа поръчка. Явно съм настроена на тема инвентаризация и приключване на годината :). Такаааа. Решаваме, че ще създаваме усъвършенстван наш екземпляр. Аз минавам на летен детокс, ям само диня. Тая гадост завършва с пиене на зехтин с лимон. Оттогава имам проблем да гледам как мъж ми си зехтиносва салатата. Отиваме на Пирин, като целта ни е околията на връх Синаница. Това означава часове ходене в затворени туристически обувки и липса на течаща вода за хигиенни цели :)). Само че ни изненадва жесток порой след една премка малко преди целта и мойо се впуска да разпъва палатката. Докато е готова, вече сме вир вода. Влизаме , събличаме се, пием ракия и се мушваме всеки в чувала си, защото няма какво друго да се прави в ранната вечер. Аз си попитах защо не уплътним времето със секс, но бързо ме срязаха. Били сме пили, не може! Каза ми се " Лека нощ" и човека си захърка. Ейййй, умрях от скука. Ма и от обида. Тва ми беше първият от хилядите откази по натам. Въртях се, чудех се кво да правя, как да си отмъстя и прочее, докато не ми се допика. Излизам от палатката. Вън....сантавселений! Умитата планина бе завита от милиони звезди. Докато си събирам лигата от падналото чене и фъссссссс ...ЧЕРВЕНА ПАДАЩА ЗВЕЗДА! Обошкемой! Аз. И кометата. А оня вътре спи. Събудих го. После еуфорията ми бавно отмина и сме заспали. На заранта, преди слънцето да се е изкачило над източния рид сме се били разшетали. Не помня кога сме пили чая над газеничето. Но! Краката ми бяха разтворени и утробата зееше срещу чаканото слънце да я огрее и освети. Мойо ме въртеше и нагласяше. Аз, ъфкорс, си чаках ръганьето кога ши почва ...:). Та значи, показа се онова ми ти слънце, затопли ми устничките, разтвориха ме, че да влезе и навътре и да благослови и после ме осемениха. И хвана!
Продължавам :))) Есента отиваме в Созопол. Незнам, Десантчик, дали беше по ТНТМ или покрай конференция или просто сме ползвали базата на института. Мойо ни закарва мен и двете ми дружки и ни оставя там, за да се присъедини по- късно, защото има работа в София. Ъфкорс, женското море е пълен кеф и лигоч. Планувах си сватбата и исках да е на кораб, а вещото лице да е капитана. Е, не стана така, но бяха интересни часове, докато го обмислях. Една привечер с дружките се разхождахме покрай брега, дали не си идвахме отнякъде и водата ми се видя тиха и топла, а камъните около нас чудесни да подържат роклята и сутиена ми за малко. Влязох само по гаще. Морето ме пое като водка кисела краставичка. Заплувах. Течността около мен беше живо същество. Галеше ме особено нежно. Провря се в мен, под бикините, провери нещо и после ме прегърна и обяви, че съм заченала и вече не съм сама. Така разбрах. След месец аптеката само го потвърди. :))) Сега, за втория път да разказвам ли?
Давай Фери! Ние си стигнахме. Твоето е хем забавно, хем природночувствено. Аз чакам да сработи малко топлината. Мики се прави на Амазонка и се плацика в банята, което явно няма да е за кратко. Владислав
Такааа. Лято е. Бутам количка с прохождащо дете, което е целият ми фокус в нов дом, нов квартал, ново амплоа. Мъжот ми винаги го няма, винаги е на работа и винаги се връща късно вечер. Лошото е, че бутайки количката към разходки, ми се причува детски глас, който ме вика : " Мамоооооо....мамоооооо". Минавам отпред да погледна детето , не е от него. Зад мен е пуста улица. И така. Тва се повтаря. На третия ден сгащвам мойо и му тегля ултиматум- "Второто ни дете иска вече да се роди. Иска да го зачеваме". Алеле, майко. Мойо се разработи двойно. Отбягва ме. Пълен игнор. Ако много го натисна, директно бие отбой и отказва да участва в такъв геноцид срещу мъжкото му его. И без туй съм била такава и онакава, ама и пак бременна ,Аааааа, не! Тва не било живот! Лято е, казах ли?! Ебе ми се, две не виждам. Слабея. Не ям. Не спя. Минават два месеца, аз съм в игнор. Дали щот взех да се заглеждам по един младеж на детската площадка, който се зае да я реновира, доброволнооо, дали се смили мойо над мен. Но ...