Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Бухалът отвори гуреливо око и се прокле трижде за снощния си инат. Хубаво му казваше дъртата кукумявка да не ги кълве тия ферментирали дренки, но колкото повече нареждаше тя, толкова по-настървено кълвеше той. В главата му ято кълвачи дялкаха статуя на бога на махмурлука и крясъците от поляната определено не му помагаха. Отвори трудно и другото око и погледна, кой вдига този шум.
Три дърти, сбръчкани и умопомрачително грозни жени стояха около огън, на който се вареше нещо вонящо. Едната имаше огромен крив нос в множество брадавици и двойна гърбица. Бялата ѝ проскубана коса стърчеше на всички страни и тя бъркаше смърдящата каша в котела. Втората вонеше на блато и дълги водорасли се бяха заплели в косата ѝ. С криви и дълги нокти чешеше стръвно дебелия си задник. Около врата на третата се виеше черна змия и току просъскваше към котлето. От роклята ѝ стърчаха клонки и листа.
Дъртият бухал отлично познаваше това трио – Баба Яга, Кикимора и Лудата Вила. Нямаше работа тук. Опита да отлети, но гората се завъртя около него и той реши, че му трябва още малко време за възстановяване. Заслуша се в крясъците на поляната.
- Хи-хи! – скърцаше смехът на Баба Яга. - Добра отвара се очертава. Ще има да лудеем!
- Яжке, какво си сложила вътре тази година?
- Блатна вода, смях от девица при вида на малкия член на дъртия си мъж, езиче от кукувица, чесън, пучи косъм и мъдо от бик.
- А какво е това червеното разчекнато нещо отгоре?
- Ааа, морска звезда!
- Това пък за ‘къв хуй си го турила?
- За драматизъм!
Кикимора се закиска:
- Дано да дойдат по-издръжливи от миналата година.
- Споко! Аз съм се подготвила с допълнителни приспособления. – захили се мазно Лудата Вила.
- Къде са?
Вилата им се нагъзи и запретна полите. Гъста миризлива мъгла се разстели над поляната.
- Бръкни да ги извадиш. Тези отзад ги остави още малко. Да се поотпусна, че да ги нахакам и тримата вътре.
Кикимора размаха ръка да погледне по-добре и бръкна в гъстото руно на путката ѝ. Затърси предпазливо с надеждата, че нищо няма да я ухапе. Гуменият хуй, който извади, беше впечатляващ. 30 см. дебел, колкото ковашка ръка и покрит с гъста слуз.
- Ух ма, Вило, откъде ги намираш тия? – завистливо го погледна Яга и тънка слюнка се проточи от устата ѝ.
- По поръчка ми ги правят, Яжке. Тая пущина путката ми с нещо обикновено няма насищане.
Бурният смях на дъртофелниците се заби с нова сила в главата на бедния бухал. Трябваше да се махне оттук, преди да са сложили и него в казана, но не можеше да се отлепи от клона.
Черпака обиколи беззъбите усти и на трите и с следващия миг те изчезнаха от поляната. Бухалът изцъкли очи. Не знаеше, че има махмурлук и с халюцинации. На поляната стояха три чудни красавици. Буйни червени къдрици падаха около дългото лице на първата, на което дълги мигли потрепваха над зелени очи. Бялата ѝ прозрачна рокля се виеше около стройно тяло и едва прикриваше натопорчения бюст. До нея в къса зелена рокля, която едва прикриваше сочното ѝ дупе, седеше втората хубавица. Правата черна коса падаше от двете страни на гърдите ѝ, чиито щръкнали зърна прозираха през роклята. Лъскавата мрежеста червена рокля на третата се впиваше в изкусителни форми и не оставяше нищо на въображението. Руси слънчеви букли се стелеха до дупето ѝ от двете страни на миловидното ѝ момичешко лице.
Трите красавици се огледаха една друга.
- Браво, Яжке! Чудно си я забъркала тая смес! – възхити се Кикимора.
***
Тримата избраници се влачеха бавно по пътеката. Селата в подножието на планината излъчваха по един момък всяка година, който да бъде изпратен в гората. Всички се връщаха с торбичка злато, но никой не говореше за случилото се. Носеха се легенди за битки с тролове, спане в обиталище на грамадни космати паяци и омагьосани поляни. Но никой от преживелите вечерта не желаеше да разкаже, какво се е случило. Мълчаливо се обръщаха на другата страна. Все пак, всеки си намираше сгодна партия след това с малкото имане.
