Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Гимназистът и юбилеят на приятелките (част 3)

22.10.2023 | MILFlover18
Категория: Изневяра, Тийн

Г-жа Ефремова се настани удобно на стола си и вдигна краката си върху бюрото. До голямото събитие, 50 годишният юбилей на приятелката ѝ от детинство, Нели Страхилова, оставаше едва един ден. Е, разбира се, тя вече ѝ беше направила най-хубавият “подарък”, но все пак... Жената лукаво се подсмихна, мислейки си за последните събития – тя се беше позабавлявала с един красив младеж, работещ за нея, после го беше тласнала в ръцете на приятелката си Нели, за да повдигне самочувствието ѝ и да отвлече мислите ѝ от знаковата за една жена годишнина, а на всичкото отгоре така успя да отърве другата си най-добра приятелка д-р Джулия Тодорова от нежелания ѝ кандидат зет, въпросният хубав, но беден и според докторката безперспективен хлапак. Да, Юлияна Ефремова винаги мислеше с няколко хода напред! Може би точно това я превърна във властната и успешна жена, която беше днес!

Жената взе телефона си и набра номера на д-р Тодорова:
- Ало, Джули, как си, как върви подготовката за утре? Взе ли хубав подарък на Нели? – весело каза, г-жа Ефремова.
- Здравей, Юле! Ами добре съм, въпреки че знаеш... Марги ми създава главоболия с онзи нейния келеш! Държал се хладно и някак виновно с нея тези няколко дни, тя се тюфка вкъщи и се чуди какво става... А, тази година ѝ е толкова важна и не бива да се занимава с глупости, още по-малко с някакъв посредствен нехранимайко! Колкото до Нели, най-вероятно ще ѝ взема някакво бижу. Тривиално е, но тя така или иначе си има всичко... – отговори леко меланхолично докторката и въздъхна.
- Е, така е, но още един вибратор никога не е излишен, ако не ти хрумне друго… ха-ха! – засмя се г-жа Ефремова в опит да развесели приятелката си.
- Ти да не би да си ѝ взела това? Тя Нели вече със сигурност си има няколко! – влезе в шеговитият ѝ тон д-р Тодорова.
- Ами… в някакъв смисъл. Подарих ѝ един жив вибратор, произведен преди 18 години… ха-ха! Тъкмо да види, че не е остаряла и още много си я бива. Но утре, естествено, ще ѝ подаря и нещо друго, на едно колие съм хвърлила поглед и...
- Ама шегуваш се, нали?! Как 18 годишен?! – шокирано я прекъсна д-р Тодорова.
- Какво? Нима на теб самата не ти се е искало и не си се чукала с някой младеж?! Хайде сега, приятелки сме цял живот, познаваме се… ха-ха! – продължи все така весело г-жа Ефремова.
- Е, то за искане, на коя не ѝ се иска да яхне някое младо и здраво жребче? Ама, чак на 18! Той ще е набор на Марги, знам ли, не мога... – на пресекулки и притеснено отговори докторката.
- Ех, Джули, не бъди толкова скучна и се научи да се наслаждаваш на живота! А за Марги, не се тревожи! Нали ти казах, че съм решила проблема с кандидат зетя… ха-ха! Съвсем скоро ще видиш, просто нека празника мине утре... – по същия весел и със самочувствие изказ заяви г-жа Ефремова.

Двете поговориха още малко, след което г-жа Ефремова остави телефона и все така усмихната, погледна документите на бюрото. Днес не ѝ се занимаваше, мисълта ѝ беше в утрешния рожден ден. Дори щеше да затвори офиса следобяд и да пусне служителите. Като шефка можеше да си го позволи!

Изведнъж някой почука на вратата ѝ.
- А, ти ли си? Току-що говорих с тъща ти… ха-ха-ха! – прихна да се смее жената, виждайки Боби, който ѝ донасяше някакви доклади.
При тези ѝ думи момчето се смръщи и ядосано отвърна:
- Не ми говорете за тази скапана ку... Заради нея и Вас, не мога да погледна Марги в очите! А аз… аз наистина... – момчето не успяваше да събере мисълта си, а в него бушуваше смесица от гняв и възмущение, сякаш към всичко и всички, но най-вече към самия себе си.
- Оф, спри да ми се лигавиш и правиш на интересен! – раздразнено кресна г-жа Ефремова. - Джули е напълно права! Какво можеш или ще можеш да дадеш на дъщеря ѝ? Ако си толкова мераклия на Марги, изчукай я и забрави! За друго, обаче, няма шанс! А и междудругото, като споменах чукане трябва да те поздравя, Нели е останала доста доволна… ха-ха!
Боби едва преглътна гневът си, чувайки тези думи, но завършекът на шефката му го жегна истински. В крайна сметка какво можеше да даде той на Марги? Беше се вкопчил в тази си работа, бачкаше здраво и се надяваше да влезе в университета наесен. Но дори така не изкарваше много, а бъдещето беше неясно. Нима някога ще може да даде на Марги живота, който тя е имала и заслужава?! Отдал се на тези мрачни мисли, момчето ядовито захвърли докладите върху бюрото. Искаше му се да наругае шефката си, да удари с юмрук по бюрото, но сам съзнаваше, че не може, че не бива...
- Да не би да те разстроих, бебчо? Заключи вратата и ела при кака си Юлето, да те успокои! – изсмя се ехидно г-жа Ефремова, а когато момчето врътна послушно врътна ключа на стаята, заповеднически продължи: - Както знаеш утре е рожденият ден на Нели Страхилова, която вече достатъчно отблизо познаваш… ха-ха! (г-жа Ефремова направи кратка пауза) Решила съм да приключим работа до обяд днес, за да ѝ избера подарък и да се подготвя. Затова няма време да се чукаме днес, въпреки че разказа на Нели за вашето “забавление”, породи желание у мен. Но пък като един добър служител би могъл да ми доставиш малко удоволствие и да се погрижиш с езиче за моята красавица! – след последното изречение, г-жа Юлияна Ефремова леко надигна полата си и отмести стола си назад. - Ако искаш да си добър служител и държиш на работата си, разбира се… ха-ха!
Боби се смръщи, но нямаше смисъл да казва нищо, нито да протестира, беше стигнал вече твърде далеч, за да запази работата си, от която наистина имаше нужда. Щеше да предаде Марги, но нима предните два пъти не я предаде? И все пак, всичко беше за нея! По някакъв странен и извратен начин, но все пак... Момчето смирено коленичи г-жа Ефремова, донадигна полата ѝ, отмести белите ѝ бикини встрани и долепи устни до слабините ѝ. Жената изстена и притисна главата му към себе си. Боби прокарваше език по клитора и срамните ѝ устни, мушкаше го в дупчицата ѝ. Опитваше се да остане глух за стенанията и циничните ѝ похвали, но... Постепенно влажната ѝ вагина, вкусът ѝ, вече така добре познатият аромат на зряла жена, накараха членът му инстинктивно да се надигне в панталоните му. Не трябваше, но беше по-силно от него. Искаше му се само г-жа Ефремова да не забележи. След като жената свърши и силно стискайки главата му с бедра, момчето се изправи.
- Аххх, оууу! Това беше страхотно! Все по-добър ставаш, бебче! Сега ако искаш можеш да тръгваш! В понеделник ще продължим с всичко, шефката те пуска… ха-ха, пфуу! – изчурулика г-жа Ефремова.
Боби дори не си взе довиждане с нея, просто навел глава бързо излезе от офиса ѝ.