ай, един ден, оставихме детето на баба и дядо вкъщи и се емнахме на Пирин да поръчваме. Ма, нали втори път ...:)), никога не е така висок адреналина. Секса беше прави, кат съм подпряла длани и лице на една канара край Валявишки езера. Спахме в хижа Демяница. Помня, че повтаряхме на поканите за още вино, че не можем, щот ще поръчваме и сме дошли с цел. Мизерна работа е да изработваш усъвършенствам модел под боцкащо вълнено одеало, пране не видяло. :)) Нейсе, спах спермо-увъртяна, а много мразя да ми е лизгаво и мокреещо. Обаче нА! Хвана си. Явно бяхме решили да правим преход с различни крайни точки и после беше само зор, жега и напукани устни. После, вкъщи, обичайния игнор. Много исках да е хванало, защото тихата ненавист вече си прокрадваше път и не виждах желание да започвам отначало. Туй ембрионче бе най- деликатното и щадящо същество. С пълна лекота си го носех, да не кажа, че го родих почти в ръцете на мъж ми, щот бяха ни оставили сами във вип стаята. Излезе си на шега и пак , в същия миг, докато се хлъзга през прохода , в съзнанието, в ляво, горе, се изписват в златни завъртулки имената им. Как да ги кръстя. Полагат ги веднага на гърдите ми и ги приветствам и наричам. Чакам си пицата и отиваме да почиваме. Та тъй...номер две не се обяви, кротуваше и не ни притесняваше повече след онея боцкаши одеала. :))) Айди да спим сега. Ако си пил ливета, Влад, никво осеменяване. Не искаш проблеми с математичката след някоя година, нали? :))
Авторе, ти колко прародители имаш, че леко ме хвърляш у тъча вече? Имаше едни у Гръцко, беше споменал, че си от швабско, а сега пишеш за трети чифт в БГ-то. Обърках им бройката..... После, ти още ли бачкаш отварачка на буркани и общо колко станаха, че май над 10 щайги преброи вече? Разпечатваш момичета като гладен студент буркан с лютеница както писах вече под един твой разказ, и късаш химени като мокри вестници. Баси итало МАСТЪРА д'ет си. Ай да направиш едно добро и пак да свършиш тая работа с феята, че тя като ташаците - присъстват навсякъде, но не участват! И кажи речи химена ѝ е регенерирал след толкова дълги години на безсексие.
Бригадирчето от Аляска, я изброй тези готините хора!
Карантийке, пак си ми лизал следите под разказите, че и говорител си се цанил да ми бъдеш...Имаш ли нещо да кажеш, всъщност?
Силно се ЛАСКАЕШ.
Fairy, от къде да започна , вече съм много ,ама много кротък. Това да съм с омазани гащета го играех ката вечер на сън.Много е гадно ,аз момиче не съм целувал ,а в сънят ми се въртят разни сцени от Декамерон и в най-сюблимният момент ,всичко изчезва ,гащета мокри ,срамът е голям ,сутрин тихо си ги пера в банята ,за да не види майка ми. Добре ,че в казармата ни вземаха душица та нещо бяха кът тези красиви ,но мокри сънища, ами срамно е.Колкото до нашите конференции бяха на ,тогавашна "Дружба" в МДУ.Имат голям брой конферентни зали и залички.След следобедната сесия ,курорта ,че и Златните са наши.Ама колежките много искаха да си покажат загара от отминалото лято и със зор ме мъкнеха и не само мен на закритите басейни в хотелите, вечерно време дискотеките. Не съм издръжлив на женско внимание , ама и се чудя защо ми обръщат внимание.Няма как да отрека ,че когато си прегърнал колежка ,вдишваш аромата на загряното И тяло ,тъмният блясък на звездите в очи И,топлото ,гъвкаво тяло е притиснато плътно до теб ,все едно от теб се отделя нещо ,което се луда между звездите.Една особена отмала те обхваща и ставаш безпомощен като пеленаче.Дали е само при мен нямам представа ,но е много разтърсващо.Нали съм ти казвал ,че съм смотаняк и ме е страх от жените ,но пък от друга страна ме безкрайно привличат, все едно съм нощна пеперуда край запалена лампа. Така набързо нахвърлях тези изречения. Ама защо винаги успяваш да ми отвориш разни спомени и изживявания от преди много години, все едно притежаваш някакви езотерични способности..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Фелдфебел, каво друго да ти отворят, като нямаш настоящи моменти, а само спомени за(нощни) полюции.
Десантчик, пичага си ти, охраняван с право. Красиво описа близостта. Нега, хубав разказ би излязло с това заглавие. :)
Фери, пишеш и разказваш страхотно. Колкото до родата, всички дядовци и баби са си от България, пра и пра-пра са по-от всякъде. Иначе от 6 годишен съм из Германия заради лечението ми, после за гимназия и част от бакалавъра бг, магистър САЩ. Гърция беше мястото на баба и дядо, едните, защото другите се заселиха в средногорска махала. След САЩ с жена ми живеем в Италия, завърших си бакалавъра в Белгия. Връзките с Германия и Австрия сега са през жена ми - австрийска чехкиня. Владислав
За Италия знам, за това ти пиша итало МАСТЪР-а и ти предложих там да си чукнете среща с тая загорялата лелека(бабка) с падналото чене, дето си го мъкне у джеба.