Петко беше син и чирак на ковача. Едро момче с големи бицепси и широка усмивка. Точно сега тя беше помръкнала.
- Едва ли ще е чак толко зле, момчета. Все ще преживеем вечерта. Ще се поддържаме.
- Лесно ти е да го кажеш. Ще натряскаш чудовищата от раз с тез’ ръчища. Ами ние? – отвърна му омърлушено Иван.
Той беше слабо и високо момче с тъжен поглед и тънки пръсти. Обичаше да чете, което не му носеше голяма популярност сред момичетата на село, и се увличаше по измислени светове далече от селския мегдан.
Третият момък, Стоил, подритна един камък на пътя и въздъхна:
- Това ми е шанса да взема Калина, момчета. Баща ѝ е чорбаджия и без пари няма да ми я даде. За нея и със змей ще се бия!
Момчетата продължиха напред в мълчание. Пътеката свършваше в гъсталака. Петко хвана с две ръце храстите и ги разтвори. И рязко се дръпна назад.
- Петко, не ни мъчи! Какво видя? – сръчка го Стоил.
- Това ще да е омагьосаната поляна, момци! Или е привидение и подигравка на горските духове!
- Ама, защо? Какво видя? – вече с любопитство попита Иван.
- Мисля, че това е първото ни препятствие. Да изпита силата ни да устояваме на греховете.
Петко запретна ръкави и разкъса храстите. После смело пристъпи отвъд. Другите двама неуверено го последваха.
Пред очите им се разкри истинско изкушение. Огромно легло с балдахин заемаше по-голямата част от поляната. Три красавици се излежаваха на него, смееха се и си вземаха от малката късокрака масичка между тях. Тя беше покрита със сладкиши, баклава, локум, грозде и нар, и няколко бутилки вино. Трите вдигаха наздравици и отпиваха на големи глътки. Когато видяха момчетата се закикотиха и жадно ги заоглеждаха.
- Добре сте ни дошли, красавци! – каза червенокосата.
- Не се срамувайте! Елате насам! – прикани ги чернокосата.
- Ох, на леля! – възкликна русата и щракна с пръсти.
В миг момците се оказаха без дрехи и побързаха да покрият хуйовете си, които вече бяха започнали да реагират на женското пиршество. Иван малко се затрудни, защото ръцете му не успяха да покрият дългия му чеп. Баба Яга се озова в миг до него и прокара нокти по корема му до главичката на члена, която стърчеше между ръцете му:
- Бива ли така да криеш такова богатство, момко! Нека му се порадвам. – и тя хвана ошашавения дългуч за ръката и го придърпа към леглото.
Кикимора вече галеше бицепсите на Петко и им се възхищаваше. Плесна го по дупето и поведе и него към възглавниците под балдахина.
Само Стоил запристъпя назад и се оглеждаше за прохода в храсталака, но от него нямаше и следа.
- За къде си се забързал така, хубавецо? – прошепна в ухото му Вида. - Ще изтървеш най-хубавото!
Момчето се опитваше да не се заглежда, но роклята на жената, основно от дупки, не оставяше много на въображението. Вила бръкна с пръсти в две от дупките отпред и с едно рязко движение разкъса роклята. Циците ѝ заиграха пред очите на Стоил и го хипнотизираха.
- Аз… такова… Калина. Не мога… – замънка той.
- Ааа, не си падам много по лесбо секса, повече съм по аналния. Но ако ти хареса, доведи я тая Калина някой друг път.
Вила се притисна в Стоил и ръцете му без неговото позволение я стиснаха за задника, разтваряйки бузките. Пръстът му се плъзна между тях и напипа нещо гумено. Той го натисна без да иска. Вила изпъшка.
- Нетърпелив си, май! Ще го напъхаш по-навътре и ще има да бъркаш дълго в тая ненаситна яма, докато го намериш. Я, по-добре го извади, да се позабавляваме. – и тя се подпря с ръце на леглото и се нагъзи.
Пред очите на бъдещия чорбаджийски зет се разкри гледка, която щеше да го преследва с години. На мястото на ануса стърчеше края на черно дилдо. То бавно се движеше напред-назад с напъните на Вила да го избута навън.
- Дърпай смело! – насърчи го тя и се закиска. - Обещавам да няма изненади.
Момчето протегна треперещи пръсти и стисна края на дилдото. Издърпа го без усилия. Анусът му се разкри отворен и смело очакващ нови гости. Стоил преглътна тежко. Всичко щеше да остане в гората. Никой нищо нямаше да каже. Този гъз не беше за изпускане. Халката леко потрепна и го подкани да я превземе. Момъкът стисна налетия си с кръв хуй и го навря рязко в дупето на Вида.
