Лидия

20.07.2023 | Анонимен

Майката на Лидия почина при раждането ѝ, така детето израсна само с баща си. Живееха в забутано в Стара планина село, а баща ѝ работеше като пастир в една ферма. След осми клас, младото момиче спря да посещава училище и започна да помага на баща си с доенето и храненето на овцете. Въпреки че бе много симпатична, Лидия не се грижеше особено за външния си вид, рижавата ѝ коса се връзваше на конска опашка, не слагаше червило, не се гримираше, нямаше маникюр и дори не се обезкосмяване, типична дивачка би казал някой. Малко преди да навърши шестнадесет, баща ѝ почина, така попечителството за младото момиче бе поето от леля ѝ, която живееше във Варна. Леля ѝ нямаше деца и живееше само със съпруга си, от който Лидия се страхуваше. Свако ѝ Николай, бе висок два метра, почти сто и петдесет килограма дебелак, с вулгарен речник. Пред него, нисичката и слаба Лидия, се губеше. Свако ѝ имаше обществена пералня в града и младото момиче започна да работи там. Когато дойде лятото, свако ѝ ѝ каза, че от следващата седмица ще се измести да работи в сезонната пералня на Константин и Елена. Новата пералня беше по-голяма, а за да не пътува ѝ дадоха една стая, която по-скоро бе килер, но сложиха легло и Лидия заживя там за лятото. След поредната нощна смяна, Лидия си легна рано сутринта, за да избегне горещина и да поспи колкото е възможно повече. Жегата започна по-рано от обикновено, но умореното момиче спеше дълбоко. В съня си усети, че някой я докосва и отвори очи. Беше свако ѝ Николай, беше ѝ повдигнал потника и галеше майките ѝ цици. Той ѝ нареди да мълчи, а тя го молеше да престане. Той се изправи и разкопча панталона си. Извади кура си, около шестнадесет сантиметра, много дебел и нареди на младото момиче да го лапне. Тя категорично отказа, като получи звучен шамар. Свако ѝ я хвана за косата и набута кура си в устата ѝ. Започна да движи главата ѝ грубо, като главата на кура му стигаше до сливиците на младото момиче. Гадеше ѝ се, започна да плаче, но Николай бе неудържим, чукаше я яко в устата без да му пука за нея. В един момент, топлата му сперма се изля в устата ѝ, като я напълни до последно. Свако ѝ сумтейки измъкна кура си и промърмори:
- Видя ли, че няма нищо страшно?
Закопча панталона си и замина. Лидия отиде до банята, повърна и си взе душ, като продължи да плаче и след това. Към шест вечерта отиваше на смяна, срещна свако ѝ, който изсъска през зъби:
- Нито дума за днес, иначе отиваш в приют, ясно?
Лидия отговори тихо, че е разбрала и продължи към работа. Минаха няколко седмици, без нищо да се случи. Беше около три следобед, адска юлска жега, Лидия не можеше да спи, въпреки че пак бе нощна смяна. Вратата на стаята се отвори и Николай влезе, без да пита може ли. Беше по тениска и шорти, миришеше на алкохол, потен до последна степен. Затвори вратата, приближи се до нея и нареди:
- Събличай се, мама ти курвенска!
Лидия извика:
- Не! – и опита да избяга.
Николай я хвана за рижавата коса и я върна на малкото легло. Скъса потника ѝ, малките цицки с навирени муцунки щръкнаха пред него. Скъса бикините ѝ, съблече тениската си и изхлузи шортите си. Лидия за пръв път го виждаше чисто гол. Силно окосменото му тяло я отвращаваше. Николай легна върху нея и започна да целува циците ѝ. Тя се опитваше да се бори, но неуспешно. Дебелака се намърда между краката ѝ, намести кура си и проникна в нея. Скъсването на девствената ципа ѝ причини силна болка и Лидия извика.
-Тихо, кучко! – изрева свако ѝ.
Започна да я чука грубо и бързо. Лидия ревеше от болка и срам. Свако ѝ свърши бързо, докато грухтейки от кеф напълни малката ѝ путка. Изправи се и започна да се облича, видя кръвта по чаршафа, беше горд със себе си.
- Ей, курво, що не каза че си девствена ма?
Изхили се и излезе. Лидия остана да лежи, слабините я боляха, цялата беше в пот, а от малката ѝ слива се стичаше кръв и сперма. Полежа известно време плачейки, след това събра сили и си взе душ. Когато наближи време за работа, тръгна едва крачейки, всичко я болеше. Началник смяната Мария я попита какво ѝ е. Излъга, че е неразположена.