Влад, благодаря! Поклон! На вашите услуги! :) Впечатленията са взаимни. :)
БАБЕК, внимавай с поклоните, че дисковата херния да не се обади, а и да не бъдеш изненадана изотзаде, щото тая мръсната карантия само дебне ;))
Киселите коментарчета даже и не разбирам към кого ги адресирате. Аз няма да спра да разказвам, собствениците на сайта ме пускат… Аз например не харесвам и не чета и грам желание нямам да киселея кой на колко години бил, къде да ходел и какъв му бил опита. Наздраве за хората в добро настроение, другите дано скоро ви мине. Владислав
Точно така, Владиславе! Не можеш на всички да си драг. Имаш си собствена публика и отличителен стил, радвай читателите си, възползвай се от полезната критика, а на киселяците само една снизходителна усмивка. Благодаря, че пишеш. Д.Т.
Fairy, Извинявай ,но нещо не разбрах в този израз,""Десантчик, пичага си ти, охраняван с право.""".Не знам дали съм "пичага" ,защото съм срамежлив, а също кой ме охранява.По принцип, аз съм охранявал ,някога преди много години.Има един юнак, който не знам защо ме нарича фелдфебел,нещо греши. Интересува се от съвременните ми спомени, то това е нонсенс ,няма такова нещо като съвременен спомен . Последният ми звание по мобилизационното ми назначение ,беше капитан от запаса,с назначение при запас гр.Сливница, но това беше преди двадесет години. Това беше едно не много уместно отклонение.Въпроса ми е друг ,,защо при целувка човек изпитва такава разтърсваща емоция.Ако гледаме прагматично ,какво са устните ,ами влажна ,по -чувствителна кожа с голям брой нервни окончание ,нищо сериозна .Да красиви са ,но чак пък такива шокови емоции.Защо при целувка изведнъж пулса скача, дишането се учестява,усеща се болка зад гръдната кост, краката леко "омекват" като при продължително бягане в горещ летен ден, от двете страни на гръбначният стълб пробягват някакви тръпки ,като ,че ли стада бръмбари препускат и това само от едно допиране на две парчета влажна кожа.Даже жена ,която си целувал десетки пъти в различни ситуации ,пак целувката с нея , предизвиква такива емоции.Дали това се управлява от сърцето или то си е само една помпа? Предполагам ,че тези емоции се управлява от някаква част от мозъка. Даже само спомени за някои от тях ,човек се развалнува.Много съм сантиментален. В библиотеката имаме "„Атлас анатомии человека профессора Синельникова“- третото издание ,то е от три тома ,разгледах го ,но нищо не разбрах. Трябва ми консултация с теб, за такива въпроси не мога да питам съпругата си .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
А, аз изпратих ли “как се откривахме част 3 и с арабките част 3, че вчерашното препускане малко ме дезориентира. Владислав
"Как се откривахме" е изпратен, "С арабките" - не. Д.Т.
Владиславе, нито съм ти разрошил писеца на перото, ни мастилницата съм ти разлял, пиши си. Както ти се каламбуриш с читателите, така и аз ще се каламбуря с авторите. Нищо лично!!!
По принцип рядко коментирам разкази извън надпреварите (може скоро това да се промени) обаче тук много ми хареса описанието! Малко ми дойде като едни мои лични преживявания. А пък после и попаднах на коментарите отдолу... не можах да се сдържа, обаче пак да кажа че читателската аудитория (изваждайки тези с негативното отношение) умее да те накара да забравиш проблеми и кахъри. Благодаря!
