Госпожа Георгиева (част 5)

22.11.2018 | sexkupon

Дните за двамата любовници се разтягаха до безкрайност, докато чакаха следващата среща и отлитаха, като сън, когато бяха заедно. Антоанета научаваше нови и нови неща за собственото си тяло. Откриваше, че то може да и доставя удоволствие по безброй фантастични начини, за които преди нито би посмяла да помисли, нито би счела за възможни. Неусетно гардеробът на учителката се промени. Памучните гащички и бикините отстъпиха мястото си в шкафа на изрязани прашки, дантелени бодита и изкусителни корсети. Полите скъсиха дължината си с поне пет пръста и понякога щастието помагаше на някой ученик да зърне ръба на чорапа и, докарвайки на момчето умопомрачителна ерекция. Ризите ѝ разсеяно забравяха да закопчеят поне две от копчета си и притиснатите от новите дантелени сутиени гърди заплашваха да прелеят от пазвата ѝ. Измени се походката ѝ. Вместо със забързано чаткане на токчета, Антоанета преминаваше по коридора величествено, като кралица. Раменете ѝ бяха вдигнати и пищната ѝ гръд изпъчена. Но най-съществената промяна беше в самата нея. Тя сияеше. Жената излъчваше чувство за щастие, каквото само споделената любов може да дари. От този щит рикошираха злобните коментари на директорката и завистта на колежките. Имаше и ангел-хранител, бащата на Младен. Дали се досещаше или не докъде се простират частните уроци на сина му не беше ясно. Обаче ако промяната у Антоанета будеше похот и завист, промяната в Младен изглеждаше на всички чудодейна. Ученикът порасна. Изражението на лицето му запази израза на надменно превъзходство, но от него изчезна нихилистичното отегчение. На облеклото му не биха могли да направят забележка и най-взискателните колежи. Оценките му се колебаеха между пет и шест, в зависимост от моментния му интерес към предмета. Той беше пуснал на свобода сексуалната хищница от клетката в сърцето на учителката си, но тя беше отключила жаждата за знания в главата му. В дните, когато бяха заедно, Младен откри магията на словото и личната библиотека на Антоанета се радваше на вниманието му. Тръгваше си сутрин с поне две книги, които после обсъждаха. Единствените опечалени бяха съученичките на Младен, на които той спря да обръща внимание. Антоанета си даваше сметка, че със завършване на дванадесети клас, ще приключи и приказката, в която живееше от половин година. Нежно подготвяше Младен за неизбежния край, болеше я, но беше и горда. Ясно съзнаваше, че някогашният хъшлак се превърна в мъж заради нея. А сега предстоеше и най-отговорната част, да го пусне да си иде и ако не иска, да го прогони, като пиле, което бутат от гнездото, за да се научи да лети. Двамата се излежаваха в един топъл следобед. Младен си играеше с пищните ѝ гърди и дразнеше с пръсти големите чувствени зърна:
- Ти помниш ли, как ми обеща, че ще направиш всичко, за да ми е приятно?
- М-м-мхм. – неопределено измърмори тя, наслаждавайки се на докосването и чудейки се, какво ли е намислил сега.
- Имам нещо за теб. – той се пресегна към сакото си и подаде на Антоанета луксозна кутийка.
Тя я отвори, обзета от абсурдния ужас, че вътре има пръстен. Не знаеше как и дали ще има сили да го откаже. Вътре имаше чифт фини златни халки, всяка с малък смарагд, точно с цвета на очите и.
- О, не биваше! Кой знае, колко са скъпи! – тя се любуваше на крехката красота на обеците.
- Ще ми помогнеш ли да ги сложа?
- Няма как да ги сложиш, Тони. Нямаш дупки за тях.
- Естествено, че имам! Виж, от десет годишна нося обеци. – тя хвана мекото на ухото си.
Думите ѝ заглъхнаха, бавно осъзнавайки, какво иска от нея любовникът ѝ. Гледаше я в очите, онзи поглед, който караше краката ѝ да се подкосяват, а сърцето ѝ да препуска. Пръстите му бавно въртяха зърното на дясната ѝ гърда. В нея се надигна едновременно ужас и перверзна възбуда.
- Не! Да не си полудял?!
- Не, но нали каза всичко...
Очите му помръкнаха и това и причини физическа болка. Лежаха без да казват нищо.