Нямаше време да мисли за случилото се, знаеше къде иска и трябва да отиде. Да разкаже всичко на Марги! Може би тя нямаше да му прости, но щеше да разбере какви са майка ѝ и нейните приятелки, и така може би всичко да свърши. С дива ярост и много притеснение, момчето тръгна към дома на приятелката си. Стигайки там се поколеба за миг, после позвъня.
- Ти?! Какво търсиш тук, Марги я няма! А и знаеш, че не ми е приятно да се навърташ покрай нея, остави я на мира! Махай се! – ядосано извика д-р Джулия Тодорова, отваряйки вратата.
Наистина изглеждаше ядосана, но някак красива в яда си. Средна на ръст, с хубава фигура, малки гърди и рижава, средно дълга и леко къдрава коса. Беше по домашно му облечена с дънки и червеникава ризка.
- И аз не се радвам да те видя, “тъщичке”! Искам да говоря с Марги! – сърдито каза Боби и я изблъска, влизайки в къщата.
- Казах ти, че Марги я няма и никога не ме наричай така! Не съм и никога няма да ти бъда тъща! Не съм гледала дъщеря си, за да тръгне с някакъв случаен келеш! – сопна се д-р Тодорова, но Боби продължи към стаята на Марги без въобще да ѝ обръща внимание.
Но жената продължи с тирадата си. Обикновено се стараеше да бъде по-сдържана и просто да показва хладно и пренебрежително отношение към момчето, но колкото повече време той беше около дъщеря ѝ, толкова по-изнервена и нетърпелива да скъсат ставаше тя.
- Защо продължаваш да се навърташ покрай Марги?! Не разбра ли, че тя няма да е с голтак като теб! Сега е млада, подвежда се по сладките ти приказки и си мисли, че живее в някакъв любовен роман, но това ще отмине! А дотогава аз ще я защитя от такива като теб!
- Вижте, аз наистина обичам Марги... И тя ме обича! Кълна се, че... – поде спокойно Боби, преглъщайки гнева си към високомерното и грубо поведение на жената, но тя гневно го прекъсна.
- Обичали се те!? Дъщеря ми е влюбена и глупава, а ти обичаш положението ѝ, тази къща, парите ни... Би направил всичко за пари, нали келешче? Кой знае как те унижава Юлето в офиса ѝ, но ти стоиш там за някакви мизерни стотинки… ха-ха! – изсмя се злобно жената и допълни: - А какво ли би направил за повече?!
- Точно пък тук не си врете носа! – извика ядосано момчето и стисна юмруци, сещайки се за всичко, което се беше случило с г-жа Ефремова и г-жа Страхилова за същите “мизерни стотинки”.
- Защо!? – каза доктор Тодорова с ехиден смях. - Какво ми ги стискаш тия юмручета? Нали те знам, колко си смел… ха-ха! Ще вдигнеш ли ръка срещу жена като мен?! – изрече бързо госпожата продължавайки да се хили.
- Ще я вдигна, ако се наложи! И не само ръка мога да вдигна! – викна Боби все по-ядосан от думите и най-вече смеха ѝ.
- Ой-ой-ой! Направо ме изплаши! А и какво друго? Крак ли? Или… ах ти малък перверзнико! Циник! Махай се оттук със заплахите си!
- Крак, крак! Той хуят ми няма да стане на такава като теб! Сигурно отдавна си хванала паяжини долу и затова си толкова злобна и кисела! – Боби сам не повярва, че е събрал куражът да ѝ го каже.
- Как не те е срам да ми говориш така?! Свиня! Урод! Махай се оттука! – крещеше доктор Тодорова и дори опита да му удари шамар, но Боби хвана ръката ѝ.
Крясъците ѝ постепенно преминаха в истерия и сумтене. Опитваше се да го изблъска и започна да удря по тялото му с юмруци, но той отново бързо улови ръцете ѝ. Жената бясно се дърпаше, а младежът здраво стискаше ръцете ѝ, опитвайки да я усмири. Започна истинска борба и двамата политнаха към стоящото зад тях легло. Както можеше да се очаква, Боби беше отгоре. Беше здраво и младо момче. Но доктор Тодорова имаше твърд характер. Така се извиваше, че щеше да си скъса дрехите. И за неин лош късмет, точно това стана. Няколко от копчетата на ризката ѝ се скъсаха, други разкопчаха, а черният ѝ сутиен се откри. Унесен в боричкането, обаче, Боби не забеляза това. След като разбра, че няма да може да ѝ извие ръцете зад гърба, той я притисна с тежестта си и започна да шари, за да хване ръката ѝ, която току-що беше изпуснал. Изведнъж замря, натъквайки се на едната ѝ гърда, покрита само от мижаво парче плат. На докторката това ѝ беше достатъчно, за да успее да се измъкне и да му залепи звънка плесница. Жената изглеждаше бясна – очите ѝ горяха, косите ѝ бяха разрошени, ризката ѝ се беше скъсала, оставяйки я само по сутиен. Но тя видимо се беше превъзбудила по време на борбата и даже не се опитваше да се оправи, а видимо се готвеше за нападение. Замряха един срещу друг, като на двубой. Доктор Тодорова се хвърли към него, с видимо намерение да му извади очите, но той я хвана и я притисна назад. Силата му отново си каза думата и двамата се намериха един върху друг, лице срещу лице. Боби притисна ръцете ѝ. Чак сега забеляза скъсаната ѝ ризка и погледна по-внимателно към поразголената жена.
- Кво се пулиш бе? За пръв път ли виждаш жена по сутиен? Пусни ме веднага, че пак ще го отнесеш! – ядосано извика тя.
Опитите ѝ да се освободи, намаляха. Боби щеше да я държи, докато тя се успокои. Само че едва ли един младеж можеше да издържи дълго тази гледка пред себе си. Колкото и да я мразеше, Боби също не успя. Възползвайки се от временно затихналото ѝ поведение, с рязко движение смъкна надолу чашките на сутиена ѝ, откривайки малките ѝ гърди. Не можейки да познае себе си или действията си, той погали с пръсти едното ѝ зърно.
- Какво правиш, копеленце? Да не си забравил коя съм аз?! – вън от себе си извика доктор Тодорова и започна отново да се дърпа, опитвайки се да се освободи.
От това гърдите ѝ се затресоха, което явно още повече възбуди момчето. Предавайки се на внезапното желание, той се наведе отново, хвана зърното ѝ с устни и започна да го смуче.
- Престани, Бориславе, чуваш ли ме! Прекрати това на МОМЕНТА! – възмущаваше се доктор Тодорова, но донякъде и на самата нея ѝ стана приятно и изпита удоволствие от ласките му, още повече че от дълго време не беше получавала такива.
Боби се откъсна за малко от заниманието си и рязко изви ръцете ѝ зад гърба ѝ с една ръка, след което смъкна дънките си надолу с другата и поднесе надървеният си член пред лицето на жената.
- Духай, шибана курво, да се успокоиш! – грубо изкряска Боби.