Десантчик, потребители, добър вечер! :) Отварям да ви видя как я карате днес и ме усмихвате. Хубаво е Тарото сега. Седмицата ще е ролеркостер, обаче. :) Та, мили ми Алекс, много ми е приятно, че търсиш отговори от мен и ще се постарая да потърся удовлетворително решение. Защо ни разтърсва целувката? Наскоро видях клипове за целуващи се котки, а днес и хъскита. :) Интересно е, че и те изразяваха разположението си по този начин. Не съм се целувала от 20 тина години. Отлично помня колко обичах и как откривах нови начини. Първото, което ми хрумва е, че ние консумираме това, което обичаме. Искаме го вътре. Взимаме го. Сливаме се с него. Радваме се на налятото розово доматче и хоп, откъсваме, вдъхваме аромата от разпуката сипкава дръжчица и забиваме зъбки в сладкото месце, чак докато семките ни опръскат. Същото е и с кокошчицата, тлъста и напета, отривисто въртяща очички за някой заблуден червей и ние, както ѝ се радваме и пляскаме с ръце и хряссс, айде на супа. Чрез устата си се сливаме с обекта на нашата любов, Десантчик, защото имаме тези телца Витрувиански и те се нуждаят да вкусят, за да живеят. Ако аз бях влюбена в теб, тръпнех, щом си наблизо, погледът ми трескаво се местеше встрани, за да скрие очевидното и ти ме приближеше, но нямаме право, нито възможност да се целунем, на мен щеше да ми стига погледа ти. Думите, които не произнасяш. Аромата и аурата ти. Щеше да ми е достатъчно. Обаче, ако си допрем парчетата кожа и обменим днк, ние се вливаме един в друг. Клетъчно. И енергийно чрез дъха. Последния дъх пак от устата излиза и той носи душата. Но с целувката ние ще изиграем астрален танц и ще се преплетем. Това е ще хвърли мощна мрежа от следствия върху всички допирни точки на енергийните тела с физическото. А енергийните са доста, знаеш. Мисловно, емоционално, астрално, духовно...Сливане се получава. Както с храната. Но сега е с Любовта. **** Обичах да гъделичкам с върха на езика ъгълчетата на устата му и да плъзна заострения език по контурите на устните, като по окръжност. Изписвах ги като с молив. А после прилепях езика си по- плътно, натисках го към месестото месце и лекичко лижех, докато не се открехне , за да ме допусне вътре. Обладавах устата му и мушвах език, за да го сплета с неговия и в този момент може и да не съм стъпвала по земята. По подобен начин се яде дюнер. :))) А охраната е от щерка ти, Алекс. Стана дълго, извинети...:)
Нищо, нищо, ние обичаме да четем пенсионерски спомени и да слушаме съвети за целуването от хора които през последните 20-25г. са целували единствено чашката за кафе и са "правили" секс с парче пластмаса.
ДТ, благодаря, Оманс, много благодаря! Каламбур да става! Владислав
Пенкелерче, радвам се, че не те успах, а си изчел до края. Все пак на моите години си , е с 4 лазарника по- малко и за всичкото туй време си трупал постоянен и богат опит. Вярно, още търсиш половинка, но поне не оставаш на сухо и не се допираш само до чашката. Редовни спа процедури на два- три месеца с приятна компания ти отхлабва напрежението и весел- весел се завръщаш тук. Сега. Аз може мелба да не съм изяла последните 20 години, но имам нещо, което ти нямаш. А твоите мелби къде са сега? Ще ти кажа - моя избор е съзнателен. Твоят е зависещ от обстоятелства. Кой е шефчето сега, пиленцо оскубанко и гладичко? :)))
Искам да ви кажа до какъв извод стигнах. По-добре е да правиш секс с човек, който те обича и те люби за да ти достави удоволствие, отколкото (хипотетично) тройка с двама тиквеника, които си правят кефа, без да им пука за теб. Не ме питайте как съм стигнала до този извод. Всеки се учи от грешките си.
:)) Имаме фантазия, няма да питам как се е стигнало до извода. :) Не искам да схумвам настройките. Все пак, чат-пат дружката ми с люти подправки, си проси да я боцна и завъртя. За баланс, не за друго. :)
Я да отговоря на лелчето, че ще спами до сутринта от яд, че моя милост разпуска, а тя чака да прочете някой ред написан от неин набор колко я "бива" още. Аз също не си падам по мелби, а по торти, ама ти го знаеш де, какво да ти напомням, с достатъчно подробности си запозната от моето интимно досие, че някои си ги къташ даже ЗА през студените ти самотни нощи! Моя избор зависи само от вкуса ми и силата на феромоните на отсрещния пол, не е продиктуван като твоя от финансово благосъстояние. И много по-естетическо е(мнение на ГУГУТКА) да съм "пиленцо оскубанко и гладичко" отколкото чорлав гарван! Нали ГЪЛАБИЦЕ ненагледна? :))
"ГълЪбица", вълнуваш се и пишеш с грешки :). Изборът ми е бил на база качества, добродетели и отличен днк набор за унаследянаване. И малко натиск отвън помогна, де. Но то...човек вижда според ограничението на кръгозора си, как да ги знаеш тез подробности. Кое беше другото? За гарвана ли? Със сигурност черен гарван е за предпочитане, видя аз как и къде съм се размножила, а голичкото и нежничкото предизвиква умилиение и "колко сладко бебе, да", но е то е друга форма на любов. Виж сега, държах да ти демонстрирам как изглежда, когато обърнат думите ти срещу теб. Ходи си, както си те кефи, нямам нищо против. Благодаря за " гугутке ненагледна" :))) , много да ме кефи туй обръщение. Завъртам гъзе и заспивам.
Ай ще ти се и на кукумявката ненаядена..... :))) Лека нощ!