- Ох, момче, давай само така! Не го жали това дупе! Ръгай здраво! – крещеше Вида и сама се нанизваше още повече на хуя му.
В това време Яга вече беше възседнала своята жертва и подскачаше на дългия чеп, като каубой обяздващ див кон. Дупето ѝ подскачаше при всяко изкачване по ствола и при нанизването обратно надолу. Хвана ръцете му, покри с дългите му пръсти гърдите си и ги стисна. Иван напипаха щръкналите зърна и пръстите му ги замачкаха настървено. Циците на Яга се опъваха при всяко надигане нагоре и тя пъшкаше в наслада.
Кикимора пък мачкаше топките на Петко и задълбочено обследваше чепа му с уста, засмукваше и облизваше. Момчето беше ококорил очи, невярващ на гледката, как дебелото му мъжество потъва в устата и гърлото ѝ. Езикът ѝ опитно се въртеше около хуя. Когато остана доволна от твърдостта му ловко придърпа Петко отгоре си и се намести на члена му. Ковачът не се двоуми, а го намести на влажната ѝ путка и натисна. Тя го приласка и двамата се задвижиха в пълен синхрон. Той я помпаше като мях пред огнището и жилите на врата му изпъкваха при всеки тласък.
Колкото и млади да бяха момците, вълнението им дойде в повече и те не изтраяха дълго на напрежението. Виковете от свършването им мощно огласиха поляната и накараха дори и бухалът махмурлия да отлети.
Момчетата се отпуснаха на леглото, а жените им поднесоха по чаша вино, което те жадно изпиха.
- Подкрепете се, красавци! – подкани ги Баба Яга. - Нощта е млада!
Трите жени се спогледаха и захилиха доволно.
***
Петко се събуди от странна и силна воня. Отвори с усилие очите си и се огледа. Лежеше на поляната, а дрехите се въргаляха до него. Помнеше малко от нощта след виното. Проблясъци от вакханалията се прокрадваха в събуждащото се съзнание. Той и Стоил порят заедно двете дупки на червенокоската. Чернокоската пляска Стоил с четка за коса по топките, докато езикът му се заиграва с клитора ѝ. После дава на Петко орехи да ги чупи в свивката на лакътя си. Русата гони Иван със странно приспособление на кръста си, приличащо на изкуствен хуй, а той бяга по копринени чорапи и жартиери около леглото. По едно време май имаше и влакче, но той настояваше на мозъка си да не му казва, в кой вагон е бил.
Носът му потърси източника на вонята и Петко забеляза три грозни вещици да се подпират една друга. Двете в края държаха по една бутилка вино и весело си припяваха. Средната, с клонки в косите, ходеше леко разкрачена и се хилеше.
- Курвиии, и тая година ни ебнаха! Добра партида беше! – викаше гърбавата.
- Вярно казваш, Яжке. Даже моята ненаситница мърка доволно. – хвалеше се разкрачената.
- Доскоро, лудетини! – отговори им третата с водорасли в косите. - До година, до ебина!
Петко разбута другите две момчета и те се втренчиха в заминаващото си трио. Мълчаливо се спогледаха, облякоха се набързо и си взеха торбичките със злато. Каквото се случи в гората, остава в гората!
БуХАХАХХА, още на смръдливата мъгла се разтресох и вече едвам виждам буквите. :)))) Удрииии
Фейриии ох Фейрииии неихуманно:)))Топ на топа е разказа. Весела
Ама и вие ли четете с тука с нас ?хД
Задружно четене и мляскане с две усти ;)
Иначе разказа много ми се хареса. И има определено моменти на които се скъсвах от смях и позитивно ми стопли душичката
Фронта РУУЛС!!! Втори път го чета този разказ,а това не ми се е случвало не помня от кога. Весела
Изключително позитивен разказ. Попиках се на моменти да се смея и едва не ми излезе дима през носа. До момента един от фаворитите.
Рева :)) немогатака, не виждицкжкбуквлиицкцйк :)))
Полека Фейри. Да бе паднеш под масата и право в казана на трите вечищи. Ще те хапнат за закуска. ;)))
Недей ми дава идеи, Lichatra. За секунда се изкуших дали да не се включа при тези три вещици, ала едната не обичала лесбийски секс...
Нищо... Ще я накараме да заобича. Нали, няма как да знаеш, че нещо не ги харесва без да си го пробвал. А ако си го пробвал и не ги харесва, пак нищо. Ще опиташ пак докато не ти захаресва.
