Фотостудиото

24.04.2018 | sexkupon

Работя като администратор в едно фотостудио. Основно, моята работа е да осигурявам фотоленти на различни клиенти. Понякога, когато секретарката е прекалено заета трябва да отговарям на телефонните повиквания или да върша друга подобна работа в офиса. Но понякога се случва да получавам и по-приятни задачи. Например налага ми се да посрещам фотомоделите и да ги съпровождам до съблекалнята. Обичайно тези момичета имат твърде високо мнение за себе си. Обикновено получават огромни суми за работата си и не разговарят с такива, като мен. Когато срещнах Анжела миналата седмица не се и съмнявах, че и тя ще е надута като колежките си. Изглеждаше невероятно – източни черти на лицето и белоснежна кожа. Беше не повече от метър и шестдесет, носеше шикозен делови костюм, визията довършваха белите ръкавици, за които в началото не разбрах за какво са в това топло време. Съвсем скоро обаче разбрах за какво иде реч. Нашата агенция беше поканила Анжела, защото им беше нужно нейното тяло. Интересуваха ги ръцете ѝ. Когато снимките завършиха моето задължение беше да отнеса фотолентата и да взема готовите снимки. Освен това Анжела трябваше да стигне до центъра и аз трябваше да я закарам. И така в този слънчев следобед ние се озовахме на пътя заобиколен от коли. Под “ние” имам предвид себе си, Анжела и кутията с лентите. Заговорихме се, колко е скъпа смяната на скоростната кутия на колата ѝ. Скоро напрежението между нас изчезна съвсем. Продължихме да говорим за коли, но след малко ми се наложи да набия рязко спирачки заради някакъв пешеходец, който изскочи пред нас. Ръката ми се докосна до нежната кожа на ръкавицата на спътницата ми. Леко стиснах ръката ѝ. За момент тя не направи нищо, но после за мое разочароване нейната ръка се отдръпна от моята. Очите ми бяха върху пътя, затова не видях как ръката и се насочва към бедрата ми. Когато ме докосна моят член моментално се възбуди. Едва не направих ПТП!
- Ей, ти май хич не умееш да караш! – извика тя.
- Може би ти ще ми покажеш как се кара кола! – изрепчих и се аз.
Когато паркирах пред фотолабораторията, Анжела настоя да дойде с мен, защото никога не била виждала, как се проявява лента. Михаил – р ъководителят на лабораторията каза, че проявяването ще отнеме около 45 минути и ме посъветва да разходя Анжела из цялата лаборатория. Благодарих му за съвета и насочих Анжела към вратата с надпис “Забранено за външни лица”. В стаята беше пълен мрак. Плътно затворих вратата и запалих осветлението. Стаята се освети със слаба червеникава светлина. Приготвих се да обяснявам, какви химикали се използват при проявяването на фотоленти. Тя се обърна с лице към мен, а червеникавото сияние придаваше на лицето ѝ някакъв нереален цвят.
- Знаеш ли глупчо единственото оборудване, което ми е интересно е твоето. Не можеш ли да ми демонстрираш как работи? – казвайки това, Анжела се обърна с гръб към мен и изключи светлината.
Отново се оказахме в тъмнина. В следващата секунда ръцете и се обвиха около мен, а устните ни се съединиха. Пуснах ръка под полата ѝ и останах приятно изненадан. Под деловия си костюм тя не носеше бельо. Докато я изучавах от дупето до раменете тя успя да разкопчае колана ми, да смъкне панталоните и да освободи напрегнатия ми член. Неочаквано проумях, че кучката не мисли да се съблича. Дори не махна ръкавиците! Повдигнах още полата ѝ и я сложих да седне на масата, а тя обгърна с крака талията ми. Потънах във влагалището ѝ. Движейки се усещах как вътре мускулите ѝ се стягат в такт с движенията ми. Малките и ръце ме обвиваха. По някакъв начин успях да издържа, докато не чух стоновете ѝ казващи ми, че е готова да свърши. Когато започна да се извива и да стене по-силно изстрелях спермата си в нея. Анжела не ме пускаше дълго. Тъкмо когато диханията ни се възстановиха чух гласа на Михаил:
- Алекс, работата е завършена.
Прошепнах:
- Оправяй се бебчо, работата зове.
Бавно и внимателно се отдръпнах и тя слезе от масата. Запали отново осветлението, пооправи се и излязохме в коридора. Взехме фотографиите и излязохме. Закарах я и се сбогувахме:
- Хайде! До скоро!
Оставаше ми само да се върна в офиса. Мениджъра вече ме чакаше. Погледна часовника си и каза:
- Бързо се върна! Не си се отклонявал от работата, а?
- Ама моля ти се шефе, работата си е работа.