Малииии, ама колко скромна, на гъзищетО, само гъзе му казва. :))))
Fairy,благодаря за отговора.Никога не бих го погледнал под този ъгъл,но има нещо много вярно в това ,което казваш.Даже по едно време се мислех, дали не съм някакъв, перверзен извратеняк.Когато съм правил секс, с мило и топло момиче или в по-зрели години с обичната ми съпруга, почти винаги в най-сюблимният момент изпитвам неистово желани да захапя момичето по рамото, но не от злоба, а от нещо,което е на субментално ниво,нещо като силно желание за пълно сливане.Направо съм имал желание да се разтвори тялото ми и да приютя вътре момичето,да си бъде вътре в мен.Тъй като това, хем мозъкът ми сочи ,че е крайно не приемливо ,хем нещо първично ме кара да го правя,та затова горко И на ръката ми или на възглавницата и всичко това със свирепо скърцане на зъби, както ми казваше една позната ,"ще си изрониш зъбите". Ветрувиянският човек винаги съм възприемал като нещо геометрично ,нещо като вписана в квадрат окръжност ,ама то не е баш така ,като всякакви отношения на пропорции на части от човешкото тяло. Обичам ,по-точно обичах да ме целуват по меката част на ухото ,както и по шията ,но последното винаги ме държеше някак нащрек.Все едно обичното момиче ,с което се целуваме може свирепо да ме захапе за юголарната вена и да стисне здраво зъби,вълнуващо е. Дъщеря ми в момента освен с работата си /знаеш ,че е софтуерен инженер/, е заета с интернет пазаруване ,за мен е накупила два хубави пуловери и две жилетки.Като си гледам годините ,то аз май няма да мога да ги износя.Малко снобее и робува на марките ,били на Бенетон и на някакъв друг педераст. Не са лоши //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Фелдфебел, тази ти беше втората дългосвиреща плоча нали? Поръчай си трета, моля ти се бе човек, то не е човешко твоето! Ето празниците чукат на вратата, направи си подарък!
Много ми е по- приятно кафенцето с мило чатче :), Десантчик, благодаря за вниманието. :) Днес си иде и последния член от семейството, та ми е празнично и пека корабийки. И у нас подаръците вече се купиха и се ползват, ролята ми е да се съгласявам колко всичко е хубаво и да гледам да е по равно. В крайна сметка пътя така си върви- на 15 - 18 години правим опити с телата, спортове, диети, фитнес, алкохолна издръжливост, после пък пробваме комфорта на луксовете, докато накрая не кротнем, с което ни е комфортно и нужно. За дрешките - те също попиват енергии и е хубавичко да се носят нови. Мисли, случки, нерви, ядове...остават дори в педерастките пуловерчета, та кат усетиш нужда от промяна- цвят на косата, нова чанта, нужда от екскурзия, значи е време да се обнови и гардероба. Лекичко, не консуматорската, но все пак, усеща се лекота и прилив на нова енергия, когато се сложиш в нов имидж. Виж, тва хич не важи за техниката. Не обичам да се купува ново, докато още има живот. Тва ми беше и първия въпрос на опознаването ми с бъдещия ми мъж- може ли да поправя уреди. Ей така, да разглоби пералнята и пак да я сглоби после, без да останат части отвън. Много ми е важно мъжът да не е с две зАврени ръце и да отбира от тока, фазата и нулата и други тъмни индии. Тю, нищо сексово не сложих в тоя коментар. Чакай тогава. Ммммм. Пак нищо. Е, ши простирам тогава. :))) Най- хубавото е, че наистина не знаем какво ще се случи в следващата минута. И както се веем , зареяни и отнесени, оп, изненадаааа. Та , тези мигове на спокойствие са си нужни за презаряд. Прекрасен ден желая на всички!
Кандидат фелдфебелчето се задява с мен ,няма нищо ,забавлява ме, а същевременно ме радва ,че аз него забавлявам .Желая му приятен ден, я какво хубаво е времето .Обичам леко студеното време,може би защо съм водолей,но дъщеря ни също е водолей и то само с пет дни разлика от моята дата,а тя обича топлото.За нея фурна на 50 градуса е идеалното топло.Ама как жена ми не можа да си затвори малко краката и да изчака пет дни, и да имаме една, и съща дата с дъщеря ни. Подаръците ми ги правят на мен, аз съм инертен, но си самоподарих един парфюм Трусарди и един Монблан. Fairy , аз нямам проблем с отслабването ,а с напълняването.Тежа към 96-98кг, при височина 182-183см,врат към 46-47см, гръдна обиколка при вдишване 125-127см ,талия 78-80см,ханш 101-103м ,бицепси 44-45см.По тези мерки ми поръчва дъщеря ми.Ще идва племенника от чужбина за няколко дни, а за лятото са му обещал един от апартаментите да е на негово разположени с чужденката .Има си гадже чужденка ,че с жена си са разделени и са в период на развод.Тя се оказа голяма курва.Докато той уреждаше там престоя ,жена му тук , изчука всичко ,което е на два крака и няма пера.Трябва да ходя до спиди ,за един договор за аренда,да го подпиша и да го пратя на фирмата ,която уж обработва земята.Нали съм ти казвал ,че едната ми баба ,майката на баща ми е била кулачка ,имала е към 200 дек. земя и една трета е моя, а другата на братовчеди.Fairy, ама пуловерите ми не са педерастки, я аз да кажа на дъщеря ни ,че И обиждат подаръците //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Щях да отговоря първо на бабека, но фелдфебела пак я пререди. Та комшийката казва, че всички военни са чалнати у главата, верно ли е? Ако те затрудвява отговора може да не ми отговаряш, язе си знаем за мен си, че е права жената.