- Почини си, Лидке. – каза ѝ началничката.
- Ами ако свако види, че ме няма на работа? – попита младото момиче.
- Спокойно, пиян е като смок, едва ли ще слезе, но и да слезе, ще му обясня. Отивай да почиваш!
Така Лидия се запъти към стаята си. Точно бе стигнала пред вратата, когато едрата фигура на свако ѝ се зададе срещу нея. Тя изтръпна. Той се приближи, ухили се и нареди:
- Хайде отваряй и влизай!
Лидка изхлипа:
- Моля те, недей… – и отвори вратата.
Николай я бутна навътре в стаята и затвори вратата. Миришеше на пот и алкохол. Нареди ѝ да се съблича, тя пак изстена:
- Моля те, още ме боли.
Николай се ухили и рече:
- Когато аз и леля ти умрем ще наследиш всичко това, сега трябва да си го заработиш, курво!
Лидия се съблече плачейки. Николай свали шортите и щръкналия му кур се показа.
- Хайде клякай и духай, кучко! – изрева той.
Лидия клекна и плахо хвана кура му с ръка. Беше я гнус, но отвори плахо уста. Николай това и чакаше. Хвана я за главата и натика кура си в малката ѝ уста. Тя се задави и за малко да повърне. Без да иска, го одраска със зъбите си по кура. Николай побесня, завъртя ѝ силен шамар и тя се срина на земята. Хвана я за косата и я хвърли върху леглото. Обърна я по корем, изхлузи я от леглото, така че коленете ѝ да са на земята. Лидия не усещаше нищо, болката от шамара я беше замаяла и трепереше. Николай се изплю върху задника ѝ, омаза си кура със слюнка и го намести на малкото дупе. Натисна, но не успя да проникне. Повтори, този път грамадната глава на кура му успя да проникне. Силна болка прониза Лидия и тя изпищя. Докато се опомни, Николай натисна още веднъж и целия му кур потъна в дупето ѝ. Тя пищеше, а Николай започна да я шиба в задника. Болеше я, дупето ѝ пулсираше от болка, кура му сякаш беше в стомаха ѝ. Коленете ѝ се хлъзгаха по грубия мокет и скоро се разраниха. Тя го молеше да спре, но свако ѝ продължаваше грубо да я шиба, докато ѝ опъва косата назад. Тласъците му ставаха все по-силни и бързи, болката я изгаряше, а мъчението ѝ като че ли никога нямаше да свърши. Най-накрая, свако ѝ изрева и свърши в задника ѝ. Извади кура от гъза ѝ, а после ѝ завъртя шамар по задника. Изсмя се и каза:
- Ха-ха-ха… гъза ти повръща семето ми!
Лидия трепереше цялата, ненавиждаше този изрод. Въпреки че се чувстваше отпаднала, се насили да се облече и да отиде да се почисти. Николай я хвана за ръка и попита:
- Накъде ма кучко? Никъде няма да одиш, дай ена хавлия да са избърша!
Лидия изкара хавлия от малкото гардеробче, а Николай си избърса хуя в нея.
- Няма да са облачаш, ся па штъ еба!
Лидия облещи очи, не пак, не отново! Свако ѝ запали цигара, опъна два пъти и я загаси. После рече:
- Клякай и духай, ама като хората, да не ти оправя още веднъж срането!
Лидия клекна и налапа спадналия хуй. След малко усети как хуя става все по-голям, докато не придоби отново размерите с които го беше вече виждала. Николай я спря, накара я да легне по гръб и се намести между малките ѝ крачета. Проникна в нея и започна да я чука, но доста по-нежно отпреди. Целуваше гърдите ѝ, а като започна да целува косматите ѝ подмишници, направо полудя. Започна по-бързо да чука, да ѝ щипе малките цици, вирна ѝ краката нагоре и започна още по-здраво да лашка. Мазния му корем се търкаше в Лидия, тя изпитваше погнуса, но болката бе изчезнала, като дори ѝ харесваше. Както я чукаше, свако ѝ започна да масажира сфинктера на малкото ѝ гъзле. На Лидия ѝ хареса, вече почти не усещаше капките пот, които се стичаха върху нея от свако ѝ. Започна да диша учестено и усети за пръв път какво е оргазъм, въпреки че ненавиждаше изрода който я задоволяваше. Последва и още един оргазъм и тогава свако ѝ пак започна да грухти и да се празни в нея. Свърши, надигна се и се облече. Преди да излезе ѝ каза:
- Утре няма да ходиш в пералното. В осем сутринта те чакам горе в офиса, изкъпана, ясно? Ще те водя на едно място. – след което излезе.