- Ама какво? Аз не правя такива неща! Махни това нещо от мен, защот... – доктор Тодорова не успя да довърши, тъй като момчето пъхна члена си в отворената ѝ уста.
Отначало се наложи сам да го движи в устата на шокираната жена, но постепенно тя започна да поема инициативата и да се наслаждава на младият, едър и твърд пенис, който беше “принудена” да смуче. Момчето пусна ръцете ѝ, а доктор Тодорова засмука върха на раздулата се главичка и положи ръка върху ствола. Боби простена блажено и оплете пръсти в косата ѝ. Докторката смучеше и леко си играеше с език по върха на пениса, докато му правеше все по-бясна чекия с ръка. Топлата ѝ длан беше стиснала здраво чепа и се движеше доста бързо по него, което в комбинация със засмукването и палавото трептене на езика ѝ, караше Боби да се тресе от удоволствие. Разбирайки, че ще свърши скоро така, той извади пениса си от устата ѝ, като не пропусна да го прокара по бузите и вече затворените ѝ устни, след което издърпа жената на ръба на леглото и сложи главата ѝ във въздуха, преметна единия си крак над главата ѝ и отново ѝ поднесе хуя си. Тя с известно колебание го хвана с две ръце и го насочи към устата си. Отново сключи устни плътно около члена и ги задвижи в ритъм. Изпадналото в екстаз момче вдигна поглед към тавана, а лявата му ръка пак се разположи върху гърдите ѝ, стимулирайки зърната, докато хуят му се буташе в бузите ѝ. Доктор Тодорова продължи да смуче все по-разпалено, а Боби беше започнал да прави леки тласъци напред, опитвайки да проникне по-дълбоко в гърлото ѝ. Наслаждавайки се бурно на свирката, изведнъж той извади покрития си със слюнка полов орган от устата ѝ, и преди тя да успее да каже каквото и да било, ѝ поднесе тестисите си, стискайки ги в ръка.
- Ааа, осмучи ги хубаво, тъщичке! Осмучи ми ташаците, дааа!
Въпреки, че не ѝ беше много удобно от тази позиция, доктор Тодорова се постара да изправи врата си и засмука напрегнатите му, наедрели топки. Ръката ѝ отново сграбчи пениса му и започна яростно да го мастурбира. Ту облизваше, ту засмукваше тестисите му. Боби се приведе напред и пое дясната ѝ гърда в уста, завъртайки език около зърното ѝ, а ръката му се спусна между краката ѝ, вмъквайки се под дънките ѝ. Жената изохка и изпусна ташаците от уста, а младежът, използвайки останалата ѝ за момент отворена уста, завря в нея надървения си до пръсване член и забравяйки за цялостната ситуация, затова къде и с кого е, започна грубо да ѝ го навира. Доктор Тодорова се давеше, но поемаше парчето месо с къркорещ звук. Хуят му се движеше в устата ѝ все така бързо и грубо, достигайки до самото ѝ гърло. Изпадналата в такова безизходно положение жена се замисли за цялата абсурдност на ситуацията – един жалък келеш, когото ненавиждаше, ебеше в устата нея, уважаваната докторка, и на всичкото отгоре това сякаш ѝ харесваше! Някъде дълбоко в съзнанието ѝ се прокрадваше нежеланата мисъл, че май не просто го търпи, ами и ѝ доставя удоволствие начинът по който пенисът му приятно изпълва устата ѝ, а пръстите му постепенно се опитваха да проникнат под бикините ѝ. С едната си ръка тя държеше топките му и ги масажираше, с другата си ръка държеше ствола му и не му позволяваше да навлезе целият в гърлото ѝ.
- Уус… Кррр... Блм… – сподавените ѝ звуци от члена, който безмилостно трамбоваше устата ѝ, достигайки почти до сливиците ѝ, бяха истинска наслада за момчето.
Загубил представа за всичко около себе си, той просто ѝ го набиваше с все сила. Пръстите му докоснаха ефирната материя на бельото ѝ и изведнъж той извади хуя си от устата ѝ, отдръпвайки се.
- Ама ти вече си мокра, а курво?! Нима може един “келеш” да възбуди така почитаемата доктор Тодорова?! Или въпреки всички опити да се правиш на интересна и важна, си просто една недоклатена кучка?! – каза тържествуващо момчето и на свой ред се изсмя.
- Да и какво, келешче?! Вкарай ми го! Хайде, нали искаше да ми докажеш, че си мъж и всъщност ставаш за нещо! Давай, изчукай ме, покажи ми, че можеш да бъдеш мъж за една истинска жена! – кресна доктор Тодорова.
Боби я завъртя грубо, смъкна дънките ѝ и отмествайки бикините ѝ встрани, се излегна зад гърба ѝ, повдигайки високо крака ѝ. Опря члена си на входа на влагалището ѝ, след което рязко натисна. Въпреки че беше достатъчно влажна, доктор Тодорова пое с известни трудности хуя на младежа вътре в себе си и изохка силно, когато усети натиска и проникването на главичката му. Струваше ѝ се, че чепът му ще я разкъса и че пещеричката ѝ се разчеква до краен предел, за да го поеме. Съвсем скоро обаче, първоначалният дискомфорт се замени от удоволствието от начина по който пенисът му изцяло изпълваше вагината ѝ, и въобще от несравнимото удоволствие да усети за пръв път от доста време насам толкова твърд и надървен до максимум мъжки член между краката си. Боби се изненада от това колко тясна е вагината ѝ и веднага след самото проникване замря за малко в нея, след което започна да я чука със съвсем бавни тласъци, за да даде време и на двамата да привикнат с новото усещане. А също и за да не свърши без време, тъй като начинът по който путката на жената стискаше чепа му просто го влудяваше. Както и това колко горещо, влажно, но най-вече тясно е вътре. Той прокара дясната си ръка под тялото ѝ и отново сграбчи циците ѝ, докато лявата разположи върху дупето ѝ, като междувременно започна да я мляска с език. Продължи да ѝ го начуква с по-бавно темпо, още известно време, след което тласъците му станаха по-бързи и груби. Членът му ту проникваше до дъно в нея, като топките му се удряха в бедрата ѝ, ту почти напълно излизаше, само за да стигне до дълбините ѝ отново по-малко от секунда по-късно. Жената не спираше да стене, тялото ѝ потреперваше при всеки негов тласък. Боби премести ръката си от задника ѝ върху влажния ѝ клитор и започна да го разтърква, което изкара нови стенания от нея. Той продължаваше да я чука здраво, засилвайки все повече темпото, без да спира да дразни клитора и зърната на гърдите ѝ. Скоро доктор Джулия Тодорова отново се понесе на вълната на оргазма, свършвайки с писък. Съкращението на вагиналните ѝ мускули едва не накара и Боби да стигне до финала си, но той все пак се въздържа и съумя да измъкне члена си от все още треперещото ѝ тяло.