Приключила го е тоя формат лесбо завалийката горката тя:))) какво ли е преживала бедната женица:)))Неихуманно. Весела
"Бухалът отвори гуреливо око и се прокле трижде за снощния си инат. Хубаво му казваше дъртата кукумявка да не ги кълве тия ферментирали дренки, но колкото повече нареждаше тя, толкова по-настървено кълвеше той." ..... Довечера ще си налея ракия от дренки , страхотен аромат! ха-ха-ха О-75
Музикално тук ще върви https://youtu.be/EZDgSiTFB0Q?si=XteILr7XZIEfq9ql . Весела
"Хайде бърже, кръг сторете, мърши всякакви хвърлете, да се смесят във котела, първо жаба мекотела...", обаче вместо Банко и Макбет се появиха трима здрави и дългокурести селяци и вместо с братоубийствена война в Шотландия, историята завърши с щастлива балканска ебан. Имаме два хумористични разказа, и двата са много добри. Аз разпознах шест персонажа сред участниците в Секскупон, а вие? Д.Т.
Пу , да се ивъ, ако разбрах с кого се ибъ :)))) ВВ
Фейри Баба Яга остави преди време коментар под резултатите на "Машина на времето" който гласи "Всеки, който се открие в нечий разказ трябва да има предвид, че това най-вероятно е проекция и трансфер на личните му чувства и емоции (понякога неосъзнати) и рядко е специално замислено от автора. И не бъркайте автора с лирическия герой! : ))" Ти що реши, че за тебе става въпрос? #отдраматизъмпитам. Весела
Разбира се, че е проекция! То не пречи, като чета Хюлик да се припознавам в съдията Ди. Д.Т.
Или в г- н Ходещ... Мързел
Аз не се припознавам в господин Ходещ Мързел, аз съм господин Ходещ Мързел! Дето викаше канцлерът Палпатин, I am the Senate!. Д.Т.
Към автора имам едно питане, че с Фейри сме у сериозен спор. Аз Кикимора ли съм или Лудата Вила? И Кикимора с кой се щляка? Едни конспирации заформихме та по- страшно стана от всички разкази заедно взети.Весела
Пак ти казвам, Вес, ей тва " Вилата им се нагъзи и запретна полите." визира как ме изтипоса от срещата ни в парка. Макар да нямаше нищо вярно, освен че путието ми свиреше. През приложение на телефона.
Кой е Стоил се пита в задачката? Дет само си мисли за момата си Калина? Другите са ми ясни и на мени. Ей, тва око всевиждащо, все се замъглява кат е за мене да гледа.. .пууу
Фейри ти не си Лудата Вила колко пити го говорихме. Тя мирише на блато има водорасли и като и се надигне полата смрадлива мъгла излиза. Това съм аз. Аз имам отношения със семеен мъж. Не ти. Стоил най- вероятно е Филип. Чакай имаше един момент в разказа в който аааа не Петко чупи орехи със свирката на лакатя си. И аз не мога да разбера Петко кой е Стоил кой е? Весела
Автора: "Славянският израз на думата вила (на Балканите самовила) идва от думата viliti - да бъдеш обсебен, луд. В преданията се казва, че в древни времена вилите често помагали на хората в полето и около добитъка и всеки човек с добро сърце имал вила, която да му помогне. Известни са и горските вили, наричани кърпи. Те живеят по дърветата, описани са като красиви полупрозрачни момичета в леки рокли със златни или руси коси." Ако трябва да сме коректни, и трите са луди. ; ) Кикимора има зелени водорасли в косите си (зелени коси). Всеки, който иска да се открие в тази измишльотина е добре дошъл. : )
ФЕЙРИ! ФЕЙРИИИИИ БЕ! Аз съм Кикиморица ти си другата двете заедно сме третата. Стоил да е ... Десантчик? Може би. Весела
Кикоморооо, пичеля! Дтееебъ у гестапото...
