Обещание

30.09.2023 | IzkuKurigal

Другарката Димитрова изпитваше ученик, а в това време Боян бе забелязал, че Боряна – момичето до него на чина, под тънката блузка без ръкави, е без сутиен. Ужким поглеждаше през прозореца, но се опитваше да види цица “презръкавно”. Едва успяваше наполовина, но звънецът би.
- Деца! – провикна се учителката им по руски език и тяхна класна. - Имахте достатъчно време да научите песента за състезанието по маршируване. В три следобед се събираме на стадиона и почваме да репетираме.
- Ееееее… – масово се чу откъм класа, макар и не много силно.
Всички наведени прибираха учебници и тетрадки в чантите си, когато Боряна леко се доближи до ухото на Боян и му прошепна:
- Ако ми дадеш два лева ще ти ги покажа.
Два лева!? Боян я гледаше зяпнал, докато тя му се усмихваше. Та това бяха почти всичките му пари за закуски за седмицата! Но пък щеше да види цици!

Изведнъж тя избухна в смях и се затича да настигне дружките си. Изшушука им нещо, всички погледнаха към Боян и силно се засмяха. Гимназистът заби поглед в пода, молейки го да се разтвори и да го погълне.

***

- Димитрова! Ъ, Янке, почакай!
Учителката се обърна и изчака тичащият зад нея колега – учителят по история, другарят Тодоров.
- Тодо… – тя се огледа, за да се убеди, че няма никой около тях. - Живко, закъснявам за репетиция.
- Знам. – той я гледаше в очите. - Пожелавам ти успех в състезанието!
- Благодаря! – усмихна се тя. - Трябва да вървя!
- Янке, кога… ще можем да се видим насаме?
- Живко, знаеш, че не е редно! Все още съм в развод. А и не можеш да го причиниш на болната си жена.
- Тъпа артистка! – удари юмрук в длан той. - Преструва се, защото я мързи да работи!
- Въпреки това…
- Ще се разведа! Ще видиш!
- Жив…
Той обхвана с ръце лицето ѝ и я целуна продължително. Тя омекна в ръцете му. С мъка отлепиха устни. Чувствата им не бяха тайна един за друг, но и двамата бяха партийци и нямаха нужда от скандали. Живко я гледаше в очите с ръце на рамената ѝ.
- Ще се разведа! – ѝ каза и хукна.
Янка поседна малко. Краката ѝ трепереха. Стискаше чантата в скута си с ръце – това бе единствената ѝ опора в момента. След малко се надигна и се отправи към автобусната спирка.

***

Почти всички бяха навреме на стадиона. Някои бяха дошли с колелета, други с автобус, трети пеш… Обичайно и момчета, и момичета се деляха на групички.

Изведнъж шест-седем момчета издърпаха Боряна от една момичешка група. Тя, разбрала намеренията им, се сви, прикривайки с две ръце гърдите си и сви крака, колкото е възможно. Едни през други момчешки ръце обхождаха тялото ѝ.
- Айде бе! И аз искам да я цомбя! – оплака се един от опипващите.
Боряна плахо отправяше молещ поглед наоколо. Момичетата се свиха в обща група и наблюдаваха сцената безгласно. Останалите момчета се преструваха, че не виждат какво се случва, а Боян дори си помисли: “Така ти се пада, като дразниш!”. В следващия момент силно се засрами от мислите си. Бесен, повече на себе си, отколкото на тях, със свити юмруци тръгна към Боряна.
- ПУСНЕТЕ Я ВЕДНАГА!
Те я пуснаха… и започнаха да го бият. Макар и най-висок в класа, той беше слаб и не можеше да се бие.
- Не го удряйте в лицето! – каза някой от биещите го. - Другарката Димитрова ще забележи.
Минута по-късно някой полугласно каза:
- Другарката идва! Другарката идва!
Всички се разпръснаха. Боян се надигна и започна да се изтупва.
- Какво става тук?
Класната им гледаше изпитателно всички, но най-вече Боян.
- Нищо. – излъга той. - Спънах се и паднах.
Тя знаеше, че той лъже, но също така знаеше, че нямаше да издаде нищо.

Подреди ги в строй, обясни им правилата – първа редица се равняват по десния от него, а всеки в следваща редица се равнява по десния и този пред него.