Момчето я избута от себе си и я накара да застане приведена към раклата до леглото. Шляпна я грубо по задника и дръпна силно ластика на бикините ѝ, като едва не го скъса.
- Свали си курвенските гащички и се надупи хубаво, курво! – заповеднически нареди Боби, както винаги му се бе искало да направи с тази жена.
След като желанието му беше изпълнено, той прекара ръка по дупето ѝ, отново силно го шляпна с длан, разтвори полукълбата, и рязко го нацепи в мократа ѝ путка. Тя вече беше достатъчно разебана и доктор Тодорова не усети никакъв дискомфорт от проникването. Този път момчето я работеше с адски бързи тласъци и ташаците му се удряха в дупето ѝ с шляпащ звук огласяйки стаята. Изпадналата в екстаз докторка стенеше силно и се опитваше да прави насрещни движения с таза си. С дясната си ръка Боби шляпваше шамарчета по задника ѝ, което предизвикваше свиване у тялото ѝ и допълнително удоволствие у него, а с лявата хвана косата ѝ и силно я дръпна назад. Привеждайки се леко напред, без да забавя ритъма и за секунда, започна да шепне вулгаризми в ухото ѝ и комплименти за тясното ѝ пиче. Жената усещаше, че вълните на нов оргазъм наближават и се приготви да му се отдаде изцяло, когато ненадейно, бясно чукащият я до момента младеж измъкна члена си от вагината ѝ с примляскващ звук. Доктор Тодорова изруга разочаровано, не успяла да свърши, но Боби я изправи и се опря плътно в гърба ѝ като надървения му хуй се триеше в дупето ѝ. Момчето улови циците ѝ и ги стисна силно, след което започна да ги масажира, стискайки ги равномерно и внимателно, като не спираше да обсипва врата ѝ с целувки. Скоро пусна гърдите ѝ и клекна зад нея. Погали я по дупето, след което започна да го обсипва с целувки, а накрая разтвори полукълбата на задника ѝ и провря езика си между тях. Облиза путката ѝ няколко пъти, след това за изненада на докторката настървено започна да ближе ануса ѝ. Тя изстена от удоволствие. Никой досега не я беше дарявал с орални ласки там, а усещането наистина беше много приятно. Момчето облизваше малката ѝ дупка, правеше кръгови движения с език около нея, опитваше да проникне и да я чука с езика си.
- Ооо... Дааа... Страхотно е! Продължавай! Ближи ме, така се целува задника на тъщата, оу… – доктор Тодорова стенеше, надигаше таза си и с ръце притискаше главата му към задника си.
Боби продължаваше да я ближе, като междувременно пъхна пръст в дупето ѝ. В главата му се въртеше една идея, която щеше да даде заслуженото на високомерната жена, за всичко което му беше причинила. Жената се смръщи леко, но не протестира. Анусът ѝ беше навлажнен обилно от слюнката му. Боби задвижи пръста си и започна буквално да я чука с него, след малко добави и втори, без да спира да работи с език. Доктор Тодорова извика от леката болка, която усети от проникването на пръстите му в девственото ѝ дупе, но веднага тя бе заместена от надигащата се вълна на удоволствие. Усещаше аналния си отвор горещ и вибриращ, а пръстите в него докосваха точки на наслада за които не бе подозирала! Вече стенеше силно и усукваше тялото си в желанието си да усети по-плътно галещите я отвътре пръсти. Изведнъж Боби спря, обърна я към себе си и я целуна, отново поставяйки ръка върху циците ѝ. Жената отвърна на целувката, но скоро момчето я избута леко назад и я положи да легне пак на леглото. Тя разтвори широко краката си и ги вдигна нагоре, защото помисли, че момчето иска да я ебе в тази поза. Той прокара език по цялата ѝ вагина, вкара два пръста в нея, след което ги извади и размаза соковете ѝ по задния ѝ отвор. Решил, че явно няма нужда от повече подготовка, Боби се изправи и опря надървения си до пръсване член в малката дупчица на ануса ѝ. Докторката първоначално помисли, че просто го намества погрешно в опит да ѝ го нацепи в путката и тръгна да му помогне, като го насочи с ръка, но момчето рязко натисна и проникна в тясното ѝ, девствено отверстие. Писъкът, който излезе от нея, накара стъклата на прозорците да вибрират.
- Ааааааа, болиииии! Какво правиш бе, идиот такъв? Извади го веднага оттам!!! Неееее… моля те, спри, ще ме разцепиш! Оооо, гъзът ми! Умирам, не мога да дишам! – викаше с пълен глас жената, а от очите ѝ потекоха сълзи.
Халката на ануса ѝ беше се опънала до скъсване, но главичката вече беше преодоляла съпротивата на сфинктера и сега се движеше в правото ѝ черво.
- Не се бой, няма да умреш тъщичке! След малко ще ти мине и ще видиш колко много ще ти хареса! Пък и какво е това пищене, човек би си помислил, че не си ебана досега! – изсмя се Боби.
- Ами там наистина не съм... Спри веднага! – изкрещя жената.
- Да, бе… сериозно ли? Ухаа, значи ще съм ти първия! Тъкмо ще ме запомниш за цял живот и ще размислиш над отвратителното си държание! Междудругото, и ти ще си ми първата, която опъвам отзад… ха-ха! – говореше Боби, докато нанизваше тясното ѝ дупе на кура си, гледайки я право в очите.