- Само при едно условие.
- Кажи го!
- Искам три отлични оценки на матурите. По история, български и математика. – тя вдигна пръст, съвсем като строга учителка, за да го накара да замълчи.
- И да отидеш в швейцарския колеж, за който те навива баща ти.
- Тони! Няма да можем да се виждаме!
- Е, може би нямаш толкова голямо желание да ми поднесеш подаръка?
Не говориха вече по този въпрос и Антоанета понякога отваряше кутийката, за да ги погледа. Дойде ужасното време на матурите, училището бръмчеше, като кошер. Единствено Младен изглеждаше ледено спокоен. Бащата на Младен позвъни на г-жа Георгиева и помоли да се срещнат. Тя го прие в малкия кабинет, който деляха с още двама учители. Мъжът се разсипа от похвали и благодарности. Благодари отново и отново за чудодейната промяна в наследника си, от когото сам беше вдигнал ръце. Нетърпящ възражение натика в ръцете на учителката запечатан плик и стискайки ѝ ръката съобщи, че с отличните резултати от матурите Младен е приет в престижния швейцарски колеж. Самолетният му билет беше за следващата вечер. Антоанета успя да изглежда щастлива и възторгната от успеха. Когато мъжът си тръгна тя се обади в учителската стая, че ѝ е зле и трябва да отиде до поликлиниката. По пътя за частната клиника очите и не веднъж се замрежваха от сълзи и тя тръсваше глава да ги прогони. Изпрати СМС на Младен да дойде довечера за прощална вечер преди заминаването му. Младен успя да се отскубне рано от тържествената семейна вечеря, под предлог, че ще прекара една последна нощ по дискотеките. Качи се до апартамента на Антоанета и натисна бравата.
- Тони? Тони! – ослуша се и с лека паника извика отново името на любовницата си.
- В спалнята съм. – гласът ѝ беше някак странно дрезгав и глух.
Влезе в спалнята и я видя да седи на леглото с гръб към него, с чаша кърваво червено вино в ръка. Когато пристъпи вътре тя се обърна и в падащия сумрак големите ѝ чувствени гърди се разлюляха, увенчани с малки смарагди, висящи на златни халкички от набъбналите зърна. Тази нощ тя му се отдаде, както никога. Бясно, хищно, давайки и взимайки всичко. На сутринта, изпохапан, издран по гърба и гърдите и с чувството на завоевател на целия свят, Младен я целуна на вратата. Тя му пожела лек път и успех в колежа, дарявайки го с най-красивата си усмивка. Когато вратата се затвори, Антоанета заключи, просна се на леглото и плака до вечерта, игнорирайки настоятелните повиквания от телефона. В летния топъл мрак тя излезе на балкона и загледа обсипаното със звезди небе, представяйки си, че една от светлинките горе е самолет на път за Цюрих. На следващия ден Антоанета излезе облечена в един от ослепителните си тоалети, с мъдра усмивка на уста. Беше обичала и беше обичана. Научи и безценен урок, че има право и може да е щастлива.

Благодаря ви, че останахте с Антоанета и Младен. Някога познавах учителка, около тридесетте. Много красива и с тежка съдба. Като студентка се беше влюбила в свой преподавател, на него се отдала за първи път. Имаха 10 годишно дете и той беше успял да се инвалидизира с алкохол. Така прототипът на Антоанета имаше две деца. Едно на десет и едно на четиридесет години. В един петнадесет годишен ученик видя, каквото останалите учители не можеха. Потенциал. Той беше известен тъпак, побойник. Тя беседва с него, насочи го към философска литература и се влюби в него. Връзката им продължи три години и той израсна възрастен мъж. Тя получи и позна любовта и секса, каквито не предполагаше, че съществуват. Получи и щастие, което заслужава всяко човешко същество. Накрая постъпи, точно като учителката в историята. Пусна го да продължи напред. Една така трудна и достойна за уважение постъпка. В действителност тя никога не му позволи анална любов. Дали историята на Антоанета приключи? Не знам. Може би някой ден отново ще пиша за нея. А може би не.

Край

Дядо Торбалан
https://eroticstorybg.blogspot.com