Репетицията вървеше зле. Гимназистите не можеха, а и не искаха да се стараят. Знаеха, че класът с внука на директора ще победи. Въпреки нежеланието им, Димитрова се стараеше да ги учи.
- Бояне, по-бавно, моля те! Правиш големи крачки и последната редица не маршируват, а подтичват! Иване, това не е разходка, а маршируване! Петя, не ти чувам гласа! Петьо, ако следващият път не знаеш текста, ще ти пиша по двойка за всеки ред! Мария, престани да се блъскаш и да се спъваш в Миро…
Първата репетиция беше катастрофа.

На следващият ден Боряна чакаше сутринта пред дома на Боян. Той се изненада, че я видя.
- Благодаря ти за вчера! – каза тя. - Добре ли си?
Боян кимна. Боряна се надигна на пръсти и го целуна по бузата. Момчето кавалерски ѝ взе чантата и тръгнаха към училище. Един завой преди него Боряна спря и помоли съученика си да си затвори очите. След като той го направи, тя отново се надигна и го целуна този път по устните за кратко, след което тръгна към училището. Боян премигна няколко пъти и я настигна.
- Борянче…
- Не казвай нищо, Бобо! Заслужаваш го!
- Бобо? – ухили се момчето. - Аз да не съм клоун?
- Не си клоун… но си Бобо.
Тя толкова пленително се усмихна, че младежът не се усети че казва:
- Имаш най-страхотната усмивка на света!

***

На следващата седмица Живко догони в коридорите на училището колежката си Димитрова и ѝ показа молбата си за развод. Успя да си открадне дълга целувка, за което Янка нямаше нищо против. Срещите им почнаха да стават все по-чести и все по-продължителни… и все по-опасни, защото все бяха в училището.

Боян и Боряна също бяха често заедно, но далеч по-явно. Дори подигравките на съучениците им не ги притесняваха много.

Репетициите пък вървяха тегаво. Технически гимназистите на Янка Димитрова пееха и маршируваха перфектно, но без никакво чувство. А класната ръководителка и учителка по руски език, искаше да натрие носа на директора Йорданов.

***

Дойде и денят на състезанието по маршируване за гимназисти. Както се очакваше имаха гости от Съветския съюз от побратимения им град. Димитрова се загледа в трибуната и се усмихна – побратименият им съветски град бе един от най-пострадалите по време на Втората световна война и сред публиката имаше немалко ветерани, както очакваше. Всички класове предпочитаха да се изявят в началото, защото към края никой нямаше да гледа внимателно и никой нямаше да дава високи оценки, защото вече от оценяващата комисия щяха да са се преситили и започнали да скучаят. Димитрова настоя да е последна, а останалите теглиха жребий. Съвсем без изненади почти всички се явиха с “Тих бял Дунав”, а три паралелки – с “Край Босфора”.

Към края в публиката и в трибуната всички си говореха и никой не следеше вече състезанието. Дойде и техния ред. Класната им застана пред строя и каза:
- Момичета и момчета, деца мои! Забравете конкурса! Нека загубим с чест! Единственото, което искам от вас, не е да изпеете песента, а да я съпреживеете!
Тя се върна в публиката. Сред класа протече кратко шушукане. Дадоха тон за песен и строят тръгна с гръм:
- Вставай, страна огромная! Вставай на смертный бой! С фашистской силой тёмною. С проклятою ордой!
Публиката онемя. Всички отправиха поглед към класа на Димитрова. Редиците им бяха като по конец. Гласовете им твърди и гръмки цепеха гробовната тишина:
- Пусть ярость благородная! Вскипает, как волна идёт война народная…
Всички гости от СССР вече бяха на крака. Класът на Димитрова наближаваше трибуната, когато гласовете им вече трептяха във всяко тяло в публиката:
- Не смеют крылья чёрные над Родиной летать! Поля её просторные не смеет враг топтать!
Тежки мъжки сълзи капеха по безупречните униформи и мокреха окичените с по много медали гърди. Никой не смееше да мръдне, за да не развали магията. Класът започна да се отдалечава, но гласът му все още разкъсваше душите на публиката:
- Гнилой фашистской нечисти загоним пулю в лоб…
Някои от ветераните седнаха, наведоха глави и закриха лицата си с длани. Раменете им се тресяха. Повечето от техните бойни другари все още стърчаха прави с гордо вдигнати глави и не криеха сълзите си. Когато класът, все така живеещ в песента, пееше припева, докато се отдалечаваха, вече никой не го чуваше. Публиката беше избухнала в бурни аплодисменти нестихващи с минути. Скъпите съветски гости дълго прегръщаха и целуваха другарката Димитрова, а по-късно и ошашавените гимназисти, неочаквали този фурор.