Кожата ѝ беше толкова гладка и мека, а бузите така добре закръглени! Момчето не се стърпя и здраво плесна с едната си ръка дупето ѝ, после с другата и увеличавайки силата на ударите продължи така, докато целият ѝ задник не почервеня. След всеки удар тялото на докторката потреперваше, гърлен вик на болка излизаше от устата ѝ, а анусът ѝ конвулсивно се свиваше, което изпълваше тялото на момчето с възбуда! Студена пот обливаше доктор Тодорова, краката ѝ трепереха, а в гъза ѝ сякаш вкарваха нажежен кол! Устата ѝ беше отворена, слюнките ѝ капеха, дишаше тежко. Никога не си бе представяла, че този келеш ще ѝ го набута в задника! А Боби, вече хванал я здраво за ханша, забиваше инструмента си в разтвореното ѝ до краен предел задно отверстие и ташаците му се блъскаха в дупето ѝ. После пусна талията ѝ, и пресягайки се с ръце сграбчи малките ѝ цици. При това движение проникна докрай в нея и на жената ѝ се стори, че главата му ще се покаже през устата ѝ!
- Ъъъъъъоооууу ! – нечленоразделен звук излезе от устата ѝ, а тялото ѝ се затресе в неконтролируем спазъм събрал в себе си жестока болка и... едно особено, зараждащо се перверзно удоволствие.
Усещането за огромната глава в дупето ѝ след преминаването на първоначалната болка започна да добива нови измерения. Слюнката му също беше свършила работата си и сега чепа на момчето се плъзгаше в разширилия се отвор с леко мляскане. Зърната на гърдите ѝ се бяха наострили като бутони и стискането им предизвикваше у нея вълни на възбуда.
- О, какво сладко тясно дупе имаш тъщичке, направо не е за разправяне! – каза той, докато я чукаше, потъвайки в тясното ѝ дупенце все повече и повече.
След още десетина тласъка, Боби наистина реши, че е прекалено тясна и ако не почине малко ще свърши преди нея. Спря да трамбова и извади хуя си от гъза на доктор Тодорова. Видя разширения ѝ до краен предел анал и членът му затрепери от възбуда, а тънка кафеникава струйка потече към срамните устни на жената.
- Ще запомниш кога са ти разпечатали ануса, курво! – изсмя се Боби и отново напъна халката ѝ, забравил за почивка!
Този път на докторката ѝ беше по-лесно да издържи на проникването, но за момент ѝ причерня пред очите. След първите 3-4 по-болезнени тласъка отново се появи онова чувство на перверзно удоволствие и влагалището ѝ започна да се изпълва с желание. Рецепторите около аналния ѝ отвор също реагираха на екстремното дразнение и тя бързо премина от болката към граничещо с екстаз удоволствие. Боби на свой ред премести ръката си от гърдите ѝ върху клитора ѝ и започна да го дразни и гали, като не спираше да ѝ го набива до топките все по-бързо и свирепо. Скоро болката ѝ съвсем изчезна и бе заменена с удоволствие, което се разрасна из цялото ѝ тяло и тя започна да стене вече от наслада:
- О, дааа... Ооо! Давай, чукай ме! Еби ме в гъза! Нали това искаше, скапано келешче! Дааа!
- Ах, ти, шибана курво! Харесва ти да те чукам в задника, нали? Ще те еба до скъсване! – изръмжа на свой ред Боби.
Той продължаваше с бясното темпо, както и с ласките върху клитора ѝ. Доктор Тодорова усещаше как поредният за деня оргазъм е близо и бурно стенеше. След малко тя свърши с писък, много по-мощно от предните пъти, а вълната на удоволствието сякаш я понесе в друго измерение, разтърсвайки здраво цялото ѝ тяло. Имаше чувството, че никога не е свършвала толкова силно и бурно. Действителността сякаш ѝ се губеше, усещаше нестихващите движения на младежа, който все така деформираше аналното ѝ отверстие, но самата тя се рееше някъде другаде, в неспираща наслада. Ненадейно момчето извика и я извади от сладкия ѝ унес:
- Ааа, свършвам! Ще ти напълня задника със сперма, курво! Искаш налииии, оууу… – само още няколко движения бяха достатъчни за момчето, за да почне да излива спермата си в тясното ѝ отверстие.
Гледаше я право в очите, сякаш показвайки ѝ колко напразни са били цялото ѝ високомерие и приказки. Сега “келешчето” я пълнеше с адамовия си нектар, а голото ѝ тяло все още потреперваше от утихващите спазми на оргазма ѝ.
- Уоуу! Страшно курве си, тъщичке! И как хубаво се ебеш! Де да беше толкова добра и иначе... – каза Боби поемайки си въздух.
- Пфу, мамка му... Това... Това не биваше да се случва! И не променя нищо, идиот такъв! Аз все още съм уважаваната д-р Джулия Тодорова, а ти си един жалък келеш и искам веднага да изчезнеш от дома ми! – с предишния заповеднически и високомерен тон викна докторката.
- И аз ти уважих всички дупки, тъщичке… ха-ха! А иначе всичко се променя, просто изчакай... – заяви спокойно Боби и сложи ръка върху голата ѝ гръд.
Като че ли и двамата бяха твърде изтощени, за да станат. Изведнъж вратата на стаята се отвори:
- Къде сте? Боби ми писа, че ще ме чака тук и... Какво по дяволите става тук?! Вие?! Не, не може! Аз... – съвсем изненадващо Марги влезе в стаята и видя възможно най-неочакваната гледка… майка ѝ и приятеля ѝ!
Как беше възможно... И защо?! Момичето започна неистово да крещи.
- Виж, миличка, аз... Не е така, както ти се струва и... – запелтечи д-р Тодорова.
- Не, Марги, точно това е! – решително я прекъсна Боби и продължи: - Знам, че едва ли някога ще ми простиш, но просто трябва да видиш и разбереш сега. И тази тук (момчето посочи към д-р Тодорова), и двете ѝ приятелки са шибани кучки, които направиха всичко възможно това между нас да се развали! Аз наистина те обичам, но сигурно не съм подходящ за момиче като теб. И все пак, знай какви са тези около теб! На теб, “скъпа” тъщичке, весел юбилей! – момчето обу дънките си набързо, целуна Марги по бузата и излезе.
Момичето стоеше в абсолютен шок, но щом д-р Тодорова опита да се приближи към нея, също изтича през вратата. Жената остана гола и сама в стаята. Дали опитвайки се да я защити, всъщност не прогони дъщеря си...