:))) Неееее, :))) никак даже не ги обиждам подаръците, ползвах думата из твоя коментарррр :)))...като нарицателно. Марковите неща отдавна не са равносилни на дългосвирещи, но поне качеството на материята е значително по- приятна на допир. За зодиите ви, забравям Алекс, даже съвсем погрешно ми се въртеше, че сте лъвски прайд. И неее :)) защо да сте с рд на една дата и щерка ти да дели вниманието, нека си ѝ е лично за нея, цялото. Парфюмчетата ми бяха слабост. Имах и период на скъпоценни камъчета. Сега съм трудна за задоволяване на презадоволеното ми битие и се пускам по течението без задължително пазаруване. Може би трябва да си вкарам адреналин като излизам по новата си топла шубичка почти до глезен и по новото еротично бельо отдолу. Ей нА, обърнах света за една специална чашка за кафе и ми е кеф да си пия от нея, та знае ли се. Няма да тръгна да си купувам само заради адета. Кат си разхождам кучето, па завия край Березка, оп влезна за хайверче и ето ти празник :). Усещам се в застой, по- скоро покой, в една статична тишина на мига, преди хищника в мен да се събуди и да тръгне да преследва цели. Коледата е всъщност Рождество, на новото Слънце, на новото начало, новия шанс, чистата вяра. Край мен ври и кипи. Някви неща покълват. Други вехнат. Наблюдавам и давам хранителна почва. Покой. Омммм :)))
Видях, че феята се вълнува досущ като мен, че и малко отгоре и допуска грешки. Пише се кУрабия, а не кОрабия. Ама тя гледа да не мисли за това, че току виж й е потекла лигата върху тестото.
Ама не ме карайте да използвам един израз на старшините ,че ако съпругата ми разбере ,че го ползвам ,ще ми скочи.Специално за "моят " почитател, да вземе да изчука съседката ,която го учи . Освен това ,както казваха старшините , а не старшини-школниците като мен: "Еби учи, еби учи и на краят не си го научил ,а само си го наебал" /Тази лексика не е характерна за мен ,само цитат/.След уволнението на старшини-школниците се присвоява званието младши лейтенант, а след това при запас ,се присвоява по-високо звание .В цивилизацията съм инженер по цифрова комуникация ,от там са ми докладите ,публикациите,изобретенията ,кандидат съм на техническите научи /к.т.н./. Fairy, съпругата ми ,тази високо организирана работохоличка е зодия лъв ,при това много ,ама много корава.Казал съм ти ,че ръководи над 300 мъже.На един му каза "Аз не съм дама ,нямам маникюр,не мога да се превземам,не съм очарователно безпомощна.Аз съм инженер и ръководител ,който държи и уважава своите хора и се надявам това да е взаимно."" В сравнение с нея ,аз съм като пухкаво зайче. Без нея няма да мога да се оправя в живота, а и друга жена не би ме издържала.А защо съм правил всички щуротии?? Сигурно е било грешка на израстването. Каквото и да се говори ,прекрасни и незабравими са тези грешки в емоционално -чувствен план.. От трите жени около мен, тя е тази ,която предпочита "срещният бой",ако мога така да се изразя ,дъщеря ни предпочита манипулациите , а балдъзата е големият инат и сръдливка,но и тя ме обича по някакъв свой начин. В берьозката много харесвам бонбоните ,сланината ,руската салата, прянниките,има блатове ,от които се прави торта "Наполеон".Черният хайвер баща ми го носеше от Съюза , а при командировките го ядяхме с лъжички върху препечен ръжен хляб.Подсети ме за един рожден ден на комсомолска секретарка ,в едно градче затрупано със сняг, е и аз бях комсомолски секретар на нашето направление.Беше голям купон, песни и танци до откат. Нямаше превземки ,малко първично. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Чети ся старшинка, как ще ти отговори твоят "почитател". Това, че си бил ФАЗАН три месеца не те прави ПОДПОРУЧИК! Сам пишеш, присвояваш звание, както пожарникарчето бойко-генерала.
Тоз шибания паркинсон, пак натиснах по погрешка бутона- публикувай. ТА ПРОДЪЛЖАВАМ!