Беше минал близо час, когато най-после журито гласува за последното изпълнение – абсолютен максимум! Бяха победили класа на внука на директора!!! В свръх емоция класната също прегръщаше класа си и им шепнеше:
- Обичам ви, деца мои! Молодци!

***

Един следобед Димитрова – учителката по руски език, остана да проверява контролни, за да не ги носи у дома си. Когато най-после приключи уморено се протегна. Няколко стави изпукаха и тя изохка. Пораздвижи се – крака, ръце, врат… Погледна часовника си – минаваше шест часа! Взе си чантата и излезе през вратата. Сблъска се с колегата си Живко Тодоров и изпищя уплашено. Той наведе глава гузно:
- Извинявай!
- Няма нищо! – смотолеви все още успокояващата се жена. - Защо ме чакаш?
- Жигулата ми е отвън. Отвличам те на ресторант в окръжния град. Този път не приемам “не” за отговор!
- А ако ме види някой, докато се качвам в колата ти?
- Янке! Луд съм по теб!
- Знам, Живко. Аз също по теб!
Ръката на учителката се вкопчи в ревера на мъжа и го издърпа в стаята. Едва влезли се зацелуваха. “Какво ми става!” чудеше се Янка, докогато събличаше и захвърляше сакото и ризата на възлюбения си. Галеше и ровеше в косматите мъжки гърди. Погледна с усмивка в светлосините му като на безкрайното небе очи и след това насочи погледа си към своята гръд. Той също погледна натам. Посегна с леко потреперващи пръсти зад колежката си и свали ципа на роклята ѝ, след което постави дрехата на стола. Живко награби гърдите ѝ в сутиена и започна да ги мачка. Жената в това време го разкопча. Колегата ѝ премахна досадното парче плат от пътя си и се загледа в сравнително едрата ѝ гръд. Янка, въпреки че бе прехвърлила 30-те си години, нямаше деца и гърдите ѝ бяха все още стегнати. Колегата ѝ ги обхвана и започна да ги гали и намачква. Веднага стана на камък между краката си. Колежката му беше с най-големите гърди в училището и всички мъже точеха лиги по нея, а сега те бяха в неговите ръце! Притискаше ги все по-силно и по-силно, докато Янка изохка:
- По-леко, моля те!
Тази гръд с тъмно розови ареоли и твърди зърна, просто бяха създадени за нежни ласки. Живко ги притисна една в друга леко и заби главата си там. Колежката му леко потрепери от драскането на наболата му брада. Той започна да целува гърдите, като не пропусна и зърната ѝ. Засмукваше ги силно или ги опъваше със стиснати устни. Димитрова призна пред себе си, че това ѝ харесва.

Позадоволил лакомията си, мъжът се изправи и колежката му използва момента да разкопчае и събуе панталона на колегата си, заедно със слиповете му. Погали твърдата му пръчка и той изстена от приятното усещане. Имаше чувството, че ще свърши за секунди, затова отстрани ръката ѝ от там. Вкара нетърпеливо ръката си в бикините ѝ. Интимното ѝ окосмяване му подейства още по-разпалващо. Той “почесваше” известно време тази секретна зона и когато тя разтвори крака, за да го улесни, той плъзна пръсти по-надолу. Леко грубо галеше и понамачкваше срамните ѝ устни. Янка прехапа устни и изпусна стон през носа си. И двамата се чувстваха леко виновни. В социалистическото общество сексът беше мръсно нещо. Но това не значеше, че те двамата нямаше да му се насладят. Живко усети влагата ѝ и средният му пръст потъна леко навътре. Колежката му изпъшка и се вкопчи в него. Върхът на мъжкия пръст се заигра с тази толкова деликатна зона на женското тяло. Пръстът направи няколко движения нагоре-надолу, няколко кръгови движения, влезе и излезе до около половината си…

