Съкровище в двореца

05.10.2023 | Анонимен

Разказ ли е това... или не?!? Аз, авторът, Циклон (Ц) и тя, феята Fairy (F) сме в сайта (ДВОРЕЦА). Водим задочен диалог в коментарите. Според мен ще е жалко ако това, което Fairy (СЪКРОВИЩЕТО) пише, остане извън погледа на читателите. Затова реших. Направих извадка. Хронологично подредих.

Вдигам завесата...

12.08.2023
(F) Циклон не мисля, че е явление, което ще се повлияе от нашия възторг към появата му. Ще мине, ще ни отвее, някога пак, щом реши. А ние дотогава тайно ще се надяваме времето да се развали. За да играем тихи игри. Нежни. Бавни. Топли.

(Ц) Fairy, колко си мъдра и дълбока... И как коментарите ти следват стила на написаното. Понякога вулгарни и цапнати, а понякога нежни, тихи и добри... Какво е еротика, знае ли някой... Психология на секса или самото чукане. И двете, нали?

(F) Отговарям... Еротика е да скриеш голата гърда в сянка, а само зърното ѝ да е огряно от свещ. Еротика е да проследиш чрез фотос симетрията на щори, вградени около извивките на голо тяло. Или пък да виждаш плавните сливания на две тела, но да си глух за стенанията им. Виждаш ли, ако липсва нещо от реалността, ако се наложи ти сам да допълниш картинката, значи е еротика. Бутнеш ли обектива в ръцете на гинеколог, вече не е изкуство, а медицина.

Помниш ли, Циклоне, онази сцена от “Мостовете на Медисън”, когато Мерил се качи в банята, където допреди малко се бе къпал фотографът. Това е еротика. Нейната възбуда от представата как водата се е стичала по тялото му и се е отцеждала в нейната вана. Как ръцете му са докосвали тялото чрез сапуна и ароматът се е разпуквал в издигащата се пара. Гърдите му са се изпълвали с тази чистота и наслада. А слабините му са поемали играта на струйките вода, както горският мъх танцува под ведрите ручеи. Мерил усети това. Протегна ръка и докосна миналото. Неговата енергия бе още във ваната. Тя я пое.
Ето ти еротика!

28.08.2023
(Ц) Луната казала на Слънцето “Обичам те !”. Слънцето се изчервило и така се родил залеза. Спокойна вечер!

(F) Повя. Птичи крясък чух. Рея се в хаос. Залез вън. Вътре ти.

02.09.2023
(F) Учим се един от друг, Циклон, в движение се учим. Аз съм едно просто огледало, всъщност чрез мен виждате себе си. И се обиквате, защото сте красиви! А ти, Циклон, си Фар. Осветяваш пътя. Голям купон пада, а?

(Ц) Не, Fairy, не си огледало. От теб извира собствена светлина, а огледалото отразява чуждата...

08.09.2023
(Ц) Повях, нали? Фиюююю...

(F) Да, Циклон, повя. Пустинята не помръдна много. Няколко песъчинки си го преместиха от другата страна. Но с такова елегантно подухване в бурката успя да събудиш любопитството на моминските мигли. Повдигнаха се тежко и два черни опала отразиха безкрайните дюни. Само ноздрите на камилата проявиха признаци на повечко оживление, защото след известен танц на капещия сопол над мъхестата муцуна се разбра, че още преди нощта ще се стигне до оазис. Но... момичката още не знае това. Тя видя единствено сухотата на бъдещето си и отново обърна поглед навътре. Странно е как в ехото на собственото ѝ съзнание се чуваше песен. Глас, носещ се над спящи бебета, хъмкащ над горещи ароматни тави, диво извисяващ се над нощта, преплетен с хищническите крясъци на ловуващите...

Ти повя, Циклон. Леко мръдна крайчето на плата над забуленото ѝ лице. И тя прекъсна песента си, за да те види. Потърси те. Не те откри. Прикри излъгания блясък в очите си и пак запя отвътре. Продължи. Но стъпките ѝ разместиха песъчинки. А песъчинките повлякоха други. Не много време след твоя полъх дюната бе тръгнала към морето. У нея се бе загнездило едно трепетно усещане, една жадност, една нужда, която не си обясняваше, но следваше сляпо. Зовът на пустинята е жесток. Не те изсушава отвън. А ти, Циклон, подухна и я доразпали.

(Ц) Вълшебнице, пренесе ме в Тунис, на пресъхналото езеро Шот-ел-Джарит... Спахме в оазиса в град Туз. Станахме в 3 часа през нощта, да видим изгрева и миражите над езерото. Сега, дали имаше миражи, не знам. Но бях толкова влюбен, та и Моргана да беше дошла, пак нямаше да я видя... Виждах само жената до мен. А сега, може да ме изгони през нощта, докато пиша част 2.