Телефонът иззвъня. Беше приятелката ѝ Нели Страхилова. Нормално. Все пак, утре тя имаше 50 годишен юбилей...

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 7 месеца

Този разказ изисква бистър ум, много свободно време за да се отдадеш на удоволствието от прочетеното. За това ще си го оставя за по-нататък, ще си налея чаша амброзия, ще чета и ще се радвам на изживяването на влюбения младеж с дамите. И както няколко пъти споменах, при желание на автора мога да го стимулирам финансово за следваща подобна поредица. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Fairy | преди 7 месеца

Milflover, отлично финтиране с психиките на героите! Силно възбуждащ текст. Откакто ми се прокрадна идеята какъв курткапан ще й приложи, пулсът ми тръгна все по- бързо нагоре. Браво! Перфектен си. И да ти смигна- помниш ли тук какви дебати се зародиха и как стана интересно в коментарите, а те виждам, че украсяваш и другия сайт, стори, пък там - мъртвило. Колкото и да сме различни, с дебати винаги си е по- забавно. И пак- поздравления за възбудителната борба! Отлична е!

Анонимен | преди 7 месеца

Директоре, наистина ли някои детайли не ти направиха впечатление? От стар познавач на българските еротични разкази очаквах повече. Д.Т.

Анонимен | преди 7 месеца

Очаквах с нетърпение продължение на тази поредица и както винаги, авторе, даваш на читателите и то щедро! Изключително много се насладих на тази част и не можех да се наситя на тази нова динамика. Ако в предишните две части нашият главен герой е притиснат от бедрата на две жени, то в тази той хвана жената в клопка. Заслужаваше си чакането, нямам търпение да видя още от този Борислав, на който така му симпатизирах в началото...Но и на другите герои нямаше как да не го направя. Някак самият разказ те поставя в трудно положение и да се чудиш коя теза подкрепяш — това всичко една игра ли е от страна на женската партия, или пък е точно обратното...Имаш моите адмирации, MILFlover! — Chérie.

Анонимен | преди 7 месеца

Страхотен разказ. Очаквам с голямо желание и нетърпение продължението.

Анонимен | преди 7 месеца

За всички, които толкова се превъзнасят по този плагиатски Франкенщайн, имам една задачка: от колко и кои други разкази е сглобен? Д.Т.

Fairy | преди 7 месеца

Бре! Ти да видиш! Аз съм за двойка.

Giv | преди 7 месеца

Използвани са части от "В час по Биология" публикуван в сайта Razgoneni.com като този "– Ааааааа,болиииии!! Неееее моля те спри, ще ме разцепиш! Оооо гъза ми!! Умирам, не мога да дишам! Господи ще умра!" и този "Халката на ануса и беше се опънала до скъсване, но главичката вече беше преодоляла съпротивата на сфинктера и сега се джижеше в правото и черво." Весела

Анонимен | преди 7 месеца

Охо, оберщабсфюрер от Гестапо се включи :). На мен ми е интересно дали сюжетът е оригинален или може да се намери нейде из Literotica? Д.Т.

Giv | преди 7 месеца

"Струваше ѝ се, че чепът му ще я разкъса и че пещеричката ѝ се разчеква до краен предел, за да го поеме.С" Откраднато от разказа "Да завършиш гимназия " част 2 публикуван в storybg на 27.11.2020 ДА ПРЖДЪЛЖАВАМ ЛИ? Весела

Giv | преди 7 месеца

"-Ой-ой-ой! Направо ме изплаши! А и какво друго? Крак ли? Или… ах ти малък перверзнико! Циник! Махай се оттук със заплахите си! – Крак, крак! Той хуят ми няма да стане на такава като теб! – Боби сам не повярва на думите си." Това е от разказа "Да завършиш гимназия" част1 пак публикуван в storybg.com на 09.11.2020. Ще спра, че изглежда злобна каквато всъщност и съм, но админа просто постави задача:)Весела

Анонимен | преди 7 месеца

Весела, не се сдържах :). Интересно, това пречи ли на читателите? Все още ли смятат разказа за толкова превъзходен? Наздраве с една бира! Д.Т.