Я питай, поручика колко години е прал и шил якички докато стане от редови болярин на поручик. О(фицер)-75, кАжи му на тоя ФАТМАК как се става шапкар, че не ще да вдява.
Обиждал се фелдфебела, понижавал съм го в звание, че какво звание имаш, та да те понижавам- ФАЗАН, ааа и инженер, като Доганчо доклади пишел само, че оня за ЦАНКОВ КАМЪК, а наш фатмак с цифри си комуникирал. Значи за това ти е дългосвиреща плочата на тебе, с ноти искаш да си комуникираш сега.
Обръщение до Fairy, ами аз случайно попаднах на вашия коментар как сте си падали по мъже техничари, реших малко да ви се похваля, после знае ли човек може да си ме харесате. Тоя уред чудото на света- пералня го лекувам с един ритник. От там на сетне телевизора с един юмрук и всякякви снежинки му изчезват, двойни образи и др. дефекти картината му се избистря моментално. Мога да Ви направя реглаж на задница-предница, почистване на ауспухната система да Ви освежа кожения салон с натурален лосион, да Ви напълня БАХУР-а или МЕХУРА :))) , да Ви почистя сифона, комина, да Ви запуша някоя миша дупка ако имате такава. ПРОСЕКО да ви налея, пиле да Ви разкъсам. Фазите така ще ви ги нареждам с кожения фазомер, че ще настръхвате само като си спомните. Ще Ви уплатнявам вечно течащата чешма и ще се грижа да почиствам избиващата влага. Най-редовно ще изпробваме пружините и бонелите на матрака, изправността на бойлера и дали са добре изолирани фугите на плочките в банята както и дюзите в хидромасажната вана. Шевната машина, много важен уред също, ще се шие за профилактика два три пъти седмично на ОВЕРЛОГ и двоен ДИКИШ. А това шпакловка и шкурене след това няма изобщо да се кахарите, като най готиното е с варосването. Фурната ще се следи по няколко пъти на ден дали поддържа нормалната температура за изпичане на вкусни курабии+аспиратора за безпроблемно засмукване. Закопчалката на сандалите да не Ви дере, както и ципа на ботите да не Ви захапват чорапчето. Накрая за Ваше удоволствие ще ви нареждам кубчето на Рубик и ще ви паля по едно листо дафинов лист за ароматизиране на дома. Качествени услуги от итало МАСТЪР-а!!!
Мастер! :))) Итало! :))) Не мога да си събера устата от хилеж! Геният ти избухна. Тва е шедьовър на мисълта! Ще ми отнеме време да се съвзема. :))
О, на батко новобранките ,ами те били служили след 1987 г,или още по-занимателни ,преразказват басните на такъв служил след 1987г. Та момичетата от моят взвод от НВО ,ще ги сложат в джобчето си, по огнева подготовка.Много занимателно. Пък и разбирали от закона за научните стпени и звания,както и от длъжностните характеристика ,хвала на такива "знайковци" .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Ходещ некролог, твоите НВО-та ще вземат да получат някое инфарктче, ако се забързат. Не ги барай, че ще ни тежат на съвестта. Д.Т.
Кво стана чиче, не ти допада май, че не можеш да впечатлиш по-широк кръг със своите звания военни и степени научни ???
ДТ! Гледам и не вярвам на очите си! Ти ли, наистина, написа тая възмутителна обида на база възраст? Чуствам се виновна, че Десантчик ще я прочете, а аз го въвлекох в диалог тук. Влад бил шоуоф, Десантчик бил се хвалел със звания....Кога станахме съдници? Ако човекът има награди за изобретения и то в сферата, чрез която общувате с него? Ако ще и червена панделка да си е пришил на дъното на панталона, тук се спазва тон и поведение! Шега, люта шега , инцест, изнасилване и ....Десантчик вече е извън толерантността?! Извън правото на различно мнение, адаптация към различни времена...?! ДТ, проявил си моментна избухливост, разбирам, случва ми се, но моята отговорност също тежи. Не мога просто да подмина. Разочарова ме, но всички сме хора и знам, че имахте предистория и размяна на епитети. Моят избор тук е как да неутрализирам. Решението е едно. Десантчик, ще си пишем пак по Бъдни вечер, ако решиш, че си струва да влизаш тук. ДТ, нищо лично, нося си моята корона/метла. Мастер, напълнил си ми душата, и фурната ми с корабии( така е изписа в готв. ми книга), и въздуха ми с лаврови аромати. Велико творение беше! Поклон! * чуват се оттеглящи се стъпки
Факторът възраст не го вкарах аз в коментарите, а новобранеца, дето говори за 1987г. Каквото си посееш, това ще пожънеш. Сега той е новобранецът, а аз гадното старо куче. Колко приятна ирония. Д.Т.