Така , те мойте все за нещо риват. Калина е сборно наименование. Мислим , тук Стоил е образа на издръжливия на опън мъж. В смисъл няма желание, ама нА, лоша работа стана. :))) охнемогаповече..:)))) невиждамбуквите
Фейри от както спрях алкохола чисто ми избягаха джедайските настройки. Е не мога да намерим някакво Евангелие. Тука тотално се оплетох. Мислех си, че съм едно то било съм друго. До 24. 12 съвсем ще издухам гарнитурите на двуцефката:))) Весела
Слушай! Изобщо не схващам що постиш, бе рожбе златно, коги си една атеистка горда. И при тва пцоваш, за хуюви мислиш и пишеш, то...тва пост ли е? Къдет инцест, там и една уиска иди на място. И падрето, да мъ прощава, ма кат те изчете и той шси налей! :))
Ай пак от мен да мине, виждам, че ви прегряват мисловните апарати, та ще разясним кой в случая коя каква е. Ебахти комара, от колко дни се дебнем, най-сетне го приключих. Та да се върна на темата с поясненията. Giv разбрахме, че е Кикимора, пита с "кой се щляка?" (предполагам визира с кой приказен герой се съвкуплява). Та кикимора се съвкуплява с Караконджул, тя самата ни го представя, че е такъв. Всеки втори коментар ни го споменава! И сега идва ред на Феята, тя милата силно се вживява и много добре играе ролята на Гювендия, но понеже знаем, че е само теоретик без грам практически опит я пишем - Кукундрела! А десантчик играе прекрасната роля на Фелдфебел. За други затруднения не се стеснявайте да питате, помагам на когото с каквото мога.
Делата са важни, но и в думите се крие голяма сила(е за някои, не за всички). Чрез думите се пренася енергия, с която можем да успокоим, утешим, развеселим, натъжим или да сломим някого. С една ОБИДНА дума можем да сложим край на ПРИЯТЕЛСТВО, да нараним човек, за което после да съжаляваме! За това първо се запознайте в подробности с тълкуванието на горните определения.
Спокойна и уютна нощ!
ВВ. Бахе, всеки вижда Истината през собствената си реалност. И понеже сме много реалности пък живеем в едно сборище са дадени правила, религиозни, етични, поведенчески, че да не си стъпваме по мазолите. Всички правим грешки. Пък ти ехееее :))) Най - висяща ти остава обидата към Жипеса, дет го черни с лоши прокоби. Там не си се очистил още. Момчето сега ней тук, да приеме извинения, но схващаш мисълта ми. Не го играй засегнат. За всичко си има причина. И да, с теб се ходи по черупки. Но съм ти много благодарна за времето, което имахме и подкрепата ти. Сега, мож и Десантчик да е Стоилчовия образ, мож и Циклон, мож и Шепота да е, всичко може. Днес е чуден ден. Лечебно- изцелителен.
Пий си хаповете и се изцелявай, че да не прокъсаш някой умствен менискус от дълбокомислие. Ще пропадне проучването на здравното учреждение от Карлуково.
ВВ. :))) Обида? Приятелство? Карлуково? Бахеее, къде отиваш ти, може би?
Имам венерическо заболяване! Дестинацията ми е спа уикенд на Кранево. Живи да сте, че много здрави си отидоха!
ВВ. Кат дойдеш до София, звънни да пием по едно турско кафе отсреща и ш'ти гледам. Мани ги тия спа, глей как си въвеждат хората в грех, кога са отишлЕ за едната почивка да си съберат акъла. :)))
Вече пътуваме, ще ти отговоря, като се върна. ;)
Хумор, сатира и забава. Не успях да разпозная всички герои. Авторката повече си мисли, че познава хората, отколкото всъщност ги познава, но... никой не е всезнаещ, нали :) Един от добрите разкази, казано често, но не чак за тройката.
ВВ. Как го каза самоооо...като човека, който знае, вездесъщо! :)))
"Аз знам, че нищо не знам", затова ако искам да кажа нещо на шега, го правя наистина на шега
Куку, коментарът ти прозвуча много... драматично. : )) Ако си в ситуацията на героя ат Мизъри, отговори с усмивка. Ще изпратим помощ. Може и да са ти хакнали акаунта. Ей, това мъжете не се научихте да измислите парола различна от obi4amgolemicici! Някак си тая злоба от коментара ти не я свързвам с теб. Но пък нали не познавам хората... : )))
Не позна. Моята парола е: "taynoobichamazis". Къде видя злоба о_О Иначе може и да си права, познанията ми за някои специфични заведения от хумористична поредица може и да не са случайни
Аз като един от несериозните коментиращи тука трудно бих направил връзка между героите и потребителите тук обаче разказа ми дойде като свеж полъх. Добре че горкия бухал успя да излети преди да го турят в казана. Трябва да се признае майсторското описание както на мистичните създания тъй и на селските момци. Много любопитно ми стана това с влакчето... ама сигурно в някое продължение ще се види. Усмихнат поздрав на автора от мен - справил се е добре!