Нетърпеливостта на учителя по история взе връх. Той положи женското тяло върху бюрото, събу фината памучна тъкан, покриваща най-горещото ѝ място и се загледа в малкото “храстче”, криещо тази така желана територия. Изправи се, завъртя възлюбената си на напреки на бюрото, така че главата ѝ увисна свободна от другата страна, и за миг се загледа в тази част от женската анатомия, толкова влудяваща мъжете… без да изглежда красиво. Главичката на отчаяно надървения му член вече се триеше в гостоприемно разтворената путка. Стоновете на жената подсказваха, че тя също го иска… и Живко я превзе! Нахлу с безкомпромисността на капиталистическа армия в беззащитна държава извън Варшавския договор. Дълъг дълбок стон от вдън белия дроб на учителката одобри инвазията. Живко започна да лашка като японско земетресение. Вдигна краката ѝ и започна да я ебе като за последно. Тресящите ѝ се цомби не само не му помагаха, но още повече го караха да приключи бързо този сладък танц за влюбени. Не му се искаше и не можеше да спре това пресладко действие да я обладава. Утробата ѝ жадно го поглъщаше и двамата се наслаждаваха на потопа от удоволствие, което ги превземаше. Янка се протегна, взе ръцете на Живко и ги положи върху гърдите си. Сключи крака на кръста му, но се остави на неговото темпо. Той стисна болезнено гърдите ѝ и още по-диво с таза си блъскаше комунистическата ѝ путка. За негово съжаление (а най-вероятно и за нейно скоро) чувстваше че скоро ще свърши и не можеше да си наложи да се удържи. “Прости ми, скъпа!” помисли си той усещайки наближаването на края на любовния им акт.

Изведнъж вратата се отвори с трясък!
- Я виж ти какво си имаме тук!
В класната стая влезе директорът – другарят Йорданов. Двамата любовници се вцепениха.
- Продължавайте, продължавайте! – насърчи ги той. - Кой съм аз, че да заставам на пътя на любовта?
Двамата не смееха да мръднат, докато директорът бавно се приближаваше към тях. С ехидната усмивка на вечният победител той застана до главата на учителката по руски език. Не можеше да ѝ прости, че отне победата на класа на внука му и това пролича в гласа му:
- Жалко, че трябва да ви докладвам за аморално поведение. А това със сигурност ще доведе до изключване от Партията.
- Другарю директор… – гласът на Живко трепереше и едва излизаше от пресъхналата му уста. - Моля Ви…
Директорът повдигна вежди, докато гледаше към учителя и разкопчаваше копчетата на панталона си.
- Какво ме молите, другарю Тодоров?
Без да дочака отговор погали лицето на колежката им. Не дочака отговор и продължи:
- Разбира се, аз съм разумен човек и мога да ви вляза в положението. Какво мислите по въпроса, другарко Димитрова?
Вече извадил члена си през дюкяна на панталона го потърка по лицето на учителката. Тя изви погнусено глава настрани.
- Димитрова, предпочитате да работите като чистачка ли? Хайде отворете хубавата си устичка и Партията ще оцени Вашият принос за светлото бъдеще на един партиен член!
Той грубо се изсмя на шегата си. Пенисът на Тодоров вече беше като стафида. Чувстваше се длъжен да защити възлюбената си, но се беше вцепенил и физически, и психически. Другарят Йорданов, на пръв поглед нежно, но с жест нетърпящ отказ, отвори устата на учителката и постави полумекия си хуй вътре. Живко стисна юмруци. “Майната ѝ на работата! Ще го размажа!” помисли си той, но Янка го усети и обхвана юмруците му, нежно ги разтвори и положи дланите му да я галят по бедрата. Той я разбра – тя искаше от него да намали неизбежното ѝ унижение.

Йорданов се беше концентрирал в това да вкарва втвърдяващия му се член в безпомощната уста. Димитрова примирено го пое. Напълно егоистично от позицията на силата директорът я ебеше в устата. Пъшкаше шумно, обиждаше я и се кикотеше, докато я гледаше как се дави и сълзи от безсилие течаха по лицето ѝ.

Неусетно Живко започна наново да се възбужда. Нещо в нейното безсилие разпалваше желанието му към нея. Янка усети това и опита да придърпа възлюбения към себе си. Той отново проникна в нея и започна да се движи сравнително бързо. Гърдите ѝ се люлееха омагьосващо. Директорът посегна към тях, но другият мъж го изпревари и ги награби. Мачкаше ги диво и не позволяваше на другия да ги докосне. Понякога поставяше зърната ѝ между палците и показалците си, без да отделя дланите си от Янкиния бюст, и ги потриваше, стискаше и ги опъваше леко. Йорданов погледна ядно към колегата си:
- Дръпни се! Искам и аз да изчукам тази мръсница!
- Не! – Тодоров отговори кратко и твърдо.
Димитрова хвана задника на шефа си и започна да го натиска бързо към устата си. Живко повдигна краката на колежката си и започна диво да я чука. Погледите между двамата мъже бяха крайно красноречиви. Директорът не издържа повече и започна да се празни, а учителката едва беше успяла да извади хуя му от устата си. Учителят направи още няколко твърди тласъка и в последния момент го извади и започна да облива корема на възлюбената си.