Fairy | преди 7 месеца

Вес! Ти държиш в ума си всяко прочетено изречение ли и сега го извади от картотеката със съвсем леко претърсване по дата ли? Обожемой...Разчасти го тоя разказ. Пък аз и на сглобките се възхищавам, щото някой трябва също като Вес да ги е имал под ръка и да избере кое с кое да наснади? А може ли пак той да си е автор на изброените три разказа първоизточници? Кой седи зад псведонимите знаем ли?

Giv | преди 7 месеца

Наздраве Д.Т. от ОКОПИТЕ ми казват да продължавам така и така съм била гаднярка. За мен като автор не е ок. Пуснаха със сменено заглавие и без мое разрешение "КримиАНАЛНИ Хроники". Благодаря и за твоето съдействие и за кавалерството отношение на админа на storybg.com за това, че разказа беше свален. На мен не ми е ок. Ти сподели за "Анални игри" че ти е бил превърнат в гей разказ. Не е готско:( Весела

Giv | преди 7 месеца

Фейри не е страшна моята услужлива памет, а това, че съм два пъти по злопаметна;) Трите разказа които съм посочила са от анонимни автори. Оправям си работните задачи за утре и нямам време в момента да се потопя по- дълбоко и да направя една качествена дисекция на целия разказ. Обаче виж как ми отива оберщабсфюрер:) Гестаповица

Анонимен | преди 7 месеца

Не е един и същи автор, стилът е коренно различен в авторовите части. Д.Т.

Giv | преди 7 месеца

Имам да си пиша и речта за края на "Секс училище" , а любопитството ми сега ще ме побърка. От теб Д.Т. има ли нещо откраднато? Или само от анонимни автори. Весела

Анонимен | преди 7 месеца

Уважаеми Д.Т., изобщо не изучавам детайли и изкази на автори в задълбочени анализи. Както съм писал и споменавал до втръсване, влизам в този сайт и др. подобни да си направя удоволствието. Прочитам ако ме кефи-кефи, ако не ме кефи от тук от там, пиша коментар и продължавам. Преди месец видях един мой коментар под един разказ от преди почти 10г., разказа го прочетохи изобщо не ми направи впечатление,че съм го чел докато не си видях коментара. На възраст съм, не съм като преди 10г. Простете невежеството ми, но не се вживявам много, много. Ако ми допадне сюжета се кефя, и отчасти речника. Напълно е възможно да има съвпадения, все пак се пеше по една и съща тема СЕКСА, като, че ли няма кой знае колко възможни варианти за нови измислени фрази и думи. Пише се история и накрая всичко се завърта около описването на анатомичните отвори и израстаци на жената и мъжа и как тези израстъци и отвори се кофигурират. За това аз ви наричам майстори на перото или ЛАФМАЙСТОРИ, едни исъщи думи наредени по различен начин за да звучат интересно. Но никой няма как да измисли сюжетите както го правиш ти, никой не може да измисли лисицата и знахарката на Феюша, никой не може да измисли държанието на тези три кобри и ебача им в тази поредица. Някой плагиатствал, ами радвайте се, копират добрите, никой не копира лошите. Един потребител ми беше изплагиатствал валидацията и го прави почти година и кво, мина време и се изгуби. Само оригиналите са устойчиви. Вие ще напешете нови разкази, а плагиатът за да напише нещо пак трябва пак да копира. Постете ми още веднъж невежеството на мен селянчето, но аз така ги виждам нещата. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Fairy | преди 7 месеца

Бахе, дай да ти стисна израстъка! :)))

Анонимен | преди 7 месеца

Добре, ама с нещо с което не си стискала други израстъци. А бъди оригинал, не повтаряй изтрити клишета и заучени фрази. Докажи, че можеш. Накарай ме да хвана първя полет за швабската столица, да ям вюрстове и да ме брули вятара германски. Накарай ме с твоята оригиналност да им откажа на мацките за утрешния приятен войяж и да тегля една на сделката която ще направя при нотариуската преди това. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 7 месеца

Между другото единственото нещо което ме подразни в разказ и от предните части включително е използването на " ХАХА", нещо много ми простее. Не знам как да бъде избегнаго, но съм сигурен, че има начин. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Fairy | преди 7 месеца

Шефче, чуй ме сега, миличък! Ти си далновиден,отличен играч и прозорлив. Няма да се делиш от акъла си. Сделката, си я обмислял, решил, тури си я ред. Воаяжът си го изживей с пеещо леко сърце. Пък аз ще ти напиша нещо твое. Ще го имаш, щот тъ лю*** , чей да не казвам голяма дума, ама другарче си, де. Застана рамо до рамо, когат ме изстъпаниха за разстрел. Тааа, нидей съ зори. Гледай си кефа. Само ще добавя към него. Срок не ти давам. Но ще е скоро. :)) Тъй добре ли е? :)) Кака

Анонимен | преди 7 месеца

Ти прояви желание аз ти отговорих. Аз женско МЕНГЕМЕ не си търся за израстъците, менгемета има всякакви на всякъде. За душата ми си търся менгеме, като ме погледне и нищо друго да няма смисъл. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Fairy | преди 7 месеца

Ехаааа! С едното ми ръкостискане, какви красиви думи нареди Бахето! :)) Впечатлена съм, Из!

Анонимен | преди 7 месеца

Кукумявке, нали щеше да спеш преди 40 мин. какво правиш пак тука. Марш в леглото, след 5(пет) минути искам да те видя в леглото! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 7 месеца

спеш - спиш

Анонимен | преди 6 месеца

Директоре, много благодаря за този дълъг коментар, страхотен е. Има логика, най-малкото от гледна точка на чичтателя. Всички ние използваме подобни и дори едни и същи фрази, за да описваме анатомичната (съществената) част от разказите. Няма нищо лошо и в заемането на определен елемент. Копи-пейст обаче не е правилно. Та нали за едната слава пишем, ако и това ни отнемат - заеби! Интересно ми е, дали сюжетът е оригинален. моята препоръка към автора е, да се опита да напише следващата част със собствени сили. Д.Т.