(Ц) Ами даааа... Вълшебницата Fairy от едно изсвирване само пише шедьовър... Как да не я обичам. Оставям ви да си спамите и сядам да пиша. Че от 15.09 – край, почваме уроци, домашни, абе който не е имал скоро седмокласник, няма да ме разбере. До скоро! Обичайте се!

09.09.2023
(F) Добро утро! Много е приказно да се легне след такава мистерия. След такъв разказ. Циклон, да не би да се познаваме, това ли намекваш през цялото време, обожемой? Бенката? Но пък приложна математика?

(Ц) Fairy, само не казвай, че бенката ти е горе високо, зад лявото ухо... И че е с формата на малинка. Ти няма как да знаеш, ако някой не ти е казал, и с огледало не можеш да я видиш. Всички тук, в сайта, искат да пиша. Вес направо ме арестува. Lichatra е търсила по всичките разкази, които споменах стиховете... САМО ТИ МЕ ПУСНА, САМО ТИ МИ ПОЖЕЛА УСПЕХ, САМО ТИ МИ ДАДЕ СВОБОДА... А защо не искам да си тръгна, точно от теб, вълшебнице?

(F) Защото любя, Циклон! Любя. Затуй ме харесваш. Всеки обича да бъде любен. А за свободата, знаем. Виж, като си ми такъв подмамващ, да ми пишеш в нежна лавандула по нощите, разположен, как ми вдигаш вибрацийките и ми става леко и хубавко...

(Ц) Вес, ти ще си героинята в новия разказ, не мога нищо повече да кажа... А към Fairy... не знам... така го чувствам. За мен тя е много специална... Аз кажа една дума, аз изсвиря или повея, а тя твори чудеса, за да ми отговори... Всички вие ги четете. Ако има паралелен свят, това е жената, с която бих се гмурнал или полетял, или... каквото тя реши. Това е.

(F) Какво да кажа? Какво да кажа, освен – Наздраве?! Като лебед над жена любима, като плътни теменужени мелодии, ти, Циклоне, ме възнесе все по-нагоре. Но уви, портала не можем да преминем. Язе съм твърде много телесна за ефира ти нежен. От мене да се навечерят ехе… дузина юнака, пак ще остане. Имаме само туй, което сме дали. Нали помниш? Благодаря ти, че беше щедър и дашен. Приех те. Закътах те дълбоко. Паралелен си вече, щом и аз те нося. Толкоз. Наздраве на всички!

(Ц) Скъпа Fairy, защо се подаваш на тези военно-зелени нюанси в спалнята? Аз щях да ти я подготвя в бледолилаво, със снежно бял таван, с наситено теменужен парфюм и лебедова песен. Само и специално за теб, да я поискаш, да ти щръкнат някои неща, там горе отпред, да вдишаш от лилавото вълшебство и да го потърсиш в голото мъжко тяло, и то толкова жадуващо. Но... ти ми даде свобода, сега сама избирай – в коя спалня... Не те целувам, малко ми е...

(F) Извинявай, Торнадо мое, че се забавих. Какво те изненада теб, повелителю на нощта? Царю на дълбините, на скришното, на тайните нашепнати, още не изказани? Разбира се, че винаги ще дам свобода на този, който искам да се върне. С бедра да те притисна, с уста да те изпия, с утроба да те всмуча, пак не бих могла да те задържа, ако те зове синевата безоблачна. И не е нужно да избирам между стаи, лава във вените ми, аз кротичко си чакам щастливия миг, когато няма да ме питат, а ще се окажа метната връз рамото и носена от ветрове и бури. Наздраве... Зрънца от нар връз изпръхналите ми устни. Пий, пий...

(F) Чуваш ли как падат песъчинките, отмерващи времето, когато Тайфуний ще ме превземе и изпълни със себе си? О, морфинови нощи безсънни, гърчове неутолимий, дяволски часове на изпитания, защо ми се струва, че дежа вю замъглява съзнанието ми? Кое е истинско, кое е отражение? Иде ми да се удавя вече в ей тая мазна течност с анасонови отблясъци. Повей, настръхващ косъма ми, питаш ли още или вече фучиш към роклята ми, облеченка на голо? Замълчи. Не казвай нищо. Страх ме е, че пак ще ме отхвърлят. Не говори, Циклоне. Нека Фортуна се подсмихне и разстели картите си. Когато мигът стане СЕГА, ще усетиш. Когато ми кажеш ЕЛА, ще дойда. Ако ми кажеш ЛА**Й, оооо, това не е за тук, извинявай, сбърках се! Знам какво да правя и без да ми казваш, спокойно. Целувам те, лилавото!

(Ц) Fairy!!! РАЗБРАХ, ЧАКАЙ, ЩЕ ТЕ ПРЕСЪЗДАМ ОТ ТЕБ САМАТА... КРАЙ.

***

Направих го!

ЦИКЛОН