Живко помогна на Янка да се изправи и я прегърна защитно и успокоително. Директорът беше бесен:
- Не съм свършил с вас двамата! Утре след работно време ви искам в кабинета си да обсъдим ситуацията!
Излезе и тресна силно вратата. Янка се разплака силно на рамото на любовника си, а той в мислите си се заканваше да убие шефа си.

***

Вече трети ден учениците имаха свободни часове по руски език. Другарката Димитрова беше болничен по неясни причини. Боряна и Боян използваха свободния час като се криеха в някой ъгъл на училищния двор сред храстите, говореха си и се целуваха. Този път момичето взе момчешките ръце и положи дланите им върху роклята си, там където ѝ бяха гърдите. Боян инстинктивно се опита да отдръпне ръцете си, но тя ги задържа.
- Погали ги! – насърчи го тя.
Момчето като че ли се поколеба, но го направи. Имаше усещането, че въздухът не му достига. Беше му се изпълнила една от мечтите! Едно прекрасно сбъдване на красива мечта! Тя отново беше без сутиен и само тънкия плат на роклята беше между ръцете му и младите твърди гърди. Усети втвърдяващите се връхчета.
- Разкопчай ме! – насърчи го отново тя.
Боян погледна няколкото копчета отпред и плахо започна да ги разкопчава. Когато стигна до коланчето, разкри гърдите ѝ и затаи дъх – това бе най-прекрасната гледка на света! Галенето им на голо беше феноменално! Толкова нежни и топли! И тия твърди връхчета изглеждаха толкова апетитно! Гимназистката притваряше очи от приятното докосване. Като в транс Боян се приближи и ги целуна. Боряна кратко измърка:
- Ммм, Бобо! Изяж ги!
Той буквално обсипваше с целувки целите ѝ гърди, но от време на време се позадържаше на зърната и дори леко ги засмукваше. Не разбраха как ръцете му попаднаха на дупето ѝ под полата и го замачкаха около и малко под гащите ѝ. Най-щастливите момче и момиче на света. Или поне те така се чувстваха.

По едно време силно задъхана ученичката отблъсна леко съученика си:
- Бобо, не мога да ти позволя повече! Съжалявам! Но можем да се самозадоволим един срещу друг. Ще е почти като… нали се сещаш?
- Д-добре… – несигурно се съгласи момчето.
Боряна събу памучните си гащички, легна по гръб, разтвори крака и откри най-съкровеното си. Боян на колене със смъкнати панталони и слипове, жестоко втвърден, гледаше като хипнотизиран малкото островче от тъмни косми. Приятелката му погали това нежно място, разтвори леко срамните си устни и разкри пред него влажната си розова вътрешност. Върхът на пръста ѝ си поигра с тръпнещият от възбуда отвор на путето ѝ. Прехапала устна дишаше през носа си. Плъзна пръстче нагоре и погали клитора си. Дълъг сладострастен стон. Боян не издържа на гледката и много близо встрани до нея започна да движи ръката си по твърдия до болка хуй. Другата му ръка галеше Боряна по корема или гърдите, но по-активната беснееше за една жестока чекия. Боряна също бързаше. Двамата ту поглеждаха към действията на другия, ту притваряха очи от кеф.