Анонимен | преди 6 месеца

Д.Т. Сюжета ми харесва. Хареса ми, че агънцето изръмжа и захапа тъщата. Подкрепям Директора, съгласен съм и с тебе по въпроса за "копи пейст". Всъщност очаквах на партито да ги шиба и трите, ама не е късно ... О-75

Анонимен | преди 6 месеца

Ще има част 4 нали? Не може да не знаем какво ще стане с влюбените. Скорпион

Giv | преди 6 месеца

По повод ситуацията с разказа https://youtu.be/k-af1kIQ0x4?si=cylokBhJfUN2KSB2 . Весела

Анонимен | преди 6 месеца

Скорпион.... пречупено през моятя призма...за любовта на двамата влюбени. На партито момъкът ги обслужва и трите. Влиза внезапно щерката , ама като Giv - ядосана, шут във вратата и запасан пенис колан с голям чеп. Притичва се на помощ на любимия и подкарват дъртите брантии на шиш :)))) Хепи енд подходящ за сайта! ха-ха-ха

Анонимен | преди 6 месеца

Коментара за хепи енда е моя ! Онзи75

MILFlover18 | преди 6 месеца

Дядо Торбалане, имам едно въпрос че, не че ще отговориш или реално има смисъл да го правиш... Ако беше си направил елементарният труд да погледнеш в другият сайт (story) щеше да видиш, че аз съм автора на поредицата "Да завършиш гимназия" от която, уж съм плагиатствал. Как да си сигурен в това? Виж никнейма на автора стоящ зад разказите там, виж и че със същия никнейм съм публикувал и първата част на тази поредица в същия сайт там. Тоест, ако съм взаимствал част от друг свой разказ, който дори не съм публикувал тук, за този съм извършил плагиатство? Или иначе казано съм плагиатствал от самия себе си хаха? Обещавам да заведа дело срещу самия себе си за нарушени авторски права :) Пожелавам ти успех в търсенето на това дали сюжетът е оригинален, там ще ти е трудно дори авто"плагиатство" да откриеш, но пробвай... Чао от мен.

Анонимен | преди 6 месеца

MILFlover18, дори да приемем, че си автор на другата поредица, какво ще кажеш за "В час по биология"? Впрочем копирането дори от себе си не е етично спрямо читателите. И не ми отговаряш за сюжета. Ако мислиш, че сега ще ти посветя няколко часа, за да изровя още евентуални "заемки", просто се надценяваш. Д.Т.

Анонимен | преди 6 месеца

Дядо Торбалане, какво ще рече "дори да приемем, че си автор на другата поредица"? Твърде лесно проверимо и очевидно е, че съм. Отнема само минутка да се погледне никнейма на автора под разказите от поредицата в стори и след това да се види, че от същия профил/ автор/ никнейм или както искаш го наречи е публикувана първа част от "Гимназистът и юбилеят на приятелките". По-ясно доказателство едва ли може да има и ако не можеш да го разбереш, май надценявам не себе си, а теб. Твърдението, че преписвам от себе си е абсолютен оксиморон, не мислиш ли? Не считам, че всеки четящ този сайт, трябва да чете и другия, поради което не виждам нищо неетично в използването на дадена кратка заемка от свой разказ там в свой разказ тук, още повече че сюжетът и въобще всичко останало е различно. Неетично би било да бях публикувал целият разказ или поредица оттам тук - неетично спрямо читателите, и спрямо сайтовете. В случая такова нещо няма. За сюжетът и за други заемки - не искам да ми отделяш време, но ЕТИЧНО би било преди да хвърляш обвинения в плагиатство да имаш нещо черно бяло, доказващо го. Аз на 100 % ти гарантирам, че сюжетът е оригинален, напълно оригинален. И че в сюжетно отношение няма дори "автоплагиатство" (пак оксиморон :)) Можеш ли да докажеш обвинението си? Не... Но презумпцията за невинност явно не важи. Е, защо публикува разказа тогава изобщо? Как да е, май бях дублирал предния си коментар за което се извинявам. Един вид пак преписах от себе си по навик хаха

Анонимен | преди 6 месеца

Отговарям поред. 1. Защо използвам условната форма "да приемем"? Защото сме в интернет, сигурно няма. 2. Защо копирането на собствения ти текст в две различни произведения е неетично? Защото мамиш читателите. Предлагаш им два разказа, с различни заглавия, но с едно и също съществено съдържание. Да не се лъжем, същественото в нашия жанр е ебането. Сега си представи, че написваш две книги, едната я издава "Сиела", а другата "Бард". Читателите купуват и двете, само за да открият, че половината съдържание е едно и също. Ако все още не разбираш значението на термина "етика", не мога да помогна. 3. Няма нищо неетично един и същи разказ да бъде публикуван и тук, и там. Нито една от страниците не претендира за ексклузивност. 4. Неетично ли е да те обвинявам в плагиатство за сюжета? Не. "В час по биология" е един от антологичните разкази на българската еротика. Изплагиатствал си го и в това няма и микрон съмнение. Постъпката ти е изключително недостойна. Това ми дава основание да се съмнявам и в плагиатство за всичко останало. Забележи, съмнявам се, не те обвинявам, а те питам. Ти не отговаряш, а увърташ. Ако сюжетът е лично твой, поздравления. Имаш заложби. Не ги пропилявай с недостойни постъпки. Д.Т.

Анонимен | преди 6 месеца

Явно пак трябва да взема отношение, прекратете безсмисления спор и не отегчавайте аудиторията. Д.Т. разбирам раздразнението ти, но не прави добро впечатление. Пускай разказите му и ако има неща то самите читатели ще го отбележат, най-лошо е когато няма кой да те оцени. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 6 месеца

Директоре, аз също съм читател. Реагирам в ролята си на такъв, без да използвам властта си. Харесах поредицата, като сюжет е определено крачка напред в сравнение с "Да завършиш гимназия". И както си чета, с интерес и удоволствие, попадам на изречение от "В час по биология". Виждам, че за някои от вас това не е проблем. За мен е огромен проблем. Давам на автора така необходимата обратна връзка. Сигурен съм, че може да се справи много по-добре без подобни хитрувания. Представи си, имам над 200 еротични текста, да започна да пиша само сюжети и да пришивам сексуалните сцени, сменьйки имената. Ще имате по 1 разказ от мен на всеки 2 дена :). Д.Т.