Чакаме вече 4 часа, фазана парашутист за дуплика.....
Има да го чакате още, 30 дена арест, да си припомни сладостите на казармата от преди 1987г. Д.Т.
Лелееее! Вие каква е тая дискусия! Сядаме тук с моя чичо Глен. И със сеньор Партагас, който дими чудничко. Жената разправя, че сме свършили работата. А и с малкия така ни се получи. Ден праскане, душмански и… Чакаме Коки и леля му Габи пък да видим. Гледах Борусия Дортмунд, като се замисля, те са първия отбор, който съм гледал. И при тях има в момента едно такова като в секса с Михаела… ето, за второ дете се чукахме, но утре ме е страх, че ще се появи Габриелка, Мики ще й засмуче цомбите, ще си вкара пръстчетата в нея и ще й е по-хубаво от колкото с мен. И знам, че е тъпо, и че мога да й вярвам, но истината е, че Мики е жена, за която се чувствам недостоен и като червей. И знам, че не би искала второ, ако не го искаше, но… И сме говорили за това, бих я питал и сега, но спинка. Владислав
Е ти кво си помисли, че правим разбор на твоя разказ ли?
И аз това се зачудих като видях количеството коментари. Какво пък толкова му обсъждате. Пък то къде сте се завели! Владислав
Владиславе, ние се занимаваме къде, къде с по-важни неща от твоите секс изпълнения.
Итало, моля те, дай ми съвет! Твойта кандидатура ми взе акъла ...и сега....останах по гол гъз! Не знам, дали това ще бъде пречка на общуването ни. Лежа и мисля- книгата ли да отворя или Maestroto да изгледам ....и нА, вече час пододеяловия ум не ми дава отговор....Дано имаш решение за забавени рефлекси на отпуснато и топличко телО...
И което да избереш няма да сгрешиш, но чак толкова много ако те терзае душата мога и натурална сондичка едноока да ти пусна да видим за какво иде реч.....ако си съгласна дай нишан!
Итало! Давай каквото имаш, че то не е само туй проблема! Откак свалих сютюена, ако знаеш, как се отприщиха сокове по фини мрежи да се изливат към циците ми, чак зърната напращяха от зор и взеха да мъчат меката рокличка, та дупки ще ѝ пробият, нестрениците! Ама пълнят се тия цици, кат гайда под родопски мустак, ти казвам и болят! Зор! Трябва да ги спихнем малко. Да източим. Кат природен газ от шистово находище. Нещо. Ти си по инженерната мисъл. Давай, помагай!
Много сложни варианти търсиш, знам далеч по-лесни и приятни начини. С помпа за кърма или аз с устен вакуум и после СЮТЛЯШ шА ми направиш.
И баклава ще наложа, и телешко в тиква ще опека, и овнешко над пилаф със стафиди ще сервирам, и люти чушлета с бюрек ще нося, само да има батерийка Спасението ми и да мърда, да мърда, да не спира, да помпи....охххх
Споко, ще се отблагодариш нека първо да си разгърна възможностите. Аз лани на една мечка й ремонтирах микровълновата печка, тротинетката и др. неща още не може да забрави и иска да ме води на Коледна почерпка.
Но на сютляша си ДЪРЖА!!! И знаеш ли защо ?
Не ми идва наум защо? С интерес очаквам да чуя?
Ами кърмата както знаете госпожо Fairy не е само храна. Тя предава от кърмещия организъм ВСИЧКО към кърмения за да може да оцелее и развие физически, НО и нещо много по-нажно- ДУХОВНА връзка, която НИКОЙ и НИЩО не може да прекъсне!
Охххх, как го каза! Присви ме през зрънцата. Много си прав. Да се допре бебешката аурка с пълното си доверие да се храни и да се чува само преглъщането е допир, който пречиства от всяко зло. В тоя миг, даряващия излъчва хранителни сокове, мисли, пожелания, любов, а малките устенца скубят с як вакуум, чак сякаш игли пробождат зърното и от множество мини дупчици потича сладост. Това скубане през цицата твърда, боляща, тежаща от плодност, я освобождава и тя е благодарна да се отпусне. А бебето се унася и майката се чуди да го буди ли или да му се ненагледа и така 40 мин на цица. Кожа до кожа. Аромат на мляко, захар, бебешка главичка. Някъде тогава мойо си е забранил да се радва на циците ми- били детските тенджери и край. :)
Е вече няма да са "детски тенджери", а моите ЧАШИ за десерт- сютляш и МЕЛБА. Нали и без това ме обвиняваш, че съм ядял само мелба, вече ще ям само ТВОЯТА мелба! Стига да харесаш моите качествени услуги на техничар които търсиш.....
Итало! Разнежи мъ. :)))
Гугутке ай заспивай, че да не ти оскубя перушината сега! Пак: Лека нощ! Гуушшш!