Във внезапен прилив на смелост Боян положи незаетата с кура му ръка върху най-нежното ѝ място – рошавото коте. Той го погали. Толкова горещо, толкова вълшебно усещане… Отначало Боряна се сепна, но после хвана ръката му и насочи единия му пръст по магичната перличка. Гимназистът внимателно галеше това свръхчувствително място и се наслаждаваше на това, което пораждаше у приятелката си. Тя от своя страна отстрани ръката му от неговия член и се зае да имитира с нейната неговите движения. Двамата се наслаждаваха на ласките на чуждата ръка и не чуха приближаващите стъпки, но ги сепна строг глас:
- Какво, по дяволите, става тук?
Двамата с ужас разбраха, че самият директор ги беше хванал. Умиращи от срам наведоха глави и се опитваха да прикрият голотиите си.
- Какъв е този разврат? Какво е това безобразие? Това училище ли е или бардак?
Двамата не смееха да мигнат.
- Вас питам! Онемяхте ли?
Боян и Боряна бяха се вцепенили дори в мислите си. Ами сега?
- Утре след часовете вие двамата с родителите си в моя кабинет! Ясно ли е?
Двамата кимнаха.
- До тогава ще измисля в кое ТВУ да ви изпратя.
- Другарю директор… – намери сили да продума момчето. - Не наказвайте Боряна, аз съм виновен.
Директорът се изсмя.
- Ще си помисля. Хайде изчезвай… кавалерче! – той отново се изсмя и направи знак с ръка към момчето да си тръгва. - Махай се преди да съм те ошамарил! А аз тук… ще си поприказвам малко с… как беше? Боряна? Да, с Боряна ще си поговорим!
Двамата гимназисти се спогледаха уплашени. Йорданов замахна към Боян, но той се извъртя и побягна. Директорът клекна до момичето и ѝ се усмихна:
- Виж какво, моето момиче. Ще е жалко тази красота да отиде в ТВУ при циганчетата и хулиганите…
Той я погали по бузата, но тя си извъртя главата.
- Искам да кажа, че можем да измислим нещо… ако си послушна.
Той застана на колене, разкопча панталона си, извади си кура и положи нейната ръка върху него.
- Ако се погрижиш за директора си, ще забравя твоето участие в случката с… това момче.
- Ами той? – плахо попита тя.
- За него ТВУ-то!
- НЕ!
- Няма “Не”! Или само той, или и двамата!
- Тогава и двам…
Директорът ѝ запуши устата.
- Глупачка! Да не мислиш, че ще бъдете на едно и също място?
Докато едната му ръка затискаше устата на гимназистката, другата се плъзна в пазвата ѝ и напипа гърдите ѝ.
- Охх, младото си е младо…
Момичето опита да протестира, но директорът беше запушил устата ѝ силно.
- Действай с ръката по хуя ми! Колкото по-скоро приключиш, толкова по-рано ще се отървеш!
Тя започна плахо да движи ръката си, а той грубо стискаше гърдите ѝ. Тя скимтеше и плачеше от болка и унижение. Той отново я подкани да побърза, след което награби ученическото путе и силно го стисна. Боряна се опита да извика, но не можеше.
- Тихо, курвенце!
Замисли се за момент, след което, без да отпушва устата ѝ, застана между краката ѝ.
- Щом не щеш с добро…
Подготви се да легне върху момичето, но тя бясно започна да се дърпа. Риташе с крака и махаше диво с ръце. Опитваше се да крещи: “НЕЕЕЕ! НЕЕЕЕ!”, но нищо подобно не излизаше. Директорът за миг се замисли и се спря.
- Да не би… да си девствена?
Момичето потвърди с глава.
- Глупости! Лъжеш!
Момичето отрече с глава. Директорът изруга. Беше стигнал твърде далече, за да спре. Със свободната си ръка бръкна в ученическата чанта на Боряна, скъса няколко листа от някаква тетрадка и ги напъха в устата ѝ. Обърна я по корем, след което надигна дупето ѝ, докато тя се подпря на колене, надигна полата ѝ и започна да плюе по ануса ѝ, като от време на време потъркваше хуя си по стегнатия пръстен. Ученичката като че ли не разбра какво се случва, докато директорът не натисна навътре. Тя опита да изкрещи, но натъпканата хартия в устата ѝ и едната ръка на директора попречиха да се чуе протеста ѝ. Мъжът продължи да плюнчи и да се опитва да преодолее момичешкия анус.
- Отпусни се, дяволите да те вземат! – изруга той и посегна да я удари.
В следващия момент няколко ръце го повдигнаха и го тръшнаха по очи на земята. Преди да се усети белезници щракнаха на китките му зад гърба. Милиционерите го отведоха, а един от тях каза на Боряна, че на следващия ден трябва да отиде с родителите си в милицията да даде показания. Тя беше в такъв шок, че не бе усетила кога Боян беше дошъл при нея, плачеше и я молеше да му прости, че е закъснял. Тя се сгуши в него и му благодари…

***

Така и не стана ясно сред учениците каква е официалната причина задето преместиха Боряна в друго училище. Беше факт, че и родителите ѝ се местеха.

На жп гарата Боян ги изпращаше. Младежите се бяха прегърнали, неспособни да спрат сълзите си. Влакът изсвири. Момичето с мъка се отдели и се качи на влака. Миг преди да влезе навътре загледа Боян в очите и му каза:
- Бобо, обещай ми, че каквото и да се случи, ще останеш добър човек!
… и той ѝ обеща.